The End We Start From (2023) Свали субтитрите
- Малко "тун".
"Тун" ли? Искаш да кажеш "тон". Ще се превърнеш в риба тон.
Каза, че няма майонеза, че свършила...
- Няма майонеза?
Не й вярвам, сигурно не иска да ми даде.
- Отвратително. Кога си идваш?
По-късно. Какво да ти донеса за вечеря?
- Каквото и да е.
Само не "тун", моля те.
- Не "тун".
Никакъв тун.
- Без тун.
Обичам те.
- Той мърда.
Сигурно провира главичка надолу, готви се.
Дано още не!
Говориш ми, докато пишкаш ли?
- Какво?
Със звучна струя.
- От ваната е.
Да бе.
Хората от №32 заминаха.
Супер!
- Нали? Натовариха багажа си на кемпера.
И децата, и онова куче...
- Обичам кучето!
Висеше на прозореца, кошмарно куче!
- Обичам го.
Може ли? Моля те, позволи ми.
- Не, не.
Какво да може?
- Да купим кемпер.
Не, благодаря.
Не, благодаря!
- Един разкошен кемпер.
Здравей.
Здравей.
Здрасти!
По дяволите!
Какво става?
Моля, оставете съобщение.
Всички оператори на Спешна помощ са заети.
Ще приемем обаждането ви, когато има свободен.
В момента сте в изчакващи.
Още е много рано, рано е. Не трябва да е сега...
Евакуиране?
Още веднъж.
Здравей.
Кой си ти?
Какво?
Здравей.
Така.
Включихме резервни генератори, моля, не зареждайте телефони и устройства.
Сякаш е нереално, нали?
Моля, не зареждайте телефони и устройства.
Болеше ли?
Трябва да освободим етажа.
Защо ме гледаш така?
- Защото си невероятна.
Трябва да стиснеш гърдата, да заприлича на сандвич.
Още ли не си пишкала?
Не.
- Насочи я към носа му.
Да, стана. И приближи бебето към себе си.
Иначе ще ти е неудобно.
Имаш ли къде да отидеш?
Да.
- Извън града, с място за бебето.
Не може ли да си идем вкъщи?
После го побутваш на нея, от носа към устата.
И се опитай да пишкаш.
- Разбира се, ще се опитам.
Преди да тръгнете, трябва да го кръстите. Вписваме всички родени и починали.
След 24 ч. отделението затваря.
Не може да идем вкъщи.
Ной.
Боб.
- Не. А някога беше забавен!
Изключително забавен съм, но ти си упоена.
Де да бях! Мамка му.
Как си?
- Като помляна.
Любима!
- Сякаш са ме транжирали и смлели.
Ние те обичаме.
Би ли пуснал водата да тече?
Обичаме те.
Тя успя!
Успях.
Пърси.
- Като...
Не, няма да е Пърси.
- Като прасето.
Уди.
- Уди ли? Не.
А Зеб?
- Зеб?
Зеб, Зеб, Зеб...
Зеб!
Гледай да не се намокри.
Да.
- Държиш ли го?
Да.
- Добре.
Виж, той се намокри.
Внимавай с тази част.
Добре ли си? Държа те.
- Добре съм.
Бурите, обхванали Великобритания,
оставиха райони от страната под вода, а по данни...
След сигнала оставете съобщение.
Не мога да се свържа, телефонът ми не...
Мащабите на бедствието тепърва ще се изясняват.
Хайде де!
Тихо, тихо.
Боли ли?
- Да.
Сякаш ми пробождат зърната с телбод.
Той изглежда наддава.
Невъзможно е.
- Но е така.
Заради наплива от хора, засегнати от пороите,
в селищата на голяма надморска височина достъпът е блокиран
и се допускат само местни жители с валидни документи.
Това предизвика критики.
От окръг Бъкстън заявиха, че са прибегнали до трудното решение,
защото училищата са претъпкани...
Върнете се в колата си.
- По дяволите!
ДОСТЪП САМО ЗА МЕСТНИ
Мамка му.
Какво става?
- Успокойте се.
Има къде да отидем.
Конкретно място?
- Да! Родителите ми живеят тук от 35 г.
Виждате колко хора искат да влязат.
- Бебето ми е на два дена.
Отраснал съм тук!
- Но сега живеете другаде.
По дяволите.
- Моля ви!
Моля ви.
Пристигнаха!
Здравей.
Боже.
- Здрасти, татко.
Здравей, момче.
- Как си?
Значи минахте през блокадата.
Опитвахме се да се свържем.
Мрежите се сринаха, мамо.
- Да, знам.
Здрасти.
- Искаме да ви запознаем с един човек.
Здравей!
Това е Зеб.
Късничко сте тръгнали.
- Като всички други.
Три месеца суша и после това!
- Не знам как сте се измъкнали.
Престани.
- Градът е под вода.
Те са наясно! Сигурно е било ужасно. Много се тревожехме.
Миличка, седни да хапнеш.
- Благодаря!
Много е красив.
- И аз така мисля.
Помогни на сина си с багажа.
- Няма нужда, мамо.
Отдавна трябваше да се махнете.
- Не очаквахме да стане така.
Предупредих ви.
- Бяхме заети.
Заети и за раждането на сина ви?
Ти да не би да акушерстваше, когато раждах твоя?
Участвах.
- Съжалявам.
Наистина участваше активно.
Изглежда апетитно.
- Сигурно си гладна. Яж за двама.
Аз имах вълчи апетит за месо, помниш ли?
- Да.
С години трупаме запаси.
Всички ми се смеехте, но сега кой се смее?
Как ли се справят гражданчетата?
Ще помогнеш ли?
- Как ни нарече?
Пусна корени в Лондон, какво очакваш?
- Там ни е работата.
Инженер и фризьорка?
Майка ти храни селото.
Всеки помага с нещо. Тя не е фризьорка... Влез!
Ами, това съм.
- Но на звезди!
На сутрешно предаване.
- Именно - на звезди.
Ние само приготвяме кутиите, а тя ги доставя.
Чай?
- Не, благодаря.
Очакват се жертви в наводненията.
Тъкмо пристигнаха.
- Здравейте.
Ще тръгвам по задачите.
Синът й.
Още не се е върнал.
Как е ковчегът?
- Доста плесенясал.
Но конструкцията била добра.
Какво стана с дома ни?
Улицата е отнесена. Но ще си построим нов дом.
Нали?
Да.
Така.
Какво ще кажеш?
Добре, добре.
Да, знам.
Ох, Зеб.
Бебчо. Мама.
Мамо, мамо...
- За жалост, майка ти я няма.
Винаги ли е било с корк?
Къде са плакатите ти?
Не съм имал.
- Естествено.
Дори карти ли не си имал? Рибка поне? Менделеевата таблица?
Изкарваш ме много секси.
Не го помня така от последния път.
Тогава само се чукахме.
И сподавяхме стоновете си.
Три месеца след последното наводнение
препоръката е хората да използват убежища.
Според спасителните служби нуждаещите се остават без продоволствия.
Боли ли?
- Не, продължавай, изобщо не боли.
Службите настояват хората да не се връщат по домовете си
и призовават да се сложи край на изблиците на агресия и обирите.
Според хуманитарни организации има недостиг на храни и лекарства.
Въоръжените части и полицията охраняват складове и места за спешно настаняване.
Временно ще бъдат въведени дажби,
докато се намери трайно решение на кризата.
Защо трябва да идете всички?
По-безопасно е.
- Иска да каже "по-лесно".
Не, "по-безопасно". Тя не е дете.
Добре.
- Всичко ще бъде наред.
Аз ще стоя в колата.
Запасите свършват, пътищата са блокирани.
Пристанищата и летищата са наводнени.
Живеем на остров.
Знам.
- Хората са в паника.
Много съжалявам.
Знам, че за теб е ужасно.
Но съм безкрайно щастлива, че сте тук.
- Знам.
Няма да се бавим.
Чао.
Някой да е виждал пазарската торба? Намерих я!
Да тръгнем към главната улица.
- Не.
Обичам те!
Това е твоят момент, сцената е твоя и ти я зае...
Това бил летният им романс и те наистина много се харесвали.
Тя трябвало да се върне в Австралия, но ето че останала.
А той имал група - "Ти-бърдс".
Трябвало да поддържа имидж пред групата,
да е адски готин.
В общи линии, държал се като пълен кретен.
По дяволите.
Риткаш, риткаш... Накъде си се забързал?
Да, скоро ще се върнат.
Не очаквах никого.
А вашата къща...
Къде ще сте...
Имам бебе. Съжалявам.
Ние нямаме храна.
Благодаря.
Да, знам.
Знам, ужасно е.
Да, знам.
Къде потънаха?!
Съжалявам.
Ще оправим нещата.
Ще си идем у дома, ще пораснеш голям, силен и добър.
Няма да помниш нищо.
Не трябваше да става така.
Съжалявам.
Много, много съжалявам.
Много съжалявам.
Ще се грижа за теб, както ти се грижеше за мен.
Обичам те.
Искаш ли да поговорим?
Не мога.
Не стана бързо.
Много съжалявам.
Ужасно съжалявам.
Станал си.
Извинявай, бях...
Влез вътре, ще ти направя чай.
Сигурно си гладен.
- Ще се разходя.
Не е много разумно.
- Ще се разходя.
Дядо излиза да се разходи.
Скъпи, баща ти... Нещо не е наред.
Не знам къде отива. Ще вземеш ли детето?
Не може да останем тук.
И без това няма никаква храна.
Трябва да се махнем.
Настаняват хората в убежища.
Няма да ида в убежище.
Съжалявам.
Просто...
Не мога. Претъпкано е с хора.
И аз...
Не мога, това е.
Не знам да има друг вариант.
Обичам те.
Обичам те.
Стига сте се блъскали!
Хората ще са мили с нас, щом сме с дете.
- Сгазиха мама, счупиха й врата.
Умират от глад и не им пука.
- Не е вярно.
Напротив.
- Не вярвам.
Няма да споря с теб колко ниско може да падне човек.
Казвам ти, че сгазиха мама.
Затова ще ида аз.
Ти стой в колата, ще ида аз.
Не, ти си източникът му на храна, ти си всичко за него.
Почакай, аз ще се справя, само ми дай минутка.
Последна партида.
Не се блъскайте.
Останете по местата си. Не ме принуждавайте да го използвам.
Последно предупреждение.
Той не може да живее в колата.
- Не, само се опитваме да оцелеем.
Заради мен не сме в убежище, но трябва да мислим той да е добре.
Трябва да направим това, което е добро за всички ни.
Трябва да идем в убежище.
Разбирам, че всички чакате с часове отвън,
но за съжаление в момента няма места.
Приемаме само деца и човека, който ще ги гледа.
Приемаме деца и само по един родител.
Няма нищо.
Ще дойда да ви взема, когато положението се успокои.
Тук ще имате храна, ще е добре и за двама ви.
Не, никой от нас няма да ходи.
Вие трябва да идете.
Не, ще продължим с колата.
Тук ще сте в безопасност.
Аз не мога да ви пазя.
Нито теб, нито Зеб.
А ще е по-добре, ако знам, че сте в безопасност.
Не ми дреме за такова "по-добре".
Имаме дете!
- Знам.
Ти имаш дете. Ние сме семейство.
Струва ми се, че умирам.
Не съм ти опора.
Оставаме заедно.
Оставаме заедно.
В убежище №26. Закуската е в 7 ч.
В 21 ч. гасим осветлението.
Проверете графика на пералното.
В момента няма топла вода.
Може да вземете студен душ.
Това е леглото ви.
Добре.
Ето така. Хайде.
Моля те.
Бебчо, бебчо.
- Просто го направи.
Не мога да сложа...
Хайде, момченце.
Изпълнявай.
Напомняме, че тютюнопушенето в сградата е забранено.
Попиваш всичко наоколо?
Какво гледаш?
Убежище № 27, обядът ще се забави.
За хитър ли се имаш?
Ти ли взе възглавницата ми?
За какъв се смяташ? Ти ли я взе?
Ти ли ми взе възглавницата?
Ще престанете ли?
- Сядай, спокойно.
Виждам, че е моята възглавница.
Престанете.
- Вразумете се и двамата.
Казвам ти, бъркаш.
Не пипай, моя си е.
Много добре го знаеш!
- Пичове.
Престанете.
- Моята възглавница!
Разкарай се.
- Пичове, за една възглавница ли?
Успокойте се.
Разкарай се.
Дръжте се прилично.
Целият град е в разруха.
Само мръсна вода и мъртви животни.
Махнахме се в последния момент.
Не знам защо. Все си мислех, че ще изтърпим и ще мине.
Всички бяха така.
На колко е?
- На три месеца.
А тя е на пет.
Много е сладичка.
- Бива.
Едва ли ще я изхвърля, но трябва да остане сладичка.
Тук сме от месец.
Има и по-гадни места.
Наистина ужасни. Обиколила съм ги.
Преди това място бяхме в друго и в още едно преди него.
Доста е за пет месеца.
Да. Тя е много заета, следва плановете си.
Жената от съседното легло трябвало да бяга. Някакви нахлули, взели храната й.
Много си бавна.
Родих и той си плю на петите.
Погледна ни с малката и явно реши, че не се наема.
Очаквах да съм в шок,
но се случи всичко това и вече наистина ми е все едно.
А той сигурно е умрял.
Паникьосал се е.
Не може да плува.
Сигурно е бил в див ужас. Насрал се е от страх.
Дано е било бързо.
А твоят...
- Сигурно е мъртъв.
Възможно е, но не знам.
Не знам, няма го.
Поразходи се. Аз ще го подържа, после ще се сменим.
Сигурна ли си?
- Да.
Гасим осветлението в 21 ч.
- Благодаря ти.
Къде ли е той?
Извинявайте, съжалявам.
Съжалявам.
За бога.
Хайде.
Добре ли си? Плаче за мляко.
Млъквай!
- Не, ти ще млъкнеш.
Ела.
Така прави овчицата.
Дървета.
Какво е това?
Идеално е.
Идва да те хване, Зеб. Ето, идва.
На един от островите има комуна.
- Да, естествено.
Естествено, че ще има комуна от богаташи, които си квасят хляб.
Моя приятелка е там, от основателите е.
"Това е истинското" - така говори.
Преди се занимаваше с акции.
Не разбирам от тези неща и ми личи.
Правех прическите на политици,
преди да се явят на екрана да бистрят икономиката.
Обречени сме.
- Да.
Един ден получи просветление.
Не в религиозния смисъл.
По-скоро опомняне. "Какво правя с живота си, има ли смисъл?"
Реши да прекрати с тази работа, а беше натрупала много пари.
И се хвана да направи комуна.
Трябва да разбера как да стигна там.
Ела и ти.
- Какво?
Моля те, хайде да поспим сега.
Не, не спирайте, бягайте.
Хайде!
- Къде отивате?
Я вижте това!
- Тук има още.
Дай чантата, бързо!
- Виж тук.
Къде отивате?
Какво правите?
Моля те.
- Излизай! Те са с бебета!
Карай.
Бързо, карай!
Моля те, намали скоростта.
Можем да слезем тук.
Спри колата!
Тук съм, спокойно.
Изроди.
Той ще иде в убежището, а нас няма да ни има.
Не мисли за това.
Лошо ми е.
От глад е.
Всичко ли изядохме?
Остават ни сладките бебета.
Да ги схрускаш!
Ще намерим нещо.
Няма нищо за ядене.
Нищо. Хайде.
Здравейте.
Здрасти.
Здравейте.
Имам храна.
Ето.
Благодаря.
Само ще...
Благодаря.
Къде отиваш?
- Не знам точно.
Сам ли пътуваш?
- Да.
Ние търсим комуната на една приятелка. Дали сме близо до брега?
По всички острови има комуни. Тръгнете към кея на север.
Поне аз взех лодката от там, но може би вече не се движи, не знам.
Бил ли си на някой?
- Да.
Какво?
Не, само...
Идеални са. Много подходящо място за децата.
А защо си се махнал?
Искаха да забравят.
А аз не искам да забравя какво беше преди.
Аз бях виновен.
Мислех, че близо до града е по-безопасно и не се махнахме навреме.
Имаше мост.
Беше странно. Беше съвсем просто.
Аз бях в края, а те - в средата, и тримата.
Тя държеше и двамата на ръце.
А после изчезнаха.
Остана само прах.
Под тях имаше вода.
Вода. Камънак.
Хора тичаха, крещяха.
Ще се връщам.
Ще се върна в града, там, където бяха те.
Там ще е по-ярко.
Ярко?
Обикновено дни наред не говоря с никого, после...
Когато танцувахме...
Благодаря.
Аз ти благодаря.
Лека нощ.
- Лека нощ.
subs by sub.Trader at
Добро утро.
Защо си ококорил тези очички?
Кълна се, че е истина и го дължа единствено на теб.
Защото това е
Пак ли? Не?
най-щастливият
момент от живота ми.
Давай, бейби!
Как беше онази част...
Страстта…
Пяхме ли я вече?
Това може да е любов.
Защото това е
най-щастливият момент от живота ми.
Не, никога…
Ето го северния кей.
Какво има нататък?
Той каза да чакаме лодката да дойде.
Да.
- А ако не дойде?
Ще дойде.
Ще дойде, ще дойде.
Тя ще дойде.
Ще дойде.
Тя ще дойде!
Ехо!
Хей!
Ехо, тук сме!
Нещо идва насам!
Нещо идва насам!
Нещо идва!
Те са тук, тук са!
Момичетата ми.
- Как е бебето?
Голяма сладурана е.
Как пътувахте?
- Добре.
Искаш ли да идем на вечеря?
Какво?
- Искаш ли да идем на вечеря?
Сега ли?
Да, мисля, че е добре.
А ти?
- Не те познавам.
И аз не те познавам.
Може да е пълен провал.
Гладни ли сте? Имаме храна.
- Може да ядете от тортата ми.
Това е приятелката ми.
- Привет!
Ще дойде ли?
Метеоролозите съобщават, че най-опустошителните бури са отминали.
След дългоочакваната новина ще започне официалната операция
по възстановяване.
Бат и други по-слабо засегнати гадове вече позволяват връщането на жителите.
Кметът на Лондон благодари на хората, работещи неуморно,
за да стане Лондон безопасен за цивилните и те да се включат в разчистването.
Според него това ще стане до седмици.
А с цел събиране на разделени семейства
във всяко убежище е създадена мрежа за изчезнали лица.
Надеждата е, че със създаването
на общ списък семействата ще се съберат...
Бихте ли го спрели?
- Това ще спомогне за идентифициране...
Ще ми подадеш ли купичката си?
- Да, благодаря. Извинявай.
Хубаво е.
- Благодаря.
Сложих малко праз.
Като се събрахме, получих нещо като нервен срив.
Нашите току-що бяха починали.
И двамата внезапно, скоро един след друг.
Смъртта ме ужасяваше.
Бях абсолютно обезумяла от необясним, див страх, че ще умра.
Струва ми се обяснимо.
Да. И емоционално...
Емоционално беше логично, разбира се.
Но рационално...
По онова време
не съществуваше реална заплаха наоколо.
А нямах сили да се мръдна.
Той се държа мило.
Грижеше се за мен.
А дори не се познавахме добре.
Не бяхме имали достатъчно време да се опознаем.
Ясно.
А аз полудях на тема да имам дете. Не се спирах.
Не скърбих както е редно, а задълбах в това да забременея.
Да го преживея, да мина през това и...
Но мисля, че исках дете, за да спра да се боя, че ще умра.
Да имам нещо свое, за което бих умряла с готовност и на мига.
Звучи нормално.
Едва ли някой ражда от неегоистични подбуди.
Той е бил желан. Някаква негова версия е била желана.
Но страхът от смъртта не изчезва.
Да.
- Разпростира се.
Включва и бебето.
А виж сега.
Какво става наоколо.
Имаш мигличка на лицето.
Намисли си желание.
- Ти.
Озовах се тук по работа.
По-скоро съм тип "спретни си колиба, яж и блъсни животно на пътя".
Чакай, "яж, после убивай", така ли?
Да, не е много... Да, изяж го.
По нормалния начин.
- Да.
Мисля, че се впечатли.
Да, спечели ме.
А ти? Харесва ли ти да живееш тук?
- Да, много.
Обичам да стоя вътре.
Да пазарувам,
да поръчвам храна от менюта, които друг е сготвил.
В електрически кукър, а може и в микровълнова.
Не съм придирчива.
Значи всички сме обречени, нали?
Да, няма никаква надежда.
Жалко.
Отнесе се някъде.
Извинявай.
За някои е по-трудно.
Имат много за губене.
Тежко е, но така не се получава.
Един да не участва, и всичко рухва за всички.
Вече не е истинско.
Това, което ти липсва, не съществува.
- Просто преживявам нещо.
Имаме късмет.
- Така е.
Момичета, хапнете супа, много е вкусна.
Не, няма да оставя детето си тук. Да не сте полудели?
Не може да го вземеш с теб, не знаеш какво те чака там.
Може да няма храна.
- Той яде от мен.
Не и ако ти гладуваш.
- Това не е моето място.
Не съм себе си, не разбирам какво става.
Що за колективно отхвърляне на света и всички в него!
Няма такова нещо.
- Синът ми трябва да знае, че съм опитала,
а не съм заровила глава в пясъка, сякаш няма нищо.
Добре.
Къде ще отидеш?
У дома. Отиваме си вкъщи!
Моля те, не заминавай.
Недей.
Не може да тръгнеш сама.
Ще се оправя.
- Не говоря за теб.
Това е комуна.
Съществуваме заради нея, за онези, които са я избрали, не за отделен индивид.
Лодката ни е необходима.
Ще ви откарам утре сутрин.
Мамка му!
Мразя сбогуванията.
Съжалявам.
Може да умреш.
Ти също.
Ужасно е да кажеш такова нещо.
Ужасен човек си. Най-лошият на света може би.
Това не е място за нас.
Огледай се.
Изглежда прекрасно.
Добре.
Хайде вече да се прибереш.
Добре.
Кажи "лека нощ".
Лека нощ.
- Сладки сънища.
Обичам те.
И аз те обичам.
Спокойно, всичко е наред, Зеб.
Да, знам. Хайде, ще си починем.
Здравей.
Зеб, вониш! Как вониш!
Миризливко!
Сега ти ме носи, става ли?
Ей, здрасти.
Здравейте.
Сама съм.
Придвижвам се сама, с детето.
Може ли да...
Да дойдем с вас?
Не.
Моля ви.
- Не.
Не искам нищо.
- Не.
С бебе съм.
Опитвам се да...
Не, не!
...да се върна в града.
Синът ми се казва Зеб, а ти?
Не, не.
- Млъкни.
Не.
- Няма нищо.
Какво ще правиш?
- Пусни ме.
Ще вървя пеш.
- Пусни ме.
Не, какво ще направиш?
- Мога да вървя. Ще вървим, няма нищо.
Остави ме, стига.
Тя влиза в колата!
Излизай!
Махай се!
Извади проклетницата.
Ти си идиот!
Само да си казал на някого за това!
Не изглеждаш ни най-малко впечатлен. Никак.
Автобусите са само за доброволци по почистването.
Повтарям, само за доброволци.
Приемаме само здрави хора, които да работят срещу храна и подслон.
Напомням да подготвите личните си документи, благодаря.
В колона по един при бариерите.
Ето.
Бебчо.
- Уредено е, готови сте за заминаване.
Ако имате документи, пригответе ги.
ИЗЧЕЗНАЛА: АКО СТЕ Я ВИЖДАЛИ, ОБАДЕТЕ СЕ НА ГОРЕЩАТА ЛИНИЯ
Пушенето в сградата е забранено.
Какво виждаш?
Къде съм?
Ето ме!
Къде съм?
Зеб, къде съм?
Ето ме.
Пак ли искаш?
Къде съм?
Къде съм?
Ето ме.
Ето ме.
Къде съм?
Да, ето ме!
Не знам къде съм.
Кажи ми къде съм аз.
Не знам къде съм.
Не знам.
Мама не знае.
Здравейте.
Зеб, ще падне сериозно чистене.
Май ще ми трябва помощ.
Беше твоето, но вече си много голям за него.
И така е красиво.
Да ти покажа ли кухнята?
Благодаря. Няма проблем, вземи си.
Ти само ще гледаш, така ли? Харесва ми как се отнасяш.
Харесва ми.
Ехо?
Здравей.
КРАЯТ, ОТ КОЙТО ЗАПОЧВАМЕ
Превод Албена Христофорова
subs by sub.Trader at