Wicked Little Letters (2023) Свали субтитрите
отколкото си мислите.
г-ца Едит Суон, Литълхамптън, Съсекс
ЛИТЪЛХАМПТЪН
Неприличните писма
Деветнадесетото писмо
Що за човек би го направил?
Мисля, че знаем.
- Не сме сигурни, татко.
Колко е зле?
Колкото и другите.
Но от страданието има и полза, не забравяй.
Почитаме Месия, който е страдал,
не ме ли доближава до Рая страданието ми?
Не!
Не мисля така.
О, Едит.
Повикай полицая, моля те!
Това ще ме вкара в гроба.
Знам кога са нужни ченгета.
Натам отивах.
Тази жена ще се махне от улицата ни
за едно мигване.
Добре ли си?
Да. А ти?
Ще станеш чистачка само през трупа ми.
Мамка му, шибаното мляко!
Актюер! Нанс, може да станеш актюер.
Какво е "актюер"?
Ами...
нямам представа.
Богати са. Богати и умни.
Сигурно пишат с пера. Няма да закъсняваме, скъпа.
Всъщност, може малко да закъснеем,
защото мама иска нещо голямо.
Това е на Бил. Добрите момичета не свирят на китара.
Не ми пука.
- Ясно. Не!
Знаеш ли какво правех като дете?
Помагаше на дядо да краде?
Ами,
да, помагах му да ограбва разни старци.
Но ти обещавам, Нанси Гудинг,
ти няма да правиш това, защото...
ти си кралица.
А ако не си напишеш домашното,
кълна се в Бога,
ще ти прережа гърлото.
И не пипай китарата!
Остави я!
УЛИЦА "ТОРЕНТ"
Един от тях, моля.
Мога да ви изслушам, сър.
Един от тях.
Разумно, г-н Суон.
Някои ценности оцеляват в окопите, полицай.
Ново писмо?
- Това е извратен тормоз!
Едит не може да спи.
По цяла нощ се върти в леглото, ту става, ту ляга.
Познавам закона. Това заслужава затвор.
Най-добре направете нещо час по-скоро,
преди да стане мазало.
Всички са тук.
Добре.
"Скъпа Едит, въртиопашата курво."
Мили боже.
- Не! Продължавайте.
Не се бойте, полицай. Не се засягам.
"Ти наистина си хитра стара кучка.
Мястото ти вероятно е в Ада,
а си и тъжна смрадлива кучка."
В крайна сметка е просто завист.
Какво ще направите?
- Ще го отчета.
Със сигурност.
Какво?
- Ще го отчета,
ще го запиша на хартия,
на формуляр, който имаме в управлението.
Ще го запишете на формуляр?
Формуляр?
- Или пък...
Едит, напълно ли си сигурна, че Роуз Гудинг е виновна?
Да. Абсолютно.
- Едит.
Да! Казах, че е сигурна, да му се не види!
Не ми е работа да съдя никого.
Само един е Съдникът ни.
Всички очакваме присъдата Му.
- Особено тази стара курва.
Нямах това предвид.
Остави го да говори.
Благодаря. В управлението...
Добре, продължавай.
И ние мислим, че е г-ца Гудинг.
Но достатъчно ли е за съд?
Достатъчно е за затвор.
Лесна работа. Тя има зъб на Едит.
Недоразумение.
Тази жена псува като каруцар.
Косата й все е рошава.
И се разхожда наоколо в събота
съвсем боса, с голи крака.
И така да е...
Точно така!
"Нейно Величество г-ца Суон смуче 10 чепа седмично, минимум."
"Едит Суон си го слага навсякъде
и е щастлива като на Коледа."
Едуард!
- Само думи са, майко.
"Шибана стара кобила.
Искаш го и в носа, смрадлива кучко!"
Достатъчно.
- "Голяма шибана лукова глава!"
Стига, човече.
Едит трябва да дойде
и лично да даде показания при мен.
Знам, че ще ти е трудно, Едит,
заради моралните ти опасения.
Не бива да хвърлям първия камък.
Ако бях безгрешна...
- Ще го направи.
Едит, скъпа.
Ако постъпиш правилно, както вярвам, че ще сториш,
можеш да дадеш пример на хората.
Да дадеш пример на Литълхамптън
с добродетелта и саможертвата си.
Може би.
Да, ако мога да съм полезна на хората.
Но не е ли горделиво?
- Не е горделиво.
Мразя я!
Бог се явява чрез праведните.
Добре.
Ще ни трябват показания. С всички факти, които знаете.
Къде отивате?
- Да арестувам г-ца Гудинг.
Стой спокойно, Ден. Ще ти уцеля топките.
Не. Правила съм го и преди.
- Наистина ли?
При други обстоятелства, очевидно.
Какви?
Нямаше човек отдолу.
Нито картоф. Нищо! Хайде!
Г-це Гудинг, бихте ли дошла с мен?
Дай ми пет минути.
Тук се пише история.
Не знам какво правите в кръчмата
в този час, госпожице,
но това е голяма бира, не малка.
И е време да си платите за писмата до г-ца Суон.
Ти бъзикаш ли се с мен?
Ще се почувстваш като пълен загубеняк.
Защо ми е да го правя?
Бяхме у вас,
събудихме момичето ви, но Мейбъл Алфорд е с нея.
Нанси? Не й казвай за това, Бил.
Не. Разбира се, че няма.
- Аз й казах.
Какво й казахте.
- Нищо лошо.
Само, че ще арестувам майка й
и това е срам за семейството
и за цялата улица.
Хей, Роуз!
- Просто се погрижи за Нанси.
Ще се върна сутринта.
Това е шибана шега.
Прибери я, Гладис. Аз ще кажа на Спединг.
Име?
- Роуз Гудинг.
Ти чистачката ли си?
Полицайка Мос. Адрес?
Мамка му.
Чувала съм ги.
Под прикритие при шивачките, така ли?
"Уестърн Роуд" 67.
Най-близък роднина?
- Това пък какво е?
Най-близкият пълнолетен роднина.
Нямам такива.
Може да е някой от родния край.
Нямаш даже белезници, нали?
Това е в юрисдикцията на началника ми.
А той упражнявал ли е юрисдикцията си
по този въпрос?
Ела с мен!
Мамка му! Защо да пиша анонимни писма
на човек, когото плюя открито?
Приличам ли на анонимна?
Всички казват, че са невинни.
Виж, казвам го като на жена. Дъщеря ми ме чака вкъщи.
Така ли?
Тогава не трябва да престъпваш закона.
Кучка!
Мамка му.
Ще отнеме ли много време?
Не, няма да е много.
Ще ви направим чаша чай.
Аз, разбира се, ще съм тук.
Ако потрябвам на вас или на Еди...
Винаги ли мирише така?
- Как?
Съжалявам, не съм свикнала с полицията.
Разкажи ни за Роуз.
Полицайка Мос се включва за жени,
в случай на истерия и плач на общо основание.
И така... каква е тя?
Всички сме Божии създания.
Заслужаваме милостта Му.
Г-це Суон...
- Ужасна е,
от такива се опасявахме след войната.
Обичай ближния си. Опитах се, но...
През пролетта,
когато дойде от Изумрудения остров,
беше ясно, че не се вписва добре.
Мъжът й загинал във войната.
А Бил, сегашният,
също се върнал променен.
Казват, че не й е първият. Имала е и други.
Мога да го повярвам.
Тя изглеждаше... ентусиазирана
в тази област.
Искаше ново начало.
Искаше да стане порядъчна жена.
Мисля, че се виждах като мисионер.
Показвах правия път на някого.
С две думи - трохите на пода.
Почисти ги и всичко се нарежда.
Леля казваше:
"Ако подът на жената е мръсен..."
Изводът е, че е курва.
- Ясно. Ще го запомня.
Трябва да те заведа
на "Вист за християнки".
Какво е това?
- Изненада.
По дяволите!
Такива думи. На висок глас?
Мамка му!
- На закрито?
В сряда?
- Божичко.
Значи сте се опознали?
Донякъде.
Приятна в много отношения.
Станахме приятелки.
Ти имаш ли си някой?
- Ами...
бях сгодена, но...
Боже. На фронта ли беше?
О, не, Сидни не е умрял. Просто си тръгна.
Какво?
Шибано копеле.
На бас, че е блед.
Сидни е име за някой блед слабак.
Така де.
Беше малко блед.
Татко казва, че е за добро. Не се държал християнски.
Ще ти намеря страхотен жребец.
Да те събужда от раз, нали се сещаш.
Заслужаваш добър мъж, Еди.
А какво те доведе тук след станалото с мъжа ти?
Вятърът ме довя, скъпа Еди.
Не се говори така,
но понякога е хубаво
да избягаш от семейството.
Тя, разбира се, разбуни духовете.
Всичко се знае на "Уестърн роуд".
Например...
По дяволите.
Божичко.
Банята и тоалетната ни бяха общи.
Ще кажа само,
че не ги намирахме в добро състояние.
Боже мой.
- Божичко!
После дойде рожденият ден на баща ми в "Свети Джон".
Не. Шегувам се. Само песнопения.
Мръсни шеги и песнопения.
Трябва първо да питам викария.
Хайде, Едит. Рожденикът иска торта.
Тя води разговор.
Ще дойде, когато свърши.
Не.
Предпочитам сега.
Две секунди.
Добре, че мъжът й не е тук.
Какво каза, Рей?
Хайде. Повтори го.
- Остави това!
Имам рожден ден.
Рожден ден? На кого му пука?
Да не си на осем?
Няма да ми говориш като на женчо.
Казах, че се чудя какво би помислил мъжът ти.
Той е мъртъв, Рей.
Няма много за казване.
Сигурно си мисли,
че е срамота да изпусне скапаната храна.
Май се е измъкнал леко.
Торта.
Не беше подходящо за групата по вист.
Видяхме се на другия ден.
Ако ще се извиняваш, вътре е.
Не съм дошла да се извинявам.
Защо да се извинявам пред кенефа?
Поведението ти снощи...
Шибаният Рей беше глупак.
И бащата ти трябва да се поотпусне.
Според мен не се държа като дама.
Ще знам друг път да не доближавам учени дами.
Шибана киселячка.
Просто исках да сме приятелки.
Наистина много ми се ходи, дай ми минута.
И си запуши ушите!
По дяволите!
"Закрила на детето" дойдоха на другия ден.
Наистина не знам защо.
Съобщиха ни за някакви неуредици.
Нанси, ела тук. Кой ви го каза?
Добрите малки момичета не свирят,
нали така?
- Кой каза, че съм добра?
Влизай вътре. Дай ми я. И без това е на Бил.
Да те разпитват така пред всички,
няма по-голям срам.
Аз не... Роуз, не.
Роуз. Роуз, не съм те докладвала.
Кога започнаха писмата?
- Веднага след това.
Не сме говорили оттогава.
Представено така...
От нищото.
Какво ще стане с нея?
Благодаря ви, г-це Суон.
Всичко сочи към Роуз Гудинг, сър,
както предполагахме.
- Добра работа.
Не че съм изненадан, личеше си отдалеч.
Сър.
Повдигаш обвинение?
За клевета. Не е дребно провинение.
Не, но какви са доказателствата?
Мотив, време...
Пуснете ме от шибаната килия, дърти скапаняци,
вонящи на конска пикня!
Прилики в изказа.
Всички знаят, че е тя, скъпа.
Откакто е дошла,
създава проблеми.
Катери се по кръчмата на рождения си ден.
Събори Рон Флауърс.
Него още го боли, когато се върти,
което всички правим често.
Като мен сега.
Да. Много убедително.
Знам, че още свикваш, а баща ти беше добро ченге,
но в полицията си има йерархия, скъпа.
Да, сър.
Роуз Гудинг, обвинена сте
в написването на тези зли писъмца до Едит Суон.
Мотивът ви е ясен
и има достатъчно доказателства.
Явно сте тормозила една... красива млада християнка,
която много е страдала от тормоза.
Затова определям гаранция от 3 паунда
до датата на процеса.
Можете ли да платите?
Не.
- В такъв случай
ще останете в затвора на Портсмут за два месеца и половина.
Следващият!
Не унивай, Нанс. Всичко ще се нареди.
Откъде си сигурна?
- Защото мама е невинна.
Именно.
Пиши си домашните и не пипай китарата.
Имаш ли някакви пари?
Ако трябва, ще работя. Не ми пречи.
Г-жа Милс ми дължи заплата за седмица.
Седмица?
Роуз, а ако не се върнеш?
Ти тъп ли си? Просто се грижи за нея.
Искаш ли да пиша на вашите?
Не.
Хубав затвор ли е, мамо?
Не се и съмнявам, че е.
Шибани педали!
Роуз Гудинг Клевета
Разделете се!
Назад!
- Спрете!
Движение!
Погледът напред. Върни се в редицата.
Скъпа Едит, въртиопашата курво.
ДАМАТА С ОТРОВНОТО ПЕРО НА СЪД.
Не, след мача. Той я чука на пода,
бърза, защото чичо й е горе.
Казва й, че е мръсна курва, че знае всички номера и...
Госпожице Мос.
Продължавай. Звучи като смешен виц.
Ами... не мисля.
Не е като неделна проповед. Никак.
Как мога да помогна?
Имам нужда от подписа ви за това.
- Какво е това?
Някакъв карал мотор край плажа без каска,
което е незаконно.
Добре ли сте? Сигурно сте разстроена.
Облекчена съм, че пак съм тук, полицай Папъруик.
Добра полицейска работа.
Освен това проучих писмата до Едит Суон.
Вярвам, че сме задържали невинен.
Разглеждах...
- Не работиш по случая.
Изглежда е бил друг човек, сър.
Университетски глупости.
"Вижте овала на "Ф"-то, опашката на..."
"Ц"-то?
Да, точно. Аз...
Или на "Щ". Има два варианта.
Припомняш си азбуката.
Съдиите не се занимават с почерк.
Следвай заповедите или случаят пропада.
Да, жените полицаи не са за тази работа!
Сър.
- Къде отиваш?
Да проверя жените, засегнати от престъпления,
което, вярвам, е в правомощията ми.
Надявам се ти да не си бил като тях.
ПОЛИЦАЙ МОС
ЗА СЛУЖБАТА МУ ЩЕ НИ ЛИПСВА МНОГО
Полицайка Мос.
Полицайка Мос.
Аз съм полицайка Мос.
Всичко това беше изпитание.
Истинско изпитание
на силата ми, на съвестта ми.
А пресата. Истинска буря.
Не се правя на мъченица,
полицайка Мос.
Не мисля, че ви смятат за такава.
Наричат ме "изключителната г-ца Суон".
Цитирам дословно.
Искате ли да видите?
Няма нужда.
Може да вземете един. Имаме много.
Г-ца Гудинг сигурно вече е в затвора.
Да, това ме натъжава.
Защо? Имате ли съмнения, че е тя?
Де да имах. Не... Ще ми се да й бях помогнала повече.
Харесвах я.
Единственото хубаво е,
че предвид характера на Роуз,
в затвора може да намери сродни души.
В затвора в Портсмут?
Не убийците и изнасилвачите.
По-скоро пияниците и обратните, може би?
Търся положителното.
А вие, г-жо Суон?
Кой друг може да е бил?
Какво мислите?
Какво мисля аз ли?
Не! Нищо!
Дошла е да провери как е Едит.
Полицайке.
Вижте, летящо прасе.
Само се шегува.
Смятаме, че полицайките са смешни.
Разбирам. Трудно се свиква.
Виждам, че сте била добра ученичка.
Светът отива по дяволите.
Не съвсем.
Няколко награди, някое соло сопрано.
Тя беше истински гений.
Какво говореше над чая.
Трябваше да е перфектна,
защото беше най-голямата от 11 деца.
Всички заминаха. Но...
едно пиленце винаги остава.
Може би не в природата, но в нашето семейство е така.
Продължи ли учението след 12-годишна възраст?
Какво мислите за това?
МАРШ НА СУФРАЖЕТКИ
За равните права ли?
Две от момчетата ми останаха във Франция.
За какво умряха?
Защо?
Трябва да тръгвам за вист.
- Може ли да дойда?
Здравейте, момичета. Това е Гладис.
Гладис, това са Кейт и Мейбъл.
Играехме вист през войната, помагаше.
Полицай.
- Нося ти десерт.
Прочетох всичко във вестниците.
Поздравления за трагедията.
Благодаря ти. Беше истинско изпитание.
Ти прочете ли го, Мейбъл?
- Още не.
Плевих градината.
Бих й оправила униформата.
Поне маншетите.
Няма нужда, Еди, мерси.
Беше на съпруга й. И той беше пощальон.
Той се удави в Ламанша...
Изборът е неин.
Просто няколко истории във вестника, Мейбъл.
Наистина е нищо.
Просто ме заливат със съчувствие и любов.
Много, много любов.
Доста смиряващо преживяване.
Приемам го като признание,
че съм минала през ада, но съм оцеляла
с високо вдигната глава.
Не ми е работа да го казвам, но така мисля.
Поне е зад решетките.
Почакай, скъпа. Тя има дъщеря.
Всички имаме дъщери. Това не...
Аз имам папагал, но иска много грижи.
Не сме сигурни, че е била тя.
Не ми прилича на Роуз.
Обвиниха я заради показанията ми. Не мислиш ли, че е тя?
Ами... не.
Може ли друг да го е сторил на Едит?
Някой да й има зъб?
- Не мисля.
Извинете, закъснях.
- Здравей, Ан.
Андрю избяга.
- Кой е Андрю?
Прасе.
- Ясно.
Да й има зъб? Боже, да. На Едит?
От раз се сещам за четирима.
- Какво?
Да, Марджъри Стоунс.
Значи петима. Не се сетих за нея.
От млекарницата? Мислех, че се разбираме.
Не. Казва, се държиш злорадо.
Какви неща научавам.
- Не бих се тревожила...
Странно е да осъзнаеш...
- Тя е смешна стара крава...
Може ли всички да млъкнат за малко?
Всички да млъкнат?
Направихме го.
- Да.
Полицайке. Забравих ти името.
Да не казваш, че не е Роуз?
Не съм част от разследването,
но трябва да сме сигурни, преди да я затворим.
Браво на теб, госпожа! Сега какво?
Ще я освободиш?
Ако не го е направила, ще си обикаля свободно?
Ами... да.
Жената е паяк с крака.
Паяците си имат крака.
- Казвам, че е чудовище.
Роуз е странна, но не е жестока.
Нима?
Да нарича Едит "грозна фригидна стара мома,
която няма собствен живот" не е ли жестоко?
Това не беше в писмата.
Откъде съм го чула тогава?
- От главата си.
Да. Ами...
В такъв случай се извинявам, Едит.
Приятелки сме на Едит,
но опознахме и Роуз, и я харесваме.
Съжалявам, Едит.
- Няма нужда.
Добротата към всеки ме радва.
А ако не е тя,
гние в онзи проклет затвор,
а семейството й няма и грош,
какво остава за 3 паунда гаранция.
Какво може да се направи?
Полицай Мос,
не съм толкова глупава да не знам каква репутация имам.
"Повлекана, избягала от Ирландия" я обобщава.
Затова решават, че съм аз.
Не напуснах Ирландия заради себе си.
Заминах заради Нанси.
Защо да рискувам всичко с някакви си писма до Едит?
Трябва да знаете, че не бях аз.
Може да не ме харесвате, но няма ли да ми помогнете?
Ваша, Роуз Гудинг.
Скъпа госпожице Гудинг,
Изобщо не мога да ви помогна.
Аз съм полицай, а вие сте заподозряна.
Да го сторя би нарушило основополагащи правила.
Това е неоспоримо.
Ваша, полицайка Мос.
Хайде, идвай.
- Какво?
Под гаранция си до процеса. Бързо!
Не съм.
Нали?
Кой?
Какво?
Защо, по дяволите, го направихте?
Не ми трябваше помощ.
Хубаво ми беше.
Как си позволихте 3 паунда?
Тя продаде едно прасе.
Наистина ли?
Беше доста болно, нищо не губя.
Не мога да повярвам.
Наистина,
не казвай на никого, но умира от гниене.
Гниене?
Свинско гниене.
Божичко.
Какво ще правиш?
Нищо.
Ще съм по-ниска от тревата до процеса.
Знам защо мислят, че съм аз.
Бях малко буйна един-два пъти.
Това няма да мине в съда.
На всеки се случва да буйства.
Защо ти, а не някой друг?
Защо не Сидни?
Защо Сидни?
Едит го размотава ужасно,
а после го заряза.
Тя ли го заряза?
Мислех, че е бил той.
Аз помня друго.
Защо не търсят него?
Той е порядъчен. Аз не съм.
Никой не е съвършен.
Аз съм мила жена, но хигиената ми е ужасна.
Сама се притеснявам от себе си.
Това прави ли ме престъпник?
- Не.
Порядките не бяха важни в заводите,
когато карахме тракторите.
Сега искат пак да сме порядъчни, така ли?
Да го духат.
Имам ром. Да го духат здраво.
Реджи, зеленоок сладур,
бузите ти са така червени.
Защо ме караш да чакам?
Това Нанс ли е?
Няма ли да дойдеш в леглото?
Гореща съм, чак вдигам пара.
Будна съм и съм се размечтала.
Реджи...
Нанси!
Какво казах за китарата?
Влизай!
И пушиш! Да ти почернее белият дроб ли искаш?
Ставам по-добра. Съжалявам.
Не е достатъчно!
Няма ме няколко месеца, а ти...
Нали ти казах, че ще се върна?
Виж.
Не им се давай.
Избръснал си се специално за мен, признай си.
Мамка му! Да ме свариш ли искаш?
Как беше Нанси?
Добре.
Тя те обича.
Знам. И двете ме обичате.
Здравейте. "Дейли Мейл".
Не.
- Не.
Няма да разпитвам за писмата.
А за какво?
Не, за тях ще е.
Защо изобщо ти пука?
Защото хората обичат да избират.
А писмата са гнусни.
Забавни са, мамка му.
"Странният случай на... жертвата на писма от Литълхамптън.
Г-ца Едит Суон говори за своята вяра
и търпение с изящество и достойнство."
Дай ми шибана сила!
ЖЕРТВАТА НА ПИСМА, Г-ЦА СУОН, ГОВОРИ ЗА СВОЯТА ВЯРА.
СТАРАТА МОМА ЧЕТЕ БИБЛИЯТА.
Тази къща на нищо не прилича.
Съжалявам, татко. Заемам се.
Славата те е опиянила, нали?
Завъртяла ти е главата.
Не се увличай.
Не, татко. Седнах за момент.
Помни си мястото.
- Разбира се.
Да, татко.
Роуз?
Точно навреме.
Молих се за това, което да ти кажа.
Е, ами.
Не се сърдя. Почивката беше хубава.
Прощавам ти, Роуз.
- Едит...
Не го направих аз.
Кой е това?
Аз съм. Съжалявам.
Реших, че е личен момент.
Но не исках да тръгна, в случай че има проблем.
Затова останах така.
Говорехме, че може да чета проповед в "Сейнт Катрин".
Много сме развълнувани от идеята.
Исках да прочета нещо и на теб.
Затова си точно навреме.
Обрат на съдбата.
Не, благодаря.
Не. Благодаря.
Доста е вълнуващо.
Не искаш да се вълнувам още,
ако не си просиш боя.
Физическа заплаха.
Сякаш сама търсиш пътя към Ада.
Аз не съм зла, нали знаеш?
Не, но носиш зло в себе си. Така си родена, не си виновна.
Но аз те харесвам
и искам да ти покажа светлината.
За доброто на Нанси.
Задръж си шибаната светлина!
Какво правиш? Защо?
Нищо. Правя къщата хубава
като добрите майки.
Ти си добра майка.
Исках всичко да е по-добро за Нанси.
За мен е късно, но исках да е по-хубаво за...
Мамка му.
Добре съм.
Ако покажа на хората,
че в мен не живее демон,
тогава може би...
Обясни това. Току-що пристигна.
Обясни го!
- Мамка му.
Веднага щом се върна...
- Не съм аз. Кълна се.
Това ще ме погуби.
"Скъпа г-це Суон,
проклета стара кофа с пикня.
Искаш да те ебат в носа,
стар бръмбар такъв."
Бръмбар?
Наистина ли мислиш, че съм аз?
Вече не знам.
Татко, може да не е тя. Може да е всеки.
Бяхме приятелки.
- Не! Не ти е била приятелка.
Тя е лъжлива курва!
Какво каза току-що?
Знаеш, че е такава. Дръж се като мъж, синко.
Спри се, старче. Боксирал съм се за пари.
Не го разказвай на хората.
И вониш на кенеф.
Бил!
- Вярно е.
Мисля, че си болен.
Боже, моля те!
Бил, влез вътре. Влизай! Влизай!
Искам просто това да спре.
Къде е тя?
Лизи, какво става?
Пише, че съм долнокачествена проститутка,
а моят се забавлява с висока гувернантка!
Вече на всички ли ги пращаш?
Какво? Не. Ти шибан идиот ли си?
Защо ми е да...
Имало е още писма.
Знаем. Глобихме я половин пени.
Половин пени? Можеше да я убие!
Колко имаш? Пусни щорите.
Шест от сутрешната обиколка.
Всички са й познати?
Да, близки и не много близки.
Аз описах четири.
Две намекваха за содомия.
Извини ме, Гладис.
В едно има непозната за мен дума.
Мисля, че идва от гръцки.
Откъде знаеш?
Езиците са възхитителни, нали?
Ужасно е.
Значи стават 11.
Не мислиш ли, че е странно да го прави,
знаейки, че ще загуби всичко?
Размекваш ли се? Боже!
Тя тъкмо излезе и стана всичко това.
Пие, после псува.
Както и ти! Защо е по-лошо за нея?
Ами...
Давай. Кажи го пак.
Не е била тя.
Поне признай, че е възможно.
Определено не.
Боже, Глад, свършено е с вещицата Гудинг.
И аз получих едно. Гласът на жена ми бил груб.
Тя го знае, благодаря.
Боли я, когато го променя.
Гладис, ще направиш ли чай, моля?
Гладис?
С мляко и захар.
Във вторник министърът на вътрешните работи г-н Едуард Шорт
беше принуден да отговори на въпрос в парламента
за разрастващия се скандал с писмата в Литълхамптън.
Посланията на отровното перо,
еднакво неприлични и злобни,
тревожат целия окръг.
Вече са над 100 на брой,
а г-н Шорт ги нарече "национален позор",
но изказа вяра, че силите на реда
ще намерят извършителя.
Мистериозните писма продължават да озадачават нацията,
всеки има мнение по въпроса
дали г-ца Роуз Гудинг е виновна.
УЛИЧНИЦАТА
На немски е.
Здравей. Госпожица... Гладис тук ли е, скъпа?
Уини?
Племенницата ми. Иска да стане полицай.
Тръгвай.
- Бъди от добрите, скъпа.
Много ясно.
Как да ти помогна, Роуз?
Шибана крава!
Мамка му! Не я чупи! С тази ръка пиша!
Искам да ти тежи на съвестта.
Помолих те за помощ.
Защо да помагам на заподозрян?
Защото полицията не струва.
Ако искаш помощ,
може да помолиш, без да псуваш.
Не вярвам на шибаната ти помощ.
Но ще ми помогнеш ли?
Очевидно нямаш нужда.
- Не, но предлагаш ли?
Не.
- Ясно. Майната ти!
Но бих те разпитала още веднъж.
В името на точността.
Точност?
Искаш ли да влезеш?
"Докато много от нейния пол излизат на протести по улиците,
г-ца Суон би могла да ги научи на висока нравственост.
Бездетната стара мома изглежда мрачно
и е далеч от традиционната красота."
Това не е вярно.
"Г-ца Суон отказва да съди съседката си.
'В прошката намираме опрощение', казва тя.
Тя ще чете проповед в 'Сейнт Катрин'."
Ти си истинско съкровище. Сигурно си доволна.
Гордостта превръща ангела в дявол.
Знаеш ли какво ще направят мъжете с тази снимка?
Ще си я закачат в клозета.
Отвратително е.
Татко, нищо не е.
Само малко интервю, не значи...
Съжалявам.
Аз...
Глупаво ли се държа?
Малко, татко.
Какъв съм глупчо, нали?
Едуард.
Права си. Ще говоря тихо.
Какво ще кажат съседите.
Няма да ме правят на женчо!
Ти може да припкаш до амвона,
но чия е тази къща?
- Твоя.
Кой е капитанът тук?
- Ти.
А какво си ти?
- Не знам.
Какво си?
- Татко...
Ти си малката ми Еди.
Винаги ще бъдеш.
"Притчи", глава 3, стихове 11 и 12.
Двеста пъти.
Да броя ли до три?
Извини ме за изказа.
Не ми харесва как говориш и се държиш, Роуз.
Да е ясно. Няма да сме приятелки.
Боже, не, Гладис.
Пази си кариерата.
Жена-полицай Мос, моля.
Няма да го кажа. Ще казвам "полицай Мос".
Полицайка Мос.
- Виждам, че си жена.
Божичко.
Не мисля, че ти си написала писмата.
Виж.
Това е образован почерк,
а твоят...
Учила ли си?
Да, благодаря.
Винаги пишеш главно "Ф".
По-красиво е.
Да няма правило за главните букви.
Да, има.
Буквите са доста украсени.
"С", "ф", "г".
Кой има време да пише така?
Щом така искат.
Обсегът на престъплението се разшири.
Присъдата може да стигне до цяла година тежък труд.
През която да загубиш детето си.
До процеса остават десет дни,
така че да започваме.
Благодаря за това.
Имаш ли си някого?
На полицайките е забранено да се женят и да имат деца.
Боже, шибана простотия.
Защо?
Баща ми беше такъв.
22 години.
Мисля, че са те натопили, Роуз.
Знаеш ли кой би го сторил?
Имаш ли лист и химикал?
"Сине мой, не презирай наказанието
от Господа.
И да ти не дотегва, когато Той те изобличава.
Защото Господ изобличава оня, когото люби,
както и бащата сина, който му е мил."
"Сине мой,
не презирай наказанието...
когото... Господ обича."
"Скъпа Едит,
ти, голяма...
шибана... смотанячка."
Едит.
Едит! Едит!
Какво е станало?
Майко?
Повикай лекар.
Добре ли си, скъпа?
Добре ли си?
Повикай лекар. Бързо!
Добре ли си, Едит?
Да. Да.
Какво да правя?
Просто малко документи.
Трябва официално да потвърдим, че е тя.
Трябва да е пред мен.
Ясно. Баща ми е горе, така че...
Така е.
Нека... моля.
Само името ти.
И се подписваш.
Тя беше толкова добра. Беше добра.
Много съжалявам. Съжалявам.
Изглежда не се владея.
Ще разберем кой е написал писмата.
Нали полицията знае, че е Роуз?
Така изглежда, да.
От името на семейство Суон
бих искал да отдам почит на Виктория Суон.
Във времена, в които моралът ни е застрашен
и жените по цял свят загърбват благоприличието,
тя бе жена, която знае мястото си.
Престъпленията напоследък не бива да ни отчайват.
Трябва да помним, че в Божиите очи,
виновните сами се предават чрез собствените си души.
А чистите по сърце... са освободени.
Амин.
Да се помолим за Едуард, Едит
и за всички, които Виктория оставя.
Нищо не ти се опира, нали?
Просто искам да участвам, сър.
Не искам нищо специално.
Сър...
Важно...
- Чакай.
Всички това искат.
Наемници от Франция,
частни детективи от Швеция.
Всички имат теории.
Проблемът е,
че си разпитвала зад гърба ми.
Не съвсем.
- Не е нужно да лъжеш.
Хората говорят.
Имаш нюх на полицай.
Може да е имало някой невинен въпрос.
Сър...
- Не сега!
Проблемът е, че ти казах да не го правиш.
Мислиш ли, че само ти подозираш Едит?
Казах ти.
Почеркът няма да мине в съда,
особено ако идва от теб.
Аз съм полицай.
- Полицайка.
Няма нужда да го казвате. Вижда се.
Министърът каза,
че трябва да хванем автора,
затова ще го хванем, за Бога!
Трябва да я хванеш в крачка. Как ще стане?
Да?
Екстрасенс от Торонто, Канада.
Да?
- Имал аметист.
Изглежда доста силен.
Разкарай се от кабинета ми.
Веднага.
Трябва да те отстраня.
Знаеш това.
Моля ви, сър, мисля...
Моля ви, сър.
Знаеш ли защо харесвах баща ти?
Той разбираше йерархията и следваше заповеди.
Погледни ги.
Белезници.
Могат да са твои.
Но ако пак се намесиш в мой случай,
ще те закопчая с тях.
Какво правиш?
Нищо.
subs by sub.Trader at
"Уважаема госпожо Пагуел...
шибана духачка.
Това брадичка ли е? Няма я."
Малката хитруша.
Не го вярвам.
- Мисля, че е вид мания.
Роуз ще я убие. Като бик, видял червено.
Няма, защото няма да й кажем,
докато не го докажем.
Имаме седмица.
Полицията знае ли, че го правиш?
В момента не работя за полицията.
Имаш здрави топки.
Да си остане тайна.
Защо аз?
Не обичам тайните. Боли ме стомахът от тях.
Защото бараката ти е над къщата им, нали?
Ще ми трябва лекарство.
Приемам го за "да".
Съжалявам за майка ти.
Наистина. Тя беше добра жена.
Как върви при теб?
Много добре, благодаря.
А при теб?
Доста съм заета.
Да. Случаят ми стигна и до парламента.
Има редица мнения.
Къде се научи да четеш?
От един свещеник.
Поне каза, че е свещеник.
Поиска да избяга с мен накрая.
Но беше добър учител по четене.
Ами ти?
Помагах на баща ми с писането на табели
от съвсем малка.
На осем направих сама всички за млекарницата на Глимсън.
Би ли ми върнала тавите преди процеса другата седмица?
В случай че не се видим след това. Чао.
Чао.
Шибана повлекана!
Какъв е духът на разговора?
Духът на разговора е...
Ядосан?
- Враждебен.
Къде е Едит сега?
- Върви по пътя.
В коя посока?
Север - северозапад.
- Север - северозапад.
Скри се зад ъгъла в 9:26 часа...
и половина.
Насам.
О, да.
"Господин Франсис Хил."
"Съсекс Терас" 52. Това е...
Трябва да го отбележиш.
Улица "Уиндзор" 62.
- Това е чак тук.
Не е ли дори извън града?
Наистина ли е вървяла чак дотам?
Остави пилето. Да започнем рано днес.
Бъдете послушни, момичета.
"Скъпа Гладис...
Добре, че застреляха баща ти.
Миризлива кучка такава.
Мислиш се за много умна, но не си, мамка му."
Обратно на работа.
"Миризлива невестулка.
Скоро всички ще сте на доковете.
Проклети шибаняци."
И на "Линдън драйв".
Какво? Две ли?
- Там станаха три.
"Разпусната тъпоглава въртиопашка."
"Препикана селска проститутка."
"До старото копеле Мичълс. Бледи селски проститутки.
Мястото ви е в някоя пещера, ебете се като зайци."
"Плесенясала стара тиква, мястото ти е в Ада."
Знаем ли точните времена?
Да, знаем времето.
"Извратени стари загубеняци."
9:04.
Чакай.
Хванахме я.
Да викнем пощальона.
Не. До леля й в Уортинг.
Съжалява, че е болна,
но й прави забележка за правописа.
Благодаря.
г-ца Гладис Мос Литълхамптън
Еха.
Това е грубо.
Нямаме време.
Процесът е утре.
Ще осъдят Роуз.
Един от тези, моля.
Заповядай.
- Благодаря.
Благодаря.
- Благодаря.
Хубав ли е?
ГЛИМСЪН
Моля те, не прави нищо.
Ако играта се анулира,
ще си поделим точките и победната ми серия ще спре.
Възпитана съм.
Така и не получих покана за вист.
Дори не знам коя е тя.
Доротея.
Искаш ли да играеш?
Вашите ръце, дами.
Какво беше?
Едит.
Защо?
Роуз, ти се появи
без покана, донесе алкохол.
И като цяло с твърде ирландско поведение.
Не е ли ужасно?
Колко съм зла и проклета?
Всички ще разберат това, което знам.
Ще се моля за теб.
Ще се видим в съда.
Моля, седнете пред съдия Макълстън.
Г-це Гудинг, предполагам знаете защо сте тук?
Да не би да е заради писмата?
Тишина!
Погледнете този списък
и ми кажете, ако не познавате някое име.
Познавам всички, по един или друг начин.
Знаете ли, че това е списък на всички,
получили обидни писма?
Предполагах, да.
Не е ли изключително съвпадение,
че познавате всички?
Така изглежда...
- Благодаря, Ваша чест.
Вие сте майка
на прекрасна дъщеря - Нанси?
"Прекрасна"? Понякога.
А съпругът ви е дал живота си за тази страна във войната?
Не само той.
Сигурно е било много трудно.
Така беше, но продължавам напред.
Тя си заслужава. Може да се каже.
Сигурно дъщеря ви ще ви липсва,
ако сте в затвора?
Страшно много.
Защо тогава бихте пратила писма,
които лесно да сочат към вас?
Не бих. Би било пълна лудост.
Все пак ви познават като директен човек.
Защо да пиша, щом мога да го кажа?
Благодаря ви.
Благодаря, че сте тук, г-це Суон,
във време на скръб и ужас.
Майка ви беше касиер
на "Християнски съпруги", нали?
Да. Всички в семейството служим на тази общност,
по Божията милост.
Бихте ли прочела това, г-це Суон?
Не?
Добре.
Аз ще го прочета.
"Шибана, смрадлива торба с редки лайна.
Шибаният ти задник е по-голям от Луната,
а котката ти трябва да бъде изгорена.
Така мисля,
смрадлива стара глупачка.
Мърлява, стара ряпа без цици."
Тишина! Тишина в залата!
Благодаря ви.
"Заядлива стара тиква."
Как се чувствате от това, г-це Суон?
Не знам. Не добре. Никак не съм добре.
Ваша чест.
Това вашият почерк ли е?
Да.
Ще потвърдите ли,
че така пишете "Г" обикновено?
Така мисля.
Малко хора го пишат така, нали?
Предполагам.
Старая се във всичко, което правя.
Бихте ли погледнали "Г"-то в улика 4в?
Същото ли е?
Да.
- Да.
А "Г"-то в улика 4г?
Същото ли е?
Не.
- Не.
На 4в
е почеркът на Роуз Гудинг от нейно писмо до банката.
А какво ще кажете, ако кажа,
че "Г"-то в 4г, което е същото като вашето,
всъщност е "Г"-то
от писмата от Литълхамптън?
Възразявам г-н съдия.
Анализът на почерк е недопустим.
Моля! Моля!
Тишина!
Г-це Суон?
Не.
Възразявам, Ваша чест. Кого съдим?
Опитвам се да установя допустимо съмнение.
А "Г"-то в това писмо
е същото, нали?
Нали?
Да, но много хора може да го пишат.
Току-що казахте, че хората рядко пишат това "Г".
Не знам.
- Защо са еднакви буквите?
Не мога да го обясня.
Съдия, г-жа Суон е в траур.
- Не исках да стигне до съда.
Наистина. Баща ми ме научи да пиша така.
Вие ли написахте писмата?
Милорд, това е тормоз.
Не се притеснявай.
Не се притеснявай.
Няма никакво значение.
- Моля?
Бог е единственият съдник.
Всичко става по Негова воля.
Всичко е наред.
Добре.
Да се съберем ли?
Искам да върна г-ца Гудинг.
Г-це Гудинг, бихте ли казали, че смъртта на съпруга ви във войната
се е отразила на разума ви?
Възразяваме.
- Ще го позволя.
Не. Винаги съм била такава.
Разпитвайте по същество, г-н Трединг.
Г-це Гудинг, как се казваше съпругът ви?
Какво общо има това?
Просто проверявам.
- Какво значение има?
Вие... не знаете ли името му?
Разбира се, че го знам.
- Ваша чест!
Да продължи.
Съпругът ви загинал ли е?
Да.
Защо тогава не открихме документи
за никакъв брак, нито тук,
нито там, откъдето твърдите, че идвате?
Не знам.
Излъгахте ли за този брак?
Не.
Излъгахте ли, за да прикриете, че Нанси е незаконородена?
Не говорете така за Нанси!
Затова ли дойдохте тук?
- Не!
За да прикриете греха на извънбрачното си дете?
Не!
Да си измислите прочувствена история за фалшив съпруг,
който е загинал във Великата война?
Да печелите от героизма на други?
От тяхната смърт?
Вие какво щяхте да направите?
Тишина!
Тишина!
Разбирам, че сте серийна лъжкиня,
създаваща си фалшиви самоличности.
Гордата майка, разпуснатата жена,
авторката на писмата от Литълхамптън.
Какво ще кажете?
Тишина!
Ваша чест.
Ще продължим в понеделник
с произнасянето на присъдата.
Приятен ден.
Нанси спи горе,
Всичко, което ти казах, беше заради нея, Бил.
Разказа на майка ми.
Разказа й как са ти съобщили.
Каза на всички.
Нямах избор, Бил. Трябваше да го кажа.
Но не и на мен!
Аз ще...
Ще я изгубя, Бил.
Кой е баща й?
Не го прави.
Кой е баща й?
- Той не беше добър с мен.
Не исках тя да вижда, затова си тръгнах.
Не, Бил, остани. Моля те!
Мамка му!
Нанси.
Нанси! Какво правиш? Ела тук.
Не те искам! Всички те мислят за луда.
Ела.
- Не, разкарай се!
Какво каза?
- Ти си виновна!
Ти си уличница и живееш в грях!
Трябва да си в затвора.
- Не.
Съжалявам! Съжалявам!
Почти свърши.
Тя няма да оцелее след това.
Трябва да си спокойна.
Всичко ще е постарому.
Или...
почти.
Не харесваш идеята, че може да си тръгна.
Затова отпрати Сидни, нали?
Сигурно ти си докладвал Роуз на социалните.
Харесвах го.
Харесвах и двамата.
Не.
Не знаеш какво ти харесва.
Сега почисти.
И стига глупости.
Обърни се.
Добре, татко.
Какво би направил ти?
Не, в другата посока.
Уини, стой мирно.
Какво?
- Заета ли си?
Варя яйце.
- Чудесно. Ела.
Какво? Не, заета съм. Варя яйце.
Побързай. Хрумна ми нещо.
Да?
Вече не мислиш, че е Роуз, нали?
Беше ли в съда?
Тогава ела у нас. Веднага.
Ще варим яйца.
Няма да оставя нещата така.
- Така си и мислех.
Хайде тогава.
Роуз ще бъде осъдена, а е невинна.
Имам план...
Не. Съжалявам. Мамка му. Не.
Няма да чуя и дума преди яйцето.
Не може ли да почакаш? Обикновено си по-енергична.
Заради шибаните яйца!
По-скъпо от злато.
Извинете. Докъде бяхме стигнали?
Както казах,
имам план.
Трябва ни сол,
червено зеле, амоняк, лимон, оцет
и сода за хляб.
Трябва да го разтворя. Може ли?
Да, дай ми секунда.
Има косъм.
- Ще се разтвори...
Да махна ли косъма?
Остави го.
Добре ли изглежда?
Докато съдията обмисля присъдата,
Едит ще има шанс за последно писмо
и ще я хванем в действие.
"Ти подмолен шибаняк,
Бог ще те накаже,
проклет, шибан идиот."
Писмото трябва да е неоспоримо нейно
или няма да мине.
Боже. Искам речник.
Значи "без съмнение".
- Така го кажи, Гладис.
И затова - невидимо мастило.
"Съдия Макълстън, ул. 'Сий' 22, Луис."
Улица "Летсън", моля.
Извинете.
Сериозно ли?
- Извинете. Съжалявам.
Аз ще поема.
Много благодаря.
Къде да ида?
Тя влиза.
Едит. Каква изненада.
Здравей, Кейт. Една марка от два пенса, моля.
Предложението за маншетите си остава.
Трябва да спреш да го предлагаш.
Хей.
Полицията идва.
Излез отзад. Тръгвай.
Мамка му!
Готов ли си?
- Да. А ти?
Готов съм.
- Готов.
Почукай.
- Почукай.
Не. Почукай.
Да, ще почукам.
Прецениха, че г-ца Гудинг може да избяга.
Спединг я иска в килия до процеса.
Къде е тя?
Нямам представа. Съжалявам.
Там трябва да е.
След нея.
- Ти я последвай, Папъруик.
Ти, след нея!
Хванете я! Веднага!
Видя ли я?
Натам.
Хайде, продължавайте!
Да, сър. След вас сме, сър.
Мамка му.
съдия Макълстън
Хайде, Еди. Пусни го.
Ще го пуснеш ли, тъпа кранто?
Шибана мръсна лисица такава!
Какво правиш?
- Уча те да псуваш.
Какво ще правиш?
- Нищо. Исках да поговорим.
Забелязах как повтаряш "въртиопашка".
Да?
- И "пиклива селска курва". Какво?
Не знаех че си против псувните.
Изведнъж се изнежи ли?
Никой не псува така.
- Напротив.
"Въртиопаша селска курва"? Доста е странно.
Ти какво би казала?
- Трябва да го напиша.
Но на теб бих казала,
че приличаш на путката
на кралица Виктория, нашибана с коприва.
Мисля, че си въртиопаша...
Пак ли с това?
Вониш на сперма,
а кексът ти прилича на изсран!
По-добре.
Не се обидих за кекса, но...
Толкова пишки си поела,
че пред вас има будка за закуски!
По-добре курва, отколкото лъжкиня, Едит.
Не, защото мога да го пусна още сега
и никой в цялата Британска империя
няма да повярва на теб срещу мен.
Много се съмнявам.
Така ли?
Мамка му, почваше да ми харесва.
Г-це Гудинг, идвате с нас!
Какво има, полицайке Мос?
Г-н Спединг, слава Богу, че сте тук.
Чакайте. Хвана ли го, Уини?
Да, лельо Гладис.
Веднага го хванах.
- Какво, по дяволите?
Може да е била всяка.
Вижте как ще проявя
знака на тази марка.
Едит Суон
Имаме свидетели, че Едит е купила марката.
Неоспоримо нейна е.
Значи "без съмнение".
Казах, че ако се намесиш, ще те затворя.
Казахте, че трябва да хванем виновния.
Да я хванем в действие.
Госпожице Суон...
Аз съм полицай Мос.
Предупреждавам ви, че думите ви
ще бъдат записани.
Как определяте обвиняемата Роуз Гудинг?
Присъдата е, че е невинна.
Тишина!
Ред! Тишина!
Тишина в залата!
Оттук. Тълпата.
Сега ще ми кажеш ли защо, Едит?
Не мисля, че мога.
Ще ми се да не беше ти.
Щом започнах, не можах да се спра.
А исках да приличам на теб, за да съм добре.
Приятен ден, Роуз.
Ще ти пиша.
Ще се подготвя.
Ела тук.
Не ти, глупако!
Добре ли си?
Да.
Затвори очи.
Отвори ги.
Сега имаш собствена, Нанси Гудинг.
Отдръпнете се!
Това беше заплетено, но я хванахме.
Така е, ние я хванахме.
Подозирах, че може да е тя.
Аз също. Отдавна си го помислих.
Мисля, че казах:
"В този ден... затова".
Тя идва.
Госпожице Суон! Госпожице Суон!
Едит! Еди!
Еди!
Еди!
Знам, че не си го направила.
- Направих го.
Ще те измъкнем.
- Направих го, татко.
Кога се връщаш?
- Никога!
Не говори така.
- Никога няма да се върна.
Къде ще идеш?
- Навсякъде!
Еди, млъкни.
- Навсякъде! Навсякъде!
Разкарай се, сбръчкано старо, загубено копеле!
Едит Суон беше осъдена на дванадесет месеца тежък труд.
Роуз Гудинг никога не беше обвинена в друго престъпление.
Гладис Мос вече има собствена паметна плоча в Литълхамптън.
Историята им беше загубена за нас досега.
Превод на субтитрите: Христо Вълчев
subs by sub.Trader at