House of the Dragon - 02x01 (2024) Свали субтитрите
Дългът е саможертва.
Засенчва всичко…
… дори кръвта.
Всички мъже на честта трябва да платят цената му.
Северът има огромен дълг към Седемте кралства…
… по-стар от всяка клетва.
От дните на Първите хора
ние, бранителите, устояваме на студа и мрака.
По стар обичай за Нощния страж набирали обречени мъже,
които притежавали единствено живота си.
Но моят прадядо Торен Старк
въвел традиция да се принася жертва в началото на зимата:
от десет мъже в рода ни един бил избиран да подкрепи Стража.
Това не е присъда,
а чест.
Дълг, поет от всички, които служат на Севера.
Дори от собствения ми род.
Северът трябва да е готов.
Зима иде.
Иде? А това, което пада от небето и смразява костите ми?
Това е късен летен сняг, принце мой.
През зимата ще покрие докъдето поглед стига.
Ще забравим за топлината.
Драго ми е, като се сетя,
че преди век прадедите ни са вървели по това място.
Завоевателя и кралят на Севера.
Ти поне се смили и не ме заплашваш с дракона си.
Принце мой.
Господарю.
Господарю.
Господарю.
Торен Старк по-скоро е щял да умре, отколкото да коленичи.
Освен ако не е вярвал, че Завоевателя може да обедини Седемте кралства.
Прав си.
- Унията сега е застрашена.
Кралството скоро ще бъде разкъсано,
ако мъжете не си спомнят клетвите към крал Визерис
и неговия законен наследник.
Старк не забравят клетвите си, принце мой.
Но знай, че погледът ми вечно ще се рее между Севера и Юга.
През зимата дългът ми към Вала е дори по-неотложен
от този към Кралски чертог. Нуждая се от моите хора тук.
Докато твоите хора бранят от диваците и времето,
Хайтауър кроят да узурпират трона.
Майка ми се нуждае от армия, за да го защити
и кралството да остане цяло. Иде война.
Не можем удържа кралството без подкрепата на Севера.
Баща ми довел крал Джехерис и кралица Алисан да видят Вала.
Негова милост стоял на същата тази вишка
и наблюдавал драконите им,
най-могъщата сила на света отказала да го прекоси.
Мислиш ли, че предците ми са издигнали 200-метров вал от лед,
за да пази от снега и диваците?
От какво пази тогава?
Смъртта.
Имам хиляди сивобради, които са видели прекалено много зими.
Калени са.
Значи са стари.
Ще са готови да тръгнат незабавно.
Ако могат да се бият, кралицата ще ги приеме.
Ще се бият здраво. Като северняци.
Пристигна гарван. Спешна вест от Драконов камък.
Геви, Мелис.
Яхвай го отново.
Излитаме.
Сама кръстосвам безспирно сто мили в открито море,
за да държа блокадата.
Мелис трябва да се нахрани и да си почине. Аз също.
Отиваме в Кралски чертог.
- С каква цел?
Да убием Вагар.
Не мога да се справя сам с дъртата кучка,
но ние с теб и двата дракона можем да убием Вагар и ездача й.
Да отмъстим - син за син.
Това ли е заповедта на кралицата?
- Кралицата я няма.
Трябваше да съм в Харънхъл, коленичил,
а вместо това стоя тук да водя войната й.
Или просто да чакаш завръщането й.
Няма я от дни. Прекалено дълго е. Излага се на риск.
Скърби.
Майката скърби, а кралицата не изпълнява дълга си.
Гарван ми донесе вестта за смъртта на Лена.
Седмици наред се терзаех
и отказвах да повярвам.
Чак когато видях тленните останки на дъщеря ми,
можах да я оплача.
Гарван каза на Ренира, че синът й мъртъв.
Трябва да се увери.
- Глупаво беше да иде сама.
Ами ако се натъкне на Емонд?
- Жалко за Емонд тогава.
Кралицата постъпи мъдро, като се оттегли.
Не тръгна да си отмъщава, както много други биха сторили.
Ако беше действала, когато имаше сгоден случай…
Потомците на Егон щяха да са избити,
а Люк щеше да е още жив.
Лети с мен.
Това е заповед.
- Де да беше ти кралят.
Господарю.
- Господарю.
Господарю.
- Господарю.
Господарю.
- Господарю.
Господарю.
Господарю.
Чудо е, че изобщо се върна от Каменните стъпала.
На косъм, но успя.
Още седем кораба отплаваха сутринта, за да подсилят блокадата.
Каналът е широк и не ни стигат корабите в открито море.
Трябва да пуснат моя обратно и да поведа битката.
Обзалагам се, че ще трябват още седмици.
Но говорих с брат ми
каква подкрепа могат да окажат корабостроителите.
Донесоха го от ковачницата по-рано.
Господарю?
Бях го поръчал за принц Люцерис.
С голямо прискърбие научих за смъртта на наследника ви.
Най-черното предателство.
Простете ми, господарю.
Ако позволите, работа ме чака.
Казаха, че ти си ме извлякъл от морето.
Мой дълг беше.
Длъжник съм ти, Алин.
Внимание!
- На крак!
Заемете постовете си.
- По местата!
Не се разсейвайте!
Дракон!
- Дракон!
Зареди скорпиона!
- Зареди скорпиона!
Приближава се от югоизток!
Завърти го!
Скорпионът е готов!
- Задръж!
Задръж!
Не стреляй! Вагар е.
Остави!
- Остави!
Къде е Джехерис?
Учи си уроците.
Къде?
- Какво искаш от него?
Ще го водя на малкия съвет.
Един ден ще бъде крал. Нека се учи.
Ами ако не иска да е крал?
Къде е той?
- В библиотеката.
Не прекъсвай обичайните му занимания.
Страх ме е.
Не се бой.
Ще са глупаци да дойдат, Вагар пази града.
Не от драконите.
От плъховете.
Кралицата си остава загадка…
Нали така?
Мразовито е.
Лятото свърши.
Чакат ни на малкия съвет, Ваша милост.
Не можем… отново.
Да, Ваша милост.
Ако обичате?
Ваша милост.
- Добър ден!
Джехерис трябва да се учи, ако ще царува един ден. Скок!
Добро утро, господа!
Майко.
Каква вест?
Писмата ни до Долината и Севера продължават да остават без отговор.
Шушумиги.
Земите на бурите трябва да са наши
след сключването на брака между принц Емонд и лейди Флорис Баратеон.
Очаквам с нетърпение да се закълнат във вярност.
Брат ми събира войските на Запада при Златния зъб, но ние…
Благодаря ти, принце мой. Много ми помагаш.
Племенникът ми лорд Ормунд свиква войската си от Староград.
Очакват да се придвижат бързо, без да срещнат съпротива,
докато не стигнат до Крайречните земи.
Има ли отговор на писмата ми до Ренира?
Извинение за мъртвия й син?
- Не, Ваша милост.
Предвид това и блокадата им на Канала
трябва да предположим, че отказва предложените условия.
И войната вече е неизбежна.
Гласът на Ваша милост може да стигне по-далеч…
Достатъчно.
… с надежда да бъдат договорени нови условия.
Пусни го веднага. Може ли някой…
Притеснява ли те престолонаследникът?
Не, ни най-малко, Ваша милост.
Мисля, че иска на конче.
Ваша милост.
- На конче?
На конче. Нали ще е весело, Джехерис?
Да стане ли ковчежникът кралски жребец?
Ваша милост.
Има важни дела за обсъждане.
Въпреки че сър Тиланд ни прекъсва.
Много добре.
Няма време за забавления, Тиланд.
Ваша милост.
Върви си, Джехерис. Добро момче.
Докъде бяхме стигнали?
Блокадата на Ренира изтощава Кралски чертог
и натискът бързо ще се увеличава.
Трябваше да я убием, когато имахме сгоден случай.
За жалост, вече няма място за изненада,
а от там и шанс за бързо приключване на конфликта.
Трябва да играем на дъската пред нас.
За да пробием блокадата на Морската змия,
трябва да подсилим флотилиите на Ланистър и Хайтауър.
Нуждаем се от нов надзорник на корабите.
Можем да предложим титлата на младия лорд Далтон Грейджой.
Емонд. Каква работа имаш тук?
- Кралят ме призова.
Нямаш място в съвета.
Емонд е най-близкият ми роднина и най-добрият ни меч. Добре дошъл е.
Пътят към Кралски чертог минава през Крайречните земи.
Трябва да стъпим в Харънхъл.
Крайречните лордове ще ми се врекат във вярност,
иначе ще се срещнат с Вагар и Слънцеплам.
Тъкмо ще изгорим и блокадата.
- И Ренира има дракони.
Моите са по-големи.
- Ако ги пуснем да се бият,
няма да можем да ги върнем. Трябва да сме предпазливи.
Дебелакът лорд Тъли ще развее знамето ми, иначе ще гледа как гори неговото.
Трябва да летим до Речен пад.
Ти си кралят, не бива да се излагаш на опасност.
Вагар е нужен тук,
за да не тръгне Ренира да отмъщава за смъртта на сина си.
Бяха допуснати грешки в часовете след смъртта на крал Визерис.
Не бива да трупаме нови.
Вече показахте могъществото си, Ваша милост.
Сега трябва да проявим търпение и сдържаност.
Пращам гарвани на всеки час.
Още и още домове ще ти се врекат във вярност с времето.
Историята и примерът ще са на твоя страна.
Добро утро, Ваша милост!
- Добро утро!
Подраних, за да поговорим преди малкия съвет,
но прислужницата ви каза, че сте неразположена?
За какво искахте да говорим?
Разпитах цялата прислуга на замъка.
Разказаха интересни подробности,
но съм доволен, че разобличих всички предатели.
И какво ще стане с тях?
Вече не дишат нашия въздух.
Лично подбрах новата ви прислуга.
Дай ми го.
Ваша милост?
Оставете ме.
Оставете ме.
Драконово крило!
Крило е.
Дракон!
Да живее крал Егон!
Егон Великодушния, Вторият с това име,
крал на андалите и на Ройнар, и на Първите хора,
господар на Седемте кралства и закрилник на владенията.
Да живее крал Егон!
Великодушния?
Ваша милост.
Да чуем първата молба, милорд Ръка.
Добро утро… Ваша милост.
Няма нищо. Не се притеснявай.
Как се казваш?
Джерард, Ваша милост.
- Добро утро, Джерард!
С какво може да ти услужи твоят крал?
Стадото ми.
Десятък от него беше взет…
… от Короната в началото на зимата.
Ако имах време да предвидя…
- Трябва да ги върнем.
Ваша милост?
- Козите ти трябват, за да презимуваш?
Овце, Ваша милост.
- Още по-добре.
По моя воля стадото ти пак ще е цяло.
Вече обещахме на всички земи на Короната,
че десятък от добитъка ще е необходим за изхранване на драконите
поради повишената им активност и, не дай боже, влизането им в бой.
Да. Да.
Може да му върнем неговите? Бил е толкова път.
Ако върнете овцете на един, Ваша милост,
скоро всички ще се струпат в краката на трона ви.
Няма да узнаят.
Когато кралят говори, Ваша милост,
всички чуват.
След като размислих,
реших, че не мога да ти върна овцете.
Ако избухне война, драконите ми ще искат храна.
Следващият.
- Но…
Винаги има недостиг на сол преди зимата, Ваша милост.
Разчитаме на корабите от Есос да ни доставят.
Но сега с блокадата и под угрозата от война…
Предателската блокада няма да трае дълго. Ще пратя Вагар да я изпепели.
Следващият.
Хю, Ваша милост.
Ковачите с гордост ще подкрепят Ваша милост срещу Ренира.
Но?
- Но…
Цената на желязото поскъпна.
Строежът на един скорпион отнема седмици.
С една дума - изнемогваме.
Ако Короната може да ни плати предварително за работата,
ще е голяма помощ.
Не само на мен, а на всички ковачи, които служат на делото ви.
Ще бъдете щедро възнаградени.
Армията ми не може да победи без оръжията ви.
Продължавайте да ги ковете.
Победата ни зависи от труда на простолюдието.
Най-искрени благодарности, Ваша милост.
Ще чуя следващата молба.
Ваша милост, сърдечно се зарадвах да ви видя на Железния трон.
Бях момче, когато Джехерис последно го красеше,
но ми напомнихте за него.
Умело се справяте с простолюдието, досущ като баща ви.
Благодаря.
Имате ли време за две думи насаме?
Ръката на краля иска да държи здраво нещата.
По същия начин контролираше и баща ви.
Визерис се славеше като отстъпчив.
Знам.
Мисля, че понеже сме на косъм от война
бихте желали да гледат другояче на вас.
Как?
- Ото Хайтауър
беше Ръката на баща ви, Ваша милост.
Дъще.
Поисках аудиенция преди часове.
Имаше много молби.
Чудя се
дали преследваме една цел?
Признавам, че има дни, в които и аз не съм сигурен.
Ще ви кажа моята.
Победа.
- И как ще определиш победата?
Ренира коленичи и Егон царува мирно на Железния трон.
Каквато беше волята на Визерис.
Щом така я описваш, значи сме на една страна.
Тогава бъдете мой съюзник.
- Аз съм.
Съюзник не би подронвал авторитета ми на масата, пълна с мъже.
Седя там и усещам гнева ви.
- Отчаянието ми.
Критичните дни след смъртта на Визерис не минаха по план.
Не по моя вина.
Вие сте пример за синовете ми. Ръка на трима крале.
Егон няма търпение да се докаже, а Емонд…
Емонд е ядосан.
Синът на Ренира му извади окото и остана безнаказан.
Злодеянието му…
- Каприз на младостта.
Мога само да се надявам.
Емонд сгреши.
Но той е верен до гроб. Иска да угоди.
Егон още ме слуша, поне насаме.
Но ако омаловажавате гласа ми и двамата ще спрат да го чуват.
Не бях поглеждал на това така.
Трябва да внимаваме с Егон, докато му мине опиянението от властта.
Щом му омръзне, ще насочим делото си към победа.
Хубава стратегия, дъще.
Но приеми, че пътят към победата вече е изпълнен с насилие.
Знам.
Не бива обаче да е неоправдано.
Не.
Готови за проверка!
- Отряд, готови!
По заповед на лорд Корлис Веларион!
Претърси трюма за тайни пътници!
Хей! Ти! Какво е това?
Ти.
Когато се видяхме последния път, бяхте двама.
Белия червей.
Мислеше, че ще вехна, докато те няма ли?
Не мислех, че ще цъфнеш като предателка.
Говориш за благороднически игри. Аз съм от простолюдието.
Колко дълго продаваше тайни на Ото Хайтауър?
Докато имаше злато да плаща.
Кой те накара да избягаш от Кралски чертог в този окаян вид?
Ти качи Егон на трона.
Беше заговор на Хайтауър.
Възползвах се, понеже знаех ходовете на Егон.
Но ти го предаде.
Щеше да се върне у дома накрая срещу злато и отсрочка,
както винаги прави. Аз само…
Само ускорих работата.
- Работата завърши
с кражбата на трона на кралицата и убийството на сина й.
Обвиняваш мен, защото истинските ти врагове са недосегаеми.
Уговорката ми с Ръката беше чиста сделка.
Не му дължа вярност.
Със сигурност не и сега.
Ото Хайтауър беше за мен това, което аз съм за теб:
храна за изхвърляне.
Какво още знаеш за него? Плановете му?
- Нищо.
Няма нищо ценно за теб, Демън.
Да я заведат в тъмницата. Дръжте се с нея като с изменница.
Простете ми, принце мой, но дамата казва истината.
Не е била шпионка на Хайтауър.
- Какво те засяга?
Въпрос на чест.
Честта ли те накара да стоиш и да гледаш
как Хайтауър узурпират трона?
Ти и предателя ти брат близнак?
Не, принце мой.
Срамувам се.
Затова зарязах Кралската гвардия и брат ми и дойдох тук.
Не ме е грижа.
Егон ти беше под ръка. Трябваше да го убиеш.
С Арик бяхме избрани в Кралската гвардия на 8 и 10 години.
И дадохме една и съща клетва:
Да пазим целостта на кралското семейство.
Какво сме виновни, че се обърнаха един срещу друг?
Кралица Ренира Таргариен, Първата с това име,
кралица на андалите и Ройнар, и Първите хора,
господарка на Седемте кралства и закрилница на владенията.
Намери ли това, което ти трябваше?
Съветът е свикан, Ваша милост.
Ще отлетя до Харънхъл по ваша заповед и ще стъпя в Крайречните земи.
Ваша милост, съпругът ми наложи блокада на Канала.
Скоро корабите към Кралска чертог ще секнат.
Искам Емонд Таргариен.
Години наред си търгувала с клюки,
сдобила си се с шпиони в Червената цитадела.
Слуги, които са знаели кой влиза и излиза.
Иди да заговорничиш с някой друг.
Веднъж вече ти бях робиня. Стига толкова.
Тогава сделка.
Това, което знаеш, срещу свободата ти.
Ваша милост.
Лейди Джейн Арин се заклева да ви подкрепи
в замяна на дракон, който да пази Долината.
И лорд Креган Старк
обеща 2000 души.
Алири Флорент.
Визерис Таргариен.
Люцерис Веларион.
Данък.
Командире?
- Никога не отсъствам дълго.
Казаха ми, че не харесваш Хайтауър.
Майната им!
Върви.
Не създавай ядове.
Белия червей каза, че си от ловците на плъхове на Егон.
Сигурно имаш много работа. Замъкът гъмжи от тях сега.
Чух, че Белия червей е мъртва.
Призракът й ми каза, че обичаш да залагаш. На бой?
Кучета.
И кокали.
Колко дългове си натрупал?
Разбрах и че познаваш Червената цитадела като никой друг.
Тунелите на Майгор.
Свърталище на плъхове.
Познавам ги по-добре от чепа си.
Мой приятел е.
Тази вечер ще е твой приятел.
Ще намерите и ще убиете принц Емонд Таргариен.
Среброкос с едно око.
Лесен за намиране.
Но разбрах, че е добър боец. Ще трябва да внимавате.
Това е половината. Другата, щом свършите работа.
Добре.
Ами ако не го открием?
Изгубихме ценни дни във война на пера и гарвани.
Думите са вятър.
Ти трябваше да поведеш начело,
а аз - да ви прикривам на Вагар.
Никой замък нямаше да смее да развее знамето на Ренира.
Щяхме да обединим земите на Короната за седмици.
Може да помолим краля,
на четири очи, да ни изпрати.
Розби и Стокуърт, малки замъци в сянката на Кралски чертог.
Не ни искат за врагове.
- Можем да прибавим валовете им.
Войската ни ще расте, докато напредваме.
Да, хитър план.
Но спорен.
Брат ми е заложник на дядо ми и майка ми.
Казват му, че войната на дракони може да бъде избегната.
Неизбежна е. Трябва да го виждат.
Ото се бои да не наруши реда.
А Алисънт е просто…
… ядосана.
Ядосана?
- Обвинява мен за началото на войната.
След като кроеше със съвета на баща ми да узурпира трона му.
Нейна милост на едни говори едно, на други - друго.
Има благородно сърце.
А Ренира е коварен паяк.
Много отдавна оплете Алисънт в мрежата си.
Отрови я.
Не е виновна майка ти.
Тя обича врага ни.
Значи е глупачка.
Милорд.
Върни се на поста си, лорд-командир. Трябва да поговоря с принца.
Би ме обезпокоило, чедо мое,
ако се кроят планове далеч от ушите на твоя крал и неговата дясна ръка.
Разбирам, че гориш от желание да действаш и аз съм бил млад.
Искам само да служа на краля и на дома си.
Ти и Вагар сте най-голямата сила във владенията.
Ако досега не е било явно, вече със сигурност е.
Но в играта има много фигури.
Някои от тях още не ги виждаш.
Обещавам ти, че ще си отмъстиш на воля,
но трябва да сдържаш поривите си.
И двамата знаем, че брат ти не може.
Добре.
Вземи го.
Доведи кучето.
Трябва да е символ и за простолюдието, и за благородниците.
Чакай!
- Винаги можеш да бъдеш Егон Силния.
Племенникът ми е с това прозвище.
- А твоя милост какво предпочита?
Да го обичат или да се боят от него?
- Трябва и двете.
Майка ми и дядо ми ме мислят за безпомощно патенце.
Но ти си кралят? Кой го е грижа какво казват?
Брат ми поне си знае мястото. Верен е като куче.
Мога да го пратя с дракона му да громи враговете.
Сведи поглед.
- Стилът ми трябва да показва сила
и да извиква уважение.
Никой не знае какво значи "великодушен".
- Може да си Егон Щедрия тогава.
Ще очарова народа.
- Харесва ми.
Има ли още силно вино?
- Егон Драконовото сърце.
Още по-добре.
Егон Драконовия чеп.
- Да!
Да! Неукротимият звяр!
Как да се качим горе?
- Кралските особи живеят горе.
Да.
- Недостъпно е.
Горе действа друга група ловци на плъхове.
Щом ще убиваме принц, къде според теб ще го намерим?
Вкарах те в замъка. Мислех, че другото е твоя работа.
Мога да те довърша тук и да прибера останалото злато.
Знам как да се качим горе. Но не познавам коридорите.
Покажи ми.
Чупка!
Насам.
Кралските особи живеят на това ниво.
Тук няма никого.
Продължаваме да търсим.
- Казах ти, че не бива да съм тук.
Не чу ли принца?
Няма глава - няма злато.
Заложи капан.
За прикритие.
Ще претърся следващите покои.
За плъховете.
Стой! Не мърдай!
Кой е тя, по дяволите?
Самата кралица.
"Син за син", каза той.
Прилича ли ти на син?
Ето там.
Трябва да вземем главата и да се махаме.
Приличат си.
Кое е момчето?
- Може би това.
Не…
- Виж за патка.
Майката знае.
Ако не ми се подчиниш, ще ви изколя всичките.
Кое?
Имам огърлица.
Много е ценна.
Не е син.
Чакай!
Другото е. Няма да издаде наследника на краля толкова лесно.
Не.
Истината казва.
Дръж го!
Не…
Хелена!
Какво стана?
Убиха момчето.
Превод АННА ХРИСТОВА