E per tetto un cielo di stelle a.k.a. A Sky Full of Stars for a Roof (1968) Свали субтитрите

E per tetto un cielo di stelle a.k.a. A Sky Full of Stars for a Roof (1968)
Слез долу!
Не, не!
Къде е?
Заради една жена ли загубихме цял ден?
Имам сигурна информация.
Той ще мине от тук. Не сме се бъхтили напразно.
Като те застрелям, няма да се потиш на връщане.
Баща ми не иска сигурна информация. Иска да хванем копелето!
ДЖУЛИАНО ДЖЕМА в
ЗА ЕДИН ПОКРИВ ОТ НЕБЕ И ЗВЕЗДИ
участват: МАРИО АДОРФ
МАГДА КОНОПКА
ДЖУЛИ МЕНАРД
сценарий: АЛБЕРТО АРЕАЛ ФРАНЧЕСКО МАРТИНО
монтаж: ЕНЦО АЛАБИСО
костюми: ЛУЧИАНА ФОРТИНИ
сценография: ПИЕРО ФИЛИПОНЕ
директор на продукция: РЕНАТО ИАБОНИ
Довиждане.
- Довиждане.
Музика: ЕНИО МОРИКОНЕ диригент: БРУНО НИКОЛАЙ
оператор: КАРЛО КАРЛИНИ
продуцент: ФАУСТО САРАЦЕНИ
режисьор: ДЖУЛИО ПЕТРОНИ
Идват, идват! Ето ги!
Пристигат миньорите! Пристигат, ето ги!
Започвай! Хайде, размърдайте се!
Бързо напълнете чашите! Нека има повече бира.
Хайде момичета, пригответе се.
Готови сме.
Момчета, вече не издържам на желанието.
Пристигат!
Усмихни се, бързо!
Елате! Елате и вижте чудото! Тайната на морските дълбини!
Жена русалка! Една истинска русалка!
Граждани, вижте! Елате и вижте, жената с опашка!
Но защо отминавате!?
Русалката няма да ви чака, пияници такива!
Тя е за мен! Не, аз пръв я видях!
Оставете ме!
Мърдайте!
Три валета.
Три аса.
Мамка му!
Още една ръка? Да.
Достатъчно загуби.
О, гробаря! Сядай.
По-добре да погребваш мъртвите, отколкото да мамиш живите.
На мен ли говориш?
Защо, не ти ли е чиста съвестта?
Искаш да направиш скандал?
Не, не бих го нарекъл така.
Ще посмееш ли да го повториш?
Може би ме е страх, защото изглежда криеш
нещо в ръкава си...
Аз нямам оръжие.
Това решава въпроса.
Гледай, гледай!
Асото, за което ви говоря.
Хайде!
Да изчезваме!
- Внимавай!
Оставете ме!
Какво правиш?
Не ти ли стига?
Ама ти... защо не си си купил пистолет?
Не мога да стрелям!
- Научи се!
Не е лесно.
Гледай! Ръцете ми треперят.
Да, треперят...
- Откакто съм се родил.
Може би имаш слаби нерви.
Опитай... това питие.
Добро е! Какво е това?
Може да те изкара от гроба!
Защо тогава не опърли онези мошеници?
Можеше да ги очистиш!
По-добре цицината, отколкото...
да видят какво има в джоба на Хари! Да те питам, как се казваш?
Тим. Колко загуби?
Дреболия, Тим. Голямото е тук!
Златни бучки!
Не мисля, че джоба на панталона е сигурно място.
За мен, е!
- Ще ги видят!
Не можеш да ходиш непрекъснато с едни гащи.
Но къде другаде да ги сложа?
В банката. Отиваш, депозираш ги, получаваш разписка...
и спиш спокойно.
Знам една добра банка за теб.
Къде е? – В едно мексиканско градче.
Не... досега не съм стъпвал в банка, няма да отида и сега.
Русалката!
Не влизайте! Представлението свърши!
А... за един долар?
Отваряме отново!
Ама... как ли са я уловили?
С въдица!
Ако тя се омъжи, при мъжа си ли ще спи или в тази вана?
Той ще трябва да легне при нея...
Тя не може да излиза от водата.
Така ли е?
- Разбира се!
Виждаш ли? Тя е риба...
А къде е мястото на рибата?
Във водата.
А къде е мястото на златото?
- Златото?!
В банката.
- Ама...
Така е! Колкото до банката... виж...
преди да вземеш решение... Наспи се добре!
Ако решиш, утре сутрин мини през градчето, ще ме намериш там.
Ей, извинявай! Това ли е мексиканския град?
Да!
Сигурен ли си?
- Сигурен?!
Никой не може да знае по-добре, защото аз съм шерифът тук.
Извинявай.
Търсиш ли някой? Всички работят на полето.
Познаваме ли се, приятелю!
Не се заблуждавай от гледката.
Не съм виждал по-бедно място от това.
Така ти се струва! След време това ще е най-богатият град в щата!
Градът се разраства, строи се.
Ако седнеш тук, за една вечер ще се появи нова къща.
Ами?!
А къде е банката?
Точно зад гърба ти.
Това ли е?!
Там е временно.
Влизай! Влизай смело!
Добър ден.
Давам три процента. Интересувате ли се или не?
Добре ли е три процента?
- Три какво?
Ти депозираш златото, а когато теглиш, получаваш повече
Повече?
- И така?
Ще депозирате ли нещо или не? Нямам време за губене!
Не обръщай внимание, това е временно.
Ето го...
А касата... сейфа, къде е?
Искате да знаете, къде ми е касата? Браво! Не мога да повярвам!
На никого няма да позволя да ми гледа касата!
На никого не казвам! Дори да ме изтезават!
Банкова тайна.
- Аха...
Тринайсет унции!
Прави... 675 долара!
Пазете разписката!
Добре! Благодаря, директоре.
Няма за какво, момчета. Бъдете спокойни.
А ти? Къде отиваш?
Ще потърся въдица, може да срещна някоя риба.
Въдица?!
А, Русалката! Тя те омагьоса!
Тогава, добър улов!
Крадец! Само да те срещна! Ще платиш с главата си за това!
От три дена те търся! Къде си? Къде си?
А, ето го! Ето го!
Ще пийнеш ли с мен, кукло?
Ей, хубавице! Донеси ядене!
Обиколихме цялата местност.
Това не реже!
Наострен е добре!
Имаш право... остър е.
Вземи си го!
Ей, ти! Донеси ми нов нож!
Не може да е стигнал далеч.
Ето!
- Чакай малко.
Да, господине.
Кога ще намеря това копеле.
Къде ли са заминали?
Къде е Русалката? Кога заминаха?
Преди три дни.
- Къде отидоха?
Натам. Към Сендстоун.
Да, сигурен съм. Направиха скандал. Единият беше невъоръжен.
Къде отидоха!
Не знам! Изхвърлихме ги.
Продължавай!
Ето го единия човек. Попитайте него!
Виждал ли си Били?
Били?! Не го познавам!
Не познаваш човека, с който са те изхвърлили от тук?
А... питаш за Тим?
Били.
- Не, не... Тим, Тим...
Тим или Били, няма значение! Знаеш ли къде е?
Като го намеря, ще му счупя главата!
Не си разбрал.
Не си ти човека, който ще чупи глави. Разбра ли?
Името ми е Роджър Прат. Ще го запомниш ли?
Ето... сега ще го запомниш.
Сендстоун
Граждани! Елате! Елате да видите чудото!
Единствената уловена в моретата до днес.
Легендарната русалка!
Възродена от легендите, половин жена, половин риба.
Не жалете центовете господа, тя е единствена в света.
Единствената жена с опашка! Заповядайте господа!
Младежо! Научен интерес ли проявявате?
Младежо!
Знаех си, че ще те открия тук.
Здрасти, Хари.
Младежо! Билетът е 20 цента!
Тим, кажи му!
Крадец! Парите ми! Банката е изчезнала!
Изчезнала? Не може да бъде! Какво говориш!
Да! Заради теб!
На ти!
- Хари...
Ненормален!
Спрете! За бога, спрете!
А, счетоводителя...
Сигурен ли си, че и той е изчезнал?
Да!
- Може да е сменил сградата!
Какъв простак!
Даже и Русалката е измамница!
Ненормален!
- Млъкни! Скрий се!
Тим!
Искам си парите, или ще те убия!
Може би на моите приятели, не им е потръгнало и банката е фалирала.
Ти си им съучастник! Искам си всичките 675 долара!
Но аз нямам дори цент! Само ваната струваше 150 долара!
Ваната?!
С моите пари?
Инвестирах ги. Може да спечелим 10, 20 хиляди...
И нищо ли не остана...
Всичко свърши! Ваната, нова шатра, сложен ремонт на фургона.
И значи... това е мое, ваната и всичко.
И какво да го правя?!
Какво да правя с тая вана! Какво да я правя? Знаеш ли какво...
Не! Спри!
Струваше 150 долара!
Не! Не и шатрата!
Нова шатра! 150 долара!
Ще те убия!
Извинявай!
Гледай! Разрушиха всичко! По дяволите!
Махайте се!
Рисунките и ремонта на фургона,
струваха 50 долара, всичко беше платено!
Не за мен! Сам си се хванал с тези измамници, а аз изядох боя!
От кого?
От някой си Роджър Прат.
И него ли си измамил?
А... стара работа. Дори не си го спомням.
Шест месеца в мините...
за дастегна своето ранчо!
Ранчо? Какво ранчо?
Което наследих от своите родители.
Само малко трябва да го стегна, а после...
Зеленото поле... конете...
Кравите...
- Зайците...
Не, без зайци!
Защо, зайците са изгодни: Месо, козина...
Не!
- Както искаш. Ранчото си е твое.
Ей, къде отиваш?
Искаш ли да ти върна парите?
- Разбира се, че искам!
Тогава да тръгваме! Ще имаш това, което си получил от баща си!
Добре! Давай...
И не мисли, че ще ме измамиш отново.
Облечи се! Влизай!
Тим! Тим!
Довиждане! Обещавам ти нова вана от планински кристал!
A! Писна ми!
Защо се страхуваш, че ще избягам?!
Ти си въоръжен, аз не!
Няма да живееш дълго по тези места без пистолет.
Мога да те застрелям, когато си поискам!
Би ли убил невъоръжен човек?
Не!
- Виждаш ли.
Чувал ли си за Джеси Джеймс, Рик Хичголд и Ханк Гаспърс...
най-добрите стрелци в целия запад.
Къде са те сега? В гроба.
Никой от тях не е доживял 30 години. Не! Пистолетите не са за мен.
По-добре да работим с ума си. Там има по-малко конкуренция.
Добре, използвай ума си, за да ми върнеш парите!
Това смятам да направя.
Можем ли да изпратим съобщение в Бостън?
Имаме леля, която живее там!
Разбира се! В Бостън, Ню Йорк, Филаделфия, Вашингтон...
Не, не се бутай във Вашингтон. Там не пращай!
Даже и във Вашингтон!
Е? Кой ще бъде пръв?
Пазете момичето от жиците.
Стой мирна!
20 цента на дума за съобщение!
А ще ни отговорят ли?
- Разбира се, че ще отговорят.
Получаваме отговора веднага! Това е прогрес!
Ей! Не се бутай!
- Бързам!
Бързам! Пиши:
"Къде изчезна, лъжлива краво!"
Каква крава?
- Лъжлива! Това е жена ми!
"Ако се върнеш, ще ти простя всичко."
"Ако не, ще ви застрелям. И теб, и него!" Това е.
Добре. Докато пиша, платете таксата.
"Къде изчезна"...
"краво... лъжлива"
Приятели! Защо не изпратите поздравително съобщение
от името на вашата общност? А?
Добра идея. Стига да не е много скъпо.
Господин президент
на Съединените Щати,
Ръдфорд Ричард Франклин...
Това не е нужно! Той си знае името!
Ще покажете уважение към него, или ще пестите центовете?
Продължаваме.
"От името на нашия град...
запетая...
Ама какво? И за запетайките ли ще плащаме?
Разбира се, че се плаща! Какво е това запетайка?
"...и от името на всички граждани
събрали се днес"...
Запетайка...
Какво е това?! Кабелът свършва тук!
Хей! Какво правите?
Нищо! Добра идея за забогатяване. Само двама са.
Представиха се за телеграфисти, а се оказаха просто мошеници.
Разкажи ми всичко отначало. Изглежда много интересно.
21, 22...
Ще се разходя наоколо. Препоръчвам ти, да не пипаш нищо!
Няма, няма...
Точка, точка, линия... точка, точка... Да видим... Жена ви е много добре.
Разрешавате ли?
- Да.
Бързо, Хари! Прекъсвай връзката!
Но, защо? Справям се добре!
- Побързай!
Ей, къде отивате?
- Има повреда в линията!
Край! Кантората е затворена!
Но, защо?!
Давай, бързо!
Ето ги! Те са! След тях!
Скрий конете, хайде!
Разпръснете се момчета! Вие натам, останалите след мен!
Сбогом, Джак Макдоналд. Сбогуваме се с теб, но не завинаги!
Тази земя, отново ще ни събере
за славата господна...
Ей! Нямаме много време за губене!
...но ти, който благородно приемаш душите ни, можеш да дариш опрощение...
Погледни, има ли някой отзад!
А вие, опечалени: Забравете дължимото ви от бедния Джак.
Който прощава в живота, той почива в мир!
Който има уши, да чуе!
- Лука 6-27
Обичайте враговете си, а не ги мразете.
Блажени са вярващите!
Какво чакаме още?
Вдовицата.
- Коя вдовица?
Вдовицата на така наречения, Джак Макдоналд.
Защо "така наречения"?
Знаеш ли истинското му име?
Не!
Пищовът Джак!
- Е, и?!
Какво?! Не си ли чувал, за грабежа на банката в Абилейн?
Не!
- 5000 долара в злато!
Той и бандата му.
Федералните не откриха нищо!
Пищовът Джак е скрил 5000 долара в злато.
И никой досега не ги е открил.
И как разбра, че Джак Макдоналд е Пищовът Джак?
А, виж! Свободен си, ако искаш, можеш да си тръгваш.
Можеш да вземеш това, което спечелихме с телеграфа и сме квит.
Не, не! Няма да ме метнеш! Дължиш ми 675 долара!
Това, което ни се поднася е повече от достатъчно!
С 5000 долара в злато можеш да купиш мандра с 2000 кози!
Е... две... хиляди?!
А също, и безброй зайци!
- Не, не! Зайци, не!
Прости ни и този път!
И ти наистина ли вярваш, че това е Пищовът Джак...
Разбира се! Сигурен съм!
Мисля, че е дошъл тук да скрие своят дял!
Виж вдовицата. Спря да плаче.
И защо мислиш, че тя ще ти каже нещо?
Ще видиш.
Дадено!
Но ако се опиташ да ме измамиш, ще си платиш за всичко,
и за старото, и за новото!
- Хайде, доведи конете!
Добре!
Звездите минават над нашия неведом път.
Но не се съмнявайте, че тази вдовица
безутешно ще скърби за него. Тя няма да стане монахиня,
и нейната болка не ще утихне! Сбогом, Джак! Сбогом!
Сбогом, Джак...
Прекрасна проповед!
- Благодаря, синко.
Вие, познавахте ли Джак?
Бяхме приятели, като братя... Каква загуба!
Бедният Джак...
Каква личност! Какъв истински мъж!
Така ли го познавахте?
Е... не по този начин... Беше ми за пример!
Нали?
Благодаря ви за утешителните думи. Довиждане господин...
Тим. Тим Холкинс.
Моето име е Дороти.
Но... какво ви е?
Не, нищо...
Умората, навярно.
Яздих в галоп цяла нощ, за да стигна за погребението на Джони...
Джак!
- Да! Да, на Джак.
Толкова съм уморен, че обърках името.
Ще ви приготвя кафе, влезте.
Уютно е. Сама ли живеете?
Вече, да!
Хайде, стига сълзи... Джак не би харесал това.
Ех... Винаги ми е казвал:
Усмихвай се, Тими! И животът ще ти се усмихне!
Ще направя кафето.
Ако може и нещо за хапване.
Заповядайте. Бедният Джак...
Всичко стана толкова неочаквано.
Толкова обичаше пуйка!
Хората казват: "Когато погребете мъртвите, не тъжете повече"
Надявам се и на моето погребение да има такъв прекрасен обяд.
Наистина ли казват така?
- Разбира се!
Какво има?
- Какво става с вдовицата?
Какво искаш да става?
Виж, аз...
Как сте, Дороти?
- По-добре, но още съм тъжна.
Ех, аз също...
но сега трябва да сме смели.
И така?
- Нашето богатство е скрито...
...в градината! Край оградата.
Нека аз отвличам вниманието на вдовицата, ти копай!
Ще копая. Но, сигурен ли си?
Сигурен съм! Ти копай!
Ще копая.
Не! Не! Много бързаш!
Помисли си за бедния Джак!
Моля те!
Бедният Джак! Мир на душата му.
Ех, колко е нещастен живота.
Тъкмо се беше научил да кара инвалидната количка.
Госпожо, господ ще му даде тази радост и на небето.
Вярвате ли?
- Точно сега се разхожда сред звездите!
Прекрасно.
- Така е.
Какво каза? Джак е седял в количка!?
От кога? Отговаряй! От кога не можеше да ходи?
От седем годишен. Падна от едно магаре...
Тим! Ще те убия!
Кой е?
Къде си? Къде си?
Не! Не!
Спокойно, Хари!
Сега ще си платиш за всичко!
Какво става?!
- Помощ!
Някакви двама скитници ще ми изпочупят къщата!
Повикайте шерифа! Повикайте шерифа!
Шерифе! Докога ще стоим в тази дупка?
Потрошихте къщата.
Разтревожихте вдовицата и нейните приятели.
Събудихте целият град...
Знам защо сме вътре, питам кога ще излезем?
Докато пристигне съдията или платете 60 долара гаранция.
По 30 на човек!
40, 50, 60...
Само 60 долара! Добре.
30 за да изляза и 30 да се напия!
Няма ли да ми дадеш моя дял?
Не!
Значи, си тръгваш?
- Да!
И ме оставяш тук?
- Да.
Бедният Хари... Желая ти късмет.
Ще ти е нужен.
Хвърли един поглед!
Не се показвай много!
Това не ме засяга! Търсят теб, не мен! Не те познавам!
Но, те те познават.
Няма да пропуснат да ти накълцат лицето... само защото си сам.
А на теб, пука ли ти за лицето ми?
- Да.
Хайде, кога ще отвориш? Ето 60 долара!
Няма да си получиш пистолета. Докато мине процеса.
Хайде, няма ли да излезеш? Платих!
Не! Не, сега.
Ще почакаме нощта, по-сигурно е. Събуди ме след 6 часа.
Сега!
Колко изкарахме днес?
- 2 долара и 20 цента.
Здрасти!
- Ти!? Мизернико!
Как се осмели да дойдеш!
- Тихо, не викай!
Не сме ли вече приятели...
Мисля, че ще мога да ви помогна.
Още една твоя помощ ще ме довърши! Махай се!
Успокой се!
Какво ще кажеш да възобновим съдружието си?
Съдружие с теб? Да не съм луд!
Не обръщай гръб на късмета си.
Ще продължавате да се мъчите тук, при тези последни мизерници,
когато можем да заминем веднага в големия град!
Атакувам успеха, късметлия съм!
Няма да атакуваш нищо! Защо така си се разбързал?
Ами... тук публиката е просташка.
не може да оцени една русалка.
Така е. Разумно е. Сдружете се.
Така да бъде! А с какви пари? А?
Ще ти покажа нещо много повече от пари!
Ще представяме номер с гълтане на огън!
Нов талант! Голям артист!
И кой е този феномен?!
Кой? Кой е този феномен?
Настъпи часът на невероятния номер: Човекът Саламандър!
Който гълта огън, по същия начин, по който вие дами и господа
лакомо нагъвате печени ребърца с боб!
Червата му са здрави като диаманти!
Някой от преследвачите ни може да ме разпознае...
...огъня извира от адското му гърло!
Помислил съм за това.
И сега, пред вас е Човекът Саламандър!
Ето, пийни!
Търпение, уважаема публика...
Хайде!
Давай!
Ето го!
Алкохол...
Тим, един от преследвачите! Къде е Тим?
Луд ли си!
- Защо?
Ще дойде мъжът ми.
- Не, не. Няма.
Не, не! Моля те!
- Хайде, бъди добра...
Стига! Това е лудост!
- Да!
Няма да изчезнеш пак, нали? Вече си равноправен съдружник.
Не. Не, веднага.
Не преди да напуснем щата.
Има едно ранчо близо до Веселия Грък.
Хари го е наследил от баща си,
ще отида с него, защото мисля, че в това ранчо ще има място и за мен.
Браво!
Пожар! Пожар!
Роджър! Намерихме ги!
Бягай! Бягай!
Дрехите ми!
Защо бягате?
Пожар! Пожар!
Помощ! Мръсници! Запалихте всичко!
Всичко гори!
О, господи! Какво нещастие, разорен съм!
Стига толкова!
Иначе баща ми няма да го познае.
И ще ми каже: Ти ли го подреди така, Роджър?
Радваш ли се да ме видиш?
Баща ми отдавна те чака.
Нямаш идея, колко иска да види ...как влизаш в гроба.
Какво да правим с другия, Роджър? Спи като мъртъв.
След час, ще се събуди...
съвсем мъртъв, сам ще се погрижа.
Качвай се!
Но аз, какво общо имам с него?
Ти си му приятел, нали? Виж как ще свърши твоят приятел.
Няма да дочака твоето погребение!
Хайде!
Страх ли те е?
Не, студено ми е!
Знаеш ли, Тим...
Ако стигнем ранчото, ще се съглася с теб за нещо.
Какво?
Зайците.
Казваш го, защото си с въже на врата.
Не! Съвсем сериозен съм.
Е... може би някой друг път.
Един ти избяга!
Само шест куршума: Един за въжето и пет за тия приятелчета.
Добре де... ама ти стреляш?!
Е... само когато съм принуден!
"Треперят ми ръцете... предпочитам да използвам умът си..."
Браво!
Нека ти обясня, Хари. Някой лесно можеше да ме познае.
Когато стрелям, имам собствен почерк.
Тогава, кой си ти?
Името ми е Били Хлапето.
Били Хлапето?!
Преди време във Вирджиния, бях в бандата на Самуел Прат.
Един хубав ден, реших да си построя малка къща и да променя живота си.
На стария Прат това не му хареса, насъска хората си срещу мене.
И какво стана?
Двама от синовете му не се върнаха. Бяха добри стрелци.
Избяга ли?
Какво можех да направя? Да изтребя цялата му фамилия?
Господ, не е създал човека, за да работи.
Иначе, защо е създал цялото това изобилие?
Баща ми обичаше да казва, че човек е създаден, за да работи.
Моят, не обичаше да говори.
Спомням си, че на смъртния си одър искаше да ми даде една идея.
Каква идея?
- Така и не разбрах. Умря.
Да побързаме, да се приберем на спокойствие в нашето ранчо.
Нашето?! То си е мое!
- Не заслужавам ли едно местенце?
Нека първо да пристигнем!
- Ще пристигнем, имай търпение.
Първо ще построя един зайчарник.
Зайци няма да има!
Не си ли спомняш, че миобеща?
Да!
Обещание с въже на врата, не се брои!
Ти си един кучи син!
Колко пъти да ти казвам да не ме наричаш така?
Но, аз те ругая за първи път!
Така ли? Тогава извинявай.
"Добрият транспорт" Фарго и Съдружници
Къде отива пощенската кола?
Кара златото от мина Сан Хун до град Ладеро.
Нещо за пиене!
Хуанита!
Цяла кола пълна със злато...
Толкова лесна работа...
Какво?
Да вземеш златото.
Ако беше толкова лесно, досега да е успял Бренд Бонкоре.
Измъчи се, откакто се вкопчи в тая идея.
И кой е Бренд Бонкоре?
Оня там!
Да поговорим с него.
Кой знае? Може да излезе нещо.
Не... това вече не е работа за мен.
Освен това... не се свързвам с такива хора.
Наистина ли ще е толкова лесно?
- Кое?
Да вземем златото.
По какво се познава транспорта на Фарго?
По надписа, нали?
Ако напишеш същият надпис на друга кола, и много рано сутрин
минеш през мината, преди истинската кола на Фарго, какво ще стане?
Всички ще спят!
- Ще свиеш златото!
А, да...
И без нито един изстрел.
Използвай главата.
Е, ще го направим ли?
- Не.
Никога не съм чувал толкова добра идея!
Как ти дойде в главата?
Защото... мисля.
Сигурно има много мозък в нея!?
О, Боже!
Но без стрелба, нали?
Нищо не е по-добро от това, да използваш главата си.
Видя ли? Лесно, нали!
Да, лесно беше.
Хей!
А тия кои са?
- Въоръжена охрана.
Ти знаеше ли?
Естествено, златото е на правителството.
Не се тревожи. Напълно достатъчно е.
И за мен, и за теб!
Спри! Здравейте!
Вие двамата, нови ли сте?
Първи курс ни е, лейтенанте.
Тогава, да тръгваме!
Виж... аз ще спра, искам да избягам!
Не! Вече не можеш! Сега си с мен, давай!
Но как ще се оправим с онези?!
Спокойно! Сега аз имам идея!
Луд ли си?
Ела! Ела малко по-близо.
Какво направи!?
- Спри!
Спри!
Полудя ли?!
Казах ти, без стрелба!
Боже! Боже!
Цялата охрана! Какво ни чака сега? Бесилото!
Ти си напълно луд!
Благодаря ти. Наистина имаше чудесна идея.
Сбогом, приятелю!
Ама че комбинатор, глупак!
Добре де, но сандъците са тук!
Така е... обаче и шерифът е тук!
Хайде, скачай!
Бренд Бонкоре опита още веднъж. За последен път.
Шерифе, всичко е тук. Сандъците не са докоснати.
Тази съборетина ли е наследството ти?
"Малко трябва да я стегнем, и готово", а?
Не се отчайвай.
Да видим какво можем да направим с това "великолепно" ранчо.
Все пак пристигнахме на сигурно място.
Така е, но май предпочитам да умра, отколкото да живея на подобно място.
Хайде! Да се хващаме на работа!
След една година, това ще е най-доброто ранчо наоколо!
Виждам полето, пълно с жито...
Къде е?
- След една година.
Това е баща ми! Самуел Прат!
Ето ги!
- Добре, да ги разпитаме.
Хванете ги!
Оставете ме! Пуснете ни!
Какво искате? Оставете ме! Оставете ме... Не!
Няма никой вътре.
Къде е?
- Кой?
Къде отидоха?
- Аз не... не...
Спри! Жената ще проговори!
Доведете ми я!
- Не! Оставете ме!
Хайде, мърдай!
- Оставете ме!
Качвай се бързо! Хайде!
Не! Не!
Кажи ми къде отидоха тези двамата!
- Не знам за кого говориш!
Не ме карай да повтарям въпроса!
Какво искате от мен? Какво да направя?
Не! Мръсник! Не!
Ще ти харесат ласките ми, малката.
Не! Остави ме! Не знам нищо! Не знам нищо!
Мога да накарам дори една русалка да пропее, скъпа.
Говори!
Баща ти май се забавлява?
Хайде, пей русалко!
Жените, винаги го изкушават.
Чух нещо... за Веселия Грък, някакво ранчо, това е...
Прав бях... Русалката пропя.
Пак тази проклета лисица!
Погледни, изяла е месото...
Този капан не се затваря!
Не е виновен капана! Преди си работеше!
Покрива вече е готов!
Гледай, може да издържи и бик.
Бик, да. Но не и магаре!
Искам да взема една лампа.
Ето.
- Благодаря.
Желаете ли нещо друго?
Ами... да!
Също и... тази масльонка.
Всичко струва 15 долара и 20 цента.
Хари!
Не, госпожо Лоайнс,
като прибавим 55 долара кредит, прави 70 долара и 20 цента...
Добавете ми го към сметката.
Добре.
Благодаря, няма да съжалявате, че ми отпуснахте този кредит.
Довиждане, Тим.
Да, добре...
- Колко струва?
Довиждане. Здравейте!
Станаха точно шест!
Вече можем да посрещаме гости.
Хей! Какво правиш? Полудя ли?! Счупи я!
Гостите пристигнаха!
Тръгвайте!
Напред!
Напред! Заемете позиции!
Не се показвайте момчета!
Динамита!
Ей, ти! Пусни го през комина!
Продължавай да стреляш! Стреляй!
Запали го!
- Какво?
Запали го и влизай там!
Не! Къщата!
- Влизай!
Хайде! Запали го!
Запали го!
Къде?
- Зайците!
Остави ги!
Хари!
Хари!
- Вдигни ръцете, Били!
Дойде и твоят час, приятелю.
Няма да те убия веднага.
Искам сам да пожелаеш смъртта!
Роджър!
- Да, татко!
Позабавлявай се!
Свали кобурите, Били!
Внимавай, Роджър!
Ако си свали ръцете ще си мъртъв!
Баща ти е умен, Роджър. Вземи ми оръжието ти!
Най-накрая капанът проработи!
Хари!
Къщата...
Кураж, ще я построиш отново.
Как така?! Сам ли?
Виж, Хари... аз няма да остана.
Прости ми...
Не ти нося късмет.
Тим!
Тим!
Били!
Били, къде отиваш?
Не знам!
Почакай!
Още не си ми върнал всичко!
Превод и субтитри: Людмил Димитров
www.