Da tang di gong an a.k.a. Judge Dee's Mystery - 01x13-15 (2024) (Judge Dees Mystery - 01x13-15/Judge.Dees.Mystery.2024.S01E15.1080p.YOUKU.WEB-DL.AAC.H.264-ANDY.srt) Свали субтитрите
ТОЙ ИДВАШЕ С ДЪЖДА Четвърта част
Заложна къща "Джун"
Господин магистрат.
Моля ви, проверете това.
Нож? Откога е тази квитанция?
От деня, когато господин Джун е бил убит.
Дадена е след затварянето на къщата. Господин Джун лично е приел залога.
Това е неговият почерк.
- През онзи ден, след затварянето,
тук имало ли е други хора, освен господин Джун?
Касиерът Лин.
- Той къде е сега?
В стаята на господин Джун.
Когато бях малък, в родния си град, спасих една птица.
Исках тя да живее добре. Купих й най-хубавата клетка.
Давах й най-чистата вода и най-хубавата храна.
Мислех, че така животът й ще е по-приятен и по-безопасен
от живота навън.
Накрая обаче птицата умря.
Баща ми каза, че тя е копнеела за свобода.
Не е била свободна, затова е умряла от отчаяние.
Заминавате ли?
Господин магистрат. Заложната къща е продадена.
Господин Джун е мъртъв.
Заложна къща "Джун" ще изчезне.
Щом ще изчезне, защо още пазите счетоводните книги?
Съжалявам, ако думите ми ви обиждат, но това не ви засяга.
Не засяга и господин Джун. Засяга най-вече мен.
За вас тези книги ценни ли са?
Пазихме тези счетоводни книги двайсет години.
Какви хора идват в заложната къща? Алчни хора.
Хора с финансови проблеми, които залагат семейните си ценности.
Хора, закъсали за пари, продаваха бижутата си.
Тези хора бяха много интересни.
Или се срамуваха да кажат нещо, или искаха много пари.
Имаше ги и тези, които се скъсваха да се пазарят.
Можех да...
Извинете ме. Защо сте тук днес?
Искам да ви питам нещо. Господин Джун е бил влюбен.
Знаехте ли това?
- Така ли?
Бил е влюбен в жена, която живееше в тресавището.
Красива жена. Господин Джун я е обичал много.
Красива жена, а? Значи лудата го е убила?
Моля?
Простете ми за прибързаното заключение.
Честно казано, изобщо не ме интересува
кого е обичал господин Джун или кой го е убил.
Човек, с когото сте работили 20 години, е мъртъв.
Наистина ли не ви интересува какво е станало с него?
Какво да ме интересува?
Причината да се превърне в Господаря на дъжда.
През последните шест месеца господин Джун беше много разсеян.
Всяка вечер изчезваше.
Само децата вярват в Господаря на дъжда.
Заблудил е лудата. Мен какво ме интересува?
Аз трябваше да отговарям за заложната къща.
Ако си бях губил времето с глупости, отдавна щяхме да затворим.
Ако не греша,
през онзи следобед вие и господин Джун сте се скарали.
Надявали сте се той да спре с глупостите
и да помисли за търговията. Той обаче е отказал.
Този свят отдавна ме съсипа.
Само в очите на Инар виждам нещо хубаво.
Тя ме гледа с любов и почит.
Аз също я обичам и почитам.
- Господин Джун, събудете се!
Сигурен ли сте, че тя обича вас, а не маската, зад която се криете?
Господин Джун, ако някой ден свалите маската
и вече не сте Господарят на дъжда, тя още ли ще ви обича?
Господин Джун, умолявам ви...
Постигнахме толкова много, а вие го пропилявате заради лудата...
Повече да не си посмял да я обиждаш пред мен!
Затова ли убихте Джун Фан?
Аз ли съм убил господин Джун?
Младите войници от Осми батальон са заложили този нож
след затварянето на заложната къща за деня.
Трябва да призная, че успяхте да насочите вниманието ми
към онези младежи.
Прекрасна история.
Господин Ди, изкарвате ме главен герой в тази история.
Оказвате ми голяма чест. Но аз съм просто касиер.
В най-добрия случай съм заместник на господин Джун.
Защо да го убивам?
Наистина ли се мислите само за касиер?
Минали са двайсет години.
Работили сте с него от самото начало.
От нищото сте създали успешна заложна къща.
За двайсет години сте научили всичко за сметките тук.
Гледали сте как господарят ви пилее парите по лудата.
Можете ли да приемете това?
Не.
Но какво можех да направя?
Той е господарят тук.
Убийте го.
Тогава цялото богатство тук ще бъде ваше.
Цялото богатство...
Магистрат Ди.
Знаете ли какво означава тази заложна къща за мен?
Не. Не. Разбира се, че не знаете.
Откъде бюрократ като вас ще знае какво е нужно за бедняци като нас,
за да се издигнат в обществото?
Искам да знам
какво сте преживели.
Всъщност няма нищо неочаквано.
Всяка такава заложна къща...
Когато отворихме "Джун", посрещах клиентите с усмивка.
Трябваше да ги обслужвам добре.
"Господине, тази цена ниска ли е? Не, не си отивайте, моля ви.
Не се ядосвайте. Може да обсъдим всичко."
С добрите клиенти няма проблем.
Само че лошите ме псуваха и заплюваха.
Усмихвах се и избърсвах плюнките им. Даже се извинявах.
И продължавах да се усмихвам. Не спирах да се извинявам.
Двайсет години.
Двайсет години работих здраво. Заради мен "Джун" се разрасна.
Магистрат, щяхме да отворим още една къща в Дзинан!
Представяте ли си? Подготвих всичко за господин Джун!
Само ми трябваха пари!
А къде бяха парите? Нямаше ги. Дал ги на лудата.
Джун Фан не само съсипа заложната къща,
а и пропиля двайсет години от моя живот!
И затова го убихте.
Да! Убих го!
Двамата не са наранили никого. Искали са да живеят живота си...
Той ме нарани!
Разбирате ли?
Той нарани хора, които 20 години работиха с него.
Даже каза, че е намерил Света на вечното блаженство.
В реалния живот това го няма. Какво щеше да яде и да пие?
Без тези двайсет години тежка работа
щеше ли да има пари, с които да радва лудата?
Щеше ли да има пари за идиотски дрехи?
Ако не носеше идиотските дрехи, лудата отдавна щеше да го убие!
По-добре, че аз го убих!
Така...
Така поне умря с достойнство.
Убийте го!
Убийте го!
Тук касиерът Лин е убил Джун Фан.
За да натопи Инар, е занесъл трупа до наблюдателната кула.
Със собствените си очи си видял как Инар наръгва Джун Фан.
Поискал си да я защитиш.
Но не тя е убила Джун Фан.
Преди тя да стигне до него, той вече е бил мъртъв.
Донесъл си трупа до това място, за да спасиш Инар от подозренията.
Аз го убих!
Обичаш Инар, но тя харесва само Господаря на дъжда.
Оставало ти е само да я следваш и да й помагаш както можеш.
Две пробождания. Двама убийци. Три местопрестъпления.
Трима души, изпълнени с несподелена любов.
Джун Фан е носил маска, за да бъде близо до Инар.
Уан Санлан би умрял за Инар.
- Човешкото сърце е сложно нещо.
Любовта е лудост.
- Страхливци!
В крайна сметка всички са избягали.
Човек не трябва да си търси извинения.
Ако няма смелост да признае любовта си, това не е любов.
Ти пък какво разбираш от любов? Греби и мълчи.
Как си?
- Да пием.
Наздраве.
Ланфан е далеч.
Колкото и хубаво да е виното,
вече няма да мога да пия с теб.
Значи знаеш?
Кой ти каза, че няма да пиеш с мен?
След като се настаня в Ланфан, ще те поканя да пием там.
Сериозно ли говориш?
Казана дума - хвърлен камък.
Аз го издялах.
Не ме бива в това. Не е като твоите бронзови зарове,
но ако го носиш със себе си, може би ще ти донесе късмет.
Задръж го. Не ме забравяй.
Как да те забравя? Дори да загубя зара,
никога няма да те забравя.
Пази се.
Време е да тръгваме.
- Къде е Ди?
Не съм го виждал тази сутрин.
- Да тръгваме. Ще го чакаме на пътя.
Назначиха ме да работя в Ланфан.
Заминавам. Искам да дойдеш с мен.
Обмислил съм всичко.
Там ще можеш да работиш като помощница на секретаря.
Или да си намериш друга работа. Каквато искаш. Ще те подкрепя.
Знам, че отдавна си в Пънлай.
Поканата ми може да изглежда внезапна.
Права си... Мъжът трябва да има смелост.
Ако живее живота си зад маска, значи е достоен за съжаление.
Скоро заминавам за Ланфан.
Много ще се натъжа, ако не дойдеш с мен.
Какво става?
Да не би Ди да е решил да ходи пеша до Ланфан?
Питай го.
- Ти го питай.
Не съм чак такъв глупак. Той очевидно не е в настроение.
Не искам да ми се кара.
- Не е ли в добро настроение?
Не го ли виждаш?
Тя защо е тук?
Здравей.
Здравей.
Тя наистина ли идва?
- Ще дойде ли в Ланфан с нас?
Ще я питам.
- Какво? Не е твоя работа да питаш.
Как така? Това е важно. Трябва да знаем дали ще дойде с нас.
Защо да не питам?
- Сега са добре.
Да тръгваме.
Да тръгваме.
Да тръгваме.
Да тръгваме.
ЧЕРВЕНИЯТ ПАВИЛИОН Първа част
Отново сме в пустинята. Прекрасно.
- Страхотно.
Ди, помниш ли как се запознахме тук?
Да...
Умирахте от глад...
Обир...
Чакайте.
Откога не сте яли?
- От няколко дена.
Нямате ли си работа да се прехранвате?
Ако имахме, нямаше да те нападнем.
- Тогава работете за мен.
Добре.
Ако не бяхме толкова гладни тогава, кой знае къде щяхме да сме сега.
Магистрат, какво гледаш?
- Какво има?
Идва.
Пясъчна буря! Да бягаме!
Хайде!
Бързо!
- Насам!
Бързо! Опасно е!
- Бързо!
Да се скрием там!
- Внимавайте! Не се разделяйте!
Бързо!
- Не се разделяйте!
Бързо! Не се разделяйте!
Да се скрием зад скалите!
Бързо! Бързо! Бързо! Крийте се бързо!
Бързо! Крийте се бързо!
Бързо! Насам!
Насам! Бързо! Не излизайте!
Не излизайте! Бързо!
Елате бързо! Бързо! Бързо!
Магистрат, куфарът! Куфарът!
Магистрат, това са приключените случаи!
Подпечатано от магистрата на Пънлай
Магистрат, градската стража ни изпрати писмо с гълъб.
Какво има?
И стражите са били приклещени от пясъчната буря.
Ще дойдат след десет дни.
Ма Жун, ти и Цяо Тай тръгвайте веднага.
Проучете пътя към града. Ще се видим при градската порта.
Новите стражи още не са пристигнали. Внимавайте.
Да.
Не очаквах след бурята небето да е толкова ясно.
Звездите са толкова близо до нас.
Наистина, не знаех, че след като пясъкът се разпръсне,
звездите в небето ще бъдат толкова ярки.
Пустинята си има своята красота.
Но...
Нещо тежи ли ти?
Днес в пустинята намерих малък дървен меч,
който пазех от много години.
Меч от прасковено дърво. Много е важен за мен.
Не съм от хората, които вярват, че прасковеното дърво гони злото,
но вярвам, че този меч ми носи късмет.
Днес той отново беше в ръцете ми.
Може би се опитва да ми напомни,
че в Ланфан е много опасно.
Страх ли те е?
Страх ме е да не ти се случи нещо.
И аз не вярвам, че прасковеното дърво гони злото.
Но вярвам в теб.
Вярвам, че можеш да се справиш с всеки враг.
Превод от английски: Tigermaster
©2024 Translator's Heaven