Quand la femme s'en mele a.k.a. When a Woman Meddles (1957) Свали субтитрите
цитирани във филма, са измислени.
ЕДВИЖ ФЬОЙЕР
ЖАН СЕРВЕ
и БЕРНАР БЛИЕ
във филма на ИВ АЛЕГРЕ
КОГАТО СЕ НАМЕСИ ЖЕНА
Сценарий ШАРЛ СПААК и ЖАН МЕКЕР
По романа на Джон Амила "Без очакване на Годо"
Участват още ПИЕР МОНДИ
СОФИ ДОМИЕ
ПАСКАЛ РОБЕР
ЖАН ДЕБЮКЮР
ЖАН ЛЬОФЕВР
АЛЕН ДЕЛОН и др.
Оператор АНДРЕ ЖЕРМЕН
Музика ПОЛ МИСРАКИ
Продукция на Франция, Италия и Германия
Още сто.
Обра ме, Годо. Искам реванш. – Може би другия път.
Чакай малко, Годо? Още една игра?
Добре, но губиш или не, ще е последна.
Телеграма за г-жа Ман. – Не ми пука!
Две. – Една.
Четири.
Десет.
Качвам с 50.
100.
100 и 100.
Ето, два чифта. – Тройка.
Не е честно, Годо. – Така ли?
Ще ги преброиш ли? – Да, г-н Годо.
Не ти върви, Боби. – Така ли мислиш?
Ти нямаш късмет, не аз. – В какъв смисъл?
Боби е име на куче. На бедно нещастно кученце.
Внимавай, Годо! – За какво?
По времето на Рене Графа можеше да ме впечатлиш,
но сега ти е останал само ревматизмът.
Ман не е жена, на която да залагаш.
Тук си да ме учиш ли, Годо?
Какво искаш? – Аз нищо.
А ти не търси повече Ман. Приготвила си е куфарите.
Вече ще е при мен. Това дойдох да ти кажа.
Минаха две години, а ти все още не си го разбрал.
"Графинята" не бива да има сводници.
Графиня? Защото 10 години е живяла с някой си Рене Графа?
Графиня или не, ще ми плати! – Така ли?
Да. – А сега да броим.
Колко имаме? – Белязания има 85.
Не е зле. – Аз имам 45.
Много добре. – Благодаря. А Боби има 1,2.
1,2.
Слушай, Годо... – Парите!
Не се дръж така с мен. А колкото до Ман, ще видим.
Ето, вземи. Длъжник съм и си плащам.
Чудесно. – Чудесно ли? Ще видим.
И още нещо не е уредено. Шестте жени в "Късметлията".
Жени ли? Публичен дом! Под път и над път.
Подиграваш ли ми се? Приех за две жени, не шест.
Добре. Пак ще се видим.
Когато искаш, Боби. Ще поговорим за Ман. Сега това засяга и мен.
Така ли мислиш?! – Не мърдай!
Събери печалбата.
Съветвам те да не бързаш да излизаш.
Вземат ти парите, крадат жена ти и пречат на хората ни да работят.
Ако бях на твое място, щях да се притеснявам.
Може да опиташ да се спогодите. Може да помогне.
Спогодба, с човек като Годо... – Чу ли, Боби?
Какво, езика ли си глътна?
Алберти, обади се в "Късметлията".
Кабаре "Късметлията"
Добър вечер, г-н Годо. Г-жа Ман е там.
Донесоха куфарите й.
Здравейте, г-н Годо. – Здравей.
Жоржет, повече да няма увехнали цветя!
Изхвърли вчерашните.
Тя е горе. – Коя?
Следващия път те моля да кажеш "Мадам Ман".
И още нещо ще ти кажа, пиленце. Може и да се обличаш добре,
но за да си графиня, две думи в речника ти и дупе не стигат.
Тук имаме нужда от класа.
Клас ли?
Да не съм в 14-и клас?
Ало? А, ти ли си, Боби.
Колко тъжно! Дотам ли я докара, бедничкият ми?
Колко е невъзпитан!
Отне ми доста време да се убедя, че всичко между нас е свършило.
Престани, Боби, нищо няма да промениш.
Не ме съветвай да забравя всичко.
Намерих мъж. И то истински.
С когото искам да живея. И не както и да е.
Какво правиш?! За каква ме мислиш?
Много си гръмогласен!
Бъди внимателен. Способен е на всякакви подлости.
Така ли? Гледай ти.
Ето... още една победа.
Купи си нещо. – И това ли е за мен?
Да, и това е за теб.
От дъщеря ми е. Утре ще пристигне.
Сменила си е името на Феликс? – Не, Феликс е баща й.
Да не мислиш, че съм девствена?
Сега да не почнеш да ревнуваш?
Дай ми ключовете от "Ламартин". – За какво са ти?
Ще се настаним там. – А аз?
Мислиш ли, че ще те настаня в една стая с дъщеря ми?
Знаеш ли какво й предстои тази година?
Не. – Изпит за бакалавър.
Какво има? Момент, сега идвам.
Агнецът е тук. – Идвам с теб.
Тази недодялана графиня ще получи всичко!
Е? – Ядосани са, г-н Годо.
Подготвят артилерията, мирише на кръв.
Какво има? Нещо не е наред ли?
Не, уча се. Гледам какво значи да си изискан.
Всичко зависи от бедрата.
Повикай веднага Фред и Жо.
Нещо сериозно ли има? – За всеки случай.
Влакът е тръгнал. Утре да хване самолета от Ница.
Ти отиди на изхода. – Ясно.
Искам тази вечер да се наспя. – Да се наспиш?
Наистина ли?
И вие вярвате в спогодбата?
Вярваш ли, Фред? – А ти, Жо?
Не сме специалисти, г-н Ритон.
Аз не вярвам. Затова ви се обадих.
Хубаво ли беше на морето? – Говорите за минали времена.
Не ми пука! Трябва им леко предупреждение, момчета.
Това е всичко. Просто шегичка. – Но, ако ги намерим у тях,
означава ли да ги понапудрим с куршуми?
Не е много лесно. – Ако беше, нямаше да ви викам.
Добър ден.
Добър ден, мадам Ман. – Добре изглеждате, Жо.
И вие изглеждате прекрасно. – Като шефка ли си се облякла?
Днес сте необичайно сериозна, мадам Ман.
Отивам да посрещна дъщеря си на гарата.
Ще ви помоля да оставите мъжете да си поговорят насаме.
Не обичам да ме изхвърлят!
Щом преча, щом не искаш да ме видиш – чао!
Че ми и крещи.
Трябва да сте нащрек, г-н Годо, може да са зад ъгъла.
Спокойно, следят ги. Агнеца ще ме предупреди.
Ти ги познаваш.
Какво мислиш за Белязания? – Нула.
Алберти? – Труден е.
Боби не е най-трудният от тях.
Добре, накратко – няма да атакувам, но нека знае, че не съм сам.
Г-н Годо! Става дума за мадам Ман.
Няма да стигне до гарата, ще я отвлекат.
Фред, остани тук за всеки случай.
А ти се върни на мястото си. – Добре, г-н Годо.
Жо, идваш с мен. Имаш ли всичко?
Както винаги, г-н Годо? – Да вървим.
Пристигна ли влакът от Гренобъл? – Още не. След 15 мин.
Един момент, мадам Ман.
Какво искате? – Да поговорим.
Г-н Ритон иска да ви види. – Ритон?
На глупачка ли ви приличам? – Бъдете разумна, мадам Ман.
Пуснете ме!
Хей, ти!
Бъдете по-учтиви с дамите.
Не разбирам, г-н Годо. Направихме каквото ни казаха.
Вървете по дяволите! – Е, ако това е всичко...
Сега разбра ли? Ще посрещнем дъщеря ти и тръгва обратно.
Не е моментът да е в Париж. – Не идва във Ватерло, нали?
Дъщеря ми ще остане тук. По-добре разкарай онези момчета,
които ме нападнаха. – Спокойно, това е моя работа.
Ако бедният Рене беше тук, нищо нямаше да се случи на семейството ми.
Ще се погрижа за семейството ти.
Какъв е този тон? Защо си ядосан? – Аз да съм ядосан?
От сутринта се радвам, всичко е прекрасно.
Влакът пристига. Отиди да посрещнеш дъщеря си.
Жо, следи нищо да не се случи на семейството на мадам.
Може да вземеш куфарите. – Ясно, г-н Годо.
Колко е докачлив. Да вървим, Жо.
Ходенето успокоява, нали?
Моята Колет!
Здравей, мамо. – Как си, дъще?
Здравей, Анджела. Не си се променила.
Да, Феликс, и аз съм като теб – не ме интересува нищо.
Е, ще се целунем ли?
Мислех, че никога няма да слезеш от пощенския си вагон.
Реших да видя Париж. – Здравейте, господине.
Пощенските вагони са рядкост в наши дни,
но как се транспортират такива куфари!
Не, Жо, г-н Феликс наистина работи в пощите.
По линията "Гренобъл-Бриансон".
Той пази пощенския вагон. – Да.
Нужни са и охранители. – Бъди любезен и потърси такси.
Жо! Куфарите! – А, да... ще се заема.
Е, върви ли училището? – Горе-долу.
Кой е този? – Онзи малкият ли? Секретарят ми.
А дипломната работа защити ли? – Още няма резултати, но мина.
Освен латинския. – Какъв костелив орех е.
Латинският не е толкова важен. Едва ли ще ти е от полза.
А по история какво те питаха? – За външната политика на Анри IV.
С бялото перо на главата? Каза ли им го?
Не, искаха само датите на битките.
На изпит винаги трябва да казваш повече.
Прекалено скромна си. Като баща ти.
Той вече е обикновен пощенски служител.
Свалете куфарите. Аз ще ги занеса. – Хайде, скъпа, пристигнахме.
Влизай, Феликс.
Ела, скъпа.
Ключовете, моля, мадам Ман.
Ето.
Да няма изтичане на газ, Жо? – Не, мадам.
Влизайте.
Всичко е наред. – Не бъди толкова усърден.
Не сме в криминален филм. – Аз нося отговорност.
Не ми пука! Графа го правеше дискретно.
В крайна сметка кой командва тук?
Виж, техният е по-хубав от нашия.
Не отваряй прозореца, Колет!
Защо? – Защото може да настинеш.
Виж я колко е красива.
Каква дъщеря имаме, Феликс!
Как ли я създадохме? – Не беше трудно.
Вече е на 17 години. Сега ще се преоткрием.
Ела да ти покажа стаята ти.
Ще живееш тук. Харесва ли ти?
Сега в елитния квартал ли си, мамо? – Да, малката ми.
Не се притеснявай, Феликс, чувствай се като у дома си.
Това мъжът ти ли е? – Да.
Не го урочасвай. Това се казва мъж.
А ти, Феликс, какво правиш? – През последните три години ли?
Дъщеря ти не ти ли каза? – Да, бедни ми Феликс, знам всичко.
Какво да се прави – съдба. – Съдбата е сляпа!
Може би ще срещнеш някоя.
Не.
От три години съм приключил с всичко.
От гарата видяхме облаци дим.
Оказа се, че гори "Модерна галерия".
С нея изгоря и Жанин.
Когато си живял 12 години с една жена...
Не искам да кажа нищо лошо за теб, Анджела, и ти си имаш плюсове.
Но все пак беше младежко влечение, а това между нас с Жанин...
Постъпи правилно, като дойде.
Ще се разсееш. – Но аз не искам да се разсейвам.
Кой е? – Аз съм, отвори!
Всичко наред ли е? – Да. А в "Късметлията"?
Това е моя работа.
Това е Феликс Сеген. Разказвала съм ти за него.
Анри Годо. Ще имаме възможност да се опознаем, но няма да е днес.
Разкажи му малко за себе си. И на мен ще ми е интересно.
И на мен щеше да ми е интересно, ако канеше гости... когато трябва.
Не го казвам заради теб, Феликс, нито заради малката.
Казвам го по принцип. – Много пиеш, прави те лош.
Предполагам, че Рене никога не е пил, скъпа.
Ето я и малката. Не ми казаха, че е красива като майка си.
Стига де, да сменим темата! Дъще, това е г-н Годо.
Ще отидеш ли да купиш торта? – Разбира се, мамо.
Къде е сладкарницата? – Ще дойда с вас, по-добре ще е.
Не може ли да отида сама? – Сигурно сте уморена. Ще пратя Жо.
Не съм уморена. – До сега не съм я водила на каишка.
При Рене се разхождахме свободно.
Сигурно. Но аз искам да бъде придружена.
Жо, имам нужда от помощта ти.
Отиди с госпожицата за шоколадови еклери.
Добре, г-н Годо.
В Гренобъл момичетата пазаруват сами. – Да, но тук не е Гренобъл.
Никога не съм разбирал от гатанки. – Прав си, трябва да се говори ясно.
Ще пийнем ли?
Вярно ли е, че сте секретар на майка ми?
И какво точно правите? – Пиша.
Феликс, сигурно сте зарадвал много хора с вашия вагон.
Вече дори не му обръщаме внимание.
И колко души сте вътре? Двама? – Двама или трима, зависи.
Максимум трима. Понякога и шефът е с нас.
Това е много интересно. – Коефициентът му е 170.
Понякога дават и премии...
А нещо за защита имате ли?
Пистолет. Трябва да се види. Само се казва, че е за защита.
Сигурно е опасно да се превозват ценности?
Влакът върви бързо, това ни спасява.
Не ви ли омръзна да говорите за влакове? Да сменим темата?
Обичам да научавам нови неща.
Един момент. Агнецът е.
Слушам. Да.
Не.
Добре, продължавай. Благодаря.
Какво? – Нищо.
Дъщеря ми е долу.
Изглежда са забравили тортата.
Вероятно.
Какво ви прихваща? – Обичате ли сладолед?
За мен малинов. Може ли да се обадя? – Заповядайте.
А за вас, госпожице? – И за мен малинов.
Ало? – Аз съм.
Искам да кажа, че... тук има някой. – Да, знам. Боби и Алберти.
Остани там. Но ако излязат от колата, действай.
Сервирано е, господине.
Какво чакате?
Много е студен. Извините ме за момент.
Нещо не е наред.
В Париж щях да издам книга.
Ще се заема с Жо. Не съм бил тук. – Добре.
Това се казват делови хора.
Трябва да тръгвам. Имате ли с какво да платите?
Разбира се. – Чао. Върнете се обратно.
Ще се оправите ли сама? Не забравяйте тортата.
Госпожо!
Убиха двама!
Чакайте, госпожице!
И вие сте като мен – не обичате насилието.
Благодаря, госпожо. Довиждане.
Мъртви са. – В Париж е нещо обичайно.
Беше ли в сладкарницата?
А Жо беше ли с теб?
Ядохме малинов сладолед.
Виж ти, малинов сладолед.
Какво ти каза? – Нищо. Нямаше време.
Жо е голяма работа, мамо!
Феликс! – По-добре съм, мамо.
Ще свикна с тези неща в Париж. – Какво има?
Сигурно е от сладоледа. – Не може да стои на краката си!
Не, сложи я на леглото, да си почине малко.
Не говори, ако не е нужно.
Не съм болна. – Не, разбира се.
Какви работи стават в този квартал!
Такъв си е кварталът! Хайде, поспи малко и се успокой.
Е? – Всичко е наред.
Край на комедията, завесата се спуска.
Започне ли "комедията", нищо не може да я спре.
Направи ми една услуга, Феликс.
Радвам се да те видя, но си тук в неподходящия момент.
Разбирам, задържах се.
И аз исках да те помоля за нещо, Анджела. За това дойдох.
За какво? – Ето за какво става дума.
Купих мотор за 60 000 франка. – О, това ли?
Сега не ми е до това. – Дори за повече.
Това достатъчно ли е за...
Има хора, на които им се намеква, дори им се казва директно,
че някой е излишен.
Колко ще ми струва? – Не, Феликс! Какви ги говориш?
Накъде биеш? – Далеч съм от всичко това.
Анджела, не казвай, че не знаеш...
И заради това дойде при мен 15 години по-късно?
Да ти намеря евтин убиец? Заслужава ли си, Феликс?
Ти, порядъчният човек? – Да, порядъчен съм.
Сега убийците ще ме вземат за един от тях.
Какво ти става? На твоята възраст...
Какво мислиш да правиш? Ще ми кажеш ли?
Бедният, даваш ли си сметка? – Става дума за Жанин. Те я убиха.
Убили са я?
Пише го във вестника. Ето.
Ужасен пожар в Гренобъл 42 жертви
Виждаш, че...
"Модерна галерия" беше известен магазин.
Трябваше да се мисли, че изгорял ще е по-скъп от нов.
Под развалините са извадени 40 овъглени тела
43 жертви, но 42 от тях са ми безразлични.
Само една жертва не ми беше безразлична.
Затова искам да знам причината за пожара.
Феликс, имало е полицейско разследване.
Полицията е сериозна.
Разследване... Във Франция има два вида разследвания.
Разследване с цел разкриване и разследване с цел прикриване.
Видях този Жо там. Работи добре.
В състояние е да се жертва.
Колко ще ми струва? – Слушай, Феликс...
Комисар Вердие е! Отворете, моля.
Г-н комисар! Каква изненада!
Скъпа госпожо. – Влезте.
Не познавате г-н Сеген. Бащата на дъщеря ми.
Приятно ми е. – Заповядайте.
Досещате ли се за целта на посещението ми?
Под прозорците ви се е случило нещо.
Мисля, че можем да проведем интересен разговор.
Но аз не видях почти нищо. – Разбира се. Не, благодаря.
Познавахте ли жертвите? – Може би ще кажа нещо глупаво,
но ми се стори, че е собственикът на бар "Десанти".
Боби. – А приятелят му?
Сигурно е попаднал там случайно. – Светът е малък.
Изглежда сте били в много приятелски отношения с една от жертвите?
Бяха разклатени.
По това време дъщеря ви беше ли наоколо?
Бедното дете се върна и сега си почива.
На колко години е? – На 16...
Не, на 17. Как лети времето.
Вие бяхте ли тук, г-н Сеген? – Да.
Не забелязахте ли нещо?
Не, но когато чух изстрелите, изтичах до прозореца. Като всички.
Ясно. Може ли да попитам какво работите?
Пощенски служител съм по линията "Гренобъл-Бриансон".
Хубава професия. – Благодаря.
Сигурно сте объркан от тази история за уреждане на сметки?
Все трябва да се живее някак. – Щом казвате.
Кажете го на двете жертви.
Казано накратко... никой нищо не е видял?
За съжаление.
Имаше ли още някой в тази стая?
Никой.
Благодаря ви. Г-н Годо в кабинета си ли е?
В момента мисля, че е там.
Довиждане, госпожо. – Довиждане.
Много добре!
По повод на нашия разговор... – За какво говорехме?
За Годо, Жо и мен...
О, не! Той беше толкова любезен с теб.
Анджела, едното не пречи на другото.
Как е? Спокойно ли е? – Г-н Вердие е в провинцията.
Усещам парфюм. – Харесва ли ти?
Това е знак, че в заведението има полицай.
Какво ще пиеш? – Уиски.
И за мен. Жижи, прави му компания. Ще отида да видя г-н Годо.
И имай предвид, че господинът е сериозен човек.
Много интересно представление.
И той, и Белязания са добри.
Няма да забравят лесно убийството на Боби.
Кой е? – Жана д'Арк.
Здравейте, мадам Ман. – Слез долу.
Да, г-н Годо.
Ченгето е долу. – Знам.
Доведох Феликс. Иска да те пита нещо.
Какво?
Ще видиш. Съветвам те да не приемаш.
Бащата на дъщеря ми е свестен човек. – Спокойно, няма да го разваля.
Е, да отидем да видим.
Отиди при Феликс. Аз ще съм на бара.
Жижи, обслужи клиентите.
Е, Феликс, харесва ли ви Париж? Чувствайте се като у дома си.
По-интересно е от пощенския вагон. – Разбира се, тук има повече жени.
И при нас има, разбира се, но рядко се събличат.
Елате.
Днес сте мой гост, г-н комисар. Познавате ли г-н Сеген?
Дошъл е да види "веселия Париж". – Дано и на него му стане весело.
Сигурно сте изненадан, Феликс. – Не е нещо, случващо се всеки ден.
Да, при нас не се случват такива неща.
Всъщност отношенията ни са добри,
просто сме от двете страни на барикадата.
Може ли да минем на "ти"? – Щом искаш.
Това тук е гримьорната. – Здравейте, момичета.
Избери си, Феликс. – Не, благодаря, Годо,
но откакто Жанин я няма, не се интересувам от други жени.
Ще се качим ли?
В моя кабинет. Там е по-тихо.
Е, Фред, как е? – Добре, г-н комисар.
Липсва само Жо. Идвал ли е в Париж? – При болната си майка в Ница е.
О, горката жена. Дано не е нещо сериозно.
Кажи ми какво прави този следобед. – Нищо особено, разхождах се.
Впрочем имам снимка на една жена. Можете ли да я откриете?
Подиграваш ли ми се? – О, г-н комисар...
Да. И мръсникът, който го направи също трябва да изгори.
Като Жанин. И трябва да разбере защо.
И кой е този негодник, подпалил "Модерната галерия"?
Шефът. Големият шеф.
Г-н Огюст Кудер дьо ла Тайери. – Как така шефът?
Разбира се, не го е запалил лично, но го е поръчал.
Жорж, ела да ми помогнеш! Това тук е за г-н Годо.
Полицията заключи, че е инцидент.
Имало проблеми по кабелите или нещо подобно.
Застрахователната компания "Пчела", която е швейцарска,
изпрати човек, който проведе ново разследване.
В Швейцария този човек е педантичен,
неподкупен. Казва се Кунст.
Той каза: "Е, намерих го, момчета." Седмица по-късно запя друго.
Свали си шапката и каза: "Сгреших. Чао, господа".
Добро оправдание. – Да.
Знаеш ли какво още направи този Кунст?
Напусна "Пчелата". Изгреба меда и се изми ръцете.
Сега има красива къща в Париж, голяма американска кола,
и е директор на адвокатска кантора. Но къде?
Знаеш ли къде? – При г-н Огюст Кудер дьо ла Тайери.
Да не си ясновидец? – Не.
Но тази история започва да ме интересува.
Виждаш ли, има над какво да се замислиш.
Е, сериалът свърши ли? – Любопитна си.
Можеш ли да се срещнеш с него? – С Кунст ли?
Затова съм тук. Ела утре с мен. – Влез.
Г-н Годо... – Какво?
Слизаме. – Къде?
Няма време за обяснения.
Е, Феликс, време е за лягане.
Сам.
Кой го донесе? – Беше оставено на служебния вход.
Портиерът го премести тук. – Помогни ми.
Вече е ясно.
Ще ми обясниш ли какво има вътре?
Сготвили са "агнешкото".
Докарайте колата, трябва да почистим.
Лесно е да се убива, а? – Изпратили са го тук.
Лесно е да убиеш, трудно е да скриеш трупа.
Ще отида да кажа на Жорж да докара колата.
Нов сблъсък.
Уморих се от това. – А аз не съм ли?
И на мен ми писна от това.
И този клетник.
Нищо ново под слънцето.
Какъв нелеп фарс.
Знаеш ли, когато Рене... – Стига сме говорили за това.
Животът изглеждаше по-забавен. – Просто си бил по-млада.
Какво да се прави, остаряваме.
А можеше да имаме "Принц".
На Шанз-Елизе, с 1000 места, голям ресторант,
с метр д'отел и с луксозни салони. Всичко да е както трябва.
Но Рене не направи нищо по въпроса.
Рене ти остави само 500 000.
Заведение на Шанз-Елизе ще струва над милион.
Едно е да мечтаеш, друго е мечтата да се сбъдне.
Ти ще бъдеш шеф, а аз – шефката. Защо да не се получи?
Ще ни уважават...
Искам да бъда уважавана! Мое право е!
Милион и половина. Можеш да го намериш.
Да, но къде? – Това ти е работата.
Може би има една възможност...
Утре няма да ходим в Лувъра. С Феликс трябва да отидем другаде.
Какво сте намислили?
Той, разбира се, е глупав, но има някои добри идеи.
Кого търсите, господа? – Г-н Кунст.
Тук е. – Кажете му, че Феликс Сеген
иска да го види. – Добре. Заповядайте.
Аз съм техническият ти консултант. По-добре ме наричай "господине".
Какво има? Вие ли сте Феликс Сеген?
Не ме ли занимавахте достатъчно с писмата си?
До гуша ми дойдохте. – И ще уведомите полицията.
А вие кой сте? – Г-н Годо.
Г-н Годо дьо Моа. Сигурно сте чували за мен.
Да, името ми е познато.
Моят клиент ме помоли да присъствам на срещата.
Мислех, че ще ни очакват. Няма да се бавим.
Здравей, Жо. – Г-н Вердие! Как сте?
Да кажем добре. Как е майка ти? – Майка ми ли? Добре е.
Заболяването сериозно ли е? – Не, фалшива тревога.
Слава Богу. Сутринта ли пристигна? – Да, г-н Вердие.
Случайно да си запазил самолетния билет?
Да.
Много добре. От Ница до Париж при такива обстоятелства
е малко скъпо, но примамливо. Браво на Годо.
Не разбирам, г-н Вердие. – Не се и опитвай, досадно е.
Тогава довиждане, г-н Вердие.
Ще тръгвам, чакат ме. – Върви.
Мило е, че дойдохте. – Заради г-н Годо е.
Каза ми да се грижа за вас и баща ви.
За да може мадам Ман да спи по-дълго.
Значи затова сте тук? – За това, а и не само.
Мислейки за вас, питах се дали не сте ранен.
Не знам за какво говорите.
Дължа ви два сладоледа за телефона. – Какво говорите?
Как се казвате? – Колет.
Хубаво име.
Това е малката ми кола.
Имаме един час. Да изпробваме километража.
Какво е километраж? – Ще разберете.
Ако приятелките ми от колежа можеха да ме видят.
Харесвате ли сантименталните разходки?
Пеша отнема повече време, но също е хубаво.
Ако искате да отнеме повече време, може да спрем.
Сега вече можем да поговорим.
Жо, знаете ли, вчера чух, че ще е по-добре да се покриете.
И това разтревожи ли ви?
Сигурно е нямало избор. Това е като някогашните дуели: първият изстрел.
Да, така е. Или последният.
Защото няма да се ограничи до един дуел.
Не знам какво са ви сторили, или какво вие сте сторили,
но не искам да пострадате.
Господи! Жо, нека сме по-сериозни, наоколо има хора.
Да, но не ми пука.
Мислите ли, че става така бързо? – Кое?
Любовта. – Не знам.
Но знам, че откакто те срещнах, с мен се случи нещо.
Какво? – Нещо. Преди странях от момичетата.
Трябва много да се говори, а не съм шампион в това.
Това не е силната ми страна. – Моята също.
Какво ще правим тогава? Да тръгваме, да не му мислим.
Повреди ли се? – Няма й нищо.
Искам да ти кажа още нещо.
Достатъчно съм живял сам в бедния ми живот...
но ако сме двама...
Да, ако сме двама, ще мога да работя за себе си.
Има едно кафене в Антиб. Там нещата не вървят.
Но двама млади ще могат да го съживят.
Ако има хубава храна, през сезона ще е пълно с хора.
Но аз не мога да готвя. – За какъв ме вземаш?
Ще наемем професионалист. Ти ще посрещаш гостите.
Няма ли да е чудесно? Ще бъде различно!
Хайде, да вървим, не обичам да стоя на едно място.
Обещавам ви да нямате притеснения, ако се съгласите.
Нека ви напомня, че член 36 от Наказателния кодекс
виси над вас, ако разследването се възобнови.
Знам. Принудителен труд. И какво?
Какво ли? 40 жертви не са малко в очите на държавата.
Бившият застраховател от "Пчела" би ли поел такъв риск?
Не е ли по-добре да проучим доклада, който направо обвинява г-н...
Кудер де ла Тайери. – Наистина сте обсебени!
Ще ви кажа нещо, което полицията не ви е казала? Жена ми беше там!
Добре, стига!
Сигурно г-н Кунст разбира сериозността на намеренията ни
и ще бъде разумен. Нали, г-н Кунст?
Идва момент, в който трябва да успокоите съвестта си.
Да решете дали искате да бъдете честен човек или престъпник.
40 жертви, г-н Кунст. – Достатъчно!
Знам, че е имало 40 жертви! И какво? Не аз съм драснал клечката!
Тежко бреме, нали, г-н Кунст?
Сигурно нощите ви се струват ужасно тягостни.
Хайде, махайте се! Моля ви да напуснете.
Прав сте, г-н Кунст. Нощта е добър съветник.
Утре ще ви се обадим. – Безполезно ще е.
Така ли ще оставим нещата? – Налапа въдицата.
Не бива да насилваме хората. Живеем в общество.
Познавате ли някое момиче като вас, което да търси работа при адвокат?
Само двамата с жена ми сме. Ще ни улесните.
Не сте ли изкушена? – Не мога, свикнала съм тук.
Жалко.
Мама каза, че преместя ли се в Париж,
трудно да се справям. – Жалко, защото ви харесах.
С жена ми вчера го обсъждахме. Но аз не настоявам.
Добре ли сте тук? Шефът вярва ли ви? – Да.
И аз бих ви имал доверие.
Ще ми бъдете секретарка, ще държите ключовете от сейфа.
Шефът ви има ли сейф? Къде си крие документите?
Да, има. – Но го крие от вас...
О, по дяволите! – Какво има?
Отидете да видите. Мръсник! Това не го предвидихме.
Чакай ме тук.
Помощ!
Мъртъв ли е? – Да се махаме.
А документите? – Нищо. Изгорил е всичко.
Искахме доказателство, сега нямаме! – Остави на мен, ще намеря.
Досаден филм – тълпи от гангстери, експлозии... Омръзнали са ми.
Вече не са на мода. А и не е здравословно.
А и да го гледаш два пъти...
Странно е, че баща ти и Годо решиха да се срещнем тук.
Къде са, за Бога? – Тогава да си тръгваме?
Не, трябва да чакаме. Искаш ли сладолед?
Един малинов, моля. – Останаха само с кафе и ванилия.
Благодаря, харесвам малинов. – Благодаря.
Какво правихте с Жо тази сутрин? – Карахме по магистралата.
Няма да ти давам съвети, Жо е добро момче, но няма бъдеще.
Защо говориш така, и то когато може би ни пази?
Гледай ти! Кой би си помислил – Жо спасява света...
Не говори за нещо, което не познаваш!
Вече изгледахме филма два пъти.
Забавихме се, трябваше да свършим нещо.
Феликс, погрижи се за дъщеря си. Ела.
Ето, започва се.
Трябва ли постоянно да ме мъкнеш със себе си?
Харесва ли ти Париж? – Прекрасен е, татко!
Всичко се случва толкова бързо.
Когато срещна мама, всичко бързо ли стана?
Кое да е станало бързо? – Кога се реши да я целунеш?
Ще ти разкрия една тайна – тя първа ме целуна.
Карали са по магистралата! А, не! Дъщеря ми с Жо?!
Ще му кажа няколко мили думи! – Спокойно, Жо работи за мен.
Къде ходихте с Феликс? – Наистина ли искаш да знаеш?
Човекът, който имаше купища пари... – Какво?
Мъртъв е. Ние нямаме нищо общо.
Слушай, Годо, не искам Жо да общува с Колет.
И не искам бащата на дъщеря ми да се замесва в тази история.
Остави го. Жена му изгоря, нищо не може да се направи.
Това парче хартия може да струва много скъпо.
Тогава това означава ли, че ще го получа?
Да, графиньо. Става въпрос за "Принц".
Имаш предвид на Шанз-Елизе? И какво общо има тази хартийка?
Ще имаме нашето място, най-доброто в Париж.
Най-добрите спектакли на Пигал.
Но сега да се съсредоточим върху сериозните неща – Шанз-Елизе.
И всичко само с тази хартийка? – Знаеш ли каква е тази хартийка?
Това е покана. – За къде?
За висшето общество.
Де да можеше да стане!
Г-н Кудер, обадих ви се. Аз съм Анри Годо.
"Късметлията"? – Да.
Как е Фред?
Явно г-н Кудер охранява добре. – Правим всичко възможно.
Какво носите там? – Не е за вашите очи.
Г-н Годо е тук.
Не иска да каже.
Кунст е мъртъв.
Шефът ви ви вика.
Без глупости. Трябва да говоря с него.
Какво желаете?
Говорете.
Кунст се самоуби. Преди 4 часа. – Съкрушен съм.
Има ли нещо, което да свързва злощастната му постъпка с мен?
Предишната му работа.
В застрахователна компания "Пчела".
Роднина ли сте на Кунст? – Аз ли? Ни най-малко.
Тук съм по личен въпрос.
Аз съм съсобственик на ресторант "Принц" на Шанз-Елизе.
Имам големи планове и искам да взема заем от вас.
Не виждам връзка със смъртта, която споменахте.
Няма такава. Трябват ми около 130-150 милиона.
Защо мислите, че ще се заинтересувам?
Ако не ми вярвате, че Кунст се е самоубил,
проверете сам.
Какво следва? – Кунст е остави бележка за жена си.
Име на банка, номер на сейф и следните думи:
"Никога няма да изпитваш лишения с наличното в сейфа.
Някой ще ти осигури прилична месечна издръжка."
Мръсник! – Нали?
Мръсникът всъщност е Кунст.
Гарантирам ви, че ще промените мнението си за мен.
Предлагам ви сътрудничество. Моля ви само за дългосрочен заем.
Ако бизнесът ви е стабилен, ще разгледаме искането ви.
Колко време ще отнеме? – Бордът се събира през октомври.
През октомври? Аз съм по-оптимистично настроен.
150 милиона! – Това е работата ви.
Нека се видим утре. Какво ще кажете?
Спокойно, г-н Годо. Може да имам новини за вас.
Дори още тази вечер.
Бернар. Придружи г-н Годо до колата му.
Тръгваме ли? – Да, може би е време.
Горкият Боби! Притеснително е случилото се.
Наистина ли?
Той сгреши. Никога не съм се изненадвал така.
Зависи от какво се изненадваш.
Не искам да го виждам повече. Сложи го в списъка за отстраняване.
Изтръгни злото до корен.
Искам тази бележка. – Да, но ми трябват пари в брой.
Колко? – 5-6 хиляди.
Ало, "Късметлията" ли е? Фред там ли е?
Негов приятел. Благодаря, ще изчакам.
Има риск, но за да получа бележката, ми трябва техен човек.
Ало, Фред?
Не е там? Здравей, Жо. Обажда се Бернар.
Как, не ме ли помниш? Марсилия. Помниш ли Марсилия?
А, чудесно!
Не, напуснах този бизнес.
Върнал си се в Париж и май имаш нужда от пари. Искаш ли джобни?
Разбира се.
Добре, г-н Бернар. Разбрано.
Какво правиш тук? – Обадих се по телефона.
Долу има телефон. Тук не уличен телефон. Чакай.
На Колет ли се обади? – Не.
Добре. Остави я на мира.
Нали вие ме лепнахте за нея, откакто пристигна?
Сутринта пак... – Да, но малко си прекалил.
Майка й крои планове за бъдещето й.
А след всичко случило се, ти не влизаш в тези планове.
Но аз го направих за вас, г-н Годо. И за мадам Ман също.
А сега ми казвате това. – Слушай!
Никога не очаквай благодарност за такива неща.
Добре, ще си сменя работата.
Мислиш ли, че си единственият? Не е толкова лесно.
За да го направиш, трябва да имаш доста пари.
Разбирам, г-н Годо. Ще си помисля.
Каза ли му? – Да, каза ми! Благодаря.
Какво му става на хлапето? – Има ли значение? Ядосан е.
Е? – Сбогом графиньо, здравей принцесо!
"Принц" е твой. – Наистина ли?!
Почти. Мисля, че клъвнаха.
Горкият Феликс. Толкова силно искаше отмъщение.
Отвратителният ми красавец!
Налей ми една мастика.
Какво ще кажем на Феликс?
Че г-н Кудер дьо ла Тайери е ангел?
Или че той също е сбъркал, като онзи тип от "Пчела"?
Горкият Феликс. Но все пак това е за негово добро.
Нека си остане честен. Човек лесно се подхлъзва.
Позна ли ме? – Разбира се.
И така, Бернар ми каза за вас.
Трябва да свършите нещо спешно преди утре сутринта.
Доста съм зает. Трябва да знам кой, къде и кога.
Чакай, Жо. Не е това, което си мислиш.
Г-н Кудер просто иска да получи един плик, с лист хартия в него.
Много му трябва. – А къде е този плик?
Ще го намерите много лесно.
Трябва да е в джоба или в бюрото на г-н Годо.
И това го искате от мен? – То е само началото на разговора.
Вземете. Удвоих парите.
Може да съм нов в професията, но не съм предавал никого!
Разкопчая ли якето си, ето какво се вижда!
Виждате ли, г-н Кудер, все още има хора на честта.
Ти си още млад, Жо. Недей да бъркаш.
Ще поговорим насаме. Нали, г-н Кудер?
Добър ден.
Сигурно е забавно да се работи тук. – Лудница е по цяла нощ.
Главата ти се замайва.
Каква красота! Нова ли е? – Внимавай с ръцете!
Г-н Фред, г-ца Колет, дъщерята на мадам Ман.
Извинете. Приятно ми е, госпожице.
Аз... просто минавам. – Ние също.
Г-н Жо, г-ца Колет, дъщерята на мадам Ман.
Познаваме се. Ела, трябва да поговорим.
Жо работи бързо.
Сама ли си? – Не, татко е в кабинета.
Не е за вярване! Не мога да спра да мисля за теб.
Аз също. Питах се дали ти го знаеш.
Колет, случи се нещо невероятно!
Какво? – Сигурен съм, че те обичам!
Животът ми ще се промени. Ще купя кафенето.
Имаш ли парите? – Мога да ги намеря.
Един ми предлага голяма сума, ако взема някакъв плик от г-н Годо.
Но не мога, в кабинета на шефа е. Трябва да е някой,
на когото има доверие. – Може би аз?
Ако не искаш, ще забравим. – Жо, отвратително е.
Забраната да се обичаме не е ли отвратителна?
Животът, който живея, не е ли такъв?
Не взема ли плика, на вратата ще има двама, които ще убият Годо.
И работата ми няма да се промени. Знаеш ли каква е?
След пет минути може да бъда убит. – Не, не и това!
Не мога да кажа нищо на Годо.
Тогава онези двамата ще се задействат.
Изобщо няма да е забавно и за мадам Ман.
Избирай! Какво рискуваш да го вземеш?
Лесно е. Все пак е за нас двамата.
За нас, Колет.
Къде е този плик? – Няма как да сбъркаш.
В горното дясно чекмедже на бюрото.
Какво ти казах? Много е скъпо.
Твоят архитект иска да ни съсипе. – Чакай да видим. Не сме глупави.
Трябва и другите да положат усилие. Иначе не става.
Влезте.
Баща ти току-що си тръгна. Не виждаш ли, говорим по работа?
Отиди долу и се забавлявай. – Ще сляза с теб.
Утре ще говорим. Обърни й внимание, скоро си заминава.
Утре се връщаш с баща си в Гренобъл. Така е по-добре и за двама ви.
Няма ли да отговориш? – Да, мамо, добре.
Така е по-добре. Семейните проблеми са сложни, но винаги се решават.
Особено лошите. Ела, скъпа.
Идваш ли? – Да, мамо.
Ти върви. Ще кажа няколко думи на Колет.
Дай ми това, което държиш. – Какво?
Хайде, дай ми го! – Не.
Така значи...
Малка крадла! – Мръсна уличница!
Аз съм ти майка. – Майка ли? Ти не си ми майка!
Майка ми е тази, която се грижеше за мен,
която ме отгледа, с която се съветвах!
Майка ми е мъртва от три години!
Хайде, стига! – Ще крещя! Нямате право! Пусни ме!
Пусни ме! – Млъкни!
"Мръсна уличница"...
"Мръсна уличница"...
Боклук такъв! Това може да се поправи!
Г-н Годо, не го правете!
Ако искате да ме убиете, давайте, но няма да позволя да ме удряте.
Г-н Годо... – Боклук...
Трябваше да те довърша.
Какъв срам. Нямаш грам мозък.
Искам да разбера кой те е накарал да го направиш. Бернар е, нали?
Да. – Избърши се.
Ако не получат плика, двама души ще ви чакат на улицата.
Отивам... – Стой тук! Ще се оправя и без теб.
Фред, идваш ли? – Да, г-н Годо.
Ти ли накара Колет да го направи? – Беше заради парите, мадам Ман.
За мен е цяло състояние. Предложиха ми 6000.
Наистина ли?
За това Кудер беше готов да ни плати 150 000.
Наивен си и не знаеш как да се пазариш!
150 000! Разбираш ли?
За този плик. – Какъв плик?
Не разбра ли? Отиваш в Гренобъл, и се връщаш на работа.
И ти искаш. Кудер все още е топъл.
Може ли да използвам колата ти? – Да, мадам Ман.
Тогава да тръгваме. Вземи.
Какво ще правим? – Искаш ли, или не?
Това е Фред. Какво ще правим? – Остави го да мине.
Никой да не мърда!
Карай. Ще ти кажа къде отиваме.
Чуйте, г-н Годо... – Млъкни! После ще говорим.
Ало, г-н Бернар? Белязания се обажда.
Жо не можа да вземе плика, но хванахме Годо.
Дали е жив? Да, жив е.
Доведете го тук. – Ще дойдете ли за него, г-н Бернар?
Има някои неудобства. – Доведи го тук, както се разбрахме.
И не се опитвай да ме заблудиш. Изпратете персонала на кино.
Вратата ще бъде отворена. Ще бъда в пристройката.
Не, във вилата, в пристройката отзад.
Ще събудя стари спомени. – Добре, г-н Бернар.
Г-н Годо, застанахме срещу вас, но нямахме избор.
Но сега ще напуснем Бернар без колебание.
С Белязания не сме лоши хора...
Г-н Годо, дайте ни шанс. – Спри!
Към стената! Не мърдайте!
Фред, какво да ги правим?
Ако ги застреляме, това никога няма да свърши.
Утре ще се появят други глупаци.
Няма да има край. – Е?
Ами... мразя това, но трябва да се спазва приличие.
Добре, г-н Годо. – Надявам се да е за последен път.
Колко пъти съм чувал да го казвате. – Да, знам.
Хей, вие двамата! Фред остава с вас.
Дръжте се прилично. – А след това, г-н Годо?
Изненада. – Мърдайте!
Какво е това нахлуване? Мислех, че не си взел плика.
Той ли е? – Той е.
Искате ли хартийката на Кунст? Ето я.
И то безплатно.
Разстроена ли сте, мадам? – Не можете да ме разстроите!
Хайде, Феликс, твой е.
Феликс Сеген. Името ми говори ли ви нещо?
Не. Съжалявам. – Жена ми работеше при вас.
Без приказки, Феликс, действай!
Дойдох да ви убия. – Виж ти! Що за хрумване?!
Госпожо, не знам коя сте, но явно има някаква грешка.
Не ставай глупав! Какво искаш?
Какво чакаш?
Не мога. – Дай ми го.
Какво направи? – Свърших твоята работа, глупако.
Време е да тръгваме, мадам Ман. Преди да е станало късно.
Не работим така. Винаги трябва да имате изход.
Момент.
Не!
Не мърдайте! Нека ви се полюбувам.
Винаги гледам представление, преди да убия някого.
Може би се чудите дали наистина ще го направя.
Няма да е за дълго.
Сега ще се уверите.
Назад! Бавно!
Ще видите, че всичко е много лесно, когато сте на път да умрете.
Какво беше това? Да не получи инфаркт?
Е, деца, виждате ли какво се случва, щом си вършите работата сами?
Помогни ми да взема малкия.
Къде се бави този Феликс?
Доволен ли си? Не ти ли стига, че е мъртъв?
Не е достатъчно, че е мъртъв, трябва и да изгори.
И сега гори? – Да, гори.
Вземи другата кола и ни следвай.
Кажи сбогом на майка си.
Благодаря! Благодаря много!
За нищо.
Да вървим, скъпа.
Децата растат бързо. – Животът е кратък.
КРАЙ
Превод НИКЧО
Редактор, обработка и тайминг СИНЕАСТ ®
2024 ©