We Grown Now (2023) Свали субтитрите
Кварталът "Кабрини-Грийн" в Чикаго е създаден
за работници по време на Втората световна война.
През 60-те години
повечето му жители са чернокожи американци.
Населението на Кабрини-Грийн е стигало до 15 000 души,
бил е сред най-големите
квартали с обществени жилища в страната.
Есента на 1992 г. Кабрини-Грийн, Чикаго
Ерик, буташ ли изобщо?
Точно това правя.
Държиш ли го?
- Да.
По дяволите!
Хей, Охлюв. Охлюв!
Хей, Охлюв! Помогни ни!
Защо не ми казахте?
Десетият етаж. Щеше много да се забавиш.
А асансьорът не работи.
- Никога не работи.
Прав си. Щях да се бавя.
Този матрак е тежък.
Няма ли все пак да помогнеш?
- Не, не, благодаря.
Мама знае ли, че ще скачаш?
- Не, ако не й кажеш.
А ако й кажа?
- Боже, махай се, Ди.
Искам да скачам.
- Защо?
За да се удариш и да се разплачеш ли?
Много си гаден!
Сега ще се разплачеш, нали?
Не е вярно!
Не трябва да се държиш така със сестра си.
Не всеки може да скача.
Не и като мен.
На детската площадка в Кабрини-Грийн има само едно правило.
Няма значение на колко години си...
колко пари имаш...
колко си висок, голям...
или малък.
Важно е само...
дали можеш да скачаш.
Да растеш в Чикаго
Летях, човече.
Доближих се до Бог.
Де да знаех как го правиш.
Тайна е.
Ако ти кажа, няма да съм най-добрият.
Запази си я.
Имаш ли вечеря, човече?
- Да.
Добре. До скоро.
Ето те и теб. Защо изглеждаш толкова зле?
Татко ще откачи, ако те види.
И какво?
- Много си загазил!
Чувам те, Малик!
- И аз те чувам, Амбър.
Ерик, трябва ти баня.
- Не си ми майка!
За твой късмет. Щях да те напердаша.
Значи ти...
Какво правиш?
- Не е твоя работа.
Добре.
Колко вземаш, бабо?
- Два долара.
Така няма да забогатееш.
- Затова ли мислиш, че го правя?
Защо никога няма бисквити в тези кутии?
Хей, казах два долара.
Малик!
Какво ти казах за скачането?
Кой ти каза?
Ла, ла ла, ла ла.
Предателка.
Нищо не ми е казала. Просто знам. Аз съм ти майка.
Трябваше да ме видиш.
Подобрих световен рекорд. Летях!
Значи се и хвалиш, така ли?
Каза, че може да скачам, ако не ме хванат.
За забавен ли се мислиш?
Мамо, какво казала една микровълнова на друга?
Хайде, кажи ми.
"От мен ли е, или е горещо тук?"
Мамо.
Този беше добър, Малик!
- Не го насърчавай.
По дяволите!
Хей, малкия, какво става там?
Непокорен си.
Правиш това, което искаш,
без значение какво ти се казва.
Също като моя татко.
Мамо?
Как се охлаждат мечките?
Така или иначе ще ми кажеш. Хайде.
Мечколатор.
Трябва да поработиш над изказа си.
Даяна, скъпа, ще паднеш, ако не внимаваш.
Момиченце, защо викаш в дома ми?
Има паяк, мамо!
- Остави го.
А ако ми полази лицето, докато спя?
Няма.
- Ще снесе яйца върху теб.
Когато се събудиш, бебета паяци
ще изпълзят от ушите ти.
- Боже мой! Мамо!
Може ли да не тормозиш сестра си?
Защо се държи сякаш не е виждала паяк? Порасни!
Ти трябва да пораснеш, малкия.
Боже мой! Боже мой!
Малик! Спри да си играеш с него!
Махни го от къщата ми.
- Добре де, това правя. Боже!
Знаете как става. Хванете се за ръце.
Хвани сестра си. Хайде.
Сведете глави, моля. Благодаря.
Отче наш, благодарим ти за този ден.
Молим те, благослови храната ни, нека тя подхрани телата ни.
Благодарим ти за нея
и за това, че ни я даваш всеки ден.
И благослови баща ми,
който щеше да навърши 70 години днес.
Благословен да е.
Амин.
- Амин, амин.
Не е ли странно,
че празнуваме рождения ден на дядо, въпреки че вече не е жив?
Още е неговият ден.
Трябва да отдадем почит.
- Но той няма да остарее.
Минаха пет години, Долорес. Вече просто ги объркваш.
Не ги обърквам, мамо.
Как иначе ще знаят кой е дядо им.
Кой се вълнува за десерта?
Аз, аз, аз!
- Така ли? Добре.
Изяж си всичко и ще го получиш след вечеря.
Виждаш ли, мамо? Празнуваме. По-весело.
Защо не направим десерт за живите?
Четири поредни дни ядем това.
Ще се превърна в зеленчук.
Защо ти не сготвиш?
- Много съм малка за печката.
Не, не си.
Никой не е твърде малък. Нали? Аз готвех на нейните години.
Ако поискаш, ще успееш.
Аз искам Макдоналдс, а не се появява в чинията.
Добре.
Всички да затворят очи.
Хайде.
Сега си представете,
че чувате как цвърчи тиганът
и подушвате дебели парчета бекон от най-хубавия в месарницата.
Има и картофи, и пържено пиле,
сготвени в мазнината на бекона.
А до него
има голяма чаша портокалов сок.
Студен е, а в него плуват парченца плод,
както ти харесва.
Устата се пълни със слюнка, като го гледаш.
Отворете очи.
Утре ще напазарувам.
Не забравяй моя сок.
Всички, освен теб, го харесват.
Мога ли да помогна?
Чисти ли са ти ръцете?
Какво ще кажеш за това?
Помогни ми да ги преброя.
10, 20, 30, 40, 50, 60, 65.
Добре.
Знаеш за какво е това, нали?
65 за електричество.
30 за гориво.
20 за вода.
250 за наема.
Колко прави общо?
Не, без пръсти.
Хайде. Съсредоточи се.
355?
Неделя е. Защо го изпитваш?
Остави го на мира.
Днес ходих да скачам.
Скочих по-високо от всички. Дори от Малик.
Така ли било?
Как изобщо ги правиш?
Когато се нанесохме с Гордън,
искахме да има малко цвят вкъщи.
Виктория ни даде плата.
А аз го уших с тази машина.
Донесох си я от Мисисипи.
Къде в Мисисипи?
- Тупело.
Дядо ти, родителите му, моите родители
и всичките ни братовчеди са родени и израснали там.
Но ти нямаш акцент, бабо.
Вече почти се изгуби.
С времето се губи.
Липсва ли ти онова място?
От време на време го сънувам.
Понякога може...
Чувам как мама ме вика за вечеря.
Липсва ми майка ми.
Липсват ми хората.
Но мястото не ми липсва, не.
Говориш така поетично за там.
Поетично е.
Във всичко има поезия.
Може да е в природата. Може да е в думите.
Може да е в птиците.
Би ли спрял да го чоплиш?
Ще го изхвърлиш ли някога?
Как мислиш, Малик?
Този пуловер прекалено грозен ли е за майка ти?
Не.
- Тя ще го пази,
докато не стане на парцал. Ще видиш.
Какво правиш?
Прегръщам те.
Както ти прегръщаше мен.
Обичам те, мамо.
Как наричаш момче, което не скача?
Как?
- Ерик.
Как се нарича охлюв на кораб?
Как?
- Мохлюв.
Как се нарича тройка дървета?
Как?
- Дрио.
Как летят салфетките?
Как?
- Издухваш ги.
Кой е Майкъл Джордан без Скоти Пипън?
Не знам. Пак най-добрият.
- Ти тъп ли си?
Исая Томас е най-якият пич на Запада.
Гази всеки, който му се изпречи.
Без Скоти, М. Дж. щеше да е просто някой, който не може да мине през Исая.
М. Дж. се нуждае от Скоти.
Нуждаят се един от друг...
- Всички бъркате.
Щяха да са нищо без Хорас Грант.
Разкарай се, човече.
- Не ме изчакахте.
Щяхме да закъснеем. Колко пъти да ти го повтаряме?
Сигурно. Никога не закъснявам.
- "Никога не закъснявам."
Млъкни, човече.
Хей! Пак ме оставихте!
Да не искаш да впечатлиш г-ца Уилис?
Аз ли? Ти все повтаряш: "Г-це Уилис, ще ми помогнете ли?".
Ходиш при нея след часа.
- По дяволите, синко. По-кротко.
Г-ца Уилис има пари. Личи си по хубавата й кола.
Ерик, тя има Тойота Корола.
Точно това казах.
- Богата или не, тя е свободна.
Трябва да съм готов.
- Няма за какво да се готвиш.
А и тя няма да се хване с някой от тук.
Говори с теб само ако си забравиш домашното
и ще се обади на майка ти.
Джъстин.
- Тук.
Тайрон.
- Тук!
Знам, че това не е гласът на Тайрон, Самюел.
Спри с шегите.
Самюел.
Мама ме е кръстила на пророк.
Кръстен си на пророк, а нищо не знаеш.
Хвана те.
Джорджия?
- Тук.
Бет?
- Тук.
Главата ми наистина ли е толкова голяма?
Ами по-голяма е от средното.
Моля, станете за Клетвата за вярност.
Кълна се във вярност на флага на Съединените американски щати
и на републиката, която символизира.
Един народ пред Бога,
неделим, със свобода и справедливост за всички.
...за всички.
Всички да се успокоят.
Аз печеля.
Три от пет.
- Добре.
Погледни там.
Това е покривът. И какво?
Виждаш ли пукнатините?
- Да.
Ако гледаш внимателно, се превръщат в звезди.
Опитай.
Трябва наистина да опиташ.
Опитвам.
Виждаш ли ги?
Да.
Здравейте!
Хей! Аз Малик.
А аз Ерик. Не ме забравяйте.
Аз Малик.
- А аз съм Ерик!
Здравейте!
Не ни подценявайте!
Не ни забравяйте! Аз съществувам!
Аз съществувам!
Хей! О! Хей! О!
Здравей, скъпа.
- Здравей, мамо.
Здрасти, мамо.
Здравей, скъпи.
Вечеряха ли?
- Разбира се.
Изядох две вечери.
- Така ли?
Голямото ми момиче.
Май много се гордееш с това.
Мамо, защо изглеждаш толкова уморена?
Защото мама се труди за семейството,
ето защо.
Говори с мен.
Знаеш ли какво е, мамо?
Вече знам кой колко изкарва.
Виждам им фишовете.
Знам колко струва всеки.
Беше по-лесно, когато не знаех.
Карат те да работиш като вол. И за какво?
Ще ти вдигнат ли заплатата?
Защо го каза?
Знаеш, че не мога да питам.
Защо не? Нужно ни е. Трябва да попиташ.
И какво, да рискувам уволнение?
Куп хора
чакат на опашка за работата ми.
И всички са с дипломи от колеж.
- Така ли е наистина,
или това ти казват, за да те държат покорна?
Просто се опитвам да запазя малкото, което имаме, ясно?
И така едва успявам да се грижа за всички вас.
Говориш така,
сякаш аз не разбирам какво преживяваш.
Съжалявам. Нямах това предвид, мамо.
13 октомври 1992 г. 9:00 - 9:45
Искате ли да го пробвате? Хей! Пробвайте го.
Който иска.
Не, няма нужда.
Този дори не може да брои.
- Просто завиждаш, човече.
Аз не бих се хвалил с нов часовник в училище.
Не искам да ме ограбят.
- Ти нямаш пари за нов часовник.
Парите дори не са негови.
- Има ли значение?
Парите са си пари.
- Това не е истинска работа.
Стои на един ъгъл и пази брат си.
Някой ден ще го убият.
Добре. Да не задълбаваме.
Виж, ченгетата са тук.
Защо ченгетата са тук? Какво става?
Простреляли са някого.
- Убили ли са го?
Не знам.
- Убили са някого.
НАЧАЛНО УЧИЛИЩЕ "БЪРД"
Спокойно, човече.
Мамо, какво е всичко това?
Казаха да останем тук, докато получим документ.
Нещо за безопасността.
- Чия безопасност? Нашата ли?
Живеем тук от...
- Мислиш ли, че им пука?
Сякаш сме хлебарки в собствения си дом.
Извинете, полицай.
Не ни трябват карти, ако живеем тук, нали?
На всички им трябват карти, за да влязат.
Добре, ами децата ми?
Тук ли живеят?
- Да.
Значи им трябват карти, както на всички останали.
Никой не влиза или излиза. Ново правило.
Как така "правило"? Те са деца.
За какво ви е да ги следите?
Ако имате въпроси, говорете с общината.
Вършим си работата.
- Няма да ви преча.
Все едно сме престъпници.
Това правят. Мачкат ни малко по малко.
Кой беше?
Чух, че било дете.
На колко е бил?
- Не знам.
Хайде, деца. Не се отдалечавайте.
След малко е наш ред.
Жилищен отдел на Чикаго МАЛИК ДЖОНСЪН
Било е малко момче.
- Къде е станало?
Точно до училището, бил е с майка си.
Кварталът вече не е същият.
Посред бял ден.
Долорес.
- Невероятно.
Много е.
Ерик може да си сипе сам, скъпи. Погледни го.
Не яде достатъчно. Кльощав е.
Мамо?
Защо са ни картите?
За де не влизат хора, които не живеят тук.
Целият квартал ще бъде блокиран
заради престрелките, които стават.
Така че, освен ходенето до училище,
ще стоите вътре, ясно?
Какво ще правим вътре?
Ами няма да има много скачане, това е сигурно.
Можем да играем карти.
Това е чудесна идея, Ерик.
Може да спиш тук. Ще се обадя на баща ти.
Но кранът ще го подлуди.
Не може ли аз да спя у тях?
- Вече сте тук.
Освен това ще оправят крана.
Все това повтарят.
- Не спирам да се обаждам.
Оплаках се преди три месеца. Какво друго искаш?
Какво ще правим, ако стане наводнение?
Наводнение?
- Не мога да плувам.
Ще направя лодка.
Като... Ноевия ковчег ли?
Не, не толкова голяма.
И няма да има място за никакви животни.
Но всички тук ще могат да се качат, ако искат.
Къде ще намериш дървесина?
За лодката?
Той има право, мамо.
Няма достатъчно дървета в Кабрини-Грийн.
Тази вечер оставаш тук, точка по въпроса.
Ами те?
Усещам, когато едно място е преминало разцвета си, Долорес.
Можем да се преместим другаде.
Не е толкова просто. Знаеш го.
Моля, станете за Клетвата за вярност.
Кълна се във вярност на флага на Съединените американски щати
и на републиката, която символизира.
Един народ пред Бога,
неделим, със свобода и справедливост за всички.
Моля, останете прави за минута мълчание
в памет на Дантрел Дейвис.
Дантрел бил на седем.
Живял е на "Уест Оук" 500.
Вървял с майка си към училище един ден,
когато чули изстрел.
Дантрел бил прострелян в главата.
Закарали го в болница.
Бил мъртъв, преди да стигнат.
Благодаря.
Учените смятат, че секвоите са се появили
през юрския период преди 160 милиона години.
Останките, открити от археолозите,
показват, че гори с гигантски дървета,
са се простирали из цялото северно полукълбо.
Горите, останали до днес,
като тези в Национален парк "Редууд",
са важна връзка между миналото и настоящето.
Тънките дървета постоянно се състезават едно с друго,
стремейки се към слънцето с всяка клетка на огромните си стволове.
В борбата си за слънчева енергия
те стават все по-високи и по-високи.
Гигантските секвои достигат...
Да?
- Може ли да отида до тоалетна?
Може.
...седем хиляди тона.
Горните им клони образуват корона, която създава сенчест купол,
където сред огромните стволове...
Какво стана с Охлюва?
Г-ца Уилис каза да стиска, докато се върнем.
Какво ще правим?
Да вървим!
Успяхме! Успяхме!
Успяхме, успяхме, успяхме!
Виж това.
- Много е готино.
Харесваш ли я?
- Не.
Трябва да й кажеш, ако е така.
Много си шумен.
Не я харесвам. Влюбен съм в нея.
Това й кажи тогава.
- Много е богата за мен.
Виж я само.
- Това е хубаво.
Според татко е бонус, ако жената може да те черпи вечеря.
Не, човече, не ни е било писано.
Не те е страх да си счупиш главата,
но те е страх да говориш с мила дама?
Прав си. Отивам.
- Добре тогава.
Извинете ме, госпожо.
Просто исках да кажа, че те обичам.
Не мисля, че някога ще намеря друга, която да обичам толкова.
Ей, хлапе. Защо не си на училище?
Денят на Мартин Лутър Кинг е. Гледай си работата.
По дяволите!
Къде се намират?
ВЛАКЪТ Е НА СЕВЕР
Тук пише, че са на гара.
А защо този тип им носи багажа?
Могат сами да си носят чантите. Затова му плащат.
И какво? И те имат ръце, нали?
ЧИКАГО
Отиват в Чикаго, но откъде идват?
Мисисипи. Като баба ми.
Може би и аз съм оттам.
Не знаеш ли?
- Не.
Всички са като семена на глухарче.
Летят от място на място
и се засаждат там, където паднат.
Или са като онези дървета в Калифорния.
Секвоите ли?
- Стоят на едно място от милион години.
Всички на борда!
Защо богатите са толкова ядосани? Виж как се карат.
"Не знаеш ли кой съм аз?
Живея на 'Лейк Шор Драйв'."
"Трябва ти повече грим, за да маскираш грозния си характер."
"Разкарай се от пътя ми."
- "Вониш."
Много луди има по света.
Знам, нали?
Дейвид, съжалявам,
но не мога да се върна на работа сега.
Още не съм намерила сина си.
Не знам.
Но трябва да затварям,
някой може да се обади.
- Мамо, какво има?
Добре, той е тук.
Благодаря ти, боже. Бебчето ми.
Добре ли си?
- Да. Да.
Добре си? Никой не те е наранил?
Не.
- Добре.
Къде бяхте?
- В Института по изкуства.
Какво?
- В Института по изкуства.
А какво правихте в Института по изкуства?
Пуснаха ни скучен документален филм.
Трябваше да се измъкнем.
С кого говореше?
Приятелят ти Ерик ще го накажат.
Скоро няма да ти идва на гости.
Но идеята да избягаме беше моя.
Сигурен съм, че е така, Малик.
Да, сигурна съм. Поболях се от притеснение.
Трябва да те напердаша.
Нищо не стана...
Но можеше да стане.
Точно това не разбирате.
По дяволите. Дантрел беше убит.
Малик, това нищо ли не значи за теб?
Няма да ме гръмнат като него.
Не го знаеш!
На света няма нищо по-лошо
от станалото с това момче.
Можеше да си ти.
Как мога да те опазя,
ако дори не знам къде си и какво правиш?
Искаш да умреш на улицата ли?
Не.
Не мога да те опазя.
И от това ме боли.
Но теб не те е грижа.
Не те е грижа как ни се отразява.
Ще си довършиш домашното.
И никаква телевизия цял месец.
Аз мога ли да гледам?
- Няма значение кой гледа.
Няма да излизаш от тази къща,
без да ми кажеш къде и с кого отиваш.
Знам, че не си му майка,
но трябва да се грижиш за брат си.
Доволен ли си?
Няма ли да го видиш?
Защо не?
- Не искам.
Много от вас са дошли от квартала,
за да отпразнуват живота на Дантрел Дейвис,
любим син.
Много от вас се борят в мрака,
който обгръща всички ни.
Когато мисля за историята на Дантрел,
обичан син на тази общност, обичано от Бога дете,
умът ми ме води към друго дете,
родено във Витлеем,
израснало в Назарет,
отгледано от майка, която го е обичала,
която се е борила със знанието,
че не може да спаси сина си
от великата съдба, която го очаквала.
Разбирате ли, пътят на Бог
минава през изпитания и страдание,
през преследване на праведните и невинните.
Пътят към Новия Йерусалим е пътят,
по който Спасителя е влачил своя дървен кръст.
Води ни към хълма Голгота.
А станалото на Голгота не е било краят на историята,
а само нейното начало.
Амин.
Защо не го погледна?
Не искам да виждам мъртво момче.
Много хора дойдоха да го видят.
Поне сега е на по-добро място.
Не знам. Мисля, че просто го няма.
Няма призрак, няма нищо.
Не вярваш ли в задгробния живот?
Никой не знае.
- Ами Исус?
Мисля, че е живял,
но не знам дали ще се върне някога.
Как можем да знаем?
Ако няма задгробен живот, за какво е всичко това?
Какво значение им? Постоянно умират хора.
Да, но той беше малък, много малък.
Къде може да иде Дантрел?
Ами ако той просто...
не е отишъл никъде?
Ако просто е изчезнал?
Смъртта стана символ на нарастващото насилие,
което градът явно не може да овладее.
КАБРИНИ О ГРИЙН
Кметът на Чикаго Ричард Дейли.
Виждаме, за съжаление, насилието,
липсата на уважение към човешкия живот от бандите и наркодилърите.
Във война сме и трябва да ги нападнем,
както те нападат невинните.
Дейли и началникът на жилищния отдел, Винс Лейн,
се заклеха да си върнат Кабрини-Грийн
от стрелците, снайперистите и бандите.
Малик! Събуди се, скъпи. Събуди се, събуди се.
Имате 30 секунди да отворите.
Кой е? Идвам.
- Отворете. Полиция.
Какъв е проблемът, полицай?
Жилищният отдел постанови претърсване на апартамента.
Добре. В търсене на какво?
Внимавайте.
- Отдръпнете се.
Госпожо, отстъпете.
- Добре, сър.
Какво става?
- Добре.
Сър, имате ли заповед?
- Търсим наркотици в сградата.
Наркотици? Сър, никакви... Нямаме никакви наркотици.
Тук сме само аз, мама и двете ми деца. Никакви наркотици.
Долорес, какво правят тук?
Значи всичко е наред. Не криете нищо.
Долорес?
Нямаме никакви наркотици.
Плашите децата ми.
Господи, имай милост. Събарят къщата. Долорес.
2:00 сутринта е. Плашите децата.
Спокойно. Претърсваме всички.
Не, моля ви.
Защо го правят?
Това са нейните неща.
Няма наркотици в проклетите платове.
Нищо няма да намерите.
Не знам защо влизате там.
Мамо, аз ще се оправя.
Чуйте, сбъркали сте мястото.
Нищо няма да намерите, наистина ли е необходимо?
Не пипай това.
- Добре.
Сър, сбъркали сте мястото. Вие...
Не и при детето... Малката ми...
Оставете ни на мира, по дяволите!
Мамо.
Хайде, деца. Елате.
Защо го правят, мамо?
Това са мънистата на Даяна. Те защо... Защо трябва...
Ерик. Там ли си?
Хвърлиха ми матрака.
Гадно е, човече. Нашият също.
Какво ще направиш по въпроса?
Ще им сритам задника.
Не, няма.
Хей!
Хайде, човече. Хей!
Хей!
Аз съществувам!
Ние съществуваме!
- Ние съществуваме!
Ние съществуваме!
Готови сме за теб.
Дейвид спомена за мястото на старши касиер по заплати
и искам да кандидатствам за него.
Аз поемам...
повече смени от всеки друг в отдела.
Виждате, че съм отдадена на работата.
Просто искам шанс за развитие.
Мисля, че това е правилният ход за теб.
Наистина ли?
- Абсолютно.
Имам само един въпрос.
Идваш на работа с автобуса, нали?
Да, така е.
Ще можеш ли да си купиш кола?
Не. Защо?
Работата, която искаш, не е тук,
в Чикаго, а в Пеория.
Разбирам.
Съжалявам. Той не ми го спомена.
Не исках да ви губя времето.
- Мисля, че трябва да го обмислиш.
Много си подходяща, а заплатата е доста по-висока.
На три часа път е.
Промяната ще е голяма.
Така е.
Не е нужно да отговаряш веднага.
Обсъди го със семейството си.
Кога трябва да отговоря?
Следващата седмица.
Толкова скоро?
- Знам.
Надявам се да се получи, Долорес.
Уведоми ме.
Благодаря.
Шегуваш се, нали?
Не знам какво искаш да кажа.
Ами ще трябва да се преместим.
Ще трябва да купим кола.
- Ще купим кола.
Значи трябва да преместим децата.
Нови училища. Да си търсят нови приятели.
Скъпа, те са по-силни, отколкото мислиш.
Ти се приспособи, когато с баща ти се преместихме от Тупело.
Мамо, коренът им е тук.
Дори да ги пресадя другаде, не значи, че ще процъфтят.
Не става въпрос за децата.
Става въпрос за теб, скъпа.
За твоите страхове.
Твоите спестявания.
Да.
За момент като този.
Чуй ме, момичето ми.
Ако ти не растеш,
и децата ти няма да могат.
Време е.
Търсих те.
Винаги съм тук.
Виждаш ли го?
Не.
Понякога не става.
Може би трябва да спя или мечтая, или нещо подобно.
Сънуваш ли?
Понякога.
Имал ли си толкова истински сън, че да помислиш, че си буден?
Ти имал ли си?
Да. Имаше един,
в който баща ми печеше голяма пуйка във фурната.
Имаше много плънка и сос, и всичко.
С Амбър подреждахме.
Тогава се позвъни на вратата.
Отидох да отворя и...
беше мама.
Видял си майка си?
Знаех, че е тя.
Така разбрах, че не е истинско.
Тя бди над теб.
Ако е така, я съжалявам.
- Защо?
Няма нищо интересно.
Мислил ли си какво е извън това място?
Защо? Ние сме от тук.
Тук сме родени. Тук живеем и тук ще умрем.
Не си бил никъде другаде.
Винаги можеш да помечтаеш за други места.
Добре, ти за какво мечтаеш?
Къде искаш да бъдеш?
Винаги е къща.
На два етажа.
На първия етаж има голяма всекидневна
с куп дивани и телевизор.
Чисто нова кухня.
Всеки има своя стая, с Ди не се налага да делим.
Мама си има градина, в която може да отглежда домати.
Къщата е толкова голяма, че се губим в нея.
Добре, виж сега.
Първо - етажи?
Имаме шестнадесет етажа.
А домати?
Пич, ти дори не готвиш.
Това е само мечта, Ерик. Не е истинско.
Човече, не те разбирам.
Къде отиваш?
Прибирам се.
Хей.
- Хей.
Бабо, защо се премести тук?
От всички възможни места.
Знаеш ли, дядо ти Гордън
много обичаше слънцето.
Обичаше Юга.
Тупело.
Имаше магазин за обувки.
Когато го изгориха, знаехме, че трябва да си тръгнем.
Знаехме, че е време.
Така че просто се качихме на влака
и дойдохме в Чикаго.
Когато се нанесохме тук,
навън имаше семейства с деца,
сякаш бяха на голяма веранда.
Всички се познаваха.
Всички бяха като семейство.
Винаги сме искали
нещо по-добро за майка ти.
Затова се преместихме.
Затова дойдохме тук.
Сякаш винаги бягаме от нещо.
Всички на борда!
Всички на борда!
Четири.
4 = Г
Какво правиш?
Изпуснах си боклука.
Тогава защо е на чина на Ерик?
Не знам.
Станете и двамата. Да ви видя тестовете.
Трябва да се обадя на баща ти.
Можеш да се върнеш в час.
Защо ми навлече неприятности?
- Какво значение има?
Нищо няма значение.
Ерик.
- Малик Джонсън.
Защо не признаеш, че си сбъркал?
Няма да се повтори.
Синко, знаеш какво искам да чуя.
И докато не го кажеш, няма да се върнеш на масата.
Цяло чудо е, че не се проваляш по повече предмети.
Но ако трябва да мамиш, си заслужаваш наказанието.
Той толкова се старае да те впечатли.
Иска само да се гордееш с него.
Амбър, моля те, остави на мен.
Йо. Намерихме матрак на петия етаж. Ще помогнеш ли?
Баща ми скоро ще се прибере.
Хайде, пич, не е за изпускане.
Казах ти.
Не мога.
Добре. Ще се видим.
Половината ми курс не успя да завърши.
Това не е ли лудост?
Еха.
Ще си първият член на семейството,
който завършва колеж.
Хей. Ти ще си вторият.
Без напрежение.
Вижте, знам, че всички сме заети,
но нека да помогнем на г-жа Джонсън с местенето.
Ще се местят ли?
Г-жа Джонсън заминава?
Какво?
С всичко, което става, ще се преместят.
Малик не ти ли каза?
Не.
Синко.
Какво има? Гладен ли си?
Не, не искам храна.
Добре.
- Значи ще се местиш?
Баща ми каза, че заминаваш.
- Тя тъкмо започна да търси.
Но ти си го мечтаеше, преди да стане.
Ти си я накарал, защото искаш да си тръгнеш.
Не съм й казвал нищо.
- Искаш ли да си тръгнеш?
Ерик.
- Остави ме на мира.
И ти ли не можеш да спиш?
Кранът ми пречи да спя.
И на мен.
Какво става? Говори с мен.
Как човек се сбогува с някого?
Не знам дали е възможно.
Искам да кажа,
че винаги носиш другите в сърцето си, където и да идеш.
Светът е толкова голям.
Пълен с преживявания.
Сънувам нещо.
Винаги има влак, който ме отвежда надалеч.
Така ли?
- Да.
Къде те води?
Мисля, че ме води в Мисисипи.
При моите хора.
Нашите хора вече не са там, скъпи.
Не са ли?
От Чикаго. Кабрини-Грийн.
Винаги можем да се качим на влака за някое ново място.
Всичко, което искам, е къща.
Два етажа.
А отвън има градина.
Голяма градина.
Където да гледаш домати.
Градина. И малко домати.
Какво друго?
Къща.
Къщата е толкова голяма,
че с Ди не сме в една стая.
Да.
Определено сте големи за това.
Искам всички да пишете за това откъде сте.
Един абзац, пет изречения. Ако искате, напишете повече.
Има само един компютър. Всички ще се редувате тази седмица.
Когато снегът пада над Чикаго, е като одеяло.
Целият град заспива.
Тихо е.
И никой не издава звук.
Чакам толкова дълго да се стопи снегът.
Остарявам.
Слънцето най-накрая се показва.
И сякаш езерото гори.
Аз и Ерик
правим всичко заедно, откакто сме се родили.
Това е, което знам.
Видяхме го заедно.
Изживяхме го.
Израснахме заедно.
Мястото са хората.
Ето от тук сме ние.
Ето от тук сме ние.
Това е мое.
Какво правиш?
- "Когато снегът пада над Чикаго,
сякаш целият град заспива."
- Спри, това е мое.
"Слънцето се показва, езерото сякаш гори."
Защо се държиш така? Стига, човече.
- "Аз и..."
Какво правиш? Върни ми го.
Защо написа това?
Защото е истина.
Махни го.
Не. Защо да го правя?
Просто те е яд, че аз си тръгвам, а ти оставаш.
Боже мой!
- Боже мой, Малик!
Добре ли си?
Може ли да го видя?
Почива си, скъпи. Пробвай пак утре.
Може ли да се помолим заедно?
Хайде.
Отче наш, бди над нас, твоите деца.
Благодарим ти за всичко,
което правиш всеки ден.
Позволи ни да поправим всичко счупено.
Позволи ни да поправим всичко счупено.
Молим те да продължаваш да вървиш с нас,
да живееш в сърцата ни, Господи.
Отче наш,
моля се Малик да получи къщата си.
Къща на два етажа.
Толкова голяма, че да се губи в нея.
Някъде много далеч от тук.
На място с много дървета.
Където да може да скача.
Където ще има нови приятели.
Където ще може да бъде щастлив.
В името на Исус се молим.
В името на Исус се молим.
Амин.
Амин.
Останаха ли вестници?
Не трябва ли тези албуми
да са в кутията с останалите?
- Ще ги надпишеш ли?
Не са надписани. Трябва да надпишем кутиите.
Не ти ли дадох пари за това?
Беше за дипломирането. Шапката и тогата са отделно.
Струва само 20.
Заповядай.
Малка цена за това да ме видиш на дипломирането.
Трябва да бягам.
Гордея се с теб.
Долорес ми каза, че си тръгват в сряда.
Говори ли вече с Малик?
Мисля, че не иска да ме вижда.
Какви ги говориш? Той ти е приятел.
Не искаш ли да говорите, преди да тръгне?
Наистина няма значение кой е започнал,
кой е прав и кой крив.
Но той ми е ядосан.
Добре. Може да ти е ядосан.
Но може просто да чака да му се извиниш.
Страх ме е да говоря с него.
Виж, сине.
Нямаме много време на тази земя.
Утрешният ден не е сигурен.
Никога не съм и помислял,
че ще загубя майка ти,
че няма да мога да говоря с нея, да я прегърна.
Приемах онова време за даденост, а го изгубих.
А щом моментът отмине,
няма връщане назад.
Разбираш ме, нали?
Виж сега.
Вярвам, че ще постъпиш правилно.
Вече не си бебе. Порасна.
Различаваш правилно от грешно.
Ще се справиш, ясно?
Да ги вземем ли с нас?
Не, да ги оставим.
Добра идея.
Добро утро, скъпи. Направих пържоли "Солсбъри".
Заповядай, татко.
Хей.
Тръгваш ли?
Да.
Ще ми липсваш.
И ти ще ми липсваш.
Исках да ти дам нещо, преди да тръгна.
Какво е?
Тайната на скачането.
Казвай тогава.
Не се страхувай да полетиш.
През 1999 г. по Плана на кмета на Чикаго
за обновяване на обществените жилища са разрушени 17 000 апартамента.
Последният висок блок в Кабрини-Грийн
е съборен през 2011 г.
Мястото са хората.
Да растеш в Чикаго
Превод на субтитрите: Христо Вълчев
subs by sub.Trader at