Columbo - 09x04 (1990) Свали субтитрите
Който вярва в Мен, дори и да умре, ще живее.
Всеки, който живее и вярва в Мен, няма да умре за вечни времена.
Боже, Ти ридаеш за смъртта на Лазар - Твоят приятел, утеши ни в мъката.
С вяра Те молим.
- Боже, чуй молитвите ни.
Ти връщаш мъртвите към живот. Дари сестра ни с вечен живот.
С вяра те молим.
- Боже, чуй молитвите ни.
Отведи сестра ни към небесните блага.
- Боже, чуй молитвите ни.
Сестра ни беше пречистена в кръщене и помазана с маслото на спасението.
Дари я с дружбата на всички светци...
Защо не плачеш? По дяволите. Аз плаках.
О, да, лейтенант, ще ти дам урок.
Не разбираш ли?
Не разбра ли, че скъпата ти жена си отиде завинаги? Вече я няма.
Дълго чаках и се молих за този миг.
Не се тревожи, скъпи приятелю, скоро и ти ще я последваш.
Но не и докато не страдаш, както страдах аз.
Имам правото да го сторя.
Не знаеш какво се случи с теб, нали? Скоро ще разбереш, защото ще ти кажа,
и ще бъде твърде късно да направиш каквото и да е.
Глупав си, Коломбо, какъвто беше и Чарли.
Бедничкият Чарлтън изобщо не го очакваше.
Голямата спалня не е толкова голяма, но строителят каза, че стената
до съседната гостна може да бъде съборена, а стаите - обединени.
Във Вирджиния имахме конюшня, по-малка от тази баня.
Звучиш, сякаш сме живели в колиба.
- Започвам да мисля, че е било така.
Не ни разбирайте погрешно. Къщата е разкошна...
Нали? Знаех, че ще ви хареса, дори да е над възможностите ви.
Така е, мадам. В Уорънтън
имахме имот от 50 акра.
Продадох го за 1,1 милиона. Дойдох тук,
а вие ми показвате къща за 6 милиона.
- Г-н Торнууд, ще бъда откровена.
Можех да ви покажа няколко имота на стойност между 3,5 и 4 милиона,
но нямаше да харесате нито къщите, нито квартала.
Опитайте.
- Джордж, не бъди такъв сухар.
Отне ти 9 години да ни измъкнеш от онзи ужасен град. Няма да се върнем.
Добър ден, имоти "Чарлтън Чеймбърс".
- Здравей, Диди, той там ли е?
Здравейте, г-жо Димитри. С Ейб е.
- Дай го. Ще му оправя настроението.
Дано. Цял час бе с г-н Конъли и адвоката му. Момент.
Ейб, къщата прилича на сметище.
- Тя е сметище. Виждал ли си я?
Искам снимки от нисък ъгъл. Така ще изглежда по-голяма.
И да не виждам съседната къща, тя не е в списъка.
Искам цветна градина на преден план.
Искам къща като в Сан Симиън!
- Разбирам, но не съм чудотворец.
Да, Диди?
- Г-жа Димитри на първа. Важно е.
Ще се обадя. Искам нови снимки до утре.
Искаш да снимам в тъмното?
- Не спори, а работи.
Скъпа, нещо ново?
- Портфейлът ми дебелее.
Продадох къщата на Смит на двойка от Изтока.
Белият слон? Колко й взе? 4,5? 5?
5,7, плюс комисионна от 250 000.
Още щом те наех, знаех, че си крадла.
- Учих се от учителя.
Трябва да обсъдим някои неточности в тази сделка,
но сега съм възпрепятствана. Да ги обсъдим на вечеря довечера,
да кажем 19:30 в офиса?
- 19:30? Петък вечер е.
След 18:00 всички са навън. А и в залата ще играят.
От вторник я карам на адреналин.
Искам баня и сън, преди да се разпадна.
Както кажеш, Вивиан, 19:30.
- Нещо ново от "Фалкън Ридж"?
Да си получавал призовка наскоро?
- Имаш зловещо чувство за хумор.
Диди каза, че Конъли пак е беснял в офиса, този път с адвокат.
Не бери грижа за него и ревльовците. Ще се разбягат.
Особено маймуната Конъли. Ще се видим довечера, малката.
Вивиан, аз съм доктор Стедман.
Разтревожих се, когато не се обади миналата седмица.
Надявам се, че всичко е наред.
Знам, че се справяш, но не си свръхчовек.
Мисля, че се нуждаеш от подкрепа, ако не от мен, то от психиатър.
Ще се радвам да ти препоръчам някого.
Обади ми се, щом можеш, или в болницата, или вкъщи.
Имаш и двата номера.
Да, Франсис?
- Жената с имотите е на телефона.
Благодаря, ще се обадя.
Вивиан, тъкмо си мислех за теб.
- И аз си мислех за теб цял ден.
Ще те видя ли довечера?
- Разбира се.
Боях се жена ти да не размисли за пътуването си до Сакраменто.
Елизабет е патологично отдадена на тежкото положение на кондора.
Защо? Не знам. Проклетата птица е прекалено пораснал лешояд.
Заслужава да изчезне.
- Имам малко работа в офиса.
Да се срещнем в 20:30.
- Чудесно.
Открих чудесно италианско ресторантче във Венис.
Не съм в настроение. Разбрахме се за "Пентхаус Кафе".
А и съм сантиментална. Разсмей ме, Лиланд.
Да не беше толкова убедителна.
- Добре.
Среща в 20:30. Ще хапнем супа и ще обсъдим имотите.
Разбира се, скъпа. До после.
Имоти.
Полиция. Отдел "Убийства".
- Лейтенант Коломбо, моля.
Съжалявам, в момента го няма.
- В отпуск ли е? Зъболекарят му е.
Разбрах, че ще се върне днес.
- Върна се, но е на работа утре.
Ясно. Рано сутринта ли?
- Около 8. Ще го намерите вкъщи.
Няма нужда. Ще се обадя утре. Благодаря.
Внимавай, тъпако! Супер! Дай му наказателен.
Защо не му дадеш две хвърляния?
Пак ли губиш, Чарли?
Изоставам със 7. Харесвам трудностите.
С тези момчета 7 точки са нищо. Какво ще кажеш за питие?
Да, ром с кола за доброто старо време.
Много си наконтена. Среща ли имаш?
- Петък вечер е, Чарли.
Може ли да го спра? Искам да си чувам мислите.
Ром с кола, а?
Не съм те виждал да пиеш такова от 10 години,
когато ти и Пийт, аз и Рита обикаляхме скъпите барове.
Помня как ти се мотаеше в кръчмите. Затова ли Рита скъса с теб?
Не понесе атмосферата?
Или й писна мъжът й да чука най-добрата й приятелка.
Тя никога не разбра за това, кълна се. Освен ако ти не си й казала.
Че защо да го правя? Може би, ако съм сметнала, че си проблем.
Но никога не съм те приемала сериозно, Чарлтън.
Беше бъбривец. Такъв си и сега.
Не си се променил.
Какво правиш, Вив? Хапеш ръката, която те храни?
Не заслужавам такива обиди.
- Съжалявам, забравих.
Ти ме спаси от лудницата и ме върна в Ел Ей,
настани ме в къща и ми намери работа.
- След като го спомена.
Десет години, много неща се случиха.
Рита те заряза, Пийт ме напусна. Е, той нямаше избор.
Когато те грозят 10-20 години за убийство
в "Сан Куентин", тогава нямаш голям избор.
Не се самоизмъчвай, Вив. Тази част от живота ти вече я няма.
Пийт...
Ама че издънка, нали, Чарли?
Фондовият пазар се срина.
Пийт не успя да се оттегли. Трябваше да източи сметката на клиент.
Каза, че е заради мен. Обеща ми най-доброто и не по-малко.
Жалко, че главата му не бе толкова голяма като сърцето му.
Можеше да се отърве. Помниш ли как същата година пазарът се възстанови?
Можеше да върне парите на клиента, но нямаше възможност.
Някой се обадил на шефа му и му казал какво е направил.
Да, някой от офиса му.
- Да.
Точно така, Чарли.
Нали така мислехме?
Някой от офиса му.
Не е знаел това, когато бе убил клиента си.
Помниш онзи тип, който заплашваше да иде при ченгетата.
Той не трябваше да го убива.
- Не трябваше да прави много неща.
И ние не трябваше да правим много неща.
Пийт направи много глупости, но го обичах.
И той ме обичаше. Каквото направи, бе заради мен.
Прекара 8 години зад решетките. След година-две щеше да излезе.
Затворът го уби.
Получи инфаркт.
Знаеш го как ядеше, не спортуваше.
- Затворът го уби, Чарли.
И хората, които го тикнаха там. Полицейският лейтенант,
който все го преследваше.
- Да говорим за това утре.
И човекът, който го натопи. Където е започнало всичко.
Заради него. Но ти знаеш, нали, Чарли?
Разбира се, че знаеш.
Защото ти си се обадил.
- Кой ти каза това?
Ти знаеше финансовото му състояние. Поиска помощ от теб, а ти му отказа.
Той бе достатъчно загазил, но ти си се обадил,
защото си искал да спиш с жена му.
А каква по-добра възможност, ако бъде изпратен в затвора.
Ти си луда!
Пияна си. Върви си, наспи се, а утре с теб ще...
Не, Чарли. Ти няма да правиш нищо утре.
Луда ли си? Разкарай пистолета!
- Знаеш ли откога знам?
От 10 години. Кротувах, защото исках Пийт да излезе.
Затова си траех. Не вдигах шум.
След като той умря,
ми отне година да се възстановя.
А сега, Чарли, няма какво да те спаси.
- Вивиан, кълна се, не бях аз.
Първо ти, после ченгето. Ще се видим в ада, Чарли.
Скъпи, съжалявам, че закъснях. С Чарли спорехме за една продажба
и изгубих представа за времето. Много ли закъснях?
20:40. Само с 10 минути. За теб това е рекорд.
Уиски с лед и лимон ли, мадам?
- Не, Карлос. Ром с кола.
Сигурно се шегуваш.
- Наречи ме капризна,
но имам повод за празнуване. Направих голяма продажба.
Лиланд, очарователен си и офертата ти е щедра, но не.
Нямаш нужда от Чеймбърс. За какво ти е?
От мен е инвестицията,
а от теб - експертната оценка.
- Какво мисли жена ти по въпроса?
Че какво да мисли? Каквото правим, си е наша работа,
отвсякъде погледнато.
Не бих могла да го причиня на Чарли. Той ми помогна, когато бях в нужда.
Дължа му твърде много.
- Нима? Какво точно му дължиш?
Намекваш нещо. Какво пропускам?
- Нищо, което те касае.
Знаем се от 6 месеца, откакто продаде къщата на мен и Елизабет.
Като се замисля, не знам нищичко за теб.
И искам да си остане така.
А сега бъди добър и ми поръчай чисто кафе и бренди,
докато си напудря носа.
Келнер?
- Да, сър.
Тъкмо започвах да се тревожа за теб.
- Трябваше да говоря с една жена,
която си бе харесала къща преди 7 месеца.
И ето, 7 месеца по-късно къщата още не е продадена.
Какъв е планът?
Можем да идем у нас. Имам шлагери на Франк Синатра.
Не у вас, не в твоето легло, Лиланд. Знаеш какво е мнението ми по въпроса.
Като резервен план, запазих хубава стая
в един мотел в Палисейдс.
Ще те последвам.
Колко е часът?
Почти два.
Чудесно.
Къде отиваш?
- Вкъщи.
Вкъщи?
Нощта е млада, скъпа.
Грешиш, Лиланд.
А и ми се спи.
Предпочитам да не ме виждат да си тръгвам в ранни зори.
Както винаги, беше прекрасно, скъпи.
Всемогъщи Боже, чрез смъртта на Твоя син върху кръста,
Ти преодоля смъртта заради нас.
Чрез Неговото погребение и възкресение от мъртвите,
Ти направи гроба свято място и ни върна към вечен живот.
Молим се за тези, които умряха, вярвайки в Иисус,
и бяха погребани с Него с надеждата отново да възкръснат.
Гледам онзи нещастен човечец. Като зомби е.
Как може лоши неща да се случват на такива добри хора?
Сигурно и жена му е била добра, като го слушах как говори за нея.
Не мога да повярвам, че е ченге. Видях го за първи път и реших, че е...
Не знам, не бях сигурна какъв е.
Беше миналата събота сутринта, след като открих тялото на Чарлтън.
Сигурна ли сте, че сте добре, г-це?
- Да. Благодаря, сержант.
Не ставайте. Лейтенантът ще иска да ви зададе още въпроси.
Добре.
Я виж ти!
Открихте ли нещо, лейтенант?
- Чеймбърс е познавал целия свят.
Знаете ли коя е тя? Грейс Кели. Чеймбърс е прегърнал Грейс Кели.
Не е тя, а Ким Новак. Сигурен съм.
Не е зле и Ким Новак да прегърнеш.
Келерман, видя ли онзи чек на бюрото?
Видях го.
- Пише "депозит за 250 000 долара".
Грешно ли съм прочел?
- Не, прочели сте правилно.
Някога бих могъл да купя целия квартал за 250 000.
Целият квартал. Светът ще се самоунищожи, да знаете.
Знам, лейтенант.
- Открих връхната му дреха в килера.
Намерихте ли нещо в джобовете?
- Пакет дъвки, 9 цента, стара кърпичка
и бележка с инициали и цифри.
НП-2-600, СЛ-,
плюс 6-800...
Някаква комбинация ли е?
- Не знам какво е.
Лейтенант, ваш е.
Благодаря, Бърни. Запази бележката. Ще я погледна обстойно по-късно.
Хотел "Олдън", 5-та улица, 133, Лос Анджелис
Извинете, мадам.
- Работя тук.
Всичко е наред, сержант.
Диди, какво се е случило?
Полицаят отвън каза, че Чарли е мъртъв.
Някой го е убил.
- Какво?
По някое време снощи.
- Защо? Как?
Някой е влязъл ли? Обир ли е било?
- Нищо не знам, г-жо Димитри.
Аз просто го открих, това е.
О, Боже!
О, Диди...
Божичко! Не трябваше да го оставям сам.
Г-це Пъркинс, може ли за минута?
- Да.
Сутринта, когато влязохте в офиса, докоснахте ли нещо?
Не, сър.
- И това чекмедже е било отворено?
Ще кажете ли дали нещо липсва?
Не мога да кажа, докато не сравня с моите папки.
Ще го направите ли?
- Разбира се.
Мислите ли, че е обир.
- Не знам, г-це.
Не е бил обичаен грабеж, ако това имате предвид.
Часовникът и халката му са тук, а в портфейла има 200 долара.
Съжалявам, г-це.
Не се съобразих. Просто ще го покрия.
Патологът ще дойде всеки момент.
- Благодаря.
Знам, че ви е трудно...
Знаете ли дали снощи е имал среща, очаквал ли е някого?
Може би аз съм последната, която го е видяла жив.
С г-н Чеймбърс имахме среща тук в 19:30.
Обсъждахме оферта на къща.
Тогава вие сте...
Г-жа Димитри, продавач?
- Вивиан Димитри, да.
Лейтенант, ако не възразявате, ще почакам отвън.
Разбира се, може да излезете.
А вие сте...
- Лейтенант Коломбо от "Убийства".
Ама че къща.
5,7 милиона? Така ли пише?
- Да.
Що за къща струва 5,7 милиона?
Сигурно има много спални.
- Мисля, че са осем.
Да не би да е имение?
- Не съвсем.
За ремонт е, но е в хубав квартал.
- За ремонт?
Продавате съборетина?
- Не бих се изразила така. За снощи...
Извинете, г-жо.
Полицай!
Имаме ли някакъв днешен вестник?
Не знам, сър. Не съм виждал такъв.
- Виж дали ще намериш.
Какъв да бъде, сър?
- Какъвто намериш.
Докъде бяхме стигнали?
- Говорех за снощи.
Имаше ли друг с вас?
Освен Чарли? Не, бяхме сами. Бе петък вечер. Затваряме в 18:00.
Освен снощи, когато сте обсъждали документите.
За такава комисионна бих се върнала в полунощ и бих останала до Хелоуин.
Колко време останахте, г-жо...
Димитри.
- Г-жо Димитри.
45 минути. Уверявам ви, лейтенант,
когато си тръгнах, г-н Чеймбърс бе жив и здрав.
Значи сте си тръгнали около 20:15.
- Плюс-минус 5 минути.
Когато сте си тръгнали, г-н Чеймбърс още е работил тук.
На тръгване...
... заключихте ли?
Не. Предположих, че Чарли ще го направи, щом си тръгне. Защо?
Някой е влязъл след вас. Ако вратата е била заключена,
г-н Чеймбърс е щял да отиде да отвори, но тъй като вече е било отключено,
всеки би могъл да влезе и да го изненада.
Разбирам.
След като сте си тръгнали,
къде отидохте?
Защо? Важно ли е?
Вероятно не, но обичам добре свършената работа.
Казах ви,
беше жив, когато си тръгнах. Изобщо не е важно къде съм била.
Вероятно е така.
Прибрах се у дома, лейтенант, при студена вечеря, вана и легло.
Разбирам. Съпругът ви ще потвърди ли?
Вдовица съм и живея сама.
- Съжалявам, нямах представа...
Когато казахте, че сте госпожа, предположих... Няма значение.
Прибрали сте се, легнали сте и до края на нощта сте останали вкъщи?
Да, лейтенант. Защо ме питате къде съм била?
Мислите, че аз съм го убила?
- Не, г-жо, нищо подобно.
В портфейла му има 200 долара.
Десет 20-доларови банкноти и квитанция от банкомат.
Виждате дата, тоест снощи,
и времето, когато е изтеглил парите - 21:45. Много странно.
Не и ако познавахте Чарли. Той мразеше да ходи без пари.
Бе отраснал в бедност. Казваше, че парите му придават сигурност.
Значи е излязъл от офиса,
изтеглил е пари,
после се е върнал
и тогава някой е дошъл.
Лейтенант?
- Какво има, момчета?
Щом приключите с него.
- Може да го отнесете. Излизаме.
Да отидем оттатък.
Горкото хлапе. Жал ми е за нея.
С Чарли бяха много близки. Той й беше като чичо.
Жалко, че тя го е намерила, а не вие.
Тя спомена, че в събота обикновено идвате рано, правите организация,
уреждате срещи между 7 и 7:30
- Обикновено го правя.
Но вчера имах тежък ден и се успах.
От умора и алармата не нагласих.
- Напълно ви разбира, г-жо.
Ще огледам още малко. Радвам се, че се запознахме.
Извинете. Лейтенант, нося ви вестник.
Добре...
Така.
Бележката?
Бележка ли?
- Онова малко парче хартия.
Ето.
"8, А..."
"8, А..."
"А, М..."
Открихте ли нещо, сър?
- О, да. Открих нещо.
Двеста плюс три и половина.
Да. Стават над двеста.
Да.
Извинете.
- Мога ли да помогна, мъжки?
Надявам се.
Този човек... Виждали ли сте го?
Не мога да кажа, че съм.
Би било добре, ако погледнете снимката.
Няма нужда да я гледам. Тук влизат много хора, а и имам кофти памет.
Добро утро, Клод.
- Добро утро, Клео.
Виждам, че имате доста гости.
Лейтенант Коломбо от полицията.
Вече се разбрахме.
- Я пак?
Г-н Шнайдер, собственикът, каза, че се е погрижил за всичко.
Погрижил се е, лейтенант.
- Имате предвид...
Не, не съм дошъл за това.
Стига, кога ще се откажете? Хората идват тук за забавление.
Нещо против забавленията ли имате? Или търсите нещо странично.
Може би ласки? Направо ме шашкате.
Как се казва онзи тип?
Имате предвид Джо?
Лейтенант, каквото и да му направите, не ме интересува.
Много е досаден и все е окупирал телефона.
Ако питате мен, дава лош имидж на заведението.
Много ви благодаря.
Извинете. Джо?
- Да, аз съм Джо. Кой сте вие?
Приятел съм на Чарлтън Чеймбърс, онзи с имотите.
Да, сетих се. С какво да ви помогна?
Искате да заложите?
- Аз? Не, благодаря.
Никога не залагам. Може би веднъж месечно на лотария.
Щом не залагате, за какво съм ви?
- Искам да ви задам няколко въпроса.
Въпроси?
Как казахте, че се казвате?
- Коломбо.
Лейтенант Коломбо.
И искам да поговоря с вас за това.
Лейтенант, добро утро.
- Добро утро. Чудесен ден, нали?
Великолепен. Работя в градината. Мога ли да ви помогна с нещо?
Нищо важно, само няколко въпроса. Вие си работете, аз ще ви следвам.
Мога да спра за малко.
- Не, обичам цветя, жена ми също.
Обожава ги.
- Има ли градина?
Не бих я нарекъл точно така.
Нищо подобно. Повече прилича на цветна леха.
Ако искате да знаете истината, при нея нищо не вирее.
Какво?
- При някои всичко вирее.
А тя каквото засади, то умира.
Накрая отива и си купува цветя.
Няма проблем. Някои жени харесват кожа и бижута, моята харесва цветя.
Изглежда добра женица.
- Такава е.
Откога сте женени?
- През януари правим 28 години.
Или 29. Знам, че не са 30. Бих го запомнил.
Сигурна съм, че много я обичате.
- Така е, г-жо.
Не знам какво бих правил без нея.
- Казахте, че имате въпроси.
Свързани ли са с другия полицай, който разпитваше в квартала за мен?
Да, г-жо, и имам проблем.
Казахте, че сте излезли от офиса в 20:15 и сте се прибрали вкъщи.
Патологът единствено гадае за времето на смъртта.
След 10-12 часа трудно може да бъде определено.
Но тъй като знаем, че г-н Чеймбърс е теглил пари от банкомат,
смъртта му трябва да се е случила след 21:45.
Вероятно към 22:00, 22:30. Но не по-късно, според патолога.
Какво искате да кажете?
- Просто...
Ако сте си били вкъщи, добре.
Работата е там, че никой не ви е видял да се прибирате
по времето, което казвате, нито да потвърди, че сте били вкъщи.
Мислите, че съм убила Чарли.
- Не, такава е процедурата, г-жо.
Проверяваме всички близки до жертвата. Съпруга, роднини, приятели...
А и оставам с впечатление, че сте били близки с г-н Чеймбърс.
Лейтенант, не съм го убила. Нямам причина да го правя.
Прибрах се в 20:30, без значение какво казват съседите.
Сигурен съм в това. Просто искам да уточня за протокола.
Вижте, дойдох си, вкарах колата в гаража, влязох вкъщи
светнах лампите и легнах. Може да са решили, че не съм у дома.
Светнали сте лампите и сте легнали? Нещо не пасва.
Момент. Ето какво съм записал.
"Г-жа Димитри каза: "Прибрах се при студена вечеря, вана и легло."
Погрешно сте записали.
- Не, г-жо, не.
Не мисля така.
Какво значение има? Вечер не шпионирам съседите си.
Мога да стоя гола пред прозореца и пак да не са ме видели.
Така е, но има нещо друго.
Прибрали сте колата в гаража. Намерихме свидетели,
утринни бегачи и вашето вестникарче, които са видели колата ви в алеята.
Не в гаража. През нощта никой не я е виждал в алеята,
нито в 21:00, нито в 22:00, нито в полунощ. Виждате ли проблема?
О, Боже!
- Г-жо?
Не мога да ви кажа. Не мога да му го причиня.
Какво да причините на кого? Съветвам ви да споделите.
Добре, лейтенант.
Не се прибрах право вкъщи. Бях на вечеря с мъж, който познавам.
Трябва ли да го въвличам?
Налага се да изясня всичко за протокола.
Колко време вечеряхте?
- Около час и половина.
Ясно. Това значи до около 22:00.
После отидохме в хотел.
Разбирам.
Значи хотел...
И останахме заедно до два сутринта.
Нещо друго интересува ли ви?
- Не, г-жо. Имам представа.
Всъщност има още нещо.
Името на мъжа.
Моля ви, лейтенант.
Той е женен. Би било ужасно, ако се разчуе.
Разбирам ви и не искам да причинявам неприятности.
Но се налага да науча името на мъжа.
Отче, Господи, който даваш утеха на всичко,
в Твоята безкрайна любов и милост към нас,
Ти превръщаш мрака на смъртта в зора на нов живот.
Покажи състрадание към хората си и тяхната мъка.
Бъди наше убежище и сила, за да ни издигнеш от мрака на скръбта.
Боже, няма ли край това? Не мога да повярвам, че стоя тук.
Не познавам този човек и определено не го харесвам.
Чудя се защо ме покани. Може би идеята е на Вивиан.
Само Бог знае защо. Ехо? Вивиан?
Тук съм, скъпа. Защо не ме поглеждаш? Не можеш ли? Бих казал, че не можеш.
Сигурно се гордееш със себе си. Елизабет ще подава молба за развод,
защото ти не си държа проклетата уста затворена.
Със сигурност ще запомня онази сутрин.
Браво, Лиланд, колко стана? 20 на 6?
Още 50, и недей да цивриш. Никой не обича ревльовците.
Двойно или нищо на следваща дупка.
Този приятел ли ти е, или ще ти връчва призовка?
Извинете.
Г-н Сейнт Джон?
- Да.
Съжалявам, че ви безпокоя, но ми отделете няколко минути.
Не може ли да почака? След 12 минути трябва да удрям.
Ще ми се да може.
- Ако е за превишена скорост...
Става дума за убийство, сър.
Ще се видим на дупката, Джери.
Внимавайте къде стъпвате, полицай. Не газете тревата с тези обувки.
Бързо елате насам.
- Съжалявам.
За какво става дума...
- Лейтенант Коломбо.
Бихте ли ми казали къде бяхте
миналия петък вечерта между 20:30 и два сутринта?
Не е ваша работа, освен ако не ме подозирате в убийство.
Не ви подозирам, но трябва да проверя едно алиби.
Вивиан Димитри? Мислите, че е убила Чеймбърс? Невъзможно?
Значи ли това, че сте били с дамата?
Не мисля да ви отговоря.
- Сторихте го, но искам за протокола.
Поставяте ме в трудна позиция.
Женен съм, а чувството за благотворителност на жена ми
не обхваща дарения към международната мрежа.
Такава е практиката, сър. Информацията остава само за мен.
Дори няма да влезе в доклада.
Г-н Сейнт Джон, ваш ред е.
Г-жа Димитри дойде на вечеря в 20:30
Прекарахме вечерта в хотел. Тя си тръгна малко след два сутринта.
Сега доволен ли сте?
- Напълно. Благодаря ви.
Само че...
От 20:30 до тръгването й
да сте я губили от поглед?
- Не.
Никога?
- Казах ви.
Тази жена е доста издържлива.
Моята жена не може да издържи една вечеря,
ако поне веднъж не отиде до тоалетната.
Дамите имат рождено право да се контят в тоалетната.
Но ви уверявам, че не е липсвала за повече от 5-6 минути.
А сега ме извинете.
- Разбира се, сър. Благодаря.
И аз ви благодаря.
Г-н Сейнт Джон, ваш ред е.
Извинете. Още нещо. Ресторантът...
Мисля, че тя каза "Пентхаус Кафе". Вие ли дадохте идеята?
Той е специално място за двама ни.
Честно казано, храната им ми омръзна, но Вивиан е сантиментална и настоя.
Нещо друго? Не? Чудесно. Ако измислите нещо,
обадете ми се утре в офиса. Сега ще играя голф.
Приятна игра. И благодаря.
Късно ще обядвате, лейтенант.
- Денят е такъв, Грейси.
Кажете ми, ако в чилито нещо мърда.
От сряда е.
- Така го обичам.
Лейтенант.
- Здрасти, Брейди.
Има напредък с убийството на Чеймбърс.
- Без майтап. Седни. Обядвал ли си?
Не, сър.
- Тук правят най-вкусното чили.
Фантастично е.
- От тук го усещам.
Ще ти поръчам.
- Не, благодаря, на диета съм.
Знаете ли за липсващите документи?
И шестте са на семейства, купили къщи в новата зона.
"Фалкън Ридж".
Някои са завели дело за нарушение на договора.
Опитали са, но не са успели. Откриха оръжието на убийството
в празен парцел на "Фалкън Ридж".
- Нима?
Балистичният анализ е категоричен, че с него е убит Чеймбърс.
Не съм изненадан.
Изглежда, че стеснихме кръга до член на тези шест семейства.
Наредих да им вземат показания, резултатите са добри.
Семейство Девъро цяла нощ са гледали телевизия у дома.
Мъжът и жената имат общо алиби. Удобно, нали?
Аманда Бристол, разведена, работила до 20:00,
прибрала се в 20:30. Има един тип на име Конъли,
квартален размирник.
- Браво, добре си ги подхванал.
Но си на грешна следа. А това чили е гадно.
Сър?
- Сменили са рецептата.
Грейси, готвача ли уволнихте?
- Готвачът?
Едрият Рамон, едното му око бе кафяво, другото - синьо.
Върна се в Мазатлан преди два месеца. Имаме нов готвач - Хайнрих.
Хайнрих? Някой си Хайнрих ви прави чилито?
Задръж рестото. Хайде, Брейди. Махам се оттук.
Благодаря, лейтенант.
Жена ми каза, че чилито ще ме убие някой ден.
Мисля, че е права.
- Сър, семействата от "Фалкън Ридж"...
Никой от тях не е убил г-н Чеймбърс.
- Така ли?
Помниш, че открихме бележка с букви и числа в сакото му.
Това са залози на баскетбол.
- Без майтап?
Н-П, "Никс", "Пистънс".
С-Л, "Селтик", "Лейкърс".
600, 800 - заложената сума.
Какво намерихме в якето на жертвата?
- Плик.
С 1 400 долара вътре.
Плик като този.
Хотел "Олдън", нали?
- Да, сър.
Знаеш ли какво е това?
Възнаграждение от букмейкъра. Той работи във фоайето на хотела.
В 19:00 преди да бъде убит, Чеймбърс е ходил да си вземе парите от него,
после се е върнал в офиса си. Схващаш ли? Ще те питам нещо.
Имаш 1 400 долара в джоба.
Защо внезапно излизаш в 21:30
и отиваш до банкомат да изтеглиш още 200?
Няма логика.
- Има,
ако си убиец и се опитваш да представиш фалшив час на смъртта.
Не Чеймбърс е изтеглил парите, а убиецът,
за да изглежда, че Чеймбърс е бил жив в 21:45.
Което значи, че е умрял по-рано. Много по-рано.
Патологът каза, че би могло да е между 19:30 и 20:00.
Но Чеймбърс е бил с г-жа Димитри до 20:15.
Знаеш ли какво мисля? Че трябва да измия вкуса на чилито от устата си.
Искаш ли сладолед?
- Не, благодаря.
Щом видях парите, си казах, че всичко е нагласено.
Някой се опитва да скрие часа на смъртта, но защо?
И съм абсолютно сигурен,
че този някой ще има непробиваемо алиби.
Г-жа Димитри.
- Искам един портокалов.
Ще ти издам нещо интересно, г-н Брейди.
Онова теглене на пари е от банкомат в лобито на "Плаза Билдинг".
Там дамата е вечеряла с гаджето си от 20:30 до малко след 22:00.
Преди да си тръгнат,
дамата е отишла до тоалетната. Сам помисли защо.
Страхотно, пипнахме я!
- Нима? Как го измисли?
Разполагам само с теория и обстоятелства.
Нямам улики, които прокурорът да представи пред заседателите.
Лейтенант?
- Просто един зъб ме боли.
Трябва да го прегледат. Щом хапна нещо студено...
Това пък е друга история. Зъболекарят ми.
Преди аз и жена ми да се върнем от почивка,
имах обаждания от сестрата на зъболекаря ми.
Искаше да си запазя час за почистване на зъбите ми.
Моят го прави постоянно.
Но ти имаш зъболекар, г-н Брейди, а аз нямам такъв.
Премести се във Флорида преди 4 месеца.
Някой, и съм сигурен, че е г-жа Вивиан Димитри,
много държеше да знае кога ще се върна на работа.
Остава да разбера
защо.
След като Всемогъщият Бог повика сестра ни при Себе си,
предаваме тялото й в пръстта, от която е било сътворено.
Пепел при пепелта и прах при прахта.
Вече и двамата са погребани, Коломбо.
Съпругата ти, съпругът ми.
Забавно е да го гледам как скита безцелно по улиците.
Страхувах се, че няма да разбере коя съм.
Затова се постарах да научи.
Щом моментът настъпи, искам да знае какво му се случва.
Кой е убил жена му и защо.
Точно преди да го убия.
Церемонията бе частна. Кремация. Чарли искаше така.
Не съм виждала бившата му жена. И не очаквам да я видя.
Засега ще ръководя фирмата. Адвокатът му ме помоли.
Сид, ще затварям. Побързай да придвижиш нещата с онази сметка.
Благодаря. До скоро.
- Дано не възразявате, г-жо.
Г-ца Пъркинс не е на бюрото си.
- Пратих я с документи до банката.
Тук е доста натоварено в момента.
- Да, виждам.
Открихте ли кой уби Чарли?
- Не, но се приближаваме.
Вие и г-ца Пъркинс много ни помогнахте.
Нали знаете семействата от "Фалкън Ридж"? Гневни са.
И аз щях да съм гневна, ако бях купила къща там.
Споменах "Фалкън Ридж", защото открихме оръжието на убийството.
Бе захвърлено в празен парцел.
- Разбирам.
Стеснихте ли кръга от заподозрени?
Работих с онези семейства и мога да ви кажа как мислят.
Може да са казали нещо в гнева си.
- Много ви благодаря.
В момента сверяваме алибитата с времето на смъртта.
Ще се изненадате колко женени двойки казват, че са гледали телевизия вкъщи.
Пробвайте да докажете обратното. Не е лесно.
Не си и представям, че е, лейтенант.
Има ли още нещо?
- Не, г-жо.
Всъщност не е така.
Дойдох да изкажа закъснелите си съболезнования за смъртта на мъжа ви.
Мъжът ми?
- Пийт Гарибалди.
Бил е ваш съпруг, нали?
Докато рових из вещите в къщата на г-н Чеймбърс,
намерих доста снимки като тази.
Косата ви е много различна, но съм сигурен, че това сте вие.
Да, аз съм, лейтенант.
Питах се кога ще ме разпознаете.
- Знаете ли кое ме подведе?
Някога името ви е било Ан... Ани...
Анет.
Анет Гарибалди.
Щом се върнах в Ел Ей,
попитах Чарли дали мога да сменя бащиното и моминското си имена.
Исках да скъсам с миналото. И точка.
Напълно ви разбирам. Както казах,
със съжаление научих за смъртта му.
Инфаркт, нали?
- Пийт беше немарлив към себе си.
Прекаляваше с калориите и цигарите.
Съмнявам се, че затворът има общо.
- Благодаря, че го казвате.
Макар че го арестувах, харесвах го. Мисля, че беше свестен човек.
Просто бе своеволен и вършеше глупости.
Живели сте близо до затвора, нали?
- В покрайнините на Сан Франциско.
Посещавах го при всяка възможност.
- Тогава сте били под лекарска грижа.
При доктор Стедман, нали?
- Кой ви каза за това?
Пише го в личното ви досие. Проверихме. Просто рутина.
Разбира се.
Времето лекува раните.
Една сутрин се събудих и осъзнах, че е време да продължа с живота си.
Пийт Гарибалди бе мъртъв, затова аз убих Анет.
Тогава се обадих на стария си приятел Чарлтън и го помолих за помощ. Боже!
Чарли бе страхотен. Изобщо не се поколеба.
През последната година ме подкрепяше. Винаги беше до мен.
Съжалявам, че така и не му благодарих.
Това не е ли също част от живота? Пропуснатите възможности.
Защо оценяваме любимите си хора, когато стане късно?
Онова за вас и жена ви не може да е вярно.
Както говорите за нея, сигурно осъзнава колко сте й предан.
Опитвам се. Нямаме деца, за жалост, но се имаме взаимно.
Предполагам, че това ме прави много щастлив.
Бих искала да се запозная с нея.
- С госпожата ли?
Нима? Защо не?
Добра идея, ако успея да я хвана.
Графикът й е много натоварен.
Ходи на църква, доброволка е в болницата,
гледа децата на сестра си Рут, извежда кучето по 5 пъти на ден.
Какво ще кажете за вечеря?
Ще говоря с нея.
Боже, отнех ви много време.
Не ставайте глупав.
- Заета сте, аз също.
Връщам се в полицията. Ще проследим собственика на оръжието.
Засега нямаме резултат.
- Не е ли регистрирано?
Не. Непроследимо като дим.
Отново искрени съболезнования за загубата на съпруга ви.
Благодаря, много мило от ваша страна.
- Що се отнася до поканата ви,
мисля, че ще приема.
Трябва да поговоря със семействата от "Фалкън Ридж".
Между нас казано, мисля, че някой от тях е убил г-н Чеймбърс
Безспорно.
Знайте, че няма да мирясам, докато не заловя извършителя.
Може би това е най-малкото, което двамата можем да сторим.
Разчитайте на мен.
- Да.
Какво става, по дяволите? Арестуван ли съм?
Не, сър. Искате ли да седнете, г-н Конъли?
Искам да ви задам няколко въпроса.
- Можехте да ги зададете в дома ми,
а не съседите да гледат как ме водите.
- Беше необходимо.
Искам адвокат.
- Не ви е нужен. Не ви обвинявам.
Сержантът каза, че в празния парцел до къщата ми е намерено оръжие.
А вие ми казвате, че не ме обвинявате?
- Това ли са вашите показания
относно действията ви в нощта, в която г-н Чеймбърс е умрял?
Да. Нотариално заверени ли ги искате?
- Сър,
не моята вечеря изстива.
Ако отговорите на въпросите, сте свободен да си вървите.
Благодаря.
Легнали сте си в 00:30.
- Да.
Дълбоко ли спите, или се събуждате посред нощ?
Спя като пън. Винаги.
Спалнята ви е към празния парцел.
Забелязахте ли кола отвън
около 2:30, 3:00?
Бил съм със затворени очи. Вероятно съм хъркал. Не съм забелязал.
Сигурен ли сте?
- Да! Сигурен съм.
Г-н Конъли, може да си вървите. Благодаря ви.
Само толкова? Доведохте ме тук само за това?
Ако искам друго, ще ви се обадя.
- Има си хас!
Полицаят отвън ще ви откара.
- Благодаря.
Докато го отвеждахте, съседите видяха ли?
Две коли с включени светлини. Дори успях да му сложа белезници.
Видяха, лейтенант. Какво следва?
Дамата е оставила следи
към къщата на г-н Конъли.
Поне съм длъжен да ги следвам.
Но инстинктът ми подсказва, че има още нещо, г-н Брейди.
Нещо повече.
Здравейте. Съжалявам, че не съм до телефона.
След сигнала оставете съобщение и аз ще ви се обадя.
Вивиан, вдигни.
Знам, че си там. Трябва да поговорим.
По дяволите. Трябва ли да дойда и да блъскам на вратата ти?
Трябва да поговорим. Моля те, вдигни.
Изчезни, Лиланд.
- Ето те и теб.
Не искам да говоря с теб.
- Но разговаря с лейтенанта, нали?
Нямах избор.
Лиланд, много съм изморена...
Млъкни за минута. Тя знае, Вивиан.
Елизабет знае. Попита ме?
- Какво й каза?
Какво бих могъл да й кажа? Казах й, че бях пил,
флиртувал съм, станало е неочаквано.
О, скъпи Лиланд, ти си изпечен лъжец.
Нима? Може би затова тя ме напусна.
Вивиан, говори с нея, върни ми живота.
- Защо?
Скъпи, знаеш какво чувствам към теб.
Дълбоко и отчаяно съм влюбена в теб. Точно това ще й кажа, ако ми се обади.
Моля те, не ми се обаждай повече.
Пийт.
Лейтенант, добро утро.
- Добро, утро, г-жо.
Бях отпред. Май не чухте звънеца.
- Звънецът не работи от нанасянето ми.
Така и не намерих време да го оправя. Влезте.
Благодаря. Няма да ви бавя.
- Не ставайте глупав.
Тъкмо закусвам. Искате ли?
- Не, благодаря. Вече закусих.
Тогава кафе?
- Звучи чудесно.
Ранобуден сте тази сутрин.
- Да, станал съм в 6.
Налага се да бързам.
Колкото повече време минава, толкова повече изстива следата.
А тази следа изстива доста бързо.
Вчера разговарях с живущите във "Фалкън Ридж".
Чух, че сте отвели Мичъл Конъли за разпит.
Много е избухлив. Преди седмица нахлу в офиса.
Помислих, че ще убие Чарли. Ужасно е, че го казвам.
И с мен не се държа любезно. Попитах го за петък вечерта,
каза, че бил сам вкъщи, а жена му играла маджонг навън до полунощ.
Ако бях жена на Конъли, и аз нямаше да се прибирам.
Проблемът й е, че не се е развела, когато още са живели в Рино.
Някои жени обичат да ги наказват.
Вземете си английски мъфин.
- Не, благодаря.
Вървят с лимонов мармалад.
Лимонов мармалад? Мислех, че сладко от портокали.
Да. Но има и лимони. Английски е, много вкусен.
Жена ми би го харесала. Обожава мармалад.
Аз пък не го понасям, има разни парченца в него.
Обичам сладко от малини, и може би от къпини.
Жена ви е много проницателна. Опитайте.
Не. Благодаря все пак.
Чудех се нещо за този Конъли.
Може би вие ще ми помогнете.
Може нещо в липсващия документ да бъде следа.
Не че знам. Всъщност беше продажба на Чарли.
Знам Конъли само по репутация.
- Сега разбирате ли? Задънена улица.
Повече няма да ви безпокоя. Благодаря ви.
Връщам се във "Фалкън Ридж"
да видя какво ще изникне.
Лейтенант. Кога ще се запозная с прекрасната ви съпруга?
Работя по въпроса.
- Защо ли ми е трудно да ви повярвам?
Бих й се обадила лично, но номерът й не е в указателя.
Така е. Полицейска политика.
По същата причина от Пътна полиция няма да ви дадат адреса на полицай.
Пълно е с разни шестволтови.
Ще държим връзка, обещавам. А сега отивам да работя.
Довиждане, лейтенант.
Обадете ми се.
Открихте ли нещо, лейтенант?
- Да, монета от 10 цента.
Една от старите сребърни.
Истинско сребро е. Виж датата - 1959 г.
Обзалагам се, че струва 40-50 цента.
- Днес е щастливият ви ден.
Ако откривам само 10 цента, определено не ми е щастлив деня.
Нещо ново в квартала?
- Две семейства са били извън града.
Останалите са спели преди полунощ.
Ако г-жа Димитри е шофирала дотук след тръгването й от Сейнт Джон,
никой не я е видял.
- Шофирайки е хвърлила пистолета.
Дори не е било нужно да слиза. Била е тук 30 секунди или минута,
после си е тръгнала безследно.
Замисляли ли сте се, че може би грешите?
Може би извършителят е някой тукашен.
Не, сержант, не съм се замислял.
Казах ли ти, че говорих с охранителя?
- Какъв охранител?
От частната фирма. Той обикаля наоколо всяка нощ.
В нощта на убийството
е минал покрай агенцията за недвижими имоти в 22:00 и в 2:00.
Такъв е графикът му.
- Видял ли е нещо?
Не. В офиса било тихо и тъмно.
Е, и?
- Когато рецепционистката Диди
е открила г-н Чеймбърс мъртъв на другата сутрин,
лампите са светели - три настолни и две таванни.
Именно.
- Така трябва да е станало,
ако е влязъл външен човек. Срещнал е Чеймбърс,
застрелял го е, откраднал е документите и е избягал.
При такова бързане не би спрял да гаси лампите.
Звучи логично.
- Попитах охранителя:
"Как постъпваш, когато дойдеш
и лампите светят?" "Действам както обикновено нощем.
Влизам и проверявам."
- Г-жа Димитри е убила Чеймбърс,
угасила е, за да не влиза никой, по-късно се е върнала
и е пъхнала банковата квитанция в портфейла му, без да угаси.
Вече разсъждаваш. Проблемът е, че това не доказва нищо.
Дотук нищо не можем да докажем.
Лейтенант.
Тя идва. Ето какво искам от теб.
Кимвай с глава и казвай "да, сър".
- Защо, сър?
Не "защо, сър", а "да, сър". И ме извини за високия тон.
Разбра ли? Как така не искат да отговарят?
Сержант, не ми пука дали ще останем тук още месец,
но те ще ни съдействат, ясно?
- Да, сър.
Отивай пак да разпиташ семействата. И най-вече онзи Конъли.
Ако не съдейства, водиш го пак в управлението.
Да, сър.
- Добре, ще говорим после.
Съжалявам.
Много мразя да се ядосвам, но сержантът
не възприема какво му говоря.
- Понякога сам трябва да свършиш нещо.
Май и във вашата работа е така.
- Абсолютно.
Разследването не върви ли добре?
Никой не знае нищо, никой не е видял нищо.
Какво да сторя за вас, г-жо?
- Нищо. Закъснявам за среща с клиент.
Донесох ви това, лейтенант. Всъщност е за жена ви.
Купих го по пътя.
- Много мило.
Нямаше нужда.
- Не ставайте глупав. Нищо работа.
Мисля, че много ще й хареса. Кажете й, върви с мъфин.
Запазих вечеря за трима в събота вечерта.
Нали не работите в събота вечер?
- Не, но в нашата работа не се знае.
Разчитам на вас. Ще ви се обадя през седмицата за потвърждение.
Благодаря ви. Много ще й хареса.
Ясно. Лейтенант.
От управлението. Обаждане за вас.
Някой си Стедман връща обаждане.
Оставил е номер за връзка.
- Благодаря.
Търся доктор Стедман.
- Там.
Доктор Стедман?
Лейтенант Коломбо от полицията в Ел Ей. Говорихме по телефона.
Доста път сте изминали, лейтенант.
- Ако нямате нищо против,
трябва да ви задам няколко въпроса.
- Лейтенант, бях пределно ясен.
Няма какво да ви кажа за Вивиан Димитри.
Да, сър, но не бих ви безпокоил, ако не беше важно.
Може ли да седна? Благодаря.
На крак съм от 6 сутринта.
- Лейтенант, опитвам се да вечерям.
Не позволявайте да ви попреча.
- Извинете, докторе, проблем ли има?
Никакъв. Лейтенант Коломбо от полицията.
Трябва да задам на доктора няколко въпроса.
По-добре да го направим на вечеря,
отколкото цялата нощ в управлението. Знам колко сте зает, сър.
Може би лейтенантът ще иска меню.
- Няма да е необходимо.
Бих искал сандвич с бял хляб и крем сода.
Едно ембаркадеро гарни.
- Благодаря.
Това охлюви ли са?
- Ескарго с чесново масло.
Невероятен вкус.
- Чесън. Усетих го. За какво е?
Да убие вкуса от охлювите ли?
Лейтенант, може ли да го направим по-бързо и безболезнено?
Човек на име Чарлтън Чеймбърс е мъртъв.
Имам причина да вярвам, че Вивиан Димитри го е убила.
Преди 10 години Чеймбърс е издал на брокер,
че един от служителите му - Пийт Гарибалди, мъж на г-жа Димитри,
краде пари от клиентите си.
Въпреки че това не е оповестявано,
предполагам, че г-жа Димитри е научила
и миналия петък вечер е изравнила резултата.
Ако очаквате да коментирам това, дълго ще чакате.
Да издам какво е сторила и какво не г-жа Димитри,
би било нарушение на клетвата.
Благодаря.
Малка морска салата.
Налага се да ми простите, сър.
Седя срещу вас и говоря за убийство,
и ми се струва, че изобщо не ви пука дали тази жена
е застреляла хладнокръвно невъоръжен човек.
Лейтенант, ако съм ви разбрал правилно,
искате да потвърдя подозрението ви,
че Вивиан Димитри може да е убила
Чарлтън Чеймбърс от отмъщение.
Ако беше така, а аз не казвам, че е,
такава мания се простира отвъд Чеймбърс.
Не той е вкарал покойния й съпруг в затвора.
Знаехте кой съм, когато ви се обадих. Тя е споменала името ми.
Не мога да коментирам.
- Г-жа Димитри разпитва за жена ми.
Задава въпроси за нея.
Дори иска да се запознае с нея.
- Боя се, че идеята не е добра.
Щом го казвате...
Значи идеята не е добра.
Една вечер взех книги от библиотеката.
Ментални разстройства, психотично поведение, от този вид.
Открих един случай.
Жена решила, че нечии действия са довели до смъртта на съпруга й.
Но манията й за отмъщение не се фокусирала върху виновния,
а върху съпругата му. Бихте ли казали, че е необичайно?
Ни най-малко, лейтенант.
В тежки случаи тази фиксидея е обичайна.
Вие ме лишавате от съпруг, аз ви лишавам от съпруга.
В този пример... Е, изглежда ми глупаво.
Тази жена не очаква да й се размине.
- Убеден съм в това.
Напротив, дори ще направи така, че мъжът да знае, че е отговорна.
Дори да прекара остатъка от живота си в затвора?
Не я е грижа за това.
Ембаркадерото ви, сър. Гарни.
Извинете, поръчах сандвич. Какво е това?
Гарни, сър.
Честно да ви кажа, не съм гладен.
Може ли да ми го опаковате, ще го изям в самолета.
Разбира се, сър.
- Благодаря. Само сандвича.
Може да задържите гарнито.
Благодаря, докторе, много ми помогнахте.
Лейтенант, жената, която описахте
от онази книга.
Ако си отмъсти,
ще направи така, че жертвата й да знае, че тя е отговорна.
Иначе къде й е удовлетворението.
Разбирате ли ме?
- Да, сър.
Да, напълно ви разбирам.
Да засадим петунии и невен. Купувач ще долети от Япония.
Искам мястото да прилича на градина.
- А счупените пръскалки до портата?
Тук не говорим за имение с резеда. Направи каквото е нужно.
Олющена боя, каси на прозорци на първи и втори етаж, източна страна.
Добро утро, г-жо.
- Добро утро, лейтенант.
От офиса казаха, че ще ви намеря тук. Каква огромна къща.
Сигурно има шест спални.
- Осем.
Защо някой ще иска да я продава?
- Стопаните ще се местят в по-хубава.
В по-хубава от тази?
Цялата ми къща ще се побере тук няколко пъти.
Искате ли да знаете истината? Водопроводът е зле,
покривът тече и струва 6,2 милиона.
С колко нули се пише?
- С много.
С какво да ви помогна, лейтенант.
- С нищо. Дойдох да ви успокоя
за Мичъл Конъли.
- Арестувахте ли го?
Въпрос на време е. Проверихме го.
Установихме, че е осъждан за нападение.
Бил е на пробация, с условна присъда. Било е преди няколко години.
Знам, че нападението не е като убийството.
Това определено е страшно. Никога не се знае кой какъв е.
Знаете ли, изненадан съм, защото и вие сте изненадана.
Пише го в документа.
- Какво?
Че е осъждан. Банката го е взела, когато са проверявали миналото му.
Нима?
Басейнът трябва да бъде източен. Да го почистим и проверим за течове.
Чарли се е занимавал с продажбата месеци преди да започна работа.
Странно е, че не ми е споменал.
- Да, странно е.
Може затова Конъли е взел документа да го унищожи.
Унищожил ли го е?
- Би било глупаво, ако не го стори,
а и не съм смятала Конъли за глупав.
Значи никога не сте чели досието му?
Чета досиетата, откъдето вземам комисионни.
Счупен прозорец на голямата спалня. Трябва да го поправим.
Защо ли съм мислел, че сте чели досието?
Не знам.
Сетих се защо.
Нападението е станало в Рино, в папката пишеше Рино.
Онази сутрин споменахте, че Конъли е живял в Рино.
Помислил съм, че знаете това от досието.
Не.
Веднъж Конъли дойде в офиса при Чарли.
Заговорихме се за блекджек. Канех се да ходя до Вегас за уикенда.
Мисля, че тогава ми каза, че е живял в Рино.
Това обяснява нещата.
Хлапето пак се изрязва.
Скоро ще го глобявам.
Сержант, грижи се за колата и тя ще се грижи за теб.
Трябва да дойдете с мен. Закарали са жена ви в болница.
Какво се е случило?
- Не знам.
Съседка я е открила на пода в кухнята.
- Добре ли е?
Не знам. Казаха ми да ви намеря.
Ти карай.
- Да, сър.
По-късно ще се върна за колата си.
Чрез смъртта, Ти отваряш портите на живота за вярващите в Теб.
Не позволявай сестра ни да бъде разделена от теб,
а чрез славната Си сила й дай живот,
щастие и покой в Рая, където вечно живееш.
Амин.
- Дай й вечен покой, о, Господи,
и нека светлината Ти я осветява винаги.
Амин.
Ужасно съжалявам.
- Благодаря.
Съболезнования.
- Благодаря, че дойдохте.
Много съжаляваме.
- Благодаря.
Тя ще ни липсва.
- Знам.
Съжалявам. Аз...
Иска ми се да можех да кажа нещо, но не мога.
Майка й още е жива, на 82 е.
Баба й умря на 90. Как мислите?
Имате ли планове? Не искам да се налагам,
но ще се върнете ли в къщата с мен?
Разбира се.
Не искам много хора. Просто искам да поговоря.
Вие сте го преживели. Ако започна да дрънкам като луд,
ще проявите разбиране.
- Да...
Може ли да се возя с вас? Стига ми толкова за днес.
Разбира се.
- Ще отида с дамата.
Заповядай.
- Благодаря, сър.
Така и не разбрах
от какво е починала?
От инфаркт. Откачена работа. Дори не знаех, че има проблем.
Коломбо!
- Какво има, Бени?
Съжалявам, че закъснях. Извикаха ме в 5:30 сутринта.
Разбирам, Бен, няма проблем.
- Не знам дали е важно,
но се обадиха от патологията. Искат отлагане на погребението.
Защо?
- Може би аутопсията е показала нещо.
Само това ми казаха.
- Ясно.
Ще се прибирам, Бен.
Ако разбереш за какво става дума, обади ми се.
Убедена съм, че няма нищо. Просто бумащина.
Нещо такова. Да се махаме.
Знам, че е доста скромно тук. Предвид шикозните къщи, които виждате.
Тук е прекрасно, топло и уютно.
Поне е подредено.
Снощи прекарах пет часа в почистване.
Не че беше нужно.
Жена ми беше много спретната.
Ще ви кажа истината, щях да полудея. Започнах да мия стените.
Знаете ли какво направих, когато Пийт умря? Лъсках сребро.
Три нощи по ред до зори. Лъсках и лъсках...
Единственото сребро, което имахме, ни бе дадено като сватбен подарък.
Помня кой ни бе дал всяка част.
Чудя се дали пак да храня рибките.
Четох някъде, че ако ги прехраня, ще умрат.
Жена ми ги отглеждаше трета година.
Ще съм късметлия, ако ги отгледам три дни.
Боли, нали?
- Да.
Боли много.
Но казват, че след време го преодоляваш.
Не разчитайте на това.
Още не мога да свика с идеята да бъда сама.
Може би вие ще имате повече късмет.
- Гладна ли сте?
Станал съм в 3 сутринта. Осъзнавам, че не съм ял нищо от вчера след обяд.
Искате ли закуска?
- Не, благодаря.
Това е откачено, трябва да ям.
Елате, ще ви направя кафе.
Жена ви е била много привлекателна.
- Срещали ли сте я?
Не. Портретът на пианото е неин, нали?
- А, да.
Свирите ли?
- Аз ли? Не.
Но тя свиреше. Не много добре. Никога не й го казах.
Беше луда по Шопен.
Ако Шопен я бе чул как свири, сигурно би се обърнал в гроба си.
Кафето е от сутринта, но става.
Искате ли мляко?
- Не.
Захар?
- Чисто.
И аз така го пия.
Горещо, силно и чисто. Много кофеин.
Не обичам нищо безкофеиново.
Казах ли ви за Мичъл Конъли?
- Не, какво за него?
Прокурорът смята, че има улики. Подготвя се да му повдигне обвинение.
Чудесно.
- Разбира се, повечето са косвени.
Надяваме се да признае.
Може да го обвинят в непредумишлено убийство.
Ще е по-добре от нищо, предвид уликите, които имаме.
Чудесно. Поздравявам ви.
- Не мен.
Не съм направил нищо. Беше лесно.
Някога имали ли сте съмнения?
- За какво?
Не знам. Че е възможно да сте допуснали грешка.
Не съм нито съдия, нито заседател, нито прокурор.
Разследвам и арестувам. Не отсъждам, не е моя работа.
Като че ли жена ми вече е яла от мармалада.
Сега ще го опитам. Тя все ме бъзикаше.
Казваше, че съм ограничен относно кино, музика, книги.
В интерес на истината, аз съм като Гари Купър.
Харесвам Гари Купър, Луис Армстронг, Марк Твен.
Но ще променя това. Ще се отворя за света.
Сигурна ли сте, че не искате? Мармаладът беше ваша идея.
Не, благодаря. Не съм гладна.
Лейтенант.
Какво има?
Ще пийна още кафе. Не ставайте, ще си донеса.
Само едно не разбирам. Ще ви призная какво е то.
Защо Конъли е хвърлил пистолета до къщата си?
Много глупава идея.
Мармаладът е много вкусен. Доказва какво съм пропуснал.
Аз и ограниченият ми ум.
- Не е ли част от работата, Коломбо?
Полицаят трябва да бъде тесногръд и прям.
Да не омаловажава обстоятелствата.
Опре ли до предумишлено убийство, не омаловажавам никакви обстоятелства.
Може би никога не сте били отчаян и уплашен.
Някои биха сторили всичко, за да опазят любимите си хора.
Съпругът ми беше такъв, повярвайте.
Започна да става топло, нали?
- Искаше съдията да прояви разбиране,
опита се да му обясни, че...
- Съдията е проявил разбиране.
Мъжът ви е получил намалена присъда, защото е бил психически нестабилен.
Не беше психически нестабилен! Нямате право да говорите така!
Извинявам се. Не съдя,
само казвам как е преминало делото.
Тук става много горещо.
Май ще намаля термостата.
Съдията беше болен и предубеден старец.
Мразех да го гледам, мразех и гласа му...
Извинете.
Коломбо.
Здрасти, Бени.
Какво?
Отрова ли?
Каква отрова?
Какви ги говориш?
Слушам те.
Направи го.
Това е лудост.
Какво има?
Беше патологът. Направили са допълнителни изследвания.
Не ме питайте за имена, много са сложни и дълги.
Открили са следи от отрова.
Нима? Каква отрова?
Нещо много необичайно.
Как би могла да бъде отровена?
Няма логика.
- Няма? Наистина ли?
Коломбо, ти си сляп. Толкова си сляп.
Наистина не разбираш, нали?
Извинете, г-жо, не ви разбирам.
Тогава ще ви помогна да си припомните.
Отровата. Искате ли да знаете името й.
Не съм сигурна, че мога да го произнеса.
Със седмици търсих подходящата. Трябваше да е съвършена.
Какво говорите? Отровили сте жена ми?
Защо?
- Защо ли?
По същата причина, поради която убих и Чарли Чеймбърс. Възмездие!
Изравняване на резултата!
- Вие сте убили г-н Чеймбърс? Не.
Не е възможно.
Искаш ли да ти кажа как го извърших?
Предупреждавам ви да не казвате нищо.
- Докато не говоря с адвокат ли?
Запаметила съм малката си реч. Знам я наизуст.
Тя изгаря паметта ми през последните 10 години.
Казвате, че Лиланд Сейнт Джон е излъгал, за да ви осигури алиби?
Не.
Чарли бе мъртъв, преди да отида на вечеря с Лиланд.
Парите от банкомата.
Аз ги изтеглих с кода на Чарли.
Той ми даваше картата си винаги щом ми трябваха пари.
Г-жо, самопризнание ли правите?
Забравяте, че още съм полицай.
Но не за дълго.
След малко телефонът ще звънне.
Отново ще е твоят приятел Бени с още информация от патологията.
Само че този път
няма да си в състояние да се обадиш, защото ще бъдеш мъртъв.
Ще лежиш тук, на пода в кухнята.
Не ми се вярва, г-жо.
Това не е моят кухненски под.
Какво?
- Това не е моят кухненски под.
И тази къща не е моя.
На моя приятел сержант Брейди е.
Сержант.
Записа ли всичко?
- Да, сър.
Щях да го направя вкъщи,
но жена ми кара тежък грип, а не исках да я притеснявам.
Жена ти е жива?
- Да, г-жо.
Но на погребението видях...
Видяхте много от приятелите ми, други полицаи, съпругите им...
Впрочем, това не е мармаладът, който ми дадохте онзи ден.
Този го купих аз. Другият буркан...
Щом ми го дадохте,
го отнесох за анализ в криминалната лаборатория.
Значи си знаел през цялото време.
Да, г-жо, знаех.
Искам да ви кажа,
че съжалявам.
Съжалявам за смъртта на съпруга ви, съжалявам за мъката ви.
Може би е имало и друг начин. Ако да, не знам какъв.
Но убийството на г-н Чеймбърс няма да ви се размине.
В процес на което искахте да убиете жена ми и мен.
Приемам го много лично.
Копеле.
Здравей, аз съм. Как се чувстваш?
Звучиш ужасно. Успя ли да поспиш?
Лудост. Голям праз, че сестра Уилсън е избягала със сина на градинаря.
Извинявай, със сина на чистача на басейни.
Ако не гледаш един ден сериал, ще наваксаш.
Повярвай ми, така пишат сценариите. Вземи се наспи.
Ще купя вечеря. Наспи се.
Добре.
Много добре. Наспи се.
Кажи на сестра си Рита, че ще й върна портрета довечера.
Щом оздравееш, ще отидем на фотограф
и ще си направим хубава снимка.
Как така излизаш зле на снимките? Откъде знаеш? Никога не си се снимала.
Ще направим две, една с шапка и една без шапка.
Може ли да го обсъдим по-късно?
Изпий си лекарството и лягай.
Затварям.
И аз те обичам.
Гледахте "Почивай в мир, г-жо Коломбо"
епизод от КОЛОМБО
Преводач fakelini / 2024