Suzume no Tojimari (2022) Свали субтитрите
Мамо?
Мамо?
Къде си, мамо?
Мамо.
Сузуме, събуди ли се?
Ставам.
Днес ще е слънчево над остров Кюшу.
- Добър апетит!
Да не си забравиш обяда.
- Добре.
И още нещо...
Довечера ще закъснея. Не ме чакай за вечеря.
Среща ли имаш, Тамаки? Забавлявай се!
Имаме много работа. Готвим се за риболовния сезон.
До после.
Колко е красив!
Хей... ти.
Има ли някакви руини наоколо?
Руини?
- Търся една врата.
Има запустяло градче, точно зад онзи хълм.
Ще го погледна. Благодаря.
Какво?!
Вчера гледа ли стрийма?
- Беше невероятно!
Сузуме! Добро утро.
- Добро да е.
Защо лицето ти е червено? Болна ли си?
Ох, наистина ли?
Да.
Какво има?
- Забравих нещо вкъщи!
Почакай! Ще закъснееш!
Какви...
ги върша?
МИНЕРАЛНИ БАНИ ТОНАМИ
ВЛИЗАНЕТО ЗАБРАНЕНО
Дали е това?
Няма други руини наоколо.
Извинете?
Тук ли сте?
Млади господине?
Имам чувството, че сме се срещали някъде.
Наистина ли дебна непознат?
Връщам се.
Той подметна нещо за врата.
Какво е това?
Какво?
Защо?
Това пък какво е?
Студено е.
Какво става тук?
Ама че дяволия!
Я, кой се появи.
- Бяхме загубили надежда.
Прочутият лелин обяд?
- Буквално прелива от обич.
Аха.
Знаете ли, че руините до Каминуре някога са били минерални бани?
Наистина ли?
За онези в планините ли говориш?
И какво за там?
- Има една врата...
Забравете...
- А, не!
Не се измъквай!
- Изплюй камъчето!
Това не е ли пожар?
Къде?
- В планината.
Къде?
- Ето там се вижда дим!
Къде точно?
Ая, виждаш ли го?
- Не.
Може би нещо в далечината?
Ето там е.
Предупреждение за земетресение.
Какво?
Земетресение 4-та степен!
- Усетихте ли го?
Да, тресе.
Започва се.
Земетресение.
- Наистина?
Подай, открит съм!
- Хващай!
Какво, това ли беше?
Всичко изглежда наред.
- Свърши ли?
Размина ни се.
Страшничко си беше.
- Напразна тревога.
Хей...
Вижте...
... това там.
За какво говориш?
Сузуме, добре ли си?
Те не го виждат.
Почакай, Сузуме!
Тате!
Защо никой не го вижда?
Какво е това?
Това не е истина.
Не може да бъде!
Няма начин!
Това е вратата!
Ето го и него!
Какви ги вършиш? Бягай оттук!
Добре ли си?
Какво става?
- Лоша работа.
Внимание! Земетресение!
- Проклятие!
Пази се!
Казах ти да се махаш!
По дяволите.
Какво правиш?
- Трябва да затвориш вратата, нали?
Богове, населяващи тези земи,
закриляте ни от векове.
Вашите планини и реки,
които отдавна зовем свои...
Елате насам!
- Откога не съм бил на баня!
Мамо, ще купиш ли още?
- Скъпи, да ти донеса ли още?
Докога ще киснем тук?
Затвори се!
- Връщам ви ги!
СУЗУМЕ, ЗАКЛЮЧВАЩАТА ВРАТИ
Какво беше това?
Реликвеният камък трябваше да охранява това място.
Защо дойде тук?
Как така виждаш червея? Къде е камъкът?
Червей? Камък?
Какво значи това?
На това място се образува портал.
През него нахлува Червеят.
Благодарен съм ти за помощта.
А сега забрави какво видя и се прибирай у вас.
Ама... Почакай, ръката ти!
МИЯЗАКИ НЮЗ
Хубавичко ни разтресе.
Виж изпопадалите керемиди.
Мисля, че леко се отървахме.
Добре, че ни предупредиха навреме.
Хей, ела насам.
- Ида.
Качи се горе. Отивам за аптечката.
- Няма нужда...
Ще те превържа, щом не щеш в болница.
Голям мъж, пък се държи като бебе.
КАК ДА СТАНА МЕДИЦИНСКА СЕСТРА
Детско столче.
Около 13,20 ч. имаше земетресение с епицентър Миязаки,
с магнитуд 6,3 бала.
Няма опасност от образуване на цунами.
Към момента няма информация за човешки жертви.
Отдава ти се.
- Майка ми беше медицинска сестра.
Между другото имам много въпроси.
Каква изненада.
Нарече го "червей". Какво значи това?
Червеят е огромна сила, намираща се под земята.
Не притежава разум, но в нашия свят причинява земетресения.
Но ти го победи, нали?
- Само временно.
Порталът трябва да се запечата с камъка, или ще се отвори другаде.
Значи ще има още земетресения?
Работата ми е да ги предотвратя.
- Работа?
А кой си ти...
Благодаря. Извинявай за неудобството.
Казвам се Сота Мунаката.
Аз съм Сузуме Ивато.
Коте? Колко си кльощаво.
Секундичка.
Май си прегладняло.
Изплашено си от земетресението.
Колко си сладко. Ще станеш ли моя котка?
Да.
Сузуме... добра.
Харесвам те.
А ти ми се пречкаш.
Ка... какво?
Сота? Къде си?
Що... за дяволия?
Со... Сота?
Сузуме...
Какво става?
Това твое дело ли е?
Стой!
Проклятие!
Спрете се!
Това не ми се случва!
Не, не!
- Сузуме.
Тамаки! Извини ме, бързам!
Къде хукна?
Прибрах се, защото се притесних за теб.
Звънях, а ти не вдигаш.
Извинявай, не съм чула. Добре съм.
Сузуме, почакай, не сме приключили.
Я, котенце!
Какво беше това?
- Простете!
В какво се забърках?
Сузуме!
Хей!
Накъде сте хукнали?
Какво?
Кошмар!
Много, много се извинявам!
Благодарим ви за търпението!
Имаме разрешение за отплаване.
Фериботът напуска пристанището.
Видяхте ли?
- Да, какво беше това?
Играчка?
- Столче?
Впечатлена съм.
- Къде се дянаха?
Кога ще свърши този ужас?!
Защо бягаш?
Какво ми направи?
Какво си ти?
Отговори!
О, не!
Сузуме!
Пак ще се видим.
Какво?
Казах ти, ще пренощувам при Ая.
Не се притеснявай, утре се прибирам.
Добре, Сузуме, можеш да останеш,
но защо аптечката е в стаята ти?
Кого си водила у дома?
Не смея да го помислям, но да не е някой хъшлак?
Не! Няма момче, затварям!
И вие ли видяхте един стол да тича?
Не.
Сота, на сутринта ще бъдем в Ехиме.
Май и нашето коте се е запътило натам.
Ясно.
- Купих храна.
Благодаря, но не съм гладен.
Добре.
Защо се превърна в стол?
Очевидно котката ме прокълна.
- Проклела те е?
Добре ли си? Боли ли те?
Всичко е наред.
Топъл си.
Трябва да измисля как да оправя нещата.
Сота, искам да ти кажа нещо.
Статуетка сред руините? Това е Реликвеният камък!
Ти ли го измъкна?
- Не предполагах, че..
Сега разбирам. Котката е Реликвеният камък.
Изоставил е поста си.
- Какво означава това?
Освободила си Реликвения камък и той ме прокле.
Наистина ли... Извинявай, аз...
Какво ще правим?
Не, вината е моя, че не открих портала навреме.
Това не те касае.
- Ама...
Сузуме, аз съм Заключващ.
- Заключващ?
Заключвам отворените портали и предотвратявам бедствия.
Заради това обикалям цяла Япония.
Такава е работата на Заключващия.
Сигурно си гладна. Хапни нещо.
Трябва да хвана Камъка, за да спра Червея.
Така ще си върна тялото.
Ти не се притеснявай.
Утре се прибери у вас.
Мамо?
Мамо!
Мамо! Къде си?
Сота?
Интересна поза за сън.
Сърцето ми се разтуптя.
Благодарим, че избрахте ферибота Шикаку.
Най-накрая пристигнахме!
- Ще ходиш ли в Осака?
Да, но първо ще пренощувам.
Ще се радваме да ви видим отново на борда.
Сузуме?
- Значи реши да се събудиш?
За момент си помислих, че всичко това е сън.
Наистина ли съм спал толкова?
- Вече няма значение.
Така, как да открием котката?
Да разпитаме в пристанището?
А къде сме сега?
- Виж какво.
Изглежда... край Ехиме? Доста сме плавали.
Хващаш следващия ферибот и довечера ще си вкъщи.
Послушай ме...
Не!
- Какво има?
Еха! Сякаш съм попаднал в "Шепот на сърцето".
Бяло коте!
- Сладур!
Как се казваш?
Навярно Дайджин?
- Дайджин.
Името отива на министър.
Това е той, нали?
- Как е възможно?
На слизане от влака. Кондуктор!
Закуска...
Дайджин, като министър. Докарва го на вид.
Пътувал е с влак. Трябва да го настигна.
Благодаря за помощта, Сузуме. Тук се разделяме.
Безопасно прибиране.
Казах ти.
Вашите ще се притеснят, ако не се прибереш.
Няма, учена съм да бъда самостоятелна.
Ще бъде опасно и не искам да пострадаш.
Имаме по-сериозен проблем, виж.
Видях нещо лудо!
Мистериозно момиче и бягащ стол.
Не.
- Опасно е да се разхождаш сам.
Ще те хванат далеч преди да докопаш котето.
Това не ми оставя избор.
Сузуме, докато не намерим Реликвеният камък,
се нуждая от помощта ти.
- За мен ще е чест.
Дайджин позира в мандаринова градина.
Сота.
По дяволите!
Какво?
Хвани!
- Добре.
Стига бе!
Спаси ми кожата!
Много ти благодаря!
- За нищо.
Беше бърза като вещица. Как успя?
Действах инстинктивно. Не се замислих.
Възхитена съм.
Чика, в 11-и клас съм.
- Аз също!
Аз съм Сузуме.
Съдейки по униформата, май не си местна?
Да.
Била си толкова път заради една котка?
Да.
- Твое ли е котето?
Ами... не съвсем.
Май тази снимка е направена някъде наблизо?
Какво има?
Сузуме?
Извинявай, спешно е.
Къде се разбърза? Сузуме!
Червеят се появява, когато си иска?
- Там има отворен портал.
Трябва да го затворим, но май няма да успеем.
О, не!
- Хей! Сузуме!
Не знам какво става, но видимо бързаш.
Качвай се!
Искаш да отидеш там?
Преди време имаше свлачище и сега е безлюдно.
Изоставено място? Това е, отиваме!
Ще има ли земетресение?
Не и ако затворим портала, преди Червеят да е паднал.
Трябва да успеем.
НЕ ПРЕМИНАВАЙ
Тук е добре!
Огромни благодарности.
Какво, почакай...
Сузуме, помогна достатъчно.
Почакай!
- Нататък е опасно.
Върни се при Чика.
- Няма да успееш с това тяло!
Длъжен съм.
СРЕДНО УЧИЛИЩЕ "КАСУГА"
Училището е станало портал.
Проклятие. Не мога дори...
Не!
Спуска се.
Сота!
- Сузуме?
Не се ли боиш от смъртта?!
- Не ме е страх!
Заключи вратата.
Затвори очи и си представи живелите тук.
Тогава ще се появи ключалката.
- Лесно ти е да...
Моля те, аз не мога!
Затвори очи!
Остави се емоциите на живелите тук да те изпълнят.
Чуй гласовете им.
Добро утро.
- Утре имам изпит.
Каква жега!
- Не можем да загубим мача.
Ела ми на гости след училище.
Богове, населяващи тези земи,
закриляте ни от векове.
Вашите планини и реки,
които отдавна зовем свои...
Сега! Връщаме ви ги!
Ти успя, Сузуме! Предотврати земетресение.
Наистина ли? Не мога да повярвам.
Получи се!
Това се казва екип!
Сузуме, ти си невероятна!
Скоро ще се отвори друг портал.
Реликвеният камък. Спри!
Той ли отвори портала?
Ти си в Ехиме?
Почакай малко, вчера каза, че ще останеш при Ая.
Мини пътешествие? Хич не е смешно.
Утре сутрин да си вкъщи.
Къде ще пренощуваш?
- Минору, запазих маса.
Върви, ще дойда после.
Ще поканя Тамаки.
Не говорех за това! Как ще отидеш на училище утре?
Сузуме преминава бунтовния период?
Кажи ми къде ще нощуваш.
И се надявам да си сама, млада госпожице!
Минору, какво си ме зяпнал?
О, Шиге е направил резервация...
Той... изчезна?
Толкова е трудно.
Извинявай, че ти затворих.
Добре съм! Обещавам да се прибера!
Не се тревожи!
Съобщенията са прочетени
Да?
- Донесох ти вечерята.
Уха, благодаря!
Нещо против да ти правя компания?
Разбира се! Само ми дай минутка.
Какво ще правим?
- Двете се нахранете.
Изглежда това тяло няма нужда от храна.
ГОСТИЛНИЦА "АМАБЕ"
Добър апетит!
Толкова е вкусно.
Какво, плачеш ли?
Наистина е много вкусно.
Личи ти, че си много гладна.
Днес има необичайно много гости.
Извинявай, че чака толкова.
- Нищо подобно.
Аз се извинявам за неудобството.
Ти ме приюти, облече и нахрани!
Кой е?
- Леля ми.
Човече...
Крайно време е да си намери гадже.
Леля ти е сама? На колко години е?
Около 40.
Но е красавица.
Подкрепяме се взаимно. Пази ме като орлица.
Сложна ситуация.
Не съвсем. Ала понякога
имам чувството, че съм отнела най-хубавите й години.
Особено напоследък.
Звучиш като моите бивши.
О, не!
Искам да разбере, че вече не съм малко дете.
Като стана дума...
Сузуме, имала ли си приятел?
- Аз ли? Не.
И по-добре.
Нищо хубаво не излиза от срещи с момчета.
Да не излизаш с някой?
- Искаш ли да чуеш?
Не отново!
- Не отново!
Защо двете не почистите банята?
Бъзикаш се! Той така ли направи?
Да беше само това.
- Какво? Наистина?
Казах ти, момчетата са дебили.
Благодаря ти, че ме заведе там.
Това беше старото ми училище.
Окакто падна свлачището, мястото е изоставено.
Слушай, Сузуме, какво правеше там?
Върна се цялата в кал.
Каква е историята на столчето? И въобще, коя си ти?
Столът е спомен от майка ми.
А сега той... Съжалявам, не мога да обясня.
Ти си същинска вещица. Обвита в загадъчност.
Не знам защо, но чувствам, че правиш нещо важно.
Благодаря ти, Чика!
Да, така е, тази работа е наистина важна!
Каква си ми скромна!
Как може някои да спят непробудно?
Кой, приятелят ти?
Нямам такъв. Говоря принципно.
Ако не се събужда...
... трябва да го целунеш.
- Какво?
Чух, че днес се прибираш?
- Да, благодаря за всичко!
Ще се радваме да те видим пак.
Скивайте! Невероятен е!
... откъде се появи котката,
която се разхожда величествено по върха на моста.
Какво...
- Ама че гадинка.
Сота, чуй ме!
Хайде, събуждай се!
Ставай!
Един момент.
Къде му е устата?
Сузуме... Добро утро.
Какво се е случило?
- Не питай!
Ето го Дайджин. Какво си е наумил?
Боговете правят каквото си пожелаят.
Богове?
- Този мост води към Кобе.
Трябва...
- Сузуме,
готова ли си? Ще тръгвам?
- Само да се преоблека.
Тъкмо навреме. Ако искаш, облечи тези дрехи.
Добре ти стоят.
Удобни са и столът в сака няма да привлича внимание.
Чика... Как ще ти се отблагодаря?
Всичко е наред, нали пак ще наминеш?
Да. Обещавам.
ЗА КОБЕ
Сузуме, трябва да покажеш намеренията си по-ясно.
Размахай ръка.
Опитай ти, ще спрат от шока.
- Ще бъде странно стол да ръкомаха.
Слава богу, най-накрая си го схванал.
Може би ако хванем автобус?
- Следващият е след 6 часа.
Сузуме.
Това столче е спомен от майка ти?
Да.
- Защо има само три крака?
Нещо се е случило, когато бях малка.
Помня само, че го изгубих,
а когато го открих, единият крак липсваше.
Накъде си се запътила? Автобус няма да мине скоро.
Звучи забавно. Яко е да пътуваш сама.
Мога да те метна до Кобе?
- Би било чудесно, благодаря.
Гостуваха на баба си и сега се прибираме.
От Кобе сме, така че извади късмет.
Мамо, виж какво намерихме!
- Какво е?
Не пипайте чуждите вещи!
Окей.
- Извинявай.
Всичко е наред.
Интересно, какво ли намериха?
Това е детското ми столче.
Ясно. Не откъсват очи от него.
ЕХИМЕ ТОКУШИМА
КОБЕ
Внимателно, да не разлеете нещо!
И не цапайте стола!
- Добре!
Не знаех, че оттук се вижда увеселителният парк.
Увеселителен парк?
Ето там, в планината.
Нашите често ме водеха там като малка.
Ала с времето запустя.
Няма пари да го съборят. Оставен е да ръждясва.
Сега е пълно с подобни изоставени места.
Какво? Не може да бъде.
От детската градина е. Днес ще бъде затворена.
Престанете!
Скоро трябва да отворя бара, а няма кой да гледа децата.
Аз ли?
ТЪРГОВСКИ ЦЕНТЪР
- Така...
На какво ще играете?
- На къща!
Ще правим къри!
- Внимание, старт!
Какво...
Не яжте играчките!
Първият, опразнил салфетките, печели. Внимание, старт!
Престанете!
Ти ще си планината Фуджи.
Внимание, старт!
Май не ме бива да гледам деца.
Май трябва да се намеся.
Какво пра...
Вижте, не е ли яко?
Каква готина играчка.
БАР "ПРИСТАН"
Толкова е забавно!
- Сега е мой ред!
И аз искам!
Ти не може!
- То говори!
Не е ли яко?
Новият робот-стол с изкуствен интелект.
Как се казва?
- Сота.
Какво ще е времето утре?
- Пусни музика.
Поскъпва ли Биткойн?
- Той не е толкова умен.
Какво каза?
- Пак проговори!
Избягала е?
Помня, че и аз избягах като юноша.
На тази възраст,
градчето, родителите, всичко те задушава.
Така...
- Не става дума за теб.
Права си.
Интересно, къде ли е? Кой се грижи за нея?
Къде сбърках? Не ми вдига.
Не ми казва къде ще прекара нощта.
Не може ли да проследиш телефона й?
- Нямам достъп.
Ами банковата сметка?
Нали сега може да се плаща с телефона.
Къде е?
- Стигнала е до Кобе.
Кобе? ДВИЖЕНИЯ ПО СМЕТКА
Това е доста далеч.
Не мога да я оставя там сама.
- Тамаки?
Ако мога да помогна с нещо...
- Минору,
утре се налага да отсъствам.
- Какво?
И аз ще си взема почивен ден.
- А кой ще ме покрива в работата?
Вярно.
Сузуме. Би ли слязла?
Идвам!
Еха! Руми, толкова си красива.
Благодаря, изглеждам различно, а? Как са децата?
Добре, заспаха.
- Тогава ще ми помогнеш ли тук?
Обикновено нямаме толкова посетители.
Шефке.
- Това ли е помощта?
Да. Добре дошли!
В залата нямаме нужда от помощ.
- Добре.
И това трябва да се измие.
Лед, моля! Две чаши за вино.
Не, тези вдясно.
- Добре.
Заповядайте!
Сузуме, три горещи кърпи.
- Ей сегичка!
Пари! Коя бутилка?
Пише "Сасаки".
- Добре...
Пих без мярка. И вината е твоя.
Ама че мила млада дама.
Ужасно млада и старателна. Ще пийнеш ли със старата дама?
Едно дуетче?
- Вече по деца ли си падаш?
Здравейте, радвам се да ви видя!
Мики, да пием.
- За твое здраве...
Дайджин!
Наздраве!
Какво?
- Щедър си, Дайджин.
Страхотно!
Не може да бъде.
Знаеш ли кой седи там?
Не го познавам. Човекът гостува за първи път.
Човек...
- Доста е тих,
но бързо се вписа.
А не ти ли прилича малко...
на котка?
- Нима? Според мен
е приятен и спокоен тип.
Добре дошли!
Извинете, трябва да изляза за малко!
Сота! Дайджин е тук!
Защо си дошъл?
Сузуме, как е хавата?
Какво?
Погледни там!
Червей.
Дайджин!
Сузуме, побързай!
- Добре.
Земетресение?
- Сериозно ли?
Мики, къде е Сузуме?
Увеселителният парк!
ПАРКЪТ СЕ ЗАКРИВА
БЛАГОДАРИМ ВИ ЗА 40-ТЕ УДИВИТЕЛНИ ГОДИНИ
Виенското колело.
- Станало е портал!
Сота, виж!
Дайджин.
Аз ще хвана Дайджин и ще го превърна в камъка.
През това време ти...
- Ще затворя и заключа портала.
Ще се справя.
Заеми се с портала!
Ще успея!
Тялото ми. Движа се с лекота.
Започнах да свиквам!
Няма да се проваля.
Сузуме. Страхотна си!
Дайджин!
Днес ще ми върнеш облика.
Вижте светлините!
- Какво става?
Това не е ли изоставеният парк?
Какво?
Не мърдай.
Не, спри!
Колко е високо!
Мамо?
Стани Реликвен камък и спри Червея.
Източният камък не може да го удържи сам.
Не мога.
- Защо?
Сега това е твоя задача.
- Какво имаш предвид?
Пусни ме и изчезвай.
Дайджин иска да си играе със Сузуме.
Сузуме?
Сузуме! Какво се е случило?
Какво има? Какво виждаш?
Върни се!
Не влизай там!
Сузуме!
Все още си в кабинката!
Събуди се, ще паднеш! Мамка му.
Богове, населяващи тези земи,
закриляте ни от векове,
Вашите планини и реки,
които отдавна зовем свои...
Не е толкова забавно.
- Пак трябва да дойдем!
Това е годишнината ни.
Увеселителен парк за първа среща. Колко клиширано.
Тате, искам още!
Сузуме, назад!
Сота?
Богове, населяващи тези земи,
закриляте ни от векове.
Вашите планини и реки,
които отдавна зовем свои...
Сега!
- Връщам ви ги!
Къде е Дайджин?
Пак изчезна.
Да влезем.
Какво има?
- Много се уплаших!
Беше невероятна. Благодаря ти.
Какво точно видя през портала?
Ярко, осеяно със звезди нощно небе и тучни поляни.
Това е Вечната нощ.
Значи можеш да я видиш.
- Вечната нощ?
Другата половина на нашия свят, обитавана от Червея.
Там времето няма граници.
Мога да го виждам, но не и да вляза.
Там попадат душите на починалите.
Хората от нашия свят
нямат достъп там.
Ето я нашата палавница.
Сузуме, къде беше?
Аз... извинявам се.
Много се притесних. Знаеш ли колко е часът?
Добре, нали се върна.
Ама...
- Колко пъти ние сме бягали от къщи?
Като за начало, да те нахраним.
Съжалявам.
Може ли запържен лук?
- Да, с яйце отгоре.
Добави и сос от риба тон.
- А ти, Сузуме?
Ние добавяме картофена салата.
Какво?
- Върху юфката?
Божичко.
Същинска калорийна бомба.
- Умирам от глад.
Добър апетит!
Вкуснотия!
- Усещам как дебелея.
Ще върви с бира!
След като пихме цяла нощ?
- Че какво ни пречи.
Присъедини се, Сота.
Картофената салата как пасна.
Ще го приготвя за моя.
- Имаш приятел?
Ще си намеря.
- Какво е това столче?
Колко мило, детско столче.
- Защо седна на него?
За спомен от Кобе.
- В това няма смисъл.
Сигурно те мислят за странна.
- Възможно е.
Непрекъснато ли пътуваш?
Невинаги. Имам квартира в Токио.
След университета искам да стана учител.
Какво, ти си студент?
Да.
- Ами работата като Заключващ?
Това е стара семейна традиция.
И аз я продължавам.
Но от нея не се печели.
Разбирам. Значи това е важно дело.
Така е, но хората дори не подозират.
Щом си върна човешкия облик,
ще бъда учител и Заключващ.
Ала изглежда...
като че ли...
вече...
започнах да се отдалечавам.
Светлината замръква.
Гласовете заглъхват.
Вече не чувствам тялото си. Волята ми.
Тук е толкова... студено.
Толкова е студено.
Дали аз...
Тук ли... ще настъпи моят край?
Сота?
Сота?
Добро утро.
- Крайно време беше.
Има нова снимка на Дайджин.
Ето.
Сузуме.
Преди малко... направи ли ми нещо?
Не.
Щях да те помоля и днес да помогнеш с бара.
Явно ще е някой друг път.
Ето това е за теб.
Така видът ти на бегълка е завършен.
Руми, благодаря ти за всичко.
Обезателно се обади на настойницата си.
Добре. О, не!
Тотално забравих за Тамаки. 55 непрочетени...
О, идва за мен.
- Сузуме, ще изпуснем влака.
Купи билет, побързай!
Шинкансен?
След като знаем къде е Дайджин, това е най-бързият начин.
До Токио? Това ще довърши спестяванията ми.
Гледай да ми ги върнеш, студентче.
Имаме сделка.
Сота, виж!
- Какво има?
Не е ли яко колко е бърз влака?
Да, бърз е.
Скоро ще пристигнем на гара Атами.
Сота, нима ние...
- Какво не е наред?
Тъкмо сме подминали планината Фуджи.
Погледни! Защо не ме събуди?
Извинявай...
Много исках да я видя.
- Прости ми.
Влакът скоро ще пристигне в Токио.
Токио. Това е крайна спирка.
Насам, Сузуме.
Надясно! Тук наляво!
Нагоре. Влакът отляво.
Побързай!
Слизаме на следващата.
- Какво?
Чувствам се като обяздена кобила.
Преди Дайджин трябва да посетим едно място.
Можеш ли да се обадиш?
Добре дошли!
Аз... казвам се Ивато.
Говорихме по телефона.
А, да, роднината на Сота. Разказвал ни е за теб.
Вземи ключа.
Стая 301.
Разполагай се.
Май си доста популярен, Сота?
Кога ще се прибере?
- Без него е скучно.
Толкова е мил и сладък.
- Хубав момък.
Те преувеличават.
Заповядай.
- Извинявам се.
Трябва да проверя нещо.
Виждаш ли кашона върху библиотеката?
Би ли го подала.
- Разбира се.
Така...
Мога ли да стъпя върху теб?
- Питай, преди да го направиш!
ТАЙНОТО ИЗКУСТВО НА ЗАКЛЮЧВАЩИТЕ
Това е Червеят?
Да. А това е Реликвеният камък.
Западен и източен камък.
Значи...
- Камъните са два.
Бедствие, което не може да се овладее със затваряне на портала,
се запечатва с камъните.
Положението им се мени с всяка епоха.
Камъкът от Кюшу бяга под образа на Дайджин.
Ясно.
- Другият камък е тук,
в Токио. В момента задържа Червея.
Трябва да узная местоположението му.
Къде точно се намира.
В града има огромен портал.
Преди век се отвори и стана Голямото земетресение в Канто.
След това Заключващите са го запечатали.
ТОКИЙСКИ ПОРТАЛ
Предполагам, че Дайджин се опитва отново да го отвори.
Безсмислено е.
Всичката важна информация е зачеркната.
Защо? Да запазят мястото в тайна?
Трябва да питам дядо.
- Дядо ти?
Той ме отгледа. Сега лежи в една болница наблизо.
Не искам да го разочаровам. Особено в този си вид.
Сота, там ли си? Знам, че си у вас.
Прозорецът е отворен.
- Това е Серизава, уцели момента.
Кой?
- Познат, ще ме покриеш ли?
Сота, ще отворя. Отключено е, влизам.
Добро момче е.
- Здравей!
Коя си ти?
- Малката му сестра.
Той има сестра?
От различни майки, но съм му като сестра.
Ти си Серизава, нали?
Изпит за квалификация като педагог?
Да, вчера беше вторият, а той дори не се появи.
Вчера е имал изпит?
Какъв идиот. Хвърли всичкия труд от последните 4 г. на вятъра.
Така се вбесих, че се провалих на теста.
Ти беше... Сузуме, нали?
Ако се чуете, му предай,
че му се сърдя и да не ми се мярка пред очите.
Чакай. Дължи ми 20 000 йени. Първо да ми ги върне.
Чух, че семейният им бизнес не върви.
А и той не си обръща никакво внимание.
Вбесява ме. Довиждане.
ЗЕМЕТРЪСНА ОПАСНОСТ
Земетресение? Ей, къде хукна?
Това ли беше?
Добре ли си?
Наблизо е.
Виж колко птици.
Хайде!
- Да.
Ей, къде отиваш?
Не знаех за изпита ти!
Какво ще правим?
- Нямаш вина.
Но аз освободих Камъка!
- Днес ще приключим с това!
Връщаме котката в Камъка и аз ставам отново човек!
Какво става с птиците?
- Дали е заради земетресението?
Къде е портала?
- Изглежда е надолу по реката.
Олеле.
- Котка?
Сузуме! Хайде да си поиграем!
Дайджин!
- Ей!
Стол ли притича?
Видя ли това?
- Какво беше?
Дайджин!
Върни се в Камъка!
Само един не стига!
- Не.
Защо?!
- Още ли не разбираш?
Къде се дяна?
Сота?
Токийският портал...
е там долу?
Как ще слезем?
Спря...
- Не.
Какво...
Безнадеждно е.
ЗЕМЕТРЪСНА ОПАСНОСТ
Спря. Какво се случва?
Вторият Камък...
Не го е удържал.
Цялото тяло е излязло.
Дайджин?!
- Предстои огромно земетресение.
Сузуме. Отивам.
Шегуваш се! Сота!
Това момиче... Спри!
- Какво?!
Сузуме?
Какво става тук?
Ама че странно.
Полудя ли?
Но...
Сузуме!
Идвам!
Сота?
- Повърхността е нестабилна.
Не ме пускай.
Добре.
Червеят...
Покрива целия град.
Сота!
- Знам.
Трябва да забием Камъка в него.
С Дайджин.
- Сузуме!
Когато Червеят се спусне, земята ще се пропука.
Дайджин!
Сота? Какво ти е?
Много хора ще загинат.
Защо го правиш?
Стани отново Камъка!
- Не мога.
Вече не съм Камъка.
Ти си.
Дайджин!
Какво ще правим, Сота? Сота?
Сузуме, съжалявам. Едва сега го осъзнах.
Или може би просто отказвах да го приема.
Сота, тялото ти...
Замръзва!
Аз съм... Реликвения камък.
Ролята на пазител ми беше предадена от момента, в който станах стол.
Невъзможно...
Това е. Така ли ще свърши всичко?
Сота?
- Поне успях да те срещна.
Сота? Сота!
Сота!
Това вече не е Сота.
Дайджин, как можа?!
Няма ли да го забиеш в Червея?
Как бих могла?
- В противен случай ще падне.
Земята ще се пропука.
Спуска се...
Сота! Моля те, събуди се!
Това вече не е Сота.
Събуди се!
Какво да правя?!
Много хора ще загинат.
Историята ще се повтори.
Аз...
Не исках да става така. Как е възможно?
Хей, виж това!
Аврора?
- Дъга през нощта?
Ех, че красиво...
Мамо! Готово ли е?
Никак даже.
А сега?
- Още не.
Ами сега?
- Почти.
Още колко?!
- Да видим...
Заповядай!
Честит рожден ден, Сузуме.
Еха!
Тук ли му е лицето?
- Какво?
Това е столче специално за теб.
Харесва ли ти?
Столче за мен!
Благодаря ти, мамо!
Ще го пазя завинаги!
Завинаги?
Добре че го направих за теб.
24 МАЙ: ДНЕС МАМА МИ НАПРАВИ СТОЛЧЕ
Колко дълго...
успях да го опазя?
Къде...
Къде съм?
Сота?
Това да не би да е...
Токийският портал?
Сота?!
Не мога да вляза.
Попаднал е във Вечната нощ. Сота...
Сота? Сота!
Сузуме.
Най-сетне сме сами.
Ти си виновен за всичко! Върни ми Сота!
Не мога.
- Защо?
Защото вече не е човек.
- Тогава го направи човек отново!
Сузуме, боли ме.
- Върни го!
Причиняваш ми болка!
Ти...
Не ме ли обичаш?
Как бих могла...
- Обичаш ме, нали?
Мразя те!
Махни се!
Не искам да те виждам!
Сузуме не ме обича...
Ще се върна да те спася.
Връщам ви ги...
Какво е това?
Виж го това момиче.
Върви босо.
- Да, вярно.
Виж й дрехите.
Онова момиче босо ли е?
Г-н Мунаката се е стабилизирал.
- Беше доста зле вчера.
ХИЦУДЖИРО МУНАКАТА
Сота се е провалил, нали?
- Извинете за безпокойството.
Сота ми сподели, че лежите в болница.
Той ли те замеси в това?
Какво се случи с внука ми?
Превърна се в Камък и сега е във Вечната нощ.
Ясно.
Видях Червея от тук вчера.
Исках сам да се справя с тази задача,
но пустото ми тяло вече не ме слуша.
Затова искам да разбера как мога да вляза във Вечната нощ.
Защо ти е да го правиш?
- За да спася Сота!
Не е необходимо.
- Какво?
Сота ще прекара десетилетия
като Реликвен камък на боговете.
Той вече не част от света ни.
Как може... Трябва да има някакъв...
Искаш да похабиш саможертвата на внука ми ли?
Какво?
- Кой прониза Червея с него?
Не си ли била ти?
- Но това...
Отговори!
- Аз бях!
Разбирам. Така е трябвало.
Ако не беше го направила, милиони щяха да загинат.
Гордей се с постигнатото, пази го в тайна
и се върни откъдето си дошла.
Тази мисия не е за обикновените люде.
Забрави за станалото.
Как бих могла?
Ще отворя повторно подземния портал.
Какви ги говориш?!
Ще намеря начин да вляза!
- Невъзможно.
Не можеш да влезеш оттам. Порталът не бива да се отваря!
Върни се!
Вечната нощ е красиво селение. Но е място само за покойниците.
Не те ли плаши?
Не.
Винаги съм вярвала, че само късметът дели живите от мъртвите.
Но сега ме е страх да живея в свят без Сота.
Съществува един портал, през който живите могат да влязат.
Била си във Вечната нощ, нали? Какво видя там?
Видях...
... себе си като малка.
И майка ми, която почина.
Подозирам, че си се изгубила във Вечната нощ като дете.
Трябва да намериш портала, през който си преминала тогава.
Минаха години.
Най-сетне си свободна.
Искаш да последваш момичето.
Оставям го на теб.
Сота, взимам ти обувките назаем.
Хей! На теб говоря!
Сузуме!
Серизава?
Къде си тръгнала? Да търсиш Сота?
Да намеря една врата.
- Какво?
Извинявай, но бързам.
- Ей, търсих те навсякъде!
Не си му никаква братовчедка.
- Какво значение има?
Скачай. Търсиш Сота, нали?
Ще те закарам.
Защо би...
- Тревожа се за приятел!
Любовна свада?
- Ето къде си била!
Тамаки?
Имаш ли представа колко ме разтревожи?
А ти - стой далеч от нея, или ще извикам полиция!
Каквото и да ти е казал, излъгал те е!
Тръгваме си.
- Съжалявам, не мога.
Сузуме!
Серизава, карай.
- Добре.
Сузуме!
Какво ти става?
- Не мога да те пусна сама.
Тамаки, слизай.
- Хайде, Сузуме.
Колата има врати!
Оплел ги е и двете.
Хайде да се успокоим.
Приключихте ли?
Дайджин?
- Котката проговори?!
Разбира се, че не.
Естествено.
- Да.
Котките не говорят.
На първо време...
Серизава, можеш ли да ни закараш тук?
Чак там?!
Това не е ли...
Нали каза, че ще ме закараш?
Моля те, важно е.
Да му се не види.
Явно няма да се върнем нощес.
Какво си намислил?
На влака качих се самичка,
за да се видя с милата ми майка.
През прозореца гледам в захлас
как здрач обгръща града и прелитащите коли.
Ще намалиш ли звука?
- Защо? Песента е идеална за път.
А и си имаме котка в купето.
- Сузуме не слуша.
Заспала е.
Нейна ли е тази котка?
Нямаме котка.
Серизава...
Следваш педагогика?
Да, искам да стана учител.
Какво й е на колата?
- Старичка е. Взех я много изгодно.
Да не ни остави на пътя? Седем часа са в едната посока.
Не само дъщеря ти търси Сота.
Сузуме не ми е дъщеря. Племенница ми е.
Сестра ми почина и аз я отгледах. Беше самотна майка.
Разбирам.
- Сузуме беше едва на четири.
Не можа да се примири с внезапното й изчезване
и дори се изгуби, докато я търсеше.
Сузуме! Къде си, Сузуме?
Сузуме!
Лельо?
- Всичко ще бъде наред.
Съжалявам, че не те открих по-рано.
От днес нататък ще си моя дъщеря.
Изминаха 12 години от тогава.
Взех я с мен в Кюшу и оттогава живеем заедно.
Имаш ли нещо против?
- Колата си е твоя.
Значи отиваме в родния й град?
Ще намерим ли Сота там?
Не знам. Но не ни остава друго.
Защо не се върнем в Токио? Това ще я накара да се откаже.
Сота ми дължи пари. Трябват ми.
Сега лихвар ли ще се окажеш?
И тъй ще я разгневиш, мила моя!
ЗАМЪРСЕНА ЗЕМНА МАСА
ЕВАКУАЦИОННА ЗОНА
Предполагам туй е болката, що носят всички тези спомени.
За онез, които мислех за мъртви и забравени.
Усети ли някакво земетресение?
- Виж ти кой се събуди.
Сега леля ти заспа.
Семейството ви не знае ли как да спи?
ЗЕМЕТРЕСЕНИЕ, МАГНИТУД 3 ПО РИХТЕР
- Гледай ти.
Спри колата!
- Защо?
Чакай малко! Сузуме!
Не се показва. Сота сигурно го удържа.
Дайджин, какво си си наумил?
Защо не казваш нищо?
Възможно ли е всеки да стане Реликвен камък?
Не само Затварящите?
Хей!
Сузуме.
Какво става с теб?
Съжалявам, всичко е наред.
Трябва да побързаме.
Вече сме наполовината път.
Не предполагах, че това място е толкова красиво.
Това място... е красиво?
Серизава, трябва да тръгваме.
Хей, почакай.
Коте!
Ама че смахнато семейство сте.
Какво се опитваш да намериш?
Нещо, което все ти се изплъзва?
Раницата си прерови, бюрото преобърна,
навсякъде претърси и пак не го намери.
Трябва ли да търсиш още?
Потанцувай с мене вместо туй.
В сънищата твои, в сънищата наши,
не искаш ли да поскитосваш?
Заваля?
- Шегуваш ли се?
Ей сега я закъсахме.
Защо? Нали имаш гюрук? Просто го затвори.
Ами да пробваме.
Какво?!
- Да, все така не бачка.
Не ми се смей! Направи нещо!
Спокойно. Почти стигнахме до първата спирка.
Остават 40 км до адреса. Пристигане след 35 минути.
"Почти", грънци!
ПОЧИВНА СТАНЦИЯ "ОЯ КАЙГАН" Часът е 15,30 ч.
Да ви е сладко!
Какво? Пътуваш с някакъв плейбой?
По-скоро със скръндза.
Но поне изглежда безобиден.
Това е страшно рисковано!
Вие сте сами жени! Затворени в кола!
Технически, е кабриолет.
- Още по-зле!
Тамаки, къде точно в Мияги сте?
- Тамаки ли е?
Задръж така.
- Минору не се отказва, а?
На станцията ви има автобус за Токио.
Има свободни места! Мога да ги запазя!
Почакай, Минору.
Стигнахме доста далеч.
Не мисля, че...
ЗЕМЕТРЕСЕНИЕ, МАГНИТУД 3 ПО РИХТЕР
Сота...
Пак ли трус?
Доста зачестиха напоследък.
Нищо ли не искаш за ядене?
Сузуме, няма ли да ми кажеш вече?
- Какво?
Защо си така решена да се върнеш у дома?
Има една врата... Съжалявам, трудно е за обяснение.
Какво означава това? След всички ядове, които ми създаде?
"Ядове"? Не би ме разбрала, Тамаки.
Достатъчно. Хващаме автобуса за Токио.
Затваряш се в себе си. Отказваш да се храниш.
Пусни ме!
- Сузуме!
Върви си, Тамаки! Не съм те молила да идваш!
Не си ли даваш сметка? Поболях се от тревога!
Задушаваш ме!
Не мога повече.
Трябваше да те отгледам. Посветих ти 10 години от живота си.
Каква глупачка съм...
Всеки ден стъпвах на пръсти.
Как можех да поканя някой вкъщи, като отглеждам сираче?
Кой би ме взел за съпруга, като вече имам дете?
Парите на сестра ми не решават този проблем!
Какво...
Не е като да съм имала избор.
Вече си моя дъщеря.
Не каза ли именно ти, че вече съм твоя дъщеря?
Не помня нищо такова!
Искам те вън от дома ми! Искам си живота обратно!
Коя... си ти?
Садайджин.
Садайджин?
Тамаки, какво ти е?
Какво се случи?
Добре ли си?
Какво сторих...
Съжалявам, трябва да...
Серизава.
- Да?
Мисля, че се побърквам.
Защо наговорих такива неща?
- Моля?
Хей, хей, спокойно!
Добре ли си?
Ега ти късмета...
Не. И това не става.
Това е друго.
Моля ви не спорете...
За мен недейте враждува...
Количката си я бива в слънчево време, а?
Би ли сменил песента?
- Защо?
Подбирам ги според аудиторията.
Харесват ти класиките, нали, Сузуме?
Лошото време май не е отминало. Не си ли съгласно, коте?
Откъде забрахме още едно? И то какъв гигант!
Вижте, дъга. Това е добър знак.
Ех, че кисела компания.
Сузуме, знаеш ли, че котките не следват хората без причина?
За разлика от кучетата.
Тези две странни котки
трябва наистина да искат нещо от теб.
Напълно си прав.
- Какво?!
Само човек може да възстанови баланса.
Говореща котка!
Ще паднем!
- Ей, ей!
Това не е истина!
Я, оправи се.
Ай стига бе!
Можеше да е много по-зле.
Но остави това. Онези котки проговориха ли?
Определено продумаха. Какво става тук?
Паранормално явление?
- Не, изключено.
Извинете!
Няма да спрат.
Серизава! Оставаха ни около 10 км, нали?
Приблизително 20 км до вашата дестинация.
По-скоро 20. Още сме си доста далече.
Върнете се на пътя.
- Млъкни!
Ще изтичам останалите. Благодаря ти за всичко, Серизава.
И на теб, Тамаки!
Серизава, и аз отивам. Благодаря, че ни докара дотук.
Сигурна съм, че ще станеш чудесен учител!
Ей, почакай!
Какво беше всичко това?
Сота, завиждам ти, човече.
Тамаки?
Предавам се.
Правиш всичко това за момчето, което обичаш, нали?
Не става въпрос за любов!
Сузуме, какви са тези котки?
Предполага се, че са богове.
- Богове?
Онова, което казах на паркинга...
Понякога наистина се чувствах така, но това далеч не е всичко.
Разбираш ме, нали?
Да.
Съжалявам, Тамаки.
Връщаш се у дома за пръв път от 12 години.
Мамо, прибрах се!
Прибрах се, мамо.
Виж колко е порасла, сестричке.
Нямам представа какво се кани да стори.
Открих го.
ВАЖНИТЕ НЕЩА НА СУЗУМЕ
Дневник?
- Да.
Не помня какво се случи тогава,
но помня, че прекрачих врата.
11 МАРТ
Предупреждение за цунами.
Ако сте в близост до океана,
незабавно се евакуирайте на високо място.
Виждали ли сте мама?
- Работеше в болницата.
Не са открили Цубаме?
- Момичето още я търси.
Къде е мама?
- Само на 4 е.
Горката.
- Майка й сигурно...
Съвсем самичка е.
- Съжалявам, Сузуме.
Съжалявам.
- Мамо! Къде си?
Не е било сън.
Да! Беше пълнолуние тогава!
Над онзи телефонен стълб!
- Какво?
Тази врата ли търсиш?
Почакай, Сузуме!
Минали са 12 години! Едва ли още я има.
Къде...
Сузуме.
Дайджин.
Къде отиваш?
Дайджин, не разбирам.
През цялото време си ни водил насам?
От самото начало...
Благодаря ти, Дайджин!
Да вървим, Сузуме!
Сузуме!
- Тамаки, отивам.
Къде?
- При човека, когото обичам!
Сузуме?
Земята гори.
Това е... Червеят!
Насочва се към портала!
Садайджин?
Това не е ли...
Сота?!
Дайджин...
Добре ли си, Сузуме?
Какво е това място?
Нима е Вечната нощ?
Това е Сота!
Сота! Сота!
Сота!
Сузуме. Ако извадиш Камъка, Червеят ще избяга.
Аз ще стана Камъка!
Моля те...
Събуди се, Сота!
Дайджин...
Сота! Стигнах твърде далеч!
Моля те, отговори ми!
Сота! Нека чуя гласа ти!
Сота!
Сота!
Извинявай...
Има ли някакви руини наоколо?
- Руини?
Не те ли е страх от смъртта?!
- Не!
Добра комбина сме!
Мисля, че правя нещо доста важно.
Много си бил вървежен.
Почакай!
- Това ли е...
Да, това е.
Това ли е краят ми?
Спомените на Сота?
- Но поне те срещнах.
Сота!
- Най-сетне те срещнах!
Сота!
- Не искам да изчезна!
Искам да живея!
Страх ме е от смъртта!
Искам да живея. Да живея. Да живея!
Още!
И аз искам!
Искам да живея още!
Да чуя гласа ти... Не искам да съм сама.
Страх ме е да умра...
Сота...
Сота?
Сузуме?
Какво стана?
Дайджин?
Какво ти е?
Добре ли си?
Не можах...
да стана твоя котка, Сузуме.
Върни ме...
с твоите ръце.
Дайджин...
Вторият Камък!
Червеят ще излезе през портала!
Сузуме!
- Добре съм! Какво ще правим?
Ще се вслушаме в гласовете им. След мен!
О, славни богове, що царувате в тез дълбини
и браните нам поколения наред...
Вашите планини и реки, що зовяхме като свои,
в тозчас смирено вам връщаме!
Добро утро!
- Добро да е!
Да ти е сладко!
- Благодаря.
Довиждане!
- До скоро!
Да си дойдеш по-скоро!
- До после!
Тръгвам!
- Да се пазиш!
Не закъснявай!
- Довиждане!
До скоро!
Животът е кратък.
Живеем само на крачка от смъртта.
Но независимо от това...
дори да е за един кратък миг...
ние искаме да живеем!
Всемогъщи богове!
Моля ви...
Умолявам ви!
Не се бой. Довери му се.
Връщаме ви ги!
Сузуме...
Там има някого.
Дете?
Това момиченце... Трябва да я видя!
Сузуме?
Разбирам...
Значи това било.
Най-сетне разбирам!
Сузуме.
Сузуме!
Мамо?
Не...
Знаеш ли къде е мама?
Тя сигурно ме търси и вероятно е много притеснена.
Трябва да отида при нея!
- Сузуме, ти...
Мама работи в болницата.
Готви вкусно и прави красиви неща от дърво.
Тя може всичко!
- Сузуме!
А сега къщата ни я няма.
Мамо...
Тя просто не знае къде да ме търси.
Стига!
В сърцето си вече знаеш...
- Защо?
Мама е все още някъде там! Трябва да я намеря!
Сузуме!
- Мамо, къде си?
Мамо!
Мамо...
Какво да правя?
Сузуме, виж.
Виж това.
Моето столче.
Как?
- Как да го обясня...
Знаеш ли, Сузуме, колкото и тъжна да си сега,
един ден ще пораснеш.
Така че не се плаши. Бъдещето не е толкова страшно.
Ще срещнеш много хора, които ще обикнеш.
И тези хора ще обикнат теб.
Нощта може да ти се струва безкрайна сега,
но един ден утрото ще настъпи.
И светлината му ще те огрява, докато растеш.
Сигурна съм в това.
Написано е в самите звезди.
Како, коя си ти?
Аз съм...
твоето бъдеще.
Съвсем бях забравила.
Всичко необходимо ми беше дадено много отдавна.
Сбогом!
Всичко, което не знам,
всички теории, които съм чувал
за значението и усещането на любовта...
Сузуме!
Тамаки!
- Серизава?
Щом порасна един ден,
ще срещна ли моята сродна душа?
- Сота върна ли ти парите?
Това беше лъжа.
- Какво?
Всъщност аз съм му длъжник. Той обаче май е забравил.
Да си остане между нас?
- Безнадежден си.
Но ето че не бе революция, безизходица или някаква катастрофа.
Защо не дойдеш с нас?
Човешките чувства са онова, което обуздава земята.
Множество селища са обезлюдени и там се отварят нови портали.
Ще ги затворя на връщане към Токио.
Смехът ти ми навяваше самота, за която не бях подозирал.
Песента ти бе като изгряващо слънце, сияещо ярко всяка заран.
Благодаря, че ме спаси.
Ще се върна, обещавам.
Искам да зърна лицето ти с усмивка, в която никой не би се усъмнил.
Дълбоко в сърцето ми, дълбоко в сърцето ми,
ти си всичко, което ми липсва.
Ти си тази, която ме направи онова, което съм.
И вероятно ще ми се смееш, ако нявга ти го призная.
Но въпреки това копнея да видя това ти лице.
Дълбоко в сърцето ми, дълбоко в сърцето ми,
ти си всичко, което ми липсва.
Ти си тази, която ме направи онова, което съм.
Ако само ти си до мен, ако само ти си до мен,
тогава без значение какви ужасни неща ме очакват,
какви беди и неволи се задават по пътя ми,
сразявайки ги една по една, на таз буря ще устоя.
Защото болката и отчаянието, които ще посрещна с теб,
бледнеят пред всяка надежда, която бих намерил без теб.
Добре дошъл.
Смехът ти беше нежен като завръщане у дома след години отсъствие.
Песента ти беше като слънцето, пробиващо през вечерния дъжд.
Вместо да умуваме как ще живеем на земята след няколко века,
искам да зърна лицето ти с усмивка, в която никой не би се усъмнил.
Дълбоко в сърцето ми, дълбоко в сърцето ми,
ти си всичко, което ми липсва.
Ти си тази, която ме направи онова, което съм.
Ще викам името ти, ще викам името ти, докато изгубя глас.
Ако така успея да те достигна, ще го извикам още сега!
Нюансите на душата се крият в дълбините на сърцето.
Трептящи червени и сини линии се вият отдалеч.
Ще ти изпея песен, по-силна от най-буйните ветрове.
Гласът ми ще пренесе думите, които вътрешно тая.
Дорде времето е затаило дъх и вятърът ни гали нежно,
сгушени сред звездното небе,
с теб оставаме само мираж.
Отговорът никога не е в сълзите, които падат, докато ридая. Защо?
Повече от всичко на света искам аз да те открия.
Вероятно този зов няма да те стигне. Не, никога няма да те стигне.
За пръв път сърцето ми трепна, когато ме хвана за ръка.
Колко още съдби трябва да преживеем, докато стигнем до края?
Колко просто може да е всичко. Или само така ни се струва.
Отвъд черното и бялото, искам единствено да знам,
че ръка за ръка с теб ще вървя.
Туй, що ценях повече от всичко, бяха спомени - вече забравени.
Думите не могат да опишат това чувство в гърдите ми.
Изглежда, това е всичко... Изглежда, това е всичко...
което ще изпита сърцето ми, изгубило всяка надежда.
Изглежда, това е всичко... Изглежда, това е всичко...
което сърцето ми копнее да изрече с все сила:
"Моля те, чуй ме днес!"
Отговорът никога не е в сълзите, които падат, докато ридая. Защо?
Повече от всичко на света искам аз да те открия.
Вероятно този зов няма да те стигне. Не, никога няма да те стигне.
За пръв път сърцето ми трепна, когато ме хвана за ръка.
Колко още съдби трябва да преживеем, докато стигнем до края?
Колко просто може да е всичко. Или само така ни се струва.
Отвъд черното и бялото, искам единствено да знам,
че ръка за ръка с теб тоз живот ще извървя.
Превод и субтитри: Ragnos & mike