IF (2024) Свали субтитрите
Спомням си, че мама все ме караше
да й разказвам нещо.
Не знаех защо.
Сигурно това я развеселяваше.
Успяваше да я разсее.
Едва по-късно разбрах, че историите, които искаше да й разказвам,
нямаха нищо общо с нея.
Тогава вече знаех, че най-важните истории са тези,
които разказваме на себе си.
ИЗМИСЛЕНИ ПРИЯТЕЛИ
Не знам видя ли го. Влизай.
Понякога ми помага с паркирането.
Късмет e, че намерихме място, защото обикновено надвечер...
всичко е пълно.
Налага се да обикалям квартала
и е чист късмет, ако намеря място.
Божичко, тези стъпала...
Най-сетне.
Хайде де, влизай.
Почти нищо не се е променило.
Само може би... Онова канапе имаше ли го?
Мисля, че не.
Но защо ли питам теб, като тогава беше ей такъв фъстък!
Напазарувах едно-друго.
Гладна ли си?
Нали ще ми кажеш, ако си гладна? Кухнята е насам.
Ето прани чаршафи,
а на стола - чисти кърпи.
А тук има нещо много специално, сигурно го помниш.
Запазила съм рисунките ти от онова лято.
Не смогвах да прегледам всичко, което раждаше главицата ти.
Бабо?
На 12 години съм.
Вече не се занимавам с това.
Да, естествено.
Естествено!
Ще взема да прибера всички тези неща
ето тук.
Така!
Готово.
Най-добре да вървим, баща ти те чака.
Сигурно искаш да обядваш с него.
Може и тук да хапнеш нещо. Да ти приготвя ли?
Къде са ми ключовете? Зарязах ги някъде.
Ключовете...
Идвам след малко.
УСМИХНИ СЕ
Как си?
- Добре.
Ще кажа на лекаря, че си тук и той ще ти обясни.
Кажи му, че съм тук, нататък ще се оправим.
Как се озова тук?
Извинете я.
Точно сега не ме бива за танци.
Но ако ще танцуваме, няма клинчене.
Искаш ли?
Добре. Иска танц, значи ще танцуваме.
Две, три, четири, пет...
Точно така, схвана го.
Дерзай, точно така. Това е!
Следва големият финал! Давай, мадам!
Не сме го упражнявали.
Благодаря, съдии, бъдете снизходителни. За едните похвали живея.
Бий, това е Джанет, запознайте се.
Приятно ми е, баща ти ми е разказвал много за теб.
И на мен ми е приятно!
Какво правиш?
- Това ли?
Магия.
Оставям ви да се видите. Бий, да ти донеса ли нещо?
Няма нужда, благодаря.
За мен - бургер с много сирене и бекон, холестеролен бум.
Татко!
Ще я послушам. Броколи.
Само броколи. И вода, евентуално. Съжалявам, обикновено не е сухарка.
Как мина пътуването?
Извинявай, че не можах да те взема.
Хариет трябваше да репетира, нямаше друго време.
Татко.
Няма нужда да се държиш така.
Как?
- Все едно съм дечко.
Не е задължително животът винаги да е весел.
Вярно е.
Самата истина.
Но не пречи да опитваме.
Знаеш ли...
Права си.
Понякога животът не е весел.
Като връщането ни тук.
Отново и отново ни напомня за мама.
И може би се тревожиш, че онова може да се повтори.
Но има добра новина.
Аз не съм мама.
Не съм болен.
Само сърцето ми е разбито.
Но може да се оправи.
Погледни ме.
Операцията е нищо и никаква.
Ще ми мине.
Имаш думата ми.
Добре.
Обещай ми нещо.
Няма да висиш тук.
Ще излезеш навън
и ще се забавляваш.
Не можеш да отречеш, че един ден това ще е страхотна история.
Кое?
Че живеем в Ню Йорк ли?
Че си дете.
Може да се разходим двамата с колата.
С удоволствие!
Отдавна не сме се возили с нея.
Много си мила, Вита.
- Непременно ме изчакай, идвам!
Настанявай се удобно, Харви.
Добре ли е така?
Вита иска да поговори с нас.
За 11 месеца в Канада скейтбордистът събра над 14 млн. за сърдечни заболявания.
Измина около 9000 км.
Здрасти.
Какво? Ти можеш ли...
Леле!
Олеле!
Лоша работа!
И тръгна след мен!
Олеле, не. Стой си там!
Почакай!
Толкова много стъпала!
Май ме проследи.
Как така те е проследила? Кога?
Ей сега.
- Какво значи "сега"?
Сега "сега". Според мен тя...
Видя ме.
- Как така?
Погледна ме в очите.
После аз беж, беж! И много стъпала.
А тя - след мен, идва.
По-голяма е и по-бърза. И май е...
Ехо?
Моля те, върви си.
Аз...
Исках да се запозная с момиченцето.
Тук няма момиченца. Върви си.
Добре.
Аз живея на долния етаж.
Нямам си компания.
А кой...
Коя си ти?
- Извинете, само...
Ти си била! Слизай бързо долу! Много е късно да си навън.
Добре, госпожо.
Харви!
Харви?
Здрасти!
Здрасти!
За мен ли са?
Не, за татко.
Пошегувах се.
Партия шах?
Телевизорът е повреден.
Какво?
Няма проблем, не си виновна.
Затова мама ми донесе шах.
Дъска с пионки.
Как си пострадал?
Паднах.
Постоянно падам.
Този път си счупих крака и...
Опашков...
Опашен...
Опашатков...
Абе, счупих си дупето.
И ръката? Откъде падна?
Това е от друг инцидент.
- Ясно.
Аз съм Бенджамин.
Бий.
- Супер.
Бий от какво е съкратено?
От нищо, мама така ми викаше.
Готино. Ти си Бий.
Радвам се, че се запознахме.
- И аз.
Знаеш къде да ме намериш.
Избягах. Не казвай на Джанет.
Късмет в порастването. Татко.
Здрасти!
Престани.
Никога!
Олеле, толкова много стъпала!
Трябва да вървим, още сега.
Никъде няма да ходя, тъкмо си налях...
- Това е той!
Ами сега?
За последен път го правя!
Защо аз да съм виновна? Оставяш снимки - ще ги види.
Не съм казал, че си виновна.
Дори не искам да те слушам. Не бих го оставила...
Първо, той е много голям. Огромен е.
Второ, всичко останало.
Великан е! Как се е качил?
Красива къща! Може някой ден...
- На втория етаж.
Не знам как се е добрал дотам.
Заобиколи.
- Върви!
Невъзпитана си!
Блу!
Блу?
Това е.
Заклевам се,
че ако не се обадиш на мига,
да изчезнеш, ще е най-малкият ти...
Привет.
Ти да видиш!
Добре де, знам как ти изглежда.
Но истината е, че тя страшно ме харесва.
Всичко върви чудесно!
Така ли? Цял час я чувах да плаче.
Хайде сега - час! Доста преувеличено.
Знаеш ли колко е трудно да плачеш един час?
Събери си нещата, омитаме се.
- Не!
Не ме отвеждай! Тя е истинската!
Пасваме си идеално, казвам ти!
Говори ли с нея?
Нямаше как при толкова реване.
Именно. Което е лошо.
Успя ли да те види?
- На път беше.
На път ли?
- Сто на сто!
Почти гарантирано.
Май.
Какво стана?
- Тя приспиваше онази зловеща кукла.
Спря и погледна нагоре.
Усети нещо, няма грешка.
И аз бавничко я приближих,
а докато го правех...
Момент, какво правиш?
Не, недей, Блу! Недей, чуваш ли?
Блу!
Никога няма да ти проговоря, ако го направиш.
Моля те, погледни ме. Не го прави!
Не, недей.
Здравей!
Олеле.
Не те съветвам.
Какво стана?
- Сменям плочата.
Много се цупи, ако някой му пипа нещата.
Не пипай нищо!
Казах ли ти?
Кой си ти?
Как така? Блу Синия.
Но ти си лилав.
Да, той беше далтонист.
Кой?
Детето ми. Не помниш ли?
Какво?
- Блу, престани!
Естествено, че не помни. И се бои, че ще я излапаш.
Извинявам се за него.
Най-очарователният досадник, но все пак - досадник.
Благодаря.
- Няма за какво.
Ако обичаш, вдигни гостенката ни от пода.
Много добре. С големия пръст.
Чудесно. Браво, Блу.
Предлагам да започнем отначало. Как обичаш чая си?
Не пия чай.
Всяко уважаващо себе си момиче пие чай!
Не помагаш особено.
Аз съм Блосъм, с Блу вече се запозна.
- Втори път аз.
А това е...
- Знае кой съм. Ние...
Срещали сме се.
Отдавна не си се качвала тук.
Последния път беше...
по-дребна.
Какво става?
Въпросът ти е съвсем логичен, предвид...
Хей!
"Хей" ли?
- Хей я!
Как да й представим нещата сладки и прекраснички?
Трябва да опитаме.
- Извинявай.
Престани да я ръчкаш.
Съжалявам. Извинявай. Но вълнението е огромно!
Защо?
- Ти се върна!
Блу, достатъчно.
Какво е това?
Не разбра ли да не ми пипаш нещата?
Бяха подредени азбучно.
Ти какво каза?
- И цветово!
"Твое дете" ли?
И се казва Джереми.
- Да, защо да не послушаме още за него!
В къщата, в която бяхме тази вечер,
Джереми ли беше?
Не, онова беше друго - евентуално съвпадение.
И можеше да се развие успешно, ако не беше... знаеш кой.
Я си го прави сам.
Не ми се занимава.
Ще си гледам работата.
Да, денят му не беше от леките.
Но съм сигурна, че се питаш доста неща.
Има ли други освен вас?
Отричай.
Има.
Да, има още много!
Почти всяко дете има по един. Имало е.
Един какво?
Приятел.
Измислен приятел ли?
ИП - така се представяме.
Сещаш се - съкращение.
Измислен приятел, с когото развихряш въображението си.
Да не разкриваме прекалено много отсега.
Очите й сякаш ще хвръкнат от орбитите.
Какво беше това тази вечер?
Опит за включване на ново дете.
Подехме нещо ново с едно младоче.
"Ние" ли?
Той.
Какво ново нещо?
Нещо като агенция за чифтосване - да събираме ИПовете с нови деца.
Нови деца ли?
Ами твоето дете?
Порасна.
Вече няма нужда от мен.
- Така ли?
Много тъжно.
По-скоро - ужасяващо.
Само не това!
- Защото, ако той няма нужда от мен,
не може да ме вижда.
- Блу!
Ако не може да ме вижда...
- Ало, Блу!
...единственото, което ми остава, е да изчезна.
Блу!
Приятен спомен, бързо!
Кафе и кроасани.
Много добре.
- Кафе и кроасани.
Кафе и кроасани.
- Доста ни се събра.
Дума да няма, доста!
На всички. Време е да си лягаме.
Според мен тя го понася добре.
- Благодаря!
Според мен ни идва в повече, а и стана късно.
За никого не е добре да се озове тук, когато се появи ужасната вещица.
Ти си върви.
Кал, стига де! Тя е дете!
Не съм.
И точка.
Лека нощ.
Лека нощ.
Олеле, как ме стресна!
Добро утро!
Приготвила си се.
Направих палачинки.
Залепнали са.
Имам овесени ядки и грейпфрут.
Не съм гладна.
Ако искаш нещо, нали ще ми кажеш?
Да.
- Добре.
Божичко.
Има ли нещо за ядене?
- Разбира се!
Какво ти се яде? Добра храна или от вредната?
В края на коридора вдясно има машина.
Не очаквах да те видя тук.
Какво правиш? Излизай оттам!
С удоволствие, но краката ми са изтръпнали.
Олеле.
Дай ръка.
Хайде, дай ръка.
Давай, излизай.
Давай, ставай!
- Чакай малко.
Леле, каква си силна!
Хайде пак?
Ставай.
Стани!
Това хотел ли е?
Какво правиш тук?
- Какво правиш ти тук?
Дойдох да видя татко.
Баща ти беше с разбито сърце, нали?
Сигурно е страшно.
Ти пък, изобщо не е. И защо си дошъл? Не бива да ме виждат, че говоря с теб.
Защо така?
Тук има сериозни хора, ще ме сметнат за откачена.
Я стига, ти си дете!
Здрасти!
С кого си говориш?
Отвори.
Отваряй, водя ти...
онова нещо.
Всъщност какво си?
- ИП.
Да де, но по-конкретно?
Нямам представа.
Най-сетне!
Ти си била.
Здравей!
Искам това да спре.
- Кошмар! Ще направя чай.
Тя каза съвсем ясно, че не пие... Карай.
Кое да спре?
Цялата тази история. Само това ми липсва.
Не знам какво да ти кажа, но не става току-така.
Кое не става? Какво се случва?
Ти си избраницата.
- Само не й насаждай комплекси.
Бездруго сме й палнали фитила.
Каква избраница? Това е проклятие.
- Започваш да схващаш.
Не е! Можеш да направиш огромна добрина, да спасиш всички ни.
Кои всички?
Само не казвай "ИПовете".
Позволи му да го каже, иначе главата му ще изригне.
Давай.
ИПовете.
Благодаря ти.
Как мога да им помогна?
Никак.
- Може, разбира се.
Единственото ни желание е да бъдем с децата.
Но нашите деца са ни забравили.
И си търсим нови.
А ти можеш да ни помогнеш.
Както обичам да казвам,
по-добре да имаш ново дете, отколкото да нямаш дете.
За пръв път го казва.
Но съм си го мислил.
Значи ще ти помогна да ги уредиш с други деца
и край, така ли?
Всичко ще си е като преди?
Внимавай какво си пожелаваш.
ПЪТЯТ НА СПОМЕНИТЕ ОБЩНОСТ НА ПЕНСИОНИРАНИТЕ
Искам да се срещна с тях.
- С кого?
С всички ИПове, за които търсиш деца.
Това е невъзможно.
- Защо?
Не може да ме видят как те водя...
- Къде?
Никъде.
Трябва ти помощ.
Нямаш представа колко си права, но изобщо не е това, което си мислиш.
От снощи насам така се оплете, че не виждам как ще се справиш.
Сериозно?
- И аз мога да ти помогна.
Как?
Нали съм дете!
Не е лъжа.
Къде отиваме?
- Да потърсим помощ.
От кого?
- От по-сведущ по въпроса.
Положението е извън моята компетенция.
Да ти кажа, постъпваш много мило.
Какво?
- С това, че им помагаш.
Нямам избор.
Не си тръгват!
Ти откога ги виждаш?
Откакто се помня.
Къде живеят?
"Живеене" е доста относително понятие, но навсякъде където има или е имало деца.
Някакво вълшебно място ли е?
Там, където отиваме.
Беше.
Тук слизаме.
Идвала съм тук и преди!
- Сериозно?
Мама ме води веднъж.
Спомените се събуждат, нали?
Почакай.
ИПповете тук ли живеят?
- Надявам се.
Заключено е.
Ще ти дам малко време да го обмислиш.
Чакай ме тук, ще се промъкна да взема ключ.
Сама ли ще ме оставиш?
Никога не си сама. Очаквах вече да си го разбрала.
ПЪТЯТ НА СПОМЕНИТЕ
Наистина ли ще го направиш?
- Да.
Защото изобщо не се знае кой е зад вратата днес.
Има ли страшни ИПове?
- Страшни е меко казано.
Има отчаяни.
Здрасти, Вики.
С нов парфюм ли си? Ухае на...
Да, разбира се, лично пространство.
Идвам при Капитана. Сещаш се, стария мъдър мечок.
Добре.
Покажи живец!
Дъщеря ви у майка си ли живее?
Какви децибели!
И сте използвали сметката й.
Съпругът ви казва, че дъщеря ви не е живяла в къщата.
Хайде, идвай.
Това какво прави тук?
Привет, Тод!
Вдишваме дълбоко.
Издишваме.
Вдишваме.
Издишваме.
Чудесно.
Кой иска да е пръв?
Миналата седмица се чувствах много добре.
Обаче тази не знам какво стана!
Спокойно.
- Сякаш се разпадам.
И започват драмите!
- Я затегни струните на цигулката.
Стига де.
- Знаеш, че е виола.
Грубо. От това на никого не му олеква.
Чуйте ме.
Трябва да преодолеем лайтмотива, че децата избират да ни забравят.
Преживяват нещо, което ги кара да забравят.
Иска ми се да го видя още веднъж.
Да му кажа, че съм тук.
И винаги съм бил тук.
По-внимателно с пелерината!
Зловредно е.
Не го мислете, ще почистим.
Виж сега, докторе, плащам луди пари,
а топката слуз иззема цялото време.
Докторе, имам въпрос. Дали децата не са просто гадняри?
Леле, това дете ли е?
Какво става?
- Боже!
Как изглежда кожата?
Каква е на пипане?
Отразява ли светлината?
Или я поглъща? Да.
Джудит, може да се облечеш.
Да си починем малко.
Кал, дължиш ми 20 долара от купона с пяната.
Прав си. Разбрахме се да не го споменаваме изобщо.
Трябва да намеря някого, но без да се разчува.
Здрасти.
- Здравей.
Здравей.
Това да не е...
- Не е.
Да.
- Олеле.
Трябва да намеря Луис. Той къде е?
Като че ли го видях да отива към басейна.
Добре, в басейна. Хайде.
Разбира се, няма проблем. Успех.
Недейте така, нали вече го обсъдихме?
Не е хапване, изкуство е.
Как е? Съжалението пълзи ли вече по гърлото ти?
Здрасти, Кал! Кое е това момиченце?
- Кос, какво те прихваща!
Здрасти, чипсче!
- Моя приятелка.
Какъв тип приятелка?
Само даваш вид на хилав.
Знаеш, че ще разбера.
- Щом казваш...
Плащ и кинжал!
Сещаш се защо живея сам.
Кийт!
Що за дете си измисля невидим приятел?
Лежеше ли?
- Откъде да знам!
Долу, горе. И пак. Свали, вдигни, свали...
Прикляквайте, дами.
Почервеняла ли съм?
- Да.
Слава богу!
Ела.
Луис, искам да се запознаеш с един човек.
Здравей, Елизабет.
Много ми е приятно!
Благодаря.
Той разведе ли те наоколо?
Малко.
И как ти се стори?
Не е това, което очаквах.
Ще помага за търсенето на деца.
Луис е на 93 години.
Той е създал мястото. Ще ти обясни всичко.
Нали така?
- Калвин!
Невинаги е бил такъв.
Така ли?
- Да.
Беше клоун. Не ти ли е казал?
Не.
Ама си е така.
Навремето искаше единствено да разсмива.
Това е минало.
Така.
Виждам, че си допаднахте. Той ще ти обясни работата.
Може да те накара да лъснеш някоя кола.
Виж, щом той няма да те разведе да ти покаже всичко,
разведи ти него, какво ще кажеш?
Моля?
Това място е такова, каквото го поискаш.
Нужно ти е само въображение.
Не.
Не, недей.
Покажи ни как изглежда в представите ти.
Точно така.
Не.
Какво стана?
Нищо, Мат. Ще те приберем обратно. Точно така.
Какви ги вършиш, Кихльо? Помогни ми!
Тук става нещо!
Нищо не става!
Скатай се вътре!
- Няма, искам да видя!
Не, искам да видя!
Вътре!
Като във вълшебен сън!
Има и басейн?!
Страхотия!
Извинете.
Кал?
Кал?
Добре ли си?
Откъде изникна?
Недей, не плодовете!
Внимание, крачеща палитра! Полека, внимателно!
Как можа, глупак такъв. Не гледаш ли?
Къде се мотаеш? Трябваше да си тук преди пет минути.
Твой ред е!
- За кое?
Хайде де, излизай!
Хайде!
Ето така!
Виж ти кой се върна.
Ти се върна!
- Той как е?
Падна щуро забавление!
Видът ти е кофти.
- Дупето как е?
Пет ли обяви? Имам бинго!
Не бях виждал толкова шантаво интервю за работа.
Чудесно. Поне ти се забавляваш.
Сега партньори ли сме?
- Да не правим прибързани изводи.
Кийт!
До утре.
Болниците имат една кофти страна - не предлагат нищо свястно за четене.
Как върви историята ти?
Нямам време за нея.
Започнах работа.
- Хубаво.
Но не трябва да задавам въпроси.
Точно така.
- Както кажеш.
Ето на.
Не е безнадеждно!
Здрасти.
Да не си развил суперслух?
Не, чаках те.
Телевизорът още не работи.
Длъжни са да го поправят!
Според мен майка ми има пръст в тази гадост.
Как така?
Защото твърди, че телевизията промива мозъка.
Може да го е повредила.
Аз пък започнах работа.
Страхотно. На павилион за сладолед?
В агенция за намиране на партньори.
Няма значение къде, все ще си номер едно. Успех!
Благодаря.
А ти имал ли си някога измислен приятел?
Не съм.
Искаш ли да имаш?
Защо не!
Той е на 8 или 9 г., значи водещото ще е хобито.
Трябва ни някой опитен във фокусите.
Или магията.
- Успех!
Магията може да е опасна.
Да е спец по супергерои.
- Като този тук!
Да е в час с изкуството.
- Изкуство, да.
Или да разбира от телевизори.
- Казах ти, обуй панталон, ще ни побъркаш!
Панталон!
Как си?
- Чудесно.
Ти добре ли си?
- Доколкото може.
Ти си звездата, да започваме.
Покани ги да влизат.
Значи да си седна тук, нали? Така.
Чудесно. Здравейте.
- Здравей.
Леле майко!
Така се вълнувам!
Как се казваш?
Али.
Слънчо.
Андромедус Трети, син на...
Стивън.
Името ми е Пук, понеже понякога, когато се притесня...
Олеле.
Не се притеснявай, представяш се чудесно!
Толкова е сладка!
Момиченцето ми се казваше Табита.
Викаше ми Роги, защото...
Ами нали съм еднорог!
Много се извинявам, от притеснението е.
Откъде си?
Родом ли? Филаделфия.
Декалб, Илинойс.
Спокейн.
Ню Джърси. Само без коментари!
Предимно от магазина за радиочасти.
Преместихме се през 1983 г. Или беше 1984 г.? Доста тежък период.
СЕМЕЙСТВОТО СЕ ПРЕМЕСТИЛО.
Наистина тежък.
Пукипси?! Татенце, шегуваш се!
Все едно да се преместим на Луната.
Не е смешно, никак.
Готов ли си?
За какво?
За каквото и да е.
Всеки ден изнасяхме представления.
Дори по няколко.
Правиха ме, доправяха ме... Сещате се.
Но така и останах без святкащи от очите ми лазери.
Няма да ви залъгвам, че програмата беше лека - хич не беше!
Но си струваше да чуеш как реве тълпата!
Страхотия.
Чичковците...
Върховни!
Водя ти цяла тайфа приятели,
а ти ми кажи кого виждаш.
Става.
И така, виждаш ли това същество?
Не.
Съвсем ли?
Няма нищо.
- Що за дете?!
Съвсем ли нищо?
Най-непоносимо ставаше, когато трябваше да спя.
Мама изобщо не разбираше.
Ще ви споделя нещо за тъмното -
всяко дете се бои от тъмното, ама всяко!
Дори да не си признава. Защо ли?
Защото нощните лампи не стават за нищо!
ИМЕ: АЛИ, РОЛЯ: ДА ПАЗИ
Да бе, мамо, имаш си работа, браво. Ама искам да те питам нещо.
Ако приспиш това дете,
кой ще бди над Пукипси?
А този виждаш ли?
Ето, започвам.
Не.
- Как го каза?
Я го попитай пак.
Попитай го пак.
Наистина ли?
- Да.
Край, ще се заема лично!
Мама каза, че от много бонбони боли коремче, но аз...
Олеле.
Усещам аромата дори с очи.
Ужасно съжалявам.
Не го ли усети в очите?
Мога да намеря всеки и навсякъде.
Недей! Добре де.
А откъде си?
Нали не очакваш да се разкрия?
Не очакваш да се разкрие.
ИМЕ: КОСМО, ОТ: НЕИЗВЕСТНО
Хубавеляк, но тъп.
- Косми в устата, гадно!
Симпатично дете си, затова ще бъда откровен.
Първо си казах, че може да ме е измислил като метафора.
Какво пък, можеше да е истински гений.
Не беше.
Случката беше в Аризона - мъчеше го жажда.
ИМЕ: ЛЕД, РОЛЯ: ПРИ ЖАЖДА
Само не го гледай в окото.
В кое око?
- Знаеш в кое!
Искам да изразя благодарността си.
Правите много за всички нас!
Не виждам нищо.
Според мен не знае какво иска. Какво искаш изобщо?
Кой е следващият?
Кийт!
Не.
- И е прав.
С този не е лесно.
- Кийт е самият ад!
Обожаваше кроасани за закуска.
Деликатна работа,
понеже техните имаха фурна отдолу.
Какво по-удобно!
Лапахме кроасани на воля.
Както и хляб, изобщо - въглехидрати. Тонове въглехидрати.
Без паста. Не е ли куриозно?
Но останалото, което приготвяха, беше пир за обонянието.
Хей, недей. Не!
Ето на, видяхте!
Това е историята на моя живот!
Не.
Няма ли още?
Няма.
Не стана.
Съжалявам.
Нищо де, нали имам теб.
Вълнението е много изтощаващо нещо.
- Хайде да си лягаш.
subs by sub.Trader at
Как мина?
Нищо не излезе.
Може би така е трябвало да стане.
Толкова дълго търсят нови деца,
а са спрели да търсят старите.
Но старите са пораснали
и вече нямат нужда от тях.
Всички деца имат нужда от измислените си приятели,
особено когато пораснат.
Но те са забравили.
Ако обичаш нещо, не го забравяш никога.
И винаги можеш да се върнеш при него.
Как?
В спомените.
Те остават завинаги в сърцето ти.
И трябва само да намериш начин да ги съживяваш.
Ароматът на морски бриз буди моите спомени.
Или да чуя крачки по крайбрежната алея.
А после мога просто да затворя очи
и всички спомени оживяват в ума ми.
Отиваме ли?
Откога чакам да предложиш!
Чакайте ме!
Не е зле, нали?
Чудесно. Виж само!
Това цвете ли е?
- Красиво е.
За мен! Искам да опитам!
Благодаря, добри ми господине.
Гледайте!
Паметна вечер!
Напред, приятели мои!
Може ли да си близна?
Време е за сън.
Почини си, утре е важен ден.
Защо, какво ще става?
Престани.
Никога!
Исках да поплувам за последно, преди да тръгна за летището.
Обикновено правиш така, нали?
И краката - нагоре. Но не можех, защото кракът ми беше счупен.
Искаш ли още?
Не знаех кой вид обичаш и взех от всички.
- Вкусно е.
Не се притеснявай.
Хубаво.
Добре.
Бабо?
Може ли да те питам нещо?
Разбира се, какво се чудиш!
Като беше малка,
каква искаше да станеш?
Какво? Олеле майко.
На това му казвам въпрос!
Цял живот съм мечтала да стана танцьорка.
Сериозно?
- Моля, моля! Защо си изненадана?
Дядо ти ме намираше за прелестна.
Виждал те е да танцуваш?
- Разбира се!
Ще ти покажа нещо.
Да, божичко!
Виж я твоята баба.
Много си красива.
И той мислеше така.
А всъщност бях пред нервен срив.
Краката ми трепереха.
Така ли?
- Да! Беше най-важният ден в живота ми.
Имаше изпълнители само от шест училища.
Бяхме оттатък реката в една невероятно красива заличка.
И до днес помня
скърцането на дървения под.
И как откъм оркестъра се разля музика, като вълна.
Прашинките проблясваха под светлините на прожекторите.
Чувствах се като във вълшебен сън.
Какво стана?
Милата ми! Пораснах.
Станах върлинеста.
И тромава.
Остарях.
Да не се залъгваме, никой не иска да гледа стари танцьорки.
Нещо за десерт?
Имам сладолед. Май имам...
Ако не се е заскрежил.
Защо става така, че по сладоледа се образува лед?
Бързо се затъжи за нас.
- Тя тук ли е?
Коя?
- Блосъм.
Здрасти. Запарих само за две чаши.
Ще направя още.
Ти си нейната.
Това някаква гатанка ли е? Обожавам ги!
Ти си измислената приятелка на баба!
Разбира се.
Палав стил, чаровен акцент. Странно, че не се сети веднага.
Да вървим още сега!
Тя е долу. Ще бъде смаяна!
Не е като да не сме опитвали.
Всеки ден съм долу при нея.
Чета с нея, гледаме телевизия.
Прежалих се дори за нейния пилатес.
Не ме вижда.
Ако не си спомнят, безпомощни сме.
Да й помогнем тогава.
Елизабет!
Бий!
Какво правиш?
Какво правим? Това е глупаво!
Какво си наумила?
Бий?
Бий?
Къде беше?
Готина стая имаш. Винтидж.
Намерих го, работи в града.
Казах ти - намирам всеки, навсякъде.
Успех, дребосък, всичко е в твои ръце.
Плащ и кинжал!
Дано ти помогне.
СТРОГО СЕКРЕТНО
Пише, че е в следващата пресечка.
Да побързаме.
Добре, да преговорим.
Наистина ли отиваме при него?
Да.
- Хубаво!
И какво, ще го видим още сега?
- Не и ако зависи от теб.
А как ще разберем дали изобщо е той?
- В досието пише всичко!
Да, той е.
Олеле!
Не съм подготвен. Май ще ми прилошее.
Виждате ли го?
- Тръгна нанякъде. Бързо!
Къде е?
- Живо, размърдайте се!
Да си бях облякъл нещо спортно!
Следващият!
Олеле.
Той изглежда...
Страхотно!
Вижте го само!
В отлична форма!
Преди приличаше доста на мен.
Явно е поработил и по прическата.
Вероятно е пот.
Връхлита ме камара от чувства.
Сега е моментът.
Трябва да влезеш.
Чакай, как така?
Не мога да ида сам.
Върви с него.
Боя се, че няма такъв вариант.
Не че обществените тоалетни ме ужасяват...
- Ясно.
...но са стресов фактор.
Тя се изнесе. Отивай с нея.
Двайсет на сто още в третото тримесечие догодина.
Двайсет на сто още в третото тримесечие.
Питате как е възможно.
Ще попитате как е възможно.
Пич, стегни се де.
Отивай!
Сега е моментът.
Двайсет на сто още в третото тримесечие. Ще попитате как е възможно.
Ще попитате как е възможно.
Пич, ще се справиш.
Ясно? Всичко е наред.
Не реви.
Моля те, само не реввай.
Хайде, погледни ме.
Няма да плачеш!
Стига.
Стига, спри!
Майчице!
Как мина? Олеле, майчице.
Идвай.
Издъних всичко.
Гадост. Ела.
Олеле, това ли беше?
Кал, какво, изчезвам ли?
- Де да ставаше така.
Олеле, май трябва да повърна.
Какво пък, все пак направихме опит.
И не се получи.
Нещо не разбирам. Бяха един до друг.
Повръща ми се. Или съм гладен. Едното от двете е.
Или атмосферата не предразполагаше? С онази ужасна музика.
Категоричен съм - става дума за глад.
Умирам да хапна нещо!
Точно така.
Кое е така?
Не го изпускайте.
Да помогна с нещо?
Да.
Имам доставка.
ИМЕ: БЛУ ЦВЯТ: ЛИЛАВ
ЗА ЛИЦЕТО: ДЖЕРЕМИ *РОДИТЕЛИ С ФУРНА
Г-н Грифит.
Очакват ви.
Всичко е наред.
Добре.
Здравейте, радвам се, че съм тук. Благодаря за тази среща.
Знам, че ще е ползотворна.
Това беше нещо...
Беше толкова...
ЧЕСТИТО!
Поздравления!
Ти успя.
Успяхме заедно.
Чудесен екип сме.
Така е.
А сложи ли си гривните?
Накъде без тях! Ръката ми беше натежала!
Много ти благодаря!
Къде ходиш?
Извинявай, бях с приятели.
Влизай, ела.
Всичко е наред, бабо. Не се притеснявай за мен.
Не за теб.
За баща ти.
Сигурно е добре.
Вземи си каквото ти трябва, ще говорим в колата.
Ключовете... Къде са ми ключовете?
Не мога.
Не мога и това е.
Спокойно.
Всичко е наред.
Помогни ми.
Ето ме, тук съм.
Не мога да го преживея още веднъж.
Кое?
Да се сбогувам.
Тогава недей.
Не знам какво да кажа.
Какво да му кажа?
Разкажи му история.
Благодаря ти.
Почакайте тук.
- Благодаря.
Бий.
Баща ти е изтощен.
Има нужда от почивка.
Здрасти.
Аз...
Работих по историята.
Вече мога да ти я разкажа.
В нея се говори за...
едно момиченце.
То било много тъжно.
И много уплашено.
Мъчело се с всички сили да се откъсне от света навън,
за да се опази от болката.
Но не можело.
Не успявало, защото с него имало...
едно вълшебно създание.
И колкото и момичето да се опитвало да го отблъсне...
колкото и да се мъчело да порасне,
то не позволявало.
Продължавало да прегръща момичето, да го държи здраво в обятията си.
А най-странното е,
че само така момичето се чувствало наистина в безопасност.
Не искало нищо друго, единствено тази прегръдка.
Затова няма да ходиш никъде.
Аз съм още дете!
Моля те, тате, моля те!
Моля те.
Много хубава история.
Какво става нататък?
Обичам те.
Той се събуди!
Ехо?
Отвори ми.
Здравейте.
Коя си ти?
Отворете ми.
Там ли се опитваш да влезеш?
Да, един приятел живее тук.
Твой приятел ли?
Той ми помогна и искам да му благодаря.
Много съжалявам.
Тук няма никого.
Така.
Май това е всичко.
Може пак да дойдем.
ИМЕ: БЛОСЪМ ДЕТЕ: МАРГАРЕТ
ЛЮБИМО: СЛЕДОБЕДЕН ЧАЙ РОЛЯ: ДА ТАНЦУВА
ИМЕ: ЛУИС ДЕТЕ: ЧАРЛИ
Да не забравиш нещо.
Сега идвам.
МАМА, ТАТКО, АЗ
КАЛВИН
Тъкмо идвах да се сбогувам.
Ти си бил.
Единствено ти, винаги.
Ужасно съжалявам, че не си спомних навреме.
И сигурно си мислиш,
че вече нямам нужда от теб.
Че съм пораснала.
Затова
идвам да ти кажа,
че винаги ще имам нужда от теб.
И особено когато порасна!
Ще е достатъчно да затворя очи
и спомените ще нахлуят.
Гадост.
- Гадост.
Помня, че като малка разказвах една история.
Сега пораствам и често се хващам, че се чудя за разни подробности.
Но случи ли се нещо такова, сама се подсещам
да поспра за миг
и да си кажа:
"Измисленото е възможно".
Ще се оправят.
Тя ще се оправи.
Хайде.
Да се прибираме.
Олеле.
Дани, върнах се!
Готин си, яка брада! На колко стана?
Плащ и кинжал!
Глупости.
Ела де.
Ще се справиш.
Хайде.
Здрасти.
Да ти призная ли нещо?
Нямам представа какво е пица руло.
Трябваше по-рано да ти кажа.
Тежи ли ти?
- Малко.
Аз ще пренеса другото.
- Добре.
Здрасти, Кийт.
Едно, две, три, четири.
Превод на субтитрите: Албена Христофорова
subs by sub.Trader at
В ПАМЕТ НА ПРИЯТЕЛЯ НИ ЛУИС ГОСЕТ-МЛАДШИ С ЛЮБОВ