La tete en friche a.k.a. My Afternoons with Margueritte (2010) Свали субтитрите
Здравей, Жермен.
- Здравей, Паоло.
80, 90, 100... Сметката не излиза.
Забрави ли нещо?
- Забравих да ти кажа,
че освен глупак си и крадец. Сметката не излиза.
Ще излезе като си свършиш работата. Изчезвай!
Свърших си я! Казах ти десет часа,
но приключих за осем. Работата е свършена.
Негодник! Крадец! Проклет негодник!
Изчезвай, глупако!
- Млъквай, крадецо!
Не ми плати. Открадна ми два часа.
ЖЕРМЕН ШАЗ
Един, два, три, четири,
пет, шест...
- Деветнайсет.
На мен ли говорите?
- Да, младежо. Казах ви, че са 19.
Защо се смеете?
- Нарекохте ме "младежо".
В сравнение с мен сте младеж.
Често ли идвате тук?
- Почти всеки Божи ден.
Но има нещо, което ме озадачи. Защо броите гълъбите?
За да разбера дали липсват или дали има нови.
Онзи, дребният, с белите пера, е нов. В събота го нямаше.
Да, забелязах го. Нарекох го Бялото перо.
Дали сте им имена?
- За да ги разпознавам.
Ако се вгледаш, няма два напълно еднакви.
Всеки си има характер. Като децата са.
Имате ли деца?
Не. А вие?
- Не.
Ако имахте деца, нямаше... да ги бъркате.
Едва ли, ако бяха деветнайсет.
А останалите как се казват?
- Останалите ли?
Това са Пиеро и Кокот. Постоянно се кълват.
До тях е Вироглавия. Мухата. Този е Бисквитка.
А онзи, дето все се налага, е Жано.
Този, с перото в човката, е Крадеца. Нарекох го така, защото събира пера.
А малката гълъбица, дето хитрува, се казва Маргьорит.
О, като мен!
- Така ли?
И аз съм Маргьорит. С две Т.
Горкият ми баща отишъл да ме запише в кметството,
но не знаел да пише.
А после майка ми решила името ми да остане така. Харесало й.
Аз съм плод на една любовна история. Всъщност, като всички.
Не е като всички. Някои са родени случайно.
Аз ще вървя.
- Тогава, до следващия път.
А, момент...
- Благодаря. Благодаря, г-н...
Шаз. Жермен Шаз.
Е, г-н Шаз, беше ми приятно да се запознаем.
И благодаря, че ми представихте многобройното си семейство.
Не оставяйте чантата си така. Някой крадец може да ви я вземе.
О, в нея няма нищо.
- Да, но на нея не е написано.
Здравей, Жермен.
- Днес имам рожден ден. Да пийнем.
Хубаво шампанско.
- Това не е шампанско, а бяло вино.
На колко години ставаш?
- Не казвам. Държавна тайна е.
Здравей, Юсеф.
- И без това изглеждаш по-стар, нали?
Престани! Новите ми обувки! По дяволите!
Г-н Ландремон, една чашка?
Благодаря, приятелю. Никакъв алкохол, само вода.
Обезглавен крал с пет букви.
- Спагети с доматен сос!
Видяхте ли онова момиче? Супер е!
Никой не вижда.
- Сестра е в диспансера.
Луд съм по нея, но не знам как...
Капет! Луи Капет. Луи XVI. Обезглавен през 1793 г.
Коя е?
- Онази в розовото.
Два пъти свински уши и един специалитет.
Специалитетът свърши!
За кого са спагетите?
- За младото момиче до прозореца.
Остави на мен.
Знаеш ли, че си пълна нула? Не искам да те виждам повече!
Няма смисъл. Ти си истински мръсник!
Той ще уреди работата.
- За кого са спагетите?
За мен. Какво? Не искаш да ме изслушаш?
Остави ме да се изкажа! Нищо не чувам!
Нещо за пиене?
- Чаша червено вино.
Да, да. Знаеш ли какво? Не те слушам.
Извинете, вие ли сте Мари-Кристин?
- Не, аз съм Стефани.
Всичко е наред. Току-що разкара гаджето си.
Франсин, дай ми червено вино. Ти го занеси. Казва се Стефани.
Луд ли си? Сега ли да отида?
- А кога? Утре сутринта ли?
Франсин, всичко е за моя сметка!
- Да. И кога ще ми платиш?
Не мога да ти кажа. Това е държавна тайна.
Знам ги аз твоите тайни. Юсеф!
Какво?
- Ела тук.
Приключи ли със свалките?
- Престани, държа се любезно.
Как не? Занеси бирите.
- Нали ме обичаш? Една целувчица?
Не сега.
Ориентира туристите? Едно, две, три, четири, пет...
Ориентира... Водач! Да! В-о-д-а-ч.
Гид. Ти никога нямаше да се сетиш за гид.
Ами да. Той е като гид "Мишлен".
Не, какви ги говориш? За едно и също нещо ли говорим, а?
Ама че невежа!
- Какво?
Нищо.
- И ти имаш само диплома за механик.
Е, Шаз, не знаем ли отговора?
Г-н Шаз е невежа.
Проблемът на господинчото е, че главата му е празна.
И то съвсем празна. Прав ли съм, празноглавецо?
Имаш поща.
Имаш писмо. Оставям го тук.
Ужасна си.
Добър ден.
- Добър ден.
Е, браво! Ама че си непохватен!
Оставете, госпожо, аз ще почистя.
- Не, не, аз ще почистя. Дръпни се!
Върши само бели, а съм добра с него! Още от раждането си ме тормози!
Десет часа се мъчих! Толкова едро бебе беше. Девет ливри!
Знаете ли колко е това? Пет килограма!
Ето това. Една мрежа картофи, пакет ориз,
бутилка олио и един маргарин. И накрая се получава това!
Тъпче се, струва пари, мръсен е! И това ми било радост?
"Това". Говори за човешко същество и го нарича "това".
Дори и куче не бих нарекъл така.
Ако имах куче, поне щях да му казвам "куче". "Това".
Аз съм.
- Добре, добре.
Преди да правят деца, хората трябва хубаво да си помислят.
Защото детето не е като псе. Не можеш да го зарежеш край пътя.
Какво си мърмориш, скъпи?
- Говоря си...
Мисля, че... Тя ме изнервя. Стига!
- Кое?
В повечето семейства има моменти на нежност.
Някой ти разрошва косата и ти казва: "Толкова приличаш на баща си".
А аз не приличам на никого, освен на един негодник.
Не говори така за баща си.
- А как да говоря?
От десет думи, казвам осем, които са груби и отблъскват всеки.
Само това знам. Не мога да говоря за баща си по друг начин.
Той не съществува. Поне не повече от мен. Не съм имал пример.
Трябваше да откривам всичко сам.
Какво говориш? Слава Богу, съществуваш за мен.
Всеки ден си повтарям, че имам голям късмет.
Какъв късмет?
- Да те обичам, любов моя.
Харесва ми да съм в теб. Така се чувствам най-добре.
Меко и топло е... сякаш съм в коприна... или в пух.
Ти виждала ли си туристически гид?
Жермен?
- Какво?
Кой е?
- Жюлиен.
Ела да ми помогнеш. Пак този Ландремон.
Плаче, крещи. Щял да се убие.
По дяволите! Идвам!
По дяволите този Ландремон.
Откакто загуби жена си, го хващат лудите.
Кога почина?
- Преди три години. Почина от рак.
Повика ме да му помогна, а сега не ми отваря.
Гости ли имаш?
- Анет.
Съжалявам.
- Писна ми от всички!
Всички ме тормозят! Не разбирате ли?
Не е спирал да пие. И то не минерална вода.
Отваряй! Ландремон!
Майната ви на всички!
Отвори вратата! Така няма да върнеш жена си!
Тя е мъртва! Мъртва е!
- Не му говори така.
Какво?
- Не мога повече!
Разбира се, че можеш. Всичко ще се оправи. Отвори.
Отвори! Нали не искаш да разбием вратата?
Хайде, Ландремон.
Дай ми това. Не се прави на глупак.
Недей. Спокойно.
Момчета, пикае ми се.
- Да, да, добре. Върви, върви.
Изпусна се.
Пак започна!
- Извинете ме.
Жермен! Не мога да повярвам!
ДЕЦА ЗАГИНАЛИ ЗА ФРАНЦИЯ
- Пак ли започна? Писна ми от теб!
Принуждаваш ме, щом всеки път го триете.
Жермен, това е обществен паметник!
- И на кого пречи, че си пиша името?
Паметникът е посветен на загиналите! Не го ли разбираш?
Значи първо трябва да умреш?
- Да! И то във война.
Майко мила!
- За Бога, защо го правиш?
За да те дразня.
Добър ден, г-н Шаз.
Излиза ли сметката?
- Да, всички са тук.
Обичате ли да четете?
Е... имал съм повод, но не се получи.
Хей, Въшльо, по-полека! Ясно?
Как сте го кръстили?
- Въшльо.
Много странно.
- Въшчица, ако предпочитате?
Имате предвид въшки?
Да, но... Понякога казват така на децата,
защото постоянно са залепени за вас. Понякога е досадно.
Да. И от там сравнението с въшка.
- Точно така. Правилно ме разбрахте.
Да, много добре ви разбрах.
По този повод, имам един приятел. Казва се Жожо де Кук.
Нарекъл е папагала си "дьо Гол", защото постоянно повтаря:
"Разбрах ви! Разбрах ви!"
- Вашият приятел готвач ли е?
Познавате ли Жожо?
- Не, нямам това удоволствие.
Откъде знаете, че е готвач?
- Казахте "Жожо де Кук".
На английски "кук" означава "готвач".
"Де кук". Това означава... А, вярно, наистина!
Това е като месаря от площад "Лео Блум", който се казва Пате.
Дърводелецът е Ла Планш. Жожо Готвача, само че на английски.
Да, вярно бе. Не знам дали и той го знае.
Жожо, добре си избрал професията си.
Какви ги говориш?
- Ами да.
Помогни ми, моля те.
- Остави на мен. Аз ще го занеса.
Сложи го в салона. Довечера има сватба.
А, има сватба. Хей, Ландремон.
Тъкмо казвах на Жожо, че добре си е избрал занаята.
Нали се казва де Кук.
- Какви ги дрънка пак?
Не си ли разбрал? "Де кук" е готвач, само че на английски.
Май нищо не си разбрал.
- Ама че глупак.
Главата му е пълна с бръмбари.
- Жермен, името ми е Пелтие.
Да, казвам се Жоел Пелтие.
Викат ми "де кук", защото бях в Англия. Това е прякор.
Името ми е Пелтие, "де кук" е прякор.
- Добре де, добре.
Все едно да ти казваме "де глупак".
- На теб не ти ли се пикае?
Престанете! Жермен не е по-глупав от вас.
А и е най-милия човек. Жермен, какво ще пиеш?
Чаша бяло. Франсин, би ли ми дала колата си?
В сряда имам важна сделка.
- Е, като всяка сряда, Жермен.
Здравей, Жермен.
- Здравей, Юсеф.
Напарфюмирал си се? Да нямаш среща?
Да, има среща с мен.
- А, Стефани.
Здравей, Стефани. Това е Жюлиен.
Много свястно момче е. Как ви се струва? Той много ви харесва.
Дори нещо повече.
- Жермен, моля те, престани.
Стеснителен е, не смее да ви каже.
- Прекаляваш.
На ваше място не бих се колебал.
Има цял списък с обожателки.
- Жермен,
отиди с Жожо да наберете малко домати, че свършиха. Нали, Жожо?
Складът е пълен с домати.
- Не, няма. Свършиха. Спешно е.
А, да, вярно. Жермен, да вървим.
Видя ли, уредих те. Довиждане, Стефани.
Погледни я само.
Хайде, набери си спокойно. Давай.
Когато й ги давам, ми ги хвърля в лицето.
Предпочита да краде. Не е хубаво да се краде!
Садиш в моя двор. Имам право да си набера.
Прекаляваш с цигарите. Колко пъти да ти казвам?
Не ми го казвай, а си мълчи. Най-вече ти.
Ако имах такава майка, нямаше да съм й син.
Не съм я избирал. А и тя не ме е избирала.
Сега разбирам защо избяга от нея.
Но защо остана толкова близо, в тази каравана?
Можеше да отидеш по-далеч.
- И на края на света да отида,
разстоянието между мен и майка ми е в главата ми. Това е...
Символично е.
- Точно така.
Освен това си имам зеленчукова градина. Ела да видиш.
Аз съм отгледал всичко това. Виждаш ли? Виж ми зелките.
И салатата. И лука. Виж оранжерията. Аз съм я правил.
Ето, искаш домати. Само кажи какво искаш. Погледни.
Има Биволско сърце. Има обикновен домат.
Има... Виж това. Какво е това?
Розов домат.
- Ами да.
Насам, насам! Заповядайте, дами. Заповядайте на хубавите домати.
Моите домати са най-свежи.
Имам лук, имам репички, имам къдрави салатки... А, като госпожицата.
Много мило, че ме нарекохте "госпожица".
Какво ще обичате?
- Праз лук.
Изберете си. Явно обичате по-едър.
- Имате ли пъпеш?
Пъпеши нямам. Но г-н Сеган има чудесно вино.
Много добре върви с пъпеши. Едрите ли взехте? Това прави 2.20.
Имате ли 20 цента? А, имате точно. Много ви благодаря.
Благодаря. Хубава къдравелка.
Напомни ми в петък да донесем и пъпеши.
В петък не мога. Ще ми вземат кръв.
- Пак ли?
Тази медицинска сестра е вампир. Как се държи с теб?
Ами... уклончиво.
- Е, и това е нещо.
Насам! Заповядайте! Русокосата хубавица.
Мястото е заето.
- Моля?
Заето е.
- Как така е заето? Грубиян!
Добър ден, г-н Шаз.
- Може да ме наричате Жермен.
Наистина ли?
- Ами да.
Ще си го позволя само, ако вие ме наричате Маргьорит.
Е, щом настоявате, защо не.
Много държа.
- Тогава се разбрахме.
Забавих се заради племенника си. С жена му дойдоха от Белгия.
Появиха се ей така, изведнъж. Някаква история за пари.
Виждате ли? Разказвам ви всичко, все едно имаме среща.
Любовна среща, нали?
- Сандвичът изглежда вкусен.
Искате ли?
- Не, благодаря. Току-що обядвах.
Странно е да видиш по това време мъж в парка.
Нямате ли работа?
- Напротив, правя доста неща.
Но сега съм в почивка.
Снощи си мислех за вас.
- За мен ли? Защо?
За вас и за нашите гълъби. Знаете, когато подреждате книгите,
прелиствате някоя, ей така, случайно.
И тогава попаднах на едно изречение...
Добре, забравих го, разбира се. Но ще го намеря.
"Как можем да си представим, например, един град без гълъби,
без дървета и без паркове,
където не чуваме нито плясък на криле, нито шумолене на листа?
Съвсем безлично място. Промяната в сезоните личи само в небето,
а пролетта се усеща чрез въздуха или венчелистчетата на цветята,
които амбулантни търговци носят от предградията.
Това е пролет, която продават на пазарите."
Харесва ли ви?
- Да, но не можете ли
да го прочетете отново? Но по-бавно, ако обичате.
Да, с удоволствие.
"Как можем да си представим, например, един град без гълъби,
без дървета и без паркове..."
- Това не може да съществува.
Бива си я тази книга. Как се казва?
- "Чумата".
На Албер Камю.
- Албер? Като дядо ми.
Ако искате, ще ви я дам.
- Не, не, не.
Вижте, аз не си падам по четенето...
"Заминахме 500, но пристигайки на пристанището,
изведнъж се оказахме три милион."
"Три милион!" Браво!
Дори когато чете, г-н Шаз прави правописни грешки.
Да ви прочета ли друг пасаж?
- Може. Не ми пречи.
На мен ми е приятно, защото обичам да чета на глас.
Само че хората, които минават, видят, че чета на глас,
ще ме вземат за някоя...
- Изкуфяла старица.
Да, изкуфяла, която си говори сама. Нали?
Бързате ли?
- Не, не, не бързам.
Тогава ще чета на посоки.
Прескачам първите страници, за да стигнем директно до действието.
Действието се развива в Оран, Алжир.
- Знам.
Значи сте я чели?
- Не, не, не.
Искам да кажа, че Оран е в Алжир.
Имам един приятел, Юсеф. Родителите му са от Оран.
А, добре. Много добре. И така.
"След шест вечерта заводите и складовете
гъмжаха от стотици трупове на плъхове.
Понякога се налагаше да убием онези, чиято агония бе твърде дълга.
Навсякъде, където съгражданите ни се събираха,
плъховете чакаха в кофите
или в дълги редици в ручеите."
Спите ли?
- Не, представях си го. Продължавайте.
"Но в следващите дни положението стана още по-тежко.
Броят на събраните гризачи нарастваше,
и реколтата ставаше все по-голяма. След четвъртия ден
плъховете започнаха да излизат на групи, за да умрат.
От складовете, от подземията, от мазетата, от каналите,
се качваха в дълги, клатушкащи се редици
за да излязат на светлина,
да паднат и да умрат до хората."
Много хубаво е написано, нали?
Да. Още от началото останах като омагьосан.
Тези тлъсти, смърдящи плъхове,
които цвърчат наоколо... Сякаш са пред очите ми.
Ако има животно, което ме отвращава, това е плъхът.
Никога ли не сте чели Камю? "Чужденецът", "Падането"?
Не, не, нямам спомен.
Да продължим ли?
- Добре... но някой друг път.
Донесох ти плодове.
- Изтри ли си обувките?
Колко изпуши от сутринта?
- 350.
Защо го слагаш на мястото на чичо Жорж?
Писна ми от гадната му физиономия.
- Но това е семейството ни.
Всички са тъпаци.
- Вземи, пак си забравила писмата.
Това е пенсията ми. Искаш да ми я вземеш, а? Дай ми я!
Видя ли какво направи? Глупак!
Заповядайте.
Да видим какво ще ви отива. Синьо не...
А, ето.
С вашия вкус към Испания. Танцьорка на фламенко... Ето.
Обичате ли да танцувате?
- Да, обожавам.
Наистина много ви отива. Не ви лаская, не съм такъв човек.
И без това не мога да си го позволя.
Ще ми се отплатите с темперамента си.
- Но моля ви!
Но трябва да поговорим за наема.
- За какво?
За парцела, за караваната ми.
- Ще измислим нещо.
Понякога може и да ви готвя, г-н Гардини.
Жан-Ми.
Ти какво се мотаеш тук?
Вместо да ни зяпаш, отиди да вземеш поръчката от магазина.
Това дете ще ме умори.
Искаш да те напердаша ли?
"Чувайки виковете на радост, които се носеха из града,
Риьо си спомни, че тази радост винаги е била уязвима,
защото знаеше онова, което тълпата не знаеше,
но можеше да бъде прочетено в книгите.
И може би ще дойде ден на нещастие и поука за хората,
когато чумата отново ще събуди плъховете си,
за да ги изпрати да умрат в някой щастлив град."
Край.
- Свърши ли?
Да. Прочетохме "Чумата" за десет дни. Без няколко пасажа.
Вие я прочетохте.
Не се заблуждавайте. Вие сте чудесен читател.
Да четеш, означава и да слушаш.
- Да слушаш?
Да, вижте децата, когато ги учат да четат. Четем им на глас.
Ако четем добре, а те слушат добре, те искат още.
И накрая имат нужда да четат.
- И се пристрастяват, като с дрогата.
Само дето аз никога не съм вземал дрога и никога не съм чел книги.
Вземете я.
- А, не, не.
Този път ще я вземете. Хайде, настоявам. Ето.
На тази земя сме само временно, Жермен. Давам ви книгата.
С молив съм отбелязала всички пасажи, които избрахме.
Още веднъж благодаря.
- Няма да ви кажа "за нищо".
Защото това не е нищо.
Ако искате, ще ви покажа книги, които много харесвам.
Искате ли?
- С този мил поглед
май сте омагьосали много мъже, а? С това ваше "искате ли"?
Хайде, довиждане, Жермен.
Довиждане, Маргьорит.
"ЧУМАТА"
"Чумата".
Добре.
"На другия ден, 17-ти април..."
На юг имаше ужасно земетресение.
Сградите са разрушени, загинаха 32 души, стотици са ранени.
Някои хора наистина нямат късмет.
Ако не им падат бомби по главите, земята се разтваря под краката им.
А понякога ги мъчи и холерата.
Или чумата, като в Оран в книгата на Камю.
Ти си чел Камю?
- Е, не всичко.
"Чумата", "Падането", "Чужденецът".
- И от кога се интересуваш от книги?
Какво й става на Франсин?
- Заради Юсеф. Замина.
Така ли? Къде?
- Не къде, а с кого.
Със Стефани, медицинската сестра.
- А, не знаех. Мислех, че...
Никой нищо не е разбрал и ето.
Не ме гледай така.
Горкичката.
- Ще страдаме ли или ще играем?
Не плачи, миличка. Недей. Юсеф ще се върне.
Кажи ми, Франсин, на колко години си?
- На 50.
Моля?
- На 50.
Е, не са малко.
- Не били малко!
Ами не са. Не знаех, че разликата ви е толкова голяма.
Но Юсеф сигурно знае, че в старите бъчви, става най-хубавото вино.
Само едно мога да кажа: Браво!
Опитвам се да я успокоя.
Остави го Юсеф, има и други.
Това е като старата кола на д-р Пелисон. Познаваш го, идва тук.
Беше много стара, но пак й намери купувач. Какво? Ами да де...
Виж ти, май четенето те вдъхновява.
Аз ще вървя. Трябва да пазарувам.
- И да четеш книги.
Върши си работата спокойно. Не бързай да идваш.
Ама че глупак! Глупак.
Глупаци! Смешно им е на тях, но четенето е сложно нещо.
На теб мога да кажа, ти не се смееш.
Знаеш ли, прочитам една дума - разбирам я.
После още една, после трета. После продължаваш и следиш с пръст.
Осем, единайсет, дванайсет - и така до края на реда.
Защото... проблемът е, че напразно се опитваш да ги свържеш.
Думите са... Те си остават думи.
Това е като шепа болтове и гайки, които хвърляш в кутията. Разбираш ли?
Хората, които четат... Е, за тях е лесно.
Например Маргьорит.
Да я беше видяла само. 40 кг, цялата съсухрена.
Но в главата има хиляди етажерки. А на тях - книги, книги, книги.
И тя разбира всичко.
- Здравей.
Как си?
- Зеленчуците ти са чудесни.
Само с това трябва да се занимаваш - с градинарство.
Исках да стана стъклар.
- Стъклар!
Дори не се казва така.
- Напротив, така се казва.
А шамар?
- Жаклин, не се нервирай.
Откъде ти хрумна това?
- В църквите има витражи.
Много са красиви.
- Ще те уредя в Пирекс като чирак.
Познавам счетоводителя.
- Не искам да правя чаши, а витражи.
Витражи - това не е занаят.
Отвращавам ли те?
Не пипай сина ми. Той е мое дете.
- Млъквай!
Аз приключих. Яденето беше гадно.
- Как ми говориш? Веднага се извини.
Какво? Да ти се извиня? Ето.
Искаш ли още един?
Къде си тръгнала с тази вила? Тор ли ще събираш?
Няма да го събирам, ще го изхвърля. Махай се!
Дръпни се, пречиш ми.
- Събери си парцалите и се махай!
Веднага!
- Мамка му! Боли! Ти си луда!
Вън! Броя до три. Едно...
- Ако изляза, повече няма да ме видиш!
Две...
- Жаклин, стига глупости! Извинявай!
Три...
- Мамка му, ти си луда!
Мамка му, боли! Мамка му!
Няма да ти се размине! Ще видиш!
Ще си платиш за това! Скъпо ще си платиш!
Скоро пак ще се върна!
Добър ден, Жаки. Здравей, момче.
- Г-н кмете, какво ви води насам?
Не си вдигаш телефона.
- Изключен е.
Някой си Гардини се оплаква в кметството за една каравана,
която държиш насила.
Иска да си я вземе.
- Ами да дойде. Добре дошъл е.
Казаха ми, че живее тук.
- Живееше.
С какво се занимава господинът?
- Бие синът ми. И мен.
Ще подадеш ли жалба?
- Сама си решавам проблемите.
Да не си го заплашила?
- Кой, аз ли? Не.
Тогава случаят е приключен. Довиждане, Жаки.
Довиждане, г-н кмете.
- Сетих се нещо.
Случайно да имаш вила?
- Не, нямам такова нещо.
От колко време се познаваме с теб?
- Доста години станаха.
Не се прави на глупачка.
- Няма.
А тор?
- Какъв тор?
Тор за торене.
- Тор, тор, да...
Може да слагате колкото искате тор на земята,
но ако е лоша, пак ще си остане такава.
Най-много да изкарате четири-пет картофа, големи, колкото топчета.
Но ако имате черна, тлъста земя, с буци, които се лепят по ръцете,
тази земя ще ви даде всичко, което има в утробата си.
Няма нужда от тор.
Какво има?
- Жермен, вие сте прекрасен човек.
Благодаря за чудесните зеленчуци, но как да ги нося?
Ще ми трябва количка.
- Ще ви ги занеса вкъщи.
Къде живеете?
- В "Тополите".
Старческият дом в края на градчето.
Сещам се. Една приятелка на майка ми живееше наблизо.
По цял ден играеше карти и дъвчеше букви.
Един ден сдъвка буквата Z и умря.
Не, извинявайте, Жермен. Това е много тъжно.
Като си помисля за приятелката на майка ви...
Това е ужасен инцидент. Аз лично се чувствам много добре там.
Обстановката, отношението на персонала.
Нали знаете, старостта е мъчителна. Особено за другите.
Но предимството на моята възраст е, че ако скучаеш, няма да е задълго.
В романа, който започнахме, има едно изречение,
което постоянно ми се върти в главата.
Когато автора казва, че вие като куче на гроба на майка си.
Сигурен ли сте, че има такова нещо?
- Да, сигурен съм.
"Вия като куче на гроба на майка си."
А, да, ето го. Имате право.
"Винаги се връщаме да вием на гроба на майка си, като изоставено куче."
Точно това.
- Жермен, впечатлена съм.
Имате изключителна слухова памет.
Не, не, просто запомням онова, което чувам.
"Не е хубаво да бъдеш обичан толкова много и толкова млад.
Така ви създават лоши навици."
- Ами аз... искам да слушам.
Моля да ме извините. Забравих. Простете ми.
"Не е хубаво да бъдеш обичан толкова много и толкова млад.
Така ви създават лоши навици. Гледаме, надяваме се, очакваме.
С майчината любов на зазоряване живота ви дава обещание,
което никога не спазва."
- Това е заглавието.
Заглавието, да. "Обещание на зазоряване".
Защото в началото живота ви дава обещания, които не спазва.
Точно така.
Първо е майчина любов и после...
"После, всеки път, когато жена ви взема в обятията си
и ви притиска до сърцето си, това са само съболезнования.
Винаги се връщаме да вием на гроба на майка си,
като изоставено куче." Това е.
"Никога повече, никога повече, никога повече!
Любящи ръце се преплитат около врата ви
и нежни устни ви шепнат за любов."
Всъщност, така е според автора Ромен Гари, който е обожавал майка си.
Но защо? Историята не е ли измислена?
- Не. Това е историята на живота му.
А ако беше обратното?
Обратното?
- Ами да.
Ако майка му не го беше обичала, какво щеше да стане?
Не знам. Ако някой не е получил достатъчно любов в детството си,
тепърва трябва да я открие. Нали?
Не знам. Нямам представа.
Жермен, майка ви жива ли е?
- О, да.
Как се е държала с вас в детството ви?
Не й пукаше.
- А сега?
Продължава да не й пука. За нея съм никой.
Безразличен съм й.
Това е ужасно.
Безразличието е най-лошото нещо, особено това на една майка.
Както казва Жожо - тя си е такава.
Никога не ме е обичала. За нея аз съм грешка.
Инцидент, станал на 14-ти юли. Фойерверк.
Как се казваш?
- Жаки.
А този лук? Този лук! Лук! Лук!
Какво те прихваща? Престани! Какво правиш?
Прибирай се в бърлогата си!
Какво правиш с моя лук?
- Нищо не съм направила.
Вече започва да ме тревожи. Сутринта изскуба целия лук и го хвърли.
А онзи ден искаше да боядиса котарака.
Е, зависи от цвета.
- Ей, внимавай.
Сменила си прическата? Отива ти.
- Не, нищо не съм сменяла.
Защо не я изпратиш в старчески дом?
- Кого?
"Кого?" Не Франсин. Майка ти.
- Няма да иска.
Заведи я насила.
- Как насила бе, човек?
Само й кажи нещо и ще те наръга с вилата.
Тогава недей.
- Тя му е майка. Имаме само по една.
Остава да имам няколко.
- Едва ли е толкова лошо.
Нищо, че вече не е с всичкия си.
- Рибата се вмирисва откъм главата.
Говориш за майка ми! Прояви уважение!
- Пошегувах се де.
Като си помисля, че на нейните години ще съм заобиколена
от глупаци като вас.
- Благодаря, Франсин.
Много се радвам, когато ме чакаш на последната спирка.
Обичаш ли овчарски пай?
- Би трябвало да си разбрала -
обичам всичко, което правиш.
- О, миличък!
Внимавай!
- Да.
А ще останеш ли да спиш тук?
- Да. Защо не?
Значи тази вечер ще ми направиш бебе.
Ако искаш, и няколко.
Говоря сериозно.
За какво му е баща като мен?
Нямам занаят. Не мога да вържа и две думи. Кръгла нула съм.
Какво мога да дам на това дете?
Любов.
Е, как е Франсин?
Ти как мислиш? Бясна е.
- По дяволите!
Ще ти кажа, Стефани е млада, но е непоносима.
Ще кажеш, че и Франсин е същата, но поне ми е сигурна.
Ти как би постъпил на мое място?
- Не съм на твоето място.
И без това ми е трудно да съм на моето.
Едната или другата, ще ти кажа само едно:
винаги се връщаме да вием на гроба на майка си, като изоставено куче.
Истина е. Това е много вярно. Прав си.
Да не сте ходили на голф с тази количка? Седнете.
Това е за вас.
За мен?
- Момент.
Какво е това?
- Отворете го. Хайде.
Речник.
- Е, не е нов,
но на мен ми свърши много работа.
- Да.
Вече не ви трябва, знаете всичко.
- Не, не, нищо подобно,
но вече не мога да пътувам. С един речник, човек може да пътува.
От една дума на друга. Човек се губи като в лабиринт.
Спира, мечтае... Радвате ли се?
- Да, да, много.
Знаете ли, Жермен, струва ми се, че след "Обещание на зазоряване"
не сме чели друго.
- Така е.
Какво ви се чете сега?
Например, някой приключенски роман? Или криминален?
И аз не знам... А, да! Индианците от Амазония.
Така ли? Защо?
- Когато бях малък, имах албум,
нещо като комикс, в който се разказваше за живота им.
Живеели са много хубаво. Разхождали са се полуголи,
само с препаска, за да крият...
- Да, пола си.
Точно така. Размотават се. Свирят на флейта, пият алкохол, пушат
и през цялото време зяпат момичетата и голите им гърди.
И само едно перце за...
Мисля, че в библиотеката си имам още нещо. Един роман.
Но ще се наложи да дойдете вкъщи.
Всъщност, като казвам "вкъщи"...
- Не искам да ви притеснявам.
Не ме притеснявате. Да кажем, във вторник, за чая.
За чая?
- Да.
Нека е за чая.
- Добре.
За да намериш дума, трябва да можеш да пишеш. Нали, Жереми?
Да видим "лабиринт". Л... а...
Лабиринт...
Как се пише, а? Какво ще кажеш?
Ти как го пишеш? Не намирам думата.
Майко мила! Да видим тогава личните имена.
И така - Маргьорит.
Но е само с едно Т.
Име на цвете. Много умно! Благодаря за информацията.
Да видим Анет. Анет...
Но името не се пише така. Това тук означава "копър".
Да проверим Жермен.
Къде е този Жермен?
А ето го. Жермен.
1: германски братовчед и т. н.
2: обитател на Германия -
бургундци, франки, готи,
ломбардци, саксонци, тевтонци, вандали.
Да, миличък, вандали. Виж ти, поне не съм единствен.
Миличкият ми Жереми. Я да видим "домат" и после си лягаме.
Домат... Къде е доматът?
Кар-то-фо-ви.
"За "домат" погледни "продълговат домат."
Това ли са всичките им домати? Продълговат домат. А "розов домат"?
Ами "биволско сърце"? А "червен домат"?
Да не изброявам другите. Защо, сега не им е сезонът ли?
Я да видим "картофови".
Семейство растения двусе... Двусемеделни...
По дяволите! Не е за вярване!
Прав си, това е на китайски. Не е за нас.
Първо, един куп думи липсват, освен това има и много излишни.
Това не е за нас. Ще върна речника на Маргьорит.
Донесох ти ризите.
До довечера.
Какво казваш, а?
Какво става? А, ризите.
Проклето време! А и тези данъци, дето ги плащаме.
Е, това е равенство - вали за всички.
За кого са цветята?
- Със сигурност не са за теб.
Я да видим... 4, 5 и 6.
- Леле майко, каква риза!
Това да не са "Тути-Фрути"?
Остави ни на мира, пречиш ни.
- Точно така.
Видяхте ли новата многофункционална зала? Цялата е в графити.
Глупаци!
- Кои?
Онези малки глупаци. Тъкмо я бяхме боядисали.
Какво ще пиеш?
- Ами... един "Диаболо" с ягоди.
Вандали!
- Да, вандали, тевтонци, ломбардци...
Крадци, а не ломбардци.
- Не, ломбардци,
като бургундци, франки, готи.
- И какви още?
Знам ли... Саксонци, шведи, тевтонци, вандали.
Започваш да ни лазиш по нервите.
- Откъде го чу това? Г-н Всезнайко.
Какво е това?
- Не пипай, ще те убия!
По-полека!
- Какво ви става? Пак ли започвате?
Махайте се, ако всеки път ще се карате!
Здравей, Юсеф. Как си?
- Здравей, Жермен.
Браво, Юсеф. Не съм искала хляб за тост.
Върви да го изсушиш. И ти се изсуши.
Виж ти, върнал ли се е?
- Нали виждаш? Не е двойникът му.
Значи затова тя е...
- Ами да.
Франсин, какво ти казах? Има купувачи за старите...
Какво те прихваща?
Откачи ли? Престани! Не ме пипай!
Казвах на Франсин, че...
- Не, не казвай нищо!
Какво, нали само си говорим?
- Хайде, играй.
Добър ден, госпожо. Търся Маргьорит.
Маргьорит? А фамилията? Тук има много Маргьорити.
Маргьорит с две Т.
- А, г-жа Вандевелд.
Среща ли имате?
- Да. За да пием чай.
Много добре. На първи етаж, в дъното на коридора.
Много благодаря.
- Моля.
А, Жермен.
Вземете, от моята градина са.
- Благодаря.
Цветя и то от вашата градина. Влезте.
С речника ли се разхождате?
- Не, връщам ви го, защото...
Ами, не съм свикнал. Не ми трябва.
- Така ли?
Не знам как се пише "лабиринт" и "компания". Не мога да намеря думите.
А ако намеря думите, не съм съгласен с описанието.
Например, в моята област има различни видове домати.
Описали са само един - продълговат домат.
Останалите не растат във вашия речник.
- Имате право, Жермен.
Речникът е непълен. Аз търсих "срамна въшка",
но така и не намерих тази дума.
- Видяхте ли?
Не ви предложих да седнете. Не, не, не, не там!
Там.
- Да, да. За мен е твърде късно.
Не е нужно да изсичат горите на Амазония,
за да печатат речници, от които глупаците нямат полза.
Все едно да дадеш очила на късоглед.
Изведнъж вижда всичко. Всички недостатъци, всички грозни черти.
С вас се опитах да се науча, но...
Болезнено е. Преди беше по-лесно, по-просто.
Ще направя чай.
Жермен, като ви слушам, и мен ме боли.
Това вие ли сте? На снимката?
- Да.
Виж ти.
Същата сте си. Къде е този къмпинг?
В Заир. Всъщност, в Конго.
Изпратиха ме там на специална мисия от СЗО.
Какво е това?
- Световната здравна организация.
Момент. Дайте на мен. Ще ви помогна.
Ето така. Значи вие сте бивша учена?
Не, не, да кажем просто научен работник.
Да ви налея ли?
Благодаря, достатъчно.
Тук е много хубаво.
- Да. И е много скъпо.
Моят племенник ми помага, но до кога? Жена му не е съгласна.
Добре, тогава да се откажем.
- От какво?
От индианците от Амазония.
Намерих този роман на Сепулведа. Чилийски писател.
Това е история на индианци от далечни страни,
несправедливо обвинени в убийството на бял ловец.
Всъщност, истинският виновник е една пантера.
Добре тогава, да оставим индианците да се върнат в горите си.
Момент, момент. Как се казва книгата?
"Старецът, който четеше любовни романи".
"Изтощен, той се изправи, стискайки мачетето с две ръце,
в очакване на последната битка.
Над него женската въртеше нервно опашката си.
Ушите й вибрираха, улавяйки всеки шум в гората, но тя не атакуваше.
Изненадан, старецът се наведе внимателно, за да вземе пушката си.
"Защо не ме нападаш? Що за игра е това?"
Зареди пълнителя и се прицели.
На това разстояние нямаше как да не я улучи."
А после?
Следващия път, Жермен.
Да, уморена сте.
- Всъщност,
от днес повече няма да мога да ви чета дълго.
Защо?
- Вече не виждам добре.
Страдам от макулодистрофия. Свързана е с възрастта.
Имам петънца по ретината, които с времето се увеличават.
Трудно ми е да чета.
- Затова четете с лупа?
Да. Скоро скъпият ми Жермен ще изчезне в мъглата.
Няма да мога да броя гълъбите.
Не може ли да ви оперират?
- Зрението ми умира.
Никой не оперира смъртта.
Скоро ще ми трябва бастун за препятствията на улицата.
Разбирам, да. Почакайте. Аз ще ви намеря бастун.
За кого бяха цветята?
Сутринта видях букета на масата и помислих, че е за мен.
Чаках те цял ден. Дебнех те на всяка спирка.
Защо да ти подарявам цветя?
Да, защо ли?
За кого бяха?
Аз не съм Франсин! Няма да си тръгнеш като Юсеф!
Обичаш ли я?
Как се казва?
- Маргьорит, с две Т.
Цветята бяха за нея. Бастунът също е за нея.
На 95 години е. Да, обичам я. Доволна ли си?
Ти си напълно откачил.
Седни.
Седни.
Защо не си ми говорил за нея?
- Как да ти кажа? По какъв повод?
Възрастна жена, която брои гълъбите, речник, в който името ти е "копър"
и град, превзет от плъхове. Никой не би ми повярвал.
Аз щях да ти повярвам.
Ако я видиш... Толкова е крехка, с тънки ръце.
Прилича на онези малки животинчета, които продават в терариумите.
Козичка във витрина.
Мога да я счупя ей така.
А сега тя ще гледа живота в черно и сиво, после само в черно.
Това справедливо ли е?
Ще ослепее ли?
- Да, ще ослепее.
Какво мога да направя аз?
Да пусна чистачките, за да махна мъглата от очите й?
Жермен, успокой се.
Какво ще стане с нея? Ще стои с поглед, втренчен в супата.
А какво ще стане с всичките й книги?
Тя чете, както диша.
И когато престане да чете, ще...
- Ти ще й четеш.
Какво?
- Щом тя не може, ти ще й четеш.
Но аз не мога...
- Жермен, трябва да опиташ.
Покажи ми.
Това е за нея.
- Много е хубаво.
Мога ли да ви помогна?
- Търся... някоя книга.
На точното място сте. Имате ли предвид някой автор или заглавие?
Не, не, просто някоя книга.
Есе, нещо документално, научна фантастика?
Бих искал... Знам ли, някоя книга, която разказва история. Просто книга.
Каква да е?
- Да е кратка.
Роман?
- Да, роман е много добре.
Но да не е много дълъг и да се чете лесно.
Роман... да не е голям... да се чете лесно...
"Как се беше образувала тази плаваща улица?"
До тук добре. Няма никакъв смисъл, но е добре.
"Кое море..."
- Моряци.
А, да, да. "Кои моряци, с помощта на кой архитект
го бяха построили в открития Атлантик,
на повърхността на океана над пропаст от 6000 метра?"
Виж ти, много дълбоко.
6000 м, това са си 6 км.
- Благодаря.
Явно Атлантикът е много дълбок.
"Тази дълга улица, тези керемидени покриви,
тези скромни магазинчета,
неизменни..."
По дяволите, пак се започна. Нямам речник.
"Неизменни".
- Това е някой, който не се променя.
Като теб, например, когато не си съгласен и не отстъпваш.
"Неизменен".
"Как всичко това стоеше изправено, без дори да се олюлява?"
"Да се олюлява"?
А, да! От вълните. Да се олюлява от вълните.
"Детето си мислеше, че е единственото малко момиченце на света.
Знаеше ли изобщо, че е малко момиченце?"
Тук какво не разбираш?
- Не, просто...
Мислех си, че това човече, изгубено сред нищото,
е като Маргьорит, изоставена като врабче.
"Сякаш то живееше, обичаше и във всеки един момент
можеше да умре.
Едно същество, безкрайно изоставено
в самотните води."
По-бързо. Хайде.
- "Сякаш то живееше, обичаше
и във всеки един момент можеше да умре.
Едно същество, безкрайно изоставено..."
По-силно.
Както когато се любим ли?
- Какво?
Казваш по-бързо, по-силно, както когато се любим.
Жермен, престани.
Какво има?
- Обичам да го правим,
но не и да говорим за това. Хайде, чети.
Какво правиш? Съвсем си откачила! Дай ми маркуча!
Дай го! Дай го! Намокри ме!
- Остави ме!
Пусни ме! Предупреждавам те, ще извикам полиция!
Никаква полиция! Стига вече!
- Помощ!
Влизай вътре!
- Помощ! Аз съм твоя майка!
Да, мамо, качвай се.
- Не ме бутай! Причиняваш ми болка!
Престани и се качвай! Пази си главата!
Причиняваш ми болка, глупако!
Уморена съм. Ти ме уморяваш. Уморяваш ме.
Ела, полегни си. Да, така.
Ето, готово.
- Уморена съм.
Ще ти направя кафе.
- Добре.
Сега ще ти кажа кой е баща ти.
Луис Мариано!
Обработих дръжката с поялник. Тук, около окото. Затова е черна.
После я полирах с шкурка, след това с камилска кожа
и накрая я лакирах. Как ви се струва? Хубав е, нали?
Няма да намразя бастуна. Това е литота.
Например: "Никак не сте грозна", в смисъл на "Хубава сте".
Това е литота.
Не го мразя. В смисъл на "обожавам го".
Прекрасен е, Жермен.
- Затворете очи. Имам изненада за вас.
Каква изненада?
- Затворете очи.
"Кои моряци...
"Кои моряци, с помощта на кой архитект
го бяха построили в открития Атлантик,
на повърхността на океана над пропаст от 6000 метра?"
Книгата се казва "Детето на океана".
- От Жул Сюпервиел. Продължавайте.
"Тази дълга улица, тези керемидени покриви,
тези скромни магазинчета, неизменни..."
Как всичко това стоеше изправено, без дори да се олюлява?"
Харесва ли ви?
- Много.
Да продължа ли?
- Продължавайте.
Затворете очи.
"Детето си мислеше, че е единственото малко момиченце на света.
Знаеше ли изобщо, че е малко момиченце?"
О, г-н Да спасим света! Като приключиш
със спасяването на света, ще почерпиш по едно.
Господа.
- Чуйте го само.
Няма ли да останеш?
- Не, нямам време.
Хей, за какво нямаш време? Да поговориш с приятелите си ли?
Жермен, какво ти става? Вече почти не пиеш,
казваш думи, които не разбираме, тръгваш си. Кога ще престанеш с това?
Вярно е, променил си се. Ние предпочитаме стария Жермен.
Накрая ще се откаже и от чукането. Горката Анет.
Прав си, вече не чукам Анет. Сега правим любов.
Вярно, научих пет-шест думи,
но ако не ви харесва така, вървете по дяволите. И това не е литота.
Специалитетът на деня!
По дяволите, светнала е всички лампи.
Поне долу да беше угасила.
Мамо...
Г-н нотариус, г-н Шаз.
- Да, съвсем го забравих.
Очаквах ви, г-н Шаз.
Моите искрени съболезнования. Седнете.
Да видим това.
Тъй като майка ви няма други наследници, къщата се пада на вас
и...
- Къщата?
Нейната къща.
- Майка ми беше наела къщата.
Беше, но после я купи от г-н Блондо, спестявайки су по су.
Работеше допълнително в консервената фабрика. Ден и нощ.
И направи добре, защото преди шест години дядо Блондо почина.
Всичко беше за вас. Не ви ли е казвала?
Освен това, трябва да ви предам и тази кутия.
Признавам, че дори не съм я отварял.
С Жермен Депюи, 14-ти юли.
Това баща ви ли е?
Това са родителите ми.
А това какво е?
- Кое?
Това пластмасово нещо.
Казах ви, че не съм отварял кутията...
но когато видях това...
Според нея...
това е част от пъпната ви връв.
Представяш ли си?
Нито веднъж не ме погледна, не ми каза и една дума. Никога.
Години наред е спестявала за мен. Само за мен.
Можеш ли да повярваш?
- Да, мога.
И какво ще правя с всичко това? Освен снимката.
Я да видя снимката?
- Ето, погледни.
Били са съвсем млади и хубави.
Колко време са се обичали?
- Дълго.
Много дълго. Поне пет минути.
Жермен, бременна съм.
Бременна съм.
Полека! Внимателно!
Спри, спри!
- Какво става?
Трябва да кажа на Маргьорит. Ето, вземи кутията.
Ще се видим довечера.
Тя замина.
- Как така е заминала?
Семейството й я взе. Племенникът й и жена му.
И защо са я взели?
- Вече не можеха да плащат.
Кога я взеха?
- Тази сутрин.
Без предупреждение?
- Предупредиха нас, но не и нея.
И няма ли да се върне?
- Не вярвам.
Дойдоха с камион и взеха всичко - бабата, мебелите, книгите.
Къде живеят?
- На края на света.
И къде е това?
- В Североизточна Белгия,
почти до Холандия. Оставиха адрес и телефон.
Не остави ли някакво писмо?
Да, това е за вас.
- Благодаря.
А, това е...
Принцеса, Кашу, Пиеро,
Кокот, Крадльо, Куцичкия.
Топчице, върнала си се.
Маргьорит.
Добър ден. Идвам при Маргьорит.
Добър ден. Маргьорит я няма тук.
Вие ли сте племенникът й?
- Да, но тя не живее тук.
Къде е?
- Кой сте вие?
Жермен Шаз, неин приятел.
- А, ясно.
Вижте, тя беше при нас, докато имахме възможност.
Повече не можеше да остане тук.
- Къде е?
Скъпа, имаш ли адрес?
Сега ще ви го даде.
Г-жа Вандевелд, ако обичате.
Не, Вандевелд.
- Един момент.
Добре, няма нужда.
Мислите ли, че е любезно да се измъквате така? Честно ли е?
Каква хубава изненада...
- Има ли колела този стол?
Жермен, вие не разбирате. Това е отвличане.
Без административните документи.
Без съгласието на семейството ми. Без разрешение за излизане.
Какво имбролио!
- Имбролио?
Докато намеря тази дума в речника, вече ще сме у дома.
У дома? Как така? Аз нямам дом.
- Всъщност, в моя.
О, Жермен! Сандвичите ви изглеждат също толкова вкусни, като преди.
Искате ли?
- Да, да, този път искам.
Благодаря.
- Заповядайте.
Добър апетит.
- Благодаря.
Това не бе обикновена среща, между обич и любов.
Тя нямаше друг адрес. Имаше име на цвете.
Живееше сред думите, сред сложните прилагателни.
Глаголи, които растат като бурени.
Някои се налагат със сила, а тя с нежност.
От черупката до сърцето ми.
В любовните истории не винаги има само любов.
Понякога няма дори едно "Обичам те". И все пак се обичаме.
Това не е обикновена среща.
Видях я случайно на една пейка в моята градинка.
Беше невзрачна, не по-голяма от гълъбица с малките си перца.
Стоеше сред думите. Обикновени думи, като мен.
Даде ми една книга, после втора.
Страници, които блясваха пред очите ми.
Не умирай сега, имаш време, почакай.
Не е дошъл момента, цвете мое. Дай ми още малко от себе си.
Дай ми още малко от живота си.
Почакай.
В любовните истории не винаги има само любов.
Понякога няма дори едно "Обичам те". И все пак се обичаме.
превод ДАНИЕЛА ДОНЕВА
субтитри НИКЧО