The Journey (1959) Свали субтитрите
Действието на тази история се развива между Будапеща,
столицата на Унгария, и австро-унгарската граница,
където всъщност е сниман филмът.
Времето на действието е ноември 1956 г.,
по време на трагичните дни на унгарското въстание.
БУДАПЕЩА – 12 км
ПЪТУВАНЕТО (1959)
Време ли е за тръгване?
Извинете, има ли някакво развитие? Тук съм от два дни.
Полет 306 се отлага...
Махнете се от тук!
Реактивни самолети. Руски ли са?
- Не бих се изненадал.
Имам ужасното предчувствие, че тези изтребители...
човек никога не знае,
може да са за спиране на гражданския трафик,
и в такъв случай...
- Ние сме чужденци.
Минаваме транзит. Пристигаме и заминаваме.
Може да има малко забавяне. Четири или пет седмици.
Четири или пет месеца.
- Четири или пет месеца?
Руснаците са много приятни хора, но руските часовници
понякога са много бавни.
- Много смешно.
Нямате деца, за които да се тревожите.
- Момент. Говорят на английски.
Те са отсреща! Идват! Чувате ли ме? Не можем да издържим.
За Бога, спасете ни! Изпратете помощ! Помогнете на Унгария!
Помогнете ни, преди да е станало твърде късно.
За последен път ви молим за помощ.
Това е краят.
- Каква гадна бъркотия.
Моля ви, изключете го.
- Помощ! Помощ!
Винаги ги съм ги мислил за цигани с цигулки.
Сега дават на света урок по смелост.
- Да, но кой ще го научи?
Добро утро.
Още една безсънна нощ.
Добро утро.
Насам, моля.
Натам, моля.
Искаме да знаем приблизително време. Аз съм от британската телевизия.
Може би е по-добре аз да говоря. Ало? Хю Девърил е на телефона.
Слушайте ме...
- Разкарайте се веднага!
Там има свободно място. По-добре ще е да седнеш.
Добре ли си?
- Да, добре съм.
Е, ще трябва да ви извозим с автобус до Виена.
Всички граждански полети са спрени.
- Виена? Не искам да ходя във Виена.
Искам да се прибера.
- Това е някаква лудница.
Постоянно повтаряте "утре, утре"... Кога?
Наистина ли очаквате с дъщеря ми да пътуваме до Виена?
Първо ще отидете в Будапеща, където ще получите пропуск
от съветското командване. Само 250 км са.
Извинете.
- Какво стана?
Чуйте ме, работя за г-н Метаксос, гръцкия консул.
Прибраха се и ми оставиха детето. Трябва да замина за Атина...
Извинете, знаете ли какво се случва с полет 306?
Може ли за вашето внимание, моля?
Всички пътници за "Аерофлот" и полските авиолинии,
ще бъдат транспортирани до летището.
Извинете.
- Да?
Не ме ли помните, лейди Ашмор?
Да, срещали сме се, но не помня кога точно.
Хю Девърил. Вашият съпруг ме покани на гости преди две години.
Разбира се. Колко глупаво от моя страна.
Изобщо не е. Как, за Бога, се озовахте тук?
Посетих приятели в легацията.
- Къде е Сесил? Не е ли с вас?
Този път не е. Какво ще кажете за полет 306?
Отменен е. Руските ни приятели окупираха летището.
Наистина ли?
- Ще ни извозят с автобус.
С автобус? Къде?
- Във Виена.
Но това е невъзможно! Искам да кажа, не мислите ли,
че би било по-разумно да останем тук, докато възобновят услугата?
Дами и господа, моля ви! Моля ви, ще ме чуете ли?
Току-що получихме заповед летището да бъде опразнено
до 15 минути от всички цивилни. Разбрахте ли? 15 минути!
Нямаме много алтернативи, нали? Извинете ме.
Това е г-н Флеминг, който също е за този полет.
Не се чувства добре. По-добре да му кажа.
Как се чувстваш?
- Май съм задрямал.
Ще тръгваме ли?
- Полетът е отменен.
Отиваме с автобус до Виена.
- Така ли? Дали ще се справя?
Налага се.
Ще трябва... Съжалявам.
Недей, моля те. Обеща ми.
Извинявай. Ще се оправя.
Искаш ли да си играем на война? Ти ще си от добрите, а аз от лошите.
Ще те оставя да спечелиш, ако искаш.
- Дали Едноокия е отново в града?
Вие също ли сте за автобуса?
- Да.
Може да водим войната по-късно.
- Дайте, нека ви помогна.
Как се казваш?
- Били. Били Райнлендър.
Той нищо не може да направи, а мама е бременна.
Харолд, побързай! Флип, не притеснявай хората.
Никога не е скучно.
Моля, пътниците за Виена да излязат навън.
Автобусът чака.
- Може ли да си получа куфара?
Да, може.
- Върви!
Моля те, тръгвай.
Вашето име, моля?
- Хафули.
Качвайте се.
- Ашмор.
Благодаря.
- Фабри.
Запазих ви мястото до прозореца.
- Предпочитам до пътеката.
Вие сте последният човек, когото очаквах да срещна тук.
Г-н Мицу. Кажете, къде отиваме?
- Във Виена.
Виена? Аз, Амстердам.
- Амстердам по-късно.
От Виена ще отидете в Амстердам. Разбирате ли?
Следващия, моля.
- Благодаря.
Вашето име, моля?
- Флеминг.
Благодаря. Качвайте се. Пропуските за пътуването са в шофьора.
Приятно пътуване!
Преминахме Дунава и следваме Западния бряг,
като заобикаляме центъра на Будапеща, до покрайнините на Стара Буда.
Ето ги. След това на север, по главната магистрала,
на запад към Гьор и шофьорът каза, че ще пресечем границата около обяд.
Ако всичко е наред, ще сме във Виена в късния следобед.
Звучи много просто, но вчера американски конвой с жени и деца
беше задържан по пътя.
- Руснаците са хубави хора.
Вижте!
Какво му е на Сесил, че ви е оставил да тръгнете сама?
Той знае, че мога да се грижа за себе си.
В Англия, може би, но тук е малко по-различно.
Той не знаеше, че ще идвам тук.
- Не е знаел?
Със Сесил се разделихме.
- Така ли? Съжалявам.
На заклет ерген като мен, винаги сте ми изглеждали перфектната двойка.
Бедният Сесил. Как го приема?
- Ще се жени по Коледа.
Стой!
Какво става?
- Прилича на пътна блокада.
Чуйте ме, моля ви, седнете!
- Били! Флип!
Сядайте. Не чухте ли какво каза човека?
Документите и пропуските.
- Поименни са.
Добре, добре...
- Какво става?
Чужденци. Отиват на летището в Австрия.
Ето списъка.
- 14 души. Преброй ги.
Един, двама, трима, четирима, пет, шест, седем...
И децата ли да преброя?
- Не.
...шест, седем, осем, девет, десет,
единайсет, тринайсет... По дяволите, обърках ги!
Преброй ги отначало.
Точно 14 са.
- Добре, пропусни ги.
Тръгвай.
- Благодаря.
За момент си помислих, че ще ни свалят.
Мамо, онзи човек припадна!
- Какви ги говориш?
Помогнете ми! Да го вдигнем!
Отворете прозореца! Горкият. Какво време да се разболееш.
Поискайте уискито от жена ми.
Пуснете ме да мина! Извинете...
Какво казва? Какъв език е този?
- Не ми прилича на нищо.
Ето малко одеколон.
Ето го отново.
- Със сигурност не е английски.
Госпожо! Ето уиски.
- Благодаря.
Извинете. Може ли? Много ви благодаря.
Бяхте ужасно любезен. Мисля, че сега ще се оправи.
Елате, господа. Сигурен съм, че г-н Флеминг е в добри ръце.
Благодаря.
- Какво става?
Припаднах, нали?
- Никога повече няма да те оставя.
Знаеш ли, беше странно. Когато руснаците започнаха да броят,
изведнъж си забравих името. Имам предвид новото име.
Глупаво, нали?
- Флеминг. Хенри Флеминг.
А, да, Хенри Флеминг.
- Роден във Виена на 24 май 1914 г.
Британски поданик от 1947 г.
Боли ли те?
- Не е толкова зле.
Само да не чувствах тази слабост.
- Ще ти донеса обезболяващо.
Добра идея.
Какво правите? Внимавайте!
- Всичко е наред.
Те са борци за свобода. Ние сме приятели!
Моля ви, тихо! Стойте кротко!
Паспортите, моля.
Видяхте ли руснаци?
- На около 6 мили назад има блокада.
Един танк и около 20 души.
Колко далеч е границата?
- На 3 км от тук.
Градът на езерото. От другата страна е Австрия.
Паспортът, моля.
Англичанин?
- Да.
Какво става в Будапеща?
- Край. Свърши се.
Свърши се.
Госпожице, вземете малко шоколад. Ще си вземем друг след границата.
Моля ви, вземете го.
- Трябват ни оръжия, а не шоколад.
Кажете на хората от другата страна, че скоро ще се бием с камъни,
но ще се борим.
Това е Мосан, последният унгарски град.
След няколко минути е Австрия.
- Не беше чак такова изпитание.
Виж!
Какво става?
- Руски танкове.
На няколко минути от Австрия.
Страхувам се, че ще трябва да минем през центъра на града.
Спри! Спри! Стой!
Ваня, кажи на лейтенанта, че пристигна някакъв автобус.
Другарю лейтенант, пристигна чуждестранен автобус.
Събери им документите и им кажи да чакат.
Сигурно са преместили границата тук. Пригответе си паспортите.
Сядай!
Това са няколко чужденци. Транзит за Австрия.
Какво иска?
- Каза да изчакаме.
Май ще трябва да слезем, дами и господа. Някаква проверка.
Моля ви, не се карайте. Дръжте се учтиво, но твърдо.
Какво каза?
- Да чакаме тук.
Какви са всички тези хора?
- Унгарски бежанци.
Както казват сега – проклети чужденци.
- Арестувани ли сме?
Надявам се, че не.
- Не се притеснявайте.
На руснаците може да им липсва известен чар, но не са глупаци.
Могат да извършват доста неприятни неща,
но за наше щастие обикновено ги вършат един на друг.
Предлагам ви да оставите аз да говоря.
Попитайте майора дали говори английски.
Майорът иска да знае дали вие говорите руски.
За съжаление, не говоря.
Тогава по-добре да говорим на английски.
Слава Богу. И така...
- Бог няма нищо общо с това.
Да говорим за вашия пропуск. Вече е невалиден.
Дадоха ни го тази сутрин.
- Знам. Мога да чета.
Но нещата се променят бързо. Всеки пътуващ трябва да има
специална изходна виза от нашия щаб.
- Никой не ни каза.
Сега ви казвам.
- Да, разбирам.
Какво предлагате да направим?
- Нищо.
Изчакайте да ви проверя документите.
- Колко време ще продължи?
Били, моля те, не прави така.
- Ето, Били, продължавай.
Много сте мил, но...
- Не съм. Просто си върша работата.
Вие американци ли сте?
- Да, но нека това не ви притеснява.
Не ме притеснява. Просто ми беше любопитно.
Вижте, на път сме за вкъщи. Това е първата ни отпуска от пет години.
Ако сте били в Персийския залив, знаете какво имам предвид.
А и г-жа Райнлендър очаква дете.
- Харолд. Вижте, тук има жени и деца.
Няма да ни накарате да чакаме заради някаква бюрокрация.
Принуден съм да го направя. Отсреща, на площада има удобен хотел.
Или предпочитате да се върнете в Будапеща?
Със сигурност не!
Искам да кажа, че би било глупаво да се върнем.
Така ли?
- Да. Говоря само за себе си,
но предпочитам да чакам тук.
Разумно от ваша страна.
- Съгласен съм с лейди Ашмор.
А ще може ли да се обадя до нашата легация в Будапеща?
Аз съм журналист от телевизията. Ето акредитацията ми.
Съжалявам, без цивилни обаждания. Но ако подадете писмена жалба,
ще я препратя до нашия щаб.
- Жалба? Но ние нямаме оплаквания.
Нетърпеливи сме да възобновим пътуването си възможно най-скоро.
Всички много искат да се махнат от тази страна. Чудя се защо.
Е, какво е решението ви? Обратно в Будапеща
или ще рискувате да сте мои гости?
- Аз мисля...
Ще рискуваме.
- Добре.
Може ли да получа паспортите?
- Ще ги изпратим в централния ни щаб.
Между другото, сред вас има ли унгарци?
Не, освен шофьора.
- Добре, добре...
Сега да видим...
Рахлиц.
- Фон Рахлиц. А това е дъщеря ми.
Роден сте в Потсдам, а сега сте етиопец?
По случайност съм вицепрезидент на абисинските авиолинии.
От кога?
- От 1947 г.
А преди това?
- Генерал-майор от Луфтвафе.
Благодаря.
Аврон? Симон Аврон.
- Да. Извинете.
Професор в Земеделския колеж в Тел Авив. Роден сте в Киев?
Говорите ли руски?
- Напуснах Русия преди 42 години.
42 години са много време. Някой ден трябва да се върнете.
Може да я намерите за доста променена.
Фабри. Жак Фабри.
Студент? Какво правите в Будапеща?
Бях турист.
- Избрали сте странно време
за разглеждане на забележителности.
- Видях някои много интересни неща.
Така ли? Да, Будапеща е много красив град.
Росо. Артист.
Рисувате ли? Свирите?
- Не точно.
Какво правите тогава?
- Никога не съм чувал за теб.
Ако искате нещо, само свирнете.
- Ще запомня.
Ашмор!
- Да.
Не си приличате много.
Какво се разбира под "специални особености"?
Бенка или белег, нещо такова.
- Надявам се, че нямате белези.
Нищо, което да заинтересува паспортната служба.
Флеминг?
- Да.
Кой е Флеминг?
- Аз.
Добре, това е всичко.
Тулпин! Лейтенант Тулпин ще ви отведе до хотела.
Заведи ги в хотела и ги настани удобно.
И още нещо. Не сте арестувани, но аз нося отговорност за вас.
Така че се опитайте да не злоупотребявате с моето...
да речем "гостоприемство". Всичко ли е ясно?
Да.
- Тулпин, повикай Семьонов.
Слушам, другарю майор!
- Изпрати тези паспорти в щаба.
Остави ги обратно.
- Да ги оставя?
Всички насам, моля. Всички нагоре по стълбите.
Сега е "Червена звезда", преди беше хотел "Панония".
Много известен и много малък. Но стара унгарска поговорка гласи:
"Където има място за сърцето, има място и за задника."
Заповядайте насам. Надясно, моля.
Моля да ме извините, дами и господа. Не се притеснявайте. Ето ме, господа.
Сега ще ви настаня. Двама господа тук, в номер 4.
Много хубава малка стая. Един джентълмен тук. Нагоре, моля.
Тук е банята. В неделя има топла вода.
Много хубава стая за деца, моля. Тук.
Всички дами заедно тук, моля. Дамите тук, всички заедно.
Веднага се връщам, господине.
- Може ли чаша вода, моля?
По-добре си легни.
- Добре съм, благодаря.
Вие, господа, тук, в номер 2. Много красива гледка с три легла.
Сложихме допълнителен диван. Много е удобно.
Не, вие сте в номер 3. Елате с мен, моля.
Мястото изглежда малко тясно, но е сравнително чисто.
Тези неща ваши ли са?
- Да.
Обещаха ни топла храна в 20:00 ч.
- Много добре.
Вижте, много ми е неудобно. Не знам как да се изразя.
От колко време познавате Флеминг?
- Мисля, че вече ви казах. Защо?
В него има нещо подозрително.
- Така ли? Това какво общо има с мен?
Опитвам се да помогна. Не сме задържани
от Армията на спасението, нали?
Всеки опит да бъдат измамени ще застраши безопасността на 14 души.
Ужасно съжалявам, но не знам за какво говорите.
Извинете, лейди Ашмор, може ли за малко?
Извинете ме.
Проблемът е дали желаете голямото легло или дивана?
Ще взема дивана, ако нямате нищо против.
Винаги ми е студено, дори в Африка. Татко казва...
Не ми харесва това разделение на половете.
Мъжете са свине, но след 22:00 ч. са абсолютно незаменими. Нали?
Извинете, госпожо, омъжена ли сте?
- Да.
За англичанин ли?
- Моля?
Изразявам се по английски – слънчево, но хладно.
О, извинете. Просто бях озадачена.
За какво?
- Този господин с вас...
Знаете кого имам предвид
- Не е с мен, госпожо.
Просто сме спътници, както с вас.
- Може ли малко тишина?
Моите малки чудовища най-накрая излязоха.
Да се възползваме максимално от това.
Видяхте ли водата? С цвят на йод е.
За леглата ще трябва стълба.
Чудя се дали има ток в стаята.
Вечерята!
Лейди Ашмор! Може ли за момент?
Г-н Флеминг изглежда много зле, но не иска да си легне.
Г-н Девърил реши, че може би вие ще успеете да го убедите.
Да, мога да опитам.
Всички ли излязоха? Заключи вратата.
Би ли ми оправила превръзката? Усещам, че съм я разместил.
Разбира се.
- Съжалявам, че ти досаждам.
Не ставай глупав
- Чу ли нещо за разрешението?
Сигурна съм, че утре ще го получим.
- Утре.
Какво има?
- Нищо.
Криеш нещо от мен.
- Трябва да се оправиш.
Сега само това има значение. Имаш нужда от здрав сън и...
Какво искате?
- Вечерята е сервирана.
Благодаря. Идвам след минутка.
Кое е това момиче?
- Не знам.
Семейството й е притежавало хотела, преди държавата да им го отнеме.
Виж дали не е още пред вратата.
- Паул...
Направи каквото ти казвам.
Няма никой. Няма причина да...
- Ти не разбираш.
Трябваше да тръгнем поотделно, както исках.
Ако ти се случи нещо заради мен...
- Сега ти ме чуй.
Знам, че не искаше да тръгваш, но ако беше останал,
щяха да те хванат. Не е време да бъдеш мъченик.
Болен си и си ранен. Сега аз отговарям за теб
и ще те преведа през границата, дори да трябва да крада, лъжа и убивам.
Разбираш ли ме?
Имай търпение.
Не сме се виждали от пет години.
Мина доста време.
Да... доста много време.
Започвайте, моля. Ордьоври. Малко са, но са свежи.
Вино...
Малко циганска музика. Тъжна е, но е прекрасна.
Какво знаете за онзи руски офицер, който командва тук?
Майор Суров ли? Много добър руснак.
Пие като риба, пее като дявол, мозъкът му е като бръснач.
Проблемът е, че не взима подкупи. Тук е от две години.
Мъжете толкова го харесват, че му подариха кон.
Жените пък му дават нещо друго.
Добър вечер, другарю майор.
Обичате ли краставици?
Краставици ли? Много ги харесвам.
А аз не. Но понякога трябва да ядем неща, които не харесваме.
Понякога се налага и да правим неща, които не ни харесват.
Казахте ли нещо?
Извинете.
- Г-н Аврон страда от астма.
Това е лошо. Как се казвате? От къде сте?
Хафули. Теклел Хафули. Сега живеем в Кайро,
но аз съм от Сирия, а жена ми е французойка.
Ясно.
Не бяхте ли 14 души?
- Така е, без децата.
И шофьора, разбира се.
Ужасно съжалявам, че закъснях.
13 е нещастно число. Кой липсва?
Г-н Флеминг.
- Флеминг?
Като англичанина, който изобрети пеницилина.
Той казва, че англичанин е изобретил пеницилина.
Глупости, ние сме изобретили пеницилина.
Капитан Дембински е от известна фамилия аптекари от Киев.
Казва, че е изобретен от руснак.
- Щом капитан Дембински казва така,
кои сме ние, че да не се съгласим?
- Все пак сме измислили доста неща.
Нали, хер...
- Фон Рахлиц. Да, да...
Значи сте съгласни?
- Естествено.
А сега за г-н Флеминг. Ще се присъедини ли към нас?
Не се чувства много добре.
- Съжалявам да го чуя.
Температура ли има?
- Хубаво е, че сте загрижен,
но няма за какво да се тревожите.
- Не съм сигурен.
Не бих искал да се случи нещо... с г-н Флеминг.
Може би трябва да го прегледа лекар.
- Колко непохватно от моя страна!
Пълнена зелка, специалитетът на заведението.
Какво е това?
- Харолд, децата!
Ще отида да ги видя. Извинете.
Няма причина за тревога.
Там се води малка война. Нарича се "полицейска акция".
Тук напоследък много се стреля.
Мръкне ли се, хората започват да стрелят.
В началото не се разбираше какво става.
След това дойдоха заповеди. Понякога те са голямо облекчение.
Казват ви, че вие сте тук, а врагът е там. Толкова е просто.
Какво?
Но не мисля, че нашите стрелят. Познавам хората си.
Те обичат тези хора. Да, така е.
Но в момент като този може да ги застрелят. Защо?
Защото те стрелят по нас. Лудост е, нали?
Вземете нас тук, например. Искам да кажа, не е ли странно?
Вие трябва да сте наши врагове, а унгарците – приятели.
И все пак ядете зеле с нас, докато ние се избиваме с унгарците.
Няма смисъл, нали? Казахте ли нещо?
Къде отивате?
- Навън. Имате ли нещо против?
Млад сте, за да ви ранят.
- Може би съм млад и за да превърна
танковете ви в пепел!
- Сядайте!
Седнете!
Ще бъде по-добре, г-н Фабри.
Какво има, вече не сте ли гладни, или не обичате зеле?
Не, само в момента, благодаря.
- Вие сте много дипломатичен, нали?
Не искате да влизате в спор. Удобно е да си встрани от споровете.
А какво ще стане, ако ви накарам да спорите?
Ако бях някой фанатик, без чувство за хумор и без да знам английски?
Няма значение.
- Трябва да отбележа,
че владеете забележително езика. Къде го научихте?
В Канада. Бях там с наша военна мисия, точно след войната.
Там ми харесваше, но не останах дълго.
У нас не обичат хората да стоят дълго в чужбина.
Доста недружелюбно от тяхна страна.
Може би, но предпочитаме сами да съдим за това.
Другарю майор, имаше снайпер. Вече всичко е наред.
Водката не достига ли? Всичко е под контрол.
Деца, които си играят на война. Събираме ги. Няма пострадали.
Слава Богу!
- Знаех си, че ми изглеждате позната.
Сетих се на кого ми напомняте. В Отава имаше една жена.
В аптеката до посолството. Всеки път, когато влизах, тя се прекръстваше.
Мислите, че съм Дяволът, нали?
- Той за какво говори?
Нищо не съм казала.
- Разбира се, че не сте, скъпа.
Всички смятаме, че сте изключително учтив.
Не си търся комплименти, но бих искал честното ви мнение за промяната.
Много ли искам?
- Още не сме я видели.
Страх ви е да говорите ли?
- Предпочитам да не бъда провокиран.
Не ви провокирам, просто съм любопитен.
Изглеждате добре информирани хора. Бих искал да чуя вашето мнение.
Кажете ми всичко. Все пак се бих по пътя от Сталинград до Будапеща.
Помогнах за свободата на тези хора. Но миналата неделя
хванаха един от хората ми и го обесиха.
Какво ще кажете? Хайде, искам да чуя истината.
Вашата истина, не моята. И няма да ви обвиня, обещавам.
Съжалявам.
Може би е глупаво от моя страна да очаквам да кажете нещо.
Те ви мразят.
Благодаря.
Залегнете! Легнете на пода!
Г-н Девърил? Събудете се, г-н Девърил.
Какво има?
- Притеснявам се за г-н Флеминг.
Не ме интересува кой какво казва. Ясно е, нали?
Превързан е, а и както говори,
се разбира, че не е британец.
- А какъв е?
Унгарец.
Унгарец?
- Разбира се.
Участва във въстанието, ранен е, и сега се опитва да избяга.
Не фантазирате ли прекалено?
- Аз ли?
Ако не беше толкова късно, щях да отида при руския майор.
Няма да направите нищо подобно.
- Вижте, той може да е добър човек,
но не мисля да копая сол до края на живота си заради този човек.
Моля ви, по-тихо.
- Г-н Девърил, не ме е грижа за мен,
преживял съм какви ли не неприятности,
но си мисля за другите – за жените и децата.
Ако майорът разбере, ще му осигурим перфектното извинение да...
Кой ли е?
- Ще видя. Върнете се в леглата си.
Търсите ли нещо?
- Проклета унгарска кухня!
Мислите ли, че тук имат някаква сода за хляб?
Искате ли чай?
- С удоволствие.
И вие ли не можете да заспите?
Сигурно е от пълнената зелка.
- Не, не е от нея.
Стори ми се, че чух някой да крещи.
- Да, някой викаше. Флеминг.
Така ли? Как е той?
Мисля, че ще е по-добре да ми разкажете всичко за него.
Независимо дали ви харесва или не, аз се чувствам отговорен за вас.
Аврон и сириецът вече знаят. Ако е както си мисля
и Флеминг е унгарец, който бяга... Трябва да ме осветлите напълно.
Какво искате да знаете?
- Кой е този Флеминг?
Каква е връзката ви с него? Играете си на добрата фея, или е нещо по-лично?
По-лично е.
- От това се опасявах.
Захар?
- Благодаря.
Името му е Кедеш. Паул Кедеш.
Професор Гилеа го доведе у нас няколко години след войната.
Изглежда майорът също не може да спи. Съжалявам, продължете.
Той е биолог. Може би един от най-добрите.
Завършил е образованието си в Америка по време на войната.
Мляко?
- Не, благодаря.
Не знам как започна всичко това лято,
но си спомням деня, в който реших да не го виждам повече.
Беше в един малък италиански ресторант в Сохо.
Опитах се да го накарам да разбере.
Опитах...
Както и да е. На следващия ден отидох със Сесил до Насау.
Когато се върнах, Паул го нямаше.
Върна се в Унгария и известно време се е справял доста добре.
И тогава, през декември 1952 г., чухме, че е арестуван.
Обвиняваха го в шпионаж.
Част от доказателствата е писмо, написано до негов приятел в Англия,
в което го питаше за мен.
Използвали са всякакви мъчения, за да го пречупят.
Видяхте ли ръкавицата му? Знаете ли защо я носи?
Защото изтръгнатите му нокти никога няма да зараснат отново.
Беше освободен преди десет дни от някои от старите му ученици.
Раниха го при уличен бой.
Изживя пет ужасни години и всичко е по моя вина.
Не знам дали някога ще го компенсирам, но ще опитам.
Ще опитам.
Защо спряхте? Пейте.
Казах ли ти никога да не идваш тук?
Английската дама е много красива.
Курва! Разкарай се от тук!
Добро утро на всички.
Какво става?
- Всеки ден нещо ново.
Малката война продължава. Настъпва нов руски ред.
Ако спрат да дават заповеди, всеки би издържал.
Каква е новата заповед?
- Първо, всички трябва
да се откажат от оръжията си веднага или...
Второ, ако знаете за някакви контрареволюционери,
империалистически гадове, фашисти или други подозрителни лица,
трябва да се явите в Комендатурата по-късно тази сутрин.
Добро утро. Искали сте да ме видите?
Съжалявам за безпокойството, но всички много искаме да знаем
как е вашият пациент.
- Спи. Благодаря.
Къде е г-н Девърил?
- Майор Суров го повика.
Ясно.
- Видяхте ли обявата?
Чухте ли новите разпоредби?
- Моля, говорете по-ясно.
Добре, нека спрем да се лъжем.
Ако вашият приятел е англичанин, значи аз съм китайка.
Ако ни кажете, че вашият приятел не е унгарец, ще повярваме.
Ако обаче е унгарец, тогава трябва да решим незабавно какво да правим.
Да предположим, че изпратят лекар? Как ще обясним превръзката?
Хората с грип обикновено нямат рамо, покрито с кръв.
Не заблудихте нас, няма да заблудите и руснаците.
Може да ни кажете, госпожо. Никой няма да се възползва от това.
Добре... той е унгарец.
- Какво?
Така ли?
- Единственото,
което можем да направим, е да кажем всичко на майора.
Искате да го предадете на руснаците?
- Знаете ли какво ще му направят?
А какво ще направят на нас?
- Бил ли сте в някой от затворите им?
Аз съм. Дъщеря ми знае.
- Доколкото това ме засяга,
определено не съм за предаването му. Не мога да се съглася с вас.
Спри да се правиш на бойскаут. Винаги се тревожиш за другите.
Имаш жена и деца, за които да мислиш.
Започни да се тревожиш за нас за разнообразие.
Казвам ти, че не искам да участвам в това.
Искам и ти да стоиш настрана. Чуваш ли?
Ето ги, другарю лейтенант.
- Излезте всички.
Искат да излезем.
Оставете си багажа.
- Но в него са всичките ми бижута!
Тук има няколко войници.
- Какво искат?
Не знам, Флип, но ще разберем.
- Излизайте. Претърсете стаята.
Какво искат сега?
Извинете, че ви безпокоя отново. Още формалности.
Попълнете тези формуляри. Нужни са за вашите разрешителни.
И се опитайте да отговорите вярно.
- Обещахте, че сутринта ще тръгнем.
Нищо не съм обещавал.
Отново сте 13. Започвам да ставам суеверен.
Кой липсва?
Г-н Флеминг.
- Така ли?
Как е той?
- Много по-добре. Нали?
Да, надявам се.
- Тогава защо не е тук?
Наистина искаше да слезе, майоре, но му предстои дълго пътуване,
и реших, че тази сутрин ще е по-добре да остане в леглото.
Вие сте решили? Формулярите трябва да се попълнят лично. Тулпин!
Може би ще направите изключение и ще позволите аз да ги попълня.
Толкова добре ли го познавате? Може да има проблеми, ако сгрешите.
Може би вие ще ми помогнете, за да не стават грешки?
Добре.
Вървете.
Помогни им за документите.
- Слушам!
Седнете.
Ето паспорта му. Може да ви помогне.
Мислех, че сте ги изпратили в щаба си.
Затова са нужни тези формуляри.
Дата и място на раждане на един ред ли?
Не, отделно.
Г-н Флеминг е голям късметлия да има толкова верен приятел.
Колко добре го познавате?
- Бегло. Защо?
За бегло познанство сте изключително усърдна да му помогнете.
Къде го срещнахте?
- В Будапеща.
Какво правехте там?
Бях на гости при стари приятели във Виена.
Желязната завеса се повдигна, както знаете,
и реших, че ще е забавно да отида със самолет до Будапеща.
Г-н Флеминг беше отседнал в същия хотел.
Какво да пиша тук?
- За момента няма значение.
Продължете.
- Вечеряхме няколко пъти.
Искате ли да знаете какво ядохме?
- Той изглежда добре, нали?
Освен, че е чаровен, е и е много мил.
- И с какво друго се занимава?
Той е бизнесмен, доколкото знам.
- Странно.
Мислех, че всички бизнесмени са дебели.
Не бива да вярвате на собствената си пропаганда.
А на вашата ли? В кой хотел казахте, че сте били отседнали?
Не съм казвала, но беше "Гелиат".
Помните ли номера на стаята на г-н Флеминг?
Какъв интерес може да представлява това за вас?
Може да улесни проверката. Всички бързате да си тръгнете.
И преди съм попълвала молби за визи, но никога не ми се е налагало
да описвам хотелското си настаняване.
Намирам любопитството ви за малко прекалено.
Може би. Но за да бъда съвсем откровен,
намирам г-н Флеминг за доста мистериозен. Да вземем паспорта му.
Няма нито един печат за влизане или излизане. Невероятно.
Г-н Флеминг идва от нищото и не отива никъде.
Един ден се появява в Будапеща от нищото.
О, това ли? Сега си спомням. Той ми разказа как е загубил
паспорта си при пристигането си и е поискал нов в нашата легация.
Новите паспорти обикновено нямат стари печати върху тях.
Поне не и в Англия.
С това се изчерпват познанията ми за г-н Флеминг.
Бяхте много любезен. Сега може ли да си тръгвам?
Казвате, че ни мразят. Защо? Не ние започнахме това.
Това момче снощи, то започна да стреля по нас.
Не ви искат тук.
- Защо?
Тук сме, за да им помогнем. Да ги защитим.
От кого? От тях самите?
- Живея в тази страна от две години.
Имах приятели тук, а сега никой не говори с мен, освен сервитьора.
Но той ще говори с всеки.
Добре, това е всичко.
Вземете този формуляр. Помолете г-н Флеминг да го подпише.
И не забравяйте да попълните вашия формуляр.
Няма да се бавим, майоре. Просто имаме малък езиков проблем.
Имате време. Една минутка, г-жо Ашмор.
Разбирате ли заповедите, издадени тази сутрин?
Да, разбира се.
- Добре.
Сигурен съм, че не засяга никой от вас.
Благодаря ви, г-жо Ашмор.
Просто реших да попитам. Бюрокрация, както обикновено.
Бих искал да поговоря с...
Татко.
Бих искал да поговоря с вас, г-н Аврон.
Така се казвате, нали?
Да, майоре.
- Бихте ли дошли с мен?
Добре.
Седнете, г-н Аврон.
Значи страдате от астма?
- Да.
Сега ми кажете... този г-н Флеминг...
Какво знаете за него?
- Нищо.
Абсолютно нищо.
- Това е странно.
Пътували сте с него чак от Будапеща, споделяте една стая с този мъж,
и не знаете абсолютно нищо?
Сега ме чуйте, Аврон. Знам, че сте почтен човек,
но да предположим, че с оглед на астматичното ви състояние,
ви пусна да си тръгнете тази вечер. Това би ли опреснило паметта ви?
Какво ще кажете?
Не мога да ви кажа.
Не мога.
Не можете?
Искам да кажа... че не знам. Не знам нищо.
Благодаря ви.
Това трябва да е сервитьорът, който ще вземе формулярите.
Съжалявам, че ви притеснявам, но реших сам да дойда
да взема въпросниците и да видя как е нашият пациент.
Много по-добре е, благодаря. Майоре, ето формулярите.
Ще ги занесете ли на сержанта долу? Бих искал да поговоря с г-н Флеминг.
Може ли?
Да, разбира се.
Ще се върна след минутка.
Може ли?
- Разбира се.
Посещението ви е чест за мен, въпреки че съм сигурен,
че не само здравето ми ви води тук.
- Абсолютно вярно.
Така си и мислех. Аз съм доста загадъчен за много хора.
Дори на моменти съм мистичен. Роден във Виена, британски поданик,
посещавам Унгария в момент като този, лежа в леглото с грип.
Откъде взехте паспорта?
- От британската легация.
От къде другаде?
- По каква причина?
Загубих стария. Не знаете ли? Трябва ли да го обсъждаме отново?
Нямам нищо против. Продължавайте, имам търпение.
Това е въпрос на честност, а не на търпение.
Какво прави един честен човек в безчестна ситуация?
Не ситуацията е безчестна, Флеминг, а вие.
Добре. Не знам кой сте, но ще разбера,
дори да ми отнеме цялото време на света.
Това е нещо, което имаме в изобилие в този град – време.
Какво има?
- Ще ми подадете ли чаша вода?
Благодаря, майоре. Ще се погрижа за него.
Добре съм, беше само спазъм.
- В щаба имаме много добър лекар.
Може да е тук след час.
- Благодаря, но няма да е нужно.
Не вярвате на нашите лекари?
- Не мога да кажа. Нямам опит с тях.
Сега може ли да ни оставите?
- Разбира се.
Освен ако...
- Освен ако какво, майоре?
Не научихте ли достатъчно?
- Да, напълно. Благодаря.
Какво искаше, Паул?
Това, което искат всички – главата ми.
- Мисля, че грешиш.
Къде е пистолетът?
Ловът започна. Вече никой не може да го спре.
Той ще се върне и няма да е сам.
Дай ми палтото. Трябва да се махнем от тук, преди...
Трябва да има някой, на когото можем да се доверим.
Трябва да има.
С г-н Флеминг искате да...
- Не, не искаме, а трябва.
Да бяхте дошли преди три дни, беше само за разходка.
Днес хората са много изплашени.
Освен... Сабо Бачи.
Много добър мой приятел. Отидете на пазара
и се дръжте като турист. Намерете къде продават риба.
Сабо Бачи говори английски по-добре от мен.
Ще кажете: "Г-н Чепеге иска три фогаша."
Три фогаша?
- Това е унгарска риба.
Парола. Той ще разбере. И така, ето къде ще отидете.
Ето го хотела, тук е църквата. Тук има една малка уличка.
А тук е езерото. Има голям пазар.
Ще тръгнете по пазара, докато стигнете до главната алея.
Ще има рибен пазар.
Малка сергия от дясната страна, мисля, че е една от първите,
е на Сабо Бачи. Възрастен, висок, с големи мустаци.
Извинете, г-н Чепеге иска три фогаша, моля.
Няма фогаш. Но тази риба също е добра.
Щастлива риба. Рибите идват и си отиват.
За рибата няма граници.
- Понякога нямат късмет. Като тези.
Те са уловени.
- Някои се измъкват.
А, обичате риболова?
- Много.
Приятен е, но е опасен. Рибата е много страхлива.
В Англия най-добре се лови риба нощем.
Тук също. Рибарите изваждат лодките и отиват далеч, почти до Австрия.
Отиват, когато няма луна.
- Тази вечер ще има ли?
В хотела ли сте?
- Да.
Ще донеса рибата в 19:00 ч. и ще ви кажа всичко за луната.
Благодаря.
- Документите, моля.
В хотела са.
- Паспортът. Разбирате ли?
Документите ми са при вас.
- Елате при сержанта.
Но това е абсурдно!
- Там ще се разберете.
Другарю сержант, тази чужденка е без документи.
Съобщете в щаба.
- Моля ви, нека обясня.
Това е абсурдно!
Знам какво казах за гостоприемството, но приехте поканата ми буквално.
Съжалявам, не знаех. Няма да се повтори.
Какво правехте край езерото?
- Разхождах се. Разглеждах.
Не сте на екскурзия, г-жо Ашмор. И аз не съм шофьор или бодигард.
Това беше последната капка...
- В затвора ли ще ме хвърлите?
На ваше място нямаше да се смея.
Мислех, че ще ме върнете в хотела.
- Слезте.
Но аз обещах да се върна в хотела...
- Моля ви, слезте.
Слизайте.
Къде ме водите?
- Спокойно.
Седнете.
Седнете!
И така, сутринта дадох на вас и на другите шанс да кажете истината.
Но всичко, което получих, и то особено от вас,
са лъжи, лъжи, лъжи!
Ето.
О... чудехме се къде е.
- Така ли?
Не бяхте ли предупредени? Може да ви застрелят за това.
Стига, познавате англичаните.
Предполага се, че страните на изток от Дувър все още гъмжат от бандити.
Искате да кажете, че го е донесъл чак от Англия?
Да, разбира се.
Това е руско оръжие.
Сигурно го е получил в Будапеща. Но защо? За какво?
Като сувенир ли?
- Колко умен полицай сте.
Наистина ли? Преди половин час се канех да се обадя в щаба
и да им докладвам за вас и вашия приятел.
После пристигна съобщение, че сте прибрана от рибния пазар,
и промених решението си. Не знам защо, но го направих.
Така ли постъпват умните полицаи? Знам какъв е вашият приятел.
И вече знам достатъчно, за да го арестувам.
Но не съм го докоснал, нали? Това ли е да си умен полицай?
И това не е всичко. Паспортите.
Не съм ги изпратил. Държа ги в чекмеджето от...
Не знам защо. От любопитство? От жажда за разговор, дебат?
Но след това...
След това се случи нещо друго.
Безумно, нали?
Кой е?
- Чепеге. Моля ви, отворете.
Ето чай и малко ром. Задръжте бутилката, ще ви стопли.
Благодаря ви.
- Видяхте ли приятеля си?
Сабо Бачи ли? Да. Притеснил се е, когато са ви арестували.
Но аз му казах, че сте добре. Ще дойде да ми каже дали е възможно
или не е възможно тази вечер. Каза да сте готови около 21:00 ч.
Извинете.
- 21:00 ч. ли?
Руснаците ще вечерят и ще сменят патрула.
Ето какво ще направим. Отивате да вечеряте.
Ако заминаването е възможно, ще ви кажа.
Сабо Бачи ще отведе г-н Флеминг до лодката при малкия кей.
Няма да отидете заедно. Г-н Флеминг не е добре, върви бавно.
Вие ще останете долу до последния момент.
Така никой няма да забележи липсата ви.
След известно време, когато всичко е наред,
ще се върна, ще ви дам знак и отивате на кея.
И тогава... Надявам се Бог да е с вас тази вечер.
Моля ви, слезте скоро.
Добър вечер.
- Добър вечер, майоре.
Добър вечер.
Извинете, майоре... аз... Чудя се дали...
На руски "добър вечер" е "добрый вечер".
Добрый вечер.
Говорете по-силно, не ви чувам!
Добрый вечер.
Така е по-добре.
- Тази вечер да има ли музика?
Разбира се. Музиканти, свирете!
Какво има? Не обичате ли музика?
Мога да ги отпратя, ако ви притесняват.
Имаме някои смешни закони, но никой от тях не казва,
че не трябва да харесваме циганите.
- Харесвам много циганската музика.
Много се радвам.
В народната музика има нещо специално.
Навсякъде е едно и също, ако знаеш как да я слушаш.
Чувате мъж да плаче в тъмното,
и ако слушате внимателно, ще разберете за какво плаче.
Изглеждате изненадана, г-жо Ашмор. Въпреки това, което може би сте чули,
тракторите и марксизмът не са единствените неща,
които интересуват руснака. Винаги имаме време и за музика.
И когато има музика, сядаме и слушаме. И се чувстваме тъжни.
Което е най-добрият начин да се почувствате добре.
За музиката! За всяка музика!
За музиката!
Не сте докоснали питието си, г-жо Ашмор.
Не се пие така. Хайде, момчета, да й покажем.
Альоша, вземи акордеона.
Ще направя една отрезвяваща бележка. Вие сте най-приятният домакин,
но искаме да знаем кога...
- Сутринта, г-н Девърил.
Сега сме след работно време.
- Настоявам да ви попитам
кога очаквате да си тръгнем от тук?
- Това е най-грубият въпрос,
който може да зададе гост по средата на празненство.
Тя как се казва?
- Марджи.
Изправете се.
Какво трябва да направя?
- Изпийте го.
Какво?
- Изпийте го!
Скъпа, добре ли си?
- Ами...
Няма вкус, но те кара да чупиш чаши!
Марджи!
- Браво! Истински експерт.
Налей! Но има и друг начин.
Не се тревожете, г-жо Ашмор, добре е за храносмилането.
Елате да я изпеем на французойката.
Сабо Бачи е тук.
Вашият приятел пристигна. Ще ви уведомя след минута.
Даяна.
Завъртете се!
- Завъртете партньора си.
Сега в кръг!
- Хванете се за ръце и в кръг.
Харолд, би ли ми донесъл голяма чаша студена вода?
Ох, скъпа...
Може ли чаша вода, моля?
Вода...
О, не, не... Няма значение.
Ще си взема.
Харолд, изглеждаш странно. Какво има?
- Нищо.
Топли лангош!
Това са специални мекици. Яжте докато са топли, моля.
Топли лангош! Внимателно, много са горещи.
Тръгнаха. След десет минути е ваш ред.
Лангош, топли лангош! Много са горещи.
Това нещо като местна вафла ли е?
- Да, господине. Топли лангош!
Искате ли да опитате?
- Наистина си заслужава. Вкусни са.
Приятелите ни изпадат в паника.
Повечето мислят, че Флеминг трябва да се предаде.
Казват, че ще чакат до сутринта и след това...
Не обичам да внасям паника, но този път наистина се притеснявам.
Нямах възможност да говоря с вас,
но с Флеминг тръгваме тази вечер през езерото.
Страхувах се, че ще опитате нещо подобно.
Трябва да изляза до 21:00 ч. Дайте ни половин час преднина,
след това намерете Суров и изкажете възмущение за бягството ни.
Така няма да се замесите.
- По дяволите нас, а вие?
Поемате ужасен риск.
- Може ли?
Съжалявам, но не съм добър танцьор.
- Не е нужно да сте.
Не искам да ви развалям забавата, но народните танци
са малко уморителни за мен.
- Валс ли предпочитате?
Харолд? Пийни малко вода. Ще се почувстваш по-добре.
Не се забавлявате.
- Не мисля, че моментът е весел.
Не съм съгласен. Но тъй като не мога да ви държа тук завинаги,
колкото и да искам, това е прощална вечеринка.
А и кой има нужда от повод за празнуване?
В селото, откъдето идвам, хората пеят и танцуват
дори когато някой е починал.
- Знам.
Това показва колко сме различни.
- Не сме различни.
Не ме удряйте.
Понякога ми се струва, че се познаваме от сто години,
а в следващия миг се сещам, че едва сега се срещаме. Жалко, нали?
Мисля, че и двамата ще го преживеем.
- Не съм толкова сигурен.
Вие сте пиян.
- Да, пиян съм. И това е чудесно.
Половината от живота си съм бил войник.
Пет кампании, четири белега, счупено бедро.
И през цялото време армията беше моя жена –
зла, стара, обсебваща, ненаситна, славна кучка.
И тази вечер й изневерявам, и това е прекрасно.
Като да береш цветя на бойното поле.
Извинете, уморена съм. Искам да си легна.
В 21:00 ч.?
- Пуснете ме, моля ви!
Ще си тръгнете, когато аз кажа.
- Спрете!
Малко студена водка, другарю майор?
От тази музика детето не може да заспи.
Целунахте ли го за лека нощ?
Ще ме извините ли?
- Един момент.
Бих искал да се извиня за случилото се долу.
Да го забравим. Не съм очаквала друго...
Знам, че не сте. Но всичко може да се случи,
когато хората се срещат за последен път.
Какво искате да кажете?
- Отидете до която и да е гара
и ще видите хората да правят неща,
които обикновено не биха правили. Целуват се, плачат, ръкомахат.
Това е болестта на нашето време – махащи хора.
Но никой не им маха в отговор.
Сега, ако нямате нищо против...
- Имам!
Една или две минути не са от голямо значение.
Поне ще разберете какво е чувството да си в капан.
Моля ви, пуснете ме!
Не се страхувайте.
Няма да ви докосна.
Тези светлини там са австрийски. На границата.
Земята и водата изглеждат еднакви и от двете страни.
Един ден някой начертал линия през картата
и светът бил разцепен като гнила ябълка.
Още ли сте там?
Не бъдете нещастна.
Скоро ще си тръгнете. Твърде скоро.
Съмнявам се дали ще ви видя сама отново.
Приемете това с моите комплименти. Подарък за сбогом.
Без цветя, ноември е. Лека нощ.
Много закъсняхте.
- Да, да...
Мислех, че няма да дойдеш.
- Не можах да се измъкна.
Побързайте! Моля ви, побързайте!
Студено ми е.
- Ето.
Старецът почти промени решението си, но накрая се съгласи да рискува.
Каза, че първите 15-20 минути са най-рискови.
Ще минем през залива, надолу по канала,
покрай патрулния пункт и наблюдателната кула.
Но щом стигнем на открито в езерото...
Кои са тези?
- Патрулът.
Колко време ще плаваме?
Какво става? Какво каза...
Продължавайте, моля ви!
Хайде!
Момчета, да сте виждали лодка тук?
- Не, другарю майор.
Хей, Василенко...
- Насочете прожектора насам.
Вие там! Виждам ви! Спрете!
Моля ви, побързайте!
- Вие там! Чувате ли ме?
Продължавайте! Кажи му да продължава!
Спрете или ще стреляме!
- Не спирайте!
Огън!
Спрете! Идваме!
Прекратете стрелбата! Насам, момчета! Елате насам!
Ето ги там!
- По-бързо!
Тегли вдясно!
Колко души са в лодката?
- Мисля, че са трима.
Внимателно, момчета!
- Рибарят е застрелян.
Другарю майор, рибарят е застрелян.
- Отведи другите под стража!
Майоре, искам да разберете...
- Ще говорите, когато ви кажа!
Лейди Ашмор няма нищо общо с това.
- Какво чакате? Отведете го!
Не го докосвайте!
- Махнете си ръцете от нея!
Защо стоите? Хванете го?
- Не го наранявайте!
Моля ви, не го наранявайте!
- Повикайте доктора!
Пуснете ме да отида с него!
- Пазете я!
Тя няма нищо общо с мен!
- Отцепете хотела!
Ако някой се съпротивлява, стреляйте!
Надявам се някоя нощ да се окажете сам на тъмна улица,
лице в лице с хората, които живеят тук!
И дано Бог да гледа в друга посока, когато ви разкъсват на парчета!
Руснаците!
- Всички се качете горе!
Какво искат?
- Качете се всички горе.
Никой не трябва да напуска хотела.
- Нещо като домашен арест.
Гизела!
- Татко!
Спрете! Кажете му да спре!
Остави я! Вървете!
Добре, вървете си по стаите.
Харолд, какво става?
- Върни се обратно.
Всички се приберете по стаите си и стойте там, докато не чуем майора.
Това какво общо има с нас?
Какво става?
- Нищо, всичко е наред.
Трябваше поне да ни уведомят.
Можеха да ни кажат.
- Казаха.
Какво?
- Казали са? На кого?
На мен.
- И вие го скрихте от нас?
Какво има, скъпа, добре ли си?
Мисля, че е по-добре да си легна.
- Добра идея. Легни и си почини.
Не се тревожи, всичко ще е наред.
- Винаги всичко е наред!
Стига толкова! Достатъчно!
Какво искате от нас? Ние не правим нищо!
Г-н Флеминг е друго нещо! Той е унгарец!
Флеминг е унгарец, разбираш ли?
- Не се дръж като мръсник!
Добре, лейтенант Тулпин ще ви отведе до хотела.
Ще останете там до второ нареждане.
- Как е Флеминг?
Вървете.
- Може ли да го видя?
Не.
- Майоре, нека обясня...
Няма нищо за обясняване. Тулпин!
- Ще ме чуете ли?
Тулпин!
- Моля ви...
Моля ви, изслушайте ме. Има нещо, което трябва да знаете.
Ако имате някаква информация, напишете я и аз ще я предам.
Но някои неща не могат да се напишат. Тази вечер постигнахте триумф.
Какво повече искате? Да падна на колене ли?
Вие не искате да ме чуете.
- Няма нищо за казване.
Този човек е моят живот!
- Какво мислите, че е това?
Зимен курорт за бягащи любовници?
- Ние ще се женим!
Не знаех, че двуженството е новата мода на Запада.
Какъв смисъл има? Не искате да разберете.
Разбирам много добре. Но това е без значение.
Започвам да губя ума си! И това ли няма значение?
Моля ви! Умолявам ви да го пуснете!
Не очаквате да приема тази молба сериозно?
Напротив! Той е добър човек!
Това няма нищо общо!
- Има! Всичко има общо!
Той е страдал повече, отколкото трябва да изтърпи един мъж!
Не е направил нищо лошо. Бори се за страната си.
Не можете ли да го уважавате? Всеки достоен човек би го направил.
И вие бихте постъпили така на негово място.
Не съм на негово място. Не съм, не съм, не съм!
Другарю майор, полковник Бабенко ви търси.
Прехвърли го тук.
- Слушам!
Какво има?
- Изпратили са човек от щаба.
Ще тръгнете с него сутринта.
- Накъде?
Не знам, а и не ме интересува! Не зависи от мен.
Отново изпълнявам заповеди и ще им се подчиня.
Ще се подчиня каквито и да са заповедите. Тулпин!
Не се самосъжалявайте. Вината не е ваша.
Никой не е виновен и вината е на всички.
Вие не ми вярвахте и аз не вярвах на вас.
И никога няма да си вярваме.
Альоша, заведи я в хотела.
- Слушам, другарю майор!
Коя е... Ашмор?
Повикайте Ашмор.
- Лейди Ашмор, моля.
Приятелка ли сте на Флеминг?
Да.
- Той британец ли е?
Да.
Не е вярно.
Дай стол.
Благодаря.
- Паспортът на Флеминг... е фалшив.
Извинете, британската легация не издава фалшиви паспорти.
Освен това...
- Кой е този?
Девърил, говорител на групата.
Всички намираме това забавяне за доста непоносимо.
Налага се да ви призова незабавно да ни освободите,
иначе тази афера може да се разрасне до международен скандал.
Той размахва голяма пръчка, но това не ме впечатлява.
Вие сте много щастливи хора –
спите цяла нощ в топло легло. А аз цяла седмица не съм спал.
Трябва да отида на още три места по границата,
за справяне със случаи като този.
Вече можете да си лягате. Бъдете готови в 9:00 ч.
Капитан Орникидзе ще ви върне в Будапеща.
Точно в 9:00 ч.
За Бога, защо си губите времето, докторе?
Имам ли нужда от здравна книжка преди да бъда застрелян?
Капитан Орникидзе е тук, за да ви вземе показания.
Вече сте негова отговорност. Той...
- Знам. Няма нужда от представяне.
Срещал съм се с такива капитани.
- Помогнете ми да свалим ризата.
Заповядайте.
- Благодаря. Знам правилата –
от цигара до ритник в корема.
- Не съм тук, за да споря.
Тук съм да взема показания.
- Знам, но няма да ви ги дам!
Единственото нещо, което не можете да ми отнемете,
е привилегията да кажа "не". Не разбирате това, нали?
Ако обиколите вашите затвори, ще намерите вонящи мъже,
които пълзят в собствената си мръсотия. Но в тях има святост,
която идва от това, че имат смелостта да кажат "не".
Разбирате ли? Не!
- Не сте ли малко егоист?
Не сте сам в това.
- Какво искате от нея?
Казах ви, запознахме се случайно. Тя няма нищо общо.
Тя не каза същото.
- Какво?
Лъжете. Знам как цитирате затворниците.
От половин час ме чакат на границата. Трябва да тръгвам.
Ще говорите ли?
- Не.
Ще го направите. Всички проговарят.
Нека е готов за 9:00 ч.
Лека нощ.
Сега ще боли.
- Какво значение има?
Дали малко болка има значение? Грешите.
Методите ви да ни отслабите само ни дават сили да оцелеем в гнева си.
Да, гняв. Дълбок, тъмен гняв.
Гняв, който преди беше любов, но хора като вас
я превърнаха в ярост и в омраза.
Това е единственото нещо, което никога няма да ви простим –
че ни накарахте да мразим! Омраза, която накара
един млад мъж в затвора да напише песен със собствената си кръв.
Искате ли да я чуете?
- Ако това ще ви помогне.
Започвам, другарю майор.
- Махнете си ръцете от мен!
Добре и така става. "Може би у дома има жена и дете.
Може би там той е човек на честта, но тук е убиец.
Не му говори, може току-що да е убил брат ти.
Той не е виновен, изпълнява заповеди, но това няма значение.
Проклет да си, ако говориш с него, и ако се усмихнеш...
Ако му се усмихнеш, се усмихваш на смъртта на страната ти.
И ако си жена и му позволиш да те докосва...
тялото ти ще изгние от целувката му."
- Беше се заврял доста дълбоко.
Благодаря.
Печката изгасна.
Кой би си го помислил? Човек пет години превива гръб
в забравена от Бога държава. Пет години мухи и воня на нефт
и точно когато е на път за вкъщи, му се случва това.
Какво става?
Мамо, нека се върнем в леглото? Спи ми се.
Не мога да те оставя сам горе. Не разбираш ли?
Марджи, не трябваше...
- Не вдигай шум, добре съм.
С момичета си поговорихме горе, докато вие тук търкахте пода.
Не знам някога да съм срещала толкова много умни хора.
Толкова сте умни, че чак ми се гади. Глупава съм с добрите си обноски,
но тази вечер не се правя на аристократка.
И не ме прекъсвайте, моля. Всички сте хубави хора,
но когато става въпрос за избор между нечии чувства и семейството ми,
какво мислите, че ще избера? На този етап от играта не ми пука.
Не ми пука кой ще живее и кой ще мре, стига семейството ми да е добре.
Какво целите, г-жо Райнлендър?
- А вие, скъпа.
Вече знам, че си имате причини. Всеки си има причини.
Лудият атентатор също си има причини.
Но въпросът е, че всичко е по ваша вина и е време някой да го каже.
Вие ни забъркахте в това. Да, и тя.
Не виждам смисъл в отправянето на такива обвинения, г-жо Райнлендър.
Те няма да помогнат да се измъкнем.
- Те няма, но тя може.
По-добре заведи синовете си горе.
- Ти няма ли да дойдеш, мамо?
Не, не сега. Защо мислите, че ни държат тук?
Имам подозрение, че ще ни кажете.
- Може да се обзаложите, че е така.
Започна още като пристигнахме и не е спирало.
Всички трябваше да извръщаме глави. Вижте, майорът й е хвърлил око.
Има мераци към нея и това е много меко казано.
Мисля, че казахте достатъчно, г-жо Райнлендър.
Не ме апострофирайте! Няма да родя бебето си в затвора!
Какво ви става, изгубихте ума и дума? Изведнъж ли получихте амнезия?
Забравихте ли какво говорехте всеки път, когато тя излизаше?
Не ни разбирайте погрешно. Имаше само случайни коментари
за интереса, който майора проявява към вас.
Тя знае!
- Разбира се, че знае.
Ясно е като бял ден. Скъпа, вие ни забъркахте в тази каша,
така че сега ни измъкнете от нея!
- Тя говори глупости.
Не искам да слушам повече.
- Оставете я да довърши.
Добре, ще го направя. Този човек иска нещо,
така че му го дайте, преди някой да пострада.
Не знам... Съжалявам. Съжалявам, но това е положението.
Това е мъжки свят, както и да го погледнеш.
Всички са долни мръсници, дори и най-добрите от тях.
Ето, почувствайте бебето ми. Отново рита.
Не искам да го загубя. Не можете да ме обвинявате за това, нали?
Съжалявам...
Съжалявам...
Малко хубав топъл чай?
- Не, благодаря.
Пазачът каза да се върнете в стаята си.
Не, моля ви, аз... Искам да кажа, че ще оценя,
ако може да остана тук още малко.
Ще го уредя.
Бихте ли попитали пазача дали ще ми бъде позволено
да се видя с майора?
Да се видите с майора?
Да.
Защо спря? Свири.
Другарю майор, хапнете малко.
Но какво правите?
- Нищо. За него е.
Другарю майор, малко водка, а?
Благодаря. Налей и на другите.
Елате, момчета.
Няма ли надежда?
Митя, дай ми пистолет.
Никита!
- Тук съм, другарю майор!
Застреляй го. Върви!
Я, кого виждам! Самата лейди Ашмор.
Каква чест. Заповядайте, влезте. Пуснете този човек да мине.
Конят ми претърпя инцидент. Трябва да го избавим от страданията му.
Аз не мога да го направя. Не мога дори да убия осакатен кон.
И така, госпожо, на какво дължа удоволствието?
Имам предвид причината за вашето посещение.
Не се стеснявайте, вие сте сред приятели.
Или не се познавате с всички? Лейди Ашмор.
Сержант Качук, сержант Федьотов, редници Василенко и Деревенко.
Защо се срамувате, момчета? Подайте ръка на дамата.
Какво чакате?
Нима не видяхте достатъчно?
За това дойдохте, нали? Да ме видите така.
Не стойте така. Не мога да ви помогна, вече ви казах.
Дори на себе си не мога да помогна. Бях добър войник. Обичах да се бия.
И всичко имаше смисъл, докато не пристигнахте вие.
Вече нищо няма смисъл. Доволна ли сте?
Мъчих се да разбера кое е правилно и кое не.
Исках да открия истината.
Всичко е лъжа. Не исках истината, а вас.
Вас исках. През цялото време съм искал само това.
Ненавиждам ви. Погледнете косата си.
Нужни са стотици години, за да порасне такава.
И ръката ви. Не трябва да съм гледачка, за да ви кажа миналото.
И кожата ви. Знам какво е нужно, за да имате такава кожа.
И аромата ви. Когато за първи път влязохте в канцеларията ми,
беше като гръм от ясно небе. Трябваше да ви изгоня още тогава,
но се въздържах. Нямаше да ви пусна.
Исках да ви задържа цяла зима. Не изглеждайте толкова уплашена.
Знам, че му принадлежите. Днес, утре, до края на живота си.
Но въпреки това, лежа в леглото си нощем
и чакам като ученик да почукате на вратата ми,
да влезете, да ви прегръщам, докато останете без дъх.
Вървете си.
Какво има, не сте ли дошли за това? За какво тогава? Кажете ми.
Хайде, кажете ми!
- Другите ме помолиха да дойда.
Другите? Как така? За какво?
Чудесно! Всички сме едно щастливо стадо свине.
Всички, освен вас, разбира се. Вие сте над всичко.
И какво направихте? Заплюхте ли ги в лицата?
Не, не бихте го направили. Не и вие.
Просто пресичате площада като кралица на път към гилотината,
с благочестивата мисъл да помогнете на вашите благородни приятели.
Така ли е?
Да.
- Лъжете. Кажете ми, че лъжете,
или ще ви се гади, ако го скриете. И вие като мен
не можете да живеете в лъжа. Вече не. Поне това е общото между нас.
Хайде, кажете ми.
Добре... тогава аз ще ви кажа.
В деня, в който отидохте в града, лъжата започна.
Когато ви погледнах за първи път, обърнахте глава.
Това беше първата лъжа.
- Не.
Снощи казахте, че ме мразят. Права сте.
Така е, но нямахте това предвид. Искахте да кажете,
че вие ме мразите. Втора лъжа.
- Не.
Опитахте да избягате с Флеминг. Трета лъжа.
Вие бягахте от мен.
- Спрете!
Днес дойдохте заради другите. Това е най-лошата лъжа.
Не сте тук, за да помагате на някого. Тук сте, защото всяка вечер
искате да прекосите площада, за да дойдете при мен.
Моля ви, пуснете ме.
Какво стана? Първо казаха да сме готови в 9:00 ч.
Трябваше да тръгнем в 9:00 ч. Какво ги накара да сменят часа?
Ето я, идва.
Нещо не е наред. Да попитаме къде отиваме.
Не дойдохме по този път.
- Трябва да е пряк път.
Ще попитате ли лейтенанта?
- По-бързо!
Татко...
Вижте, там е Австрия!
Всички слизайте и си вземете багажа.
- По-бързо!
Свободни сме да тръгваме ли?
- Да вървим!
Е, това е краят на пътя.
След няколко месеца всички ще са забравили.
Погледнете натам.
Паул!
Г-н Флеминг?
- Да, да, разбира се, че е тук.
Вървете!
- Добре де, вървим. Даяна, хайде!
О, Паул... не мога да повярвам.
По-добре побързайте.
Хайде, Паул.
Не знам как да ви благодаря.
- Моля ви, недейте.
Не го направих за вас или за него. Трябваше да го направя,
или никога повече нямаше да мога да заспя.
Какво ще се случи с вас?
Остава ви много малко време. Тук редовно минава патрул.
Довиждане.
Довиждане.
Добре дошли в Австрия, госпожо. Насам, моля.
Чухме, че пътуването ви не е било много приятно,
но вече всичко свърши.
- Да.
Е, успяхме. Слава Богу! Всичко е добре, щом свършва добре.
Извинете.
превод и субтитри НИКЧО