Modern Family - 08x01 (2016) Свали субтитрите
- Не може ли да поостанем?
И на мен ми е гадно. Утре е вечерта на аматьорите в "Аполо".
Всички ще се върнем. В сравнение с нюйоркчани, аз съм лежерна.
Идете горе и събирайте багажа, че ще изпуснете полета.
Трябваше да ида до Рали за гардеробния конгрес.
С Фил решихме да го обърнем в семейна екскурзия.
Чао!
- Ще ни липсвате!
Оставаме още една вечер.
- Мама и татко казаха "не".
Ще се приберем преди тях. Няма да разберат.
Анди и аз скъсахме. Не съм готова да се върна в реалността.
Как ще платим за хотела?
- С обезщетението на Люк.
Аз си го заработих. Аз паднах от онова влакче.
Ние страдахме. Не можехме да светкаме или да шумим…
Не бива да пипаме тези пари. Те са за колеж.
Добре, да ги изхарчим.
Виж! Суши ресторантът, до който така и не стигнахме.
Опитахме се. Но все нямаха маса за петима.
Но много се забавлявахме!
- Да, наистина.
Не се качихме и на файтоните с коне заради алергиите на Алекс.
Не знаех, че има алергия от кожата във файтона. Хубави семейни моменти.
Семейни моменти. И ти ли мислиш, каквото и аз?
Да останем за няколко романтични дни и да не казваме на децата?
За първи път отговаряш правилно на въпрос!
Не и днес!
СЪВРЕМЕННО СЕМЕЙСТВО История за три града
Кам, толкова е красиво отвън. Трябва да… Да.
Лятото бяхме в Мисури. Открихме бабата на Кам на смъртния одър.
Където я оставихме през ноември.
Иска ми се да си по-загрижен за ситуацията в семейството ми.
Не осъзнах, че бдението се е пренесло в общите части.
Тя е на 95 г. и е включена в стената. Може би е време да…
Какво искаш да кажеш? Да изключим щепсела ли?
Боже милозливи!
Сядал ли си някога до баба?
Тя не ме иска там. Мрази ме.
Пак почна.
- Нарича ме "педалшето".
Трудно е да я разбереш, защото ченето й е наследено
и е правено от клавишите на детско пиано.
Какво да кажа на човек в кома?
- Мама й чете поезия.
Лили й рецитира Библията. Пам и аз ще й пеем песен.
"Сладък роден дом, баба-лама".
Научи ме на това.
- Тя твоя баба-лама ли е?
Добре. Ще измисля нещо.
Извинявай.
Тази яка ме сърби.
- Спри. Изглеждаш толкова красив.
Приличаме на Тримата Амигос.
Бяхме в Хуарес за третата сватба на 19-годишната ми братовчедка.
Беше толкова красиво. Слава богу, че завършиха тунела навреме,
за да дойде и баща й.
Спри с телефона. Изпускаш всичко.
Опитвам се да осигуря наденички за Деня на бащата.
Ако чакаш, ще ядеш пиле и ябълки. Двойно кликане!
Ла Диабла. Мани, ела танцувай с мен.
Мамка му, вкусно е!
Ола, Джей.
- Соня.
Глория ме избягва. Още ми е сърдита, че препратих онзи имейл до всички.
Или защото последния път ти се опита да ме отвлечеш и да я убиеш.
Как е сестра ми?
- Фантастично. Супер.
Покрай Джо и бизнеса с лютия сос е наистина много заета.
Опитвала ли си тези мексикански курабии?
Ще говоря с Глория после. Трябва да оставя подаръка си при другите.
Мястото е студено, а цветята са увехнали. Сестра ми е била тук.
Не можеше да бъде по-мила.
Казах й колко добре върви бизнесът ти с лютия сос.
Опитвала ли си от тези курабийки?
Защо си й казал за соса? Веднага трябва да напуснем Хуарес!
Отне ми 45 минути да вляза в този костюм!
Сега тя ще се пръсне от завист, че съм успешна бизнес дама.
Не си ли вътре с 400 кинта?
Не изглежда добре, да си тръгнем преди вечеря!
Джо има температура, поти се.
- Не, нямам.
Кучета под наем в Сентръл Парк, идея за милиони!
А има ли по-величествена птица от американския гълъб?
Излизаме за пица за закуска.
Опа. Забравих си ключа от стаята.
Трябва да снимам тези рафтове за баща ми.
Талашит от ароматен кедър. Играта вече е различна.
Обичам гардеробната си маниачка.
- Скъпи.
Ще си взема вана. Трябва да звъннем на децата "от пътя".
Трябва ни и лед за напитките.
Нуждая се от кафе. Съседите ме държаха будна със секса си.
Хванах само финала. Той звучеше като изплашен дух.
Боже мой. Мама е.
- Спокойно.
У дома сме, кацнахме снощи. Тя ще иска да говори с Люк.
Здрасти, мамо.
- Здравей, миличка.
Звъня ти от Западна Вирджиния. Какво правите?
Аз и Алекс сме на шопинг.
С кого говориш?
- С татко. А ти?
С мама!
- С мама!
Момичетата.
- Люк.
Чакай.
Ние сме в Западна Вирджиния.
- В Кентъки.
На шопинг сме.
- Аз правех закуска.
Кога пък някога си правил?!
Ще затварям.
- И ние. Карайте внимателно.
Към нас идва ченге. Изглежда странно, както сме паркирали тук,
аз в Кентъки, а майка ви на задната седалка е в Западна Вирджиния.
Ще довърша закуската. Ще я нося на момичетата в мола.
Добре. Ще се видим.
- Ще се видим.
Така се прави.
Сладък роден дом, баба-лама, Сини очи и бели коси.
Ще се върна друг път.
- Не, ще довършим после.
Тя обича да я галиш по косата и да й разтриваш краката.
И езикът й винаги да е влажен.
- Как бих могъл…
Бабче, как е комата?
Боже мой! Опитваш се да кажеш нещо ли?
Бабче, това боли. Откажи се, стига вече, бабче!
Какво й говориш, по дяволите?
Какво стана?!
Влязох, Мичъл каза да се откаже, и тя го направи!
Да се откаже да ме скубе.
- Викни доктора!
Доста хора.
- Определено.
На баба не би й харесало, че има толкова хора в нейната собственост.
Здрасти. Усещам как семейството ти ме пронизва с погледи.
Мислят, че аз съм я убил. Все едно бих й казал да се откаже от живота.
Чудят се, след като сложи куфара си в нейната стая.
Ти заемаш нейната страна.
Не ги виня, че се съмняват как жена в кома може да скубе нечия коса.
Не е измислица. Така стана.
- Добре.
Не помогна и като изтри и касетите й с "Матлок".
Боже мой! Хайде, стига! Не, не вие…
Кога ще се върнете?
- За Деня на бащата.
Липсвате ни. Но поне имаме още три дни.
Малко рисковано? Не и щом майсторът говори.
Обичаме ви и двамата. Чао.
- Ще ни липсвате.
Отивам да боядисам пощенската.
- Трябваше само да кажеш "чао".
Сега трябва да боядисваме кутията.
- Съжалявам.
Хрумна ми, като гледах Статуята на свободата с четката в ръка.
С нея е боядисвала свободата в Америка.
Ключът към добрата лъжа е да я запазиш проста.
Защо не спра да ви разказвам колко е хубаво тук и не ви донеса?
Ще трябва да купим пита аризонско миризливо овче сирене.
Не можа ли да кажеш "чао"?!
- Ще уплашиш Дейвид Блейн.
Той ще стои в желе четири дни? Не разбирам какъв е фокусът.
Не би могла.
Иска ми се татко да беше тук. Щеше да му хареса.
Той не е тук, нито пък ние.
Люк му казваше "же-уе". Кофти, че не мога да го споделя с него.
Магията не е в тайните и в това да мамиш хората.
Стегни се! И Дейвид Блейн, и ние ще отнесем тайната в гроба.
Кофти ми е, че той го пропуска. Това е точно за нас.
Забранявам ти да му го кажеш,
ако не искаш да довършим започнатото от нелицензирания лунапарк!
Щяхме да летим обратно на сутринта, но буря отмени полета.
Да отидем до летището, ще намерим полет. Такси!
Вече е заето!
Взех полет през Денвър. Ще седиш ли в средата?
Ако това ще помогне.
- Няма връзка с травмата.
Такси!
Аз щях да сготвя наденицата.
- Няма проблем.
Защото ние прецакахме последните няколко Дни на бащата.
Остави на мен.
Като се сетя за последните няколко Дни на бащата, преливам от гняв.
Може да се вложи малко мисъл. Да не поръчваме пица.
Или, ако го правим, да вземем и достатъчно хлебни пръчици.
Кой направи Деня на бащата нежеланото дете на празниците?
Дори нямаме песен.
Татко?
- Какво?
Взех ти подарък.
- Моето момче! Какво имаме тук?
Кофичка за лед.
Видях, че Мани взема шампоани от хотела. И аз взех някои неща.
Харесва ми да крада. Кара сърцето ми да препуска.
Какво има в кофичката? Сешоар. Благодаря ти.
Кой идва толкова рано?
Какво правиш тук?
- Не успях да се сбогувам.
Сестри сме. Не бива да се караме. Липсваш ми.
Добре, ясно.
Глория! Соня, извинявай. Влез.
Не, не мога.
- Влизай. Остани малко.
Благодаря, Джей.
- Мексиканските курабии!
Мислех, че никога няма да ги видя отново.
Лельо Соня.
- Ола, Мани.
Имам багаж. Помогни ми.
- Помогни на леля си.
Защо я пусна?
- Май е тук, за да се извини.
Не я познаваш, както аз.
Какво правиш?!
Сега отвлече Мани.
Не трябва ли да ги проследим, или да викнем полицията?
Не, това е отвличане. Нормално е в семейството ми. Звъни за откуп.
Мамо, наистина ме е страх…
Иска моя бизнес в замяна за Мани.
Дължи ни 400 долара. Ние си връщаме детето.
Няма сделка. Аз ще се заема. Моя сестра - мой проблем.
Мой празник!
Децата точно спират. Дръж се нормално.
Роден съм нормално. Не точно. Казват, че съм дошъл с трясък.
Леко при приземяването. Не го дъни със странно поведение.
Липсвахте ми!
- Приятел!
Как беше шофирането?!
- Супер.
Щяхме да стигнем по-рано, но имаше много задръствания във… Америка.
Да намерим дядо?
- Да.
Хубава седмица? Същото и с мен.
Говорят си.
- Така ли?
Добре, дрънкала такива. Да почваме купона!
Да, почти 16 ч. е.
- 13 ч.
Супер беше.
- Наистина ли?
Не. Но така се лъже. Наплискай си лицето с вода.
Здравейте.
- Здрасти. Къде са Кам и Лили?
Във фермата. Аз бях прогонен.
Започваш история, но аз имам малко работа, та…
Хубаво е да си у дома. Бабата на Кам умря.
Бях при нея в този миг и семейството помисли, че имам пръст.
Бабата на Кам е умряла?
Още се усмихваш, когато говоря за смърт.
Механизъм за самозащита.
Правиш го, откакто бях на 10 г. и погребахме хамстера ми.
Казваше се Мустачко.
- Можеш ли да си човешко същество?
Кам взе страната на семейството си, когато те се обърнаха срещу мен.
Просто рефлекс. Винаги вземаш страната на семейството си.
Къде е написано това?
Когато ти доведе за пръв път Кам у дома, аз казах:
"Може да помислиш за промяна". А татко: "Мислех, че харесваш мъже".
Щом Кам помисли, че не го харесваме, ти му каза, че е луд.
Май така беше!
- Да.
Боже, ти и татко сте гадни.
- От устата на убиец.
Обади се на Соня. Кажи й да доведе Мани и курабиите на неутрално място
и ще направим размяната.
Защо? Ние имаме всички козове.
- Тя държи сина ти.
И какво ще прави? Ще го отгледа ли? Нищо му няма.
Трябва да има и по-добър начин. Родителите ми ще се тревожат.
Защо тя иска бизнеса ти?
Може би има причина да си мисли, че трябва да е съдружник.
Покойната ми леля даде рецептата за соса и на двете.
На Соня не й пукаше за рецептата. Тя беше мързелива.
Казах й: "Ще отида в Америка и ще се опитам да продам соса".
Придумах я да се откаже.
Тя ми каза, че идеята ми е тъпа, както всички мои идеи.
Аз размислих и реализирах мечтата й. За какво сега се гневи толкова?
Извинявай, че те въвлякох.
- Започвам да виждам позицията ти.
Стига да нямаше отвлечен човек…
Защо чак сега забелязвам колко си красива?
Изненада!
- Честит Ден на бащата!
Самолет ли взехте?
- Исках днес да сме заедно.
Въпреки твоето нехайство и безчувственост.
Разбирам защо взе страната на семейството си. Извинявай.
Оценявам го.
Съжалявам за загубата ти.
Да взема ли подаръците от колата? Баба ни остави по нещо, дори на теб.
Оставила ми е нещо!
- Ти си инат и своенравен.
Мани е тук.
- Подлудяваше ме, като ме зяпа.
Очите ми, бездушни сфери…
- Иди ми донеси една бира.
Как смееш да ви вземаш сина!
- А ти да ми вземаш бизнес модела?
Елате насам. Глория, ти си призна,
че имаш доста случаи на кражби от тази жена тук.
Соня е идеална, а Глория нищо не може да направи като хората!
Звучиш като баща ми!
- Чакай.
Това да не е някакво съперничество за баща ви?
Затова ли саботираш живота ми? Защото папа ме обичаше повече?
Не ми харесва това.
Май да.
- Завиждала си ми!
Само за това. Не биваше да се държа лошо с теб, защото папа те избра.
Сигурно е било трудно за малко момиченце.
Когато загубиш такава любов, се опитваш да я заместиш.
Ако искаш бизнеса, вземи го, твой е.
Завистта ти е всичко, което ми трябва.
Искам да ти дам нещо, което е много ценно за мен.
Не и Мани.
Нещо, което трябваше да ти дам много отдавна
и което завинаги ще те държи близо до татко.
Лили, щяхме да отваряме подаръците от баба заедно!
Не можех да чакам. Баба ти е оставила часовник.
Пише: "Дядо ти го откъснал от китката на мъртъв шваба".
Колко мило!
- За мен е това.
"Наслади се на старото ми червило, педалше." Защо ме нарича така?
Отваряме подаръците на баба!
- Това сигурно е твоят.
Може и по-късно.
- Ти отвори своя.
"Когато Кам те доведе тук, мислех, че никога няма да свикна.
Възпитана съм да мразя твоя тип. Но като виждам какво щастие
носиш на внука ми, не можах да не те заобичам."
Грешил съм за нея.
- Да. Да го приберем.
Има и още.
"Кой друг би наследил любимото ми азиатско ветрило?
Дано не ти носи носталгия."
- Тя каза, че ветрилото е за мен.
Към края си тя не беше с ума си. Край с подаръците.
Това е подарък за Лили, нали?
- Не.
Значи ти си "педалът"! Ето.
Червилата й!
Сигурно и това ще прочетеш.
Надениците ухаят страхотно! Добре ли си, татко?
Ще кажа няколко думи.
Оценявам, че ме уважихте на този голям празник.
Но аз не съм единственият баща тук.
И трима сте късметлии в тази област.
Така си е.
- Най-добрата ми работа.
Да отгледам две опасни дами и най-добрия възможен приятел.
Тази година няма ли хлебни пръчици?
Стояхме още пет дни в Ню Йорк. Видях Дейвид Блейн в желе!
Ти си позор.
- Майка ви и аз…
Сме бесни! Стоите в Ню Йорк и не казвате нищо…
Не знам какви скрити драми имате, но това е моят ден. Успокойте се.
Това телефон ли е в джоба ти? Моят телефон.
Търся го от вчера.
Сега крада.
Фил, есемес ли си ми пуснал?
Клеър искаше да ти снимам гардероба от хотела.
Това ти гола ли си?!
- Какво?
Защо?
Ще пратиш ли на баща ми снимка на гардероба, преди да забравя?
Какво… Не. Вече имам объркани чувства към една роднина.
Може ли да приключим?
- Как изобщо…
Отзад на фона вали. Вчера валеше само в Ню Йорк.
Стояли сте в Ню Йорк без нас!
- Ние сме лъжци! Съжалявам.
Не, вината е моя. Аз поддържах лъжата.
Замазваме ли факта, че аз разкрих нещо?
Замазваме факта колко лоши сте били всички в Деня на бащата.
Имам един син клептоман, другият е влюбен в леля си.
Дори за твоите стандарти е извратено. А имам и дъщеря,
която бях принуден да видя чисто гола.
Целуни ме като педал!
- Точно навреме. Честито да ми е!
Открих още, че жена ми имала проблеми с бащината фигура.
Кара ме да се чудя дали това не е причината да бъде с мен.
Може да сме ти съсипали деня, но се движиш в спирала.
Във всяка връзка има проблеми, а Глория те обожава!
Приеми победата.
- Мислите ли?
Папа беше толкова красив.
Да!
За всеки има наденица, избрана според личността му.
Това кървавица ли е? Моята е розова.
- И моята е… Много смешно, татко.
Отхапете хляб, глътка вода, за да изчистите вкуса си.
Моята мирише люто.
- Казах ли "помириши наденицата"?
Прасетата ги убивали изотзад, за да няма хормон на паниката.
"Убивани изотзад"?
Оценете букета, текстурата и финала. Започвайте.
Може ли малко кетчуп?
- Приключихме.
Превод МИЛКО СТОЯНОВ
Епизодът е обработен в ДОЛИ МЕДИЯ СТУДИО