Modern Family - 08x02 (2016) Свали субтитрите
През лятната ваканция преодолях раздялата си с Анди.
Започнах работа в кънтри клуба на дядо.
Аз хванах мононуклеоза.
- Твърде близо си!
Сложи си маската!
Никой в "Калтек" не може да пропусне две седмици и после да навакса!
Трябва да се фокусираш и да станеш малко по-силна,
малко по-здрава и малко по-далечна.
Да не си тренирала целувки на една и съща възглавница?
Не трябва ли вече да си на работа?
Уволниха ме. Планът ми беше да крия от нашите, докато намеря нова,
но с Алекс у дома трябваше да внимавам тя да не го разкрие.
Нейното тежко разболяване ми дойде в много лош момент.
Снощи закъсня!
Даваха заплати и в кухнята се развихри игра на карти.
Този часовник? На дядото на Енрике е.
В мига, в който работата ти повлияе на оценките, приключваш.
Завърши ли домашното по история?
Сложих чертичките на "Т"-тата. Написах и другите букви.
Добре, всички! Жив съм!
Имах травматично преживяване при оглед на къща.
Приятен ден.
Не!
Обед в понеделник, вечеря в понеделник.
Закуска във вторник, обяд във вторник.
Добре дошли у дома.
Огледите минаха супер. Много заинтригувани купувачи.
Някой непознат е написал тук на стената последното си желание.
Повярвайте ми.
Никой ли не забеляза, че ме няма вече 18 часа?
Мислех, че си в офиса си.
Аз си легнах рано снощи, а днес помислих, че си излязъл да тичаш.
Алекс? Не мога да повярвам!
Важното е, че си добре. Извинявай, но отивам на работа.
Ще се конкурираме за голям проект със стария ни враг
"Гардероби, гардероби".
Връщам се там.
СЪВРЕМЕННО СЕМЕЙСТВО Стереотипичен ден
Искам да живея навън.
- Няма да спорим повече!
Маугли живее навън.
Маугли онова мърляво хлапе ли е, дето техните карат кола на олио?
Не. Мърлявото дете, което търчи в "Книга за джунглата".
Джей, кажи му, че не може.
Като видях Тарзан за първи път, и аз исках да живея навън.
Татко каза "добре". Тръгнах в гората, срещнах скитник.
Научи ме как се отваря консерва с птича човка.
Тази история не помага!
- Ще го направя.
Не! Джей!
- Защо да се учиш на самоувереност,
когато индустриалната машина зависи от постоянната консумация?
Ще ям каша.
- Още ли го правиш?
През лятото на една сватба срещнах Фрида.
Тя ме просветли как комунизмът може да премахне неправдите.
Какъв хубав прием.
- Да.
Това е лошо.
Живея просто. Добре е за мен.
Дали това ще увеличи шанса ми един ден да я целуна? Да.
Ако трябва да живея в свят, където властта избира песните, така да е.
Ще занеса кафе на техника, който слага охранителните камери.
Трудещите се нямат нужда от кафе, а от достойнство.
Ще се боря за това, докато пръстите ми прокървят.
Скоро те водихме на дерматолог, защото много се киснеш във ваната.
Донесох ти това.
- Благодаря. Почти свърших.
Не бързай. Важното е…
Не!
Черно семейство се нанася отсреща,
точно в деня, когато слагам охранителни камери.
Уговорих деня преди седмици, след обира на нашата улица.
Ще помислят, че го правя, като съм ги видял и защото съм стар расист.
Че защо съседите да предположат това?
Никога няма да разбереш стереотипите за старите бели мъже.
Гол!
Добър удар, Том.
- Искаш ли да играеш с нас?
Изкълчих си глезена при игра на "тичай и отговори".
Но вие се подгответе за урока по танци. Тичайте!
Здрасти!
Да не си чул нещо по новините, което доказва, че си прав?
Не, но нали знаеш Том - приятелчето на Лили?
Не сме се запознали официално.
Оказва се, че Том се представя като… Тина.
Знаеш колко се гордея с половия си идентификатор.
Том има някакви проблеми, а Лили проявява уважение.
Колко е мила.
- Наистина.
Всички похвали в случая са за нея.
Това няма значение.
- Отгледахме я свободомислеща.
И ние заслужаваме малко слава.
- Има достатъчно за всички.
"Слава" би било чудесно име за награда за добри родители.
Благодаря ти, Гуинет.
Лили, ако още ни гледаш, лягай си.
Махай се, извратеняк!
Част от това да си шеф значи да спичаш хората.
Първо ми беше трудно, но се научих да го приемам… почти.
Наистина беше…
Маргарет, ти знаеше, че съм тук.
- Извинете. Малко съобщения.
От наставника на Люк… Люк пак е заспал в час.
Хейли закъснява с вноската за колата. И кредитната карта…
Фил е направил голяма покупка от тибетски уебсайт за свещи.
Кажи на творческия екип да спре с хиленето, там съм до 10 минути.
Когато цял ден на работа спичаш хората,
не ти се иска да правиш същото и вкъщи.
Брат ти тук ли е? Трябва да му крещя.
Тук е. Защо ще ме остави на мира да свърша работа в кухнята,
като може да нахлуе и…
Спри играта! В единайсети клас си, последен шанс да се освестиш.
Татко, "поръчка" се клика само веднъж, после чакаш потвърждение.
Съжалявам.
- Не съжалявай! Бъди умен!
Това сърдито ръмжене беше сладкият звук на новия ми домашен питбул.
Толкова съм уморена, раздразнима и ме боли. Ядосана съм на всички.
Извинявай, че крещях. Защо се обаждаше?
Забравих.
- Другия път си го запиши!
Добре.
- Стигнахме…
Не забравяй да дадеш чека на Фънкмастър Линда.
Чао, Том!
Може ли да изчакаш секунда?
- Закъсняването е кофти.
Искаме да знаем защо нарече Том "извратеняк" вкъщи.
Не знам.
Ние не се подиграваме на хората, които са различни.
Знаеш ли колко ни беше трудно? В Мисури аз бях така потиснат,
че едно плашило ми беше най-добър приятел.
Историите въздействат повече с по-малко детайли.
Няма да го правя вече. Може ли да вървя?
Разбираш ли, защо е лошо?
- Да!
Разбират се чудесно
и изведнъж инстинктът й за тесногръдие избухва?!
Току-що се върна от цяло лято, прекарано при вашите в Мисури.
Значи, да обвиним моето семейство тогава?
Може би, като се върне, трябва да й напомним нашите стойности.
Да изчистим селското.
- "Селско"?!
Вероятно най-обидната дума, отправяна по нечий адрес в Юга.
И аз ги обичам. Но ти призна, че могат да са леко консервативни.
До 1980 г. е било незаконно кандидатът за кмет да е без мустак.
Виждаш ли?
- И отново между 1982 и 1985 г.
Сигнал!
Сигнал!
Не хвърляй дистанционното пак.
- Опитвах се да хвана сигнал.
Едното го настъпихме, а другото падна в мелачката за боклук.
Дори не се опитваш.
Не се тревожи за дистанционното, а за кучето си.
Тя пикае в ъгъла. Може би, ако я оставиш навън,
ще ни пази и няма да имаме нужда от камери.
Първо, Стела не пикае в ъгъла, защото лично я обучих.
Второ, нито едно мое куче няма да работи.
Ето го стария ми приятел.
- Радвам се, че се обади.
Не се виждам много с хора, откакто Рейнета ме напусна.
Тръгна с брат ми!
- Хубав ден е. Да излезем навън.
Не ли по-хубав задният двор?
- Само басейн и столове.
Как си, приятел?
Иска ми се да ти кажа "добре", но нещата са доста зле.
Махни шапката, нека лицето ти види малко слънце.
Слънцето е лошо за очите ми. Почти всеки ден плача.
Щастлив съм само, когато чистя пистолета си.
Ела, прегърни ме. Ето така!
- Ти си добър приятел, Джей.
Имаш си проблеми, но подкрепяш и мен.
По дяволите!
Защо искаш да знаят, че имаш черен приятел?
Слагам камери точно в деня, когато те се нанасят.
Ядосан съм ти за това, но прегръдката е приятна.
Ела тук!
Спомени, кошмари, напрежение…
Затворът в килера ми донесе всички симптоми на травматичния стрес.
Застрахователната компания се съгласи да покрие терапията,
но тогава откриха, че не съм бил в армията.
Леле!
Алекс, ще ми помогнеш ли да рестартирам рутера?!
Не!
Лош късмет!
В лаптопа на Алекс беше всяко нейно домашно от гимназията.
Нещо като Светия Граал… Май така беше.
Благодарение на усърдното й учене, никога няма да знам какво е това.
Не отново!
Не знаех, че си вкъщи.
- Хейли, слава богу.
Може ли да рестартираш рутера?
- Трябва да се връщам на работа.
Добре ли си?
- Май дишам учестено.
Ще мине след двайсетина минути.
- Ще се връщам.
Не бива системно да закъснявам и да ме уволнят, нали?
Алекс, скъпа.
Добро момиче.
Сигнал! Знам, че ме чуваш, защото виждам зелената лампичка!
Това е като клипа с питбул, плуващ с пиленце. Усещаш лошия финал.
Трябват ми кабелите за акумулатор. Цял час седях в колата
и надувах "Комодорс" със свалени прозорци,
а съседите дори не излязоха.
Сигурно са твоите добри приятели "Харлем Глоубтротърс".
Глория ни покани на басейна, докато вземем Лили от хип-хоп.
Защо не поговорим за това в предния двор?
Носим кексчета.
Да си пълня устата с буржоазен опиум и да не мога да говоря на народа?
Само какво изтърси.
Опитва се да накара едно момиче комунистка да го целуне.
Днес следобед имахме инцидент при играта на Лили с Том.
Който се определя като… Тина.
- Не разбирам жеста, но ми хареса.
Лили каза възможно най-лошото нещо. Горкото момче е преживяло много.
Сигурна съм, че и родителите му са преживели много.
Не се свиква бързо с това.
Ако някой ден Лили иска да бъде Лу и да си прави онова клъц-клъц,
вие как ще реагирате?
Ние обичаме Лили.
- Лу.
Обичаме Лу. И няма нещо, което тя да направи…
Нищо, което той направи, не може да промени това.
Значи няма да ви е нужна дори минутка като родителите на Том?
Ще се откажа от много неща, които съм си представял.
Например да я изведа до олтара в бяла булченска рокля.
Или да шепна в ухото на мъжа й, че никога няма да ме замести.
Отне ми малко време да приема факта, че синът ми
живее различен живот от онзи, който съм очаквал,
а Мичъл ме нарече "стар, хетеро, бял тесногръд тип".
А сега вие сте като мен.
Ако Лили разбере, че не сме толкова разкрепостени, колкото си мислим?
Натрапваме толерантността си на другите хора.
Всеки има малко предразсъдъци, и ти, и аз,
и съседа отсреща, който ме оценява според моите камери.
Ще говоря с тях.
- Не е добра идея.
Само гледай!
Няма да живееш навън!
- Добре!
Алекс не се откъсва от лаптопа си. Ще крада домашните едно по едно.
Не се гордея с кражбата, но пък я правя доста умело.
Извинявай, след като вече си будна, какво е станало тук?
Същото, което става вече цял ден!
Разправям се с животни, на които не им пука,
че климатизираме външната среда
и настояват мозъците им да се разплуят
от гледане на кухи съпруги, които плюят вино една по друга.
А ти дори и чиния не можеш да си вземеш!
Тя е супер кисела!
Нещо смешно ли има?
- Не.
Във вторник вечер ти не гледаше ли котката на шефа си?
Може да ти стане по-добре, ако поизлезем с колата?
Не ми пука колко съм болна. Трябва да се върна в колежа.
Не!
Разбира се, че трябва!
Аз ли бях човекът, който би върнал болната си сестра в колежа,
за да не разкрие тя, че съм уволнена?
Ползвах ли лаптопа й, за да избутам общинския колеж?
Да те върнем там. Петък вечер е.
Може да има купон, който да слушаш.
Извинете. Не исках да ви притесня. Живея отсреща. Чуйте…
Насрочили сте монтаж на камери, тревожите се как ще изглежда,
викате черен приятел, дъните "Комодорс".
Не за първи път се местя в бял квартал.
Всичко е точно.
- Така ли?
Живял съм в Ню Хемпшир.
Каквото ви потрябва, кажете.
- Готово. Аз съм Шон, впрочем.
Джей Причет.
- Всичко е наред, Глория.
Това е жена ми Глория. Това е Шон…
Искам да го кажа точно. Хубавото африканско име Шон Впромчем.
Казах "впрочем".
Трябва да говорим.
- Точно излизах.
Не. Седни, моля.
- Не е правилно да си лоша с Том.
Дори татко и аз да не сме толкова свободомислещи, колкото трябва…
Искаме ти да си по-добра от нас.
- Добре.
Ние приемаме хората такива, каквито са.
Бихме те приели независимо дали си момче, момиче, гей, хетеро…
Ако си лесбийка, поне бъди от забавния тип!
Не крещях на Том, защото той се прави на Тина.
Какво?
- А защото се подигра на…
На какво се подигра?
- Слава богу!
Нарече ви "извратеняци", защото сте сложили тази картина.
Защо не ни каза?
- Не исках да ви наскърбя.
Защото този селяк Том не разбира нищо от изкуство ли?
Кам, тя ни е защитавала!
Не мисли за нашите чувства, просто бъди винаги откровена.
Наистина ли?
- Да. Можеш да ни кажеш всичко.
Добре. И аз не харесвам картината.
Беше ни трудно да го преглътнем, но в духа на толерантността
приехме факта, че 9-годишно момиче може би не иска да заспива
под зоркия поглед на двамата си полуголи татковци.
Обадете се на Сикстинската капела. Край с изкуството.
Мразиш цялата идея на стенописите или…
Боядисвай!
Ще бъде толкова вълнуващо да се върнеш при науката.
Не искаш ли да се възстановиш още няколко дни?
Може да спиш в края на нашето легло.
- Да, остани, Алекс.
Спането ми звучи добре.
- Нали?
А един горещ душ?
Надявам се, че онзи куп мокри хавлии не е на пода, както сутринта.
Толкова си мила!
- Ами науката?
Да се пляскате отзад с ластика от предпазните очила.
Още няколко дни тук може да ми помогнат да оздравея.
Само така.
Мислех, че лаптопът ми е в багажа. Защо е на масичката там?
Защо краката ни не са на ръцете?
Кой е отворил есето ми за "Гроздовете на гнева"?
Боже! Ти искаш да остана, за да крадеш старите ми домашни.
Чакам да чуя какво ще кажеш за тази нелепа преценка.
По-добре е от това, което прави мама. Тя те ползва да ни крещиш.
Ще спра тези глупости в зародиш.
- Той е прав!
Отново се изнервяш. Ела за лакомство!
Ти ме използваш като куче за терапия.
Това е абсур… Така ли правя?
Ами онова, което прави Люк?
- Вече минахме през него.
Хейли… Ти единствена се грижиш искрено за мен.
Връщам се в колежа.
- Ще те закарам, мила.
Алекс, не. Спри! Остани! Как се казва на човек да остане?
Алекс, чакай!
Все още заминаваме. Хайде!
Нямах представа какво правя.
- А аз знаех какво правя.
Ние трябва да се грижим за нея.
Осъзнаването достатъчно ли е, или трябва да сторим нещо?
Ще напусна работа и ще се грижа за нея, за да оздравее.
Уволнили са те, нали?
Алекс прекъсна за един семестър. Бях разочарована,
но и се радвах, че тя ще си е вкъщи малко по-дълго.
Маската!
Исках да й кажа колко се гордея с нея и държанието й днес…
На сутринта.
Намерих една статия за черногорски реставратори…
Стига. Хайде!
Виж какво е направила!
Джей, лягай си!
- Новите камери работят.
Ще видя колко пъти ни е зяпал съседът.
Чакай!
Това Мани ли е? Ближе опаковки от кексчета от боклука?!
Знаех, че ще се огъне. Каква страст. Почти като в порно.
Тези камери навсякъде ли са?
- Да. Това са кофите.
Имаме в задния двор, на предната врата. Вътре. Чакай!
Джо пикае в ъгъла!
- Край. Той ще живее навън.
Ще го следим с камерите.
- Чакай.
Ще ти купя от онези гумени дистанционни,
които слагат в училищата за медсестри и в лудниците.
Благодаря.
Превод МИЛКО СТОЯНОВ
Епизодът е обработен в ДОЛИ МЕДИЯ СТУДИО