Death Hunt (1981) Свали субтитрите

Death Hunt (1981)
Този филм е създаден по истински случай
СМЪРТОНОСНО ПРЕСЛЕДВАНЕ (1981)
Дръж! Разкъсай го!
- Не се отказвай!
То е обучено за борба!
Време беше да се научиш да уважаваш доброто куче, Хейзъл.
Скапан помияр!
Ще те убия собственоръчно!
А си пипнал псето ми, а съм ти разпорил корема!
Ще те убия, кучи сине!
Кучето е полумъртво. Ще го купя.
Не го продавам. Камо ли за една стотачка!
Цената му е 200.
Аз го купих за толкова. Струва цяло състояние.
1000!
Ще съжалява за това!
Пак ще се срещнем! Никой не може да краде от мен! Никой!
ТЕРИТОРИЯ ЮКОН ноември 1931 г.
Добро утро, Сам.
- Привет.
Траперите пак се връщат.
- Хайде, насам! Живо!
Проклет кучи син! На оня няма да му се размине.
Плати ти 200 долара за кучето.
- Да не си гъкнал, Дик!
Добро утро.
- Я кой е дошъл!
Извинете. Добро утро.
Да, добро е.
- Лоша работа, генерале.
Да ме насочите към сержант Едгар Милън?
Разбира се. Ела с нас. Ще те заведем при него.
Здравей, Хейзъл. Кой е приятелят ти?
Едгар, един трапер открадна ловното ми куче.
Отмъкнаха ми кучето!
- Махай се, Хейзъл.
Това е сержант Милън.
Какво зяпаш?
- Вие ли сте сержант Едгар Милън?
За жалост. Що за кисела физиономия?
Ще направиш ли нещо по въпроса?
- Представи се, хлапе.
Констабъл Алвин Адамс на вашите заповеди.
Я виж ти!
Кого са изпратили!
Беше най-силното ми куче.
- Пускал си го да се бие.
До ушите ми достигна, че си го пожертвал.
Долна лъжа! Имам свидетели!
Какво е това?
- Най-модерният вид радио.
Децата обичат играчките.
- Работи. Аз съм свързочник.
Онзи трябва да бъде съден. Какво ще предприемеш, Едгар?
Ще затворя очи и ще си пожелая да изчезнеш.
Желанията ми никога не се сбъдват.
Добре дошъл, страннико. Влез да се стоплиш.
Казвам се У. У. Не съм те виждал тъдява.
Откъде си?
Отникъде.
- Е, все си отнякъде.
Май не си от онези, които идват в Канада за подаяния.
Половината умират от глад. Другата – от измръзване.
Пълно е с трупове.
В магазина няма толкова муниции.
Но ще ти дам колкото имам. На лов за гризли ли си дошъл?
Ако си за Кърли, не си прави труда! Комарите му видяха сметката.
Проядоха му клепачите и го натровиха. Кърли сам си пръсна мозъка.
Само така можеш да спреш жуженето.
Нещо друго?
- Не.
Това прави 100 и... Да видим. Точно 100.
Остани да пренощуваш. Ще си побъбрим още.
База Аклавик вика база Едмънтън. Край.
Добре. Твоите два и вдигам с два.
Отказвам се.
Да те видим.
- Гледай и плачи.
Две двойки. Едната от попове.
- Задръж.
Три дами.
Черно копеле!
Не може ли да го изключиш?
- Скоро ще го настроя.
И ще слушаме как писарушките ни раздават заповеди.
Трябваше да задържим онзи заради боя с кучета. Както и трапера.
По закон, щом Хейзъл не е искал да продаде кучето си...
Да издигнем нов затвор. Тоя ще арестува целия град.
Ще ти дам един съвет. Изхвърли правните си книжлета
и остави мъжете да се забавляват. Иначе ще се избият помежду си.
Защо им позволявате да нарушават закона?
Запомни закона на Милън: искаш ли да останеш тук, не ядосвай щаба.
А те се ядосват, ако има неизяснено убийство.
Стига всички убийства да са разкрити, оставаш с нас.
Ясно?
- Да, сър!
Хей, хлапе, нито съм ти сър, нито мистър, нито дядо.
Разбра ли това?
Ще те позаболи.
Но пък ще се оправиш.
Понякога и аз го използвам.
Щом събра сили да стигнеш до тук, значи ще оцелееш.
Страхотно е да си полицай тук.
- Да, така е.
Алвин, искаш ли тази женска?
Ще ти помогне да заспиш.
- Няма нужда.
Да.
Женската хареса Алвин.
Писнало й е от старчоци като нас. Ще й се нещо по-младо.
Говори само за себе си. Аз горя от страст.
Себе си имах предвид.
Ако искаш това парче, ела си го вземи. Хайде!
Хайде, ела!
Покажи малко благодарност и ела да си го вземеш.
Заповядай.
Добро момче! Хайде!
Добро момче.
Бива те с оръжието!
Не е зле.
- Улучил си го в бъбрека.
Ако беше гризли, вече да си умрял.
- Не беше и още съм жив.
Никога ли не казвате нещо хубаво?
Очакваш поздравления, че си свършил една работа като хората?
Сигурно ще ви се напука кожата, ако се усмихнете.
Оправи си дивеча.
Ако не те харесваше, щеше да мълчи.
- Ами, бърза за уискито си.
Не винаги е бил такъв. Да одерем животното, преди да замръзне.
Как живее в такава дупка?
- Сега какво?
Това е най-тъпата ми постъпка.
- Нима? А Леон?
Ще си върна псето.
- Казах ти да не го споменаваш, Дик.
Кое?
Името му.
- На Леон ли?
Да.
- Ама че тъпотия!
Млъкни, Дик! Ти си тъпак!
Да влизаме или ще станем на шушулки.
Там е само за двама. Няма да пусне и Том, и мен.
Не се качвам!
- Тъпак!
Така ли? А ти какъв си? Ти си тъпак!
Толкова си глупав, че мога да ти продам лайна.
Извинявай, не биваше да го казвам.
Извинявай де, не биваше да го казвам.
Тъпак!
Преди да се избиете, искам да свършите нещо.
Доказахме, че сме тъпаци.
- Вярно.
Кучето на Хейзъл не е вързано.
Не щем ядове!
Гладни сме и измръзнали!
Ще ни позволиш ли да се стоплим? Нещо за хапване? Ще ти го платим.
Оставете пушките.
Извинявай, но кучето не беше вързано и...
В колибата няма място, стъкнете си огън навън.
Благодаря.
- Оценявам жеста.
Ще ви дам храна.
Залегни!
Заповядайте.
- Благодаря, мистър.
По дяволите, махнете го! Джими, Том!
Убийте кучето! Ситка, не!
Да се махаме!
- Направо му отнесе скалпа!
Този кучи син уби човек!
Хайде, да изчезваме!
Бяхме женени девет години, когато мъжът ми ме заряза,
за да дири щастие тук.
Скоро малкото пари, които имахме, свършиха, но аз се оправях сама.
От него ми остана единствено този строшен часовник
и разрешителното му за трапер.
Благодаря ти, че ги съхрани.
Но държа да знаете – радвам се, че дойдох тук.
Защото чак сега осъзнах,
че не съм обичала мъжа си.
Няма да ми липсва.
Е...
честита 1932-а година!
Приятно ми е с теб.
- И на мен.
Полека, хлапе, полека!
Имаш доста акъл, но си нервен.
- Нервен?
Ако ще залагаш големи суми, остави другите да поведат.
Пий на малки глътки и задържай дъха си.
Така ще изглежда, че те е хванало.
Щом видиш, че другият вече е пиян, гаврътваш до дъно.
И се молиш да се измъкнеш, преди да се строполиш.
Къде си научила тези детски фокуси?
Спокойно, момче. Само мисли хладнокръвно.
Едгар, настъпил си ме.
Извинявай. Искаш да си сваля ботушите ли?
Къде си научил това?
- В родната Луизиана.
В нелегалната фабрика за алкохол на чичо. Пиех уиски като смок.
Чичо го нарече на мен – "Съндог".
- Лъжеш!
Носило е името "Съндог" цял век, преди ти да се родиш.
Кажи им истинското си име. Давай!
Не ме е срам.
- Как е?
Джордж Вашингтон Линкълн Браун.
Какво смешно има?
- Нищо, г-н президент!
Беше велик питчър в Негърската лига.
Опита се да се представи за ямаец.
Или беше кубинец?
- Мексиканец.
Не приличаш на мексиканец.
Знаете ли защо не ме допуснаха до Голямата лига?
Казвал си ми го 600 пъти.
- Защо?
Бях прекалено добър!
Щях да задавя Коб с топката, а Сислър щеше да изглежда като новак.
Никога няма да позволят подобно нещо на негър.
Без глупости.
Просто исках да се прибера на топло. Беше ми достатъчно.
Извинете.
Пита кога ще си готов за нея?
Скоро.
- Казва, че си девствен.
Ходиш, сякаш имаш монети в задника.
Чака те в спалнята.
В правилника не пише, че чукането е забранено.
Изненадана съм.
- От какво?
От това.
А ти?
Какво аз?
Нищо ли не означава за теб фактът, че бяхме заедно?
Господи, жено, моля те!
Махни си ръцете от мен! Къде е?
Трябва да говоря с него! Разкарай се, Розови бузки!
Едгар! Оня негодник уби Джими Том!
Дето ми задигна псето! А ти не се намеси!
Лудо копеле!
Чу ли, Едгар? Джими Том е мъртъв!
- Ще се заема със случая.
Джими Том е мъртъв!
- Казах, че ще се заема.
Разкарай се!
Приятен човек. Плати със стодоларова банкнота.
Искаше провизии. Купи две ловджийски пушки и 700 патрона.
Не се държеше като луд. Не беше по-луд от останалите.
Дръвник! Чавка ти е изпила мозъка!
- Че откъде да знам кой е?
700 патрона?
- Плати си ги. Имаше доста пари.
Кой е той?
- Чувал ли си за Лудия трапер,
дето краде златните пломби?
- Мислиш, че е той?
Иначе откъде толкова пари? Сигурно има сума злато.
Звучи невероятно.
- Да чуем експерта!
Мъж, рискуващ живота си за едно псе, не би убивал за пломби.
Грешиш, момче. Той е Лудия трапер.
Дик, искам да поговорим.
Какво точно се случи?
- Нали ти казах!
Трябва да знам всичко за човека, когото ще преследваме.
Да го познавам като петте си пръста.
Как успя да те фрасне с приклада, без да го убиеш?
Той стреля първи, Едгар! Кълна се!
Готови сме.
Ще хванем този кучи син.
Добре, да тръгваме!
Не ме убивай, Албърт.
Предполагам, че си ти.
Здравей, Бил.
Как така се върна?
Там стана стълпотворение.
- Навсякъде е така.
Слушай, нямаш много време. Нещата се промениха.
Преди седем години издигнаха град на няколко часа път от тук.
Там има планинска полиция с радио.
Редовно пристигат вестници от Торонто.
Различно е, Албърт. Милън от полицията те издирва.
Няма да е сам. Той е много печен.
Ще те убият. Разбираш ли, Албърт?
Разбирам какво ми казваш.
- Добре.
Ясно ти е, че трябва да изчезнеш. Върви на юг.
Благодаря ти за предупреждението.
- Няма ли да бягаш?
Нямам къде да отида.
Баща ти не се страхуваше от бягството.
Истината е, че никой не искаше да го залови.
Той се спомина, нали?
Умря в затворническата болница.
Ти – накъде?
- Ще се кача в планините.
Ще половувам.
Наслука!
- И на теб, Албърт.
Хайде, момче.
До скоро виждане, Албърт!
Той ни усети.
Елате.
Не се отделяй от мен. Бъди внимателен.
Да се разменим. Нека да съм отпред.
- Твоя работа.
Джонсън!
Говори Едгар Милън от канадската кралска полиция.
Не желаем неприятности. Не искам никой да пострада.
Ще дойда да поговорим. Изслушай ме.
Едгар, какво правиш?
- Ако ще стреля, да го е сторил.
Не е луд.
Не той, ти си лудият!
Нямаш вид на смахнат.
- А ти имаш вид на полицай.
Джонсън, положението е сериозно.
Там лежи труп с твой куршум в него.
Имам представа какво се е случило.
Тогава ме остави на мира.
- Не мога.
Трябва да те отведа и да разследвам убийството.
Такъв е законът. Не мога да го променя.
За теб аз съм само име, което да попълниш във формуляра.
Там чакат диваци, готови да те направят на решето.
Не ги интересува твоята версия.
Не дойдеш ли с мен, ще го използват за извинение.
Или ще те убият, или ще умрат.
Не мога да го допусна.
- Нито да го предотвратиш.
Така е. Не и без твоята помощ.
Ако дойдеш с мен...
до три дни ще те върна обратно.
Гарантирам безопасността ти по пътя.
Но не дойдеш ли...
Спрете!
Не стреляйте! Спрете!
Мръсно копеле!
Добре ли си?
- Да.
Няма да си тръгна без теб!
Оправете си бъркотията, глупаци!
Ще го обсаждаме ли?
Ще огладнеем и ще измръзнем преди него.
Колибата няма да се запали. Пробил е отверстия близо до пода.
Сигурно лежи по корем.
Стреляйте ниско.
Предай да се стреля ниско.
Милън каза да стреляме ниско. Целете в процепите. Предай.
Луис, стреляйте ниско. Той е на пода. Предай нататък.
Чарли, стреляйте ниско. Кажи на другите.
Стреляйте ниско.
Стреляй ниско, Дик.
Ще му взема скалпа!
Хайде, Чарли!
- Браво, виж му сметката!
Добре дошъл.
По дяволите! Да се махаме от тук!
Залегни, Луис!
- Помощ!
Залегни!
- Господи, не мога да виждам!
За Бога, залегни!
Шибано прасе!
- Глупаво копеле!
Не си стрелял нито веднъж!
Съндог, стъпи на другата пружина!
Да вървим!
Разтопи си динамита, момче, но не в огъня.
Изпуснеш ли го, знаеш какво следва.
Погледни тези ръце. Личи, че са на велик питчър.
Мама казваше, че най-хубавото у мен са ръцете ми.
Според баща ти най-хубавото се е изляло навън.
Дано се чукаш по-добре, отколкото свириш.
Приготвих ви риба.
Защо се смееш?
- Не се смея, усмихвам се.
Усмихвал се! Тъпак!
Ще ти отрежа езика!
Опитай де, кретен, опитай!
- Може.
Дано г-н Джонсън узнае за златните ти зъби.
Ще му кажа.
- Дик, недей!
Тъпак такъв!
По дяволите!
Ама че начин да пукнеш!
- Съжалявам, че не е на наша страна.
Жалко, че трябва да убием това копеле.
Щеше да се предаде, ако не беше виновен. Явно съм сгрешил.
Повечето щяха да избягат.
- Човек се привързва към земята.
Мамка му!
За Бога, хлапе!
Да не губим повече време.
И макар че едно време тя бе в обятията ми,
нея вече я няма.
О, моя скъпа Клементайн,
ти изчезна завинаги.
Много съжалявам, Клементайн.
След него.
Каква е нашата задача, Едгар?
- Обкръжете колибата!
Да вървим!
Хайде, мила.
Вече е на другия свят!
Хареса ли ти?
- Да, определено.
Изхвърча на небето!
Този път може и да се доберем до скалпа му.
По-бавно, момчета.
Хайде, по-спокойно! Внимавай, Хоук.
Ни следа от него!
Долно копеле!
Избягал е.
Насочил се е на север, към снега.
Ще ни трябват кучета, Хейзъл, и провизии за няколко седмици.
Да вървим!
- Върни труповете в града.
Не е нормален човек.
- Убиец е.
Обикновен човек е.
Добре, да вървим.
- Може би това е било неговият дух?
Глупак!
Хайде, всички, съберете се.
Насам!
Има ли смисъл да те чакам?
Ако замина сега, няма да знам какъв би бил животът с теб.
От мен зависи, нали?
Отдавна не съм имал...
Ще се наложи да ме изриташ от тук.
Така изглежда.
Не е ли време за почивка?
- Ще го пришпорваме, докато рухне.
По дяволите!
- Разкарай се от кучетата ми!
Махни ги от мен!
- Престанете!
Да вървим!
Не е далеч. Хайде, момчета.
Дръж кучетата.
Странни следи. Отзад са по-дълбоки.
Това какво означава?
- Сложил е ските си на обратно.
Оставя два чифта отпечатъци.
- Тоя мъж е чалнат.
Знае си работата.
- Прав си.
Още не бяга.
- Как така още не бяга?
Видя ли нещо?
Вземи самоходките ми.
Хейзъл!
Това не е ли женско име?
Майка му не знаела какъв пол е, докато не навършил 15.
Вече не й пукало, когато след няколко години той станал зъл.
Да, всички там са зли.
Като кучетата ми. Нали така, Едгар?
О, да, така е.
Освен Розовите бузки.
Ти си много възпитан.
Тук рядко се появяват бели хубавци като теб.
Ставаш само за едно.
- Остави ме на мира!
Кучи син!
Спри ги!
Я гледай ти кой забрави възпитанието си!
При моя самолет и способности...
Капитане, насам! Задръж!
...с Албърт Джонсън е свършено.
Обявявам награда от 500 долара за него.
Моят вестник също ще даде толкова.
Това прави 1000 долара за главата на Албърт Джонсън.
Да вървим да го хванем!
Дано този кучи син никога не умре.
Да вървим!
Карат ни провизии!
Къде е сержант Милън?
Пред теб.
Капитан Ханк Тъкър. Дойдох да прибера беглеца.
Къде е щабът?
- Където съм аз.
Обучен е отлично. През войната е служил в разузнаването.
Няма негови снимки.
- Мога да чета, капитане.
Не е новак.
- Информацията е поверителна.
На дърветата ли ще кажем?
Скоро ще заприиждат доброволци.
- Ще ги върнеш.
Моля, сержант?
- Нямаме нужда от повече навлеци.
Няма как да ги отпратим. Наградата за Джонсън е 1000 долара.
Бива!
- Как можахте да го допуснете?
Ще ми помогнат да го пресрещнем.
Нищо не разбираш. Той не отива към реката.
Върви на зигзаг към прохода Съншайн.
Невъзможно!
- Изключено е да го прекоси сега.
Ще се опита. Премине ли оттатък ще е свободен. Няма как да го спреш.
Ще ме изслушате ли?
- Не, ти слушай!
Преследваме човек, който яде корени и познава терена.
Не му се налага да храни цял отряд.
- Аклавик е на 20 минути по въздуха.
Дишаме му във врата и той не може да спре да хапне,
да накладе огън или да стреля.
Капитане, летял ли си зиме над гората?
Отличен пилот съм. Изпратиха мен, защото съм най-добрият.
Шефовете оценяват положението като много срамно.
Грандиозните ви маневри не дават никакъв резултат.
Новината е на първа страница.
Но за теб ще бъде чудесна реклама, ако свършиш нашата работа.
Примирете се, сержант. Идва новата ера. Това е бъдещето.
Ако ти си това бъдеще, не ща да го доживявам.
Кларънс, ако първи заловя Джонсън, ще ти дам половината награда.
Заловиш ли го ти, ти ми я даваш.
Не е честно. Аз искам половината.
Не стреляйте, момчета! Аз съм – Бил Лус.
Взехме те за Лудия трапер.
Не се прокрадвай така, Бил.
Седни да се сгрееш.
- Благодаря.
Какво ще кажете... за глътка огнена вода?
Ще ни помогнеш ли за Джонсън? Ти си най-добрият следотърсач.
Не, благодаря. Предпочитам да работя сам.
Не можеш без нас. Само ние го знаем как изглежда.
Разбира се. Освен Милън, Хейзъл, Съндог...
и... аз.
В зъбите му има много злато.
По 35 долара унцията.
Какво те притеснява?
- Това е моя територия.
Вече не, Едгар. Нещата се променят. Преживял съм го.
Ако някой задържи Джонсън, това ще бъда аз.
А не някой ловец на глави или самонадеян пилот.
Защо точно ти? С какво си по-специален?
Той заслужава мен, а не тях.
Джонсън е пред нас. Бяга след елена, за да ни заблуди.
Крачките му стават по-малки. Умората взема връх.
Ето го!
- Виждам го!
Пипнахме го!
Можех да го улуча!
- Нямаш търпение да убиеш?
На хребета е!
В клопка е! Хванахме го!
Джордж Вашингтон Линкълн Браун.
Ех, ти, черно копеле!
Ще ми липсваш.
Да го погребем.
- Не ме докосвай!
Псетата ще го изядат.
- Убий ги! Аз преследвам човек.
Решавай дали си свещеник или полицай.
Спрете!
Ще застрелям всеки, който ни последва!
Връщайте се! Назад! Видяхте какво стана.
Ще стори същото и с вас.
Не ни пречете!
Хайде.
Още се надявате да го хванете жив?
- Той спасява кожата си.
Убиваше, за да се защити.
А Хоукинс и Съндог? Те за какво умряха?
На негово място щях да постъпя по същия начин.
Ако знам, че това ще сложи край на убийствата, бих го пуснал.
Баща ми ме предупреди да ти нямам вяра.
Тръгвам след него. Прикривай ме.
Стреляй наред.
Само не по мен.
Джонсън!
Улучихте го.
- Не се движеше като Джонсън.
Провери, но внимавай. Хайде де!
Лицето му е обезобразено!
Какво видяхте там, горе?
Нищо. Очите ми погаждат номера.
Вероятно остарявам.
- А Джонсън?
За мен това е Албърт Джонсън.
Всичко е в твои ръце. Сам ще решиш кога да спрат убийствата.
Ето го.
Господи, погледнете! Зъби, златни пломби!
Торбата на Джонсън е пълна със злато.
Той е гадният Луд трапер!
- Кой го застреля?
Кой застреля Албърт Джонсън?
- Милън.
Едгар Милън застреля Албърт Джонсън.
- Къде е той?
Коленичи. Точно така.
- О, да.
превод ПЕТЯ ИГНАТОВА
субтитри НИКЧО