Overtake! - Season 1 (2023) ([Judas] Overtake! - S01E09.srt) Свали субтитрите

Overtake! - Season 1 (2023) ([Judas] Overtake! - S01E09.srt)
Добре дошли.
Да не затопляме оризовите топки, нали?
Да. Благодаря ви.
Харука?
Отдавна не сме се виждали?
Харука... Как ме откри?
Намерих една визитка в апартамента ви.
Визитка? А как влезе вкъщи?
Не беше заключено.
- Какво? Вярно ли?
В общи линии адресът на визитката на Кикучи ме доведе тук.
Но започна да се стъмва и мислех да дойда утре.
И докато си търсех къде да отседна, ви видях да влизате в супера.
Не си представях да се срещнем така и доста се изненадах.
Да, аз също се изненадах.
Кота и баща му се притесняват. Не им отговаряте.
Да. Съжалявам.
Исках малко да остана сам, да се поразсея.
Не ви критикувах.
Съжалявам.
- Няма за какво да се извиняваш.
Извинявай.
А вие? Защо дойдохте тук?
Имам... малко работа.
За колко време?
Много време ли ще ви изяде тази работа?
Ами, и аз не знам колко точно.
Не знам какъв е графикът.
Ясно.
Извинявай. Знам, че си дошъл чак дотук, но е редно да се прибираш.
Добре, разбрах. Ще остана с вас.
Ще остана, докато си свършите работата.
Какво?
Значи днес ще си с мен цял ден! Ура!
Нямах това предвид.
Не говори така. Сигурно и днес цял ден ще чакаме.
Какво ще чакаме?
Така и така си дошъл, ще ми се да пообиколим.
Какво ще кажеш?
Добре.
Така. Това е първата ни спирка.
Яжте на воля.
Ах, тукашните морски дарове нямат равни!
Това не минава много за закуска.
- Тъй ли?
Виж, готово е.
- Ама какво...
Ако не ги лапаш бързо, ще изгорят.
Добре. Благодаря за храната.
Вкусно е.
- Добре, продължаваме.
Ето. Ето.
Заповядай.
И още една!
Леле, Харука, яде като за двама.
Гледайте да не друса много.
Разбрано.
Да отидем до няколко местенца, за да ти слегне храната.
Заповядай.
- Сладолед от райска ябълка?
Специалитетът на Санрику, сладолед от райска ябълка "Коеда".
Още не ми е минало от мидите.
- Това ще помогне. Опитай.
Хубаво е.
Благодаря, Коя.
Не знаех, че имат писта тук.
Май наистина обичаш да караш.
Предполагам.
Винаги мислиш за състезания и това те е изградило като човек.
А вие не мислите ли?
За какво?
- Да снимате.
Осъзнах, че може би изобщо не ви познавам.
Какво говориш?
- Мисля, че се отнесох някъде.
Не можехте да снимате хора, но щом снимахте мен,
започнахте да си го позволявате отново.
И реших, че ще сте добре, стига да имате мен,
но ето че си заминахте.
- Как да кажа...
Ето защо реших да ви попитам.
Наистина ли вече сте добре?
Мислите ли да снимате?
Все още ли можете да снимате хора?
КИКУЧИ
Извини ме за момент.
Ясно. Добре. Ще видя да изчакам още малко.
Не, очаквах роднините да кажат така. Да.
Благодаря. Задължен съм ти. Дочуване.
По работата ли беше?
Да. Беше Кикучи. Той е стар познат.
Още ли ще се проточи?
- Да.
Тогава...
Искате ли на картинг?
Чакай, Харука!
Стига си ми се лепил! Можеш да ме задминеш.
Опасно каране! Жълт флаг!
- Съжалявам, но тук няма стюарди.
Искате ли да се състезаваме?
- С теб ли?
Но с условие. Загубилият трябва да изпълни едно желание на победителя.
Това не бива да излиза от устата на един състезател.
А и е ясно, че ще загубя.
Не знаете това.
- О, много добре знам.
Ще ви дам три обиколки преднина.
- Какво? Наистина?
С три обиколки преднина няма как да не те бия!
Загубих.
Значи ми дължите едно желание.
Хубаво, казвай.
Снимайте ме.
Вече можете да снимате хора, нали?
Ясно. Добре. Ще си избера нещо друго.
Кажете ми истинската причина да спрете да снимате хора.
Не е било заради критиката. Прав ли съм?
След като намерих визитката у вас, разгледах и снимките ви.
Портфолиата ви. Подредените по дати папки.
След деня на земетресението...
След онази снимка с момичето, снимките на хора спират.
Но критиките сте ги отнесли два месеца по-късно,
след като публикувате снимката.
Значи не заради тях сте спрели да снимате. Друга е била причината.
Какво се е случило в действителност?
Кажете ми.
Не искам да ви наранявам повече,
мислейки си, че ви познавам.
Кажете ми.
Защо вече не можете да правите снимки на хора?
Етап 9: Денят на катастрофата
ПРЕДИ 12 ГОДИНИ
Оставаш още една седмица?
- Извинявай, че не предупредих, Сае.
Искам да направя малко снимки на брега и рибарите.
И да ходиш по купони, а?
- Не бях в положение да откажа.
Е, отдавна не си бил в Тохоку. Как е Кикучи?
Добре е.
Станал е надеждно момче, откакто влезе в младежката организация.
Сае, благодаря ти за подкрепата. И извинявай, че ти отварям работа.
Да ми донесеш нещо хубаво.
- Имаш думата ми.
Как е хавата, операторче?
Г-н Шодзо.
Казах ви и преди, аз съм фотограф.
Правя снимки, не снимам видеа.
Не че има значение де.
Та, как върви?
Благодаря, добре. Мога да ходя където си поискам.
Чух от Кикучи, че сте казали добра дума за мен.
Хубав град.
- Тъй ли?
Да. Хората са много енергични.
Бяха едно време.
Младите бягат в Сендай и Токио.
И градът започва да остарява, като останат само старците.
Така е писано на всички провинциални градове.
Рано или късно и ние ще сме на тоя хал.
Искате ли да видите снимките, които направих?
Натиснете това копче и ще видите следващата снимка.
Не е зле, нали?
Сам ли се хвалиш?
- Имах добри модели.
Сатоши вечно се жалва, че му е много работата.
А Аки е излязла много красива. Остава си нашата Мадона.
Макото е още млад, но е работяга.
Най-много той помага за партито.
Хубави снимки.
Благодаря.
Момо, ела при нас!
Я да те снима!
Не, снимай ни с това чудо.
Направи ни една хубава снимка с внучката.
Не, не такава!
Ела и ти при нас, фотографче.
Добре.
Не слизайте!
- Но там долу има хора!
Ако слезете, и вас може да отнесе!
Не...
Бягай.
Бягай!
Бягай!
След тази случка не можех повече да снимам хора.
340 души загинали и 5592 разрушени домове.
За един час съдбите на града и жителите му
се промениха завинаги.
Десет години по-късно 79 души все още са в неизвестност.
Онази катастрофа все още продължава.
Онези очи...
Очите на онова дете, молещо за помощ,
са запечатани в съзнанието ми.
Всеки път, в който поглеждам през визьора, виждам тях.
Не спират да ме питат:
"Защо не ме спаси?"
Нямаше транспортни услуги и не можех да се върна в Токио.
Затова останах като доброволец да помагам в града.
Когато имах време, снимах последствията.
Не знам защо, но мога да снимам пейзажи.
Мога да снимам и големи тълпи.
Но щом опитам да снимам отделен човек, пръстът ми трепери.
След това се върнах в Токио и публикувах всички снимки.
Онази снимка беше сред тях.
На хората не им се много понрави.
Но вината не е била ваша!
"Екзекуцията в Сайгон."
Снимка, направена в Сайгон по време на войната там.
На нея полицейски служител застрелва затворник на улицата.
Направил я е Еди Адамс.
Снимката породила антивоенни протести по целия свят.
В същата година печели "Пулицър".
Но Адамс отказал наградата.
По-късно заявил...
че съжалява за публикуването на снимката.
Защо?
Да заспиваме. Стана доста късно.
Добро утро.
Тръгваме ли?
В болницата? Някой не е добре?
Казаха ми, че на г-н Шодзо не му остава много.
Разболя се малко след земетресението.
Няколко пъти влиза в болница.
Всеки път му ходех на свиждания, но роднините му бяха против.
Не са ми давали да го виждам отдавна.
Заради онази снимка.
Затова ли дойдохте тук? Това ли е била работата ви?
Да.
- Вчера така и не питах,
но защо публикувахте снимката?
Смятах, че така е редно.
Г-н Шодзо също искаше да бъде публикувана.
Искаше бъдещите поколения да знаят за трагедията.
Ясно.
Или може би така звучи по-хубаво, отколкото е.
Е, вярно е, но пак.
Истината е, че може би исках да бъда спасен.
Мислех, че ще свали проклятието ми.
Но май само го влоши.
Съжалявате ли?
Да се върнем на разговора от вчера защо Еди Адамс съжалява за снимката.
Застреляният затворник не е някой случаен.
Той е убил няколко полицаи и военни.
Разбира се, това не оправдава екзекуция без съдебен процес.
Но ако знаеш тези обстоятелства, гледаш по друг начин на снимката.
Така работи фотографията. Тя улавя този едничък момент.
Зрителят не знае какво се е случило
преди и след като съм направил снимката.
Повтарям си го, откакто съм взел фотоапарата.
Но дори и да съм уловил само частица от истината,
тази снимка е спомен за живота на онова момиче.
Случилото се с мен не е важно.
Радвам се, че стана така.
Г-н Шодзо.
Остави Момо да умре. Изостави я!
- Нямаш ли нещо да ни кажеш първо?
Казах ви, Мадока не е...
- Не я е изоставил!
Коя не я е изоставил.
Той не е загърбил ничий живот.
Носил е бремето на плещите си през цялото време.
Харука...
- Само си говорите.
Радвам се пак да се видим.
Как е хавата?
Благодаря, добре.
Ясно. Съжалявам, че си го докара на главата.
Недейте. Аз избрах да публикувам снимката.
Не бива да се обвинявате.
Продължаваш ли?
Малко или много.
Това е...
Хубава снимка.
Имах хубави модели.
Снимай. Направи още много снимки,
фотографче.
Непременно.
Непременно.
Непременно.
ТРАУРНА ЗАЛА
Благодаря, че изчака.
- Няма за какво.
Не се сърдя.
Ясно.
- Да се прибираме.
Да.
Преводът ти е харесал? Подкрепи го: revolut.me/animekuhnia
Превод ГЕОРГИ ГИНЕВ