Modern Family - 08x06 (2016) Свали субтитрите
- Спри. Колко пари ти трябват?
Мама ми плати застраховката на колата…
Цифрата.
- 120.
Дядо ме уреди на работа в клуба му и се скъсвам от бакшиши.
Харесва ми и как говорят. Имат дори расистка обида за норвежци.
Отмениха огледа ми, мога да те закарам на работа.
Изглежда добре. Какво е?
Омар термидор от клуба. Има и череши фламбе със сладолед.
Виж ни как ядем като богаташи. От 50-те години.
Мамо! Приятна работа.
- Вече го свърших. 15,30 ч. е.
Как така ставаш чак сега?
- Работих до късно в клуба.
Парите за застраховката!
- Благодаря.
Много по един долар! Какво работиш в тоя клуб?
Стриптийзьорка съм, Алекс.
Боже, за такава ли ме помислихте?
- Не.
Записвам се за курс по бизнес в общинския колеж.
Звучи ми, сякаш някой се е повлиял
от живота под един покрив с един лидер в своята индустрия.
Успехът ми не би бил възможен без твоята подкрепа като домакиня.
Много съм поласкана от интереса ти към бизнеса.
Но защо не си намериш работа?
Изцапай си малко ръцете!
- Може просто да си пипне косата.
Вече се записах. Както и за сесията за автографи в книгата. Идваш ли?
Взела съм си копие от книгата.
Правиш я, все едно си я чела ли?
- Аматьорка!
СЪВРЕМЕННО СЕМЕЙСТВО Дръж го!
Нямам точно титла или конкретно работно място.
Кръжа наоколо и осигурявам нужното на всеки член.
Часът е 16, г-н съдия. Не си забравяйте лекарството.
С тези важни клечки можеш да завържеш дълготрайни връзки.
Всъщност, не може. Флагът стои спуснат наполовина от април.
Затова са тези обяви.
- Как работи системата?
Намираш си за спонсор един член, пиеш по няколко чаши с комисията…
Подобен е на процеса за прием в тайната общност, в която бях.
Да не мислиш да влизаш?
- Партньорите ми са в клубове.
Изтръскаха оттам много бизнес. Ето го Джей. Може би той… Джей!
Давай!
- Джей, чакай!
Май някой ви вика.
- Не чух. На спирачка ли си?
Олеле, шпайковете!
Крампи. С Люк си делнахме едно телешко филе "Уелингтън".
Ще ми станеш ли спонсор за избора на нови членове довечера?
Има правила против спонсорирането на роднини като нови членове.
Не, няма.
- Сигурно са ги променили.
По кое време да дойда?
- Май започва към 21,30 ч.
Не, почва в 19 ч.
- Сигурно и това са променили.
Благодаря, Джей. Ще се видим в 19 ч.
Това беше мъжът на Клеър, нали?
- Да, Андерс, тъпако…
В последните шест месеца и една вечер не съм бил сама.
Но днес Мани отива на парти.
Ако изморя Джо достатъчно, за да заспи,
мога да си почина с една хубава, дълга вана.
Имам плуваща чаша за вино. И да заспя, нищо лошо няма да стане.
Добре, малко еленче, още не сме на Северния полюс.
Уморих се от тази игра.
Носим храна на Дядо Коледа. Иначе той ще умре от глад.
Кое жълто - канарче или нарцис?
Избрах между рибена кост и туид за жилетката. Вземи една и върви.
Но тази трябва да се глади.
- Добре, скачай!
Рудолф, към стаята за гладене!
Общински театър е, но все пак… Не са ли премиерите вълнуващи?
Да, каймакът на обществото, обул най-хубавите си джапанки.
Боже мой, не мога да повярвам! Не съм те виждала от гимназията!
Да, минаха години, Тами.
Кажи ми, ако искаш да се потъркаляме пак под трибуните.
Защо тя носеше името си?
- Не знам.
Помниш ли как в оркестъра веднъж изпусна флейтата си в канала?
Никога не съм свирил на флейта.
- Старата флейта в канала!
Защо всички ми говорят?
- Държат се приятелски.
Боже! Да не е едно от онези интерактивни театрални изживявания?
Където публиката участва
и линията между актьор и зрител е замъглена?
На гимназиална среща сме!
- Стига преструвки. Измами ме.
При всяко излизане от вкъщи, сякаш играем "тука има, тука нема".
Интерактивният театър е забавен.
Той е най-лошото, което може да сполети човек в мирно време.
Аз съм в борда и не можех да не доведа съпруга си,
когато всички други партньори са дошли с радост.
Интерактивно ли е? Кучи син такъв!
Цитат за постера ти.
Предна врата отворена.
- Не! Моля те. Кой е?
Какво правиш тук, по дяволите?
- Най-унизителното ми изживяване!
Може никога вече да не изляза.
- Правя ти еспресо и се връщаш.
Не, не мога да се върна там.
- Пак ли нагази лука?
Още си млад, ще се оправиш.
- Флиртувах с Ейва Морис.
Но си ударих пищяла в масичката и заплаках от болка пред всички.
Разлях си и питието на чатала, така че имаше коварно петно.
Почнах да го суша с хавлия, но вратата на банята се отвори
и ме видяха как яростно си търкам слабините.
А пред мен се озова снимка на бабата на Ейва, караща водни ски по бански.
Понякога се случва на всекиго. Ще се оправиш, щом изпиеш…
Не!
- Здравей, мамо!
На работа ни казват, че ние, жените, трябва да го потискаме, да го крием.
Знаете ли какво казвам аз?
- Дръж го!
Алекс не е най-експресивното ми дете. Когато се записа на курса
по бизнес и после на серията лекции "Жената е шефът",
тя ясно се опитваше да ми каже: "Възхищавам ти се, мамо".
Какво мислиш, а?
- Тихо. Спри да говориш!
Трудно ми беше да отгледам три деца и да въртя бизнес.
Но когато се появи шансът да стана шефката, аз имах само една мисъл.
Дръж го!
Хванах го.
- Ще се преместя.
Устата на Алекс може да казваше: "Ти ме излагаш".
Но сърцето й казваше: "Ти ме вдъхновяваш".
"Остави ме на мира." "Покажи ми пътя."
"Още ли дърдориш?" "Не спирай да ме водиш."
Първи въпрос. Тук, отпред.
Аз съм Алекс. Отдавна чета, но за пръв път "го държа".
Следвам биохимия. Книгата ви ме подтикна да мисля за бизнес.
Обмислям втора специалност, но няма ли да е прекалено?
Алекс, погледни ме. Щом го мислиш, дръж го.
Боже мой! Ти си моят герой, Нанси. Благодаря ти!
Следващият?
Аз имам… бърз коментар.
И аз отгледах три деца, а съм шеф на голяма компания.
Сякаш гледам в огледало, Нанси.
- Страхотно. Коя е компанията?
"Причет". Гардероби и щори.
- Продаваш гардероби и щори?!
Разбирам "щори и капаци" или само гардероби…
Няма нищо. Исках да те питам как на първа страница в книгата
казваш, че ти е било трудно да не си носиш работа за вкъщи.
Това беше шега. Бизнесът ми започна от моя гараж.
Значи знаеш, че не е важно само да имаш време за семейството.
А то да бъде качествено време.
- Съгласна съм.
Затова образовах вкъщи и трите си деца.
Конферентната маса в залата ни стои върху тяхната пързалка.
Защо не станете, деца?
От трима бащи?
- Звучиш налудничаво!
Прич, това не е ли синът ти гей?
- Зетят е.
Имаш и гей зет?
- Няма пак да се хвана на това.
Трябва само да оставя Фил да е Фил. Никога няма да мине на вота.
И Върховният съд не може да вкара безхаберни мунчовци в клуба.
Разкажи ни за себе си, Фил.
- Ние с вас имаме нещо общо.
И двамата сме конгресмени.
- Продължи, Фил.
Вие сте в щатския конгрес, а аз бях в младежкия конгрес по акробатика.
Аз също бях в него. Скачаш ли на трамплин?
По три вечери седмично! В останалото време съм с жената.
Връщам се при продавача с оферта в брой, която ще изплати
и двете му ипотеки, а и ще му остави
достатъчно пари за първа вноска за апартамент. Дадох му един час.
Хареса ми тази история. Като в уестърн е.
Беше кошмар. Истории за акробатика, тъпи вицове, а те изгълтаха всичко!
Бих казал, че е от вежливост, но съм виждал
двама от тях да блъскат пешеходец, без дори да намалят!
Не, истинска история! Една секунда.
Тези момчета са супер.
Трябва ти един финален удар, за да затвориш мача.
Какво внася Фил в купона, което никой друг не може?
Фокусите.
- Малко съм ръждясал.
Залагам на теб!
Фил ще ви покаже малък фокус.
За всички адвокати в стаята,
защото толкова добре карате парите ни… да изчезват.
Чакай!
Конгресмен Морли, стига с тези данъци.
Няма да ни ги изкарате… през носа.
Никой да не мърда, всичко е под контрол!
Не мога да заспя.
Всяка автоаларма и полъх на вятъра ми звучат като хорски присмех.
Всичко е във въображението ти.
Искам само нетфликс и мама.
- Мани, ти не разбираш.
Преди час бях подготвила идеалната вана!
Благодаря, но не ми помогна.
Обичам захар!
- Добре, край!
Ти не искаш да спиш! Ти не искаш да ходиш на купон!
Отменям нощта! Чухте ме. Вече е утре.
Отиваме на училище. Чакайте ме в колата.
Джей, ако ме чуваш…
- Никой не може да ти помогне сега!
Изглежда, че всички успяха. Но къде е Влад?
Обменният студент от Латвия ли? Не съм го виждал.
Бих си наваксала с този сладур. Толкова вода изтече от гимназията.
Алкохолизъм. Опитах се да намеря щастието на дъното на шишето.
Разтърсващо изображение на човешко страдание.
Достатъчно за моите чувства.
Все си спомням как в гимназията с Влад си прекарахме страхотно.
За някои от нас това беше последното страхотно време.
Виетнам.
В коя епоха се развива тази глупост? Напълно безсмислено е!
Още ме преследва начинът, по който скъсахме с Влад.
Много неща ме преследват. Беше вечерта на бала.
Катастрофа.
Пътищата бяха заледени.
Катастрофа.
- Не го знаеш.
През мъглата видях фаровете на камиона.
Щом се свестих, докторът ми каза, че сме били в ужасна катастрофа!
Хайде стига, бе.
Мичъл, малко уважение. Седни там и стой тихо!
Няма да повярваш кой е тук.
- Кой?
Влад!
- Боже мой, къде е?
Ето го там!
Там е. Това е Влад.
Вероятно мислеха, че си забавен, защото беше дошъл с мен.
Влад, ела тук.
Тръгвам си.
Не! Иди там, прегърни Тами и чакай изненадващия финал.
Не ми пука за изненадващия финал! Ти бъди Влад.
Не мога да съм Влад, аз съм изненадващият финал.
Какво?
- Репетирам го от седмици.
Престани с егоизма, върви там!
Направи го! Всички искаме да се махнем оттук!
Влад!
Не знаех как и кога, но щях да му го върна.
Влади, сладурче, ето те. Наистина си тук.
Неприемливо.
Какъв щастлив край!
- Аз ще реша това.
Дъвката ти.
Каква супер среща.
- Да, всички дойдоха.
Почти всички.
Здравейте, ученици!
- Джо Портиера!
Или да кажа "сбогом"?
Изведнъж разбрах как ще стане.
Здравейте пак, ученици. Или да кажа "сбогом"?
Знаех и кога.
Още някой видя ли духа му?
- Какво?
Кой би забравил куража, с който той се появи на 25-ата годишнина
и после умря пред всички нас.
- Ще умирам сега.
Помня смъртта му като нещо такова.
Живях дълго…
Мичъл, какво правиш?
- Много приятели. Моята красива Бес.
Пътувах до Вашингтон и се снимах с конгресмена.
Нямах деца, разбира се.
Затова беше толкова важно да дойда тук тази вечер.
Да видя всеки от вас. Вие сте моите деца!
Искам да ви оставя едно последно нещо.
Не угасвайте тихо в нощта.
Гневете се срещу смъртта на светлината!
И аз не се чувствам добре.
Добро спасяване!
Откри ли нещо за нея?
- "Нанси Декър - съдебен процес".
"Операция на носа"… Не, нищо. "Нанси Декър размазва…"
"В комедийната нощ на шефките".
Здрасти, тук сме.
- Глория?
Хейли, помниш би как ми каза, че ако някога имам нужда
от детегледачка, ти с радост ще гледаш Джо?
Можеш да го задържиш, колкото си искаш. Благодаря.
Не звучи като мен, а и вече имам работа от 9 до 17 ч., тъй че чао.
Вземи ме с теб!
Какво става?
- Мама е луда.
Не съм луда! Просто отмених нощта.
Мани, може би ти можеш да помогнеш.
Мама е ядосана, защото Джо не ляга, а аз не искам да ида на парти.
Защо?
Пострадах от нелепа серия унизителни инциденти.
Аз само искам вана с вино и да си легна.
Разбира се, че искаш да избягаш от случилото се на това парти.
Но това ти гарантира, че случаят ще остане с теб завинаги.
Но ако се върнеш там с вдигната глава,
ще покажеш на онези хора, че си по-добър от тях!
Добре.
- Да.
Ти, лягай на дивана и заспивай.
- Но аз не съм уморен.
Не ми пука. Пет, четири, три…
Добре, отивам!
- Две…
Опитвах се с часове, а ти идваш и…
Единствената разлика е, че не съм им майка.
Не разбирам, но по някаква причина децата слушат повече чужди хора.
Но това не е честно!
Алекс е вманиачена по една бизнесдама писател,
която всъщност е мой вариант, но по-стар на външен вид.
А всъщност сме на една възраст.
- За Алекс ти си пример.
Не казва нищо подобно.
- Те никога не го казват.
Мислят си, че ще дадат твърде много сила на родителите си.
Намират малки начини да го изразят. Да си майка, значи да си модел.
Трябва да се научиш да живееш с трохи.
Здрасти!
Извинявай за тази вечер.
- Няма нищо.
Видях се с Нанси зад сцената. Тя покани няколко от нас на кафе.
Забавно!
- Всъщност не.
Тя говореше само за себе си. Като че ли търсеше публика.
И като дойде сметката, знаеш ли какво не направи? Дръж я!
Извинявайте. Джо спи на дивана. Може ли да остане тук? Благодаря!
Нощта не отиде изцяло на вятъра. След като тя си тръгна, си помислих:
"Защо да ходя на курс по бизнес?". Трябва да направя нещо.
Видях обява за работа в кафенето и се цаних за бариста.
Наистина ли?
- Започвам утре. Въодушевена съм.
Защо да не отида и малко да си изцапам ръцете?
Лека нощ.
Сауната е тук. Джакузито е натам.
Има легенда, че дупките между душкабините са места за пури.
Към тази версия се придържаме.
След мен.
Изглежда ми добро място, където да изкараш калориите с пот.
Какво направи?
Заседнах. Май има мокра хавлия, заседнала под вратата.
Така ли ще става непрекъснато?
Не помръдва.
- Намерих паникбутона.
Не! Добре! Джей, опитвам се да не се паникьосвам.
Ще счупя стъклото с един от тези камъни за спешни случаи!
Горещ е!
- Пиша есемес до рецепцията.
Не мога.
- Оставяш ме тук ли?
Не, не мога да те приема в клуба! Това е моето място, по дяволите.
Не!
- Не можеш ли да намериш друг клуб?
Построих си къща и още преди да заживея в нея, се ожених.
Фантастично беше. Но после имах свой кабинет.
А сега той е стаята на Джо. Фантастично!
Тук е единственото място, което не деля със семейството си.
Прати ли този есемес?
- Място, където се усещам специален.
Не ми е комфортно на други места. А ти пасваш навсякъде.
Целият свят е твой клуб! А аз имам само това място!
Разбираш, нали?
Поддръжката дойде, увиха го в лед и стана като нов.
Как се чувстваш?
- По-добре.
Мислех си за това, което каза.
Беше толкова честен и чувствителен… и уязвим.
Няма нужда никой да узнава.
- Това си е твоят клуб.
Аз отпадам.
- Заслужаваш го, колкото и аз.
Няма нищо.
- Не мога да те оставя с нищо.
На този стол Роско Арбъкъл е очаквал нетърпеливо присъдата си.
Сериозно.
- Нека ти дам нещо в замяна.
Избери сам.
- Наистина ли?
Да.
- Ами…
Не ми харесва колко доволен изглеждаш.
Това е животът, а?
- За колко време го наехме?
Само за три часа. Видя надписа. Всеки скок е важен!
Да! Давай!
Начинът, по който скъсахме с Влад, винаги ме преследва.
Платихме за цяло място, а седим само на ръба.
Няма да имаш неограничен брой желания.
Няма да повярваш кой е тук.
- Кой?
Влад.
- Боже мой, къде?
Ето там!
Може да се измуша рано.
Ето го. Това е Влад.
- Късметлия!
Превод МИЛКО СТОЯНОВ
Епизодът е обработен в ДОЛИ МЕДИЯ СТУДИО