La colera del viento a.k.a. The Wind's Anger (1970) Свали субтитрите
Приберете оръжията. Сам съм, няма опасност.
Защо си дошъл? Казах ти да не се връщаш.
Имам друга работа за вас. Добре платена и много лесна.
За какво става дума?
Можеш да четеш, нали?
- По-добре от теб.
Хайде, говори.
Тук пише всичко, което трябва да свършите.
Къде е този път?
- Далеч от тук. На юг.
А парите?
Това е аванс.
А това?
- Това е моят дял.
Благодаря, Якобо.
Защо избра нас?
Защото вие двамата сте най-добрите и може да ви се има доверие.
Направете точно това, което пише.
Късмет.
"Тъй мрачен небосвод не се избистря без яростен порой."
Уилям Шекспир
ГНЕВЪТ НА ВЯТЪРА (1970)
Ще слезеш една спирка по-рано, Якобо. Някой ще дойде и ще те посрещне.
Не се познаваме, ясно?
Закарай ме в града, до хотела.
- Добре, господине. Елате.
Нека ви взема чантата. Насам.
Защо е затворено?
- Затвориха го преди няколко седмици.
Няколко души бяха ранени, но вече всичко е спокойно.
Какво се случи?
- Имаше стачка.
Не ви очаквах днес, но се радвам да ви видя.
Аз съм учителят. Трябва да поговорим.
Не разбирам.
Но вие не сте ли...
- Кой?
Реших, че...
- Грешите.
Благодаря, сеньор.
Добър ден. Мога ли да ви помогна?
Искам стая.
- За колко време?
Има ли или няма?
- Има, разбира се. Дай му.
Добре дошли.
Ще ви донеса нещо за ядене. Надявам се, че тук ще ви хареса.
Колко време...
- Не знам. Седмица-две... Зависи.
От какво?
- От работата.
Преди да се разкрие кой е, може би иска да бъде сигурен.
Той трябва да е човекът, когото очакваме.
Когато срещнах погледа му днес, направо се уплаших.
А ако не е той?
- Кой друг може да е?
Не обичам да задавам въпроси на клиентите,
но е странно да видиш северняк тук.
- Интересувам се от земя.
Цялата земя наоколо принадлежи на пет-шест богати семейства.
Те нито продават земя, нито купуват.
Има ли нещо, което мога да направя за вас?
Искам клиентите на хотела да се чувстват добре.
Стой!
Отворете!
Събудете се! Всички ли оглушахте?
Много е късно, сеньор. Всички спят.
Соледад, аз съм синът на дон Антонио. Отвори или ще разбия вратата!
Дай й малко време, Рамон.
- Някои хора трябва да се разсънят.
Дошли са за вас. Махайте се, докато още имате време.
Чухте ли ме?
Пусни ги да влязат.
- Сеньора, всички са пияни.
Ако ги оставиш навън, ще стане по-лошо. Отвори им.
Видя ли? Соледад е много щедра. Има златно сърце.
Винаги приема хора, които искат да се забавляват.
Но тази вечер не сме тук за това.
Чухме, че човекът, когото чакахте, е пристигнал.
Тук сме, за да го посрещнем.
Ако нямаш нищо против.
- Тук няма никой.
Бързо, потърсете го!
Дръпни се от пътя!
Нищо няма да му направим.
Само искам да му кажа, че е сбъркал града,
а след това ще го кача на първия влак.
Добре, момчета, приключихме.
Прибирайте се. Утре трябва да работите.
Вече нямам нужда от вас.
Мигел?
- Да, дон Рамон.
Ела тук с китарата си.
Изпей ни нещо романтично.
Сигурен съм, че Соледад ще ни прости и ще пийне с нас.
Ако баща ми ме остави да правя нещата по мой начин,
този град отново ще бъде спокоен, без повече бунтове.
Ако се отнасяш добре с хората, както иска дон Лукас, не получаваш нищо.
Познавам тези хора добре. Разбират само от камшика на господаря си.
Трябва да бъдат мачкани, да бъдат държани под контрол.
Не е ли така, Рафаел?
- Почакай.
Ела тук.
- Да, сеньор.
На колко години си?
- На 16.
Само на 16.
Все още младо момиче...
а вече е с дебели глезени.
Това място е прокълнато.
Обичаш ли да танцуваш?
- Да, сеньор.
Мигел, смени музиката. Искам нещо весело.
Достатъчно! Върви да си лягаш.
Тя остава тук.
Хрумна ми нещо. Имаш ли карти?
- Тук хазартът е забранен.
Баща ви иска да е сигурен, че законът се спазва.
Тогава ще направим нещо по-трудно.
Пако, пушката!
Приготви свещите.
Ще заложим на по-добрия изстрел. Моят или на Рафаел.
Така няма за какво да се притесняваш.
Законът не забранява стрелбата, така че съвестта на баща ми е чиста.
Какво залагате?
Как се казваш?
- Мария.
Мария е залогът.
Не гледай така. Не виждаш ли, че й харесва?
Ти си първи.
Ето, твой ред е.
Пако! Ела тук.
Стреляй вместо мен. Гледай да не пропуснеш.
Трябва ти да стреляш, Рамон.
- Сядай обратно и мълчи.
Върви.
Видя ли целта? Аз съм най-добрият стрелец в града.
Освен ако няма някой по-добър.
Не си толкова зле. Рафаел е мой гост, дръж се с него по най-добрия начин.
Хайде, ела.
Ще се видим някой друг път.
Доволна ли си? Няма да плаща. Пиши го на сметката ми.
Соледад! Ела тук.
Ти.
И ти.
Ти, там.
Отивай там.
Върви с другите. Ти също.
Мануел, Хуан, днес работите в работилницата ми.
Внимавай, Хосе. Не ти го казваме за първи път.
Трябва винаги да си нащрек. Господарят ти няма все да е наблизо.
Проклет да си! Ако не го направиш, този път аз ще...
Не е лесно да ме накараш да млъкна.
- Пако!
Но може да опиташ.
- Остави го на мира. Хайде.
"Луната прави обиколка около Земята за 29 дни,
а Земята се завърта около слънцето за една година.
Луната е спътник на Земята.
Тя не излъчва собствена светлина като слънцето, но приема светлина.
Луната има четири лунни фази.
Първа четвърт, втора четвърт, пълнолуние и новолуние.
Фазите на луната са причина за приливите и отливите."
След пет минути приключвам, сеньор.
Няма за къде да бързаме.
От приказките във вестниците ти няма много полза.
Повечето хора дори не могат да четат.
Трябва да ги научиш да се справят сами, както правя аз.
Да, но това би означавало да оставим нещата каквито са.
А и вече не са само вестниците. Очакваме някого.
Човек, който ще ни научи как да се осъзнаем,
да се сплотим и накрая да се бием. Дори може вече да е тук.
И кой е той? Исус Христос ли?
Някой, който може да промени всичко.
- Снощи Рамон дойде в хотела.
Знаеше, че този човек вече е тук.
Ти го скри, нали?
- Не съм го крила.
Намериха го. Но не му направиха нищо.
Може би е успял да ги заблуди. Той знае какво прави.
Но защо не ни вярва? Защо още не е дошъл да говори с нас?
Да го хванем и да го накараме да пропее.
Казаха ми, че тук мога да наема кон.
- Да, разбира се.
За колко дни?
- Не знам. Може би за седмица.
Сега ли го искате?
- Не, ще дойда друг път.
Добър ден.
- Мъжете снощи заплашиха ли ви?
Не.
Ако не е той, кога ще дойде нашият човек?
Хей! Направи ми услуга.
Имам сапун в очите.
Нищо не виждам. Някъде трябва да има кърпа...
Благодаря.
Не си от тук.
Нито пък ти.
- Аз съм.
Аз съм от тук и от всякъде другаде.
Трябваше да дойде някой, който да промени всичко.
А виждам само едно безгръбначно, което мисли само за ядене.
Каква полза от него?
- Увериха ме, че той...
Ти.
Кой, аз ли?
- Да, ти.
Ела тук и ми лъсни обувките.
Наистина ли ще ги лъснеш? Защо?
Що за човек си, след като се подчиняваш на първата заповед?
Ти си просто един глупак.
- Но, сеньор...
Сеньор ли? Аз те обиждам, а ти ме наричаш "сеньор"?
Ти си повече от глупак, ти си роб.
Аз ли?
Как се казваш?
- Пабло.
Браво, Пабло. Никога не се примирявай с несправедливостите в живота.
Винаги идва момент, когато трябва да викаш,
да се бунтуваш, да удариш, ако е нужно.
Не изминах целия този път, за да ви говоря за нищетата.
Или за тежката работа. Или за глада.
Аз съм един от вас. Би било глупаво от моя страна.
Твърде добре познавате мизерията
и резултата от тежката работа на полето под палещото слънце.
Дойдох да ви говоря за един нов свят, свободен свят.
Свят, в който всичко на земята принадлежи на всички.
По един и същи начин, с еднакви права.
В моя свят са отминали времената на разделение на хората,
на потисници и потиснати, на експлоататори и експлоатирани.
За всички ни може да започне нов живот.
Не мислете, че е невъзможно, че нещата винаги ще са така,
че нищо и никой не може да ги промени.
Ние сме господари на собствената си воля. Само трябва да сме единни.
Дори смъртта не може да ни уплаши, ако сме единни,
защото знаем, че всеки, който умира, оставя нещо на тези след него.
Защото има нещо, което не може да бъде унищожено – идеите.
Не могат да избият всички ни, но ще опитат,
преди да изчезнат завинаги от историята.
Винаги сме живели по възможно най-лошия начин.
Построили сме пътища, дворци, градове в Испания, в Америка, навсякъде.
Руините не трябва да ни плашат,
защото можем да построим още по-хубави къщи.
Ние сме различни и носим нов свят със себе си.
Какво трябва да направим?
- Спокойно.
Още е рано, трябва да почакаме.
Не сме достатъчно. Лесно биха ни надвили.
Трябва да се организираме. Трябва да разпространяваме идеите си,
за да ни повярват хората и да станат като нас.
Знаех си, че рано или късно някой ще дойде да ме убие.
Винаги съм се чудил как ще изглежда моят екзекутор.
Той е в стаята си. Изглежда, че не е излизал.
Това ли ти каза?
- Не.
Не плачи, Соледад. Достатъчно.
Знаеше, че рано или късно ще го убият.
Но той не умря напразно. Хората прогледнаха.
Най-после разбраха и са готови да се борят.
Трябва да се свиква със смъртта, въпреки че ще е трудно.
Унищожете всичко! Не оставяйте и капка!
Къде са мъжете в този град?
Искам да погледна всички тези страхливци в лицето.
Ще си платят за това! Скъпо ще си платят!
Спрете!
- Къде отиваш?
Какво ще правим с него?
- Тръгвай. Отиваме в хотела.
Побързай! И не се опитвай да избягаш.
Движи се!
Какво се е случило в града?
- Не знаеш ли?
Не. Днес никой не е идвал.
- Сигурно ти е било скучно.
Но е време да се позабавляваме. Те се позабавляваха, сега е наш ред.
Какво ще му направите?
- Ти не се бъркай.
Отворете мазето.
- Той е само един беден старец.
Не се бъркай и прави каквото ти казвам.
Вървете си! Всички се махайте!
Какво чакаш?
- Пуснете ме.
Свалете го долу и го накарайте да ви разкаже всичко.
Учтиво, разбира се.
- Нищо не съм направил.
Донеси факла.
- Не...
Хайде, мърдай!
- Нищо не съм направил.
Помогни ми. Да го потопим!
Познаваш ли брат ми Карлос?
Карлос!
Това е известната Соледад. У дома много сме говорили за теб.
Говори!
- Нищо не знам.
Не знаеш нищо, а? Много лошо. Това ще опресни паметта ти.
Не! Не!
- Какво става?
Какво му правят?
- Не е твоя работа, казах ти.
Не усещаш ли, че не си добре дошъл?
Това е частно събиране.
Хей, на теб говоря!
Моля за извинение.
Не обичам да ме безпокоят, когато играя.
Карлос, остави го на мира!
Сеньор...
Бях сигурен. Добре, да тръгваме.
Не заключвай, по-късно ще се върна. Разбра ли?
Каза ли нещо?
- Не можах да издържа.
Каза ли нечие име?
- Не и твоето. Дори да ме бяха убили.
А чие?
- На учителя.
Предупредете го, че е в опасност.
Тръгвай по прекия път, ще стигнеш преди тях.
Постарай се да не те видят.
Нямах сили да се съпротивлявам.
Съжалявам.
Учителю! Бягайте, идват да ви убият!
Вие чакайте долу. Обградете къщата.
По дяволите...
- Не го мисли.
Сега се опитай да си починеш.
Крие се в църквата.
- Не се притеснявай, Якобо.
Рано или късно ще трябва да излезе.
Аз ще се погрижа за него. Вие вървете.
Добре. Да тръгваме!
Соледад, отвори!
Къде отиваш?
- Да ти донеса храна. Няма никой.
Няма значение. Може да отидеш по-късно.
Първо да пийнем.
Хубаво местенце. Свършила си добра работа, Соледад.
Ела и седни.
Баща ми има добър вкус.
- Защо говориш за баща си?
Истината е, че когато си била на 15, си струвала повече от този хотел.
Тогава си можела да накараш всеки да си загуби ума.
Между другото... на колко години си сега?
Защо питаш, когато знаеш?
- Винаги си толкова агресивна.
Двамата можем да бъдем добри приятели.
Или предпочиташ други приятели?
Каква работа имаш с Хосе, учителя, и с всички онези нещастници,
които си мислят, че могат да започнат революция?
Имаш ли нещо общо с тях?
- Не знам какво за какво говориш.
Много добре знаеш. Или не са ти приятели?
Разбирам за Хосе. Харесваш го.
Но какво могат да предложат тези нещастници на жена като теб?
Хайде, пий.
Има един идиот, който се опитва да разбуни селяните.
Казва им, че имат всички права върху нашата земя.
Дори понякога са се срещали тук. Така ли е?
Тук влиза всеки, който може да плати.
Сигурен съм.
Не ме докосвай, Рамон!
Приятелите ти знаят ли кой ти даде пари,
за да отвориш този хотел? Знаят ли кой те защити?
Пиян си. Говориш глупости!
- Чакай!
Отдавна искам да ти кажа какво мисля за теб.
Не можех да те имам, защото беше любовница на баща ми.
Пусни ме!
Ти си луд! Пусни ме!
Махай се!
- Утре ще те одера жив.
Добре, но сега изчезвай!
Не продължавай нататък, дон Антонио.
За твое добро е.
Не те искаме на това погребение. Учителят не би искал да си тук.
Как смееш...
- Стига, Рамон! Остави ни.
Познавах този човек. Не можеш да ме спреш да го изпратя.
Учителят принадлежеше на хората.
Да, и точно затова не принадлежи на вас.
Никой от нас не е отговорен за смъртта му.
Тогава кой го уби? Някой от мъжете, носещи ковчега му?
Пусни ме да мина, Хосе.
Не превръщай това погребение в политическа среща.
Търсиш помощ от жена? Сега се махни от пътя ми.
Защо не си достатъчно смел да бъдеш откровен?
Кажи какво мислиш. Че аз съм го убил?
Да, ти, дон Антонио, и тези убийци, които си наел.
Ще наредя да ти отрежат езика.
Какво искаш да направиш? Прояви разум поне тук.
Не може да обвиняваш някого без доказателства.
Колкото до моите хора, те нямат нищо общо с убийството.
Снощи в селото е имало бунт.
Смъртта на учителя е била нещастен случай.
Това е единственото обяснение.
- Нямам нищо против теб, дон Лукас.
Не те държа отговорен. Ако искаш, може да дойдеш с нас.
Не, предпочитам да не идвам.
Как се стигна до тук?
Някога това беше хубаво място, където всички живееха в мир.
Но сега, с всички тези обвинения, всички тези заплахи...
Насилието не е начин за решаване на проблеми.
Трябва да има други средства.
- Ако има, ще ги намерим.
Той не е роден тук и не беше като нас,
но ни разбра и вникна в трудностите ни.
Той ни научи на малкото, което знаем.
Горди сме, че беше наш учител...
и никога няма да го забравим.
Нито ще забравим начина, по който умря.
Нито онези, които го убиха.
Сега ще ми отговориш на няколко въпроса.
За какво?
- Защо си дошъл тук?
Къде беше снощи?
Не е твоя работа.
- Вече е моя.
Откакто дойде бяха убити двама души. Не ми казвай, че не си замесен.
Остави ме на мира.
Отговори ми.
- Вашите мъртъвци не ме интересуват.
Сега излизай. Остави ме на мира!
Ще те накарам да ми кажеш всичко,
дори ако трябва да те убия със собствените си ръце.
Така че говори. Говори!
- Пусни го!
Той не е убил учителя.
Цяла нощ беше с мен.
Какво каза?
- Чу ме правилно.
Цяла нощ беше с мен.
Какъв ти е този човек?
- Просто приятел. Грижи се за мен.
Той е единственият останал, който може да защити града ни.
Какво печели от това, че е на тяхна страна?
Не знам. А и не ме интересува.
Веднага мога да напусна това място, но не искам,
защото твърде много ги мразя.
Оставам само за да дочакам деня, в който ще мога да си отмъстя.
Затова съм с него.
Но те уверявам, че това не е единствената причина.
Търся нещо от него. Нещо, което никога не съм имала.
Малко достойнство.
Онзи човек иска да говори с теб. Иска да те види довечера.
Чу ли ме? На теб говоря.
Къде?
- Ще те заведа при него.
Какво има, Марко?
- Нищо.
Хайде, виждам го по лицето ти.
Този път работата не ми харесва.
- Как така?
Това е детска игра, а и е с най-доброто заплащане.
Така ли мислиш?
- Да.
Чувствам се все едно седя върху буре с барут.
Откъдето и да погледна, не харесвам тази работа.
Защо?
Много е просто.
Най-добре е да не познаваш хората, които убиваш.
Правили сме го и преди.
- Да, но по различен начин.
Дадоха ми време да помисля. И това, което мисля, не ми харесва.
Какво смяташ да правиш?
Да се махаме! Веднага!
И да загубим всички тези пари? Ти си луд.
Якобо, чуй ме, искам да зарежа всичко.
Хлътнал си като хлапак. Вече не можеш да мислиш ясно.
Виж се, размекнал си се.
Какви са тези приказки за гузната съвест?
Не ми казвай, че зарязваш всичко заради нея.
Никога не си бил такъв.
Знаеш, че никога не сме имали шанс като този.
Ще се окажем с куп пари, ако не ни пука.
Хайде, братко. Не мога да те позная.
Заведи ме при този човек.
- Виждам проблясък на разум!
Трябва да се видя с дон Антонио.
Влизай. Ще му съобщя.
Кажи му да чака. Сега не мога да се видя с никого.
Независимо дали ти харесва или не, Антонио, времената се промениха.
И ще продължат да се променят, защото историята не спира.
Приеми, че трябва да преговаряме със селяните,
защото имаме нужда от тях.
- Нямам нужда от никого.
Щяха да умрат от глад, ако не бях тук.
Защо трябва да оставяме толкова богатства да се загубят?
Кой ще се грижи за земята ни? Кой ще жъне пшеницата ни?
В крайна сметка какво искат? Мисля, че доста малко.
Малко повече хляб и по-добри условия на труд.
Да, а утре? Ако се предадем, ще си помислят, че ни е страх.
И какво ще стане утре?
Остави това на мен. След 48 часа ще им затворя устата.
Съжалявам, Рамон, но не мога да го позволя.
Не ми харесват методите ти. Разбираш ли?
Какво искаш да кажеш?
- Това, което казах.
Не искам кръв по съвестта си.
Никой не те принуждава, Лукас. Свободен си да направиш избор.
Ще накарам тези хора да разберат, че аз съм господар на земята си.
Мисля, че това е самоубийство.
Мъже като теб понякога могат да причинят много злини.
Ако някой от нас се предаде сега,
рано или късно и другите ще трябва да приемат исканията им.
Нашето наследство е свещено.
Трябва да го защитим с кръвта си, ако е нужно.
Не, Антонио, само човешкият живот е свещен.
Повярвай ми, и аз искам да запазя това, което е мое,
но този път трябва да се откажем от нещо,
ако не искаме да загубим всичко.
Насилието е спирала, която е трудно да бъде спряна.
Винаги води до повече насилие. Неизбежно е.
Не познаваш насилието. То няма граници.
Би било грешка да тласкаме селяните до ръба на отчаянието.
Не забравяй, че знаем винаги как се започва,
но как ще свърши, е в Божиите ръце.
Лукас, напоследък говорил ли си със свещеника?
Не, само с моята съвест.
Съжалявам, Антонио, реших да преговарям със селяните.
Но това ще направи всичко по-трудно.
За да спечелим тази битка, трябва да сме обединени.
Помисли за това, преди да действаш.
Нашите семейства винаги са притежавали тази земя.
Наследихме я от бащите си.
Същата земя, която те са наследили от нашите предци.
Ние ще я оставим на нашите деца и те трябва да поемат отговорност.
Бащите ни и бащите на бащите ни са работили до смърт на тази земя!
Такава е съдбата им.
Ако са забравили, знам как да им напомня.
Не съм съгласен. Те имат право на по-добър живот.
Вече знам, че това, което ще направя, е правилно.
И още нещо... не разчитай повече на мен.
Добре... един човек се предаде. Сега трябва да сме по-силни от преди.
Няма да стискаме юмруци, докато унищожават всичко наше.
Нямам какво друго да кажа. Лека нощ, господа.
Не искаш ли повече светлина?
Не, предпочитам така.
Доведи онзи човек.
Винаги съм ти плащал на време това, което дължа.
Но още веднъж имам нужда от теб.
- Сега от кого се страхуваш?
Не ме е страх от никого.
Ето за какво става въпрос.
Искам да предупредя тези нещастници.
Кого трябва да убия?
- Хосе, ковачът.
Направи го да изглежда като спречкване за жена.
Заради връзката му със собственичката на хотела – Соледад.
Всичко ли е ясно?
Направи го веднага. После ще те изведем от града.
Тръгваш ли си? Къде отиваш?
Никога не съм се отчитал пред никого за действията си.
Може би защото никога не са имали значение за никого.
Сега за кого имат значение?
За никого.
За никого.
- Дори и за теб?
А ако ти кажа, че имат?
Ако те помоля да останеш?
Опитай.
Остани.
Ако търсите Соледад, не е тук. Не съм я виждал от известно време.
Знам.
За известно време си мислех, че мога да се изправя срещу всеки
и да помогна на хората. Но сега предпочитам
да се подчинявам, а не да командвам.
Какво чакаш? Защо не стреляш? Платили са ти за това, нали?
Хайде, стреляй!
Защо дойде?
- За да ви помогна.
Не искам някой като теб около мен.
Съжалявам, Хосе, но не си в позиция да избираш.
Какво знаеш?
Само че се страхуват от теб.
- Ти не ги познаваш.
Тях не ги е страх дори от Дявола. Ще се борят до горчивия си край.
Сега е моментът да ги атакувате. От всички страни.
Градът няма какво да губи, но може много да страда.
Това ме спира.
Започваш да ме виждаш като свой съюзник.
Ако лицето ти не ме лъже,
ти си най-големият кучи син, когото съм срещал.
Но бих предпочел да си на моя страна. Можеше да ме убиеш, но не го направи.
Сега ти си този, когото ще искат да убият.
Много добре знаеш, че не се шегуват.
Няма да чакам да разбера. Знам как да ги засегна.
Как?
- Като ги разделим.
Ще сключим сделка със собственик, който е съгласен с нашите условия.
Дон Лукас.
- Говори с него.
Ако приеме исканията ни, ще работите само в неговите полета.
Жителите трябва да съберат всички провизии, които могат да намерят.
Откъде да ги вземем?
От складовете, тук и в други градове. Откъдето могат.
Ако откажат да ви ги дадат, ще го направите без тяхно съгласие.
След това изпратете някой да предупреди хората в другите села.
Те не трябва да идват тук, за да работят.
Стачкуваме за всички, с изключение на дон Лукас.
Не е зле като начало.
- Да, може да бъде добро начало.
Къде са мъжете?
- Няма ги. Всички заминаха.
Какво искаш да кажеш?
- Казах, че мъжете заминаха.
Вече няма да ги намерите да чакат вашите заповеди.
Предстоят трудни времена за господарите и техните слуги.
Всичко е на път да се промени.
Може да получите работници само при условията, приети от дон Лукас.
Какви са?
Осемчасов работен ден и без да наемате старци и деца.
Петдесет цента повече на ден.
И една пета от реколтата да принадлежи на града.
Вие ли диктувахте тези условия?
- Селяните ги диктуваха.
Ще го обсъдим, когато се върнат на работа.
Няма какво да обсъждаме. Който не приеме,
може да остави реколтата си да изгние или да работи с жена си и децата си.
Да тръгваме.
Ти си луд, ако мислиш, че можеш да диктуваш условия.
Колко дълго можем да чакаме?
- Само няколко дни,
после всичко ще изгние.
- Това би било катастрофа.
Трябва да им покажем на какво сме способни.
Какво има? Не трябва да се тревожиш за нищо, Марко.
Никой не идва на това място, може да се отпуснем.
Соледад, нашата връзка няма бъдеще.
Има някои неща, които трябва да знаеш.
Това, което знам, е достатъчно.
Слушай...
всичко, което имам, е един брат, ако наистина сме братя.
Знам само, че пристигнахме в сиропиталището в един ден
и избягахме заедно. Винаги съм се грижил за него.
Той е по-млад от мен и винаги съм го предпазвал от опасности.
Винаги сме живели извън закона.
Един ден някой ни сложи пистолети в ръцете
и ни плати да убием човек, когото никога не сме виждали.
И така започнахме да бягаме и да убиваме.
От тогава не сме спирали да бягаме.
Нищо не съм те питала.
- Знам.
Но исках да ти обясня защо не мога да спра.
Защото когато спра, цялото ми минало ще ме задуши.
И така...
аз също трябва да платя дълга си.
Мразя това място, защото ме накара да се замисля.
Якобо...
- За първи път те изненадват
и няма какво да кажеш. Тя е виновна!
Не можеш да продължиш да правиш това, което те кара да се мразиш.
Те ни плащат, Марко. Ти ме остави сам.
Казах ти да ги оставиш. Има още време.
Не! Грешиш, ако мислиш, че можеш да изтриеш всичко,
което сме извършили. Хора като нас спазват
определени правила и обещания, но ти наруши своите.
Дните ти са преброени.
- Махни се от тук, Якобо. Чуй ме.
Аз съм си същият, какъвто винаги съм бил.
Винаги сме били заедно, но сега сме един срещу друг.
Никога няма да го повярвам!
- Махни се далеч от тук, Якобо.
Ти се махни от тук, Марко. Ти трябва да си тръгнеш.
Ти трябва да си тръгнеш. Разбираш ли?
Ето. Следващия.
- Рафаел Кампос.
Наехте ме тази сутрин.
- Кампос...
Кампос... Кампос... При теб има ли го?
Не.
При мен също. От тук ли си?
- Не, отивам там, където има работа.
С кого говори тази сутрин?
С господаря.
- Сигурен ли си?
Каза, че е той.
- Изчакай да свърша и ще говорим.
Искам си парите, които спечелих! Цял ден работих за тях!
Работих много и сега си искам парите!
Кажи му, че работих!
- Работеше с мен, вярно е.
Няма те в моя списък.
- По дяволите списъка ти!
Спри да викаш!
- Видя ме да работя!
Говорих с господаря! Защо не го попиташ?
Ако е вярно, ще си получиш дължимото, ако не е, значи си в беда.
Хайде!
Убийте го!
Махай се!
- Сключихме договор, Марко.
Махай се! За последен път ти казвам.
Този човек трябва да ни каже истината.
Законът най-накрая ще бъде на наша страна.
Не може да говори, почти не му остава време.
И това време е за мен. Махай се!
Добре. Както искаш, Марко.
Марко...
Марко...
Измамиха ме.
Обещавам ти, че ще платят скъпо, Якобо.
Сега...
където и да... отивам...
какво... ще правя без брат ми?
Ще си платят за това, кълна се.
Навън всичко наред ли е?
- Да.
Къщата се охранява, не се притеснявай.
Тази вечер е много студено. Имам лошо предчувствие.
Пълнолуние е. Вижда се съвсем ясно.
Никой не може да доближи къщата.
- Погрижи се за огъня. Почти загасна.
Кажи ми...
кога ще свърши всичко това?
- Никога!
Ако не спрат да се опитват да откраднат това, което е наше.
Преувеличаваш. Това, което искат, няма да ни разори.
Замръзване през зимата би причинило повече щети. Защо се дърпаш?
Отгледал съм син, който няма гордост.
Искам да замина.
Така ли обичаш и почиташ баща си?
Точно защото те обичам и те уважавам.
Искам да запазя спомените за теб от детството си,
когато баща ми беше силен мъж и знаеше как да се усмихва.
Понякога цял ден чаках да се усмихнеш.
Ако баща ми вече не е този човек, бих предпочел да си тръгна.
Кажи на Рамон да дойде.
Влез, Рамон.
Как влезе?
Какво искаш?
- Платихте ми да убивам. Ето ме.
Правиш ми голяма услуга. Омръзна ми да живея.
Какво чакаш? Страх ли те е?
Рамон!
- Не мърдай!
Синът ми няма нищо общо с това. Аз заповядах да убият брат ти.
Беше твърде опасен жив, всички в града го разпознаха.
Не докосвай сина ми!
Ще ти дам всичко, което искаш, в замяна на живота му.
Върви пред мен и кажи на хората си да ни пуснат да минем.
Ако падне и един косъм от него, ще те преследвам до края на света.
Ще те накарам да прокълнеш деня, в който си се родил!
Стой!
Пуснете го да мине! Отдръпнете се!
Рамон!
Опитай пак и ще го убия!
Никой от нас няма да стреля! Ще те пуснем!
Не се страхувай! Освободи брат ми!
Махни се от пътя!
Правете каквото казва!
Колко души имаме?
- Дузина. С тези на дон Рафаел.
Да го притиснем в тресавището.
Трябва да убием коня с първия изстрел.
Ще ти кажа кога. Сега!
Настигни коня! Спри го! Бързо!
Убий го. Това е последната заповед, която ще дам в живота си.
Отмъстих за брат си, както му обещах.
Хосе ме помоли да ти кажа, че те разбира.
Да, но всичко свърши. Помолих те да дойдеш, за да се сбогуваме.
Вземи ме с теб, Марко.
Не, животът ти е тук, Соледад.
И най-после ще бъде спокоен, честен и достоен.
Забрави ме, както аз ще забравя теб.
Това не е вярно.
- Вярно или не, какво значение има?
Вземи ме с теб. Миналото може да бъде изтрито.
Миналото не може да бъде изтрито, то те следва.
Обичах те много.
Толкова много нощи си мислех как би протекъл животът ми с теб.
Кажи си, че никога не съм съществувал и се опитай да бъдеш щастлива.
Какво ще стане с теб?
- Не знам, но човек като мен
никога не се пита какво ще се случи утре.
превод и субтитри НИКЧО