The Promised Land a.k.a. Bastarden (2023) Свали субтитрите
За да увеличи приходите от данъци, датският крал опитал да култивира
и да засели обширната пустош на полуостров Ютланд.
Но природата е сурова, почвата е бедна, областта гъмжи от скитници.
От десетилетия всички, които са пратени там, се провалят.
Пустошта не може да се обработва.
Копенхаген, 1755 г.
Приют за ветерани от войната
Кралската хазна
Ваше Величество, каретата чака.
Да, благодаря ти. Ще тръгнем, когато съм готов.
Лудвиг Кален? Очакваме ви.
Канцлер Паули.
Кого имаме тук?
Капитан Кален се е върнал у дома след 25 г. в германската армия.
Иска разрешение да строи върху Ютландската пустош.
Много хубави рисунки, войнико.
Само ще си загубиш времето. Пустошта не може да се използва.
Всяка земя може да се използва.
Една трета от кралството е пустош. Това е позор за страната ни.
Мога да надвия почвата и да построя първото селище върху пустошта.
Там има само пирен, скали и пясък. Нищо не може да се отглежда там.
Беше демонстрирано отново и отново от по-добри мъже от теб.
С целия ми респект, бих искал да помоля за аудиенция с краля.
Да, разбира се.
Някой би ли пратил човек да доведе краля?
Няма да пилеем повече държавни пари за обработка на пустошта.
Особено пък за надут войник в скапана униформа.
Изведи го.
Не искам нито крона. Сам ще се финансирам.
Как?
- Имам си капитанска пенсия.
Това на практика е нищо.
Да кажем, че успеете да изградите селище.
Каква според вас трябва да е наградата за щедрото ви предложение?
Благородническа титла, със съпътстващите я имение и слуги.
Бихте ли изчакали отвън, моля?
Той е никой, с неизвестен баща. Майка му е била прислужница в имение.
Бил е градинар, преди да служи в германската армия.
Успял е да стане капитан, въпреки ниския си статус.
Исканията му са безумни.
- Те са маловажни.
Можем да му обещаем да стане цар на Русия.
Никой не може да обработва пустошта.
Но докато той е там, можем да кажем на Негово Величество,
че още се борим за любимия му проект за пустошта.
Капитан Кален.
Влезте, моля. Имаме добри новини.
ОБЕТОВАНАТА ЗЕМЯ
Помощ! Помогнете ми!
Дребна монета за едно бедно същество, сам-самичко в пустошта?
Какъв добър човек сте. Сигурно имате много пари.
Защо избра да строиш къща в моя окръг, по дяволите?
"Ръката на трудолюбивите ще властва."
Какво има в кутиите?
- И аз бих искал да знам.
Дойдоха чак от Мекленбург.
Не разбирам цялата тази тайнственост.
Това ли са всичките ми хора?
Ще ми трябват повече, ако искам къщата да стане до есента.
Никой предприемчив човек с живот пред себе си
не иска да работи до смърт в пустошта.
Трябват ми три пъти повече. Намери ми ги в съседните села.
Сам си ги намери.
Имам циреи на задника, с размер на лебедово яйце. Не понасят пътуване.
Пък и горите са пълни със скитници.
Преди да забравя... 5 риксдалера.
Като окръжен комисар ще ми се плати за набавяне на всичко от списъка.
Плюс наемане на коне да отнесат тези простотии до задника на света.
Извинявай, отче.
Капитане, може ли да ти покажа нещо?
Мисля, че имам решение на проблема ти с работниците.
Много съм щастлив, че избра нашата енория.
Време беше Божията светлина да освети пустошта.
Елате. Мисля, че ви намерих дом.
Йоханес Ериксен, опитен фермер, и съпругата му Ан Барбара.
Незаконно е да се наемат бегълци.
Избягали са от жесток господар.
Ериксен може да работи здраво, а Ан Барбара е добра икономка.
Можем да работим за половин надница.
Молим само за стая, та Ан Барбара да не спи с мъжете.
Една стая, две яденета на ден, без заплащане.
Няма да получите по-добър шанс във вашето положение.
Ще имам важни посетители, когато къщата е завършена.
Ще очаквам да се поддържа при висок стандарт.
Ясно ли е?
Всичко ще е наред. Никога няма да ви търсят в пустошта.
Четири месеца по-късно, в имението Халд.
Бондо...
Стоя тук като идиот и пропускам най-добрия сезон на годината.
Бузите горят, плътта желае...
Портретите с мечка са модни из цяла Северна Европа, г-н де Шинкел.
Къде е братовчедка ми?
- Навън, тренира коня си.
Тя не прави друго, освен да тича с проклетия кон.
Някакъв капитан Кален строи къща в пустошта.
Нарича я "Кралския дом".
Ти каза, че няма да дойдат други глупаци.
Че е въпрос на време да купим цялата земя.
Кален?
- Да, Лудвиг Кален.
Разбери кой е.
- Разбира се.
Кралския дом.
Ял съм по-добро задушено в армията.
Ако имаше крава, щяхме да имаме по-гъсто мляко.
Не мога да си я позволя.
- За висок стандарт ми е нужна крава.
Направих подробна сметка на бюджета си.
Ако беше показала, че е нужна крава, щеше да има.
Тогава няма да стане по-добра.
Всичко трябва да е в спретнати малки редици.
Подът трябва да е почистен от прах. Храната да е в центъра на чинията.
Държи се като изискан благородник.
Но дрехите му са дрипави, а ръцете му са мазолести.
Странен е.
Свещеникът каза да му вярваме.
- На никого не можем да вярваме.
Никога няма да се измъкнем оттук без заплащане.
Ще останем само един сезон.
Докато спрат да ни издирват.
Един сезон в "Кралския дом".
После отиваме до крайбрежието. Искам да видя морето.
Искам да видя морето.
Къде отиваш?
- При нашия странен благородник.
Не бива да излиза сам.
Трябва ни варовикова глина.
- Ще вземем глина от морето.
Пиренът трябва да се изгори, пръстта - да се натори.
Нужни са поне 6 месеца, преди нещо да бъде отгледано.
Мога ли да попитам какво смяташ да отглеждаш?
Можеш да попиташ.
Но няма да получиш отговор.
Ела тук!
Благодаря за проклетото пиле!
Какво става?
- Скитниците.
Какво правите, по дяволите?
Сега всички скитници ще знаят, че могат да дойдат да крадат.
Защо я пуснахте?
Не можем да ги доближаваме. Дяволът ги пази.
Видя колко тъмна беше.
- Глупави суеверия. Тя е просякиня.
Взета от Юг, затова е тъмна. Следващия път я спрете.
Не искаме да ни прокълнат. Пробвай сам да я спреш.
Събирай си нещата. Повече нямаш работа тук.
Това, което правиш, е изумително.
Вече се усеща живот тук.
Йоханес.
Това не е ли Прайслер?
Йоханес, би ли се погрижил за коня ми в обора?
Капитан Кален? Аз съм майор Прайслер.
Идвам от името на Фредерик де Шинкел фон Халд.
Собственик на 130 имота и окръжен магистрат.
Г-н де Шинкел ме помоли да ви поканя на вечеря в имението тази вечер.
За мен ще е чест.
Надявам се, че можете да облечете нещо друго.
Имам униформата си.
Един от крепостните на г-н де Шинкел избяга наскоро.
Според слуховете още е в окръга.
Йоханес Ериксен и жена му.
Знаете ли нещо?
- При мен са мъжете, които виждате.
Шинкел. От него ли са избягали?
Окръжният големец, с когото трябва да се срещна?
Чичо ми обичаше кучета.
Написа в завещанието си, че Фредерик не може да сваля
нито един портрет на куче в имението.
Мисля, че обичаше повече кучетата си, отколкото децата си.
Едел Хелена Лайсинг.
Братовчедка на Фредерик.
Капитан Лудвиг Кален.
Роднина ли сте на норвежкия граф Лайсинг?
Това е баща ми.
Знаете ли много за норвежката аристокрация?
Не, само каквото всички знаят. Че баща ви е близък приятел с краля.
Ето го и него.
Лудвиг Кален. Добре дошъл в имение Халд.
Г-н Шинкел, благодаря ви...
- Де Шинкел.
Името на баща ми беше Шинкел, но аз го промених на де Шинкел.
Де Шинкел, съжалявам.
От градинар до награден капитан си е постижение.
И отне 25 години.
25 години?
Знаеш ли колко време отнема аристократ да стане капитан?
Шест месеца.
Сигурно си мразил напудрените, повишени преди теб
само защото са имали правилната кръв във вените си.
Такива са правилата.
- Казано от истински войник.
Значи смяташ да обработваш пустошта?
Ще построя първото селище на краля там.
Пустошта е Божията природа в цялото си величие.
Защо да се кастрира един див звяр?
Бог не сложи ли човека на земята, за да създаде цивилизация?
Не сме ли цивилизовани тук?
- Не казах това.
Бог няма нищо общо с цивилизацията. Бог е хаос.
Животът е хаос.
Не съм съгласен.
Бил си се в Силезийските войни. Цивилизовано ли беше?
Не, войната е хаос.
Но победителят може да контролира хаоса.
Какво мислиш за годеницата ми? Не е ли приятна за гледане?
Сгодени ли сме?
Не помня да съм казала да, Фредерик.
Сякаш всичко не е вече уредено.
Баща й ме умоляваше на колене да я взема.
Не се оплаквам.
Семейството й иска богатството ми, но аз изтеглих най-дългата сламка.
Да влезеш в аристокрацията е безценно.
Така казваше татко.
- Прав е бил.
Той създаде това от нищото.
Две крави и рало.
А сега просто лежи и гние в земята.
Животът е хаос, Лудвиг.
Вагина, пенис, лайна, кръв, хаос.
Нищо не можем да контролираме.
Разберем ли го веднъж,
можем да се наслаждаваме на нищожните си животи.
Всичко, което каза, откакто седнахме на масата, бе нелепо.
Съжалявам, капитане.
Братовчед ми има нужда от уроци по цивилизовано поведение.
Защо съм тук?
Тук си, защото си строил на земята ми без разрешение.
Вашата земя?
- Да, земята на де Шинкел.
Пустошта принадлежи на краля. Цялата некултивирана земя е на краля.
Да не си глух? Това е моята земя.
Имате ли карта с границите?
- Нямам желание да я търся.
Тогава да доведем земемер.
- Или да питаме магистрата.
Това съм аз. Решението на магистрата е достатъчно.
Няма защо да говорим повече. Г-це Едел.
Майка ти е била готвачка в имението на граф Рабен, нали?
Той беше семеен приятел.
Надарен от бога козел, който оправяше всяка слугиня с цици и вагина.
А ти си като издухан сопол от носа му.
Това е почти зловещо...
Той ли те сложи в армията?
Баща ми го правеше, когато се умореше от копелетата си.
Малките ми полубратя, с копнежа в очите и мръсните нокти.
А сега копелето иска да стане важен човек в пустошта.
Какво ще получиш, ако се справиш? Имение?
Изискана титла?
"Фон Кален"?
Какво е това?
- Договор.
Може да опитате късмета си върху земята на г-н де Шинкел.
Той ще ви помогне с мъже, провизии и материали.
В замяна ще му плащате 50 процента от бъдещите си приходи.
Дойдат ли заселници, стават крепостни на г-н де Шинкел.
Не, благодаря.
Силно ви препоръчвам да приемете предложението.
Земята е на краля. Аз работя за краля.
Малцина биха посмели да се опълчат така на Фредерик.
Ще те видя ли пак, капитане?
Не виждам как.
След месец има Празник на жътвата. Всички напудрени ще дойдат.
Първата неделя на септември.
Не мисля, че съм поканен.
- Можеш да дойдеш като мой гост.
Мога да поканя когото си искам.
Вземи... За да не ме забравиш дотогава.
Защо никой не работи? Къде са мъжете?
Няма ги. Майор Прайслер почука на вратата ми снощи.
Поиска да дойда и да предложа на мъжете двойно заплащане
за една от фермите на де Шинкел.
И ти го направи без колебание?
Яздих цяла нощ и задникът ме боли.
Моля те, не стреляй по пратеника.
Не можеше да знаеш, че това е негова земя.
Няма да намерим нови работници. Няма да посмеят да предизвикат Шинкел.
Всички ли са луди?
Имам правото от краля да бъда тук. Законът е на моя страна.
Няма значение.
Ако Шинкел иска нещо, продължава, докато не го получи.
Той е съвсем сам сега. Дори не е изгорил пирена.
Може би няма повече от 100 риксдалера, останали от капитанската му пенсия.
100 риксдалера? Това е нищо.
Така е. Никога няма да подготви земята.
И когато зимата дойде, той ще подпише.
"Скъпи капитане, забавно ли е да строите имот в пустошта без мъже?".
"Ето малък подарък, който да внесе малко радост в ежедневието ви."
"Фредерик де Шинкел."
Може да краси курника.
Знам откъде да намерим хора.
Хей, хей! Ела тук!
- Пусни ме, по дяволите!
Как се казваш, малка крадло?
- Анмай Мус, по дяволите.
На колко години си?
- На две.
Не, не си.
- Тогава съм на 35.
Не знам, по дяволите.
Къде са циганите, с които пътуваш? Къде е станът им?
Помниш ли това?
Утре сутрин ще ми покажеш къде са.
Ясно?
Те ще ме убият.
- Това не е мой проблем.
Бедната малка Анмай Мус. Живя кратък и труден живот.
Не беше яла 11 дни и гладът я принуди да краде.
Родителите й не я искаха и я продадоха на скитниците...
Спри, не искам да го слушам.
Не, не, не...
Не, пусни ме!
Безполезна глупачка. Ще си получиш наказанието по-късно.
Какво правиш тук, господине?
Имам работа за всички ви.
10 риксдалера, за да ходите на нивата до есента.
Чия нива? Ти не притежаваш нива.
Пустошта.
- Пустошта!
Изискан войник като теб знае, че законът не ни позволява да работим.
Можеш да идеш в затвора за това.
Имаме ли сделка?
20 риксдалера.
И искам това там... Медалът ти.
Винаги съм искал да бъда генерал.
Не можеш да го получиш. И не съм генерал, а капитан.
Поздравете генерал Хектор!
Помните ли, когато срещнахме дявола тук в пустошта?
Под формата на малко момче. Избягахме!
Сега той трябва да бяга. Защото сега генералът е тук!
Сега генералът е тук!
Сега и генералът, и дяволът работят!
Дръжте огъня под контрол!
Хей, шилинг за една нощ?
- Не, благодаря ти.
Вземи пръчката, господине.
Вземеш ли веднъж тази пръчка, принадлежиш към нейния клан.
Можеш да я имаш за 5 риксдалера.
Тогава ще се отървем от това черното.
Не сме от един клан. Ясно?
Прясно отстрелян дивеч за празника. Застрелях две.
Всички може да опитате. Всички трябва да живеете добре!
Но преди всичко аз трябва да живея добре.
Видя ли животните? Застрелях две.
Имам обезпокоителни новини от пустошта.
Кален е наел шайка цигани да работят за него.
Но Прайслер откри и нещо друго.
Три каруци. Търси по-близо до брега. Помни, трябва да е бяла глина.
Трябва да е бяла глина.
Г-н де Шинкел хареса тази.
Тогава той да си я сложи.
Моята ще е по-проста. Скромна, но все пак женствена.
Имате предвид такава, каквато един военен би оценил?
Би трябвало да стоиш далеч от Шинкел.
Всеки, който е някой, ще дойде.
- Всеки, който е някой?
Търговци. Хора, с които ще търгувам.
Очевидно е, че не отиваш само за това.
Не бива да се месиш в личните ми дела.
Ти си икономка.
Сега е толкова добре, колкото може да бъде.
Онези хора трябва да ви приемат такъв, какъвто сте.
Но трябва да помниш да криеш този шев.
Слава Богу, вече си тук. За малко да не те позная.
Лудвиг Кален!
Капитанът, завоевателят на пустошта.
- Де Шинкел.
Радвам се да те видя, но не може да останеш с тази въшлива перука.
Не мога да подлагам гостите си на това.
В перуката ми няма въшки.
- Мога да видя как лазят и пълзят.
Лизе има перука, която можеш да заемеш.
Хайде... Веднага.
Да...
Точно така. Сега си като нов.
Забавлявай се на празненството.
Елате с мен, господине. Госпожицата ви очаква.
Г-це Едел.
- Капитане.
Беше подарък от братовчед ви.
Той е разглезено дете,
опитващо се отчаяно да впечатли приятелите на баща си.
Пие от сутрин до вечер
и се хвали с всички слугини, с които е преспал.
Изглежда, смята, че намирам това за забавно или привлекателно.
Трябва да се махна.
Трябва да се махна от тук.
Какво казва баща ви?
- Той мисли само за парите.
Забранил ми е да се връщам у дома.
Трябва да остана тук през зимата
и да се опитам да видя доброто във Фредерик.
Иска да се оженим до една година.
Освен ако не му представя по-добра алтернатива.
Мога ли да го направя?
Мъж, който сбъдва най-висшето желание на краля,
с титлата и наградата, които получава за това,
вероятно би могъл да е достоен да се ожени за вас.
Ако това е, което питате.
Не мислех, че е толкова очевидно.
Не си имал много дълги разговори с жени.
Нали?
Това е най-дългият разговор, който съм имал, това е сигурно.
И ще успееш да изградиш селище там?
Да.
Съжалявам, че прекъсвам тази магия, но искам да разкрия една изненада
и не мога да чакам повече. Това е нещо много специално.
Този фермер избяга през пролетта.
Отнасях се към него и жена му с уважение, дори с любов,
както се отнасям към всичките си хора.
А той за благодарност избяга.
Криеше се при Лудвиг Кален в пустошта.
Но стига за това. Това е дълга история.
Ако прекъснете законно наказание на селянин,
самият вие ще бъдете сметнат за закононарушител.
Не се тревожете, водата не е толкова гореща, колкото изглежда.
Още веднъж за красивите момичета!
Още веднъж за красивите момичета!
Мисля, че ще е добра идея да спрете сега.
Хората не са с вас.
Не... Още веднъж за красивите момичета!
Фредерик! Това е достатъчно.
Направете го още веднъж! За красивите момичета!
Убихте го.
Имам пълното право да наказвам моите крепостни.
Никой не можеше да знае, че ще умре.
Какво ще кажеш, Бондо?
Да, прав сте.
Беше инцидент.
Фермерът трябва да е бил деликатен или...
Оставете го. Той е мой.
Вече не е ваш. Според закона сега принадлежи на Бог.
Тогава го вземете.
Лудвиг, знам, че ползваш цигани за работници.
Не може да подслоняваш цигани извън закона.
Нареждам ти да ги отпратиш.
Ето как ще стане. Ако скитниците не си тръгнат до утре сутрин,
ще ги махнем от там със сила. Вас също.
Лудвиг, мога да си затворя очите, ако просто подпишеш нашия договор.
Съжалявам.
Не ми приличаше на човек, който се страхува от нещо.
Имахме споразумение.
Не мога да подготвя почвата, ако не си свършите работата.
Не е нужно да си тръгвате. Може да работите през нощта.
Идиот ли си? Има сварен човек ей там в земята ти.
Не искаме да умрем заради твоя проект за пустошта.
Какво ще правим?
Няма да преживееш зимата без пари и хора.
Не ми трябват хора. Мога да го направя сам.
Земята ще бъде култивирана тази пролет.
Ами Шинкел?
Шинкел изрежда всички слугини.
Винаги има един или двама пазачи, за да не избягаш.
Когато с Йоханес се оженихме, той побесня, защото не бях негова.
А сега го уби.
Шинкел няма да се спре пред нищо, докато не спечели.
Къде смяташ да идеш?
Колкото е възможно по-далеч.
Бих искал да те помоля да останеш.
Не мога да работя на нивите и да поддържам къщата.
Нуждая се от теб.
Да поддържам къщата?
Съпругът ми е мъртъв, а ти се боиш, че подът няма да бъде изметен.
Или че всичко няма да е идеално, както обикновено!
Мога да ти платя.
- С какво?
Нямаш пари.
- Когато кралят научи...
Не говори за краля така, сякаш ти е приятел.
Никога не си го срещал и няма да го срещнеш.
Той не знае, че съществуваш.
От какво се страхува Шинкел?
Какво ще стане с него, ако тук има селище?
Тогава ще загуби властта си и ще стане незначителен човечец.
Ще върша работа за трима души, така че ще ми се плаща двойно.
И една пета от реколтата.
Една десета.
И искам да знам какво смяташ да отглеждаш.
Какво е това?
- Картофи.
Отглеждат ги в Германия и Франция.
Издръжливи са. Понасят всичко, освен сланата.
Майка ми беше готвачка.
В едно имение.
Беше в същата ситуация като теб.
С нейния господар.
Ти си син на земевладелец?
Той беше мой баща, да. Но аз не бях негов син.
Проклета гадост!
Какво правиш тук?
Избягах от онези мръсни свини.
Не искам да ме продадат.
Хайде...
Ще трябва пак да намериш другите. Не може да останеш тук.
Не мога да се грижа за дете. Дори за нас няма достатъчно храна.
Проклет крадец, проклет крадец...
Открадна ножа ми и утре в 7 ще изгубиш живота си.
Бръмбар! Хвани го, татко!
Глупав ли си? Той яде деца.
- Не, не яде.
Той е много по-уплашен от теб, отколкото ти от него.
Мадрум, виж! Държа бръмбар!
Не разбирам циганските ти думи, Анмай Мус.
"Мадрум". Идва от латински.
Това е корен на думата "майка".
Мадрум... Божи човек.
И татко.
Да, добре. Сега да се захващаме за работа.
Но мелничарят хвърлил в езерото малкия Карл Андерсен.
И всички разбрали, че мелничарят дави деца всяка нощ.
Защо някой не се погрижи за негодника?
Скоро ще стане. Искаш ли да чуеш още?
Да, по дяволите, какъв негодник!
- Трябва да спреш да ругаеш.
Защо не е отлетял до децата, щом можел да лети?
Самият мелничар имал 4 деца.
Трябва да го изпиеш. Дробовете ти трябва да си починат.
Тялото й не може да пребори болестта. Трябва й храна.
Каша и вода не са достатъчни.
- Това имаме.
Имаме картофи.
- Няма да ги пипаме.
Остана ни една коза. Трябва да изкараме на мляко цяла зима.
Има 20 чувала с картофи...
- Няма да ги пипаме!
Бащата на Едел каза, че бърборела за Лудвиг Кален в писмата си.
Нали не мислиш, че го харесва?
Тя е реалист. Никога няма да предпочете селянин
пред най-преуспелия мъж в окръга.
Никога.
Не, не би го направила.
Тя е много по-умна.
Тогава какво знае тя, което ние не знаем?
Той получи пратка чак от Германия.
Може би са картофи.
Картофи?
Не казват ли, че можели да растат на почти всякаква почва?
Анмай Мус, влез вътре и си почини.
Весела Коледа, Лудвиг.
Надяваше се, че е Едел.
- Какво правите тук, Шинкел?
"Де Шинкел", Лудвиг. "Де Шинкел".
Още ли си тук?
Ще си дойдеш у дома, като се умориш от пустошта.
Винаги ще бъдеш моята малка Ан Барбара.
Всъщност дойдох с добра воля.
Остатъци от Коледната вечеря. Има и свинско, и кейк.
Може да се наложи да гризете малко, за да отделите местото от кокала.
Влез тук, че е топло. Имам добри новини за теб.
Не бях разумен, знам.
Дойде тук в пустошта с твоята голяма мечта.
Тогава аз просто си седях в имението и ти провалих всичко.
Не си ли любопитен?
- Това са пари.
Точно така. 2000 риксдалера.
Достатъчно са за две селища и за наемане на колкото хора искаш.
Можеш да живееш като крал.
Няма да работя за теб.
- Няма да работиш за никого.
Просто иди някъде другаде да обработваш пустошта.
Стига да е далеч от мен, за да не се гледаме един друг.
Започни отначало някъде другаде.
Тогава кесията ще е твоя.
Значи имаме договорка?
Искам да се прибера при моята топла камина.
Още нещо.
И ще трябва да докладваш на Кралската хазна,
че това е моята земя и винаги е била.
Лудвиг.
Лудвиг.
Козата струва 100 пъти повече от проклет чувал картофи, знаеш го.
Ами ако реколтата пропадне? Лудвиг, недей!
Знам, че това е Мислинг.
Вече не я чувам отвън.
Разкажи ми пак.
Какво ще стане, като дойдат заселниците, скъпи татко?
Когато заселниците дойдат, ще можем да култивираме цялата пустош
и кралят ще дойде да ни посети.
- Главният господар.
Да...
Тогава главният господар ще дойде да ни посети.
Ще има камина във всяка стая и плътно затворени прозорци.
И ще получиш всичката храна, която можеш да изядеш.
Ще имаме животни в обора.
Толкова животни, колкото Ной е имал на своя Ковчег.
Дадох одеялото си на Анмай Мус.
Просто трябва да се стопля.
Знам, че сърцето ти принадлежи на друг човек. Моето също.
Остана ли още от Мислинг?
Кога ще поникнат?
- След два или три месеца.
И после ще има много от тях. Стотици чували.
Дявол го взел! Стотици?
- Още един.
Слана!
Одеялата не са достатъчни. Вземи пирена!
Татко, покълнало е!
Татко, татко, покълнало е!
Ела да видиш!
Покълнало е, татко!
И точно ти го откри, Анмай Мус.
Ти го откри.
"Отгледани в пустошта. Л. Кален."
Осъзнавате ли какво означава това?
Отне ни 50 г. да стигнем дотук.
- Стига...
Държите се така, сякаш е изобретил колелото.
Отне му година да отгледа един чувал.
- 80 чувала... според това.
Негово Величество Краля!
- Ваше Величество.
Казаха ни, че сме получили пратка с картофи от Ютландската пустош.
Точно така, но...
- Това е велик ден за Дания.
Пратете заселници там, както и подходяща награда.
Какво?
Г-це, капитанът е успял да отгледа картофи в пустошта.
Откъде чу това?
- От камериерката на Бондо.
Направили са го кралски земемер. 50 заселници пътуват от Германия.
Никога не съм се съмнявал. Нито пък Бог.
И говорейки за Нашия Господ, ще ви оставя за малко.
Утре сутрин ще ида до Оденсе.
- Тогава си натопи главата във ведро.
После до Копенхаген за парите за първата църква в пустошта.
Наздраве! Палачинки!
Наздраве!
Блатният...
... торф често е
хранещ...
- Хранителен.
"Хранещ" е нещо съвсем различно. Хранителен.
Лудвиг?
Ти ли си Лудвиг Кален?
Добре дошли в "Кралския дом".
Вие, които стоите тук днес, ще влезете в историята
като първите кралски заселници в датската пустош.
Строителните материали за къщите ви пътуват насам.
Може да направите лагер в долината, там е защитено от вятър,
и ще си починете след пътуването.
Имаме хляб и месо за всички.
- Тя какво прави тук?
Работи тук.
Помага ни с животните и земемерството.
Анмай Мус, ела.
Не.
Такива като нея носят нещастие и смърт.
Ако ще оставаме, тя трябва да си тръгне.
Ще я държа далеч от жените и децата ви.
Тя ще стои в къщата.
Няма да я забележите.
Нека мине време и ще разберат, че изобщо не си опасна.
Имам чувството, че воня.
Ти в нищо не си сгрешила.
Боят се от теб, въпреки че би трябвало да знаят по-добре.
Както ти някога се боеше от малките бръмбари.
Мислех, че каза, че не вониш.
Спри да дразниш. Не те бива в това.
Тук някой вони.
Ти вониш като конска пикня!
- Какво каза?
Това е най-лошото нещо, което съм чувал!
Две стъпки надясно. Точно там.
После пишеш "220" в тази колона.
Две, две и кръг.
Господинът с перуката няма ли да се ядоса,
че сме така близо до замъка му?
- Може би.
Но той вече не решава тук.
Скъпи Фредерик.
Изглежда, можеш да останеш важна фигура тук,
въпреки че заселниците пристигнаха.
Но Лудвиг Кален сега е кралски земемер.
Ако се бориш с него, рискуваш всичко.
Трябва да се помириш с него.
Тогава ми кажи сега, че ще се омъжиш за мен.
Какво те спира?
Каза, че още съм важна фигура.
Така че кажи да.
Кажи да.
Да не мислиш, че не знам за плана ти?
Сигурно вече си разтворила краката си за него.
Така ли е?
Пусни ме. Пусни ме. Пусни ме!
Хайде...
Удари ме пак.
Удари ме пак.
Господарю...
- Какво правиш?
Какво има?
Не, не!
- Спри!
Спри, Фредерик!
Ти си луд...
Ти си луд...
Кален и картофените му германци трябва да се махнат, Бондо.
Той трябва да си тръгне.
Насам. Вътре има много храна.
Какво става?
- Мисля, че сънувах нещо.
Стой тук.
Спокойно, спокойно...
Влез вътре и заключи вратите.
Да...
Чист разрез. Не са били вълци.
- Сигурно са надушили кръвта.
Половината ни животни са мъртви. Кой го е сторил?
Питер?
Питер!
Питер!
- Вера!
Вера!
Що за кон е това?
- Убил си двама невинни.
Надявам се, че имаш доказателство за такова абсурдно твърдение.
Но аз съм само окръжен магистрат.
- Те бяха под закрилата на краля.
Знаеш ли, мисля, че сте били посетени от разбойници.
Няколко мои ферми бяха засегнати. Веднъж усетят ли вкуса на кръвта...
... се връщат отново и отново.
- Шинкел!
Стой далеч от пустошта. Разбра ли?
Хаос, Лудвиг.
Можеш да правиш планове колкото си искаш...
Животът е хаос. Защо ти е трудно да го приемеш?
Може ли чаша вода?
- Разбира се, че може.
Кладенецът е точно отвън.
Какво?
- Ан Барбара.
Искаме да останем сами.
Разбира се.
Мислех, че е твоя икономка.
- Такава е.
Не трябваше да идвате.
- Знам кой е убил заселниците.
Майор Прайслер и приятелят му Ромер дойдоха с четирима мъже в окови.
Сигурно са ги взели от затвора.
Още ли са в имението?
- Не.
Не са останали там.
Има ли къде другаде да бъдат?
Къде може да се крият?
Ловната хижа на Фредерик.
Какво ще правиш?
- По-добре се прибирайте, веднага.
Ела тук.
До скоро.
Знам кой уби Питер и Вера.
И знам къде са.
Никога нямаше да дойдем тук, ако знаехме, че си във война
с господаря на имението. Трябваше да ни кажеш.
Това е земята на краля. Законът е на наша страна.
Нападателите ще се върнат. Разбирате ли?
Трябва да ги спрем.
Някой от вас бил ли е в армията?
Никой от нас няма да си мръдне и пръста,
докато не отпратиш далеч дяволското момиче.
Тя няма нищо общо с това.
- Не искаме да слушаме това, Кален!
Казахме ти, че носи лош късмет.
Сега двама от хората ни са мъртви.
Отпрати я или си тръгваме.
И тогава можеш да забравиш за своето селище.
Какво ще решиш?
Не можем просто да я отпратим. Тя е нашето дете.
Да си тръгват.
- Престани.
Нямам избор.
Напротив, имаш.
Но всичко трябва да пасне на великия план на Лудвиг Кален.
Искаш благородническата си титла, за да общуваш с изискани хора.
Какво искаш да направя?
Нямам избор.
В Оденсе има манастир, в който приемат бездомни деца.
Ще получава храна и легло, но ще трябва да работи за това.
Ще бъдеш щастлива там, където отиваш.
Има много други деца там.
Така...
Да...
Ще имаш добър живот.
Знаеш да четеш. Знаеш как да се грижиш за животни.
Сега трябва да си силна.
Така... Тръгвай!
Татко!
Татко!
Колко време ще стоим в тази дупка?
Докато работата е свършена.
Дванайсет години в затвора, а нарича това "дупка"?
Влизам вътре да си почина.
Тръгваме след час. Пригответе оръжията.
Какво става, по дяволите?
Германците ни атакуваха. Само аз успях да избягам.
Проклетите картофени фермери!
- Всичко стана с военна прецизност.
Ръководена от Кален.
- А стоиш тук и пиеш!
Трябваше да останеш да се биеш, страхливец такъв!
Дайте ми нови хора и ще му затворя устата завинаги.
Тогава го направи! Какво чакаш още?
Видя ли кой уби Ромер?
Кален.
Значи е убил хладнокръвно датски офицер...
... и имаме свидетел.
Германците ни казаха какво е станало.
И къде сте били снощи.
Събра ли пари за църквата?
Казаха също, че си отпратил Анмай Мус.
Къде е Ан Барбара?
Имаше бележка.
Няма да се върна.
Ако можете да докажете, че Кален е убил офицер...
Можем. Майор Прайслер го е видял със собствените си очи.
Искаме да ти помогнем, Шинкел.
- Де Шинкел.
Никой собственик на имение не иска Кален да изгради селището си.
Но едно нещо малко ни озадачава.
Разпределението на приходите, което предлагаш.
Това е моята земя, моята пустош. Честно е аз да получа най-много.
Не е твоята земя, Шинкел.
Знаеш го много добре.
- Де Шинкел.
Ако нещата потръгнат добре, можеш да вземеш една десета като нас.
Седиш и ме обиждаш в собствения ми дом.
Можете да забравите за това. Забравете!
Г-н де Шинкел приема условията ви.
Просто трябва да премисли една нощ. Но е договорено.
Проклятие.
Убил е офицер.
Офицер!
Освен това е успял да обедини най-могъщите земевладелци на Ютланд,
които обичайно се мразят взаимно,
в единен фронт срещу нас!
Няма да го защитавам, това е сигурно.
Съгласихме се, че Кален няма да се справи.
Може би трябва да проучим какво се е случило.
Негово Величество беше впечатлен от постижението на Кален.
Негово Величество не знае нищо за Кален, идиот такъв.
Денонощно е пиян.
Не му пука кой е в пустошта, стига там да има някого.
Ако се съгласим с предложението на земевладелците, осъждаме Кален.
Без съдебен процес, без да чуем неговата версия.
Още не си разбрал.
Ако кралят попита...
... нищо не се е променило.
Селището се строи. Всичко върви по план.
Не можем да осъдим човек, който никога не е съществувал.
Пребивавате незаконно върху земята на Фредерик де Шинкел!
Трябва да напуснете района незабавно и да се регистрирате в имение Халд.
Имате време до вечерта да си съберете нещата.
Прайслер! Махайте се от тук!
Селището е под протекцията на краля.
Вече не. Земята сега принадлежи на г-н де Шинкел и неговите партньори.
Документът е подписан и подпечатан от Кралската хазна.
В името на Бог, престанете!
Трябва да ви помоля да си тръгнете.
- Не се меси, Еклунд. Върви си.
Нямаш правомощия тук, Прайслер.
Нает си от частен собственик на земя.
Какво ли ще кажат властите, като научат, че си убиец?
Антон, недей.
Че си дошъл с банда престъпници и си убил невинни хора.
Млъкни, Антон. Върви си.
Кралската хазна може да не повярва на група германски фермери,
но аз съм Божи човек и ти гарантирам...
Спри!
Арестуваха Лудвиг Кален.
Де Шинкел пое управлението на "Кралския дом".
Отвори вратата! Пусни ме да изляза!
Не отивайте при него, госпожице.
Това само ще влоши нещата.
Лудост е, че стигнахме дотук, Лудвиг.
Беше напълно ненужно.
Кажи, че земята е моя, че винаги е била моята земя,
и ще те оставя да живееш.
Обещавам.
Земята е на краля.
Кажи им да започват да варят водата.
Лизе...
- Пак ли работиш тук?
Господинът поиска чаша ликьор. Ще се погрижиш ли?
Какво правиш тук?
Нека се поохлади малко.
Господарю, г-ца Едел желае да ви види в спалнята ви.
Вече иска да ме види в спалнята ми.
Не, благодаря. Ще си остана тук.
Госпожицата каза, че иска да преговаря за условията на годежа.
Ще се омъжиш за мен, а аз ще пощадя живота на Кален, така ли?
Да.
Това е единственото ми условие.
Ти си такава измамница.
Не може да се вярва и на една дума от твоята уста.
Но ако ми покажеш тук и сега, че наистина го мислиш...
... тогава ти обещавам да го пусна и съдът ще реши съдбата му.
Да ти покажа?
Стига... Знаеш какво имам предвид.
Направо там на пода?
Или да идем на леглото?
Можем да направим каквото поискаш. Можем да направим и двете.
Май пих твърде много вино.
Ан Барбара?
Не може да идваш тук.
Махай се! Охрана!
Ще те обесят за това, кучко!
Не, недей...
Това е за Йоханес.
Господарят на имението е мъртъв!
- Ан Барбара го уби!
Съжалявам, че отне толкова време.
Трябваше да обясня на Кралската хазна връзката между събитията.
Германците си тръгнаха, Лудвиг.
Г-ца Едел се прибра при семейството си в Норвегия.
Можеш да задържиш "Кралския дом".
Но бог знае дали някога ще пратят нови заселници.
Ан Барбара?
Няма да я видим отново.
Ще бъде в Олборг до живот.
Без право на посещения. Без шанс за освобождаване.
Смени ли водата? Върви да я смениш!
Нужен ми е силен работник в къщата.
Някой, който го бива с животните
и знае как да пише числа в земемерската книга.
Не знаеш ли къде мога да намеря такъв човек?
Не трябваше да те отпращам.
Обещавам никога повече да не те разочаровам.
Обещавам винаги да се грижа за теб.
Тя кога ще се върне?
Няма да се върне. Тя е щастлива там, където е.
Мисля, че живее на брега, в малка къща до водата,
както казваше винаги.
Щом Божият човек е на небето, а германците са си тръгнали,
ще останем само ти и аз, татко.
Но можем да се справим, нали?
41... 18.
16...
Не мисля, че ще вали.
Можем да оставим козите отвън на тревата.
Здравейте. Да ви трябва поправка на прозорци или нещо за подмяна?
Не, нищо не ни трябва.
А ножове за заточване?
Трябват ни 5 нови прозореца и има кутия с ножове за заточване.
Оборът трябва да се стегне за зимата. Трябват нови камъни за кладенеца.
Бива си я, нали?
- Престани!
От племето ли сте?
Циганка ли си?
Анмай Мус?
Да, още надолу.
Добре, махни си пръстите.
Лудвиг фон Кален, имаме честта да ви връчим този официален указ,
че съгласно договорката, получавате титлата "барон",
заедно с правата за ползване на земята и 20 г. освобождаване от данъци.
Апанажът ви влиза в сила, когато селището бъде създадено.
Това са 2000 риксдалера годишно.
Селището?
- Да.
Изпращаме 400 заселника през пролетта.
Ще имат доста работа за вършене.
Можем ли да ви поздравим, фон Кален?
Това е огромно постижение.
Най-после ги изпратих.
Не бях виждал двама възрастни мъже така завладени от картофи.
Шнапс!
Как са хемороидите?
- Вече не говоря за тях.
Хората още не разбират болката, която трябва да понасям.
Получи още един отказ за намаляване на присъдата на Ан Барбара.
За жалост имам още лоши новини.
Ще пратят затворничките от Олборг като роби в Копенхаген.
Също и Ан Барбара.
Знаеш също като мен какво означава робството.
Онези бедни хора не живеят дълго.
Съжалявам, че трябваше да ти кажа това.
Мога ли да взема бутилката за обратния път?
Нещата рядко стават така, както си представяме, Лудвиг.
Благодаря за всичко, татко.
Лудвиг Кален напуска пустошта през 1763 г.
Благородническата му титла е анулирана.
Превод: lavender
Режисьор НИКОЛАЙ АРСЕЛ
МАДС МИКЕЛСЕН
АМАНДА КОЛИНС
СИМОН БЕНЕБЕРГ
Сценаристи АНДЕРС ТОМАС ЙЕНСЕН и НИКОЛАЙ АРСЕЛ
Филмът е базиран на книгата "Капитанът и Ан Барбара" от Ида Йесен