Da tang di gong an a.k.a. Judge Dee's Mystery - 01x13-15 (2024) (Judge Dees Mystery - 01x13-15/Judge.Dees.Mystery.2024.S01E14.1080p.YOUKU.WEB-DL.AAC.H.264-ANDY.srt) Свали субтитрите
ТОЙ ИДВАШЕ С ДЪЖДА Трета част
Спа добре.
Занеси това на новия си приятел.
Питай го дали по улиците се чува нещо за младите войници.
Добре, заемам се.
Води.
- Насам. Най-после дойде.
Почитаемия говореше за теб. Ела.
Голямо.
- Малко.
Малко.
- Пий.
Добър ден.
- Ти си тук.
Мислех, че си ме забравила.
- Не съм.
Донесете чаши.
- Чакай малко.
Имам сериозен проблем.
Младежите на рисунките са войници от казармата северно от града.
Преди три вечери е трябвало да патрулират около казармата.
Отишли са някъде без позволение. Никой не знае къде.
Какво очакваш от мен?
- Искам да знам къде са отишли.
Надценяваш способностите ми.
В Пънлай ако ти не можеш да намериш някаква информация,
никой не може.
Нали така?
Чакай в службата на магистрата. Ще изпратя някого утре преди залеза.
Ако никой не дойде дотогава, не чакай повече.
Добре, ще чакам.
Хуаин, секретарят се върна рано тази сутрин.
Проверих документите за покупки в казармата, както ми каза.
Повечето молби за покупка са били одобрени.
След като пристигнахме, казармата е била добре снабдена.
Казармата беше в окаяно състояние.
Ако не бях видял документа очите си, нямаше повярвам.
А това е в Пънлай.
Гарнизонът в Пънлай винаги е имал проблеми.
Корупцията е тумор, който разяжда Китай.
Мисля, че тези документи стигат, за да заведеш дело срещу казармата.
Ще почакам известно време. Трябва да потвърдя нещо друго.
Цао, днес съм много зает.
Когато се върна от наблюдателницата, веднага ще дойда при теб.
Трябва да ти кажа нещо важно. Чакай ме.
Изчакай ме тук.
Инар! Инар!
Инар!
Инар!
- Махай се!
Господарю на дъжда, чуй ме!
Знам къде е той. Мога да те заведа при него.
Да. Искам да го видя.
Търсех го.
- Кажи ми какво видя снощи.
Знам, че той ще дойде да ме отведе.
Господарят на дъжда не може да умре. Той ще се върне към живота.
Инар!
Фаталната рана беше на гърба.
Тази на гърдите е нанесена със съвсем различна сила.
Джун Фан не е позволявал на Инар да види истинското му лице.
През онази нощ трупът на Джун Фан се е появил при наблюдателницата.
Без маска. За първи път Инар е видяла лицето на Джун Фан.
Осъзнала е, че нейният Господар на дъжда
е обикновен човек.
Побесняла. Наръгала трупа още веднъж.
Ножът е бил оставен от истинския убиец.
Магистрат Ди, моля ви, спасете другарите ми.
Господин Ли ги иска мъртви.
Кажете им да отидат при Хун в моята служба
и да му кажат да дойде да се погрижи за това тяло.
Разбрано.
Господин Хун.
- Изчакайте малко.
Госпожице Цао, защо сте тук?
- Къде е магистратът?
Върнал ли се е?
- Още работи по случая.
Желая му всичко хубаво. Тръгвам си.
- Госпожице Цао.
Ди скоро ще замине от Пънлай, за да работи в Ланфан.
Иска да ви покани да заминете с него.
Никой не знае кога ще го направи. Може би не трябваше да ви казвам.
Имам важен случай. Тръгвам. Госпожице Цао, пазете се.
Тръгваме.
Защо сте постъпили така?
- Те са изоставили постовете си.
Полага им се такова наказание.
Дойдох да питам къде са били през онази нощ
и как ножовете им са се озовали в наблюдателницата.
А вие сте ги убили. Какво се опитвате да скриете?
Значи казвате, че крия престъпленията им?
Ако не е така, защо сте ги убили?
Отговорете ми!
- Честта на армията е най-важното!
Те заслужават наказание за грешките си.
Това е моята казарма. Аз решавам какво да е наказанието.
Не искахте ли и вие те да бъдат наказани?
Заподозрели сте ги в нещо, затова сте дошли да ги хванете,
да ги обявите за убийци и да ги осъдите на смърт.
Аз разрешавам случаи според доказателствата.
Ако се бяха оказали невинни, нямаше да умрат.
Вижте ги. Доведох този от град Фан. Този - от Червената долина.
Този - от Люлин. Този - от Ци. Нямаха имена.
Бяха просяци. Дадох им имена. Научих ги наред.
С камшик ги отучих от лошите навици.
Превърнах ги в почтени войници.
Вашите обвинения
щяха да съсипят самочувствието им.
Случаят все още не е разрешен.
По-добре те да са мъртви, но да запазят достойнството си.
Магистрат Ди, заминете оттук, заедно с хората си.
Това е моята казарма. Аз решавам какво ще стане тук.
Няма страшно, не се притеснявай.
Ще кажа на някого да смени струните.
- Няма нужда.
Да поканя ли магистрат Ди да дойде?
- Няма нужда.
Не разбирам. Очевидно се тревожиш за него.
С него сте близки. Защо не искаш да го виждаш?
Това да последваш някого
към непознато място
не води до щастлив край.
Не е точно така. Животът е непредсказуемо пътешествие.
Човек може да преживее какво ли не.
Всяко предизвикателство, с което се сблъскаш,
може да ти даде вдъхновение,
тъга или радост.
По далечните места няма нищо.
Не е задължително да е така.
Ди скоро ще замине от Пънлай, за да работи в Ланфан.
Иска да ви покани да заминете с него.
Никой не знае кога ще го направи.
Нали знаеш, че плодовете се появяват след три или четири години?
Но ще се появят, нали?
Тук съм.
Удържах на думата си. Върнах се.
Когато бях малък, хванах едно щурче.
Беше по време на фестивала на драконовите лодки.
В тревата в двора на къщата ни.
Щурчето не спря да свири.
Изглеждаше, че има безкрайна енергия.
Беше много приятно за ухото.
Мислех, че никога няма да спре да свири.
Само че малко след седмия месец от онази година щурчето умря.
Много плаках.
Оттогава нататък всяка година си хващах по едно щурче.
А те всичките все едно се бяха наговорили
да умират в края на лятото.
Не помня
кога спрях да плача.
Но оттогава...
Не съм плакал за ничия смърт.
Не съм проливал дори една сълза.
Не мога да спася никого!
Не мога да спася никого.
Магистрат Ди, събудихте се.
Госпожица Цао ви приготви чай и вода от кладенеца.
Тя...
- Няма я. Каза да се погрижа за вас.
Каза да ви кажа да си вървите, след като си изпиете чая.
Тя ще се върне късно.
Магистрат, Почитаемия е научил къде са били четиримата войници.
Как може да е в тази кръчма?
Тук е имало проблеми през онази нощ.
Това...
- Разпознавате ли ни?
Последния път стана недоразумение.
Почитаемия ми каза да ви помогна. Ако имате въпроси, питайте.
Да влезем.
- Заповядайте.
Тези негодници потрошиха кръчмата ми.
Кога са дошли?
- По здрач.
Носеха ли ножове?
- Не.
Ако имаха оръжия, щях да запомня.
Какво друго ви е направило впечатление?
По същото време двама гости пиеха в частната стая на втория етаж.
Познавам единия - господин Сие от магазина за сол.
Не знам кой беше другият. Беше с мустаци.
Преди...
- Разкажете за младежите.
Напиха се и започнаха да правят проблеми.
Първо обърнаха масата, после ме биха без повод.
По това време господин Сие и мустакатият приключиха с пиенето.
Слязоха от горния етаж. Сблъскаха се с младежите.
Когато видяха мустакатия, те се стреснаха.
Накрая той ги отведе.
Мустакатият държеше ли се като войник?
Сега като го казвате, да, държеше се като войник.
Магазин за сол "Сие"
Значи войниците тайно са отишли да пият.
Сблъскали са се с капитан Ли.
Не се връзва. Когато бяхме в казармата,
Ли каза, че е питал младежите къде са отишли
и нищо не е научил.
А кръчмарят казва, че именно той ги е отвел.
Значи капитан Ли лъже.
- Защо му е да лъже?
Защо не ни каза?
- Защото не иска други да знаят
с кого се е срещнал и за какво са разговаряли тогава.
Магистрат. Магистрат, излязоха.
Нищо чудно, че казармата е толкова зле.
Купените неща са скрити тук.
- Тези са много алчни.
Спрете.
- Аз съм магистрат Ди Жендзие.
Нося важно съобщение.
- Влезте.
Магистрат Ди, добре дошли отново.
- Магистратът носи важно съобщение.
Ако не бяхте дошли, аз щях да дойда при вас.
Дезертьорът Гуо Куей, под фалшивото име Цяо Тай, е нарушил закона.
Съдът разпорежда той да бъде наказан според военните закони.
Магистрат Ди, вие сте прикривали дезертьор.
Трябва да бъдете арестуван и съден.
Ма Жун!
Пуснете ме! Магистрат!
- Не мърдай!
Магистрат! Тай! Тай! Пуснете ме!
Пуснете ме!
Създаваш безредици в казармата. Затворете я.
Разбрано. Идвай!
- Пуснете ме! Тай! Магистрат!
Ако не се беше разкрил при регистрацията,
нямаше да си спомня, че те видях в Юджоу, Хъбей.
Дезертьор си, а влизаш толкова смело в казарма?
Дързък си. Помниш ли заместник-комендант Луан?
Той ми беше приятел.
Магистрат Ди, с вас ще си поговорим по-късно.
Заведете го да си почине.
Тай. Тай. Тай. Тай.
Тай. Тай... Мъртъв ли е?
Мъртъв ли е? Убихте ли го? Тай!
Мъртъв ли е?
Тай, жив ли си? Тай! Тай!
Не ме пипай.
Тай? Тай?
- Боли.
Много ме уплаши.
Тай.
Тай...
- Създадох проблеми на магистрата.
Той не се страхува от проблеми!
За толкова години имах малко възможности да напиша името си.
Дойдох в тук и видях войниците...
Как можах...
Аз...
- Как можа...
Как можа да ги оставиш да те пребият така?
Млъкни. Остави ме да говоря.
Предай думите ми на магистрата.
- Ти ще му кажеш всичко.
Късно е.
Дори да ме осъдят за дезертьорство, мисля, че си струваше.
Истинското ми име е Гуо Куей.
Бях в армията на генерал Мън
по време на нападението на гарнизона в Юджоу, Хъбей.
Династията Тан беше във война с васалите.
На всички беше ясно, че излизането на бойното поле
означава смърт.
Беше само въпрос на време.
Един ден, след учението,
чух смеха на една жена.
Този смях ми даде причина да живея,
когато очаквах само смърт.
Жената ми се усмихна.
Тя беше наложница на заместник-коменданта.
Каза, че ме харесва.
Помоли ме да я отведа.
Тогава станах дезертьор.
А след това какво стана?
На третия ден, след като избягахме, тя не можеше да издържи повече.
Бързо.
Какво има?
- Дотук бях.
Изминаха три дни.
Вече не мога да издържам на страха и тревогата.
Не можех да я гледам как страда.
Върнах я в лагера.
И това си е струвало?
С нея бяхме заедно...
Глупости!
Боли.
Кажи на Ди, че той е най-хубавото, което ми се е случвало.
Убийте го! Убийте го!
Убийте дезертьора! Дезертьор!
- Пуснете ме!
Убийте дезертьора! Убийте го! Дезертьор!
Убийте го! Дезертьор!
- Цяо Тай! Цяо Тай!
Убийте го!
- Цяо Тай!
Убийте го! Убийте го! Убийте го!
Убийте го! Убийте го! Убийте го! Убийте го!
Убийте го! Убийте дезертьора! Убийте го!
Дезертьор!
Последни думи?
Виждате ли? Това е съдбата на дезертьорите!
Страхливецът е избягал! Заслужава смърт!
Да го изпратим в Ада!
Убийте го!
Смърт за дезертьора! Убийте го! Убийте го!
Убийте дезертьора!
Не иска други да знаят с кого се е срещнал
и за какво са разговаряли тогава.
Молба за покупка номер 301-А! 600 дзин овнешки кожи!
Молба за покупка номер 302-А!
300 дзин ковано желязо за изработване на брони и щитове.
Молба за покупка номер 303-А! Хиляда въжета...
Защо ме гледате?
- ... за катерене.
Този лъже. Типичен чиновник. Иска да спаси своя човек.
Стражи, убийте го!
- Оставете го да се изкаже.
Метежник ли си?
- Къде са всички тези неща?
В момента са в магазина за сол на Сие
в източния район на града.
Хора като вашия капитан
унищожават достойнството на китайската армия!
Глупости! Чиновниците само лъжат! Убийте го бързо!
Приберете меча.
- Убийте го!
Кой е това?
- Кой е това?
Капитан Ли е заговорничил с търговеца на сол.
Вземал е подкупи и е нарушавал закона!
Присвоил е вашите провизии.
Сие, кажете на всички къде са провизиите.
Вярно е, в моя магазин са.
- Глупости! Пълни глупости!
Отговаряме за сигурността на страната, а гладуваме!
Войници загинаха заради лоши оръжия.
Какво правите? Това е метеж!
Върнете ни провизиите!
- Да го пребием до смърт!
Тай! Тай, събуди се!
Спокойно, силен е. Ще поспи два дни и ще се оправи.
Благодаря ви, магистрат Ди.
Сега ще можете да оправите оръжията и броните си.
Не благодаря само за провизиите. Върнахте ни достойнството.
Има и още нещо.
Капитанът е постъпил ужасно с онези младежи.
Те са били само на по 14 години.
Тежките наказания са ги съсипали.
Точно това искаме да избегнем.
Нищо не са разбирали. Умряха за нищо.
Това е много жалко.
Тръгваме.
Господин Хун, вчера прегледах нещата на младежите.
Намерих това. Бързах да ви го донеса.
Не знам дали ще ви е от полза.
- Квитанция от заложна къща?
Заложили са нещо в "Джун". Благодаря ви.
Магистрат, бях скрил нещо от теб.
Отдавна те познавам като Цяо Тай.
Ти си мой помощник. Не споменавай миналото повече.
Магистрат, господин Хун ви вика.
Забрави за миналото.
Тай, спокойно, не му казах какви глупости си вършил.
Казах му, че си се бил смело срещу враговете,
но си бил ранен от коварен противник.
Казах му, че все пак си се бил достойно.
А магистратът повярва ли ти?
- Ма Жун.
Добре че дойдох навреме.
- Да.
Полудявах от притеснение. За щастие Ди ни спечели време.
Как успя да запомниш толкова много документи?
Няма как човек да запомни всичко това.
Значи...
- Измислих си всичко.
Случаят с Инар и казармата е приключен.
Възможно е да се наложи ново разследване.
Възможно е младите войници да са ми показали нова посока.
Вече за нищо няма да ти вярвам. Само си измисляш.
Госпожице Цао.
- Какво те притеснява?
Минах покрай пазара. Търговците говореха за нещо.
Казаха, че магистратът има проблеми в казармата.
Не знаеха дали е в безопасност.
А и са видели господин Хун да води търговеца на сол към казармата.
Говори се, че е искал да спаси магистрат Ди.
Добре. Разбирам.
Съобщих за това на госпожица Цао, както ми казахте.
Само че тя не реагира.
Наистина ли?
Преди малко не беше такава.
Човек може да лъже за чувствата си, но не може да лъже себе си.
Сян, разлепи обяви, че търсим нови музиканти.
Ще ни трябват хора.
Какво ще кажеш? Не съм забравила да свиря, нали?
Не си.
Не помня кога за последно те чух да свириш.
Ще заминеш. Оставам без водеща изпълнителка.
Не мога да намеря нова толкова бързо.
Затова трябва да се упражнявам.
- Аз казах ли, че ще замина?
Напиши ми обещание, че ще останеш.
Ами...
- Не искаш да признаеш чувствата си.
Не можеш да скриеш чувствата си към един мъж.
А и притесненията ти не са истински.
И това ли знаеш?
- Знам го отдавна.
Не се тревожи за това, което не можеш да задържиш.
Човек не може да разчита на другите. Може да разчита само на себе си.
Сега трябва да се упражнявам.
Превод от английски: Tigermaster
©2024 Translator's Heaven