Unknown (2006) Свали субтитрите
О, Боже.
Кой си ти?
Кой си ти, по дяволите?
Ало?
Ей, голямо момче. Уoз?
Уoз?
Той е в кенефа.
- Какво?
Брокман? Брокман, това да не е...
Защо не отговаряш на мобилния си? Всичко наред ли е там?
Да, той...
Счупен е. Ние сме добре.
Какво? Не мога да те чуя.
Казах, че сме добре.
- Добре.
Снейкскин иска да знае дали е оставил патлака си там.
Глок.
- Къде?
Не знам. В бюрото.
Само секунда.
Да, тук е.
- Говори по-силно! Не те чувам.
Казах, че е тук.
Знаех си. Казах му, че е там.
Не знам какъв му е проблемът.
Как е Коулс?
Добре е.
Ти след колко време ще се върнеш?
Не си ли малко нетърпелив?
Кой знае? Може и два часа.
Ще ти се обадя, когато стане. И, Брокман...
не приключвай нещата там горе, докато ние не свършим.
Добре.
- Затварям.
Ченгетата са по петите ни.
Какво прави тя?
Молина, имаме проблем.
Г-жо Коулс.
- Знам.
Трябваше да влезете, ако нещо се обърка.
- Не можах, просто...
Молина.
- Тя е добре, капитане.
Трябва да я вкараш там. Разбра ли?
Пълен сигнал.
Къртис, сигналът ясен ли е?
- Тук всичко е наред.
Добре, Г-жо Коулс, време е.
Номер 52.
Трябва само да я оставите и да си тръгнете.
Отвлякоха съпруга ми от собствената му сграда.
Не мога да си представя на какво друго са способни...
какво друго може да направят, когато...
Г-жо Коулс, ако се приближат и на 2 метра всичко ще свърши.
Взимането на парите не ме плаши, а това, което ще се случи като ги оставя.
Какво ще се случи с Бил тогава?
Няма да ги оставим да се измъкнат.
Просто върнете съпруга ми, детективе.
Той е всичко, което имам.
Хей, хей, хей.
Какво?
- Говори с мен.
Кажи ми какво се случи.
- Не знам какво се случи.
Кажи ми веднага какво се случи!
- Не помня!
Кажи ми какво помниш!
- Ти ли ми причини това?
Кажи ми веднага какво се случи!
- Не ме удряй повече!
Какво е последното, което си спомняш?
Не знам. Как се събуждам и ти започваш да ме удряш.
Моля те, развържи ме.
Къде сме? Какво е това място?
Пустинята.
- Пустинята?
Само това знам.
Те мъртви ли са?
- Не.
Картинката ще загрубее, когато се събудят. По-добре ме развържи.
Не бих го направил, ако бях на твое място.
Откъде се появи този, по дяволите?
Не го слушай. Не се бъркай! Гледай си твоята работа!
С приятеля ми сме изяснили всичко. Не ни е нужна помощта ти.
Наистина. Не го развързвай, човече.
И защо не? Какво знаеш ти?
Той е вързан, а ние не. Нали?
Това е чудесно. И този не знае нищо.
Само помисли за малко, става ли? Някой е направил това.
И е логично да има причина за това, нали?
Да, и каква е причината?
Очевидно е, нали? Ние сме от едната страна, а той от другата.
Каква страна? За какво говориш?
Тук няма страни. Това не са отбори.
Всички сме заедно в това! Точка!
Добре, вярвам ти.
Как сме се озовали тук, по дяволите?
Не знам.
Магейхи, Андерсън, бъдете готови. Тя идва.
Всички, запазете позициите си. Къртис, кажи ми, когато това се помръдне.
Какво му се е случило, по дяволите?
Прострелян е и е изгубил много кръв. Вземи тези.
Иди горе и виж дали можеш да ги отключиш.
Прекалено големи са. Това са ключове от кола.
Мамка му.
- Него ще пуснеш, а мен не?
Човекът е прострелян, така че млъквай.
Може да съм лекар. И аз съм ранен.
Тук има ли баня?
- В онази посока е.
Как се казваш?
- Не знам.
Не помниш нищо?
Ще умра, нали?
Ще умра.
Какво става тук?
Той добре ли е?
Не мога да му помогна, ако не намеря ключ. Ще проверя този тип.
Махай се!
- Хей, хей! Внимавай!
Добре! Добре!
Защо трябваше да правиш това?
Ти ме нападна. Опитвах се да помогна.
- Да помогнеш?
Кой те е молил?
- Не на теб, задник. На него.
Помислихме, че може да имаш ключ за белезниците.
Слушай, слушай.
Важно е да ни кажеш какво помниш.
Няма да ви кажа нищо!
- Помниш ли нещо?
Помниш ли кой си, по дяволите? Кажи нещо.
Разбира се, че помня.
- И какво помниш?
Този ни причини това! Това помня! Той беше!
Хей, не съм направил нищо на никого.
Ти ми счупи носа.
О, помниш това? Наистина го помниш?
Да, помня. Сега ми се махни от главата!
- Добре, и как се казваш?
Как се казвам? Чукай майка си. Така се казвам.
Иди се измий. Не помниш абсолютно нищо.
Ще запомниш обувката ми в задника ти след 10 секунди.
Какво е това място, по дяволите? Къде сме?
Може би, шибаняци, ще се сетите да ме вдигнете!
Момчета! Хей! Хей!
Тази бутилка е празна. Мисля, че е паднала оттам.
Мислиш ли, че заради нея не помним нищо?
Може би.
Хей, спри да се дрогираш с това и ме развържи!
Всички сме вдишали доста повече от това помирисване. Нека ти задам един въпрос.
Защо ще слагаш решетки на всички тези прозорци...
и ще имаш високо технологична врата в дупка като тази?
Някой очевидно е похарчил доста, за да подсигури мястото.
Нещо тук или е много опасно, или много ценно.
Там, с боклукчийската кофа. Един от вашите ли е?
Не съм сигурна. Уволнихме повечето поддръжка.
Разберете.
Какво по... Хайде, скъпа. Хайде.
Няма го, капитане. Сигналът изчезна.
Как имаш предвид? Той не е направил нищо.
Андерсън, какво става там? Кажи нещо.
Няма нищо тук, капитане.
Магейхи, какво виждаш?
- Нищо, капитане.
Добре. Направете го. Спрете го.
Нещо?
- Нищо.
Ключове.
- Капитане, какво става?
Един от нашите е. Казва се Франк Гилрой.
Андерсън, по-спокойно. Той работи тук.
Разбрано.
- Хайде, да вървим!
Капитане, дъното е фалшиво. Трябва да е в сутерена.
Сутеренът?
- Заемаме се. Давайте!
Хей, погледни ме.
Защо стоеше пред това шкафче?
Един голям човек ми каза - Франк, ще ти дам двайсетачка.
Капитане, открихме чантата.
Проверете този коридор. И този.
Капитане, празна е.
Проверете този шибан коридор! Подсигурете тази шахта!
Пробва ли всичките прозорци?
На всички има решетки.
На всички?
- Да.
Това е единствената врата.
Съжалявам.
- Няма проблем.
Съжалявам.
- Няма проблем.
Мамка му!
Кучи син.
Голямо разочарование?
Изчезвай.
Името Коулс говори ли ти нещо?
Не.
- А Уоз?
В момента нищо не разбирам, ясно?
Помня, че бях в тази стая.
И после как влизам тук. Всичко друго...
все едно имам Алцхаймер.
Ами ти?
При всички е така.
- Жалко.
Измий си ръцете.
Не може да се отвори. Вече пробвах.
Добре, да преговорим пак. Събуждаш се...
Видях ви. Имаше кръв по лопатата. Имаше кръв навсякъде.
Счупен мобилен телефон. Шашнах се и се отправих към вратата.
Не си местил и не си видял нищо друго?
- Не.
Нещо подозрително или странно?
Видях два стола, обърнати един към друг с въже около тях.
Е, това е интересно.
Ясно е, че каквото и да е станало тук не се е развило по план, нали?
В капан сме като плъхове.
- Това ли е? Това ли е всичко?
Да, това е.
Хей, питай го за телефонния разговор.
Какво?
Питай го... за телефонния разговор.
Какво? Какъв разговор?
Тук има телефон?
- Слушайте...
Докато бяхте още в безсъзнание...
той отиде да вдигне телефона.
- Къде е той?
Щях да ви кажа.
- Само ми кажи кой се обаждаше.
Не знам. Някакъв тип.
Смешно е, че си забравил да споменеш тази подробност.
Някакъв тип? Кой?
- Не знам, той започна да говори.
Значи е разпознал гласа ти?
- Не, не мисля.
При него беше шумно. Като при строеж.
От чия страна си, човече?
Чакай малко, мислиш, че съм с тях?
Той е говорил с теб. Разпознал е гласът ти.
Да завържем този шибаняк.
- Да.
Чакайте, вдигнах телефона.
Той попита дали съм някой си. Казах, "Не, той е в кенефа."
Тогава попита дали съм някой друг. Не знаех какво да кажа, та смених темата.
Глупости!
- Какво трябваше да кажа?
"Приятел, не си спомням нищо. Можеш ли да ми кажеш какво става?
По време на действието сме се спукали от бой."
В това има ли смисъл?
- Помисли.
Говорил е с теб. Разпознал е гласът ти.
Той не знаеше кой съм. Попита два пъти кой съм.
Той не знаеше. Не съм на страната на обаждащия се.
Някой друг трябва да е.
Не съм от ничия страна.
Капитане, пак е тук.
- Какво?
Проследяващият сигнал се върна. Насочили са се на изток от нашата позиция.
Каква е мощността на този предавател?
Около 3км.
- Добре, тръгвай след тях.
Капитане, видях единия от тях.
Кой?
- Един от тях мина покрай мен.
Можеш ли да го идентифицираш?
- Да, сър.
Къртис, чакай. Андерсън идва с теб.
Насочили са се към междущатската част.
Видях добре единия от тях.
- Така ли?
Обещай ми, че следващият път не само ще го огледаш.
Хайде. Да се обадим.
Не, съгласихме се. Като се върне ще се обадим заедно.
Идвай, бе!
Хей!
Виж. Намерих тези ключове.
Да, имаш ключове, но не и кола.
Имаш кобур, но не и пистолет, и мобилен телефон на милион парчета.
Доста смислено, нали?
- Какво да кажа?
Просто се успокой.
Те идват да ни убият.
- Не можеш да си сигурен.
Какво мислиш, че копаят там? Басейн?
Какво мислиш, че правиш?
- Поръчвам пица.
Дай ми телефона!
- Не!
Какво има, приятел?
Чувстваш се малко виновен?
Искаш да се обадиш? Давай. Набери 911.
Давай, ти си невинен.
- Да.
Защото знаеш как си си счупил носа.
- Знам какво знам, ясно?
Какво правиш, по дяволите?
Луд ли си? Това беше единственият ни шанс.
Да бе, сигурно.
По дяволите. Ченге.
Не, пазач е.
В какво ме забъркахте, шибаняци?
Едва го погледна. Как позна, че е охрана?
Ето тук. "Л.П.У." Либърти Плаза Уест.
Чакай, защо ми звучи толкова познато?
- По дяволите.
Какво?
- По дяволите.
"Полицията разследва изчезването на Уилям Коулс
от Коулс Консолидирана праведност и финансовия съветник, Ричард Макейн.
И двете коли на мъжете са били открити на паркингите
пред техните щабове понеделник сутринта.
Никой от тях не е видян от семейството или колеги си след неделя сутринта.
Полицията подозира, че мъжете са отвлечени."
Не са виждани от неделя сутринта, а вестникът е от вторник.
Значи сме тук поне от 2 дни.
Коулс и Макейн.
Това може да е всеки от нас.
- Нещо друго? Продължавай да четеш.
"Свидетели са докладвали за изстрели в околността към полунощ в Неделя."
Нещо друго?
- Той има жена. Това е.
Как ще разберем кой кой е?
Преценил съм, че ти си Ричърд.
Това трябва да те прави похитител, защото един магнат може да си позволи две топки.
Така ли?
- Какво?
Две имена, нали? Двама мъже.
- Двама.
Очевидно, нещо се е объркало тук.
Имало е борба. Макейн и Коулс се освобождават.
Връзва се, нали?
Така че или са заловени пак, което означава, че тримата сме похитителите,
или един от нас е Коулс, друг е Макейн.
- Именно.
А третият?
- Трябва да си помагаме, докато разберем.
Той е прав.
- И след това всеки по пътя си.
Вероятно сега се връщат. Обмислял ли си го?
- Не прави заключения.
Взели са парите си, връщат се и ни пускат.
Приемаш, че някой ще им плати!
Може би никой няма да им плати! Мъртви сме!
Какво ти има?
- Ти грешиш.
Те имат кръв по ръцете си.
Които и да са Коулс и Макейн, мъртви са, освен ако не се измъкнем.
Господи!
Решетките са начинът. Всичките са ръждясали.
Така само ще ги чупиш. Никога няма да минеш през това.
Изведнъж стана архитект, а?
Просто...
- Хей!
Давай.
Момичета, стига сте се били. Може ли малко вода?
Млъквай!
Хайде. Той е прострелян.
Ако искаш ме развържи. Сам ще му дам.
Глух или глупав?
Да го духаш.
Добре, да опитаме.
Ще използваме лопатата и просто ще...
Ще я използваме като лост.
Без значение кой - кой е, или за колко силен се мислиш...
ти винаги ще си женчото, вързан за стол.
Ясно?
Какво зяпаш?
Само защото сме завързани не значи, че сме приятели.
Какво?
Какво?
Защо не каза така?
- Да.
Какво виждаш?
Нищо.
Помощ!
Хей, по-полека с това!
Добре!
- Спокойно!
Мислех, че ще помогне. Нямаше да направя нищо.
Предполагам, че тук му е мястото.
Нямаше да накрая нищо!
Нищо нямаше да направя. Просто си помислих...
Разбира се.
- Хей, какво правиш?
Точно така, шефе. За това говоря.
Исусе, пускаш го?
Какво? Какво правиш?
Шибан задник.
Едно нещо по-малко за притеснение.
Тихо!
Какво е това, по дяволите?
Чакай, чакай!
Нека той вдигне!
Нека той го направи.
- Луд ли си?
Ако това са те, веднъж му се хванаха. Ще стане пак. Нека той вдигне.
Да?
- Аз съм.
Готово е. Ще се видим преди залез-слънце.
Те идват.
При залез.
По дяволите.
За половин час почти няма напредък.
Имай малко надежда. Дай ми друго острие.
Той е прав. Нищо няма да постигнем с това.
Не знам. Имаме два часа, нали?
Ще трябва да решим докъде сме готови да стигнем.
Какво имаш предвид?
Когато се появят, готови ли сме да направим всичко необходимо?
Дай ми друго острие.
Това беше последното.
Какво искаш да й кажа?
Не знам.
Просто я заведи в участъка и я успокой.
По дяволите, виж това.
Това е същият химикал, като празната бутилка.
Така ли?
- Слушай.
"Внимание! Излагането на него причинява
недостигане на въздух, гадене, безсъзнание,
временна загуба на паметта, пристъпи и/или смърт.
Ако го вдишате - незабавно се свържете с доктор.
Смъртоносен, ако се приеме в големи дози."
Колко ли време сме вдишвали тази гадост?
Не мърдай, Макейн! Насочил съм пистолет към главата ти!
Макейн.
Знаеш ли, мислех за всичко това.
Ти се събуди преди всички други.
Обаждането.
Всичко е много удобно.
Ако искаш да кажеш нещо - просто го направи.
Може би не ги чакаш да се появят?
Ами ти? Не беше ли ти онзи, който изскубна телефонната линия?
Да, но не лъгах и не се опитах да го покрия, нали?
Добре. Сега би ли дошъл да ми помогнеш?
Тихо! Слушай. Паметта ми започна да се връща.
Спомням си някои части. Знам кои сме.
Да, и защо да ти вярвам?
Защото, Бил, ти си другият заложник Ти си Уилям Коулс.
Наистина? Някакво чудо ти се случи изведнъж?
Отвлякоха ни от работа. Приключвахме сделка.
Бяхме на паркинга. Спомняш ли си нещо от това?
Не.
- Случи се в неделя, късно след обяд.
Вкарвахме едни цифри. Този кучи син ни видя как влизаме.
Хей!
Знам, че нямаш причина да ми вярваш, но той ни разиграва.
Боже.
- Ще му вземем пистолета преди той...
да си спомни кой е, защото иначе сме прецакани.
Не си спомням нищо, ясно! Нищо!
За Бога, не помниш ли собствените си деца?
Децата ни играят в малката лига заедно, Бил.
Не помниш собственото си дете?
Бил.
Какво? Какво има?
Трябва да поговорим.
Какво става?
Убийте го!
Хванете кучия син.
Пипнете го, пипнете го.
Вземете пистолета!
Вземете пистолета!
Мамка му.
Какво, по дяволите, мислите, че правите?
Той каза, че съм Коулс, човече.
Какво? И ти му повярва?
Каза, че паметта му се връща и знае кои сме.
Той е шибан лъжец!
Той помни децата ми. Децата ми, човече.
Той лъже.
Не можех да рискувам!
Вярно ли е? Какво помниш?
Какво помниш, задник?
Той ще ни убие, Бил.
Майната ти.
Майната ми? Не, майната ти!
- Недей!
Какво ти става?
- Кажи ми кой да застрелям!
Какво правиш, човече?
- Излъгах.
Какво помниш?
- Измислих си всичко.
Достатъчно!
- Просто искам да се махна оттук.
Просто го остави. Остави го на мира, човече.
Не знам какво правя тук!
Казваш това само, за де не те убия!
- Така или иначе ще ме убиеш.
Какво си спомняш?
Ти си похитителят.
Не съм престъпник.
Тогава престани да се държиш като такъв.
Насред пустошта сме.
Какво? Говори?
- Мисля, че спряха.
Не мисли, а гледай. Има ли точка или не.
Да, точно там, давай.
Този ни причини това!
На чия страна си?
Как ще се качим тях?
Стъпи там бързо! Губим те!
Готово!
- Стъпи ли?
Леко!
- По дяволите!
Кучи син!
Съжалявам.
Мамка му!
Още бронирано стъкло?
Чакай малко.
Може да успея да направя дупка с пистолета.
- Няма начин, приятел.
Пистолетът остава при мен.
Не бъди глупав. Опитвам се да ни изкарам оттук.
Мога да стрелям от късо разстояние.
Слизай. Аз ще се кача и ще стрелям сам.
Прекалено голям си, дебел шибаняко!
Въжето може да не те издържи. Заповядай.
Добре, започваме.
Тук оглеждането ти ще се отплати.
Това е той. Вътре в магазина.
Сигурен ли си?
- Да.
Виждаш ли коя е неговата кола?
Не мога да кажа.
О, не. Хайде, хайде.
По дяволите.
Мамка му. Няма го, коя от двете?
Не знам.
- Хайде! Коя?
Не знам! Всички тръгват по едно време!
Избери едната. Денали или пикапът?
Ето там. Пикапът!
Тръгвай!
Хайде!
Откъде да знаем, че няма да ни оставиш?
- Не знаете.
Престани с глупостите!
Много забавно.
Задник.
Надявам се, че си мъртъв, несръчен шибаняко!
Хей, човече. Добре ли си?
Късметлия си.
От всички тези глупави неща.
Хей. Хей, можеш ли да ни чуеш?
Добре ли си?
- Ерин?
Предполагам, че мога да кажа, че си прекалено тежък?
Разкарай се.
Рамото ми.
- По дяволите. Изчакай.
Човече, гърбът ти е зле.
Нали разбираш, че това беше единственото ни оръжие.
Дръпни се! Беше инцидент, ясно?
Какво ти има?
- Вярваш ли му?
Разбирам какво става тук.
Какво? Двамата ще започнете да работите заедно?
Каква е разликата?
Това ще ни помогне да излезем по-бързо?
Не мисля.
- Какво правиш?
Недей! Не го развързвай!
Не се бъркай.
- Имахме уговорка!
Промених решението си.
Благодаря.
Идиот такъв.
Сега сме аз срещу теб.
Какво ти има?
Най-добре си стой в боклука, защото не съм свършил с теб.
Добре, това ще щипе малко.
Кучи син!
- Коя е Ерин?
Жена ти?
Или дъщеря ми. Не мога да си спомня.
Поне имаш някой извън това място.
Ще си я спомниш скоро. Веднага щом излезем, всичко ще ти се върне.
Как си сигурен, че ще харесаме това, което имаме навън?
Какво, заслужаващо да бъде запомнено, може да ни е довело тук?
Нищо. Точно това е. Нищо, което си спомняме тук...
няма да има нищо общо с това, кои наистина сме.
Изборите, които правим отсега за излизане от тази дупка -
ще определят бъдещето ни.
Наистина ли го мислиш?
- Да, наистина.
Мамка му.
Не исках да го кажа пред тези двамата, но знам кои сме.
Спомняш си нещо?
- Да.
За теб и мен?
Тази миризма от доста време
там и тук вътре.
Виждаш ли?
Спомням си. Имам портокалови дървета.
- Портокалови дървета.
В ранчото ми. В семейството ми са от поколения.
Аз съм Коулс.
Аз съм Уилям Коулс, наистина.
Той беше прав.
- Мисля, че предполагаше.
Нямам деца или поне не мисля, че имам.
Чакай, защо ми казваш това?
Не разбираш ли? Ти си Макейн.
- Аз? Не.
Да.
- Спомняш си и това?
Условията, които ви предположихме са повече от честни.
Ако приемете цената, обадете ми се до час.
Не, но трябва да си Макейн.
Трябва да си.
- Защо си толкова сигурен?
Не знам причината, но ти си единственият, на когото мога да вярвам.
А щом си го спомням, те не са много далеч, затова трябва да се махаме.
Ами, ако грешиш?
- Не греша. Ти си Макейн.
Само така има смисъл.
- Мамка му, не съм Макейн.
Какво?
- И аз си спомням.
Какво?
Как можа да го направиш?
Да ме унижаваш като куче!
Като смрадливо шибано куче!
Опита се да ме унижиш! Виждаш ли това?
- Махни се!
Ставаха сини!
- Махай се от мен!
Какво ти става?
- Как можа да го направиш?
Ти щеше да направиш същото.
Ти беше този с пистолета!
Има някой отвън.
Къде е?
Ето там, точно зад портата.
Те ли са?
Не, не мисля. Прекалено рано е.
Хей!
Хей! Хей! Тук сме!
Хей! Хей!
Тук сме!
Мръдни се. Да опитам.
Виждаш ли нещо?
Мръдни го.
Какво е това?
- По дяволите. Хлапе е.
Ей, хлапе!
Хей!
- Не ви разбира.
Не знае какво казвате. Не разбира Английски.
Какво по дяволите?
Рамон, хайде.
Хей!
Викни родителите си!
Чакайте, чакайте. Вижте, връща се.
Сигурен ли си?
- Да, той отива при тях.
Да, влиза вътре. Вижте го!
Идват!
Ти успя!
Тук! Погледнете насам!
Не. Не!
Не! Помощ! Не. По дяволите!
Не!
- Заеби ги.
Може ли малко помощ?
Ето.
Благодаря.
Знаеш, че не мога да сваля белезниците.
Мерси, все пак.
Мислиш, че ме е страх от смъртта?
Е, не ме е страх.
Не съм ти казал да се предадеш.
Какво става с подкреплението ни?
На поне 20 минути оттук са.
Омръзна ми. Да влизаме.
Полиция! Никой да не мърда!
Къде е той?
- Какво е това?
Няма нищо тук, а при теб?
- Чисто!
Някакви хора отзад?
- Не?
Виждаш ли го?
- Не.
Къде е той? Попитах къде е.
Шибаният чужденец иска да купя камерата му.
Чий е пикапът?
Мислите, че като продължите да говорите най-накрая ще ви разберат?
Жълтият пикап!
- Той е мой.
Какво за него?
За колко тъпи ни мислят?
Може да съм роден през нощта, но не съм вчерашен.
Дай газ.
Да вземем Леон и Рей, и да приключваме.
Първо шкафчето, а сега и това.
Проклето проследяващо устройство.
Трябва да вземем този пистолет.
Вече се опитахме.
- Заедно не сме.
Да вземем въжето. Аз ще го направя.
Вие един път вече се провалихте. Дайте на мен. Може би ще го взема.
Те ще са тук съвсем скоро.
Има ли значение какво правим? Можем да хвърляме жребий, все едно.
Писна ми да чакам тези копелета. Кълна се, искам да се върнат.
И какво ще направиш? Ще хленчиш, докато се предадат?
Защо не млъкнеш?
- Майната ти.
Ти си идиотът оставил пистолета там.
- Хей.
Спомням си.
Спомням си.
Аз бях на седем, а ти на девет.
Един ден искахме да идем на езерото с приятели.
Помниш ли?
Познаваш ме?
Баща ми ни каза да не ходим,
заради бурята.
Не го послушахме.
Какво разбираше пък той?
Влязохме във водата със стария МакГрегър 26 на стареца
и започнахме да спорим за...
това кой ще спечели наградата за най-полезен питчър.
Санди Кауфакс.
И спорихме толкова много...
че не осъзнахме, че вече не виждаме земя.
Бях наистина уплашен.
И разбрах, че и ти си.
Въпреки че продължи да говориш как всичко ще се оправи.
После голямата вълна дойде и ни преобърна.
Помня как потъвах...
и бях неориентиран.
Мислех, че ще умра, ако не намеря пътя за нагоре.
И тогава тази ръка.
Тази ръка се протегна...
хвана ме...
и ме извади.
Сигурно си видял колко ужасен съм бил.
Погледна ме в очите
и ми каза да не се предавам.
Че никой няма да умре.
Просто да стоим заедно...
и да внимаваме всички да са се хванали за лодката.
Това и правихме.
Цели четири часа.
Държахме се...
точно какво каза.
Това е наистина трогателно.
Но напълно безполезно.
Стига толкова с лодките, хлапе. Ти кой си?
Само слушай какво казва.
Той е прав. Трябва да работим заедно.
Не, слушай ме мен.
Ако знае кой е, може би ще може да каже кои сме ние.
Няма значение кои сме!
Защото те ще се върнат всеки момент.
Имаме само един шанс!
- Кажи ни кои сме.
Кой си ти, хлапе? Кажи ни.
Съжалявам.
Не знам кой си.
Не ми пука.
Може би си похитител. Не знам.
Но знаеш ли какво мисля?
Може би някъде из времето си забравил кой си бил
преди да станеш такъв.
Но въпреки това, не можем да се справим без теб.
Номерата не се виждат на никоя снимка.
Чакай малко.
- Какво?
Ето тук. Отражението на прозореца.
Това са предните им номера.
- Дай ги на Молина, да ги направят ясни.
Кажете ми, като пада.
Идва, идва.
Чакай. Само да го бутнем малко. Да.
Ето го.
Къде отиде тя?
- Каза, че има нужда от въздух.
Кафе?
- Не, благодаря.
Да, и аз не мога да пия повече.
Може ли?
Бащата на Бил беше постигнал всичко напълно сам.
Но преди да има нещо, построил едно място в Ийгъл Рич.
Красиво място. В предпланината.
Изгоря преди няколко години.
Бил реши да го построи сам пак, точно като баща си.
Той е един от най-богатите хора в щата, едва има време да поеме дъх, но
трябваше да го направи.
Да докаже на себе си, че може.
Сигурно е хубаво за двама ви да го имате.
Място, където да избягате от всичко.
Трябва да видите залезите там.
Само че, следващия път ще го пуснем оттам.
Увери се, че вратата е отворена, когато го пуснем.
Знаеш как да го използваш, нали?
- Да.
Чудесно превъзходство има оттам.
Бързо отиваш до колата и я палиш, за да можем да изчезнем.
Какво е това?
Ерин.
Тя е дъщеря ми.
Красива е.
Ето ти го.
Сега имаш за какво да се бориш.
По дяволите! Ето ги!
Весела Коледа!
Изкопай дупка за трима души.
Щом влязат, го пускаш.
Разбра ли?
- Да, разбрах.
Капитане, имаме частичния номер от снимката, изпратена от Андерсън.
Пуснете го за издирване.
Не могат да са на повече от 65км. от бензиностанцията.
Рей, обади се на Ритър, за да се увериш, че самолетът ще кацне навреме.
Рей?
- Знам, обратно при радиостанцията.
Хей!
Светни лампите.
Уоз!
- Брокман.
Давай!
Сега!
- Хайде, нося ви бургери.
По дяволите. Къде сте, задници?
Спрете да се самозадоволявате един-друг и да тръгваме.
Пази се!
Лен, аз съм!
Какво, по дяволите?
Добре ли си?
Никой да не мърда! Всички на земята!
Коулс, мръднеш ли, мъртъв си.
Удари ме.
- Уоз, довлечи го тук долу!
Проклета бъркотия. Какво се е случило тук?
Изглеждаш като лайно, Уоз.
Нямаме отпечатъци от двайсетачката, взета от пазача.
И нищо засега от издирването на колата.
Работих по номера. Пуснах го през базата данни, но нищо.
Направих щатско търсене на всички неприключени случаи и попаднах на нещо.
Агенцията против наркотици в Сан Диего има течащо разследване.
Похитителите са дилъри на метамфетамини. Досиетата им са супер дълги...
и са заподозрени, че са свързани с убийства от двете страни на границата.
Този, Стефан Бюрън е главатарят.
Вземи всичко, което Сан Диего имат.
- Вече се обадих.
Това ли е? Всичко, което имаш да кажеш?
Случи се толкова бързо.
- Ти работиш за мен
от няколко месеца, справяш се със сделки, събираш дълговете.
Все трудна работа.
Да си бавачка на два костюмаря тук,
толкова ли ти е трудно?
- Не, аз...
Прецаках всичко.
Дано ти дойде акълът.
Това е далеч от приключило.
Защо направи това?
Какво...
Къде ще отидеш, Коулс? Ела тук!
По дяволите.
Занеси него и останалите от нашите отзад.
Изисква се талант, за да оплескаш всичко така.
Върви да почистиш. После се омитаме.
Ако ги убием, преди да сме свободни и чисти...
Става още по-зле, нали?
Не трябва да ги убиваш.
Няма да го сторя.
Добре.
Ти ще го направиш.
Заповядай, татко.
- От нас двете е.
Това е Ерин.
- Преди имала ли е реакция от инсулина?
Не знам.
- Майка й тук ли е?
Разведен съм, нямам представа.
- Не диша, да я вкараме вътре.
Боже, скъпа.
Шибаният запалвач, Уоз.
Няма ги от 5 години.
Или го преживяваш,
или започваш отново да пушиш.
Иди и ги довърши.
Вземи и пазача с теб.
Делът ти ще бъде тук, като си готов.
Седнете.
Има развитие.
Някой от тези мъже изглежда ли ви познат? Имената им?
Да сте виждала някой от тях
с г-н Коулс?
- Не, кои са те?
Тези мъже държат мъжа ви.
Извинете, капитане. Лейтанант Джеймс от Сан Диего е на първа линия.
Кой е пък този?
Взе ли ключовете за колата?
Не можем да го направим.
Ключовете не са в мен.
- Няма значение. Пак имаме шанс.
Ако минем билото, ще можем да намерим начин.
Може би си прав. Колко патрона имаш в пистолета?
Продължавайте да вървите в тази посока.
Момчета, забавлявайте се цяла нощ. Аз се махам оттук.
Какво, по дяволите, правиш?
Какво ти става? Свали го.
О, стига.
- Искат да го направя и се махам оттук.
Какво?
- Виждаш ли какво става тук?
Ти шибан... Значи си един от тези нещастници?
Опитах се да ти кажа.
- Поне веднъж в живота ти, млъкни!
Ако не ви убия, те ще убият мен.
- Слушай, няма да го направиш.
Не е толкова просто.
- Как да не е? Разбира се, че е.
Беше ли толкова просто, когато откъсна телефонната линия?
Мъжът му изтичаше кръвта в другата стая. Направи го за него?
Какво ти става, човече? Не ние направихме това.
Грижа те е само за себе си.
И вината за смъртта на пазача,
така че не ми говори за просто, защото всичко това е далеч от просто.
Сега трябва да бягаме! Да изчезваме от тази дупка!
Не схващаш, нали? Това е.
- Не, не.
Аз съм такъв.
- Глупости. Хвърли го.
Обърнете се.
- Щом ще ме убиеш, направи го в лицето.
Направи го!
- Ти го направи. Покажи ми кой си.
Давай!
Така ли искаш Ерин да те запомни?
Ще ти дам каквото искаш. Каквото и да е.
Само не го прави! Не го прави!
Жена ми и дъщеря ми ги няма.
- Не го прави.
Просто искам това да свърши.
- Не!
Тук е детектив Джеймс Къртис.
Детектив Къртис, свързвам ви с капитан Паркър.
Къртис, местен работник и синът му са докладвали за съмнителна дейност
в химически склад на Блайд Роуд, на 25км. западно от бензиностанцията.
Сигурен ли си, че са там, капитане?
Там има полицай под прикритие.
Не знам дали прикритието му е разкрито, дали е жив или мъртъв.
Прието. Там сме след 5 минути. Тактическите са с 20 минути назад.
10-4.
- Готов ли си за това?
Да.
Хей.
- Какво?
Имаме проблем.
Остани при колата. Запалена да е.
Ей, ти.
Ченге ли гледам?
Ченге?
Работи толкова много, за да си детектив.
- Ето, татко. Виждаш ли?
Хей. Значи харесваш това място?
Да, държи парите чисти. Готов ли си?
Бих ти казал да не правиш нещо, с което да ме злепоставиш...
но ще знам, че ще направиш нещо, за да ме ядосаш.
Ако не ми трябваха парите щях.
- Парите са супер.
Хубаво е, че се върна.
Като в добрите стари времена.
Къде отидоха приятелите ти?
Ти, играещ двойна игра, кучи сине!
Обърни го! Мръдни!
Виж. Ето я колата.
Хайде!
- Чакай подкреплението.
Къде отиваш?
Не сме свършили.
О, какво по...
Спаси ми живота.
Добре ли си?
Да.
Как е ръката ти?
- Добре е.
Този човек е под прикритие през последните 8 месеца.
Шефовете му в Сан Диего не са говорили с него от 3 седмици.
Не знам дали аз бих се справил.
- Трябва да е инстинкт.
Кое? Полицейската работа?
Не, оцеляването.
Трябва да се смятате за голям късметлия.
Още няколко минути излагане на тези химикали
и никога повече нямаше да се събудите.
Паметта ми. Ще се върне ли някога?
Човешкото тяло може да издържа на травми, детектив.
За добро или лошо, всичко ще си дойде рано, или късно.
Добре.
Капитане.
Не трябва да правиш това, ако не искаш.
Не знам друг начин да сме заедно. Какво ни спира, детективе?
Предварително празненство. Защото имам план.
План, който може да пенсионира всички ни до две седмици.
Каза ли му вече?
- Какво да ми каже?
Струва милиони. Корпоративната застраховка не е защитена.
Това ще покрие бързото му връщане, независимо от цената.
С това предбрачно споразумение, просто няма друг начин.
Искам ги всичките мъртви и следата водеща до Макейн.
Ако нещо се обърка.
- Няма.
Но, ако се обърка?
Тогава ще направим каквото трябва.
Хей, добре ли си?
- Да.
Добре съм.
Капитане.
Мисля, че търсите това.
Искам да се запознаеш с някого.
Искате ли да изпушим заедно по една?
Не пуша.
Не ме излъгахте, нали?
А ако ви излъгах?
Превод и субтитри: Димитър Христов Синхронизация: MaStERChO