Overtake! - Season 1 (2023) ([Judas] Overtake! - S01E07.srt) Свали субтитрите

Overtake! - Season 1 (2023) ([Judas] Overtake! - S01E07.srt)
Добре ли е?
Харунага, добре ли сте?
Чувате ли ме, Харунага? Можете ли да се движите?
Чувате ли ме? Харунага! Харунага!
ПРОГНОЗА ЗА ВРЕМЕТО В КАНТО
Г-ЖА САТО ОТ МИКАДЗУКИ
М А Н Е В Р А !
Добре че на Харунага му се размина след такава катастрофа.
Нищо не му се е разминало! Сацуки има фрактури!
Да де, късметлия е, че се е отървал само с тях.
Можеше да е много по-зле.
Но известно време няма да може да се състезава.
Да, няма да е лесно да се завърне този сезон.
Стига, недей да плачеш.
- Благодаря.
Щом си толкова загрижена, защо не го посетиш?
Кого да посетя?
Аз ли? Изключено!
Щеше да е лесно, ако можех. Нямам представа какво да му кажа!
Не че някога съм имала.
Не го ли подкрепяш? Можеш да му го кажеш.
Да му кажа каквото мисля...
Ами да. Там ми е проблемът.
Какво има, Кота?
- Нищо.
Между другото, чувал ли си го?
Кого да съм чувал?
Коя.
- Мадока ли?
Така като се замисля, напоследък не съм. Колко вече?
Я да помисля...
- Аз не съм от миналото състезание.
И ти ли?
- Да.
Да. И в гаража не се е вясвал.
Ти извини ли му се?
За кое?
- За срещата преди състезанието.
За малко да се хванете за гушите.
- Пълни... глупости!
Тогава ми покажи какво си му писал.
Защо?
- Сигурно пак си бил кисел.
Три точки.
- Защо?
Много е прямо от твоя страна.
Но той все още не го е прочел.
"Комаки Моторс" на телефона.
Здравейте! Много сме ви задължени.
Да. Да. Какво?
Но това е като гръм от ясно небе! Вече било решено? Ама...
Чичо?
- Случило ли се е нещо?
Напитки "Микадзуки" се...
Как така прекратявате спонсорството? "Комаки Моторс" се справят чудесно!
Победата е на една ръка разстояние!
Моля ви!
- Вижте...
Онзи ден той се отказа, защото беше опасно и аз настоях.
Не е това причината.
Не е заради това, г-н Мадока.
Съжалявам, че закъснях. Нека обясня.
Г-н Коя Мадока, преди сте работел под името Коя Юкихира.
След като публикувахме снимката ви на Харука,
компанията ни получи множество оплаквания.
Защо наемаме неморален фотограф, правил рекламни снимки
по време на земетресението преди десет години.
Г-н Мадока, вие ли направихте онази снимка?
Да.
Но това няма общо с Харука!
Ако аз съм проблемът, няма да участвам в рекламите ви!
Моля не прекратявайте спонсо...
- Г-н Мадока.
Още не се е разчуло,
но ако пресата ни погне, това може да се отрази на имиджа на компанията.
Ужасно съжалявам.
Стига. Вдигнете глава, г-жо Юкихира.
Това се случи, защото не разказах на "Напитки Микадзуки"
историята на Мадока.
Чували ли сте се с него оттогава?
- Не, не ни се е обаждал.
Искрено съжалявам. Трябваше да е тук с мен.
Нищо страшно. Сигурно се чувства виновен.
Не знаех, че Мадока е направил снимката от земетресението.
Като я видях, си спомних възмущението, което предизвика.
Разпъваха го на кръст всеки ден по телевизиите.
Чак пък?
- Разправяха, че бил неетичен
и че щом е имал време да снима, е можел да я спаси.
Било е невъзможно да я спаси, дори и да не я беше снимал.
Обичат да си чешат езиците!
Не можем да отречем, че снимката е шокираща.
Особено когато става дума за човешки живот.
Ще дойда след квалификацията!
Извинявайте за онзи разговор. Кота и баща му също се тревожат.
Хару!
- Идвам.
И пресича финиша!
Победител е новият първи пилот на "Белсорисо", Тошики Токумару!
Вдигам тост за дебюта на Токумару и първата му победа като водещ пилот!
Наздраве!
Поздравления.
- Добра работа.
Юитани, поздравления за дебюта като втори пилот и третото място.
Благодаря. Не мислех, че ще се кача горе, но извадих късмет.
Беше невероятно.
Късмет?
Жестоко. Значи късметът ти те е качил на подиума?
Ами, аз... Съжалявам!
Занасям се.
Аз съм същият.
Ако Сацуки не беше пострадал, днес нямаше да карам най-отпред.
Справи се отлично.
- Да, Токумару е невероятен.
Съжалявам. Настройките ми не бяха добри.
Не си виновен. Аз предложих да намалим тренировките.
При по-малко време на пистата трудно ще улучиш настройките.
Да се върнем на стария график? Гумите имат още...
Всичко е наред.
- Ама...
Казах ти. Така я карахме, преди да си намерим спонсор.
Просто доскоро имахме късмет.
Тате. Знаеш ли къде е Хару?
Разнася вестници. От днес започва отново.
Ясно.
- Какво?
Питах се дали можем да я караме така.
Какво намекваш?
Виждал съм го вече. Хару беше съвсем близо.
Сега имам очаквания и това е.
Знам, че е егоистично, но се надявам на повече.
Ама моето е...
Прибрах се.
- Добре дошъл.
Добре дошъл. Виж, Хару...
- Кота.
Може ли за малко?
Дръж.
Е, какво има?
Исках да те питам нещо.
Ясно. Всъщност аз също исках да обсъдим нещо.
Какво?
- Давай ти първо.
Ти ме извика. За състезанието от оня ден ли искаш да говорим?
Не. За него.
- За кого?
За Коя. Все още не ми е писал.
Ясно. Може би му е кофти заради оттеглилия се спонсор.
Не че е била негова вината обаче.
Ако някой е виновен, то това са хората, които са го нападнали.
Праведните тъпунгери!
Сигурно пак не може да снима.
Честно ли?
Аз съм виновен.
Знаех.
- Какво си знаел?
За снимката.
- Какво?
Знам какво е преживял.
Мислех, че го разбирам, но съм нямал представа.
Трябваше да проуча снимката по-рано
и може би щях да разбера
какво искаше да ми каже тогава.
Защо все се сещам, когато е късно?
Отвратителна работа. Същото като с баща ми.
Много го мислиш.
Какво?
Много го мислиш.
Щом толкова си го мислил, защо не поговориш с него?
Но аз не мога да се свържа с него.
- Помоли г-жа Саеко за адреса му.
Но... Но какво да му кажа?
Я стига! Просто му кажи това, което ми каза на мен.
Чакай, получавам дежа вю.
А ти за какво искаше да говорим?
- Ще ти кажа друг път.
КОЯ МАДОКА
Р-р-реших се да дойда да го видя! Какво да правя? Какво да кажа?
Кота каза да кажа каквото мисля, но как точно?
Какво? Наистина ли?
- Много се радвам! Благодаря ти!
Добре, на опашката, моля.
Сацуки, искам два.
- Тогава се върни отзад на опашката!
Хайде стига. Не се карайте. Всички ще получите автограф.
Но само по един на човек на ден. Ако искате два, елате утре.
Разбрахме ли се?
- Да!
Ка... Ка...
Какво е това?!
Доскоро, Сацуки.
- Ще се върнем утре.
Добре. Пазете се на връщане.
Отнякъде са разбрали в коя болница съм.
И все пак оценявам това, че ме подкрепят и извън пистата.
Да.
Това е за теб.
Плодове! Благодаря ти!
Няма защо. Не е кой знае какво.
- Обожавам ябълки. Благодаря!
По-добре си, отколкото мислех.
- Да. Само няколко фрактури.
Здрав като бик!
Не се напрягай. Ребрата и левия ти крак ще заздравяват три месеца.
Да, но смятам да се върна на пистата веднага щом костите заздравеят.
Лекарят ми каза, че ще удължи престоя ми, ако се напъвам.
Ах, искам вече да започвам рехабилитация! Искам движение.
А какво правиш обикновено? Ако може да попитам.
Зарежи любезностите.
Обикновено говоря с фенките ми,
давам им автографи, играя карти с тях...
и гледам състезания на F4.
Беше ли на състезанието онзи ден? Беше жестоко, нали?
Тоши спечели като първи пилот на отбора.
Да.
Но без теб на пистата,
ми липсваше...
Справиха се отлично дори без мен.
Какво?
- Изненадах се.
Мислех, че трябва да се възстановя по най-бързия начин, но се оправиха.
Явно отсъствието на таланта на отбора им е дало тласък напред.
А може би винаги са се оправяли без мен.
Това не е...
- Явно късметът ми се е изчерпал.
Шегувам се!
Още ли си тук?
Г-н Ена.
- Здраво работиш.
Съжалявам, че ползвам стаята без разрешението ви.
Нямам против. Какво има? Нещо те тормози ли?
Ето тук. Юитани за кратко изпадна на пето място.
На следващия завой си върна позицията, но само защото съперникът сбърка.
Не заради скоростта му.
- Много си суров с него.
Нима? Никога нямаше да го допусна, ако аз бях втори пилот.
Но в момента не разполагаме с пилоти от моя калибър.
Не го носят у себе си.
Не говори така. Сигурно има какво да ги посъветваш.
Г-н Ена, благодарен съм ви.
Ако не ме бяхте взели в "Белсорисо", да съм се отказал от състезанията.
Затова пък не мога вечно да се състезавам във F4. На 19 съм.
Трябва да постигна нещо и да направя следващата крачка.
Юитани и Кагаяма са свестни момчета, но не са ми приятели, а съперници.
Не съм длъжен да им помагам
и не мога и да си го позволя.
Харунага им помагаше.
- Моля?
Често им даваше съвети след състезания.
На мен и дума не ми е казвал.
Защото не си имал нужда. Постоянно хвалеше пилотирането ти.
Отпусни се малко, първи пилот.
У вас съм.
Вкъщи сте, нали? Може да не ми отваряте.
Ако сте вътре, искам само да слушате.
Като цяло не знам откъде да започна.
Благодарен съм за думите ви по време на дъждовното състезание.
Макар че тогава не ги разбрах много-много.
Всъщност дори сега не ги разбирам.
Сметнах ви за луд, когато се появихте от нищото и казахте, че ще ме подкрепяте.
Но съм безкрайно благодарен, че ни намерихте спонсор.
Ако не бяхте вие, Коя, нямаше да се състезавам така.
Ако ви е неудобно заради спонсора, знайте, че не му отдавам значение.
Кота и баща му също не отдават. И на мен грам не ми пука!
Съжалявам.
Съжалявам, че ми отне толкова време да се извиня като хората.
Съжалявам, че не се замислих защо се опитвахте да ме разубедите.
Съжалявам, че не разбрах, въпреки че знаех историята ви.
Може би имам големи очаквания и не знам откъде да започна,
но онова обещание...
Искам да го спазим и да ме снимате на подиума.
Коя?
Ей, Коя!
Ей.
Коя?
Етап 7: Недоекспониране
Преводът ти е харесал? Подкрепи го: revolut.me/animekuhnia
Превод ГЕОРГИ ГИНЕВ