Gui da gui a.k.a. Encounters of the Spooky Kind (1980) Свали субтитрите
Какво има?
- Тревожа се за теб.
Затворен съм тук от над десет години.
Ти едва пристигна, а може да останеш повече.
Може да имам повече късмет от теб.
Някога и аз бях оптимист, но все още съм тук.
Не искам да свършиш като мен.
- Чичо, много си добър.
А хората горе са много лицемерни.
Ако всички бяха като теб, сега нямаше да съм тук.
Прав си. Аз съм тук отдавна. Ти обаче си нов.
Надявам се някой ден да можеш да се освободиш.
Чичо, добре ли си?
- Няма страшно.
Дупката става по-голяма и от течението настивам.
След като се махна, може да вземеш моето място.
Някой идва.
Дебелак.
- Мой е.
Чичо, не може така.
- Защо? Той ще ме измъкне.
Точно като другите си.
- Не съм. Просто съм реалист.
Стар негодник!
- Успокой се, младежо.
Моля? Не искам да си пропилея времето тук като теб.
Дори тук има ред. Не започвай спорове.
Нека по-добрият победи.
Остави ми малко, стар негоднико!
Това беше много страшно!
Уплаши ме!
- Ти ме уплаши! Кошмар ли сънува?
Откъде разбра?
- Защо иначе ще пищиш така?
Сънувах два полудели призрака. Не спряха да ме гонят.
Все се хвалиш колко си смел, а някакъв сън те уплаши така.
Навсякъде съм известен със смелостта си!
Духовете ще те тормозят.
- Защо?
Колкото по-беден е човек, толкова повече го тормозят призраци.
Теб ще те подгонят духове!
И това ще е по-приятно, отколкото да спя с теб.
Тази дреха...
- Добре ми стои, нали?
Откъде я взе?
- Купих я.
Сигурно е струвала цяло състояние.
Не я купих с твои пари.
Така ли? А с чии?
С мои.
- Но ти нямаш много пари!
Спестявах по малко. Натрупаха се.
Спестявала била.
Няма ли да ходиш на работа?
- Днес е Фестивалът на духовете.
Господин Там ми даде почивен ден. Ще излизаш ли за закуска?
Не.
- Ти си решаваш. Довиждане.
До? Рано си дошъл. Яжте каквото искате. Аз черпя.
Казват ти Чън Смелчагата. Не е напразно, нали?
Не е. Всички знаят, че не съм страхливец.
Не си толкова смел. Просто обичаш да се хвалиш.
Знам една западняшка игра, от която и чужденците се плашат.
Така ли? Как се играе?
Казва се "Белене на ябълка". Трябва ти...
Очаквах да е нещо ново.
- Остави го да се изкаже.
Добре, продължавай.
В полунощ вземаш една ябълка и запалваш свещ пред огледалото.
Трябва да обелиш цялата ябълка, без да късаш кората.
След като го направиш...
- Какво?
Получаваш едно желание.
- Наистина ли?
Ами ако скъса кората?
- Ще му се случи нещо ужасно.
И не само това...
- Глупости. Не ти вярвам.
Да не би да ти липсва смелост да го направиш?
Ще го направя, ако някой от вас ми купи закуска.
Добре, утре сутринта аз черпя. Ела у нас довечера.
Добре. Сега се почерпете за моя сметка.
Сервитьорката, още храна.
Утре ще има безплатна закуска. Не забравяйте да дойдете.
Сега!
Скъсах кората.
Ще ми се случи нещо много лошо.
Ела тук, ела тук!
Тази защо носи мъжки обувки?
Тази пъпка ми изглежда позната.
Това сигурно е До. Ще му дам един урок.
Покажи се! Покажи се! Бързо!
- Идвам!
Как смееш да ми се подиграваш? Ще те пребия!
Пошегувах се!
- Знаеш ли колко ме уплаши?
Глупости! Нали си безстрашен?
Спрете! Той ни разкри!
Разкрил ни е. Спри. Как ни разкри?
Наговорили сте се.
- Стига. Запали свещите.
Не исках да те дразня.
Несъмнено си много смел.
Запалил си свещите...
Какво има?
- Призрак. Да се махаме.
Как излезе от огледалото?
- Лесна работа. Ела с мен.
Огледалото се плъзга. Като го дръпна надолу, ме виждаш.
Като го бутна нагоре, не ме виждаш.
Дори да се страхувам от истински призраци, такива шеги не ме плашат.
Ако опиташ пак нещо такова, ще...
- Моля ти се. Закуската е от мен.
Много съжалявам.
Ти наистина си много смел.
Вече приех извинението ти.
Сега по-добре да си ходя.
Пак ли се опитваш да ме плашиш? Ядосваш ме!
Къде е той?
Вбесява ме!
Къде са онези?
Мо! Пан!
Какво е това?
Чън.
- Да, господин Там?
Не казвай на никого къде отивам.
Спокойно, господин Там. Не съм глупак.
Вече ми казахте. Няма да забравя заповедите ви.
Аз съм уважаван и богат човек. Даже ще се кандидатирам за кмет.
Ако се разчуе какво правя, с репутацията ми е свършено.
Точно така.
- Бъди умен и няма да те забравя.
Добре, господин Там, но не ви разбирам.
Можете да имате всяка жена. Това струва ли си?
Аз съм държавен служител. Трябва да бъда дискретен.
А и обичам опасностите.
- Разбирам ви.
Стигнахме.
Внимавайте, господин Там.
Ще се върна, когато тамянът изгори.
- Господин Там, насам.
Това сладко тофу е прекрасно.
- Една купичка тофу.
Днес закъсняваш.
- Бях с господин Там.
По-бързо. Шефът те чака.
Благодаря, чичо Фок.
Благодаря. Бързам.
Изненадвам се, че толкова много младежи работят това.
Какъв е проблемът с работата?
- Лесна е и е добре платена.
Точно така.
- Ще ви разкажа нещо.
Добре.
Скъпа.
- Какво искаш?
Отиди да купиш захар.
- Ами ако я изям после?
Не ми пука. Махай се.
Преди години един друг имаше работа като вашата.
Всеки ден беше с рикшата. Живееше си добре.
Вие сега обядвате, а той щеше да ходи по жени.
Но един ден приключи работа по-рано, прибра се и видя...
Познайте какво правеше жена му?
- Какво?
Какво е правила?
- Любов.
Затова мъжът напусна работа
и двамата с жена му започнаха да продават сладко тофу.
Това е истина!
Негодник такъв! Казваш им, че съм ти изневерила.
Засрами се!
Не казах, че си ми изневерила, а че правеше любов...
Това е същото.
Не бих казал.
- Парите...
Чакай само да се приберем.
- Стига вече.
Остави ме.
Хубава работа.
- Да...
Е?
- Извратеняци. Махайте се!
Отворете! Отворете!
Отворете! Отворете!
- Внимавай.
Къде е той?
- Кой?
Онзи, който беше с теб в леглото!
- Онзи, който...
Казваш, че ти изневерявам!
Погледни де!
Видях някого тук.
- Ясно.
Омръзнала съм ти и търсиш повод да се разведем.
Добре де, нека се разведем!
Напиши документ за развод!
Ами...
- За толкова прекрасен ли се мислиш?
Бях легнала да си подремна след тежката работа.
А ти искаш да ме заколиш със сатъра!
Убий ме! Убий ме, копеле! Убий ме!
Чия е тази обувка?
- Твоя.
Голяма ми е. Къде е другата?
Именно, голяма ти е. Затова я върнах.
Това е стара обувка.
- Ти само стари обувки купуваш.
Гледай, излагаш ме пред толкова хора!
Вече не ми се живее! Убий ме! Убий ме!
Скъпа, спри се! Закъснявам! Аз съм виновен за всичко.
Трябва да се връщам на работа.
Не може да излезеш така!
Вие защо не си гледате работата? Махайте се!
Обувката сигурно е на любовника й.
С жена ти не трябва да се карате така.
Мен ли чакате, господарю?
Наситихте ли се на жената на Чън?
Не, но той замалко да ни хване днес.
Не изпратихте ли някого да го държи под око?
Не знам какво му стана днес.
Изведнъж реши да дойде при жена си.
Той видя ли ви?
- Не.
Ако ме беше видял, щеше да ме убие.
Но е намерил обувката ми.
Това не е проблем. Обувката не доказва нищо.
Ако заплаши жена си, тя може да му каже всичко.
Ако беше някоя друга - може би,
но съм сигурен, че жената на Чън няма да каже нищо.
Дано. Но все пак се тревожа.
Господарю, значи...
Искате ли да премахнем Чън?
Да, но работата трябва да бъде свършена чисто,
иначе ще си имаме сериозни проблеми.
Не забравяй, че Чън е добър боец.
Така е.
Един мой приятел е магьосник.
Магьосник ли?
- Да.
Магията му върши ли работа?
- Да, затова е толкова популярен.
Как се казва той?
- Чин Хой.
Готов е на всичко за пари.
Майстор Чин, сделката...
Обмислих предложението ти.
- И?
Съгласен съм, но...
- Но какво?
Ще трябва да направя олтар у вас.
Наистина ли?
- За да си в безопасност.
Оставям всичко на теб.
Влез.
Здравей, братко.
- Това е Лау. Мой колега.
Ще си ходя.
- Оттук.
Здравей.
- Какво мога да направя за теб?
Един богаташ се чувства в опасност. Иска да премахнем един човек.
Да го убием ли?
Не е нужно да си цапаме ръцете. Трябва ни само олтар.
Трябва да използваме уменията си само за спасяване на хора.
Спасихме живота на много хора. Може да убием един.
Не забравяй правилата на нашия орден.
Първо - не бъди алчен. Второ - не убивай.
Трето - не обиждай нашия бог...
- Четвърто - не се дръж лошо.
Но нищо не е по-хубаво от парите.
А и учителят ни умря отдавна.
Ти...
- Ще ми помогнеш ли?
Няма.
- Ти си решаваш.
Но ако кажеш на някого, ще те накажа жестоко.
Страхливец!
- Майсторе, той...
Ето го Чън Смелчагата.
Отивай.
Първо се преоблечи. Бързо.
Простете.
- Простете.
Ти си Чън Смелчагата, нали?
А ти си...
- Аз съм Фа Кау.
Фа Кау?
- Същият. С теб пиехме заедно.
Наистина ли?
- Да. Още ли си толкова смел?
Ако кажа, че аз съм най-смелият, никой не смее да ми противоречи.
Съмнявам се.
- Твой си проблем.
Да се обзаложим на десет сребърни таела.
Десет таела? Кажи ми още!
Твои са, ако прекараш една нощ в храма.
Само това ли трябва да направя?
- Да, само това.
Споразумяхме се.
Съжалявам.
- Няма нищо.
Приятелю...
- И с теб ли сме пили заедно?
Не.
- Ясно.
Знаеш ли къде е храмът?
Натам, излизаш от гората и завиваш наляво.
Защо и той е тръгнал натам?
Какво ще правиш там?
- Ще взема труп.
Какъв труп?
- Един дебелак ще прекара нощта там.
Ще умре. Трябва да прибера трупа му. Трябва първо да огледам храма.
Аз дебел ли съм?
- Огромен си.
Значи аз съм дебелакът.
Обречен си.
- Какво? Фа Кау ли те праща?
Не знам кой е Фа Кау.
Един мой колега каза, че ще умреш.
- Кой е твоят колега?
Майстор в магьосническите изкуства.
- Какво?
Няма да ти повярвам, освен ако не изкараш пари от нищото.
Искаш твърде много.
Мога да направя фалшиви пари обаче.
Покажи ми.
- Дръж.
Гледай.
Едно, две, три, четири, пет.
Променете се!
Едно, две, три, четири, пет.
Едно. Две. Три. Четири. Пет.
Страхотно.
Но можеш ли да ми спасиш живота?
Сега вярваш ли ми?
- Разбира се.
Добре, ще ти кажа какво да правиш.
Щом пристигнеш в храма, изчакай да се стъмни.
Нищо няма да стане преди един сутринта.
В два сутринта трябва да се качиш до покрива.
На всяка цена пази тишина.
В три ще бъде тихо, но в четири...
- Какво ще стане?
Трябва да легнеш под ковчег.
- А в пет какво ще стане?
Тогава изгрява слънцето. Ще бъдеш спасен.
Добре, да отиваме.
Без мен.
- Защо?
Няма да умреш. Няма нужда да съм там.
Не разбрах как се казваш.
- Аз съм Цуи. Живея в Кау Ли.
Ела, ако ти трябва помощ.
- Добре.
Не забравяй какво ти казах.
Няма да го забравя.
- Гледай да не сбъркаш някъде.
Чън Смелчагата, къде се губиш?
Идвай бързо. Стъмва се.
- Добре, добре.
Влизай сега. Влизай.
Още доста време ще е светло. Да си намеря място за спане.
Майсторе, готово е.
Огън.
- Да, майсторе.
Време е да се катеря.
Не мога да го намеря.
Няма проблем с водата.
Вода... Вода...
- Свърши.
Свършила е.
- Майстор Чин, добре ли сте?
Проклятие! Слънцето изгря. Върни се.
Чън Смелчагата...
Сигурно е умрял. Чън...
Чън Смелчагата, предлагам ти още един облог.
Петдесет таела, ако прекараш още една нощ в храма.
Петдесет таела, става ли? В шест. Добре, разбрахме се.
Ти го каза...
Чакай, върни се!
Обречен съм. Довечера ще умра.
Това е.
Всичко зависи от разума и късмета ти.
Какво искаш да кажеш?
- Кога ще се срещнете?
В шест.
- Сега колко е часът?
Четири.
- Още има време.
Купи 50 яйца, четири кучешки крака и кучешка кръв.
Трябва да са кокоши яйца.
Здравейте. Петдесет яйца, моля. Сега ще дойда пак.
Петдесет?
- Кокоши яйца.
Добре, елате по-късно.
- Благодаря.
Десет. Двайсет.
Трийсет. Четирийсет.
Не, нямам петдесет.
Сега имам.
Яйцата ми готови ли са?
- Да, ето. Благодаря.
Занеси всичко в храма.
Всичко е готово.
- Добре.
Сега какво?
Къде да спя довечера?
Върху ковчега.
Страх ли те е?
- Не. Само малко.
Няма страшно.
Когато легнеш върху ковчега, трябва да носиш яйца.
В два сутринта ще чуеш шум от ковчега.
Когато ковчегът се отвори, хвърли яйце вътре и ще се затвори.
Ако пак се отвори, хвърли ново яйце.
Докато хвърлиш 50-те яйца, слънцето ще изгрее.
Ако яйцата не помогнат,
хвърли кучешката кръв и краката върху трупа.
Тогава трупът няма да може да те нарани.
Ужас!
- Тази вечер заминавам.
Трябва да спреш с облозите.
- Къде отиваш?
Ще можеш да ме намериш на гробището "Ман Фок".
Ужас! Ужас!
Лягам си. Ти стой тук.
- Добре. Приятни сънища.
Какво стана?
Не разбирам.
Майсторе, добре ли сте?
- Остави ме!
Чай.
Чай.
- Няма повече.
Какво става тук?
Какво да правим?
Дали ще се получи?
Досега винаги се е получавало.
Това беше бързо, господин Там.
- Малко ми е лошо.
Трябва да се пазите.
- Заведи ме вкъщи и си свободен.
Благодаря, господине.
Бъди добър. Не прави повече така.
Този път ще те хвана.
Кръв.
Какво се е случило с къщата ми? Скъпа! Скъпа!
Скъпа! Скъпа!
Дайте път!
Инспекторе, тъкмо идвах при вас.
- Не. Опитваше се да избягаш.
Мисля, че е възможно някой да е убил жена ми.
Била е убита. Къде е тялото й?
Не знам.
- Значи си унищожил доказателствата?
Не.
- Така ли? Имаш ли алиби?
Аз...
- Казвай.
Хапвах тофу в заведението на чичо Фок.
Доведете чичо Фок.
- Разбрано.
Ела насам. Сложи ръката си тук.
Съвпада ли?
- Напълно.
Сигурно и това е твое.
- Сигурно.
Убил си жена си и си занесъл трупа в кухнята.
Но не си могъл да го скриеш под печката.
Затова си изнесъл тялото през прозореца.
Аз...
- Защо уби жена си?
Любов, омраза, пари? Кое е?
Не бях аз.
- Водим свидетели.
Първо ти. Говори.
Инспекторе, той и жена му все се караха.
Той даже заплаши жена си с нож.
И...
- Достатъчно. Свободни сте.
Чу ли ги?
- Чичо Фок е тук. Но получи удар.
Това е последната ти надежда.
Може ли да кажеш на инспектора, че ядох тофу в заведението ти?
Точно сега ли трябваше да получаваш удар?
Кажи му всичко, иначе съм обречен! Чичо Фок!
Стига си тормозил свидетеля.
- Нищо такова не правя.
Щом не може да говори, донесете лист хартия.
Напиши "Да" или "Не" на листа.
Да. Да... Не.
Той написа "Не". Какво ще кажеш?
Отведете го!
- Невинен съм! Невинен съм!
Господин Там. Господин Лау.
Защо уби жена си?
- Невинен съм. Господин Там...
Вас чаках, когато са я убили.
На никого не съм казал.
Господин Там, моля ви, измъкнете ме оттук.
Не мислим, че си я убил.
Господин Там ще се постарае да ти помогне.
Похарчих доста пари по това дело.
Просто бъди търпелив.
Много благодаря.
- Сега ще тръгваме.
Ще ви изпратя.
- Няма нужда.
Тогава довиждане. Довиждане, господин Там.
Колко много храна! Господин Там наистина се е охарчил.
Дано храната ти хареса. Утре няма да получиш нищо.
Значи утре ще ме освободите?
- Да те освободим ли?
В известен смисъл - да.
Как така?
Утре духът ти ще бъде освободен от тялото.
Ще бъдеш обезглавен. Разбираш ли?
Яж.
Станала е грешка.
Донесли сте храната в грешната килия.
Глупости. Яж.
Господин Там е похарчил много пари за мен.
Станала е грешка.
Ще изям храната.
Точно така.
Може ли малко? Моля! Моля!
Това е мое! Мое!
Боли!
Боли! Направо умирам!
Коремът го боли.
- Да мре там.
Тъкмо утре няма да се занимаваме с трупа му.
Още е гладен.
- Да му дадем още нещо.
Да влезем.
Чупиш чинии, а? Да го пребием!
Не ме удряйте!
- Всичките са такива. Трябва им бой.
Моля ви, спрете да ме удряте!
Моля ви, спрете! Не ме бийте!
Той си го изпроси. Да ги оставим.
- Тази вечер ще си тръгнем по-рано.
Ще отидем ли някъде?
- По-късно ще си поговорим.
Не исках да чупя ковчега ти. Съжалявам.
И двамата имаме лош късмет.
Това е евтин ковчег. Ако имах пари, щях да ти купя по-хубав.
Много съжалявам!
Къде мога да спя?
Може ли да полегна тук?
Ще си тръгна, щом слънцето изгрее. Съжалявам.
Как е успял да избяга?
- Не знам. Просто нямахме късмет.
Простете.
- Да го хванем.
Къде е трупът? Не го виждам.
Явно аз му влияя. Копира всичко, което правя.
Твърде умен си. Не мога да се справя с теб.
Само почакай слънцето да изгрее.
И от двете страни има опасност.
Чън Смелчагата.
Идва насам.
- Сега ще го хвана.
Идва! Идва!
- Дайте ми мечовете.
Помощ! Помощ!
Бързо, бързо!
Махнете го! Бързо!
Изгорете го!
Добре ли сте?
- Да! Хванете го!
Какво? Не отново!
Чън Смелчагата! Какво правиш тук?
Законът ме преследва!
Можеш ли да ме скриеш? Стражите скоро ще са тук.
Ела с мен.
Какво правиш?
- Влез в ковчега.
В ковчега? Но вътре има...
- Няма нищо. Влизай.
Влизай. Бързо!
Елате.
Има ли някой тук?
- Не ме ли виждате?
Виждал ли си някого да идва тук?
Да.
- Къде е?
Точно до мен.
А някой да е идвал, точно преди да дойдем?
Не.
Претърсете.
- Разбрано.
Ехо?
Ехо? Ехо?
Не можем да го намерим.
Отворете третия ковчег.
- Разбрано.
По-добре вие го отворете.
- За нищо не ставате.
Този е умрял отдавна. Трупът гние.
Смърди ужасно.
Прав ли съм?
- Да.
Наистина смърди.
Казах ви.
- Стига толкова.
Ако видиш този, кажи ми.
- Добре.
Да тръгваме.
Можеш да излезеш.
Тръгнаха ли си?
- Да.
Какво ще правиш?
- Не знам.
Може да ми помогнеш за нещо.
Добре.
Благодаря. Заповядайте.
- Благодаря.
Довиждане.
Ти ли уби жена си?
- Не.
А знаеш ли кой я е убил?
- Да. Собственикът на тази обувка.
А той кой е?
- Кой ли? Не знам.
Глупости.
Да намерим място, където да хапнем.
- Много съм гладен.
Какъв чай ще желаете?
- "По Ли", моля.
Чаят тук е хубав. И храната не е зле.
Тукашните ребърца с ориз са прочути.
Искаш ли? Сервитьор.
- Какво ще желаете?
Две купи ребърца с ориз.
- Добре.
Чън Смелчагата Роден през май 1876 година
Какво ти става?
- Не знам.
Храната ми! Какво правиш?
Какво ти става?
- Не знам.
Какво става?
Може би той е...
Това не го правя аз!
Спри!
Сега съм добре!
Ти...
- По-добре недей.
Ти не си ми никакъв колега.
- Щом казваш.
Не ми се пречкай!
Няма нужда да убиваш дебелия.
Платиха ми за това. Разкарай се!
Остави човека, иначе...
Ще го оставя! Ще го оставя!
Тръгвам си. Ти... Внимавай!
Дата на раждане.
Простете. Простете.
- Да си ходим.
Този потроши заведението!
- Махай се.
Този път няма да избягаш, Чън.
- Казах ви, не съм убил жена си.
Дръжте го. Убийте го, ако трябва.
Убийте го най-после.
Убийте го!
За нищо не ставате!
Дръпнете се!
Какво правите?
Пребийте го.
Какво става?
- Да се махаме!
Какво ви става?
Кой знае датата ти на раждане?
Само жена ми и шефът ми - господин Там.
Там?
Той има ли съветник на име Тау?
- Да. Как разбра?
Сигурно шефът ти иска смъртта ти.
- Господин Там? Абсурд.
Той е добър с мен. Защо да ме убива?
Недей да съдиш книгата по корицата.
Откъде моят колега е научил датата, ако не от него?
Какво ще правим?
- Преоблечи се и намери Там.
Той ще ни даде отговор. Да тръгваме.
Какво правим тук?
Ще се измием.
- Тук ли?
Хубаво ще се измиеш.
Ученикът ми трябва да е с чисто тяло.
Твой ученик ли съм?
- Да.
Моят колега е по-умел от мен. Няма да мога винаги да те защитавам.
Не искам да загинеш.
- Да ме беше обучил по-рано.
Може да загубиш способността си да имаш деца.
Спри се.
- Нямаме време.
Бързо. Бързо.
Майстор Чин, ще се получи ли?
Не се тревожете, господин Там. Ще го убия.
Скъпи...
Защо си излязла от стаята си?
Искам да видя как Чън Смелчагата умира.
Ще умре. Връщай се в стаята си.
Върнете се в стаята си.
- Ти не се меси!
Млъквам.
Майсторе, време е.
Запалете свещите!
Небе и Земя, бъдете мои водачи!
Нека свещената светлина ме защитава.
Не виждам нищо и не чувам нищо.
Лицето ти е хартия. Тялото ти е хартия.
Свещената светлина ще вдъхне живот в тялото си.
Ще чуваш звуци от Небето и от Земята.
Твоят вик ще прогони демоните.
Заповядвам на боговете да дойдат.
Моля те, не мърдай.
Изписал си тялото му, а?
Учителю, сега съм като теб.
Сега си като мен.
Защо го направи?
- Магьосникът не носи хубави дрехи.
Магьосникът умее да стъпва тежко по земята.
Да стъпва тежко?
За да черпи сила от богове и демони.
Какво правиш?
- Не мога да се справя.
За да овладееш това, са ти нужни 49 дни.
49 дни? Нямам толкова.
Сложи си това.
Ще ме пази ли от ножове?
Не, но ще ти помогне да оцелееш.
Майсторе, идват още проблеми.
От един часа до дванайсет часа. Махнете се!
Дървен меч!
Аз контролирам демоните и заповядвам на боговете.
Къде е олтарът?
- В странноприемница "Дълголетие".
Странноприемница "Дълголетие".
Успяхте, нали?
- Колегата ми ме надхитри. Идват.
Тук ли? Какво ще правим?
Кажете на хората си да вдигнат олтара.
Чухте ли? Вдигнете олтара високо.
- Разбрано.
Да се махаме.
Влезте вътре, за да си получите заплащането.
Майстор Чин?
- Сега нищо не могат да направят.
Покажи ми лицето си!
Господин Там, наистина сте вие!
Чън, запази спокойствие.
Този олтар е много високо.
Помниш ли какво казваше учителят ни?
Ако двамата противници са равни по сила,
този, чийто олтар е по-високо, печели.
Как да забравя думите на учителя?
- Свършено е с теб.
Ще видим. Чън, вдигни олтара.
Вдигайте олтара!
- Да!
Сега моят олтар не е много ниско, нали?
Палете свещите!
Дланта на петте гръмотевици?
Чън, не мърдай!
Чън.
Той зове духовете.
Духове, викам ви в името на боговете!
Убиец на дракони отляво! Убиец на тигри отдясно!
Чуйте моята молитва! Изпълнете моето желание!
Духове, викам ви в името на боговете!
Богът маймуна е до мен!
Чуйте моята молитва! Изпълнете моето желание!
Червената престилка!
Звукът на барабаните ще разтресе света!
Дайте ми силата на всички магьосници!
Помогнете ми да унищожа демоните! Изпълнете моето желание!
Свещен меч!
Тамянът ще стигне до небето.
Този, който носи червената престилка и държи копие,
е бог на войната.
Изпълнете моето желание!
Господин Там, добре ли сте?
Добре, млъквам.
Обувката наистина ли е на Там?
Чън, хвърли ми обувката!
Не тази! Тази, която носиш на гърба си!
Какво става с крака ми?
Спри! Моля те!
Учителю, добре ли си? Това беше тежко падане.
Искаш ли и ти да го усетиш?
Учителю! Учителю!
Учителю! Учителю!
Скъпи...
Добре ли си?
- Скъпа? Скъпа!
Много ме е страх!
Шефът ти ми се нахвърли.
Знам...
Знам, че лъжеш!
Проклетия такава!
Превод от английски: Tigermaster
©2024 Translator's Heaven