Bound (1996) Свали субтитрите
Вътре в мен, сякаш си част от мен.
Ти си планирала всичко.
Правим своите избори и плащаме цената за тях.
Пет години са много време.
Къде са шибаните пари?
Всичко е просто бизнес.
- Всичко е просто бизнес.
Ти си направила своя избор.
- Какъв избор?
Искам да се махна.
Сякаш си част от мен.
Благодаря.
Да, прегледах всичко. Няма нищо сериозно.
Да, поръчах нови сифони и проверих каналите.
Ще успея да го отпуша, да.
Да, започвам още утре сутрин.
Да.
Благодаря, че ми дадохте тази работа, г-н Бианкини.
Да.
Здравей, аз съм Вайълет. Срещнахме се в асансьора.
Аз съм Корки.
Чух те, че работиш, и се зачудих дали не ти се пие кафе.
Разбира се. Влизай.
Само да се измия.
- Добре.
А какво стана с Раджив?
- Прибра се някъде в Индия.
Но мисля, че ще се върне.
- Значи това е временна работа?
Да, може да се каже. Всяко нещо с времето си.
Предположих, че го пиеш чисто.
Правилно. Благодаря.
- Няма защо.
Честно казано, имам и друга причина да дойда тук.
Чудех се дали ще ми направиш една дребна услуга.
Аз съм нощна птица и се чудех дали можеш
да започваш да работиш малко по-късно с инструментите.
Извинявай.
- Не, вината не е твоя.
Просто стените са ужасно тънки.
Наистина?
- Все едно си в същата стая.
Но ако нямаш възможност, ще те разбера.
Не, няма проблем. Имам различни неща за вършене.
Всичко сама ли правиш? Невероятно.
Възхищавам се на хората, които ремонтират нещата.
Баща ми беше такъв. Никога нямахме нищо ново,
защото ако нещо се развалеше, той го разглобяваше,
бърникаше малко из вътре и го поправяше.
Имаше вълшебни ръце.
Обзалагам се, че колата ти е на 20 години.
Пикап.
- Пикап. Разбира се.
Шевролет 63-а.
- Знаех си.
Е, аз по-добре да тръгвам.
Можеш да ми донесеш чашата по всяко време.
Благодаря.
Удоволствието е мое.
Я, виж ти. Отдавна не сме се виждали, Корк.
5 години, 2 месеца и 16 дни.
Как си, Сю?
- Като лайно.
Може ли да те почерпя едно?
- Благодаря.
Добре дошла.
Намери ли си работа вече?
- Да. Ремонти, пребоядисване...
Имам предвид истинска работа.
Не, не и аз, Сю.
Дошла съм само да забърша нещо.
Здравей.
Джеси, какво става тук?
Чакай, познавам те.
- Не ми се вярва.
Не знаех, че са те пуснали.
Обади ми се, като ти писне от полицейските филми.
Здравейте, г-н Бианкини. Да, всичко върви по план.
Да, отпуших и канала.
В кой апартамент?
По дяволите, не знаех, че ще се обади на теб.
Сигурно ме мислиш за страшна досада.
- Няма такова нещо.
Обикновено викам Раджив, но сега не знаех какво да правя
и се обадих на г-н Бианкини.
- Той каза, че си загубила нещо.
Да, влизай.
Миех чиниите и точно когато дръпнах тапата на канала, обецата ми падна.
Много съм разстроена, една от любимите ми е.
Имаш ли кофа или тенджера?
Намери ли я?
Боже, не мога да повярвам. Не знам как да ти се отблагодаря.
Позволи ми да ти платя.
Не.
- Не?
Казах на Бианкини, че ще го направя и го направих.
Ако не искаш да ти дам пари, нека да пием по едно.
Не може да работиш по цяла нощ.
Добре.
Само по едно.
- Какво ще пиеш?
Бира.
- Бира. Разбира се.
Сядай.
Благодаря.
- Май се чувстваш неловко.
Изнервям ли те, Корки?
- Не.
Или те карам да се чувстваш жадна?
- По-скоро любопитна.
Интересно. Аз самата се чувствам любопитна.
Страхотна татуировка.
Много красив лабрис. Изненадана ли си, че знам какво е?
Може би.
И аз имам татуировка. Искаш ли да я видиш?
Една жена в северната част ми я направи.
Харесва ли ти?
Отне й цял ден.
Каза, че няма да боли, но...
Дълго време ме сърбеше.
Не можех дори да я докосна.
Но сега ми харесва да я докосвам.
Хайде.
Докосни я.
Какво правиш?
- Не е ли очевидно?
Опитвам се да те прелъстя.
Защо?
- Защото го искам.
Желая те още от момента, в който те видях в асансьора.
Знам, че не ми вярваш, но аз ще ти го докажа.
Можеш ли да повярваш на това, което виждаш?
Вярваш ли на това, което чувстваш?
Цял ден си мисля за теб.
Планирала си всичко.
Нарочно си пуснала обецата в канала, нали?
Ако кажа „Да“, ще си махнеш ли ръката?
Не.
- Да.
Моля те, Корки. Моля те.
Целуни ме.
Мамка му!
Вайълет? Вай, вкъщи ли си?
Да, тук съм.
Какво става тук, мамка му?
Не те очаквах.
- Мамка му, какво...
Корки, това е Цезар. Цезар - Корки.
Помислих, че...
Тук е адски тъмно.
Корки работи за г-н Бианкини.
А, да, вярно. Дон ми спомена.
Извинявай. Добре дошла в семейството.
Значи работиш с Раджив?
- Не, Раджив е в Индия.
Тя върши всичко сама.
- Без майтап?
Щом Бианкини те е наел, значи сигурно си сръчна. Той ми е добър приятел.
И Вайълет така каза.
- Всъщност сме роднини.
Е, кога излезе навън?
- За Бога, Цезар!
Голямо чудо, че съм попитал. Знам откъде наема хора Дон.
Той самият е лежал в затвора. Цели 13 години.
Ти колко лежа?
Пет? Никак не е зле.
За какво?
- Не ти влиза в работата.
Права си, не ми влиза в работата.
Не е нужно да ми казваш. Виж, просто...
Искам да разбереш нещо. Тук си сред добри хора.
Хайде, вземи ги.
Ако разбираш какво ти казвам, ще ги вземеш.
Ако не ги вземеш, ще ме разтревожиш.
Добре. Мразя да се тревожа.
Имам язва.
Аз трябва да тръгвам.
- Защо, остани малко.
Сипи й нещо за пиене.
- Трябва да си измия четките.
Някой друг път.
Да. Някой друг път.
Корки, Корки...
Какви ги вършиш?
Трябваше да те видя.
- Чуй ме...
Мисля, че това не е добра идея.
- Исках да ти се извиня.
Моля те, не се извинявай.
Мразя жени, които се извиняват за това, че им се прави секс.
Не се извинявам за това, което направих.
Извинявам се за онова, което не направих.
Можем ли да отидем у вас?
Отново мога да виждам.
Имах нужда от това.
Значи Цезар е в мафията?
- Не е ли очевидно?
Да.
- Интересното е,
че вече никой не я нарича така. Цезар го нарича просто „Бизнес“.
Как се запознахте?
- В един клуб, в който работех.
Цезар стана управител там.
Перач на пари?
- Основно.
От колко време сте заедно?
- Около пет години.
Пет години е доста време.
- Така е.
Преразпределение на богатството.
- Моля?
Това искаш да знаеш, нали? За какво съм била вътре.
Преразпределение на богатството?
Това казвам, когато искам да вкарам някого в леглото си.
Но аз вече съм в леглото ти.
Съкилийничката ми казваше, че е в затвора, защото са я хванали.
Винаги е била по-пряма от мен.
Не трябваше да ми казваш, ако не искаш.
Предполагам, че го исках.
Радвам се, че ми каза.
- Аз също.
Хайде, само за малко. Довечера ще пътувам.
Не ме карай да те умолявам, Вайълет.
Моля те. Само за 2 минутки.
Изглеждаш страхотно.
Виждам те вътре в мен.
Сякаш си част от мен.
Много си красива.
Какво има?
- Нищо.
Напротив. Не искаше да се виждаме, нали?
Ако има нещо, което да мразя у жените,
това е вечното четене на мисли.
Не те разбирам.
- Защото не можеш да ме разбереш.
Защото сме различни.
- Не сме толкова различни.
Аха, разбирам.
И сега ще ми кажеш, че дълбоко в теб спи една лесбийка,
същата като мен и само това има значение.
Не, тя не е като теб, тя е много по-умна от теб.
Това ли й повтаря татенцето?
- Аз знам каква съм.
И нямам нужда да си го татуирам на рамото.
Значи не правиш секс с мъже?
- Да.
За Бога, Вайълет, нали те чух.
Забрави ли за тънките стени?
- Това не беше секс.
А какво, мамка му?
- Работа.
Направила си някои избори в живота и си платила за тях.
Каза, че си ги направила, защото си била добра в това
и така е било по-лесно. Мислиш ли, че това важи само за теб?
Всички правим избори и след това плащаме за тях.
Мисля, че си приличаме повече, отколкото би признала.
А онзи сутринта?
- Шели?
Нека да позная - ти си работохоличка.
Не, Шели знае каква съм. Видя ме в един бар с друга жена.
Да, сигурно обича само да гледа.
Майната му, мисля, че е по-добре да си вървиш.
Със сигурност.
Недей да крадеш нищо на излизане.
Мислиш, че ще ме прецакаш?
Не бях аз, кълна се!
Къде са скапаните пари?
- Моля те! Цезар!
Къде са?
Това заболя, нали?
Къде са шибаните пари?
- За Бога! Моля ви!
Джони, моля те! Спрете! Спри, моля те!
Мислиш, че ще ме прекараш?
- Не! Съжалявам!
Отиваш си вкъщи, лайно! Никой не може да ме прекара!
Не искам да те прекарам! Заклевам се!
Вдига прекалено много шум.
- Чу ли, педал? По-тихо!
Подай ми една кърпа.
Млъквай!
- Дръж.
Натъпчи я в устата му!
Цезар, аз се махам.
- Но защо?
Използвах от евтините кърпи.
Сериозно, не издържам повече. Трябва да се махна от тук.
Защо, защото го познаваш?
Виждаш ли - точно затова те обичам, скъпа.
Защото си толкова чувствителна.
Но трябва да останеш. Искам да останеш.
На мен също не ми е лесно. Аз харесвам Шели.
Защо не погледаш телевизия или не си пуснеш музика?
Добре ли си, Вайълет?
- Мик, какво прави Джони тук?
Знаеш, че не мога да го понасям тоя ненормалник.
Цезар, не те ли пратих да донесеш нещо?
Разбира се. Извинявай, Мики.
Не трябваше да виждаш това.
Защо не излезеш? Върви да се разходиш.
Цезар иска да остана.
Не се тревожи за него. Аз ще се оправя с Цезар.
Излез от тук.
Добре. Благодаря, Мики.
Заповядай, Мик.
Джони, почини си малко.
Педал!
Вдигни го.
Шели.
Ще те попитам 10 пъти. Разбираш ли?
Десет пъти.
Едно. Къде са ни парите?
Добре ли си?
Хайде, да излезем някъде.
Задръж рестото.
Шели крадеше пари.
Вчера дойде при мен,
защото се страхуваше, че Цезар е разбрал.
Искаше да избяга и аз да отида с него.
Въпреки, че е знаел каква си.
- Да.
Какво, да не е влюбен в теб?
Така си мисли, но всъщност не става въпрос за мен.
Той можеше да избяга по всяко време, но не искаше да се махне.
Звучи сякаш си го е търсел.
- Да, може и така да е.
Често ми се хвалеше.
Не се страхуваше от Цезар, защото не го познаваше.
Не и така, както го познавам аз.
Преди можех да издържам.
Повтарях си,
че не съм там, така че...
все едно нищо не се случва.
Но не мога да го правя повече.
Правя същата грешка, каквато направи и Шели,
но сега вече знам какво искам.
Искам да се махна.
Искам нов живот.
Вече знам какво съм чакала, но не мога да го направя сама.
Трябва да ми помогнеш, Корки.
Цезар ще вземе парите и ще ги донесе...
Колко пари?
- Шели каза, че са над 2 млн.
Цезар ще ги вземе, ще ги донесе вкъщи и ще ги преброи.
Ще прегледа книжата, за да разбере как ги е свил.
Вайълет, разбираш ли какво казваш?
Искаш да ти помогна да прецакаме мафията.
Вайълет, тези хора са лоши. Ако не вярваш, попитай Шели.
По-лоши са и от ченгетата, защото имат пари и нямат правила.
Трябва да се направи както трябва.
- Точно затова искам да ми помогнеш.
Каза, че си била добра.
- Добра съм.
Добре, да предположим, че вярвам на всичко това.
Мислиш, че те лъжа?
- Не съм казала такова нещо.
Но понеже ти го каза, хайде да го обмислим.
Щеше да ти е лесно да натопиш Шели.
Да ги накараш да го убият, а после Цезар ще донесе парите.
Трябва ти само някой, който няма нищо общо, за алиби.
Някой като мен.
Наистина ли го мислиш?
- Само обмислям вариантите.
Изобщо не разбираш какво ме молиш.
И какво доверие се изисква между двама души, за да го направят.
Кражбите винаги са ми напомняли за секс.
Двама души искат едно и също и си наемат стая.
Обсъждат го, започват да го планират. Това е като флиртуване.
Нещо като любовна игра -
колкото повече говорят, толкова повече се възбуждат.
Единствената разлика е, че мога да се изчукам с първата срещната,
но за обир трябва да познавам човека така, както познавам себе си.
Мислиш ли, че ме познаваш така?
Искам да видя парите.
Господи!
- Спокойно, кръвта не е моя.
Цезар, какво стана?
- Няма да повярваш, Вай.
Невероятно, мамка му.
По дяволите, виж ми ризата. Съсипана е.
Шели ни заведе при парите.
Да знаеш, че Мики си разбира от работата.
Наистина, Шели ни заведе направо там. Та, значи Шели е коленичил.
И изважда парите от едно скривалище в пода.
А аз стоя точно до него и ги гледам, разбираш ли?
И единственото, което мисля е
„Мамка му, как е успял да го направи?“
И изведнъж „Бум!“, Джони го застрелва. Застреля Шели!
Навсякъде се разхвърча кръв, по мен и по парите.
Дори не знам дали са всичките.
И след това се качих на покрива и го ударих!
Забих един на тъпото копеле. Право в шибаното, грозно лице.
Изобщо не ми пукаше чий син е. Исках само да го удрям
и да набия малко мозък на тъпото копеле.
Гледай го каква каша ми забърка.
Какво ще ги правиш? Казах му да ги пусне в обръщение.
Но Джони се обади на стареца и той явно има други планове,
защото утре вечер ще дойде да ги вземе.
Къде са препаратите?
- В шкафа в банята.
Ела вкъщи утре сутринта, рано.
Мислиш ли, че ме познаваш така?
2 милиона долара.
Разколеба ли се?
- Не.
Каза, че Цезар е изпрал парите.
Да.
- След това какво точно направи?
Простря ги.
- Какво?
Простря ги да съхнат.
Беше някак нереално.
Стотици банкноти, прострени като листенца.
След това ги изсуши, една по една, всичките.
Спал ли е изобщо?
- Не, нито пък аз.
Цяла нощ чувах онзи звук.
Какъв звук?
- Звукът на пари.
Къде са сега?
- В кабинета му.
Видях ги сутринта.
Трябва да отида до магазина.
В един куфар на бюрото му.
Куфарът има ли ключалки?
- Да.
Разкажи ми за Джони. Звучи ми сякаш с Цезар не се харесват.
Да се харесват ли, та те се мразят.
- Защо?
Не знам. Случило се е много преди мен.
Основното е, че Цезар смята Джони за пълен идиот,
но не може да направи нищо.
Джони управлява Чикаго, защото е син на Джино.
Кой е Джино?
- Джино Марцоне.
Марцоне като Анджело Марцоне, главата на фамилия Марцоне?
Да, той е негов брат.
И Джино Марцоне ще дойде у вас довечера, за да вземе парите?
А Джони Марцоне е негов син. Този Джони?
Да.
Мили боже.
Перфектно. Джино Марцоне ще идва у вас.
Цезар ще иска всичко да бъде както трябва.
Не иска да изглежда като идиот. Джино идвал ли е друг път?
Да, два пъти.
- И какво стана?
Цезар беше много нервен. Скъса се да чисти.
Първият път той избра роклята, която да облека.
Джони някога свалял ли те е?
- През цялото време.
Сваля всичко на токчета.
- Цезар виждал ли го е?
Прави го направо пред него.
- Става все по-добре. Продължавай.
Джино не говори добре английски
или поне се преструва и обикновено говори по същество.
И двата пъти говориха само по около 5 мин.
Пиха по едно и си тръгнаха.
- Джино какво пие?
Уиски. Гленливит.
Помня го, защото за Цезар това беше важно.
Добре.
Имам идея как да го направим.
Върви и се приготви. Не бъди припряна.
По кое време ще дойдат?
Самолетът каца в 19 ч., значи някъде около 20 ч.
Добре. Цезар ще легне да си почине,
предполагам някъде около 18 ч., за да е сигурен, че ще има време.
Когато стане, ти ще му подадеш голямо питие.
Тоя Шели е направо невероятен.
Много умно копеле.
Беше умно копеле.
Миличкият ми, колко много работиш.
Трябва да бъде спокоен.
Мога да те изям.
А ти къде ще бъдеш?
- Ще чакам в съседния апартамент.
Какво ще чакаш?
- Душът. Той ще бъде нашия сигнал.
Когато приключи с душа, ще отидеш до бара,
ще вземеш бутилката с уискито
и както отиваш в дневната, тя ще се изплъзне от ръката ти.
Съвсем неволно.
Вай, какво стана, по дяволите? Вай, чуваш ли ме?
Мамка му!
- Изпуснах я, исках да е под ръка.
Как можа да я изпуснеш?
- Цезар, неволно беше, не исках.
Ще отида да купя друга.
- Няма никакво време!
Не ставай глупав, имаме време. Ще изчистя и ще се върна
преди да си се облякъл.
- Мамка му, Вай!
Когато отвориш вратата, аз ще бъда там.
А ако те види?
- Няма.
Не можеш да бъдеш сигурна, че няма да те види.
Повярвай ми.
- Просто питам - ако те види?
Ако ме види,
няма да имам друг избор, нали?
Когато вляза, ще взема парите.
Ще трябва да напълня куфарчето с нещо.
Скрий ги до бюрото. И от този момент...
Няма връщане назад.
Откъде да знам, че когато се върна, ти няма да си изчезнала?
Така, както и аз ще знам, че ще се върнеш - доверие.
Но не виждам как ще се измъкна с парите от апартамента.
Всички ще решат, че аз съм ги взела.
- Но не и Цезар.
Заради това, което ще му кажеш. Трябва да бъдеш убедителна.
Когато влезеш с уискито, вече ще имаш алиби.
Това е най-важният момент в плана.
Ако си достатъчно убедителна, той ще ти повярва,
защото в себе си ще го иска.
Мамка му, съжалявам, подранили са.
За какво говориш?
- Току-що ли си тръгнаха?
Пияна ли си?
- Не бяха ли тук току-що?
Не, още пътуват.
- Но в това няма логика.
Защо?
- Току-що видях Джони долу.
Да, слизах от колата и го видях в неговото БМВ.
Не, не е възможно.
Той беше, сигурна съм.
Вай, не е възможно.
- Цезар, аз познавам Джони.
Той беше. Извиках му, не можех да повярвам, че съм ги изпуснала.
Знаех, че ще си ядосан и реших да им се извиня и да дам уискито на Джино.
Свирнах с клаксона, но той не ме чу и не спря.
Но...
Самолетът на Джино каца след половин час.
Всъщност не видях дали Джино е в колата.
Ако Цезар мрази Джони толкова много, щом отвори куфарчето,
веднага ще реши, че той го е прецакал. Няма да има избор.
Не може да нападне Джино или Джони.
Единственият му изход ще бъде да бяга.
А щом избяга, всички ще решат, че той е взел парите.
Ти ще бъдеш чиста, а ние ще бъдем богати.
Господи, това е прекрасно.
Щом си толкова умна, как те хванаха?
Едно време имах партньорка.
Тя ме прецака.
Аз няма да те прецакам.
Мисля, че скоро ще разберем.
Господи!
О, не!
Мили боже!
Вай.
Вай, натопиха ме.
- Джони?
Това копеле!
Подлото копеле!
Този подъл кучи син!
Но защо би го направил?
За Бога, Вайълет, отвори си очите, мамка му.
Джони ме мрази точно толкова, колкото и аз него.
Мразя го това копеле. Мразя го, мамка му!
Но ти знаеш, че е бил той.
- Да, и какво?
Какво от това, Вайълет?
Парите ги няма.
А Джино идва да ги вземе. Мислиш ли, че ще ми повярва,
когато му кажа, че подлият му син ги е откраднал?
Мислиш ли? Защото аз не мисля.
Знаеш ли какво мисля аз? Мисля, че съм мъртвец.
Ще ме застрелят в тила, това мисля.
Цезар, какво ще правим?
- Знам какво иска да направя Джони.
Иска да избягам.
Ако избягам, всички ще решат, че аз съм го направил,
а той ще се измъкне с двата милиона.
Виждам го в момента, как отива за Джино и ми се смее.
Смее ми се, смее ми се!
Присмива ми се, мамка му!
Вайълет, моля те! Не ме докосвай!
Трябва да помисля, мамка му. Трябва да измисля нещо.
Цезар...
- Не, Вай!
Трябва да бягаме. Преди да е станало късно.
Вайълет, моля те, остави ме на мира!
Моля те, чуваш ли! Остави ме на мира!
Добре, Цезар.
Просто трябва да го обмисля. Това е.
Аз съм.
- Какво стана?
Напълно е откачил, досега не съм го виждала такъв.
Всичко е наред, докато смята, че е бил Джони.
Да вярва ли, това направо го влудява.
Иска да го убие. Не знам, Корки, не знам.
Наистина започвам да се тревожа. Не знам какво ще направи.
Всичко е наред, Вайълет.
Само трябва да изчакаме и да видим какво ще направи.
А ако не избяга?
Тогава вероятно ще убие Джони.
- Боже, трябва да се махна оттук.
Чуй ме. Ако не избяга, само трябва да го изиграеш.
Ще отидеш в спалнята и ще си събереш багажа.
Започни да плачеш, кажи му, че не издържаш повече.
Обичаш го, но трябва да се махнеш. И излизаш.
Добре, ясно.
- Почти успяхме, дръж се.
Идва.
Измислих какво ще направя. Трябва да върна парите.
Но парите ги няма.
- Не, у Джони са. Трябва да ги взема.
Но той може да е навсякъде.
- Няма време, Вайълет.
Трябва да посрещне Джино на летището.
Значи парите са с него. Сигурно са в колата.
Той не те видя, нали?
Не.
- Добре.
Това е добре.
Значи имам предимство. Той не знае, че аз знам.
Затова е сложил вестници в куфарчето.
Иска да го дам на Джино.
И ще бъде ясно, че съм аз.
Джино ще ме застреля лично.
Но няма да стане така.
Няма начин тоя нещастник да ме накисне така.
Това е лудост.
Какво правиш?
Тръгвам си, не мога да участвам повече в това.
Не искам да се забърквам.
- Не можеш да си тръгнеш.
Разбира се, че мога.
- Но аз имам нужда от теб.
Нямаш нужда от мен, никога не си имал.
Не мога да ти помогна, разбираш ли?
Не мога да го позволя, Вайълет.
Ако не си с мен, значи си против мен.
Цезар, това е лудост.
Може и така да е, а може и да не е.
Може да си изпуснала бутилката случайно, а може и да не си.
Може да си го пуснала вътре, когато отиде до магазина.
Наистина ли го вярваш?
- Виждал съм как те зяпа.
Винаги те е искал.
Може би с 2-та милиона най-после те е купил.
Съжалявам, Вайълет.
Иска ми се да ти вярвам.
Надявам се, че ме разбираш.
Нямам друг избор.
Сигурна ли си, че не искаш питие?
Пристигнахме.
- Здравей, Джони.
Отваряй вратата.
- Качвайте се.
Джино.
Радвам се да те видя. Вай, виж кой дойде.
Здравей, Джино, как си?
Не трябваше да ме удряш.
- Сега ли ще говорим за това?
Не, Цезар, не сега.
Ослепителна, както винаги.
Джино, Гленливит?
Аз ще пия същото като Вайълет.
На мен не ми се пие.
- На мен също.
Не, ще пия джин с тоник.
- Цезар, два пъти джин с тоник.
Е, наздраве.
Трябва да направя залог.
- Никакви телефони.
Чезаре, седни до мен. Трябва да поговорим.
Джони, ти също.
Чезаре, погледни ме.
Джони ми каза какво е станало.
Искам да ми направиш една услуга.
Лична услуга.
Искам да започнеш да уважаваш Джони така, както уважаваш мен.
Разбираш ли? Добре.
А ти, Джони, трябва да престанеш да правиш глупости.
Трябва да заслужиш уважението на Чезаре.
Разбра ли ме?
Добре.
А сега...
Къде са ми парите?
Знаем ли как го е направил?
Да, знам.
И няма да се повтори?
- Не.
Много добре. Да тръгваме.
Чакай малко, тате. До полета ти остават два часа.
Отпусни се, пийни нещо.
- Чезаре, сипи ми едно Гленливит.
Цезар, кажи ми, колко излязоха парите?
2,176 млн.
- Невероятно.
Можеш ли да повярваш, Вайълет?
Искам да знам само едно.
След като вдигна толкова шум.
Не беше кой знае какво, нали, Цезар?
Кое, Джони?
- Парите.
Лесно си ги почистил, защо вдигна толкова шум?
Какво ти казах преди малко?
- За мен е важно, тате.
Нека просто да ми отговори и толкова.
Какво целиш, Джони?
- Просто си признай.
Какво да си призная?
- Че реагира пресилено.
Ти си изпусна нервите, а не аз.
Грешката беше твоя.
- Така ли искаш да играем?
Аз нямам нищо против.
Искаш ли да знаеш кой направи грешка?
Отвори куфара. Млъквай, Вайълет.
Това е между мен и Джони.
Искаш да го направим сега?
Добре, да го направим.
Отвори скапания куфар.
Отвори го.
Къде е проклетият ключ?
- Не ти трябва ключ.
Тогава как да го отворя?
Както го отвори предния път.
- За какво говориш?
Добре, Джони.
Вайълет.
Сипи ми още едно.
Какво е това?
- Да не си мръднал!
Къде са, грознико?
- Кое?
Парите!
Цезар, не знам какво си мислиш,
но ако не свалиш пистолета...
- Сядай.
Чезаре, какво става?
Синът ти открадна парите, за да ме накисне.
Открадна ги и мога да го докажа.
Вайълет, кажи им!
За бога, Джони, прави какво ти казва.
Това не е истина.
Мамка му!
- Ще ти отнеса оная работа.
Ти си мъртвец.
Достатъчно!
- Джино, недей!
Насочваш пистолет към мен?
Знаеш ли кой съм аз? Аз съм Джино Марцоне!
Не прави глупости, дай ми пистолета.
Джино, моля те.
- Дай ми пистолета.
Джино, седни.
Ние сме едно семейство, Чезаре.
Твоето семейство.
Семейство.
Хайде.
Дай ми го.
Точно така.
Не стреляй.
Трябваше да го направя, Вайълет.
И ти го видя. Нямах друг избор.
Беше Джони.
Лъжливото копеле ме принуди ме да го направя.
Глупако! Мислиш, че можеш да ме натопиш, а?
Аз ли съм мъртвец, Джони? Аз ли, мамка му?
Пробвай пак, Джони. Кой е мъртвецът?
Кой е мъртвец, грознико?
Не те чувам, Джони.
Пробвай отново. Хайде, Джони.
Опитай пак, мамка му!
Какво правиш?
Имаме около три часа.
- Цезар, какво ще правиш?
А ти как мислиш, ще върнем парите.
- Какво?
Ако върнем парите, това никога не се е случвало.
Но ти току-що уби Джино Марцоне.
Не, не съм, не и ако телата изчезнат.
И ако парите са тук, те изобщо не са дошли.
А какво е станало с тях?
Аз откъде да знам? Може никога да не разберем.
Според мен е било поръчков удар.
Сигурно са били Карпела. Всичко е просто бизнес.
Виж, ако намерим парите, всичко ще бъде наред.
Някой се е обадил.
Мамка му!
- О, не.
По дяволите!
Цезар, какво ще правим?
Те са само ченгета. Замотай ги колкото можеш.
Обади се.
Говори полицията, госпожо.
Полицията ли?
- Съобщиха ни за стрелба.
Стрелба? Шегувате ли се?
- Не се шегувам, госпожо.
Моля, отворете вратата.
Откъде да съм сигурна, че наистина сте полицаи?
Госпожо, отворете вратата.
Добре.
Ако си намислила да направиш някоя глупост,
не забравяй, че току-що убих Джино Марцоне.
Разбираш ли ме?
Те са само ченгета.
Видяхте ли, истински сме.
Съжалявам, но съм чувала разни истории.
Постъпихте правилно.
Заповядайте.
Я, полицията на Чикаго.
Как сте тази вечер?
- Добре сме.
Съжалявам, нищичко не чувам с това ухо.
Аз съм Цезар, а това е моята Вайълет.
Вайълет ми каза, че имало някакви изстрели?
Да, един от съседите ви съобщи.
Мисля, всичко е ясно.
- Вероятно е от телевизора.
Телевизора!
Скъпа, би ли го изключила?
И преди се е случвало. Не чувам по рождение.
Батериите на слуховия ми апарат днес свършиха, съжалявам.
Всичко е наред, г-не.
Съжалявам за разкарването, да ви почерпя по една бира?
Няма как, на дежурство сме.
Но ако може да използвам тоалетната?
Разбира се, отзад е.
- Благодаря.
Имате ли нещо против аз да си налея нещо?
Ето там е.
- Не, няма проблем.
Красиво жилище.
- Благодаря.
Това апартамент ли се води?
Добре, да тръгваме.
Купувайте си резервни батерии за слуховия апарат.
Добра идея.
Мамка му, къде са?
Мисли!
Трябва да са у тях.
Влизай в колата.
Цезар, не мисля, че...
- Качвай се в проклетата кола!
Два милиона долара, Корки.
Два милиона. Трябва да са тук.
Просто трябва да помисля. Да мисля като Джони.
Добре, аз съм Джони.
Влизам...
Къде съм ги сложил?
Това са много пари и трябва да ги скрия.
Трябва да ги скрия. Но нямам много време.
Бързам за летището, за да взема проклетия си баща!
„Нямам търпение да видя физиономията на Цезар.“
Къде ги е скрил?
Мисли, мисли!
Къде са, копеле?
Къде?
Не са тук, Цезар.
А къде са?
- Не знам.
Може да са навсякъде.
Дори не знаем, дали е бил сам.
Хайде, трябва да изчезваме оттук.
Нямаме много време.
Какво правиш?
Трябва да спечеля време. Повече време.
На кого се обаждаш?
Цезар, кое време е, мамка му!
- Събудих ли те?
Извинявай, знам, че е късно. Виж, не знам дали е важно,
но тях още ги няма.
- Какво? Не са ли при теб?
Не. Звънях и на летището, самолетът е кацнал навреме.
Обаждах се и у Джони, но никой не вдига.
Добре, ще звънна тук-там. Ще видя какво ще излезе.
Ти не ходи никъде.
- Добре.
Парите още ли са у теб?
Да, Мики, парите са у мен. Пред очите ми са.
Добре, стой там, аз ще ти се обадя.
Аз ще събера багажа, ти знаеш какво да правиш.
Ще използвам колата на Джони да изхвърля телата в езерото.
Ще ми трябват торби, въже и тиксо.
Побързай.
Моля те, Корки.
Слава Богу!
- Тук съм.
Страхувах се, че ще тръгнеш без мен.
Ако ти не ме изоставиш и аз няма да те изоставя.
Корки, получи се. Ще избяга.
Иска да се избави от телата, но щом излезе, всичко свършва.
Още малко.
Корки.
Искам да ти кажа нещо.
- Знам, Вайълет.
Знам.
Затова още те чакам.
Кой беше? Вай, кой беше, по дяволите?
На Мики ли се обади?
Обади ли му се?
Мики, ти ли си?
Кой е? Кой е там? Кой е оттатък, кажи ми!
Кажи ми!
- Боже!
Недей! Моля те!
Не, Цезар!
Пусни пистолета или умираш.
Пусни го! Обърни се.
Ти?!
Мамка му!
Това е някакъв майтап.
Това е шибан майтап!
Хайде.
Събуди се.
Събуди се, нещастна лесбийко.
Добре.
Всичко ми е ясно.
Така че не ми говори глупости, че нищо не знаеш.
Трябваше да го очаквам още щом те видях.
Всички знаят, че на такива като вас не може да се вярва.
Шибани обратни курви, повдига ми се от вас.
Само че направи фатална грешка.
Опита се да прецакаш грешния човек
и сега аз ще те убия, кълна се.
Къде са ми парите?
- Не му казвай.
Млъквай, Вайълет.
- Не може да те убие.
Не и докато не знае къде са.
Къде са?
Да го духаш.
- Къде са ми парите?
Или дръпни спусъка или го махни от лицето ми.
Шибана курва.
Цезар, престани да се държиш като задник.
Не ми казвай какво да правя.
Парите ти трябват също колкото и на нас.
Пусни ни и ще се договорим.
- Млъкни, мамка му!
Какво, какво си й направила? Какво, по дяволите?
Това не е моята Вайълет.
Какво ти е направила?
- Всичко, което ти не можа.
Шибана, неблагодарна кучка!
Вай, преди да ме срещнеш ти беше едно нищо!
Не помниш ли, че нямаше нищо?
Кой ти даде апартамента?
Кой ти го даде? Аз, Вай, аз ти го дадох.
Ти беше нищо и нямаше нищо.
Стига глупости, погледни се, Цезар. Ти си един обикновен бандит.
Переш парите на мафията, наемаш си жените, както наемаш апартаментите.
Ти ме използва, точно както и аз теб.
Всичко е просто бизнес.
Ти ме предаде.
- Та ти уби Джино!
Да, заради теб. Ти ме принуди да го направя.
Глупости! Ти го направи.
Не можа да понесеш мисълта, че Джони те е прекарал.
Млъкни! Добре, Вайълет.
Искаш да си част от бизнеса?
Ще ти го дам. Ще имаш всичко от него.
Ще те накарам да страдаш, точно като Шели.
Като Шели, Вайълет.
Съжалявам, Корки.
- Не съжалявай, а ми помогни.
Вайълет, помниш ли ножиците?
Ще започна с Вайълет,
за да добиеш представа какво те очаква.
Ще ти задам 10 въпроса.
Всеки път, когато не ми отговориш,
ще й режа по един пръст.
Къде са парите?
Това е Мики.
Попитах къде са парите.
Добре, ще ти кажа.
В съседния апартамент са.
В кофата с боя.
- Добре.
Помниш ли, че ти обещах да те убия?
Не можеш да ме убиеш.
- Така ли? И защо?
Може да лъжа.
Ще съжаляваш, че го каза.
Къде са ключовете...
Ако искаш, мога да те убия още сега,
а ако искаш, можеш да ми помогнеш и ще живееш.
Да накарам Мики да повярва, че всичко е наред.
Е, какво да бъде?
Искаш ли да живееш?
Проклятие!
За бога, Мики! Изплашихте ме до смърт!
Защо сте извадили патлаците, да не сте дошли да ме оправите?
Не, но никой не ни отвори.
- Стори ми се, че чух някой да чука.
Първо звънях, после почуках. Явно не си ме чул от душа.
Мик, малко съм на нокти.
Побърках се покрай тая работа с Джино
и Вай реши, че може би...
Че може да ми помогне да се отпусна малко...
Чудесна жена е тази Вайълет.
Ще ми се някой да отпусне и мен.
Да ви сипя нещо за пиене?
Имам скоч, бърбън, водка. Каквото кажете.
Тревожехме се за теб.
- За мен ли? Защо?
Ходихме до Джони, у тях всичко беше с краката на горе.
Беше претърсвано.
- Какво?
Започнах да си мисля, че е заради парите.
Звъннах на теб, но даваше все заето.
Реших, че телефонът е отворен нарочно.
- Телефонът. По дяволите.
Това аз го направих. Голяма глупост, нали?
Ако Вайълет помагаше на мен, и аз бих направил същото.
Може ли да те попитам нещо?
- Разбира се.
Защо си разместил всички мебели?
Нека позная.
Това също е идея на Вайълет.
Всъщност, да.
Беше нервна за идването на Джино и искаше всичко да бъде перфектно.
Знаеш ги жените, Мик.
- Разбира се.
Карат ни да правим глупости, нали?
Това парите ли са?
- Да, това са.
Колко са?
- 2,176 млн.
Шибаният Шели.
Честно казано, ако бях на негово място, щях да съм се чупил отдавна.
Колко му трябва на човек?
Спомням си как се бях облещил в купчината пари,
Шели стоеше на колене.
И изведнъж, както си стоим, Джони му пръсна главата.
Пълна каша.
Джони се скъсва от смях и изведнъж Цезар откачи и бум!
Нокаутира го.
Нокаутира шибания Джони Марцоне.
Къде е ключът?
В панталоните ми са, в банята.
Майната му, не ми трябва ключ.
Не ми трябваше ключ, за да вляза тук, нали?
Кой може да е?
Няма ли да вдигнеш?
- Да.
Ало, обажда се Джино.
- Какво?
Издаваш се, глупако. Дръж се все едно съм Джино.
За бога, поболяхме се от притеснение, Джино!
Джино е.
- Къде е, по дяволите?
Претърпяхме катастрофа.
- Катастрофирали са.
Но всички са добре.
- Всички са добре, само натъртвания.
Невероятно, мамка му! Звънях им на глупаците в полицията.
Опитвам се да чуя Джино.
- Знам, че пистолетът ти е под бара.
Или ще се договорим, или ще дам телефона на Мики.
Слушам те.
- Добре.
Искам това, което ми се полага. Искам половината от парите.
Ще се отървем от Мики и никой друг няма да умира.
Никой. Кажи „Да, разбирам.“.
- Да, разбирам.
Кажи им, че съм в чакалнята на болница „Св. Богородица“.
Стой на телефона докато изляза.
Добре, ясно.
Болница „Св. Богородица“, да.
Джони добре ли е?
- Мики, какво правиш тук?
Вайълет, Джино и Джони са катастрофирали.
Господи, добре ли са всички?
- Всичко е наред.
В болница „Св. Богородица“ са. Можеш ли да повярваш?
Няма да се поберат всички при мен, дай ми ключовете си.
Би ли ми донесла ключовете от банята?
Хайде, действай. Вай, размърдай се!
Благодаря ти.
- Обади ми се веднага щом пристигнете.
Гледай телефонът ти да е затворен.
Ето това е работа в екип.
- Трябваше да го оставя да те убие.
Той щеше да убие и теб.
- Знаех, че не мога да ти вярвам.
Спокойно.
Казах, че ще те оставя жива и ще го направя.
Може би.
Да видим дали лесбийката е достатъчно тъпа да ме лъже.
Тръгвай.
Не!
Хайде.
Кучка!
Мики, той ме накара да го направя.
Страхувах се. Не исках да го правя.
За всичко е виновен Цезар, той ме накара да го направя.
Трябва да ми помогнеш. О, Боже, идва! Той идва!
Корки.
Спри.
О, за бога!
Всичко свърши, Цезар.
Обадих се на Мики, в момента идва насам.
Изчезвай, Цезар.
Ако искаш да живееш, по-добре бягай.
Толкова години и все още не ме познаваш.
Но аз те познавам.
- Цезар, недей.
И какво ще направиш, ще ме застреляш ли?
Да ме убиеш хладнокръвно? Не ми се вярва.
Ако щеше да ме застрелваш, щеше да го направиш отдавна.
Ако бях на твое място, щях да го направя
още щом донесох парите в апартамента,
но ти не го направи и аз ще ти кажа защо.
Защото не искаш да ме застреляш, Вай.
Нали?
Така ли е?
Знам, че не искаш.
Цезар, ти не знаеш нищо.
Никога няма да го разбера, Мики. Ти дори не извика полицията.
Казах ти, фамилията не обича полицията да е наоколо.
Искаме сами да се погрижим за това и ще го направим.
Ще го намеря.
Заклевам се.
- Знам, че ще го направиш.
Сигурна ли си, че ще се оправиш?
Искам да кажа, ако си размислила,
предложението ми още е в сила.
Благодаря, Мики, но искам да се махна.
Искам да се махна далеч от всичко това.
Но ти благодаря.
Благодаря за всичко.
Е, как мина?
- Тук съм, нали?
Реших, че ще ни трябва кола за бягството.
Знаеш ли каква е разликата между мен и теб, Вайълет?
Не.
Нито пък аз.
Сценарий и режисура БРАТЯ УАЧОВСКИ
ДЖЕНИФЪР ТИЛИ
ДЖИНА ГЕРШОН
ДЖО ПАНТОЛИАНО
ДЖОН РАЯН
КРИСТОФЪР МЕЛОНИ
РИЧАРД К. САРАФЯН
БАРИ КИВЪЛ МЕРИ МАРА
Кинематография БИЛ ПОУП
Монтаж ЗАК СТЕЙНБЪРГ
Декори ИВ КОУЛИ
Музика ДОН ДЕЙВИС
Костюми ЛИЗИ ГАРДИНЪР
Превод и субтитри ПЕТЪР ХАРАЛАНОВ
© TRANSLATOR'S HEAVEN MMIX