Ta'm e guilass a.k.a Taste of Cherry (1997) Свали субтитрите
В името на Господа
Работници ли търсиш?
Работници ли търсиш?
Не.
Търсиш работници, нали? – Колко?
Вземи двама.
Здравейте, господине. – Здравейте. Как сте?
Какво правите? – Играем си на "коли".
Знаеш ли колко струва един обяд?
Говори направо.
Сто хиляди томана са нищо!
Как ще ги върнем?
Добре. Какво искат?
Къде ще намерим актове?
Не затваряй. Искате да се обадите ли?
Какво? – Телефонът ли искате да ползвате?
Не.
-Да. Слушам те. Какво?
Къде? Пред музея ли?
Кога?
Добре. Дочуване.
Ще ви закарам. – Не. Работя.
На път ми е. – Работя.
Не се дръжте така. – Казах, че работя.
Ела тук. Само за минута.
Здравей. Как си? – Добре.
Ако имаш проблем с парите, мога да помогна.
Не.
Нямаш ли проблем? – Не.
Мога да помогна. – Разкарай се или ще ядеш бой.
Махай се.
Здравей. Как си? Всичко наред ли е?
Какво събираш? – Найлонови торбички.
Защо? – Събирам ги и после ги ликвидирам.
Близо до фабриката.
Продаваш ли ги?
Какво ти е на пръста? – Сутринта се порязах.
Тук ли?
Хубава блуза. Откъде е?
Миналата седмица я намерих.
Хубав цвят. Подхожда ти.
Знаеш ли какво пише на нея?
Знаеш ли?
Откъде си?
Откъде си?
Писи-пис, да ми ядеш оная работа с ориз.
Не им обръщай внимание. – Играят си.
Откъде си? – Близо до Лорестан.
Значи се местен.
Ти оттам ли си? – Може да се каже.
Колко изкарваш на ден?
200, 300, 400... 700.
Какво правиш с парите?
Пращам ги на семейството. – Искаш ли да се ожениш?
Не. Помагам на семейството си.
Помагаш им?
Ще направиш ли нещо, ако те помоля?
Какво? – Ще ти платя добре.
Не, не умея. Събирам само торбички и ги продавам.
Къде отиваш?
ВКУСЪТ НА ЧЕРЕШАТА
Филм на АББАС КИАРОСТАМИ
Участват ХУМАЮН ЕРШАДИ
АБДУЛХУСЕИН БАГЕРИ АФШИН ХОРШИД БАХТАРИ
САФАР АЛИ МОРАДИ
МИР ХУСЕИН НУРИ АХМАД АНСАРИ
ХАМИД МАСУМИ ЕЛХАМ ИМАНИ
Оператор ХУМАЮН ПАЙВАР
Сценарист и режисьор АББАС КИАРОСТАМИ
Къде отиваш? – До казармата.
Качвай се.
Здравейте. – Здравей.
Добре ли си? Къде отиваш?
Ето там. Не е далеч.
До онази казарма ли?
До резервоара ли? – Да.
Изглеждаш уморен.
Сигурно съм. – Изтощен ли си?
Да.
Войникът няма умора.
Какво очаквате? Идвам пеш от Дарабад.
От Дарабад ли? – Да.
Но днес е празник.
Довечера съм караул до шест сутринта.
А какво ще правиш после?
Къде ще отидеш? – У леля.
Тя почина. Отсядам при мъжа й. Той е чистач.
Кога влезе?
Кога влезе?
Преди два месеца. – Още те обучават ли?
Да.
Откъде си?
От Кюрдистан.
И си в армията? – Да.
После ще останеш ли?
Ще се върна. – Моля?
Ще се прибера. – В Кюрдистан?
Да. – Хубаво.
С какво се занимаваше в Кюрдистан?
Бях земеделец.
Фермер?
Учил ли си?
Ходил ли си на училище? – Само малко.
Защо?
Отказа ли се?
Защо?
Знаете как е.
Колко души сте в семейството ти?
Девет. – Девет души?
Да. – Всички ли работят?
Да.
Познаваш ли някого в Техеран? – Не.
Имаш ли роднини? – Имам.
Имам двама братя там.
Защо не останеш при тях?
Женени са, имат малки домове, деца. Няма място.
Имаш ли пари? На войниците им плащат.
Имаш ли пари? – Малко. Не плащат добре.
Стигат ли ти?
О, не. Не стигат.
Кога трябва да си там? – В шест.
Сега е пет.
Толкова ли ти харесва, че ходиш с час по-рано?
Не, не бих казал. Не.
Имаме цял час. Искаш ли да се разходим?
Може да ти предложа добър допълнителен доход.
Искам да съм там преди шест. – Какво?
Искам да съм там преди шест.
Ще те закарам. Няма да закъснееш.
Отиваме ли? Става ли? – Добре.
Ще те върна преди шест. Не се тревожи.
Казваш... че в казармата не е забавно.
Аз се забавлявах, докато бях войник.
Беше най-хубавият период от живота ми.
Срещнах най-добрите си приятели.
Особено през първите шест месеца.
Помня... че ставахме в четири сутринта.
След закуска лъскахме кубинките
и ходехме на тактика. И майорът идваше.
Бяхме около 45 души в полка.
Майорът започваше да брои.
Искаше да повтаряме: "Едно...
две...
три... четири..."
Вие броите ли? Същото ли е?
Нищо не казваш. Как броите?
Срамуваш ли се? – Да.
Какво?
Защо? С приятелите ти не броите ли?
Броим.
Не ме смяташ за приятел ли?
Приятели сме.
Държиш се така, сякаш не сме.
Не е това. – А какво има?
Не е така.
Ние го правехме така: "Едно... две...
три... четири...
Едно, две, три, четири.
Едно, две, три, четири.
Повтаряй след мен. Едно. – Едно.
Две. Три.
Така ли правите в казармата?
Войниците не броят така. – Не мога.
Караш ме надалеч. Кажи ми какво искаш.
Какво искам да направиш ли? – Да.
Знаеш ли, синко...
на твое място нямаше да питам
каква е работата, а колко ще ми платят.
За хората като теб са важни парите.
Работата си е работа. Лесно е, ако го погледнеш така.
Работата не е обикновена, но и парите не са.
За 10 минути ще спечелиш пари за 6 месеца.
Разбираш ли? – Какво ще правя?
Забрави работата. Важни са парите.
Трябва да ми кажеш.
Когато кажеш на работник да изкопае основи,
той пита ли те дали са за болница,
за лудница, за джамия,
или за училище? Върши си работата и му плащат.
Бил ли си работник? – Да.
Казвали ли са ти какво копаеш?
Не са. – Тогава защо ме питаш?
Помогни ми и ще ти платя.
Няма да е трудно. Сам ще видиш.
Става ли?
Къде отиваме?
Трябва да съм в казармата преди шест.
Ще те върна. Спокойно.
Искам да сляза!
Да слезеш?
-Да.
По нужда ли?
Не. Искам да си вървя.
Защо те взех ли питаш? Да не ме мислиш за луд?
На луд ли приличам?
Трябва да се връщам.
Обещах да те върна и ще го сторя.
Спокойно.
Излез за минута.
Трябва да се връщам. – Излез. Ще ти обясня.
Виждаш ли онази дупка?
Онази там?
Сега ме чуй хубаво.
В шест сутринта ела тук и ме повикай два пъти.
"Г-н Бади! Г-н Бади!"
Ако отговоря, ме хвани за ръката и ме изкарай.
В колата има 200 000 томана.
Взимаш ги и тръгваш.
Ако не отговоря,
хвърли двайсет лопати пръст върху мен.
После вземи парите. – Върни ме.
Не искам пари. Върни ме. – Не искам да създавам проблеми.
Какви проблеми? Не искам. Трябва да се връщам.
Не искам да се замесвам в това.
Не можеш ли да хвърлиш двайсет лопати пръст вътре?
Имам нужда от теб.
Иначе нямаше да те моля.
Искаш да те моля ли? Това ли искаш?
Защо ще ме молиш?
Какво значи "нуждая се"?
Какво значи "помощ"? За нея невинаги се плаща,
но аз ще ти дам пари. Ще ти помогна.
Не ти ли трябват пари? Сигурен ли си?
Разбира се, че ми трябват. – Е? 200 000 не стигат ли?
Не става дума за това. Не мога да го направя.
Не е въпрос на пари.
Не можеш да хвърлиш пръст в дупката?
Мога... но не и ако вътре има човек.
Не мога да заровя някого.
Ако е жив, ще се изправи и ще протестира.
Наистина се нуждая от помощ. Не съм луд.
Когато хвърляш пръстта, човекът няма да е жив.
Иначе няма да е в дупката.
Сега разбираш ли?
Разбираш ли ме?
Да. – Тогава излез, ела и виж.
Излез и ела да видиш.
Когато се върнеш тук утре сутринта в шест...
Казармата ти не е ли там?
Оттам дотук ще вървиш 20 минути.
Извикай ме два пъти: "Г-н Бади! Г-н Бади!"
Ако отговоря, просто ще ми помогнеш да изляза.
И ще ти платя.
Ако не отговоря...
Излез.
Излез! Излез, ела и виж.
Бог е пожелал така,
а ти не искаш да помогнеш.
Нали?
Няма да ме погребеш жив.
В момента погребват десетки хора.
В момента заравят десетки мъртви.
Не си ли виждал гробар? – Не съм.
Аз не съм гробар.
Не заравям хора.
Знам, че не си гробар.
Ако исках гробар, щях да повикам.
Имам нужда от теб. Ти си ми като син.
Помогни ми.
Искаш да те моля ли? Това ли искаш?
Каква полза има да ме молиш?
Тогава излез, ела и виж.
Може да се съгласиш.
Двайсет лопати пръст.
Само двайсет. За всяка ще получиш по 10 хиляди.
Откъде си?
От Кюрдистан. – Значи си кюрд.
Кюрдите трябва да са смели.
Водили сте толкова войни.
Страдали сте. Унищожавали са селата ви.
Сигурно си използвал оръжие, нали?
Знаеш ли какво е оръжие и защо ти го дават?
За да убиваш, когато се наложи.
Не искам да ти давам оръжие, за да ме убиеш.
Давам ти лопата. Лопата.
Нали си земеделец.
Ще си представиш, че копаеш.
И че аз съм тор, с който наторяваш дърво.
Толкова ли е трудно?
Писано ти е да използваш оръжие, а не лопата.
Дори не можеш.
Благодаря.
Много благодаря.
Здравей. – Здравей.
Как си? – Благодаря, добре.
За какво е тази машина? – Прави цимент.
Така ли? Защо не работи?
Обектът е затворен. Работниците ги няма.
Тогава защо си тук?
Аз съм охрана.
Сам ли си? – Да.
Съвсем сам? Харесва ли ти?
Ела при мен.
Не искам да ти преча. – Ела.
По тази стълба ли? – Да.
Как се изкачваш? – Свикнал съм.
Свикнал си... – Да.
Здравей. – Здравей.
Какво хубаво място.
Хубаво ли? Само пръст и прах.
Земята не е ли хубава? От нея идват всички хубави неща.
Значи според теб всичко хубаво се връща в нея.
Ти май си... – Афганистанец съм.
От къде си? – От Мазар-и Шариф.
Странно име. Чий е "мазарът"?
Това е гробницата на имам Али.
Ходят там на поклонение.
Тя не е ли в Наджаф?
Да, но някои мислят, че е в Мазар-и Шариф.
Странно.
Какво правиш?
Правя си омлет. Няма да ти хареса.
Ще ти направя чай.
Много благодаря.
Не ти ли става скучно сам?
Свикнал съм. Свикнал съм и със самотата.
Познаваш ли онзи човек?
Да. Сънародник ми е.
Афганистанец?
Да. Учи в семинарията. Тук е за празниците.
А защо не е в семинарията?
Станало му е самотно и е дошъл да ме види.
Тук е от два-три дни.
Ще остане ли? – Не.
Ще стои само три дни.
Не те разбрах.
Довечера тук ли ще е? – Да.
Значи не си съвсем сам.
Не. Не съм съвсем сам.
И той ли е афганистанец? – Да.
Тук сте много. – Да.
След войната в Афганистан тук идват много хора.
В Иран сме два-три милиона.
А защо не са се прибрали заради войната тук?
Войната срещу Ирак интересуваше само иранците,
но войната у дома интересува нас.
Нашата война не ви ли вълнува?
Може да се каже, че ни притесняваше,
но тази в Афганистан беше по-тежка и болезнена за нас.
Ще те питам нещо.
Днес е празник. Защо си тук сам?
Тъжен си. Аз също.
Ела да се разходим. Ще се разведрим, ще поговорим.
Аз съм охрана на обекта.
Охрана на това? – Да.
Кой може да открадне толкова тежка машина?
Празник е. Няма нужда от охрана. Ела.
Ще глътнем свеж въздух. Няма страшно.
Това е мой дълг. Всички имаме отговорности.
Не мога да напускам поста си. – Не можеш ли?
Не, съжалявам. – Исках да се разходим.
Ще отида при твоя приятел от семинарията.
Може би той ще се разходи с мен.
Направих чай. – Остави го за после. Довиждане.
Обърни се. – Стълбата се мърда.
Опасна е. Поправете я.
Можеш да я стегнеш с тел.
Добре ли си? – Да.
Афганистанец си, нали? – Да.
Какво работиш? – Имам три почивни дни.
Бях сам и ми стана скучно.
Затова дойдох да видя моя приятел Ахмад, който също е сам.
Имах предвид какво правиш в Иран.
Уча в семинарията в Шираз.
В Афганистан няма ли семинарии?
Да, и там има, само че имаше война.
А и моята не беше от добрите.
Баща ми каза да уча в Иран или в Наджаф.
Затова дойдох в Иран.
А таксите? Той ли ти праща пари?
Баща ми няма много пари.
Семинарията ми плаща две хиляди томана.
През лятото работя.
Така спестявам пари.
Какво работиш? – Общ работник. Проста работа.
Не знаех, че студент от семинарията може да е работник.
Когато се налага, работиш.
Значи, ако се появи работа, я приемаш.
Да.
Не се ли чудиш защо ти предложих да се разходим?
Да.
Знам, че е твой дълг да проповядваш и да напътстваш хората.
Но си млад и имаш време. Ще правиш това по-късно.
Нуждая се от ръцете ти.
Не ми трябва езикът ти, нито умът ти.
Имам късмет, че тези ръце са на истински вярващ.
С търпението, твърдостта и постоянството, на които те учат,
си най-подходящ за тази работа.
Не ми казваш какво трябва да направя.
Знам, че решението ми е против вярата ти.
Вярваш, че Бог дава живот и го взема, когато намери за добре,
но понякога човек не може да продължи.
Изтощен е и не може да чака Бог.
Затова решава да действа сам. Това се нарича "самоубийство".
Да, тази дума не е измислена само за речниците.
Трябва да има и практическо приложение.
То е точно това.
Човек трябва да реши какво да прави.
Не разбирам. Кажи ми какво искаш да направя.
Ако мога, ще го направя.
Решил съм да се освободя от този живот.
Защо ли?
По-добре ще е да не знаеш, а и не мога да говоря за това.
Ако ти кажа, няма да ме разбереш.
Не защото не разбираш,
а защото не изпитваш същото като мен.
Може да ми съчувстваш, да разбереш,
да покажеш състрадание, но не можеш да усетиш болката ми.
Ти страдаш, аз също. Разбирам те.
Разбираш болката ми, но не можеш да я изпиташ.
Затова...
те моля да помогнеш като истински мюсюлманин.
Можеш ли?
Да, разбирам те,
но самоубийството е грях,
тъй като хадитите, 12-те имами и Коранът
говорят за него
и казват, че човек не бива да се самоубива.
Бог поверява тяло на човека.
Човек не бива да измъчва това тяло.
Разбирам те, но откъдето и да погледнем самоубийството...
Така е,
но ти казах, че не ми трябва лекция.
Ако ми трябваше, щях да ида при някого с повече опит –
при човек, който се е изучил.
Моля те просто да ми помогнеш.
Ръцете ми вършат дела, угодни на Бог.
Това, което искаш, е грешно.
Знам, че самоубийството е сред смъртните грехове,
но да си нещастен също е голям грях.
Когато си нещастен, нараняваш други хора.
Това не е ли грях?
Не е ли грях да нараняваш другите?
Семейството си, приятелите си...
Себе си...
Не е ли грях?
Ако те нараня, това не е грях...
но ако се самоубия, е, така ли?
Прав си –
голям грях е да нараняваш близките си.
Мисля, че Бог е толкова милостив и велик,
че не иска да вижда чедата си да страдат.
Толкова е велик, че не може да ни накара насила да живеем.
Затова е дал това решение на човека.
Замислял ли си се какво значи това?
Да, но не като теб.
Както и да е. Така няма да стигнем доникъде.
Сега не му е времето и мястото.
Излез и иди до онова дърво. Там има дупка.
Иди и виж. После ще ти обясня.
Хайде. Иди и виж.
Качвай се.
Сега ще ти обясня.
Решил съм довечера да се нагълтам с приспивателни,
а после да легна в тази дупка.
За да спя.
Искам от теб да изчакаш до сутринта,
а после да дойдеш като добър брат
и да ме заровиш. Това е всичко.
Разбира се...
Аз следвам Корана, а в него пише...
Ще получиш не само награда от небето,
но и пари и няма да работиш цяло лято.
В Корана пише...
"Няма да отнемаш живота си."
Каква е разликата между това да убиеш друг и себе си?
И второто е убийство.
Тогава какво решаваш?
Защо не слезеш?
Приятелят ми е направил омлет. Мирише вкусно. Да хапнем.
Ще намериш решение. – Благодаря.
Яйцата ми действат зле.
Някой друг път. Довиждане.
Господине!
Преместете си колата. Багерът трябва да работи.
Махнете я от пътя.
Преместете си колата. Пречи на машината.
Какво правите тук?
Тук не е място за седене.
Болен ли сте?
Не можете да спите тук.
Ако искате цимент, трябва да идете в офиса.
Хайде. Махнете си колата.
Защо сте дошли?
Болен ли сте?
Искате ли чай?
Станете и си преместете колата.
Хайде. Хайде.
И няма да питаш повече? – Няма.
Ще се ориентираш ли? Това дърво ще ти помогне.
Да.
Значи няма да питаш повече?
Няма проблем, но... – Но какво?
Когато искаш да помогнеш на някого,
трябва да го направиш правилно и от сърце.
Така е по-справедливо и по-разумно.
Можеш да използваш ръцете си вместо лопата.
Запази си чувствата за по-важни неща.
Но как?
Какво работиш? – Вече ти обясних.
Каква ти е специалността? – Копачите нямат специалност.
Просто копаем.
Ако мога да помогна с нещо друго,
предпочитам така.
Просто направи това, за което моля. – Това помощ ли е?
Ако човек иска да помогне на ближния си,
трябва да го направи по друг начин.
Може да спаси живот.
Не искам да отговарям за нечия смърт,
но щом ме молиш, ще се съглася.
Трудно е. Признай, че не е лесно.
Ако не обясниш проблема си,
кой може да ти помогне? Дори не съм те виждал преди.
Имаш роднини, приятели, братя...
Прости, че те разпитвам.
Или имаш семейни проблеми, или някой дълг.
За всеки проблем има решение,
но ако не говориш,
никой не може да ти помогне.
Всички имаме проблеми в живота.
Ако бягахме така от всеки дребен проблем,
на света нямаше да е останал никой.
Не е ли така?
Нямаше да има жива душа.
Завий наляво, моля те.
Не познавам този път. – Аз го познавам.
По-дълъг е, но е по-добър и е по-живописен.
Затворник съм на тази пустиня от 35 години.
Ще ти разкажа какво ми се случи.
Беше малко след като се ожених.
Имахме всякакви проблеми.
Всякакви.
Беше ми писнало и накрая реших
да сложа край на всичко.
Една сутрин, преди да съмне,
хвърлих едно въже в колата.
Бях решил, че искам да се самоубия.
Потеглих към Миане. Беше през 1960 г.
Стигнах до овощната градина с черниците.
Спрях колата там. Още беше тъмно.
Хвърлих въжето на едно дърво, но то не се закачи.
Пробвах няколко пъти, но все не ставаше.
Тогава се качих на дървото
и завързах въжето здраво.
Тогава усетих нещо меко. Бяха черници.
Много вкусни и сладки.
Изядох една. Беше сочна.
После лапнах още една. И още една.
И тогава изведнъж забелязах,
че слънцето изгрява зад планината.
Гледката беше много красива.
Всичко беше зелено.
И тогава изведнъж чух деца, които отиваха на училище.
Те се спряха и ме погледнаха.
Помолиха ме да разклатя дървото.
Черниците нападаха и децата ги изядоха.
Почувствах се щастлив.
После събрах черници, за да ги занеса у дома.
Жена ми още спеше.
Когато се събуди, и тя яде от тях.
И много й харесаха.
Бях излязъл да се самоубия,
а се прибрах с черници.
Една черница ми спаси живота.
Една черница ме спаси.
Ял си черници.
Жена ти също. И всичко се е оправило.
Не, не стана така, но аз се промених.
После беше по-добре, но всъщност аз вече мислех по друг начин.
Чувствах се по-добре.
Всеки човек има проблеми в живота си.
Така е. На Земята има много хора.
Няма нито един от тях без проблеми.
Ако знаех какъв е твоят, щях да ти обясня по-добре.
Когато идеш на лекар,
му обясняваш къде те боли.
Извинявай, но не си турчин, нали?
Ще ти кажа един виц.
Да не се обидиш.
Един турчин отишъл на лекар и му казал:
"Когато си пипна тялото, ме боли".
Същото е и с главата, с краката,
с корема, с ръката – където и да пипна, ме боли".
Лекарят го прегледал и му казал:
"Тялото ти е добре, но пръстът ти е счупен".
Скъпи човече, умът ти е болен,
но всичко друго е наред. Промени си нагласата.
Излязох, за да се самоубия,
а една черница ме промени.
Обикновена и незначителна черница.
Светът не е такъв, какъвто го виждаш.
Трябва да си промениш мирогледа.
Бъди оптимист.
Гледай на нещата положително.
В разцвета на силите си.
Искаш да се самоубиеш заради нещо дребно.
Заради един проблем.
Животът е като влак,
който продължава напред
и стига до последната гара.
Смъртта ни чака на тази последна гара.
Разбира се, че тя е решение,
но не в началото, не в младостта.
Прости ми, че те прекарах по този каменист път.
Не знаех...
Мислиш, че нещо е добро, а после разбираш, че грешиш.
Важното е да мислиш много.
Мислиш, че постъпваш правилно,
но после осъзнаваш, че грешиш.
Говори. Кажи нещо, за да си отдъхна.
Говорих много. Казах всичко.
Изнесох цяла реч. Просто кажи нещо.
Тук завий наляво, моля.
Щом ти няма да говориш, аз ще поговоря още.
Щом ти не искаш, аз ще го направя.
Напълно ли си изгубил надежда?
Никога ли не си поглеждал небето, когато се събудиш сутрин?
Не искаш ли призори да видиш изгрева?
Червеното и жълтото на слънцето по залез?
Не искаш ли да ги зърнеш пак?
Виждал ли си Луната? Не искаш ли да видиш звездите?
Пълнолунието през нощта –
не искаш ли да го видиш пак? Искаш да затвориш очи ли?
Тук завий надясно, моля.
Хората от другата страна биха искали да надникнат тук,
а ти си се разбързал за там.
Нима не искаш никога повече да пиеш вода от някой ручей?
Или да си измиеш лицето в него?
Завий надясно.
Ако вземем четирите сезона,
през всеки от тях има плодове.
През лятото има плодове. През есента също.
През зимата има различни. През пролетта също.
Никоя майка не може да си напълни хладилника
с такова разнообразие за децата си.
Никоя майка не може да направи такова нещо за тях,
каквото Бог прави за своите.
Искаш да се откажеш от всичко това ли?
Да се откажеш от вкуса на черешите?
Недей. Моля те като приятел.
Ако искаш, направи го.
Завий надясно.
Завий надясно. Това е главният път.
Завий наляво, моля.
Преди да сляза,
ще ти изпея една песен на турски.
Означава: "Любов моя, отлитам. Ела при мен."
Изгони ме приятелят ми от градината си. Ела при мен.
Имаше щастливи дни,
но застигнаха ме лоши времена. Ела при мен."
Кажи ми нещо. С теб не се познаваме.
Ако тръгнеш, ще съм твой приятел. Ако останеш, също.
Каквото и да правиш, ще съм твой приятел.
Останеш ли, ще бъда твой приятел. Тръгнеш ли, пак ще съм ти такъв.
Довиждане.
Тук ли работиш?
Чакай. Кажи ми какво правиш.
Казах ти. Работя тук – в Музея по естествена история.
Питам те за утре сутрин.
Ще дойда призори. Ще извикам два пъти:
"Господине... Господине..."
Бади. – Бади. А ти ще отговориш.
И аз ще ти помогна да излезеш.
А ако не отговоря?
Ще отговориш. Ако е рекъл Аллах, знам какво ще кажеш.
Ами ако не отговоря?
Ще направя това, което искаш.
Не се тревожи.
Кажи го, за да се успокоя.
Някои неща са по-лесни
за казване, отколкото за вършене.
Но ще го направиш, нали?
Ако не беше детето ми, не бих.
Повярвай ми – трудно е.
Разбрахме се.
Ще дойда и ще те заровя. – И ще вземеш парите.
Какво облекчение за теб.
Тръгвам. Децата ме чакат.
Дано парите ти помогнат да излекуваш детето си.
Трябва да спазиш обещанието си.
Надявам се да си добре.
Вземи тези сега. Останалите – утре.
Благодаря, че ме върна тук. Благодаря още веднъж.
Добре. Ще се видим утре в шест. По-точно ти ще ме видиш.
Ако е рекъл Аллах, и ти ще видиш мен.
Вземи парите. Вземи ги.
Благодаря, но не. След като свърша работата.
Господине, може ли да ни снимате?
Всичко е готово. Само натиснете копчето.
Благодаря.
Какво има? Бързаш да умреш ли?
Господине!
Да.
Искам да видя човека, който влезе току-що.
Кой от всички? – Със синьото сако.
Как се казва? – Работи тук. Носеше чанта.
Тук работят много хора.
Носеше чанта с пъдпъдъци за студентите. За препариране.
Как се казва? – Не знам.
Детето му е болно. С анемия е.
Говорите за стареца от ателието.
Г-н Багери. – Да. За него. Ще го извикате ли?
Не можем.
Може ли да вляза? – Трябва ви билет.
Колко струва?
Сто томана. – Къде да отида?
По пътя и вдясно.
Зад голямата сграда. Има табела "Препариране".
"Препариране". Благодаря. – Моля.
Благодаря, г-н Багери. Още пъдпъдъци.
Това беше чист късмет.
Моля ви, момичета.
Пъдпъдък или яребица.
Трябваше да изучаваме пъдпъдъците.
Птиците не влизат в мрежата заради вас.
Г-н Багери, някой ви търси.
Първо трябва да ги сложите по гръб
и да намокрите гръдните пера с гъба.
После разрязвате със скалпела
по цялата дължина на тялото.
Не правете дълбок разрез, защото вътрешностите ще излязат.
Г-н Багери, елате да поговорим. – Не, благодаря. Зает съм.
Г-н Багери, добре ли сте? – Да, благодаря.
Бялата престилка ви подхожда.
Благодаря.
Какво правехте вътре?
Какви птици ми дадохте? – Пъдпъдъци. Убихте ли ги?
Да. Заради работата.
Значи сте добре?
Искам да ви кажа нещо. – Добре.
Когато дойдете сутринта,
донесете два малки камъка и ги хвърлете по мен.
Може да съм заспал, но още да съм жив.
Два не стигат. Ще хвърля три.
Г-н Багери. – Да?
Разтърсете раменете ми. Може да съм жив.
Обещахте ми. – И да ме обезглавят, ще съм там.
Обещахте ми. Не ме забравяйте. Не ме разочаровайте.
Достатъчно. Чувате ли ме?
Да. – Кажете на хората си
да седнат до дървото да си починат. Снимките приключиха.
Сега ще записваме звук. – Добре.
Превод Пламен Узунов
Субтитри от ТВ, обработка и тайминг СИНЕАСТ ®
2024 ©