Pan Wolodyjowski a.k.a. Colonel Wolodyjowski (1969) Свали субтитрите
по едноименния роман на ХЕНРИК СЕНКЕВИЧ
в главната роля ТАДЕУШ ЛОМНИЦКИ
участват още: Магдалена Завадска
Мечислав Павликовски
Ханка Белицка Барбара Брилска
Ирена Карел
Ян Новицки Даниел Олбрихски
Марек Перепечко
и други
музика Анджей Марковски
режисьор Йежи Хофман
Годината е 1668.
Двайсет години Полша беше разкъсвана от безброй войни.
След абдикацията на крал Ян Казимеж
чуждоземните князе насочиха погледи към полския трон.
Нас чужденец няма да ни управлява.
Няма да подкрепя германеца. Французин ще е по-добре.
Конде е велик военачалник.
- И сред нашите има добри.
Но Конде е...
Конде му се прищял... Знаеш ли някоя свободна страноприемница?
Шегуваш ли се? Сеймът е свикан!
Неблагодарен град!
Със собствената си кръв трябваше да го изтръгвам от шведа,
а сега му се свиди едно кътче за побелялата ми глава.
Ако Чарнецки беше жив, него щяхме да изберем за крал.
Значи заминаваш за Каменец?
- Такива са хетманските заповеди.
Кога тръгваш?
- След две седмици.
Пан Собиески се тревожи много за Каменец.
Турците отново са заплаха.
Напуснах Шотландия много малък. Сега Полша е моята родина.
Ако хората се откажат от личните домогвания
и се изправят в защита на страната, ще бъдем непобедими.
Кетлинг! Ах, ти, дяволе!
Я виж ти! Пан Заглоба!
Толкова време мина! Къде си отседнал?
Имам една удобна къща край Мокотов, построих я след войната.
Добре си ти тогава. А аз не мога си намеря място.
За Бога, благодетелю, няма да ми откажеш да отседнеш у мене.
Ти все едно, че ми падна от небето.
Аз съм пан Нововейски. Приятел съм на пан Володиовски.
Привет, ваша милост. Като говорим за пан Володиовски,
той и годеницата му пристигнаха ли във Варшава?
Ваша милост не е ли чул?
Годеницата на пан Михал предаде Богу дух.
Умряла... Ануля е умряла! Бедни ми Михале!
Той нищо не искаше от живота, само добра жена.
Той не познаваше нито алчността, нито амбицията.
Негов дом беше бойното поле.
А сега това, точно преди сватбата... Бедни Михале.
Изпратих за сестра му, пани Маковецка, за да го утеши,
но тя живее далеч и още не е пристигнала.
А той къде е сега?
Каза, че се е отвратил от тоя свят и стана камедул.
Камедул, значи, е станал? Пресвети Боже!
Хетманът също тъгува заради това.
Скоро няма да се роди такъв войник.
Той няма да остане камедул, дори ако трябва да нападна манастира!
Успокой се, ваша милост.
- Ако не успея да го убедя,
ще го измъкна с хитрост. Той е войник, а не монах!
Нося писмо от примаса.
Би ли благоволил да го занесеш на отец игумена?
Ще бъде според волята на ваша милост.
Братко, откога си в ордена?
- Пета година.
А не ти ли се е искало да го напуснеш?
Нали знаеш, едного войната го влече,
другиго - пиршествата, трети - жените...
Нима не те е изкушавало желанието да излезеш?
След когото вратата тук се затвори, той вече не излиза.
Ще видим. А какво става с пан Володиовски? Здрав ли е?
Тук няма човек с такова име.
Брат Михал. По-рано драгунски полковник.
Него го наричаме брат Йежи, но той още не е поел обетите.
И надали ще ги поеме.
Няма да повярваш какъв женкар беше.
Такъв любител на женските прелести няма да намериш в никой ма...
Исках да кажа, в никой полк от цялата войска.
Не ми подобава да слушам такива неща.
Слушай, братко, когато дойде брат Йежи, по-добре си върви,
защото ние тук ще си говорим за прекалено светски неща.
Аз и сега още бих искал да се махна.
Слава на Господа Бога!
Пане Михале!
Ти не си плакал сам над нещастието си.
Плаках аз, плака Нововейски, Кетлинг и всичките ти приятели.
Воля Божия! Примири се с нея.
Намери ли някаква утеха зад тази решетка?
Намерих. В тия думи, които слушам и повтарям тук всеки ден.
Мементо мори. Смъртта е утехата за мене.
Смъртта по-лесно може да се намери на бойното поле.
Тук няма живот, понеже няма земни залисии.
Все едно живея в друг свят.
- Щом е така няма да ти кажа,
че татарите се готвят да нападнат Жечпосполита с голяма сила,
понеже какво може да те интересува това?
Мементо мори.
- Така е, така.
Но човек няма защо да ти се чуди,
че предпочиташ своето спокойствие пред щастието на отечеството.
Но сега трябва да излезеш с мене поне за няколко дни.
Защо да излизам? Оставете ме на мира!
Един твой приятел, който е делил с тебе всеки къшей хляб,
умира и непременно желае да те види.
Кой е той? Кажи ми!
- Кетлинг.
За Бога, какво става с него?
- Раниха го, като ме бранеше,
не зная дали ще доживее още един ден. Излез, Михале,
за да го утешиш преди смъртта.
Побързай само, да не стане късно.
Такава молба е свято нещо.
Аз не мога да я отхвърля.
Това би било смъртен грях.
До Мокотов пътят е доста дълъг, а край леглото му мъка ни чака.
Я си пийни, Михале, та да имаш сили да понесеш всичко.
За здравето на Кетлинг.
Да побързаме.
- А за моето няма ли да пиеш?
Само по-бързо.
Ще изляза неблагодарник, ако не пия за твое здраве.
Благодаря ти.
Мразя празните дамаджанки.
Ти още не си поел обетите, значи можеш да излезеш от манастира.
Мога да изляза, но вече не желая.
Скоро ще поема обетите.
На Бога трябва да се служи с това, което Бог ти е сложил в ръцете.
А теб те е създал сабя да носиш.
Моля те, не ми припомняй за сабята.
Спри!
Слизайте, ваша милост панове.
- Оставете ни намира.
Йохан, тук има нещо за тебе.
Съветвам ви да ни пуснете. Не искам да проливам кръв.
Милост, пане!
Вие служите на Жечпосполита!
Ей ти я твоята Жечпосполита.
Успял е. Да живее Заглоба!
Как е Кетлинг?
Жив ли е още?
- Жив е!
Пане Михале...
- Насам ли?
Да.
Приятелю мой...
Михале!
- Не, недей...
Казаха ми да се преструвам на умрял, но не можах да се сдържа.
Прости ни. От сърдечно чувство ти скроихме тази клопка.
Ах, изменници...
Великият хетман!
Е, стари войниче...
Божията ръка те притисна към земята,
но тя ще те вдигне и утеши.
Родината има повече нужда от сабята, отколкото от молитвите ти.
Е, полковнико, сега вече ще останеш с нас.
Ще остана.
Защо си толкова мълчалив, Михале? Все едно си заспал на коня.
А на какво да се радвам?
Кетлинг замина с хора за Каменец, а аз с тебе кръчмите обикалям.
И ти ще отидеш. А междувременно ще се огледаш из Варшава.
Цели тълпи шляхтичи са пристигнали със семействата си.
Пък едни хубави шляхтички са плъпнали по улиците,
та на човек понякога чак му се дощява да се плесне
с ръце по бедрата като петел и да закукурига.
Трябва да се ожениш, Михале.
Не ми споменавай за женитба, защото само будиш мъка в сърцето ми.
Няма да кажа нито дума повече.
Кой идва?
Пане Михале!
Баша! Какво да те правя!
Простете и, пане, помисли ви за крадци. Михале!
Сестро!
- Братко!
Пътувах към тебе, скъпи ми братко!
Тръгнах веднага, щом дойде вестта за твоето нещастие.
Бог да те утеши, братко! Скъпи! Златен!
Мъжът ми рече така: "Вземи девойките и заминавай."
И без това, казва, ще трябва да скриеш нейде глава
от татарите, че страната ще пламне в огън.
Тръгвай бързо за Варшава докато е още време.
Войската ни е малко. У нас винаги е така.
Ох ти, скъпи Михале! Колко ти е отслабнало лицето!
Аз теб не мога да намеря, а той иска страноприемница да търся.
Трябва да ни помогнеш да си намерим местенце
във Варшава...
- Аз имам готова квартира!
Моят приятел Кетлинг ми предостави дома си.
О, Боже, не съм ти представил дамите.
Те знаят кой си ти, но ти не ги познаваш.
Това е панна Кристина Дрогойовска.
А това е панна Барбара Йежорковска.
Моят мъж е техен настойник. Те живеят при нас, понеже са сирачета.
Значи вие, пане, сте първата сабя на Жечпосполита?
Е, не съм последната. Баща ми често казваше:
Бог ти е дал нисък ръст,
затова, ако хората не се боят от теб, само ще ти се присмиват.
Прости ни, пане, но ние сме истински провинциалистки
и досега не сме познавали нито славни градове, нито славни хора.
Дори десет пъти да е по-голям тоя град,
пак ще можете да бъдете най-изисканото му украшение.
Откъде знаеш, като е тъмно?
- Башка!
Невъзможно момиче!
Аз съм Заглоба. Позволете да приветствам ваши милости.
Извинете закъснението ми,
но конят ми се подплаши и ме отнесе.
Вечерята сигурно вече е готова,
а нали знаете, че гладна мечка хоро не играе.
Усещам как нашия Михал ще забрави нещастието си
при такава прекрасна компания.
Познавам го добре. Някоя от двете такива искри ще изчатка от него,
че от тях сърцето му ще пламне като прахан.
Момите толкова се страхуват от стрелите на Купидон,
колкото куче от сланина.
Чудесни девойки! Особено ми допадна панна Барбара.
Изобщо не чувстват божията воля. Кшиша може би, но не и Башка.
Ще я почувства, ваша милост.
Такова е нашето предназначение.
Баша! Какво преживявам с това момиче!
Не мисли за нищо друго освен за оръжия, коне и война!
Веднъж се измъкнала от дома и отишла на лов за диви патици.
Видяла някакъв татарин да се промъква към селото.
И тя - бум с пушката, а той - цап във водата!
На място го свалила! И с какво? Със сачми за патици!
Ама му дадох да се разбере, нали?
Ох, ти, хайдуче мое миличко!
Но какво значи един татарин! Вие сте съсекли хиляди!
Какво съм аз пред такива рицари?
Ще те учим да въртиш сабичка, щом имаш такова влечение.
Аз съм вече малко възтежичък, но Михал също е майстор.
Благодаря за обещанието! Аз вече мога мъничко.
На стрелба с бандолетче и аз бих опитала.
Навярно по вашия край само амазонки живеят!
А ти, ваша милост панно, какво оръжие владееш най-добре?
Никакво.
- Никакво ли?
През стомана даже впиват се в сърцето
острите стрели на Купидон.
Такова оръжие владее тя, не бойте се.
Ваша милост се брани от мен като от досадна муха!
Аз не се фехтувам с ваша милост, а те уча.
Така е добре! Като за жена никак не е зле.
Като за жена ли? Ето ти като за жена, ваша милост!
Ти ме подценяваш!
- Пази Боже!
Не мога да те търпя, пане Михале!
- Ето ти, даскале, за уроците!
Като че ли сняг започна да вали.
- Ето ти един сняг!
Башка, стига! Едва дишаш вече!
Дръж сега хубаво сабята, панно, че ще я избия.
Ще видим!
- Ето!
Това го направих сама, без да искам!
Опитай сега.
За днес е достатъчно.
За Бога, току виж настинала, като е толкова загрята!
Кшиша, не излизай! Баша, Баша!
Чу ли забраната, панно? Няма да пусна тая ръка, докато не се върнат.
Виждам, че съм пленница, взета в робство.
Който вземе такава робиня, не ще има защо да завижда на султана.
Но ти няма да ме продадеш на султана, нали?
Башка, прибери се вътре!
- Няма пък! Нека замръзна!
Башка, слез!
- Няма!
Башка, веднага ела при мене.
- Няма да сляза!
Добре, седи си тогава. Ще ти кажа само,
че е неприлично девойка да седи на стълба,
защото може да даде на света забавна гледка.
Аз съм с панталони.
Второ излагане.
Рози цъфтят на снега в Кетлинговата градина.
За друг нос, не за твоя. Моля, заповядайте.
Великият хетман иска веднага да види пан Михал.
Кога го иска?
- Утре сутринта.
Добре дошъл, ваша милост полковник.
Виждаш, че не съм те забравил.
Пане хетмане, ти си като баща за нас, войниците.
И искам да поговоря с теб като баща със син.
Много пъти, още в ония времена, когато заедно воювахме,
ми идваше мисълта, че Жечпосполита може да загине.
Своеволието господства над реда.
Общественото благо и свикнало да отстъпва пред частните интереси.
Мислех си,
че няма хора, които да обичат истински това отечество.
Докато веднъж
изпратих вас, 2000 души, срещу двайсет и шест хилядна орда.
Помниш ли?
- Помня.
Внезапно ми хрумна мисълта: Ами тия мои войници?
Те гинат от чиста любов към майката-родина.
Техният пример ще възроди тоя народ!
Примери са необходими, примери, които да бият на очи.
Володиовски, теб слагам на първо място.
Искаш ли да постъпиш отново на служба и да командваш?
Кетлинг ми писа, че Каменец,
който пази границата ни, е зле въоръжен.
Повече ще знам, като се върне.
Но хората не достигат и хазната е празна.
Ще отидеш в Каменец.
Ще оставиш гарнизони в Рашков и Хрептьов.
Хрептьов е пограничен град, беше изгорен до основи.
Ти ще построиш нови укрепления.
Вземи старите си войници,
ще ти дам и Липковската хоронгва с полските татари.
Да влезе командирът.
Не изпускай границата от око.
Ако преминат татарски чамбули, смажи ги!
И се върни за изборите, защото ще ми бъдеш нужен.
Това е пан Мелехович, който предвожда липковците.
Той е добър войник, от сърце ти го препоръчвам.
Радвам се да се запозная с такъв изискан кавалер.
Войниците разправят, че по здрач се срещат свръхестествени същества,
които понякога са предвестник на зло, понякога на добро.
Но за мен няма по-добър предвестник от срещата с ваша милост.
Пан Нововейски се забавлява с Баша,
а аз излязох нарочно да те посрещна, понеже се безпокоях
за онова, което хетманът е искал да ти съобщи.
Нима наистина така се безпокоиш за мене?
Да.
Ако не беше слугата зад нас, от благодарност щях да падна
на колене в снега пред ваша милост.
Не говори такива неща, ваша милост, но като награда кажи,
че оставаш при нас и че ще мога по-дълго да те утешавам.
Не оставам.
- Не може да бъде!
Обикновен войнишки дълг. Заминавам за Дивите поля.
Обикновен дълг...
Толкова години отлагах щастието си, за да служа на родината.
За Бога, панно, плачеш ли?
Ти, ваша милост, не мисли, че съм лекомислен човек или измамник,
това не подхожда на годините ми. Искаш ли ме?
Пане Михале...
Съгласна ли си?
- Да.
В дълг съм ти до живот! Който не го разбира, нека ме вини.
Трябва ли да съобщим на хората за нашия годеж?
Как така?
Хората само ще ни говорят. Хайде да им кажем, когато се върнеш.
Бог над нас е свидетел, а хората нека не знаят нищо.
Виждам, че умът ти е равен на твоята хубост. Съгласен съм.
Няма да ни избягат. Пленниците ще ги забавят.
Ако ги нападнем открито, веднага ще ги избият.
Върнах се от поход и намерих къщата ми изгорена.
Ордата беше отвела моята Халшка.
Пий, пане, това ще потуши мъката ти.
- За ваши милости.
Най-добрия начин да удавиш мъката си.
След година арменски търговци ми казаха,
че самият Тухай бей я бил купил.
Тя нямаше още 15 години, затова не я взел в харема си.
После дочух, че една от съпругите на Тухай бей
живее заедно с любимия му син в едно крайбрежно село.
Реших да отвлека момчето и да го разменя за моята Халшка.
Събрах голям отряд и извадих късмет.
Изгорих селото, отмъкнах момчето и се сдобих с богата плячка.
Потерята не ни настигна.
Близо до Каменец ме нападнаха бандити.
Пронизаха ме с нож, въже ми вързаха на шията и избягаха с момчето..
Така изгубих Халшка завинаги.
Може още да е жива там някъде.
Може след смъртта на Тухай бей някой друг поганец да я е взел.
Може някой ден нейният син да пролее кръвта ми.
А не тръгна ли да търсиш момчето?
Как? Къде? Те не оставиха никакви следи.
Момчето беше само на три години, но сега, ако го видя, ще го позная.
Защото на всяка гръд имаше татуирана риба.
Много татари носят такъв знак. Особено тези край морето.
Не е вярно!
Аз видях трупа на Тухай бей.
И той имаше риби на гърдите. Другите имаха различни знаци.
Мнозина носят знака на рибата.
Само от рода на Тухай бей.
Татарите са вълче племе.
- Но липковците са при нас.
Може да са татари, но пак са шляхтичи.
И служат вярно на Жечпосполита.
За ваше здраве.
Благодаря.
Аз съм Хаслинг Кетлинг ъф Елгин.
Пан Михал мина през Каменец и ми съобщи,
че имам честта да гостувате под моя покрив.
Но не ме предупреди, че ще се изправя пред богиня.
Кетлинг!
Разполагам се в твоя дом като в мой собствен.
Оставих тази къща казарма, а я намирам Олимп.
Възхитителни са, нали?
Но сега сигурно ще се изнесат,
че не е прилично момичета да живеят в ергенски дом.
Никога не ще позволя това!
Володиовски ми е като брат, затова мога да приема сестра му.
Обръщам се към вас, панно, за застъпничество, а ако трябва,
и на колене ще моля.
Едва пристигнал и вече е на колене пред нея.
Кетлинг голям воин ли е?
- По-знаменит не съществува.
А срещу пан Михал били издържал?
- Срещу Михал не би издържал.
Знаех си аз.
А ти защо толкова се вълнуваш за Михал?
А, откъде накъде.
Я да се махаме. От тия танци ожаднях.
Но ако на бойното поле мъчно може да се намери по-добър от Кетлинг,
за жените той е още по-опасен. Всички се влюбват до забрава в него.
Кажи това на Кшиша, защото на мен не ми е до любов.
Мога ли да се присъединим към вашата компания?
О, заповядайте!
Тогава ще попитам още по-смело за какво разговаряхте?
За любовта.
О, толкова примамлив въпрос?
- Да.
Бих желал да чуя мнението на ваша милост, панно.
По-скоро аз бих могла да чуя нещо ново от ваша милост.
Любовта е тежка съдба,
защото при нея свободният човек става роб.
Любовта е недъг,
защото човек е като сляп и не вижда света зад своята обич.
Такава любов кучетата да я ядат.
И все пак, ако е тежко да обичаш, още по-тежко е да не обичаш.
Кого ще задоволи разкошът, славата, богатството без любов?
А понеже всеки с готовност би отдал живота си за любовта,
значи, че любовта е по-ценна от живота.
Чудно е, че твоят Кетлинг пристигна. Той за тебе докарва музиканти,
но и аз се веселя покрай тебе.
Баша!
Той ще сътвори чудеса за да те спечели и накрая ще каже:
Ваша милост панно, толкова те обичам, че не мога да дишам.
Обичам те и пеш, и на коня, и на гладно, и след ядене, и навеки
и по шотландски... Искаш ли да бъдеш моя?
О, толкова съм нещастна!
Тук са се опирали главите на краля и кралицата.
Кралицата сядаше от тая страна. Седни, пани, на нейното място.
Вярно ли е, че тя през целия си живот е била нещастна?
Да, защото не е могла да се ожени за оня, когото обикнало сърцето и.
Обичам те повече от здравето, обичам те със сърцето си
и тук, пред олтара, ти признавам моята любов.
Да се помолим за Божието милосърдие.
Боже, смили се над нас!
Боже, бъди милостив!
Боже, смили се над нас!
Панно Кристино! В името на всичко свято...
Обичам те с цялата си душа, но никога няма да бъда твоя!
В името на Отца, и Сина, и Светия Дух!
Нещата ли си приготвяш? Заминаваш ли?
Заминавам.
- Кетлинг,
какво се е случило? Къде заминаваш?
Отвъд морето.
- В името на Отца и Сина!
Получих писмо от Шотландия.
Мои стари приятели искат да се прибера.
Чакай малко да ми мине яда. Веднага ли тръгваш?
Трябва да спра във Варшава за два дни. Имам да свърша нещо.
Кога ще се върнеш?
Никога.
Кшиша!
- Какво има, Баша?
Присъни ми се, че някакъв турчин прониза пан Михал със стрела.
Да се помолим, дано Бог отмени нещастието.
Кшиша, моли с заедно с мене!
Цял живот молитви ме чакат.
Кшишо, какво говориш?
Искам да постъпя в манастир.
Кшиша!
Да, ще вляза в манастир.
Но защо?
Защо?
Не ме питай за причините, ваша милост.
Така трябва да бъде.
Дай ми поне някаква надежда.
Не мога.
Панно Кристино...
Пане Михале, дано Бог те утеши и промени сърцето на Кшиша.
Ти обещай ръката си на Кетлинг, накарай го да се влюби,
а после стъпчи сърцето му и иди в манастир.
Пане Михале!
- Дано чумата ви изтръшка!
Знай, пане, че не аз отивам заради Кетлинг в манастир!
Горко на изменника!
Коня ми!
Нека някой полети след него да го възпре!
Какво ти е, девойко?
- В яда си му казах, че се обичат!
Я говори по-ясно!
- Михал замина да убие Кетлинг!
Впрегнете файтона!
О, Боже, отрежете ми езика! Може би вече е съсечен!
Кой?
- Пан Михал.
Ако някой е съсечен, това ще е Кетлинг, а не Михал.
Ваша милост, панно,
стана вече явно, че вие с Кетлинг се обичате.
Не отричам, че изскочих от тази къща разярен и се впуснах да отмъщавам.
Но когато го погледнах в очите, разбрах всичко.
Какво е виновен? Нищо!
А ти какво си виновна? Нищо.
Нищо чудно, че Кетлинг те е обикнал. Кой не би те обикнал!
А че и ти си го обикнала, такава ми била съдбата.
Виновна е моята съдба, никой друг.
Да ти даде Бог, Кшишо, щастие с Кетлинг.
Да ти даде Бог. Мен малко ме боли, но няма нищо.
Бог да ви благослови. Няма да отиваш в манастир.
По-добре да ме благославяте, а не да ме проклинате.
Защо плачеш, ваша милост панно?
Толкова ми е жал.
Ти, пане Михале, си толкова благороден, толкова добър!
Бог да те възнагради.
Бог да те възнагради за доброто сърце. Тихо, не плачи.
Глупава Кшиша!
Аз бих предпочела един пан Михал пред десет кетлинговци.
Аз обичам пан Михал с цялото си сърце.
Повече, отколкото леля, вуйчо или Кшиша!
Баша!
Ти искаш ли ме?
Да.
Да пукна дано!
О, дяволи такива! Хулигани! Разбойници! Развратници!
Любимите ми, непослушни деца!
Годината е 1670. На полския трон
сяда Михал Вишньовецки, който се оказва слаб крал.
Страната е разкъсвана от вътрешни борби.
Югоизточните граници се охраняват от малки гарнизони.
Пане командире, голям чамбул е пресякъл границата.
Ваша милост панове, тръгваме в полунощ!
Михалко...
- Башка...
Михалко...
- Хайде де, позволи и.
Дума да не става! Няма да дойдеш!
Това е неприятелят.
Ей там са пан Нововейски и хората му.
Оттатък са Мелехович и липковците.
А там е пан Снитко.
Оттук ще можеш да наблюдаваш цялата битка.
Скоро ли ще се спуснете при тях?
Те ще ни ги докарат тук.
Но ние не ще можем да ги спрем, имаме само двайсет души!
А пан Мушалски?
Вярно. Но къде е той?
Там.
Нищо не виждам.
Михалко, ти си най-големият военачалник на света!
Започна се!
Ето ги, идват!
Михале, дали да не се отдръпнем малко?
Нали знаеш, че не обичам тълпите.
Вижте, някои се измъкват!
Насам! Тук!
Башка!
Нищо и няма, мъхът я спаси.
Добре е.
Благословени да са ръцете и, благословена да е главата и,
благословена да е земята, по която стъпва.
Халим!
Кажи ми...
...че трябва да остана за малко тук.
- Ефенди!
Аз съм твой роб и не мога да говоря от твое име.
Говори!
- Ефенди,
откакто те разпознах и ти ми каза кой си,
знам, че те чакат велики дела.
Големите чамбули, богатствата, харемите заради една...
Млък!
Ще предадеш моето послание.
Кажи им, че съм с тях, но първо тя трябва да стане моя.
Халим, трябва да я имам!
Аллах, трябва!
Кои са гостите?
Старият пан Нововейски и дъщеря му.
Михалко, повикай пан Мелехович.
Той не дойде, защото някои решиха, че е недостоен.
Аз ще го доведа.
Липсваше ми момчето ми.
Непрокопсаникът избяга преди 10 години, за да отиде във войската.
Не го наричай непрокопсаник, защото е много добър войник.
Цяла хоронгва командва, а скоро и Хашков ще му поверят.
И аз ще ида с него. Това ще ме направи щастлив.
И Евка ще взема с мене. Любопитна е да види свят.
Но щом види хубав офицер, нещо чак я подхвърля.
Не е добре да пътуваш с младо момиче тези дни.
Войната с турците е на прага ни.
- И преди сме ги побеждавали.
Войската е слаба. Единствената ни надежда е Каменецката крепост.
Орлово гнездо!
- Само дето не знаем
дали орел живее там или врана.
- Как така?
Пан Потоцки, който я командва,
мисли само за своя дом, а не за родината.
Той не обича хетман Собиески.
Да живее хетман Собиески!
Да живее полковник Володиовски!
Да живее жената на полковника!
Азия?
Какво правиш тук, негоднико?
Не те познавам, ваша милост. Кой си ти?
Ваша милост командире, това е мой човек и при това беглец!
От малък беше в моя дом!
Ева, кой е този? Казвай!
Азия!
Пане командир, това е мой човек, казва се Азия.
Докато служих, го намерих полумъртъв в степта.
Израсна в моя дом.
Синът ми не го позна, защото рано замина във войската.
Добре му беше под моя покрив, докато не започна да ухажва Ева.
Заповядах да го бият с камшик и той избяга.
Какво чакаш? Дръж го!
- Мелехович е хетмански офицер!
Аз съм шляхтич и си знам правата!
- Само аз давам заповедите тук!
Мелехович, какво ще отговориш на това?
Ако е моят човек, значи има татуирана риба на гърдите.
За Бога!
Азия Тухайбейович! Моят пленник!
Аз съм син на Тухай бей!
Тоя шляхтич твърди, че съм негов човек.
Баща ми е газил по гърбовете на по-големи от него.
Мелехович!
Нарекох се Мелехович, за да избегна преследването.
Можех да стана и хан на Крим.
Но дадох кръвта и здравето си на това отечество!
Тази родина обичам аз.
Обичам онези, които никога не са проявили към мен презрение.
Евка, ти обичаш ли Азия?
Хайде де, кажи! Обичаш ли го?
- Не знам.
Но не отричаш, нали? Значи го обичаш.
Само не се дърпай! Аз първа казах на Михал, че го обичам.
И нищо, добре сме си.
Някога трябва страшно да сте се обичали!
Разказвай как беше!
Каза ми, че ме обича в килера.
А после какво?
После ме хвана и започна да ме целува.
Да не му се надяваш! А ти какво?
Аз се страхувах да викам.
- Страхуваше се да викаш?
Значи го обичаш! А после какво?
Тате дойде и веднага го удари с брадвичката си.
После наби и мене.
После заповяда него така да го бият, че сетне лежа две седмици.
Всичко ще свърши хубаво, това е моя грижа.
Няма да тръгнеш с баща си за Рашков.
Ще останеш за четири седмици и ще се виждате често.
После той ще те отведе в Рашков и ще падне на колене пред баща ти.
Татко няма да се съгласи.
- Няма да се дърпа, та Азия е княз!
Дори сама ще дойда с тебе и ще помоля баща ти да склони.
Носиш ли писма?
Не, ефенди. Поръчаха ми да кажа всичко с думи.
Стани и говори.
Войната е сигурна. Пролетес всички трябва да заминем за Адрианопол.
А ханът къде ще бъде?
- Ханът ли?
Ще тръгне през Дивите поля направо за Каменец.
Добре си дошъл под моя покрив, Халим.
Добри новини ми донесе.
Какво ти е?
Две седмици минаха, а от Азия ни дума.
Щом ме зърне, гледа тъй диво, че не знам дали е любов или омраза.
Не плачи.
Нали е израснал в дивото, затова и обича диво.
Не можеш да я отнемеш от него, ефенди.
Не можеш да победиш Малкия сокол. Той е прочут воин, страшен!
Млъквай, куче!
Кой е?
Аз съм. Може ли да вляза?
Искам да говоря с тебе.
Моля, седни.
Знаеш ли защо съм дошла?
Не знам.
Не един носи в сърцето си скрито чувство
и не смее с никого да говори за него.
Разбираш ли?
- Какво искаш да кажеш, ваша милост?
Нарочно задържах Ева тук, за да можете да се виждате.
Разбирам.
- Тогава разбери и това,
ако не и признаеш любовта си, няма да я пусна в Рашков.
Аз също мислех да отида, за да се застъпя за вас двамата,
но поради твоето държание...
Ела с нас, ваша милост!
Толкова много ли я обичаш!
- До смърт. До смърт!
Евка също те обича.
След най-мрачната нощ Бог прати на земята светлина
и заповяда на слънцето да се издигне над морето.
След две седмици тя ще бъде моя. Навеки!
Сине на Тухай бей, ти си велик и могъщ.
Халим, тръгни още днес.
Кажи на пограничните чамбули да не дават покой на поляците.
Войниците в Ямпол и Рашков ще ги подгонят навътре в степта.
Искам пътя, по който ще поема,
да бъде прочистен от вражи войски.
Михалко!
- Какво има, скъпа?
Да знаеш, Азия лудее по Евичка.
Така ли?
Михалко, а ти обичаш ли ме още?
Ти, любов моя!
Какво има?
- Михалко,
след няколко дни Азия ще отведе Ева в Рашков.
Зная.
Михалко, пусни ме да ида с тях.
Какво? Избий си тази мисъл от главата.
Михалко!
- Никъде няма да ходиш!
Няма да... Няма...
С Бога напред!
Добър път, Башка.
В снега има следи от подкови. Едва ли са били на татари,
защото те не биха тръгнали посред зима, но все пак ще проверя.
Бих дошъл с тебе, но Ева и пани Володиовска пристигат.
Не бъди много строг с Азия, татко.
Ти не ме учи!
- Той е добър офицер.
Не е твоя работа!
- Татко...
Добре, де. Бог да е с теб.
Мъжете са такива. Когато са на служба, гледат само нея.
Щом обичаш воин, нека той да е добър.
Минаха вече три дни, а той не е казал нито дума.
Дори когато спираме, не намира време за мен.
Ти, ваша милост, трябва да поговориш с Евка.
Трябва да наглеждам хората.
- Да, но Рашков е близко,
а преди да се срещнеш с Нововейски, трябва да се разберете с Ева.
Говори.
Войската замина.
- Ами старият?
Остана в Рашков.
- Добре, тръгвай!
В Могильов няма войска.
Нито в Ямпол.
Нито в Рашков.
Аз съм господарят тук!
- Какво ти става, Азия?
Една дума кажи и ще сложа Акерман под нозете ти
и всички орди, които чергаруват из Дивите поля.
Нима не знаеше, че обичам само тебе?!
Сега си вече моя и никой няма да те отнеме от мен!
Не! Не!
- Моя!
Ефенди!
Какво има, ефенди?
Какво се случи?
След нея!
Доведете ми я жива или мъртва!
Не мога повече...
В чии ръце се намираме ние? В чии ръце, питам!
В моите. На сина на Тухай бей.
Азия!
Когото ти хранеше и чийто гръб се обля в кръв под твоята ръка.
Изменнико! Не ме докосвай!
За мен ще отмъстят! Аз имам син!
Имаш и дъщеря, заради която заповяда да ме бият до смърт с бич
и която ще подаря на последния ординарец.
Азия! Аз винаги съм те обичала!
Татко!
Ти, куче!
Азия, не!
Единственото, което ми остана,
е да отмъстя за смъртта на баща ми и позора на сестра ми.
Ще навляза дълбоко в турските земи.
Там ще се спотая и ще чакам.
Войната със сигурност ще започне през пролетта.
Липковските изменници познават пътищата,
те ще бъдат в първите редове на султанската войска.
Ще ги хванем неподготвени на собствената им земя.
Или ще пленя сина на Тухай бей,
или сам ще загина.
Нововейски.
Гасете огньовете!
Гасете огньовете!
Угасете ги!
Пане командире, тук са!
Там няма много хора. Това са стада, изкарвани на паша.
Изглежда, че се движат нощем, за да се пазят от горещините.
Липковци са, пане!
Сигурен ли си?
Липковци са.
Говори, ако не искаш да отидеш в ада с опечени крака!
Милост! Всичко ще си кажа!
Къде е Тухайбейович?
- На миля оттук.
Колко хора води?
- 600 липковци.
Да не ме лъжеш?
- А смея ли?
Само толкова са.
Шатрата на мурзата лесно ще познаете по бунчука на върха.
Има ли някакви жени в шатрата?
Чуваш ли ме?
Всичко ще кажа! Невинен съм! Само изпълнявах заповеди!
Говори!
Мурзата подари сестра ви на ординареца.
Е, братко, време е за тебе.
За това, което си извършил, ще умреш в мъки.
Започвайте.
Тръгвай, но бавно!
Заедно!
Грачиш ли? Спрете и разпрегнете конете!
Изправете го.
Сега, братко, ще отидеш в ада, но преди това
малко ще те поопека. Дай факлата!
Боже, към смъртта си е тръгнал! Турците са там!
Господи, дай му вечен покой.
Можеш да си вървиш.
Събери всички на сечището.
Значи вече не остана никаква надежда.
Цялата турска мощ е срещу нас.
А какво ще правиш с нея?
Ти ще я отведеш във Варшава.
Където си ти, там съм и аз, Михале.
Обсадата вече е факт.
Обявявам началото на военния съвет.
Чакам думите ви, ваши милости.
Какво толкова има да обсъждаме?
- Всичко.
Първо трябва да решим кой ще бъде предводител.
Поверявам командването на целия Съвет.
Простете, ваша милост, но цял живот съм бил във войската,
но такова нещо не бях чувал.
При тежко положение трябва да има един водач.
Реших да поверя командването на целия Съвет.
И поддържам решението си.
Мога ли да напомня на ваша милост,
че дори римляните, които са най-великите войници в света,
са имали диктатура през войните.
- Ние, поляците,
няма нужда да учим историята от пришълци,
имаме си свой собствен ум.
А той ни учи, че както от цял наръч дърва
имаме по-голям пламък, отколкото от една цепеница,
така много глави ще решат по-умно от една.
Подкрепям пан Потоцки и възхвалявам скромността му.
Значи е решено.
Ще решаваме заедно,
ще командваме заедно и заедно ще отговаряме пред отечеството.
А сега да обсъдим отбраната.
Пан Володиовски има най-голям опит тук.
Давам най-напред думата на него.
Имаме 1060 войници.
Да ги разположим в двата замъка пред града.
Шляхтата и гражданите ще защитават градските стени.
Приема ли се? Добре.
Предлагам да възложим артилерията на Кетлинг.
Той има най-голям опит.
- Приема ли се?
Добре.
Врагът ще насочи основните си сили към замъците.
Възложете главното командване на мен, ваши милости.
Добре.
А как ти се струва положението като цяло, пане полковник?
Ще удържим ли крепостите?
- Нали за това сме тук.
Долният замък ще отблъсне първата атака
и ще удържи, докато не го взривят. А това непременно ще стане.
Толкова ли си убеден в това?
- Друго не може да бъде.
Той е построен върху скала, само глупак не би го взривил.
А какво ще правим после?
Ще пренесем оръдията в горния замък.
Той е на такава скала, че няма да могат да го взривят.
И там ще започне същинската отбрана.
Ами ако, не дай си Боже,
бъде взривен и горният замък?
Тогава ще се защитаваме в руините.
Нямаме друг избор, освен да защитаваме това място до смърт!
Можем да преговаряме.
Какво?
- Не сме дошли тук да преговаряме!
Няма да се предаваме! Ще се бием!
Само расото пази монсиньора!
- В черквата, не в съвета!
Аз можех да бъда сега другаде,
но задето при опасност не напуснах своето стадо
сега търпя укори.
Прости ни, твоя светлост. Никой не е искал да те обиди.
Предизвика ни жаждата да се защитим!
Съветът се разпуска. Благодаря ви, панове.
В името на Отца, Сина и Светия дух...
По местата, любими мои братя!
Какво мисли ваша милост? Ще успеем ли?
Чу хората, ваша милост епископе.
Можем да удържим крепостта месец, два...Може и три.
Междувременно пан Собиески ще събере войска
и силата ни ще нарасне.
Понеже ми е поверено командването на горния замък, аз се заклевам
че докато съм жив, няма да пусна в замъка неприятеля,
нито ще отстъпя от стените, нито ще забуча бяло знаме,
дори ако трябва да бъда заровен под развалините.
Да ми помагат Бог и светият кръст. Амин.
Кълна се, че за благодеянията, които получих в това си отечество,
до последната си капка кръв ще отбранявам замъка
и по-скоро ще бъда погребан под неговите развалини,
отколкото неприятелски крак да стъпи на стените му.
Нека ми помагат Бог и светият кръст. Амин.
Помни, Михале, че...
Ако, не дай Боже...
Не зная какво ще стане с мене.
Тихо, Башка...
В Сейма цари разногласие. Хетманът няма нито власт, нито армия.
А Военният съвет е още по-зле. В него има само страхливци!
Трябва да дадем пример,
да повишим духа на хората и да им дадем твърдост.
Ако ехото от тези оръдия не стигне до Варшава,
значи Жечпосполита ще загине.
Запалете ведрата с катрана.
Огън!
Топчии, огън! Огън!
Огън!
Хвърляйте ведрата с катрана!
Мисля, че поганците изгубиха куража си.
Но не за дълго.
Ще се върнат.
Погледни ги.
Необичайно посещение на стените.
Добро утро, ваши милости. Как е при вас?
Отблъснахме ги
- Големи ли са загубите?
Както при всяка атака.
Боже мили, колко християнска кръв се проля по тия скали.
Залагат взривове под нас.
Това е обичайно при обсадите.
- Боже, Боже!
Значи трябва да напуснем долния замък.
Аз ви казах, ваша милост, че ще удържи само на първата атака.
А ако трябва да напуснем и горния замък, къде ще отстъпим?
Аз само там.
За Бога! Кого виждам!
Хич не ме слуша! Казах и, че и двама ни ще убие!
На колене я молих, но напразно!
Башко, не те ли е страх от Бога? Приятелю мой, верен до смърт!
Гюллета падат като круши! Мислех, че ще се пръсна!
От яд, де, не от страх.
- Как са гражданите?
Смели. Но богатите търговци, чиито складове се запалиха,
умоляваха епископа да предаде града.
Отидох и фраснах в лицето онзи, който молеше най-силно.
И затова епископът ми се разгневи.
Ни злато, ни сребро, мила, желая
за подвизите ми смели в награда,
с теб да живея, скъпа, желая
дори гладен край крива ограда.
Михалко, чуваш ли?
Стига с теб да живея.
Башка!
Слушай, Башка.
Какво, Михалко?
Да си кажа правичката, ние се чувстваме страшно добре двамата
и мисля,
че ако единият от нас падне,
другият ще тъгува безкрайно.
Михале, имай милост към себе си и към мене!
Когато ми дойде времето, а такава е съдбата на войника,
ти веднага трябва да си кажеш: "Няма нищо!"
Просто си длъжна да кажеш: "Михал си отиде."
Наистина далече, много далече,
но няма нищо.
- Не!
Помни, Башка. Няма нищо.
Огън!
Огън!
Огън!
Улучихме им барута!
Заповед за полковника! Предаваме се!
Писмо от пан Потоцки, сър.
Подписали са споразумение.
Имаме заповед да напуснем замъка.
Всеки има право да напусне и да иде където пожелае.
Ваши милости, трябва да изпълним заповедта.
Стари приятелю.
Направи ми една услуга.
Върви при жена ми и и кажи от мое име...
Кажи и...
Няма нищо.
Кетлинг.
Време е.
Пане полковник Володиовски.
За Бога, пане Володиовски!
Тревога свирят! Война!
Неприятелят е нахлул!
А ти не скачаш!
Не грабваш сабята!
Не яхваш коня!
Какво е станало с тебе, войниче?
Нима си забравил някогашните си добродетели,
та ни изоставяш сами в мъка и тревога?
Кой ще се изправи срещу неприятеля?
Кой ще се бие с него?
Кой ще повдига духа ни?
Една година по-късно
В полето при Хотим
войската на Жечпосполита разгроми турската армия.
превод: michelle@gyuvetch.bg fai rodis at