John and Mary (1969) Свали субтитрите
по романа на Мървин Джоунс
Добро утро.
Това е почти като гостуване...
Абсолютно! Ако го правиш, прави го като хората.
Или изобщо не го прави. Разбираш ли?
Казвам ти, идват тук!
Актриси, манекенки, стюардеси. Фрашкано е.
И всичките – гладни за секс.
Доколкото знам от опит – за пържола с картофки.
Твоят опит, така ли? Просто не си наясно.
Ще си ходя.
- Остани за още една бира.
Може да ти излезе късметът. Хей, Чарли!
Какво ще стане след една бира? Да не ни изнасилят?
Мой човек, попаднал си на точното място.
Тук и да те изнасилят, никой няма да разбере.
Блъсканица като в метрото.
- Раят за несемейните!
Наистина си вярваш, а?
Мислиш, че като се изтупаш, като се полееш с лосион и... Така ли?
Ами да! С едно шери можеш да свалиш всяка,
която се появи на хоризонта.
- Две датски бири!
Ето ви рестото.
- Сложете го на бара.
Благодаря много. Ако обичате!
Казвам се Стенли.
- Аз съм Фран.
Здрасти, Фран. Как си?
Тук не е ли страхотно?
- До сега беше тъпо.
Наистина ли? Нямаш ли приятели наоколо?
Фран, имаш ли апартамент?
- Държа стая наблизо.
С една приятелка.
- Но тя е нощна смяна, нали?
На тоя, дето е направил този филм, сигурно му хлопа дъската!
Десет километра задръстване... И хора да изяждат хора?
Може пък ние да сме луди?
- Не съм мислил за това.
Уличното движение те побърква.
- Но не изяждам приятелката си.
Обичам филми с начало, среда и край, и то в този ред.
Това е символика.
- Моля?
Казвам, че е...
- Символичен.
Точно така е замислен.
- Моля?
Гледах го на филмовия фестивал. Той е напълно символичен.
Отразява нашето материалистично мислене.
Да, точно това имах предвид. Благодаря.
Познат ли ти е?
- Не, просто имаме еднакви вкусове.
Може ли да ви почерпя?
- Да. За мен двоен "Чивас Регал".
Един двоен "Чивас Регал, една водка с тоник,
две чаши сухо бяло вино и... две бири.
Да ви помогна ли?
- Добре.
Това не е ли твоят приятел?
Радвам се, че филмът ви е харесал.
Не ми хареса.
- Така ли?
Не ми допада неговата критика.
- Разбирам.
Как ви беше името?
- Не съм го казвала. А вашето?
Ето поръчката. 6.45.
Целият този боклук е за теб, скъпи.
Добре ли спа?
- Доколкото изобщо спах.
Събудих ли те?
- Не си.
Сгънал си ми дрехите.
- Бяха на пода.
Там си ги държа обикновено.
Спах много добре.
- Забелязах.
Чувствам се отлично. Ти добре ли си?
Да, добре се чувствам.
Десет часа! Искаш ли нещо, преди да си тръгнеш?
Какво например?
- Може би баня?
Разбира се. Благодаря.
- Преди да изчезнеш.
Точно като котките...
Душат наоколо, преди да се съешат до края на живота.
Питам се дали е открила свободната стая?
Една празна стая винаги ги навежда на разни мисли.
Постепенно проникване...
В такъв момент трябва да си много внимателен.
Много внимателен!
Бързаш ли или ще останеш за закуска?
Искаш ли да я направя?
- Какво? Не, аз ще я направя.
Доста е просторно тук.
Може би жена му е заминала на почивка.
Обичам широки пространства.
Значи намери стаята...
Всичко е подредено. В нашата кухня винаги е хаос.
Може жена му да го е напуснала.
С кого живееш? Съпруг? Приятел?
Надявам се, че яйцето ти харесва.
- Страхотно е.
Искаш да остана.
Това е селско яйце...
- Откъде ги взимаш?
Купувам ги.
- От село?
Не, от магазин. Възможно е. Тоест, струва си усилията.
Да, предполагам.
Тази кокошка... е яла естествена храна.
Яйцето е органично.
- Това добре ли е?
Сигурно е луд на тема здравословно хранене.
Аз купувам полуфабрикати, синтетика... всякакви боклуци.
Пластмасови яйца, снесени от компютър. Не ме е грижа.
Кафе?
- Благодаря. Без сметана и захар.
Яйцата не са любимата ти закуска, нали?
Ами... зависи.
С кого се събуждам.
- Зависи с кого се събуждаш.
Кафето е чудесно.
Дали си лягаш с всеки, който ти предложи?
В Америка... изкуствените хормони в пилешките храни...
оказват обезпокоително влияние на възрастните мъжки индивиди.
Шегуваш се!
Май ще си тръгвам след закуската.
Наистина, повечето сутрини изобщо не закусвам.
В момента е доволен от себе си.
Какво казваш?
Нищо.
Снощи си изиграх картите много хитро!
Направо е самодоволен!
Да не би случайно днес да е рожденият ти ден?
Какво?
- Да е рожденият ти ден?
Не, аз съм Водолей.
Честит рожден ден!
- Благодаря.
Това "да" ли значи или "не"?
- Какво?
Рожденият ден.
- Не знаеш ли?
Не, не чета хороскопи.
Така ли?
- Не.
Животът е достатъчно труден, за да се притеснявам,
че ако срещна зодия Лъв, значи не ми е ден за обир на банка.
Явно си Лъв. Приличаш на Лъв.
- Телец съм – те обират банки.
Ако искаш да отидеш при приятелите си...
Не, добре ми е.
- Не исках да ви преча.
Не. Просто бяхме на кино...
- Разбирам.
Често ли ходиш на кино?
Извеждат ме насам-натам, да се образовам.
Ами, изглеждаш доста... интелигентна.
- Е, имам образование.
Миналата седмица ходихме на театър с участие.
Театър на публиката.
- Какво е това?
Публиката прави представлението.
Всеки трябва да участва. И какво правите?
По средата на представлението гасят лампите и актьорите те опипват.
Не е ли отвратително?
- Не чак толкова.
Моля?
- Не чак толкова.
Хей, тръгваме! Утре Дийн е рано в училището.
Жалко, не успяхме да си поприказваме.
Дийн ще ме закара. Ами ти?
Лека нощ.
- Дийн може да закара и теб.
За мен ще е удоволствие.
- Аз май ще поостана.
Разбирам...
Чао.
А, да! Благодаря.
Лека нощ.
Лека нощ.
Ooh.
"Разбирам"? Какво разбира?
Кога точно си го науми?
Ако отиваш с някого да слушате плоча, работата е ясна.
Не всички момичета мислят така.
Не ти се е случвало от първия път, а?
- Не бих казал.
Мислиш ли, че би ме харесал повече, ако...
ако ти струвах три вечери в скъп ресторант?
Момичетата са различни, това е всичко.
И добрите се свалят поне три седмици?
Предполагам. Средно – две седмици.
И колко време се задържат средно?
Да ти сипя още кафе?
- Не, благодаря.
Не ги колекционирам като марки, ако си мислиш това.
Наистина ли?
- Предполагам, че си имала дузини?
Дузини какво?
- Дузини мъже.
Защо го казваш?
Просто нещо, което човек иска да знае.
- Така ли?
Не, искам да кажа, че едно момиче
може да е имало дузина мъже и пак да си е наред.
Това е много мило.
- Или един-двама...
и пак да си е...
Курва?
- Не, не бих се изразил така.
Исках само да те опозная.
Е, не започваш зле.
Не, имам предвид, повече за теб...
Защо го направи?
- А ти защо?
Различно е.
- Така ли?
Просто си помислих, че ще бъде приятно,
това е всичко.
- И беше ли?
Нямаше проблеми.
Притесних ли те?
- Да.
Това за яйцата – на вкус са като всички останали, откъдето и да са.
Ти скачаш в леглото с непозната. Без угризения.
Преди да се прибере жена ти в понеделник.
Какво искаш да кажеш?
- Мислиш, че ходя
в този бар всеки петък... Да ме чука някой?
За първи път бях там!
Приятелят на Джейн предложи да отидем някъде, за разнообразие...
Това е. Съжалявам, че те разочаровах.
Не съм разочарован.
- И още нещо!
Дори аз понякога казвам "не"!
Хей, можеш ли да...
Хилари, аз съм.
Добре ли си?
- Да, надявам се.
Къде си?
- Не знам.
Прибирам се. Ще купя нещо за ядене.
Яйцата са така натъпкани с химически хормони,
че можем да си сменим пола.
- Какво?
Няма значение. До скоро.
Чао.
Бонжур, скъпа! Нагоре, нагоре...
С овесените ядки. Задръж, камера... поп арт.
О, за Бога, Питър!
Голямото момиче се завръща след една хубава нощ
с куп продукти. Това е незабравим образ.
Грандиозно!
- Гледай си работата.
Това е моята работа. Правя научно изследване.
Да си чувала за реализма в киното?
Той е само едно извинение, за да снимаш в женската тоалетна.
Ще направиш ли нещо за Анди?
- Добро утро, Трейси.
Плачи, бебчо! Грандиозно! Красиво!
Красиво!
Ехо!
Връщаш се?
- Не, няма ме.
Мислех, че оставаш за уикенда. Боб си идва довечера от Филаделфия.
Шефът го е пуснал да си поиграе!
- Не е честно.
Някой грижи ли се за тези костенурки?
Г-н Бигълман го иска постоянно до себе си.
Да не се жени за него, а?
Ще прехвърли целия източен бизнес на Боб.
Идната седмица го изпраща с шефския самолет до Флорида.
Наистина ли? Ще трябва да отидеш и ти?
Ами, не.
- Г-н Бигълман ще ревнува?
Боб ще води немски клиент със съпругата му, която не би разбрала.
Кофти.
- Ще бъде тук всеки момент.
Извадихме голям късмет. Един от нюйоркския офис умрял
и г-н Бигълман изпраща Боб на погребението.
Очевидно му дават най-добрата работа.
Щеше ми се да харесваш Боб.
- Харесвам го. Няма проблем.
Щях да го харесвам повече, ако не идваше тук като на хотел.
Да.
- Още не е получил повишението си.
Моля се на Бога да побърза, за да си спя в леглото.
Джейн отива при Дийн.
Моля те.
Добре.
Трябва ли да тръгваш вече?
- Да. Извини ме.
Всъщност това беше добре казано.
- Кое точно?
"И аз понякога казвам "не". Хареса ми как го каза.
Благодаря.
- Всъщност нямам.
Какво нямаш?
- Съпруга. Или нещо подобно.
Решила си, че имам заради размерите на апартамента.
Приспособен таван. Било е художествено ателие.
Сам ли си направил всичко?
- Един приятел ми помогна.
Още работя по него. Чакай... Забравих за какво дойдохме.
Да ти пусна плоча. Забравихме.
- Да, забравихме.
Имам хубава колекция.
Обикновено си пускам класическа музика следобед и джаз – вечер.
А какво слушаш сутрин?
- Духова музика.
При условие, че не вали.
- Е, да не нарушаваме правилата.
Хитър ход. Изключително хитър.
Облече се, сложи си палтото, тръгна към вратата.
Направи го така, че да я моля да се върне.
Трябваше да я оставя да си мисли, че имам жена.
Спечели преднина... Значителна преднина.
Накрая ще трябва да си отиде. Като Рут...
Хайде, качвай се.
Хей! Чакай!
Оттук. От тази страна.
Не се притеснявай, скъпи. Ти беше най-добрият.
След това беше Ани.
Трябва да дойдеш на вечеря. Имам най-готиния съпруг.
Не ща да вечерям с готиния ти съпруг.
Нямам съпруг.
И от другата страна ли е същото?
- Да.
Ще я обърна.
- Дори не съм се замисляла за съпруг.
Извинете, госпожице.
Търся малко употребявана амазонска фунийка.
Какво смешно има? Много трудно се намират.
Ще я купя със или без стрелички.
- Съжалявам.
Израснала съм в семейство на хипита.
Къде другаде ще намериш честност, интелигентност,
загриженост, непредубеденост...
- И да взима хапчета антибебе.
И да е всезнайко.
- Как се измъкна днес?
Сам пожелах да закарам Стиви на фризьор.
Дадох му 50 цента за бонбони.
- Може да се изгуби.
Трябваше да му дадеш долар.
- Ще ти се обадя.
Здрасти, татко.
- Здрасти.
Взе ли си бонбони?
- Да.
Господине! Фунийката ще пристигне в петък.
Ще ви я запазя.
Може ли да намина по обяд?
- Да.
Добре.
- Защо каза това?
Защото търся нещо, затова! Искаш ли сега да те подстрижат?
Казвате ни, че ако работим в рамките на съществуващата система,
ще получим, каквото искаме. Това са само обещания!
За да не правим нищо, ни залъгвате с празни думи.
Не ни давате това, което искаме. И то – сега!
Нека ви кажа нещо. Единственият начин да се постигне нещо,
като изключим протестите, които ни изправят срещу проблемите,
начинът да се справим, е чрез политически средства,
чрез политическа партия, която да ни представлява.
Не бива само да викате, а да действате!
Ние, чернокожите, чакахме достатъчно.
Изчерпахме законните форми и средства.
Нима не биваше да протестираме чрез окупация,
да отстояваме правата си дори с телата си?
С телата си да построим сетна!
Знаете позицията ми за Виетнам и задължителната военна служба.
Знаете какво мисля за черната революция в страната ни.
Да? Добре.
Щом знаете позицията ми,
тогава знаете, че аз ви представлявам,
че предложенията ми за бъдещи стъпки идват
от вашата отговорност към мен и моята отговорност към вас.
Това значи да си политик.
Искам само да кажа, че ми беше драго да бъда сред вас.
Ако имаше подобна енергичност и дълбока загриженост в Сената,
отдавна да сме решили проблемите на Ню Йорк.
Знам, че много от вас са изгубили илюзиите си относно "политиците".
И имате пълно право!
Но и вие сте отговорни и трябва да промените нещата.
Имате тази възможност да определите
каква трябва да е американската политика и да изберете политици,
които ще градят обществото, което вие искате.
И в заключение ми позволете да кажа,
че сте намерили най-вярното мото на нашето време:
"Прави любов, а не война." Благодаря ви.
Мир, мир, мир!
Не знаем нищо един за друг, нали?
Бихме могли да сме които и да е хора.
Аз съм просто някой.
- Не, аз казвам, че...
Вече знам нещо за теб – приготвяш закуски, миеш чинии.
И няма да ме помолиш да остана, докато аз не те помоля.
Това ли е всичко?
- И че ми хареса с теб.
Достатъчно, за да го направим пак?
Това май не е покана? Само информативно запитване.
Ще ти кажа всичко, което поискаш да знаеш.
Къде живееш?
- Тук. В западната част на града.
Кажи за себе си.
- Добре.
Какво искаш да знаеш?
- Какво точно правиш?
Имаш предвид работа? В момента работя в една галерия.
Къде точно?
- Близо до Мадисън, галерия "Расига".
Заобиколена съм от първобитни божества.
А къде живееш?
- В източната част. "Мъри Хил".
Къде по-точно?
Шантава четириетажна къща, високи тавани, дървета на улицата.
Имаме си часовник на ъгъла при аптеката.
Спрял е през 1930 г... Винаги за всичко закъснявам.
Много забавен квартал. Млади мъже с пуделчета.
Само по едно убийство на седмица...
На първия етаж си имаме собствен режисьор.
Прави филм за истинските неща в нашата къща.
Прекарваш ли много време с него?
- С часове.
Той не знае какво се случва в къщата.
Трябва да му разказвам.
- А ти всичко ли знаеш?
Много съм любопитна. Не си ли забелязал?
На втория етаж живеят японци...
Търсят си гаджета чрез компютър. А ние им шием копчетата.
"Ние"?
- Аз, Хилари и Джейн.
Видя ги предната вечер.
- А, да!
Другите две момичета.
- Точно така.
Много си близка с тях, нали?
- О, да. Споделяме си всичко.
И аз му викам: "Търкай ми корема в кръг и кажи "обичам те".
Беше страхотно. После викам: "По-ниско".
А той вика: "Обичам те, обичам те".
Познаваш ли тази музика?
- Малко.
Георг Фридрих Хендел. Много чиста музика.
Духов оркестър. Без скрибуцане на струни.
Много е практичен тоя Хендел. Дай му разходка с лодка по реката
или пък фойерверки и той ти пише музика за това.
Тази например е написана за дворцово увеселение.
С напудрени перуки, всички скачат от радост.
Знаеш ли, че Хендел е написал три пиеси за обой
едва единадесетгодишен? Не се шегувам.
Хрумна ми асоциацията, че ако застанеш с лимон
пред духов оркестър, музиката спира.
Опитваш се да изкараш звуци, докато някой смуче лимон пред теб.
Не става! Ще ти излезе пяна на устата.
Слънцето изгрява.
Тя не ме слуша.
Сега пък какво направих?
Разказвам й нещо интересно, за да знае.
Досаден е с тези духови музики.
Заобиколена е с всички тези приятелчета.
Трудно се полагат усилия за нещо, което може би не искаш.
Чудя се за кого си мисли? За режисьора?
Или за японците?
Пробва най-стария трик на света. Не се опитвай!
Не съм чак толкова проста.
Досадих ти.
В училище нищо не научих. Та кой ли е научил?
Но мъжете те учат на разни неща.
- Сигурен съм.
Обясняват ти за електоралните процеси
и как да ядеш артишок без да се изцапаш.
Режисьорът ли те научи на тези неща?
Всички, които познавам, ме учат на нещо.
И той те е научил?
На доста неща.
- Спиш ли с него?
Приписваш си права над мен.
- Нямам ли право?
Не.
- Не ли?
Това, което ти дадох, не е свързано с права и не те ангажира.
Беше безплатно. Мислиш ли, че за всичко трябва да се плаща?
Не, обаче за да има значение една връзка...
Връзка? Това ли имаме ние?
- Двама души трябва да...
Е, мисля, че връзката не е толкова важна,
освен ако не изискват нещо един от друг.
Съжалявам.
Сигурен ли си, че знам достатъчно за теб?
Какво искаш да знаеш?
С какво се занимаваш?
- Проектирам мебели.
Ти ли си проектирал това?
Не ти ли харесва?
- Е, можеше да е по-удобно.
Снощи не се оплакваше.
А защо поисках да се преместим на леглото?
Това е функционален диван.
- Е, проработи, нали?
Хайде, вдигни телефона.
Ало?
- Здрасти. Аз съм.
Не съм те виждала от месеци.
- О... здравей, Рут.
Кой е при теб?
- Един приятел.
Довечера ще правя купон и искам да дойдеш.
Довечера ли?
Не съм сигурен за довечера.
Опитай се да дойдеш.
- Къде ще бъде?
Номер 414, източна 55-а улица. Близо до Сътън.
Близо до Сътън? Това е тежкарски адрес.
Да не би да се омъжваш?
Забравил съм кога е рожденият ти ден.
- Нямам рожден ден, не съм бременна.
Просто ще се радвам да те видя.
Добре, ще опитам.
Не, няма да забравя.
И ти ми липсваш.
Не съм сигурен дали тя...
Добре, ще си резервирам билет.
Да, наистина. Всичко хубаво, скъпа.
Да, ще се видим там.
Благодаря.
Елизабет?
- Искат да ме посрещнат
на летището утре сутринта.
Не.
Довечера ще те кача на самолета и ще хвана сутрешния полет.
Хрумна ми нещо. Можем да пътуваме заедно.
Тя не знае как изглеждам, нали?
- Не.
Така ще останем заедно до утре.
Когато слезем от самолета, аз ще бъда просто една непозната. Ще изчезна.
Моля, г-н Дейвис, от полет 107 от Лондон,
да се яви на "Информация".
Ето го!
Как си?
Ще се опитам... Да, ще опитам.
753-2099?
Да.
Да, ще опитам.
Чао.
Повече не искам да се занимавам. Ревност, съперничество!
Свири бойна тръба и се впускаме в битка.
Щом изсвири бойната тръба, аз ще си тръгна за дома,
ще заключа вратата, ще изключа телефона...
Ще си измия косата и ще си гледам съботните филми
с пуканки в леглото.
Отлично ще се справя.
Ще изчезна.
Здравей.
- Май съм си забравила ключовете.
Сигурно са изпаднали от чантата ми. Благодаря. Очакваш ли някого?
Да. Теб.
А, не, отивам си вкъщи.
Все нещо е забравено, за да се върнеш.
Кой, аз ли?
- Имам предвид момичетата.
Най-вече ключовете.
- Каза мъжът със скромен опит.
Въпросът е какво да ти сервирам за обяд.
Способен си да направиш от жената съпруга.
Какво ще кажеш за суфле със сирене?
- Щом ти харесва. Аз си отивам.
Знаеш ли защо си тръгваш?
От дългогодишния си опит с жените сигурно знаеш,
че най ни харесва да слушаме класическа музика
и да наблюдаваме кулинарното ти изкуство.
За Бога! Извън твоята яйчена кутийчица кипи истински живот.
Няма смисъл да си измисляш защо да си тръгнеш или да останеш.
Знам точно защо си тръгваш.
Ревнуваш, защото говорих с Рут.
Най-гадното е, че е абсолютно прав.
Сега може да тръшне вратата след себе си завинаги,
само че ще иска да чуе още за Рут.
Коя е Рут?
- Рут ли?
Момичето, с което излизах.
- Излизал си?
Не беше сериозно.
- Не беше ли?
Познавахме се почти осем месеца,
понякога се отбиваше и оставаше.
И накрая тя...
Се изнесе?
- Нанесе.
Има ли някой вкъщи?
Скъпи, пристигнах!
Да, виждам.
- Нанасям се при теб. Завинаги.
Къде да сложа перуката?
Чудесно апартаментче си имаш!
- Всъщност не е толкова голямо.
Тези в спалнята ли отиват?
Ако й издуеш корема, ще те съдя!
Искам я слаба за пролетната колекция.
Защо пък да стане точно сега? Правим го от месеци.
Нанасям се само за да спестя парите за такси.
Дрехите ти ще получат клаустрофобия в този гардероб.
На кого му трябват дрехи? Ето... дай ми това.
Ще донеса чаши.
Мисля си за монахините. Дали от тях стават добри модели?
Поне нямаш такива грижи.
- Нямаш ли стъклени чаши?
Заповядай.
- Шампанско!
Ето го.
- Какво празнуваме?
Домашния живот.
- Това ли ще бъде?
Домашен живот означава още два сантиметра в ханша.
Кой ще представи банските ми на Карибите?
Аз ще се грижа за него. Ще стана кожа и кости.
Всъщност аз...
- Млъкни и слушай.
Когато се връщаш уморен от работа, чехлите ти ще са до камината,
а вечерята ще се размразява в печката.
По дяволите равенството. Аз ще ти готвя!
Ти ще какво?
"Един лук, ситно нарязан. Четвърт хамбургски салам.
Половин лъжичка лют червен пипер.
Половин чаена лъжичка "Уорчестър"...
"Една скилидка чесън."
Хей... куче...
Куче, недей! Не това... Рут, мисля, че...
Помощ!
Това беше краят с Рут.
Значи си сам.
- Бях.
Да. Какво ще правиш с това?
- Ще се надявам на чудо.
Ще бъдете ли така любезна?
- А, да.
Това ли е любимото ти хоби? Готвенето.
Понякога. В събота и неделя. Като тениса.
Играеш тенис?
- Понякога в парка.
Поддържам форма.
- Сигурно помага.
И така, какво ще бъде основното ядене?
Толкова много храна! Защо ти е?
- Обичам да има избор.
Така съм възпитан.
- Вашите ресторант ли са имали?
Не. Майка ми беше светица.
- И как те отгледа?
Гладен.
- Защо?
Вечно висеше по митинги
за предотвратяване на Третата световна война.
Не се прибираше на време, за да напазарува.
Седмици наред карах на кренвирши.
А баща ти какво мислеше за това?
- Умря от глад.
Не, шегувам се. Изостави ни.
Майка ми имаше много приятели, защитници на най-различни каузи.
Един от тях казваше: "Розали, това момче ревнува.
Има едипов комплекс." Майка ми се казваше Розали.
Но и през ум не ми е минавало да спя с нея.
Не се оплаквам.
- Разбира се, че не.
Само дето изпрати маратонките ми на някакви стачкуващи миньори.
Съчувствах им, но не разбрах защо са им маратонки 37-и номер.
Добра жена! Ти не си добра, нали?
Добра ли? Не, определено не.
Не сте казали какво да е основното ядене, мадам.
Пържола от сукалче, хранено с трева,
или хваната с въдица пъстърва.
Това би било хубаво. Може довечера да изядем рибата.
Грешка.
- Настъпва.
По-изтънчено от Рут, но все пак настъпва.
"Може довечера да изядем рибата!" Като че ли сме женени от години.
Каза го така, като че ли сме женени от години.
Да не съм се побъркала? Да се забърквам с някой,
който играе тенис? Какво бъдеще ще е това?
Довечера може да не съм тук.
- Наистина може.
По-добре я изведи някъде навън и после...
Ако не стане, можеш да я изпратиш до тях.
Довечера може да съм заета.
Може да излезем някъде довечера.
- Може.
Да глътнем малко чист въздух – да те видя на фона на дърветата.
Канен съм на парти. Не искаш ли да дойдеш?
Не, не искам.
- Само предлагам.
Не обичам партита.
Нищо не може да се направи. Не съм негов тип.
Все искам да изчезна от партитата.
Добро утро.
Какво правиш тук?
- Снощи ходих на парти.
Трябва да си по-внимателна. Понякога карам децата на училище.
Тогава си заключвай колата.
Партито беше ужасно...
Но срещнах едно приятно момче и се изнизахме към детската площадка.
Играхме пинг-понг, рисувахме картинки. Беше забавно.
Някаква госпожа викаше отгоре: "Какво става тук, деца?
Хайде, бягайте да си лягате."
- Така ли?
Накрая каза, че ще ме закара до нас.
- До вас?
Не съвсем.
По пътя минахме покрай твоята кола и аз казах:
"Остави ме тук, ако ти е мил животът.
Съпругът ми е страшно ревнив и е отличен стрелец."
Аз ли бях съпругът?
- Снощи беше.
Като чу това, той избяга от мен като от чумава.
Промъкнах се тук и седнах.
Изгревът беше прекрасен! Щеше ми се да го беше видял.
После, предполагам, съм заспала.
Какво ще правим сега?
Ще ти поръчам пушена сьомга в хотел "Плаза".
Сьомга! Супер!
Ето затова се промъкнах тук.
- Внимателно, откачалке!
Трябва да говоря с Елизабет. Всеки се развежда в днешно време.
Не ми се мисли за това.
Поне ще ти предложа дом.
Човек може да си живее удобно и в мерцедес.
Не знам какво искаш. Не разбирам какво ти трябва.
Закуска! В хотел "Плаза".
Успях!
- Изключително!
Хайде да ядем.
- Да.
Жената е щастлива, ако мъжът криво-ляво сготви нещо.
Ами така си е.
- Това е мит! Като секса и негрите.
Е, ти си капацитет!
- Какво имаш предвид?
Сигурно си безгрешен.
- Горещо е!
Знаеш всичко за духовата музика, за готвенето и Бог знае още за какво.
За теорията за секса в мултиетническото общество.
Достатъчно.
Не знам чак толкова за теорията за секса.
Помниш ли книжките, които си чела като малка?
"300 подхода за сексуално здрав брак".
Диаграмата ме обърка.
- Диаграмите са объркващи.
Предполагам, че си падаш по практиката?
Всъщност... той беше скаут.
- Какво?
Едва ли искаш да знаеш.
- Разкажи ми.
Не го разказвам на всекиго.
А на кого?
- Само на близки хора.
Ние не сме ли близки?
- Не, разбира се, че не.
Все пак давай.
Аз също бях скаут.
В женската младежка асоциация. Имах природен талант за възли.
На колко години си била?
- На 16.
Неговият лагер беше наблизо.
Една вечер всички момичета отидоха на кино.
Аз бях наказана да мия чиниите.
Хей, събуди се!
Събуди се, моля те!
Ще се видим утре.
Другите се връщат. Бързо!
Хайде, побързай!
- Тръгвам! Тръгвам!
Хей, чакай!
- Беше по-хубаво,
отколкото съм си го представял.
- Побързай!
Правихте ли го отново?
Следващата седмица си тръгнахме. Лятото свърши. Нямаше кога.
Исках да кажа, някъде другаде?
Не. Той беше от Филаделфия.
От тогава не съм го виждала.
Имаше почти розови очи и кестенява коса.
Странно, обикновено не се чувствам така след обяд.
Най-подходящото време е.
- Да.
Вечерите са...
за да се излиза с приятели,
да се срещаш с хора, да ходиш на кино.
Да.
- Следобедът си е точно за...
След страхотен обяд като този – с много вино...
Сега ми се прави само едно.
- На мен също.
НЕ ЗАБРАВЯЙ!
Вали.
Май не е много за излизане.
Колко е часът?
- Трябва да тръгвам.
О, колко е часът?
- 1:00 ч. Заспал съм.
Не забеляза новата ми нощница.
- Разбира се, че я забелязах.
Никога не оставаме заедно през цялата нощ.
Исках да ме видиш по нощница.
Минава ли ти наум, че само заради теб
някой се примирява с една вечеря в седмицата
и си носи нощницата в бакалски плик?
Само за да бъде изоставен в 1:00 ч. посред нощ,
без друга работа, освен да чете хотелския наръчник?
Ласкаеш ли се от това?
- Да, лаская се.
Не, смяташ го за съвсем естествено.
Да можеше да останеш.
Съжалявам.
- Не се оплаквам.
Един ден ще намериш идеалния съпруг –
със спортна кола и къща в предградията.
Ще си прекарвате идеално. Вечер ще играете монополи.
Ще дойда на сватбата.
- Не, няма.
Добре. Ще ти кажа какво ще направя.
Ще се виждаме, когато излизаш, за да купуваш пердета за дневната.
Ще се виждаме в хотела,
докато стане време да купуваме агнешки котлети за вечеря.
Би ми харесало.
- Няма начин.
Защо не?
Защото, ако въобще някога се омъжа, ще трябва да се разделим.
Ще ти липсвам още повече.
- За цвят в живота ми?
Поне веднъж в месеца? Да не си срещнала някой?
С къща в предградията? Не, още не съм.
Лека нощ, скъпа.
Не си отивай.
- Тук съм.
Здрасти.
Колко е часът?
О, Боже, колко късно е станало! Защо не ме събуди?
Ти... така сладко спеше.
Ще излизаме ли?
Не ти се излизаше, нали?
Не. Но ти искаше, нали?
- Всъщност не.
Тук ли беше... през цялото време?
- Измих чиниите.
Аз щях да ги измия.
- О, няма значение.
Просто ми се затваряха очите.
Откога седиш тук?
- От около час.
И докато сънувах ли?
- Мен ли?
Някой любим?
Не, нищо такова...
Е, какво ще правим сега?
Ти си стой, където си.
- О, не...
Хубаво е, нали? Никой не бърза да се облича,
да си отива вкъщи, преди да са забелязали, че го няма.
Толкова е обикновено и същевременно необикновено.
Поне до понеделник.
Предполагам, че ще трябва да хапнем.
Не и преди понеделник.
- Караш ме да огладнявам.
Ще ти сготвя.
Ще ти сготвя кренвирши.
- Много благодаря.
Изобщо не искам да ставаш от това легло.
Какъв ден само, а?
Нищо не сме правили. Съвсем нищо.
Да звънна...
- Какво?
Да звънна един телефон.
- Стига...
Да не се обаждаш на някое гадже?
- Не, на Хилари.
Обещах й да напазарувам.
Ще ме чака.
- Стой си тук.
Приятелят й може да дойде.
Ще й кажа, че няма да съм вкъщи.
- Винаги ли действате така?
Иначе едната трябва да спи в кухнята.
Не може ли сама да се оправи?
Разбира се, че може. Просто има нужда от малко помощ.
Ще напълни къщата с чужди хора.
- Трябва да се обадя.
А всичко вървеше добре.
Приятелят й може да дойде. Ще й кажа, че няма да съм вкъщи.
Тъкмо се решихме.
Просто има нужда от малко помощ.
И всеки друг. Всеки нуждаещ се.
Знае с какво нетърпение го чаках.
Налей си голяма чаша уиски и си вземи горещ душ.
Ще свърши работа.
- Ако ти стане мъчно, ми се обади.
Ние сме тук през цялото време.
- Кажи си номера.
744-9970. Чу ли ме?
- Да.
Добре. Чао.
Това приятелката ти Хилари ли беше?
- Да.
Секретарката на приятеля й се обадила да каже, че скъсват.
Май е извадила късмет.
- Тя не смята така.
Трябва да помислим за нея.
- Защо?
Защо ние трябва да мислим за нея?
Да не би да страда?
- Да. Тя страда в такива случаи.
Предполагам, че очаква да си отидеш и да й държиш ръката.
Сигурно би искала.
- И защо не тръгваш?
Не ти ли е най-добра приятелка?
Разбира се. Точно затова ме разбира.
Какво?
Че на мен ми е добре да съм с теб тук.
Моята нужда е по-голяма от нейната, така ли?
Знам какво правя.
- Наистина се раздаваш, а?
Ходила ли си по митинги?
- Какво имаш предвид?
Събирала ли си пари за Биафра?
- Да. И какво?
Как намираш време между това да шиеш копчетата на японците,
да се грижиш за режисьора от 1-я етаж
и да седиш с приятелите си по време на криза?
Просто го правя.
- И ме спасяваш от сексуален глад.
По-добре си върви.
Казах, по-добре си върви.
Да, чух те още първия път.
Горката Хилари има по-голяма нужда от теб.
Не мисля.
- Откъде знаеш?
Сигурна съм. Познавам Хилари.
Не е лесно.
Съжалявам.
- Какво?
Съжалявам, толкова ти е трудно.
Искаш да отида при Хилари и да не се връщам?
Не знам. Не се получава.
Защото й се обадих ли?
- Не.
Не мисля, че ще се получи нещо.
Дай ни шанс.
Не, виждам, че няма да стане. Това се опитвам да ти кажа.
Ако ще е сериозно, трябва да сме честни.
Странно, според мен вървеше добре.
Къде ми е палтото?
Ей там.
- Няма нищо, ще го взема.
Да ти повикам ли такси?
- Няма нужда. Ще си хвана от улицата.
Ако знаеха какво ни причиняват...
- Да, знам.
Какво ще правим цяла неделя, за да не мислим за секс?
В училище ни предлагаха да играем волейбол.
И какво става?
- Възбуждаш се до полуда.
Ама и ти забърса един!
- Е, не е така.
Как можеш да го защитаваш?
- Можеше и да е по-зле.
Как?
Можеше да изчака до утре и любезно да ме чупи.
Да ме изпрати и да каже: "Ще ти се обадя след седмица."
Поне не усложнява нещата.
Здравей, аз съм. Не съм те виждала от месеци. Липсваш ми.
Извинете.
- Виждали ли сме се?
Не.
- Вие сте индийски факир, нали?
Изобщо не съм.
- Да пукна,
ако това не е риза на индийски факир.
Здравей, сладурче.
Рут?
Питието, Рут.
- Благодаря.
Чу ли за трите монахини,
дето влезли в един бардак и...
- Здравей.
Скъпи, това е Чарли. Ще ти хареса. Голям шегаджия е.
Виждали сме се.
Монахините искали да се скрият от дъжда...
Къде е приятелката ти?
- Отиде си.
Всички да си отиват, нали, миличък?
- Какво искаш да кажеш?
Щом седнат на стола или ръсят пепел по тоалетната чиния,
или оставят стъпки по пода в банята.
Не понасяш живи хора наоколо, нали?
Поне не задълго.
- Не е съвсем вярно.
Разкажи ми за нея.
Не знам... Не знам какво.
Сега се връщам.
- Чакай, спри! Хей!
Дай си ми парите!
Хей, приятел!
Стенли.
- Е, легнахте ли си?
Виждал ли си я?
- Зарязала те е след снощи?
Не. Дай една бира.
Дори не й знам името.
- Извадил си късмет.
Знаеш ли с мен какво стана? Влагам целия си чар, а тя била в мензис.
Дори не я попитах как се казва!
Знаеш ли какво им е в главите? Не ги интересува чистия секс,
а някаква извратена идея за брак.
Трябва да я намеря.
- Изпий си бирата.
Не искам.
- Тя ще се завърти пак насам.
Какво намекваш?
- Има още две нощи,
преди да се появи бледа и интересна в канцеларията си в понеделник.
Какво ти става бе, човек?
- Ти си идиот!
Човече, какво...
- Не ми викай "човече".
Квартал "Мъри Хил". Тя за "Мъри Хил".
В него сме, шефе. Коя улица търсиш?
Завий тук, точно тук!
Тук трябва да е. Има дървета по улицата.
Това, което търсим, е часовник, спрял през 1930 г.
Чатнах. Ти си от телевизионно шоу.
Търся улица с дървета.
Много порядъчен квартал. Само по едно убийство на седмица.
Не, не разбирате.
Извинете, тук ли живеете?
- Да. Защо? На номер 197.
Познавате ли три момичета?
- Момичета?
Да, три! О, не, извинете.
Не знаеш къде искаш да отидеш! Да се прибираме, а?
Да се прибираме? Да, май си прав.
Добре, къде живееш?
"Ривърсайд драйв" 52.
- Добре.
Вечерята още не е готова.
- Какво?
Не те очаквах толкова рано.
Търсих те.
- Знам.
Ти не си си тръгвала!
Дойдох тук и седнах... и... си помислих...
Помислих си... че все пак може да изядем рибата.
Опитвах се да те намеря.
Повече не можем да бягаме един от друг, нали?
Утре отиваме да ти вземем дрехите.
Да, утре може да го направим.
Сега ли искаш рибата, или после?
Ами, после.
Краката ти са студени.
Не ти знам името.
- Ами, то е Мери.
Мери?
- Аха.
Наистина ли?
- Да.
А твоето?
- Джон.
Джон?
- Мери.
Мери.
Джон.
- Мери.
Джон.
- Как се пише?
М-ъ-р-р-р...
превод АННА ЯНКОВА
субтитри НИКЧО