Shef - 06x17 (2024) Свали субтитрите

Shef - 06x17 (2024)
превод и субтитри: Василиса Translator's Heaven
Ей, вадидушник! Дръпни се от колата!
Ей, ти! Махни се от колата!
Щото какво?
Вземете му пушкалото! Дай го насам!
Знаете ли кого нападате? Аз съм ченге.
Вече не си. Разбра ли защо те нападаме?
Не.
- Напомням: дължиш сто бона.
Кога смяташ да си връщаш дълга?
- Аз дължах на Звънаря,
а той загина в ареста.
- Да, Звънаря го няма,
но дългът ти остана.
Кога ще върнеш лихвите?
- Ще ги върна.
Само ми дай време.
- Любовницата да ти дава.
Имаш три дни. Дай пистолета!
Това е, за да разбереш, че не се шегувам.
Нямам пари в момента.
- Продай си жилището.
Да вървим!
Проблеми?
Не, всичко е наред. Подхлъзнах се и паднах.
Не е хлъзгаво.
- Но аз се подхлъзнах. Карък!
Щом така казваш...
Ш Е Ф Ъ Т РАБОТА ЗА МЪЖЕ
Не, няма да пускаме материала за споразумение на строителната фирма.
ПОЗНАВАМ Я Трябва да се провери поне два пъти.
Ние сме сериозно издание. Ще се обадя по-късно.
Виктор Сергеевич! Една минута!
Алиса Евгениевна, ако искате интервю, извинете, нямам никакво време.
Въпросът ми е личен. Знаете ли нещо за Тихомиров?
Не повече от вас. Издирван от Интерпол и избягал от сградата на съда.
Това всички го знаят.
Не питам за пресата.
- Извинете, нямам какво да добавя.
Вие сте началник Криминална полиция! Не го ли търсите?
Нямам право да обсъждам с вас тези въпроси.
Вижте, изтече информация, че Максим уж е убил двама полицаи.
Нали разбирате, че това не е истина. Той не би могъл да го направи.
Роднините на убийци често повтарят: "Той не би могъл да го направи."
Аз не съм роднина!
- Знам коя сте.
Извинете. Всичко хубаво.
Добре тогава.
Да. Пак съм аз.
Събираш всички кореспонденти, искам цялата информация за Тихомиров.
Къде е, как е избягал - всичко! Чувате ли?
Раз, два, три... На другата страна, раз, два, три.
Браво! Не забравяйте да дишате правилно.
Още веднъж! Загряваме ставите.
Напред... Изправяме се на пръсти.
Браво! Още, още, на другата страна.
А сега да раздвижим раменете. Напред, раз...
По физическо отличен, а?
- Не е трудно.
Хайде, събери си багажа, аз ще взема документите.
Приготвих документите на сина ви за изписване... Благодаря.
Тук са рецептите за лекарствата, които трябва да продължи да пие.
Сега...
колкото по-бързо започне да общува, толкова по-добре.
А след седмица-две е хубаво да бъде прегледан.
Как е иначе?
- Общо взето, по-добре.
Режим, витамини, процедури, психотерапия...
Всичко това си свърши работата.
- А паметта?
Кога ще си върне паметта?
Нямам отговор на този въпрос.
Времето лекува.
Винаги съм мислел, че това е оправдание.
Не.
Наистина е така.
Времето лекува.
Благодаря ви, докторе.
- Всичко ще бъде наред.
Всичко хубаво.
Къде отиваме?
- У дома.
Имам дом?
- Имаш апартамент в Питер,
но засега по-добре да живееш при мен.
Няма ли да ти преча?
- Не.
Не.
Да.
Константин Игоревич, нужно е
да подпишете споразумение за прекратяване на договора за наем.
Вече опаковах химикалите.
Благодаря.
Благодаря.
- Аз ви благодаря за добрата работа.
Никога не сме имали проблеми със счетоводството.
Какво ще стане сега?
- Не знам.
Нашата фирма вече я няма.
И няма да я има. Ще се наложи да си търсим нова работа.
Трябва да се изплатят заплатите за последния месец.
Не съм забравил.
- Какво да им кажа?
Кажете, че въпросът се решава. Нека чакат.
Химикалът се намери,
но горчивината остана.
Влез, настанявай се.
Имам ли дрехи тук?
- Досега нямаше,
но вече има.
Тоалетната е тук... банята...
Това е хладилникът.
Ето! Вземи каквото си поискаш.
- Аз това ям ли го?
Това го ям аз. Но...
Ако искаш нещо, ще го поръчам.
- Аз няма ли да мога?
Разбира се, че ще можеш. Но по-късно.
Паша, добре ли си?
- Да, да. Просто не ми достига въздух.
Искаш ли чай?
- Какво? А, да, да.
Здравейте.
- Добър ден. Случило ли се е нещо?
Не е изключено.
Полковник! Това е синът ми. Какво става?
Долу оръжието!
Настоявам за обяснение.
При обиска в дома на Шчегол, извинете, Виталий Анатолиевич Чапов,
в лаптопа му бяха намерени файлове с досието на генерал Разторгуев.
Какво има в тях?
Лична информация за генерал Разторгуев
и времето, по което Виктор Сергеевич е излизал и се е връщал в дома си.
Обърнете внимание, че е снимано от десет метра и повече,
а последната снимка - от прозореца на кола.
Забелязахте ли, че ви следят?
Не. Явно е работа на професионалист.
Другарю генерал-майор, имайки предвид, че Шчегол е посредник,
той би могъл да приеме поръчка за убийството ви.
На теория не е изключено.
- На практика също.
Наскоро Гривов стреля по вас. Напомням, че той избяга от затвора.
Все още не сме установили кой е поръчал убийството ви.
И?
- Не разбирам, другарю генерал.
Какви са по-нататъшните ви действия?
Решихме първо да ви доложим.
Напомням ви, че тук се влиза не за докладване, а с готови решения.
Какво си мислите, че ще работя вместо вас ли?
Какво ме гледате? Търсете килъра,
пресирайте Шчегол, установете клиента.
- Разрешете да пристъпим?
Пристъпете. Полковник, вие останете. Останалите са свободни.
Слушам.
Добро утро. Ще закусиш ли с мен?
Върви по дяволите.
- Както искаш.
Твоите хора ли охраняват Разторгуев?
- Естествено.
Свали охраната.
Но тя е необходима за неговата безопасност.
Засега не виждам основания за охрана на Разторгуев.
Пък и за това има Център за държавна защита.
Считам за нецелесъобразно използването на служители на УСБ.
Другарю генерал-полковник, явно има поръчка за Разторгуев.
Не знаем клиента, нито изпълнителя. Всеки момент могат да го убият.
А теб да те уволнят.
Иля...
Или играеш в моя отбор, или...
подавай рапорт.
Ще се намерят много желаещи за мястото ти.
Свободен.
Хапни, де, хапни.
Нещо нямам апетит.
Апетитът идва с яденето.
Ти си Максим Тихомиров.
И к'во?
- И к'во.
Ти си авторитет. По телевизора наскоро казаха много интересни неща за теб.
Всички те търсят.
- Късмет.
Да пием?
Какво искаш от мен?
Мисля, че можем да си бъдем полезни.
- Да ти помагам да гориш хора?
Грешка. Там, в автобуса,
нямаше хора.
Някакво недоразумение. Буболечки.
Но хора със сигурност нямаше. Хора -
това сме ние с теб, свои.
На нашата си земя.
Какво пък,
ти ще помогнеш на мен, аз - на теб.
Няма нужда да ми помагаш, аз си имам свой път.
Едва ли.
Избягал си от съда, скрил си се.
Ако сега те гръмна,
никой и никога няма да те намери.
Ръката ми!
Ще те убия!
Стой!
Заповядайте.
- Благодаря.
Всичко хубаво.
Нямаш представа колко се радвам да те видя.
Засега нямам, защото не знам защо.
Нужна ми е твоята помощ.
Хората на Звънаря ме притискат.
- Звънаря е мъртъв.
А делото му живее.
- Не е за мойто ниво.
Защо се обръщаш към мен, а не директно в Главно управление?
Нямаше смисъл.
Щеше да излезе истината, че съм имал вземане-даване със Звънаря.
Каква истина? И други въпроси ли си решавал с него?
Нещо такова. Ще ми помогнеш ли? Ще дойдеш ли с мен?
Защо се обръщаш към мен, щом си решил да действаш неофициално?
Нали имаш удостоверение, пистолет...
Ще помислят, че има някой зад гърба ми и ще се откачат от мен.
А ако не се откачат?
- Ще ги задържиш,
ще им лепнеш административно наказание или нещо по-лошо.
Виж какво,
не ми харесва тая работа.
Ако не ми помогнеш, с мен е свършено. Вече стреляха по мен,
и то с моя травмат. Спукаха ми гумите.
Ще става по-зле. Помогни ми, моля те.
Добре, какво да те правя. Чукни им среща, пък аз ще помагам.
Само че да е за първи и последен път. Искам да докарам до пенсия.
Благодаря ти, брат. А можеш ли да ме закараш? Кракът ме боли.
И съм без кола.
Кафето било хубаво, казваш?
Искаш ли?
Хайде да тръгваме.
Не разбирам, как може?
Да махнат охраната! Какво излиза? Ето я мишената, стреляй колкото искаш?
Това е предателство.
- Оставете,
дори е по-добре, че няма да имам телохранители.
Кое му е хубавото?
- Няма да загинат.
Телохранителите първи ловят куршума.
- Такава им е работата.
Не искам да съм виновен за тяхната гибел.
Миша!
- Може ние да се редуваме до вас.
Нали, Юра? Не е проблем.
- Не! Нямате ли си друга работа?
Забравяте къде служите и с какво се занимавате!
Извинете, Виктор Сергеевич,
но не разбирам. Поръчали са ви, със сигурност ще има покушение, и...
Стига, Юра. Трябва да работя.
И вие също.
- Слушам, другарю генерал.
Виктор Сергеевич?
Виктор Сергеевич, вкъщи ли сте?
- Здравейте. Коя сте вие?
Вратата беше отворена. Аз съм съседка. Тук ли е Виктор Сергеевич?
Няма го и не знам кога ще се върне.
А кой сте вие?
- Павел, синът му.
Тогава това е за вас.
- Не ям такова. Благодаря.
На диета ли сте?
- Забранено ми е.
Извинете.
Отбийте се довечера.
- Добре. Вратата ви беше отворена.
Заключвайте, че знае ли човек.
Къде сте, доблестни чекисти?
В резултат от трагедията недалеч от границата с Белорусия,
загинаха повече от трийсет души. Всички се оказаха нелегални имигранти
от бившите съветски републики.
Следствието предполага, че причината за пожара е късо съединение.
Жестоко.
- Да, жестоко.
Нещо за Тихомиров?
- Засега не се е обаждал.
Напразно не ми разрешихте да бъда до него, другарю полковник.
Има шанс да се справи.
Ако бяхте заедно, бандитите щяха да се усъмнят.
Толкова ли са сериозни, че да не можем да ги заловим?
Още сега можем да ги заловим. За пет минути работа.
Но не те са ни нужни,
а тези, които стоят зад тях.
И за които нищо не знаем.
Повтарям въпроса си: кой е поръчал убийството ми?
Нямам какво да ви кажа.
Чапов, не сте в положение да мълчите.
Нищо не разбирам. Въобще не трябва да сте тук.
Или... гражданинът следовател е разрешил среща?
Не.
Слушам, другарю генерал-майор.
- Аз уж не би трябвало да съм тук.
Вие виждате ли ме?
- Съвсем не, другарю генерал-майор.
Не ви виждам.
- Сигурен ли сте?
Сигурен съм.
- Сигурен?
Сигурен съм. Тук има само един човек.
Гражданинът Чапов. Вас ви няма.
Днес не сте идвали.
- Свободен сте.
Да повторя ли въпроса?
- Нищо не знам. Нямам отговор за вас.
Звънаря се обеси тук наскоро.
От мъка, така казват.
Чапов, аз знам, че съм поръчан и ще ви накарам да се разприказвате.
Да, имаше поръчка. Но не знам кой я направи.
Как така?
Получих поръчката от Москва чрез посредник, не знам името му.
Кълна се в майка си. В децата си.
- Недейте, вие нямате деца!
Не се хващайте за думата.
- Искахте да се закълнете в тях.
Кажете колко платиха за мен?
- Петдесет хиляди долара.
После сто, защото никой не се наемаше.
После двеста.
- Последно?
Триста хиляди долара.
Не е зле.
А на кого предадохте поръчката?
- На никого!
Отказах се. Да ликвидираш началника на Криминална полиция е...
После цял живот да се крия? На мен ми се живее! Разбирате ли?
Да, разбирам.
Кой би могъл да приеме такава поръчка?
Сериозен човек не би се наел.
Мисля, че ще обявят свободен конкурс.
Какво значи това?
- Че този, който ви убие,
ще вземе всички пари наведнъж.
И може да бъде всеки.
Ваш колега.
Съсед.
Някой деградирал наркоман.
Ти си осъден, генерале.
И вече нищо не може да се промени.
Къде са?
- Тук трябва да са.
Звънаря държеше тази база.
Сериозно?
- Да.
С какъв акъл си се съгласил да се срещнем на тяхна територия?
Не стига, че те карам, ами и...
- Нали ти казах, че моята е в ремонт.
Заради тия кретени.
- Стига!
Ето ги и тях.
Носиш ли парите?
- Говори с мен, аз решавам въпроса.
Верно? И как ще го решим?
Той е длъжник на Звънаря, с него бих решавал.
На теб нищо не ти дължи. Затова...
Предлагам да се разделим. Или има други мнения по въпроса?
Изглежда, аз имам друго мнение.
Моля ви!
- Явно от теб пари няма да видя.
Само неприятности. Не ми трябваш.
- Почакай, Рижий!
Виж какво...
Имаш късмет. Готов ли си да си отработиш дълга?
Да. Готов съм.
- Слушай тогава.
За твоя Разторгуев дават много пари. Решавай тук и сега.
Или ние те гръмваме, или ти гръмваш генерала.
С един изстрел ще си решиш финансовите проблеми.
И нищо няма да ни дължиш.
Аз нямам пистолет.
Няма проблем. Вземи от колегата си. Е, какво? Съгласен ли си?
Съгласен съм.
- Умно момче.
Изчезваме.
За фирмата ти.
- Вечна й памет.
Сега какво? Кралят е мъртъв, да живее кралят?
Какъв ти крал. Договорите паднаха, това са неустойки.
Трябва да изплатя заплатите. Благодаря.
Ще обявя апартамента за продан,
за да се разплатя със служителите си. Дано да й взема хубави пари!
Ще ти стигнат ли да закриеш всички дългове?
Не зная. Още едно!
Да ме съдят, а после ще видим.
Чакай, ами вие? Как без апартамент? Къде ще живееш с жена си и детето?
На първо време под наем, а после ще видим.
Не забравяй, че винаги можеш да разчиташ на мен.
Благодаря ти, Миша.
Проблемите ми са нищо в сравнение...
с проблемите на Разторгуев.
Ти сега мисли за семейството си, а с Разторгуев ние ще се оправим.
Да. Привет.
- Алиса Евгениевна, обажда се Гунцов.
Дадохте задание относно Тихомиров.
- Да?
Снимката, която ви изпратих, е направена в сградата на съда.
Този човек е помогнал на Тихомиров да избяга.
Откъде имаш тази фотография?
- Алиса Евгениевна,
нали знаете, че не издаваме своите източници.
Но ви гарантирам, че снимката е истинска.
Какво беше това? Вие ме засякохте.
- Моля ви, извинете. Права сте.
Отскоро съм шофьор.
Нека ви платя, драскотината е малка.
- За какво са ми парите ви?
Ако не бях успяла да спра?
Вземат книжки, а не могат да карат.
- Простете.
Зайо ще ме убие.
Ало, полиция?
Здравейте.
Здравейте.
Ще ме нахраните ли? Но да е вкусно.
- Аз готвя.
Досега никой не се е връщал с оплаквания.
Иаглежда, ключовата дума е "не се е връщал"?
Ако не ви харесва, след 20 км има кафене до бензиностанцията.
Твърде е далече.
Всичко ме устройва.
Какво ви е менюто?
Салата Цезарка, борш, кюфтета и елда,
компот и...
кренвирш в тесто.
А какво е Цезарка?
Като Цезар,
само че с майонеза.
Всичко ме устройва...
Носете.
Седнете. Сега ще ви донеса.
Боршът е горещ. Току-що го свалих от котлона.
Толкова съм гладен, че направо...
няма къде да пренощувам.
Само да пренощувате - пет хиляди.
Нощувка със секс - десет.
Хайде просто така. Стига ми сексът в живота.
Дадено.
Яж, яж.
Обектът започна движение.
Прието.
Гражданко Молчанова, капитан Чуприн. Излезте от колата!
Защо, какво има? Закъснявам за работа.
- Излезте от колата!
Какво се е случило?
- И вчера бързахте, Алиса Евгениевна.
Какво става? Знаете ли, че ръководя голяма медия?
Знаем, че сте участник в ПТП.
- Има заявление, Алиса Евгениевна.
Вчера сте блъснали колата на гражданката Тарасова
и сте избягали. Трябва да дойдете с нас.
Вие сте полудели. Какво ПТП?
Драскотина, дори не се вижда. Мога да ви покажа.
Какво се е случило? Не знам откъде е това.
Ще изясним.
- Трябва да ви проверим
за алкохол и наркотици. Седнете при нас, отиваме в отдела.
Никъде не отивам с вас! Ще се обадя на адвоката си.
Гражданко Молчанова!
- Пуснете ме! Махнете си ръцете!
Какво правите? Безобразие! Помощ!
- Дай белезниците!
Безобразие! Ще се оплача от вас.
Къде ме качвате? Къде ме карате?
Какво правите?
Така... Вземи си нови тениски. Нали харесваш тази фирма?
Благодаря.
Ако нещо ми потрябва, ще си купя.
Татко, колко време ще живея у Юрий Андреевич?
Трябва да реша един проблем, след това веднага може да се върнеш.
А на вас няма ли да ви преча?
- Разбира се, че не. Живея сам.
Готов съм.
- Напред!
Ще звънна, когато пристигнем. Не се тревожете.
Спомних си.
- Какво си спомни?
Елена Александровна се отби. Казах, че те няма и да дойде довечера.
Коя е тя?
- Каза, че е от отсрещния апартамент.
Странно. Тя се казва Оксана.
- Така ли?
Не, казва се Елена Александровна.
Хайде, всичко хубаво. После ще видим.
Ало! Добър ден.
Бях поръчал летни гуми при вас.
Каква е цената? Колко?
Абе вие добре ли сте? Те да не са златни?
Ясно... Добре. Благодаря.
Говеда.
Ало! Виктор Сергеевич, Зарубин се обажда.
Трябва да се видим лично.
Имам информация кой ви е поръчал.
- Имам условие:
през деня и на оживено място.
Да се срещнем на Обводний канал, в търговския център до гарата.
Добре.
Съгласен. До скоро.
Нещо е редичък. Нямаш ли нормален чай?
- Добре си е чаят.
Досега никой не се е оплаквал. Е, хареса ли ти нощта?
Моля ти се, хусарите не вземат пари.
Какви ги говориш? Плати си за нощувката.
Десятка, както се бяхме разбрали.
Спокойно, шегувам се.
Първо каза без секс, а после не се спря.
А това е за лошите ти шегички.
Къде отиваш?
- Ами...
Да си скрия паричките.
Полиция! Легни по очи! Горе ръцете!
Добре, добре.
- Хайде ставай! Ще бягаш, а?
Другарю капитан, казаха ми да съобщавам за съмнителни.
Особено днес. Като видях през нощта, че има пистолет, веднага ви се обадих.
Браво! Няма да затворим твоето гнездо на порока. Живей!
Ама че си цезарка.
- Ще постреляш и ще си заминеш,
а аз тук живея!
Да. Разтогуев.
- Качете се на третия етаж.
Разбрах. Идвам.
Кой те изпрати да убиеш Разторгуев?
Кой го поръча?
Аз сам, аз сам. Ще кажа. Аз сам.
Дръж го!
- Зарубин!
Гълъбов, Соколов...
Кречетов...
- Затвори си плювалника!
Орнитолози.
Другарю полковник, задържаният Тихомиров е доставен.
Свали му белезниците.
Слушам.
Чакай пред вратата. Свободен си.
Седни.
Сега разбираш ли кой е главният в този район?
Аз.
Ти какво, никого ли не си гръмнал?
Не успях.
- Жалко.
Но отпечатъците са твои. Мога да ти лепна кое да е убийство.
А, все едно.
Ето какво е положението: или ще ми помогнеш,
или ще те застрелям направо тук.
Съмняваш ли се?
- Не.
Направо.
Отваряй.
Напред.
Влизай.
Ръцете!
Не вдигай шум.
Вече оказа съпротива при задържането.
- Ще си помисля.
Привет. Как така?
- Задържаха ме за 15 денонощия.
Респект! Мен също. Теб за какво?
Уж съм избягала от мястото на ПТП.
- А ти избягала ли си?
Там всичко е объркано.
А вас защо?
- При мен също всичко е объркано.
Любов, финанси, пак любов и пак финанси...
Всичко накуп. Аз въобще съм сложна натура.
А те ме обвиняват по чл. 611 и 158.
- Какво значи това? Не зная.
Проституция и кражба.
На мен ми казаха, че имам алкохол в кръвта.
Значи, ще ти вземат книжката.
- Но аз не съм пила.
И аз така казах. Всички казват така.
Дайте да се обадя! Трябва да се обадя!
Здрасти. Как е?
- Готово. Сега е кротка като агънце.
Отлично. Благодаря за добрата служба.
- Довиждане.
Да тръгваме.
- Не сме ли твърде сурови с Молчанова?
Глупав въпрос, другарю старши лейтенант.
В нашата ситуация не бива да ни се пречкат излишни хора.
превод и субтитри: Василиса Translator's Heaven