The Rain People (1969) Свали субтитрите
И просто ще се събуди и ще открие, че те няма?
Оставих му бележка със закуската.
- И какво пише в тази бележка?
Пише, че го обичам.
Само това ли?
- Пише и да не се притеснява.
Как може да очакваш да не се притеснява?
Една жена става в 6 ч. сутринта, напуска мъжа си
и очаква той да не се притеснява?
- Чакай малко, мамо.
Не съм казала, че го напускам.
Казах само, че искам да бъда свободна за минута,
пет минути, половин ден, един час, не знам!
Здравей, Нат.
- Добро утро, татко.
Нещо не е наред ли, скъпа?
Не, няма нищо, Лу.
Просто не можах да спя и дойдох да поговоря с мама.
Къде е Вини?
- В колата е и слуша радио.
Ще му кажа да дойде.
- Татко...
Вини не е в колата. Той си е вкъщи в леглото и спи.
Лу, скъпи, защо и ти не си легнеш?
- Чакай малко, не разбирам.
Вини си е у дома и спи, а ти си тук в 6 ч. сутринта?
Извинявай, татко, не исках да те будя.
- Нямам нищо против.
Просто ми кажи какво става. Аз съм ти баща.
Лу...
Имаш ли нещо против да говоря в собствената си къща?
Искаш ли кафе?
Оператор, искам междуградска връзка, моля.
С Лонг Айлънд, Ню Йорк.
С кой номер?
- 599-4667.
Знаете ли регионалния код?
- 516.
Благодаря.
- Може ли да е за тяхна сметка?
Обаждане от Меканиксбърг до 516-599...
Благодаря. Един момент моля.
Вашето име и номер, моля.
- Казвам се Натали Равена.
Номерът е 766-9963.
- Благодаря.
Ало? Нат, ти ли си?
Да, аз съм.
- Приемате ли за ваша сметка?
Нат, къде си, по дяволите? Да, приемам за моя сметка.
Благодаря. Продължавайте.
- Вини?
Нат, къде си?
На една бензиностанция. В Пенсилвания.
Звънях ти по-рано, но те нямаше.
- Бях при майка ти.
Тя има припадъци. Баща ти дори не ходи на работа.
Съжалявам. Не трябваше да ходя там.
Всичко е наред, Нат, нали? Сега просто се прибери.
Не мога. Още не.
Утре... може би. Не знам.
Какво има?
Просто трябваше да се махна за малко.
Омъжените жени понякога се отчайват.
Вини...
- Да, тук съм.
Мислиш ли...
- Прибери се.
Мислиш ли, че преди съм била твърде независима?
Искам да кажа...
- За какво говориш?
Сутрин се събуждах и денят си беше мой,
а сега... принадлежи на теб.
Къде си? Наистина ли си на магистрала в Пенсилвания?
Да.
- Къде точно?
Не знам.
На една бензиностанция.
Защо не ми каза? Щях да дойда с теб.
Не съм искала...
Защо не ми каза: "Вини, искам да поговорим."
Не съм искала да тръгна с теб,
исках да се махна от теб.
Вини?
Какво направих?
Вини, не си виновен ти.
Кажи ми.
Ами... тя е бременна.
Коя?
- Тя.
Аз. Жена ти.
Това е чудесно!
От това ли се страхуваш?
Това е чудесно! Прави ме много щастлив!
Знам.
Знаех, че това ще те направи щастлив, Вини.
Ето защо трябва да има телефон между нас.
Чувствам, че не съм готова да бъда майка.
Дори не съм сигурна, че знам какво е да бъдеш съпруга.
О, Вини, радвам се, че не мога да видя лицето ти точно сега.
Нат...
моля те, не прави нищо.
Какво?
Не позволявай на никого да докосва теб или нашето дете.
Моля те!
- Няма да направя нищо, Вини.
Обещаваш ли?
- Обещавам.
По дяволите, Нат, прибери се. Ще се погрижим за това.
Не мога да говоря повече, Вини. Обичам те.
Скоро ще се прибера. Виж, обичам те. Дочуване.
През деня почти никой не идва. Е, понякога някой шофьор на камион.
Нямате ли багаж?
- Не.
Благодаря.
Ще ме качите ли?
Как се казваш?
- Джими.
Може да ме наричаш Килър.
- Килър ли?
Да. Хората ме наричат "Убиецът" Ганън,
защото името ми е Килганън.
Добре.
А ти как се казваш?
- Какво?
Как се казваш? Не ми каза името си.
Казвам се Сара.
- Сара?
Как се сдоби с името си?
- Играя футбол.
Футболист ли си?
- Да.
Къде?
- В "Хелмонт".
Какво е това?
- Колеж.
Току-що подмина откъдето идвам.
- Там ли учиш?
Вече не.
- Завърши ли?
Не, просто си тръгнах.
Сара?
Сара?
- Какво?
Ще ми се да ме видиш как играя футбол.
И аз.
Излязохме от съблекалнята и второто полувреме беше страхотно.
Обухме маратонки, защото беше мокро и хлъзгаво.
Вкарахме първия тъчдаун. След това играта беше наша.
Баща й беше развълнуван от играта.
Единственото, което искаше, беше да говорим цяла нощ за топката.
Каза, че ако някога ми потрябва работа за лятото,
да го потърся в Западна Вирджиния.
Щях да си купя карта, но забравих.
Става късно.
Може да спрем. Имам много пари.
Е, трябва да спрем, за да вечеряме.
Лека нощ.
Килър.
- Какво?
Мислех си за името ти.
"Убиецът" Ганън...
Танцуваш ли?
Мога да танцувам.
Искаш да танцуваш ли?
Не сега.
Но може би по-късно.
Влизай. Затвори вратата.
Свали си фланелката.
- Защо?
Тя просто иска да види как изглежда един футболист без фланелката си.
Разбира се.
Впечатляващо.
- Аз ли?
Не, начинът, по който изпълняваш заповеди.
Винаги ли правиш всичко, което някой ти каже?
В повечето случаи.
- Защо?
Без причина.
Ела и танцувай с мен.
Ще бъде забавно да поиграем на "Саймън каза" с теб.
Какво е "Саймън каза"?
- Не знаеш ли какво е "Саймън каза"?
Не.
- Не си ли бил малък?
Саймън каза...
да ме вдигнеш.
- Саймън казва да те вдигна?
Саймън каза...
да ме завъртиш.
- Завъртам те.
По-бързо... по-бързо!
Спри.
Не трябва да спираш.
- Но ти ми каза да спра.
Трябва да кажа, че Саймън казва да спреш и тогава спираш.
Разбираш ли?
- Не.
Добре, пусни ме долу.
Говоря сериозно. Пусни ме.
- Няма.
Пусни ме долу...
Трябва да кажеш, че Саймън казва да те пусна долу.
Пусни ме!
- Саймън ли го казва?
Саймън каза да ме пуснеш долу.
Ти си най-послушният мъж, когото съм срещала.
Погледни ме.
Така ли е?
- Да.
Така ли е?
- Да.
Така ли е?
- Да.
Добре.
Колко си послушен?
Защо?
- Падни на колене.
Падни на колене!
Добре, сега ми се поклони.
Саймън каза...
- Забрави какво е казал Саймън.
Просто ми се поклони, щом ти казвам. Давай.
Какво е това?
Съжалявам. Изправи се.
Просто си играех с теб.
Изправи се!
Какво е това на главата ти?
Белег.
С майка ми често се разхождахме из кампуса през зимата.
Всички ме поздравяваха, когато излизаха от час.
Още съм нещо като герой в училище.
Въпреки че вече не можех да играя с топка.
Дадоха ми много пари.
Виж.
Прибери ги. Внимавай да не ги загубиш.
Няма да ги загубя.
- Някой може да ти ги вземе.
Никой няма да го направи.
Защо ти дадоха тези пари?
Защото...
Защото бях герой. Всички си спомниха.
Дадоха ти тези пари и те помолиха да напуснеш?
Вече не можех да играя с топка.
Вече не трябваше да влизам в час.
Не трябваше да правя нищо, освен да събирам листата.
Тогава ми дадоха това и...
И те помолиха да си тръгнеш.
Да.
Какво смяташ да правиш?
- Ще си намеря работа.
Имам адреса на баща й.
- Добре.
Ще го видим утре.
- Запазих го.
Върви си в стаята. Лягай си.
Не съм... уморен.
Саймън казва да си лягаме.
Дъждовните хора... са хора направени от дъжд.
Когато плачат, изчезват напълно, защото самите те плачат.
Къде си чул за дъждовните хора?
- Не си спомням.
Да не са от история, която някой ти е разказал?
Не, това е истина.
Виждал ли си ги?
- Веднъж.
Как изглеждат?
Изглеждат като... обикновени хора.
Само че тя е... много, много красива,
и той е хубав,
и са направени от дъжд.
Ето. Виждате ли как излиза?
Арти?
- Добре, донеси масло.
Трябва да направите много пуканки.
Арти?
- Да.
Здравей, Арти.
- Здравей.
Аз съм "Убиецът" Ганън.
- Кой?
Приятел съм на дъщеря ти Елън от училище.
С теб се запознахме преди две години.
- О, разбира се, футболистът!
Да, помня те, Килър. Онова в калта беше адски мач.
Мач за Деня на благодарността.
- Няма да забравя как игра към края.
Бяхте три тъчдауна напред и надиграхте вратаря.
Ти го преодоля и се втурна за тъчдаун. Помниш ли?
Не.
- Защо не се отбиеш до вкъщи?
Елън вече е у дома и може да останеш за вечеря.
После може да гледате някой филм.
Здравей, Елън.
Здравей.
Какво правиш тук, Килър?
- Ами... дойдох да те видя.
Елън, дошли са от Ню Йорк.
Това е едно момче от училище, мамо.
- Приятно ми е да се запознаем.
Срещали сме се на мача за Деня на благодарността.
Наистина ли? Не си спомням.
- Здравейте. Аз съм Елън.
Здравей.
- Е, защо не влезем вътре?
Благодаря много, но трябва да тръгвам.
Не може да го оставите тук.
Елън, изглеждаш различно.
- Защо не дойдете да пием кафе?
Какво ми е различното?
- Не изглеждаш по същия начин.
Сигурно сте уморена от шофирането от Ню Йорк до тук.
Как дойде тук?
- Уморена съм.
Изглеждаш добре, но защо косата ти не е по-дълга?
Защото я подстригах.
Не може да го оставите тук. Трябва да го вземете с вас.
О, Елън!
- Той не знае за какво говоря.
Приятелка ли сте му?
- Не, аз съм непозната.
Идеалната непозната.
Да, но вие го доведохте,
така че ще трябва да го върнете там, където сте го намерили.
Чакай малко. Казах, че съм непозната.
Той е твой приятел. Просто го докарах.
Ще работи за баща ти.
- Не мисля така.
Арти каза, че мога да намеря работа.
- Млъкни, Килър.
Елън, това не е много мило.
- Не му пука какво му казваш.
Нали, Килър?
- Да... не ми пука.
Не мисля, че е редно да се говори така с когото и да било.
Не познавате "Убиецът" Ганън.
Излизала си с него.
- Да, но това беше преди.
Килър, тя знае ли, че си напуснал училище?
Да, знае.
Дадоха ми... 1000 долара.
Дадоха ми 1000 долара и ми казаха, че не трябва да оставам.
Прибери си парите.
Сара...
- Говори на вас.
Малко съм гладен.
Съпругът ми няма да се прибере скоро, иначе бих ви поканила...
Той вече ни покани на вечеря. Каза, че ще се прибере след половин час.
Ами... защо тогава просто... не влезем вътре?
Само се преструваш, че нищо от казаното не те притеснява.
Така ли е? Защо?
Може да ми кажеш. Никога повече няма да ме видиш.
Преструваш се... нали?
Хей, Килър, хвани за 6. Хвана я!
Хайде, подай ми като в третата част. Хвърли я от лакътя.
Направо от гърдите. Има доста въздух.
Жалко, че е тъмно. Можеше да похвърляме навън.
О, Елън, виж кой е тук.
Изненадана ли си да видиш Килър, скъпа?
Много.
Г-н Брук, той иска работата, която сте му предложили.
Каква работа? О, в киното. Разбира се, защо не?
Арти...
- Тук ли смяташ да останеш?
Татко, не искаш да работи за теб.
- Защо не?
Защото не може да прави нищо, освен да събира листа.
Нали така, Килър?
Мога да събирам листа.
- Разбира се, че можеш.
Седни, Килър.
- И това е всичко.
Получи ли професионално предложение да играеш футбол?
Едно.
- Не си го приел, нали?
Радвам се да те видя. Мислех си, че когато с Елън...
Мислех, че с Елън може да сте...
Татко...
- Ще ти кажа нещо, Килър...
Татко, моля те, млъкни!
Мислех, че с Елън сте...
- Би ли млъкнал за малко?
Той е глупак, бавноразвиващ се,
и мисля, че няма смисъл да продължаваш.
Какво искаш да кажеш?
- Блъснаха го по време на игра.
Удариха го по главата и това му се отрази.
Хайде, Килър, не искаш да оставаш тук.
Довиждане, Елън.
Какво да правя с теб?
- Защо?
Не мога да се залепя за теб. Няма да мога да се справя.
Имам си собствени проблеми.
- Какви проблеми?
Ще имам дете.
Дете, глупако.
Може би трябва да те оставя в полицията и те да се оправят се теб.
Със сигурност знаеш как да си избираш приятелки.
Изведнъж се почувствах все едно си говоря сама.
Защо? Аз съм тук.
Разбираш ли ме?
- Да.
Добре.
Край на пътя.
Разкарай се.
Отвори вратата.
Излез!
Вземи си чантата.
Защо си ми ядосана?
- Не съм ти ядосана.
Просто не мога повече да се грижа за теб.
Ще трябва сам да се грижиш за себе си.
Имаш пари. Тази вечер отседни в мотел, а утре ще те закарат.
Къде ще отида?
- Откъде да знам, по дяволите?
Върни се в училището. Върни се при майка си.
Не мога.
- Върни се при нея. Тя ти е майка.
Не мога.
- Защо?
Тя почина.
Не ми пука!
Ти си идиот! Слаборазвит, малоумен изрод!
Зеленчук! Глупав идиот!
Проклет идиот.
Качих те само защото исках да го направя с някой друг,
а попаднах на изрод.
Качвай се в колата.
Не разбираш ли...
аз едва за себе си мога да се грижа.
Ела да видиш това.
- Не мога.
Имам предвид, че винаги съм те упреквала,
защото си мъж и искаш да ме хванеш в капан,
и да ме превърне в съпруга с куп деца.
Вече не го мисля. Мисля, че съм аз.
Искам да кажа, че вината е моя.
Аз съм тази, която те подведе.
Аз съм тази, която е некомпетентна.
Ти си женен за една некомпетентна жена.
Попитай майка ми, тя ще ти каже.
Аз съм безотговорна и... жестока.
Нямам цел.
Ако не бях жестока, нямаше да ти причиня това.
Не ставам сутрин, за да правя закуска.
Аз съм лоша съпруга. Дори не искам да ставам.
Мразя да готвя, небрежна съм и лъжа.
Постоянно те лъжа.
Ако наистина ме познаваше, щеше да ме намразиш.
Вини?
- Тук съм, Нат.
Слушай... трябва да направя аборт.
Дори не знаеш какво направи току-що!
Казвам ти какво чувствам.
- Това не е достатъчно!
Това... чувствам.
Току-що извини всичко, което си направила,
като ми казваш колко виновна се чувстваш!
Не съм впечатлен от твоята проклета честност!
Качваш се на комбито си и си свободна.
Казах си мнението.
Вини...
Слушай, Натали, заклещена си в себе си и това не ти харесва.
През последните няколко дни усещах, че ако съм с теб,
бих могъл да помогна. Но грешах.
Защото наистина вината е твоя.
Току-що ми каза, че си безотговорна.
Но сега, независимо дали ти харесва, си отговорна за себе си
и за бебето, което носиш.
Не искам повече телефонни обаждания с разговори за това как се чувстваш.
Искам да направиш нещо – не говори повече.
Направи нещо. По дяволите, обади ми се отново.
Здравей, Килър.
Мислех, че си си тръгнала, Сара.
- Името ми не е Сара. Натали е.
Ти каза, че е Сара.
- Излъгах те.
Не исках да знаеш истинското ми име.
Но то е Натали.
Какво правиш тук?
- Чакам.
Кой автобус?
Не е автобус, просто чакам. Тук всички чакат.
Защо си тръгна, Натали?
- Не съм си тръгнала.
Килър, харесва ли ти тук?
Да, хубаво е.
- Добре. Намерих ти работа.
Ако ти харесва тук, може да останеш.
- А ти къде ще отидеш?
Там, закъдето бях тръгнала преди да те срещна.
Къде е това?
Ще ми липсваш.
Ето адреса. Мислиш ли, че ще можеш да го намериш сам?
Няма значение. Ще те закарам.
Хайде.
Добре... това е.
Какво искат да правя?
- Да метеш, да носиш разни неща.
Търси г-н Алфред.
Ще изчакаш ли?
Добре, ще изчакам.
Г-н Алфред?
- Да.
Идвам за работата.
- Добре, изглеждаш як.
Да, играех футбол.
Момчетата, които идват, са твърде кльощави.
Работата е тежка.
Пратките трябва да се товарят, клетките да се местят.
Плащам 60 долара на седмица. Добре ли е?
Да, добре е.
- Женен ли си?
Не.
- Сигурен ли си?
Не съм женен.
- Приличаш ми на женен.
О, тя ми е приятелка.
- Добро утро.
Здравейте.
- На път сме да сключим сделка.
Чудесно! Всичко наред ли е?
- Изглежда наред.
Намери си стая наблизо. Камионът за доставка идва рано.
Ще ти дам адрес, ако искаш.
- Това би било добре.
За двамата ли?
- Не. Аз само го докарах.
Имаш ли нужда от аванс за наема?
- Не, имам много пари.
Килър...
- Получих 1000 долара.
Виждате ли?
Слушай, не трябва да носиш толкова пари в себе си.
Той ще ги внесе в банката. Прибери си парите.
Госпожо, може ли да говоря с вас за минутка?
Кой е този човек?
- Не го познавам много добре.
Само го докарах.
- Стопаджия ли е?
Да.
- Самотните дами не бива
да качват стопаджии.
- Да, знам.
Но той е много специален. Понякога е като малко дете.
Например парите. Ако някой не го накара да ги внесе в банка,
той ще ги носи в джоба си.
- Роднина ли сте му?
Не...
- Някаква кукувица ли ми подхвърляте?
Той не е такъв. Просто има нужда някой да се грижи за него.
Тези пари негови ли са?
- Да, негови са.
И не означава нищо за вас?
Нищо.
Добре тогава. Хей, имам легло отзад в бараката.
Може да останеш тук.
- Добре
Слушай, синко, имам сейф.
Ще пазя парите ти, докато не ги внесеш в банката.
Ще те заведа там в четвъртък.
Президентът на банка "Брюл" ми е приятел.
Няма проблем, веднага ще го заведа в банката.
Искаш ли да се грижа за него или не?
Искам.
Ще удържам от заплатата ти пет долара на седмица за ползване на бараката.
Хей, слушаш ли ме?
- Да.
Искаш ли и да се храниш тук?
- Да.
По долар и 50 цента на ден за храна, ще съм на загуба.
Това прави десет долара на седмица, които ще удържам от заплатата ти.
Да видим... Това са 15 долара на седмица от 60,
плюс федералната удръжка, социалната осигуровка,
обезщетението за безработица и застраховката за инвалидност.
Ще получаваш около 25 долара на седмица,
които ще държа в сейфа, заедно с другите пари
докато не прецениш, че имаш нужда. Може да започнеш от тук.
Мястото има нужда от малко почистване.
Всяка пролет правим голям бизнес. По Великден.
Доставям малки пухкави пиленца на търговци на дребно
в радиус от 300-400 мили.
- Изглеждат гладни.
Искате ли да се обадите на Защита на животните? Ще ви дам номера им.
Ще ви дам и монета за телефона.
- Забравете, че съм казала нещо.
Може да използваш маркуч. В пода има канал.
Може ли първо да ги извадя?
- И къде ще ги сложиш, глупако?
Това са само куп тъпи животни.
Ако не съм аз, щяха да ги прегазят туристи на магистралата
или да попаднат в нечия супа.
- Имате ли дамска тоалетна?
Да, госпожо, имаме. Пише "кукли".
Синко, дай ми парите си. Ще ги сложа в сейфа.
Тя дали е добре?
- Да не ти е майка?
Не, приятелка ми е. Най-добрата ми приятелка.
Сега аз съм най-добрият ти приятел
и ти казвам, че парите ти не са в безопасност, ако не са в моя сейф.
Нарича се "сейф", защото там парите са на сигурно място.
Дори комбинацията не е записана никъде.
Всичко е наред.
Г-н Алфред, може ли да ви питам нещо?
- Давайте.
А ако Килър поиска да се откаже?
- Да се отказва. Какво го задържа?
Парите му във вашия сейф.
- Ако искате, можем да забравим.
Вземете го със себе си.
Не мога.
Знаете ли колко бързо карахте, госпожице?
Много ли бързо?
- Със 73 км/ч
при ограничение от 65 км/ч.
- Съжалявам.
Шофьорската ви книжка, моля?
Извадете шофьорската си книжка от портфейла, госпожице.
Омъжена ли сте?
- Да.
Талонът на колата?
Ню Йорк? Съпругът ви с вас ли е, госпожо?
Това рутинни въпроси ли са?
- Щом ги задавам.
Не, съпругът ми не е с мен.
Разведена ли сте, госпожо?
Не, не е разведена.
- Кой?
Тя... аз.
Съпругът ви се е върнал в Ню Йорк?
Да, така е.
Регистрационен номер 5720j8.
- Проверявате ли ме?
Не вас, а колата, госпожо.
Невероятно! Преди малко ме свиваше стомахът,
но вече се чувствам много по-добре.
- Чудесно!
Какво правите толкова далеч от дома си без съпруга ви?
Плащам глоба.
Госпожо...
ще забравя, че сте се качили на магистралата без сигнализация,
но се страхувам, че ще трябва да ви напиша акт за скоростта.
Не може ли да ви платя?
Подкуп ли ми предлагате?
Бог да ми е на помощ, дамата не ви предлага подкуп.
Тя не ви предлага... каквото и да е.
Просто иска да знае какво и къде трябва да плати.
Глобата се плаща при съдията.
- Къде е това?
В ранчото за животни на Алфред.
Шегувате ли се с мен?
- Платете на гишето за глоби.
Не мога да се върна там.
- Ще трябва. Последвайте ме.
Не мога да се върна там!
Не трябва ли да се върнем при Алфред?
- Може ли да ви почерпя кафе?
Разбира се.
На нещо като пътешествие ли сте?
- Да.
Накъде?
- На запад.
Къде на запад? В Калифорния ли?
Да.
- Защо Калифорния?
Тя е най-далеч на запад, където мога да отида.
Мислех, че може би ще се срещнете със съпруга си.
Не.
Гордън, всъщност не трябва да се връщам при Алфред, нали?
Ако ви дам парите, може да платите глобата вместо мен, нали?
Това е проблем. Вече написах акта.
Документите ще пристигнат. Ще трябва да отидете.
Ще дойда с вас, а после може да ви заведа на кино.
Аз ще платя.
Не е заради парите. Има някой при Алфред,
когото не искам да виждам.
- Съпругът ви?
Не, не е съпругът ми. Някой друг е.
Спокойно, ще ви измъкна светкавично от там.
Защо се смеете?
- Ще ме измъкнете "светкавично"...
Гордън.
- Господи!
Алфред тук ли е?
- Отзад е. Има работа.
Хванете големите животни!
Хей, ти! Изкарай го от там!
От къде?
- Заключен е в бараката!
Гордън, ти го арестувай! Струва ми цяло състояние, по дяволите!
Изкарайте го от там!
И ти ли си луда? На какво се смееш? Знаеш ли колко ми струва?
Гордън, искам да го спреш.
- Не, чакайте!
Недейте. Всичко е наред. Мога да го накарам да спре.
Килър? Трябва да спреш.
Забъркал си се в много проблеми.
Не ми пука.
- Килър...
трябва да се грижиш за себе си, защото друг няма да го направи.
Ти ще го направиш.
Не. Не и аз.
Не мога.
Ти се върна.
- Не исках.
Той ме върна.
Глобиха ме за превишена скорост, докато бързах да се махна от теб.
Добре.
Някой ще го спре ли?
- Всичко е наред. Хайде, Килър, спри!
Свърши ли?
- Да.
Гордън...
трябва ли да го арестувате?
Адски си права, той трябва да го арестува!
А парите?
- Какви пари?
Парите във вашия сейф. 1000 долара.
В сейфа ми няма 1000 долара. Дори нямам сейф.
Гордън, имам ли сейф?
- Не, доколкото знам.
Казахте, че имате сейф. Казахте на него, че имате сейф.
Откъде подобен глупак ще вземе 1000 долара?
Дали са му ги, за да живее.
Ако задържите тези 1000 долара в сейфа, който нямате,
по-добре да умре.
Не исках да кажа това.
Ще ви кажа какво ще направя.
Ще задържа тези 1000 долара и ще оттегля обвиненията.
Той има нужда от тези пари. Това е всичко, което има.
Добре, ще му дам 100 долара.
- Как може да живее със 100 долара?
Не е моя работа как ще живее!
- Не е и моя...
Добре, 200 долара! Това е всичко, Гордън.
Хайде, вземи ги!
Гордън...
Килър!
Благодари му.
Благодаря, г-н Алфред.
- Просто го разкарайте от тук!
Хей, чакайте малко!
Изглежда, че имате 40 долара глоба за превишена скорост,
които трябва да платите.
Чакай в колата.
Здравей.
- Здравей.
Здравей.
- Как се казваш?
Килър.
- Кажи ми, Килър,
каква е историята на дамата?
- Избягала е от съпруга си.
Така ли? За какво?
- И тя не знае.
Има ли вероятност той да се появи тук?
Какво ще кажете тази вечер да отидем на кино?
Вече го обсъдихме.
- Къде ще отседнете?
Не знам.
- А той?
Вече ви обясних за него.
Ако го зарежеш, може да останеш с мен.
Мислех, че ще ходим на кино.
Разбира се, че ще те заведа на кино.
Килър?
- Да.
Много те харесвам.
- Наистина ли ме харесваш?
Да.
Много.
А обичаш ли ме?
Не знам. Може би.
Аз те обичам.
Не мисля, че знаеш какво говориш.
- Винаги знам какво говоря.
Вярвам ти.
- Вярвай ми.
Вярвам ти.
- Вярвай ми.
Вярвам ти.
- А ти обичаш ли ме?
Малко.
- Защо не мога да остана с теб?
Защото отзад има един мъж
с черен кожен костюм, който е много интересен.
Все едно знаеш за какво говоря.
- Знам.
Не си честен с мен. Кога ще бъдеш честен с мен?
Винаги съм честен с теб.
- Върви по дяволите.
Там със сигурност ще се погрижат за теб.
Килър, има няколко неща, които искам да свърша преди 6:00 ч.
Остарявам.
Мога да го кажа по очите си.
Ти ще ме последваш ли?
Чудя се дали ще мога да намеря оправдание за рокля в този град.
Ще стоиш в колата, докато съм на среща, нали?
Ето. Това достатъчно ли ти е?
Ало? Приемате ли междуградски разговор
от името на г-жа Равена от Оглала, Небраска?
Да.
- Говорете, госпожо.
Вини?
- Какво правиш в Небраска?
Същото, което правих в Тенеси.
По дяволите, побърквам се! Ти каза, че ще...
Нямаше как да дойда при теб, Нат. Защо не се обади?
Съжалявам... Вини, съжалявам.
Ти ми беше толкова ядосан.
- Как да не се ядосвам?
Три дни седя до този проклет телефон. Не съм мръднал от къщата.
Откъде да знам дали си жива? Не ми се обаждаш.
Нямам никаква връзка с теб.
Кучка!
Моля те, качи се на самолета и се прибери у дома.
Не мога.
- По дяволите, идвам в Небраска.
Вини, никога няма да ме намериш.
Виж, Натали, ще направя всичко, каквото поискаш. Всичко, заклевам се!
Само се върни.
Ще се променя. Всичко ще направя. Ще напусна работа.
Ако искаш да махнеш бебето, добре.
Всичко е наред Може да отидем до Токио.
Може да отидем в болница. Всичко ще бъде наред.
Ако не искаш деца, добре.
Не е задължително да имаш. Само се прибери.
Натали, кога ще те видя? Кажи ми твоите условия.
Само се върни, Натали. Имам нужда от...
Вини?
Вини?
Защо го направи?
- Искам да говориш с мен.
Нямаш право да му причиняваш това!
Защо постъпи така с него?
Искам го. Повече не искам да имам нищо общо с теб.
Нарани ме.
- Просто се разкарай!
Нарани ме!
Заспивай, Розали. Дъщеря ми.
Колко е часът?
- Лягай си.
Господи, вече се събудих.
- Спри всеки път да казваш "Господи".
По дяволите, ти го правиш.
- Лягай си или ще те шамаросам!
Студено ми е.
Облечи си горнището на пижамата и свали този глупав сутиен.
Не е глупав.
- Свали го!
Това е Натали.
Кажи "здравей" и си лягай.
- Здравей. Не съм уморена.
Може ли една кока-кола?
- Не. Лягай или знаеш къде отиваш.
Може ли да гледам?
- Ще те напердаша, малка кучко!
Майната ти, татко!
Излез от там!
- Ще ме напердашиш ли?
Спри да говориш като хулиган, малка кучко!
Нека си сложа сутиена, татко.
- Не, по дяволите, глупаво е!
Ако ми позволиш, ще изляза...
и ще се махна за няколко часа. Става ли?
Добре.
- Може ли да си сложа сутиена?
Да.
- И няма да ме шамаросаш?
Няма.
Обеща й, че няма да я удряш.
Не е честно да се заключва в тоалетната.
Трябва да я дисциплинирам. Тя няма майка.
Чу ли я какъв език използва?
Трудно е да отглеждаш малко момиченце, когато няма майка.
В момента не трябва да е навън.
Прекарва там половината си време, като малка котка.
Кълна се, че вижда в тъмното.
След час така или иначе щеше да е там. Сега я забрави.
Няма да остана.
- Защо?
Не ми се стои повече тук.
- Ще направя кафе. Отпусни се.
Не обичам кафе.
- Имам малко бърбън. Отпусни се.
Не мисли за нея.
Надявам се голите ви задници да замръзнат!
Неблагодарна малка кучка. Позволих й да си сложи сутиена.
Ще включа захранването.
- Не, добре е. Остави го така.
Изключи фенерчето.
Така е по-добре.
Здравей, Гордън.
- Да...
Харесва ми. Все едно си говорим по телефона.
Гордън?
- Да?
Имаш ли някакви записи?
- Имам няколко стари.
Гордън?
Къде е жена ти?
Загубих жена си и момченцето ми при пожар преди четири години.
Съжалявам.
- Не е нужно да казваш нищо.
Съжалявам, че умря по този начин, но бракът ни не беше успешен.
Тя прекара по-голямата част от времето си в плач,
а аз в намиране на начини да се махна от къщата.
В един момент си мислех изобщо да си тръгна.
Ще включа захранването.
Всяка вечер, когато баща ми доведе някоя проститутка, се мотая навън.
Почти всяка нощ се мотая.
И знаеш ли какво правя?
Да.
- Какво, умнико?
Надничаш през прозорците.
- Откъде знаеш?
Господи, ти си бил умен. Може би си най-умният мъж, когото съм срещала.
Винаги се изтъква колко много обича съпруга си.
Ако го обича толкова много, защо му крещи по цяла нощ?
Веднъж видях една дама и съпругът й да го правят.
Само че той не й беше съпруг, а и тя не беше дама.
Десет минути по-късно видях съпруга й във фургона на друга.
Много е сложно.
- Погледни ме. Хайде.
Не ме мотай.
Хайде.
Гордън... какво искаш от мен?
Тихо! Недей да говориш!
Кажи ми.
- Тихо!
За какво си мислиш?
- Какво?
За какво си мислиш?
За нищо.
Мислиш си за нещо. Кажи ми за какво.
- За теб. Мисля си за теб.
Не, не си мислиш за мен.
Хубаво е.
Обърках всички.
- Какво искаш да кажеш?
Всичко обърках.
Гордън...
Тихо!
Слушай.
Какво?
- Слушай.
Какво?
Какво чуваш?
Какво чуваш?
- Нищо.
Харесва ми косата ти. Господи, прекрасна е!
И усмивката ти. Имаш толкова странна усмивка.
Никога не си подстригвай косата.
Гордън, не говориш на мен. Говориш на нея.
На кого?
- На нея. На жена ти.
Мразех я, когато бях женен за нея.
Щях да я напусна. Ожених се за нея, защото забременя.
Винаги съм мислил, че го направи нарочно.
След няколко години ми писна да я гледам.
Понякога излизах рано и се връщах късно.
Не я виждах по цяла седмица.
Тя не означаваше нищо за мен. Абсолютно нищо.
Гордън...
не искам да оставам.
Искам да си тръгна.
- Защо?
Няма значение.
Нюйоркска кучка! Цяла нощ ме мотаеш!
- Съжалявам.
Наистина много съжалявам, Гордън, но трябва да тръгвам.
Няма да те пусна.
- Ти не ме искаш.
Не ми казвай какво искам.
- Искаш жена си обратно.
Забрави за жена ми!
- Пусни ме! Господи!
Жена ми е мъртва!
- Пусни ме!
Нюйоркска кучка! Ще ти нашаря задника!
Моля те...
Моля те... Гордън, не ме наранявай.
Бременна съм. Ще имам дете.
Моля те, просто ме пусни да се прибера.
Татко!
- Гордън, това е малкото ти момиченце.
Отвори вратата.
- Махни това!
Спри! Килър, спри!
Трябва да спреш!
Чуй ме...
Килър...
Не е нужно да си тръгваш.
Може да останеш с мен.
Ще видиш, че всичко ще бъде наред.
Аз ще се погрижа за теб. Ще те защитя.
Вини... ще се погрижи за теб.
Ще му се обадя. Той ще дойде и ще ни вземе и двамата.
И ще дойдеш да живееш с нас.
Ще бъдем семейство...
ти, аз и Вини.
Обещавам ти, Килър.
Вини ще те хареса...
и вече няма да си сам.
Господи...
превод и субтитри НИКЧО