Madame du Barry (1954) Свали субтитрите
МАДАМ ДЮ БАРИ
Режисьор КРИСТИАН-ЖАК
Сценарий АЛБЕР ВАЛАНТЕН, АНРИ ЖАНСОН и КРИСТИАН-ЖАК
Участват още ДАНИЕЛ ИВЕРНЕЛ
ДЖАНА-МАРИЯ КАНАЛЕ
ЖАН ПАРЕДЕ
ДЬОНИ Д'ИНЕ
МАРГЬРИТ ПИЕРИ
ИЗАБЕЛ ПИА, НАДИН АЛАРИ ДЖОВАНА РАЛИ, ЖОРЖЕТ АНИ
ГАБРИЕЛ ДОРЗИА
МАСИМО СЕРАТО
МЕЛНАТИ
НЬОЕЛ РОКВЕР
АНДРЕ ЛУГЕ и др.
Оператор КРИСТИАН МАТРА
Музика ЖОРЖ ВАН ПАРИС
Ето, граждани, клетвата на Жю дю Пом.
Изминаха 4 години. Свят се ражда, свят умира,
а ние все още сме тук. Да живее нацията!
Тук отново събитието на века – щурмуването на Бастилията.
Хидрата на деспотизма е победена. Дронът има олово в крилата си.
Ето и току-що отсечена сочната глава на губернатора Лоне.
"Пика за всяка глава, глава за всяка пика."
Това, граждани, е нашето мото. Ето, екзекуцията на г-н Капе.
Крал номер 16. Бивш номер 1.
Когато крал прави салто, рядко се приземява на краката си.
Там, възхитителният и смел Дамиен,
който нанесе съкрушителния удар на умиращата кралска особа.
Тук, екзекуцията на вече бившата кралица.
Главата тук, тялото – от другата страна.
Вече не знае къде са частите й.
Красив образ на безредието на загиналата монархия.
Ето, Камий де Мулен... – Декларация на санкюлотите...
Лесно е за разбиране. Всички хора са свободни и равни пред закона.
Равноправни сте и свободни да правите това,
което решите да правите в бъдеще.
Защото свободата и равенството,
са двойните колела на братството.
Питайте, когото искате –
санкюлот се храни изключително с човешка плът.
Ето защо сключих сделка със Самсон,
който всяка сутрин ми доставя 180 кг аристократско месо.
Ела тук! Боже мой, млъкни!
Ела! Ако не мълчиш, ще кажа на баща ти!
Вземи си играчката! Веднага!
Щом е така, ще я дам на малката ти сестра!
Не го прави повече!
Внимавай, ако не слушаш, ще те изпратя на гилотината!
Няма да отнеме много време!
Ще чакам господина да падне! – Никога не пада!
А какво чакат всички? – Брут, ще мълчиш ли?
Хайде, ще ти купя сладкиш. – Питайте за Приятеля на народа!
Забавляваме ли се? – На неговата възраст?
По мое време не бяхме толкова разглезени. Нямахме играчки.
Върни ми го!
На мястото на Луи XVI, щях да провъзглася Републиката
и пак щях да съм на трона. – Млъкни!
Елате и покажете своя патриотизъм,
като станете свидетели на историята за кралската курва,
гладуващия народ, гнилостта на режима,
любовницата на Луи, графинята на Бари.
Смърт! – Престани, Емил!
Прави това, когато си съвсем сам!
Сякаш щях да извикам нещо друго. Нали се забавляваме. Смърт!
За да събудим апетита ви, ето тази нахална проститутка
по време на дебюта си в Париж, в "Лабий", модната къща,
където веднага се отдаде на първите крайности
на най-долното разточителство.
Госпожице...
Довиждане, графиньо. – Довиждане, госпожице.
Бих искала ръкавици. – Имаме много хубави.
Мадам дю Грамон купи 12 чифта. Неразрушими са.
Тогава един чифт ще е достатъчен. – Нямате ли нещо друго?
Разбира се. Елате с мен. – С радост!
Нека ви помогна, госпожице. – С удоволствие.
Как се казвате, госпожице? – Жана.
Презиме? – Другото име не е френско.
Жана Рансом. Като "откуп".
Е, за да имате Жана, трябва да платите откуп.
Ходили ли сте някога в двореца? – А вие?
Понякога се губя там, когато имам среща с някоя дама.
Тази вечер, например, ако желаете, ще се срещнем там около 6 часа.
Не си губете времето.
Защото времето се изплъзва между пръстите ни като пясък.
И като ви видях, нямам търпение да ви видя отново.
Ще ви видя ли отново някой ден?
Може би. Не знам как да откажа. А вие?
Не. – Довиждане, господине.
Малката е красива.
Като мен. – Благодаря, госпожице.
Госпожице. – Да, госпожо.
Може ли да ви помоля да доставите този пакет до дома ми тази вечер?
Точно в 9. Елате както сте. Ще бъдете още по-очарователна.
Ще вечерям с няколко приятели, които ще ви развличат
и ще ви бъдат благодарни.
Знаете ли коя съм? – Мадам Гурдан.
А знаете ли адреса ми?
Да, госпожо. Ул. "Контес Д'Артоа".
Тя си знае добре урока. До довечера.
Да, мадам Гурдан.
Жана, какво ти каза? – Нищо интересно.
Искаш ли да отидем на панаира? – Това е добра идея.
Карамфили! Искате ли от моите карамфили?
Карамфили, господине? – С удоволствие,
но ще си избера сам. На колко си години?
На 20. – Вече? Идвам много късно.
Стой! Ако си добра, ще направя нещо за теб.
Качи се да видим тези карамфили. – Къде отиваме?
Където често ходиш без майка си. – Добре знам репутацията ви.
Така ли? Жалко, че гърдите ти не отговарят на моята репутация.
Като се замисля... днес ще мина без цветя. Карай!
Банички! Опитайте стоката!
Банички!
Четири, моля. – Заповядайте, госпожице.
Точно това исках! – Аз също!
Ето. – Благодаря.
Прекрасни са!
Колко ви дължа? – 1000 лиарда.
Кюрсюс има нови лица! Хайде!
Чакайте ме! – Ела да видим Кюрсюс.
Чакайте ме!
Госпожице... Ще ми отделите ли минутка?
Трябва да ви кажа нещо изключително важно.
Плашите ме.
Това, което ще направим, изисква усамотение.
Господине... – Във ваш интерес е.
Ако се качите в каляската ще означава,
че сте съгласна да ме придружите до гората. Нали?
Качете се бързо! Съдбата ви зове! Угодете ми.
Защо да ви угаждам? Дори не ви познавам.
Аз съм граф Жан дю Бари, граф на остров Журден,
господар на Белгар, Бетс и други места.
Всички тези хора няма да се поберат в каляската.
Няма да рискувам да остана сама с вас.
Не, в никакъв случай! – Госпожице!
Тук Дамиен, печално известният убиец на любимия ни крал,
изтърпява наказанието за гнусното си престъпление.
Ето прославения Волтер. Любимецът на всички суверени в Европа.
Тук е нашият любим крал след убийството.
Там – нашата покойна маркиза дю Помпадур,
покровителката на литературата и изкуствата.
Тук е съкровището на кралството – Версай. Дворецът с 22 000 стаи,
където 30 000 от най-благородните поданици на Негово Величество
се радват на щастието да живеят с най-добрият от кралете.
И накрая – кралската спалня, където всяка вечер нашия монарх,
уморен от цял ден работа за благополучието на своя народ,
почива под закрилата на нашия Господ, сред простичките наслади на двореца.
Изглеждате много доволен от себе си, Бел.
Не съм доволен от последното ви откритие.
Момиченцето е красиво и с приятен темперамент,
но е принадлежало на абат дю Клери, който ми е противен.
Не искам да имам нищо общо.
Г-н дю Ришельо ме увери в невинността й.
О, "невинността"! Никога не казвам думата лекомислено.
Той обвинява в невинност всяка жена, която не го е удовлетворила.
Знаете, че никоя жена не ме е оставяла неудовлетворен.
Съществуват споразумения със Седмото небе.
И в тази връзка, скъпи Шоазьол, силно ви призовавам
да разпитате тази, която довечера, в леглото ви,
ще се отдаде на сравнения, които няма да са в мой ущърб.
Това е интересно!
Свети Боже, смили се над съня на Твоя раб Луи, нашият крал.
Дайте я на г-н дю Шоазьол, въпреки че нищо не е направил
от известно време, за да заслужи това благоволение.
Благодаря на Ваше Величество, че ми поверява запалената свещ.
И така, с кого ще прекара нощта г-н дю Шоазьол?
С една жена, за която можем да кажем, че е като договорите,
подписани от Фредерик II – никога незачитана, винаги поругавана.
Новата ви любовница, мадам дьо... – Не настоявайте.
Първото качество на дипломата и галантния мъж, е дискретността.
Гордея се, че съм и двете.
Ето защо, никога няма да подпиша мирен договор с вас.
Нямате доверие в подписа си? – Не вярвам в нищо. Дори в Бог.
Не богохулствайте!
Ако Бог съществува, има уши само за вас.
Тогава предпочитам да мълча.
Ще навърша 60 години, господа. Кралицата е мъртва,
мадам дю Майи е мъртва, мадам дю Шатору е мъртва,
мадам дю Вентимил е мъртва, мадам дю Помпадур е мъртва.
Умря синът ми, умря снаха ми. Всички умряха.
И ми е скучно до смърт.
О, не се отегчавам от... тях. Отегчен съм от себе си.
Защото винаги умираме по малко с онези, които познаваме.
Дори ако не сме ги обичали.
Дайте я на г-н дю Ришельо. Той знае какво да прави.
Между другото, г-н Марешал, на колко години сте?
1574 любовници и половина, сир.
И половина? Какво значи това? – Срещнах този следобед,
в магазин за тъкани и тоалети, едно прелестно същество,
което ме остави с надежда. Тя ми каза "може би".
Не бързам, тя е много млада, и целият й живот е пред мен.
Няма да се промените. – Сменям само любовниците.
А вие, г-н дю Шоазьол, на колко години сте?
Министерствата не ми дават време да остарея.
И една сестра, която ни най-малко не поглъща вашите грижи.
Не се заблуждавайте, сир. Мадам дю Грамон...
... знае какво иска.
Иска славата и щастието на Ваше Величество.
Амбициозна е. Не обичам жените да се месят в работите ми.
Времето се грижи за моята слава.
Когато умра... – Вече няма да сме тук, сир.
Смъртта не уважава етикета. Досаден ден!
Игра, бал, концерт. Скучен живот.
60 години.
Остаряването не е забавно, г-н Марешал.
Някога имахте въображение. Знаехте как да ме забавлявате,
да служите на славата и капризите ми.
А сега не сте нищо повече от стара пеперуда,
пърхаща между розите? Колкото до вас, Льобел...
Забележете, моля, лицето на г-н Льобел.
Питам ви, господа, има ли лице на отговарящ за удоволствията ни?
Удоволствията ни изглеждат тъжни.
И помнете, че ще бъда на 60.
Задачата ви е да ме накарате да ги забравя,
като ми предложите в следващите дни нещо,
с което да отпразнувам рождения си ден като млад суверен.
Можете да си вървите, господа.
Какво... А, мадам дьо Грамон. Вашият брат ми каза преди малко,
че сте много загрижена за моето щастие и слава.
Не ви е излъгал. Вложих цялата си амбиция.
Не, не... Вие сте твърде интелигентна,
а аз съм уморен от интелигентни, властни жени.
Мадам дьо Помпадур беше последната.
Сир, ще бъда такава, каквато пожелаете.
Тази, която желая, няма да се преструва.
Оставете ме да спя.
Бедната кралица е мъртва и искам да й бъда верен.
Сбогом, мадам.
Сбогом, мадам!
И внимавайте, ако ви срещнат в коридорите.
Опитайте се да не излъчвате триумф.
Ще поздравите ли мадам Гурдан? – Да поздравя Гурдан? Аз?
Не. Знаете, че някой ме чака. – Г-н дю Шоазьол е уморен.
Да, уморих се да ви слушам.
Приятна вечер, господа. – Бързо, кочияш!
Какво поколение! На неговата възраст
бях толкова уморен, че се излежавах по цял ден.
Омръзнаха ми маршалите! О, не! Шест часа? Прекаляват!
Ето го моя англичанин. Три часа обяснение за три минути действие.
Малката Гару беше забелязана от граф Епиноа.
Не любопитствам. – Винаги трябва да искаш повече,
за да получиш повече. Умна сте. Не обичате да работите.
Да не съм луда.
Красиво момиче, като вас, не бива да остава в магазина.
Използвайте благата, с които природата ви е обсипала.
Имате ли любовници? – Разбира се.
И не го казвате, за да ме удовлетворите?
Никога не лъжа. – Например?
Г-н дю ла Вовнариер, полковник дьо Марсио,
г-н Дювал. Беше морски чиновник.
Ламе. Имаше страхотна прическа.
Г-н Никола дьо Лагард и г-н Франсоа дьо Лагард.
Братя? – Не, баща и син.
Кралят е бил с четирите сестри Денел. Извинете, прекъснах ви. После?
Това е всичко за момента.
И какви облаги получихте от аферите си с тези господа?
Никакви. Обичах ги заради честта. – За честта? Пристигнах на време!
От днес нататък без чест. Тя е луксът на бедните.
Моля ви, никога повече не изричайте тази дума пред мен.
Ще говорим за това по-късно.
Как се казвате? – Жана Рансон.
Името ви ще бъде Ланж /пелена/. По-подсказващо е.
Маман? – Какво има?
Моят англичанин. Не разбирам какво иска.
Не се и опитвайте да разберете.
Ето, вземете това... и това.
Той обича овчарки. Малък маскарад. Вървете.
Милорд Винтиг дойде тук да се утеши
за изневерите на своята любовница, жената на холандския посланик.
Тук ще срещнете хора и ще вечеряте с тези,
които правят града и двора по-големи и по-приятни.
Ще видите принцове, генерали, министри,
хора от дворци и църкви. Работят, за да дойдат и да се отпуснат тук.
Вярвате ли ми? – Да, госпожо.
Момичетата ме наричат "маман". И вие ме наричайте така.
Маман? – Какво?
Господата са нетърпеливи. – Кои господа?
Които поканихте на вечеря. – Напълно ги бях забравила.
Познавате ли г-н дьо Ришельо? – Не.
Да, но знаете кой е.
Елате.
Харесва ли ви тази рокля? – Прекрасна е! От двора ли е?
Да. Съблечете се. – Но...
Съблечете се. Имайте ми доверие. Нека знам с кого си имам работа.
Кажете им да имат търпение и сервирайте шампанско.
Какво можем да подарим на краля за 60-ия му рожден ден?
Нещо, което го прави щастлив. – На 40 години.
Нямате ли идея? – Вие ме обезсърчихте.
Аз? – Да. Преди 8 години
намерих очарователно момиче. – Дороте?
Помните ли я? – Прекрасна беше.
Образовах я. Хареса се на краля. Бях готов да му я отстъпя
за министерство в Кьолн, нищо и никакво,
но вие се намесихте и сделката не се получи.
Беше болна. Виждали ли сте я?
Беше самата чистота. Всички любовници ще ви го кажат.
Намерете нова Дороте. – Вече нямам желание.
Мадам ще дойде след малко. Моли ви за търпение.
Търпение! Какво прави тя? Отивам да разбера.
Ще му угодя ли? – Ще ви хареса.
Разходете се. – Така ли?
Да. Продължете.
Но вие имате осанка на кралица! Или поне принцеса.
Здравейте, недостъпната. Здравейте, свирепа добродетел.
Прекрасна сте!
Грешите. Тук съм съвсем случайно.
Доставях чифт ръкавици. – В това облекло?
Оригинално хрумване! – Спокойно, дете мое.
Простете й. Не е свикнала с това. Малко си губи ума.
Само това ли има да губи? – Та тя едва пристига.
Толкова е забавно. Представете си, преди няколко часа
я видях от една карета, близо до панаира на "Сен Жермен".
Изминали сте дълъг път.
Не си губите времето. Минали сте напряко, нали?
Да, поех по пряк път, за да наваксам пропуснатото.
Ставаме дръзки? – Не. Още се учим.
Признайте, че е прекрасна и заслужава моята репутация.
Нещо повече. Някой виждал ли е това дете тук?
Казах ви, сега пристига. Ново попълнение.
Пазя я за вечеря. – Но ние сме трима!
Вие сте такива приятели. – Да, няма жени между нас –
развалят приятелството. Ще останете с мен още тази вечер.
Ще ме прекъснете, щом свърша. Мисля първо да ви направя
моя любовница, а и моя съпруга.
Ако таланта ви потвърди надеждите ми, чака ви велика съдба.
При мен ще срещнете хора с качества и фини умове,
които ще ви образоват.
Ще опознаете изкуството да живеете в обществото.
Как се казвате? – Г-ца Ланж.
Ужасно! Ще се наричате Воберние.
Запомнихте ли? – Да.
Как се казвате? – Жана дьо Воберние.
Приятно ми е. – На мен също.
Аз нямам ли думата? – Не бях ли добър с подопечните ви?
Съгласна съм. – Може ли да му вярвам?
Като на мен. Това съм аз като мъж. – Кажете на нашите приятели,
че няма да се върна. Неразположение.
Момент! Роклята! Върнете ми я!
А, да! Може да се съблечете пред мен.
Да сложим началото. – Вярно.
Г-н графе... – По-късно.
Една дума. – Искате пари?
Да, и ако до 5 минути... – Пари! Винаги пари!
Което е останало от музиката, си ги занесете у вас.
Ще изляза. – С кого?
С херцога на Луден. – Естествено. Когато свърши играта.
Спечелихте достатъчно. Ще ви забележат.
Госпожо, моля пожелайте лека вечер на г-н Моле.
Грешите! Г-н Моле... – Ще цитирам Лафонтен.
Предпочитам да не знам какво правеше г-н Моле.
Просто... – Разочаровате ме.
Вярвах, че сте честен човек и неспособен да се възползвате
от неопитността на една наивна млада жена,
за да се опитате да я опозорите. – Простете, сгреших.
Но признайте, че младите хора, които срещаме тук, са...
Достатъчно. Прощавам ви, но обещайте да не го повтаряте в тази къща.
На мен ми хареса.
Под моя портрет, с актьор...
Ама вие... – Нито дума!
Безпаричен актьор! Хайде, излизайте!
Едва го познавам! – Вън!
Г-це дю Воберние, изпуснахте това.
Да не си загубихте ума? – Когато Ришельо...
... на когото съм задължен, е галантен мъж,
към когото може да бъдеш услужлив.
Г-н Моле е хубав и познавам знатни дами, които...
Не сте знатна дама, уважавайте благородниците.
Ето как благодарите на своя благодетел.
Глупаво, невежо момиче! Давам й име, обещавам й моето,
запознавам я с Льобел, ухото на краля, и къде я намирам?
Под моя портрет, в прегръдките на един авантюрист.
Първо краля, после другите.
Не съм виждала краля. – Ето го и Льобел.
Това ли е "Ухото на краля"? Не е много красиво.
Мълчете.
Скъпи Льобел! Моята годеница, г-ца дю Воберние.
Поздравявам ви! За първи път не ме излъгахте.
По-възхитителна е дори от портрета, който ми подарихте.
Нали? Върнете се в стаята си, тук не е място за деца.
Очарователна е.
Възхитителна! Къде я открихте? – Вече ви казах. В Турен, в чифлика.
Идеално! Осем дни говоря само за нея на краля,
и то така, че сега е на върха на любопитството си.
Иска да я види. – Но без недоразумения, Льобел.
Искаме да ни третират според ранга ни.
Не бива да ни измамят, да ни забременеят
и да ни прогонят с някакви 12 000 ливри.
Разберете ме, Льобел – Помпадур е мъртва, да живее дю Бари!
Ако се хареса на краля, няма спор,
а ако не се хареса на краля, пак няма спор. Това ви предлагам.
Кралят много иска да види г-ца Воберние, преди да реши.
Това е най-малкото. – За да избегнем неудобство,
ще вечеряме утре вечер във Версай при мен.
И когато сметне за добре, кралят ще наблюдава госпожицата
през кравешкото око в моя салон. Елегантно решение, нали?
Но за да стигнем до Версай, ще ни трябва карета.
Знам затрудненията ви. Кога е сватбата?
Щом краля вземе решение. – До утре, скъпи мой.
Свирете, глупаци! Ето ви пари.
Добри новини! Ще вечеряме във Версай.
Ако се харесам на краля, ще бъдете рогоносец. Но не ми се вярва.
Защо не пиете? – За да запазя главата си. Една е.
Не ни вярвате? – Разбира се.
Във Версай сте, под покрива на нашия суверен?
Чудя се какво правя във Версай.
Какво сте намислили? Гледам това око от два часа!
Никой! Нищо! – Малко търпение.
Кралят скоро ще се появи. – Кой ще повярва, че кралят
би харесал такъв маскарад? Стига да плесне с ръце
и най-красивите жени ще му свалят звезди.
Стига да каже: "Искам!" – Но дворът казва: "Искаме!"
Кой царува тук? Той или вие? – Луи XIV царуваше, Луи XV – не.
Ние избираме любовниците, а те – министрите.
Това е неговата политика. – За глупачка ли ме вземате?
Казвате, че се жените за мен, а ме хвърляте в ръцете на краля.
Не мога да принадлежа и на двама ви.
Едновременно – не, но последователно – да.
Ако имате щастието да угодите на Негово Величество,
ще трябва да се омъжите за нашия приятел дю Бари,
за да уредите положението си с краля, който вярва, че вече сте женени.
Шегувате ли се? – Традицията изисква
фаворитката да има съпруг с добро състояние и висока титла.
Бурбоните не правят компромис с принципите.
И това ми било морал! А ако съпругът откаже?
Между рента и затвор няма човек, който да се поколебае.
Да, едно от двете. Или съпругът получава рента и краля спи с жената,
или съпругът отива в затвора и жената спи с краля.
А ако кралят не й допадне? – Какво?
Обичате ли парите? – Като всички останали.
Тогава ще обичате краля нито повече, нито по-малко от другите.
Вижте. Не струва ли теглото си в злато?
Искам да го видя лице в лице. Вие може да му избирате любовници,
но аз искам да избера моя крал. Каприз.
Стига шеги! Той няма да дойде.
Какво правим тук? – Бих искала да знам.
Времето минава. Минава полунощ, а все още нищо не се случва.
Кажете ми честно, иначе ще си тръгна!
Седнете и по-тихо! Ще ви изпратя при майка ви.
Млъкнете! – Защо?
Кралят! – Кралят? Че къде е той?
Не, дотегнахте ми! Съпрузи като вас не струват и пукната пара!
Изплашихте ме! – Простете, мадам.
Не знам къде съм. – Прекрасно!
Търсите някого? – Да, изходът.
Но в този лабиринт и дяволът ще се изгуби.
Не сте били във Версай? – Никога. Вечерях с приятели.
И никой не ви придружи? – Не. Не и в момента.
Приятелите ви не са галантни. – Благородници са. Как да изляза?
С удоволствие бих ви показал, но има залог.
Залог? – Да, залог, ако ви е удобно.
Ще ви го върна на вратата. – Мъже! Всички искат едно и също.
Това е всичко, което имам.
Още веднъж. – Не правите нищо безплатно.
И вие сигурно сте благородник.
Благодаря ви. Сега ме последвайте.
Късмет е, че ви срещнах. – Да!
Особено щом сте от провинцията. Щяхте да се изгубите.
Тук ли живеете? – Да.
И несъмнено служите на краля? – Неразделни сме.
Бил красив мъж. – О, много красив.
На колко години е? – На години да спи сам.
Не ми се иска да съм на тази възраст.
Ако не бяхме във Версай, щях да си помисля, че сънувам.
Огромна е!
Колко е красиво!
Прекрасно е! Виждам се навсякъде.
Колко злато! Какъв дворец! Истински замък!
Трябваше да ви предупредя. Тук етикетът и благоразумието
изискват да не ходим, а да се пързаляме.
Винаги е приятно да се види падаща жена.
Какво има, дете? – Простете! Къде са ми очите?
Ваше Величество... – Как ме познахте?
Приличате на онзи от монетата. О, ако знаех...
Магията е развалена. Вече няма да ме целунете.
След като започнах...
Струва си да се види. – Добре.
Добре се целувате!
Все още съм срамежлива. – Не ви личи, графиньо.
И вие ме познахте. Не ме взехте за... – За кого?
За друга.
Прекрасен подарък за рождения ми ден. – Рожден ден?
Уви, ще бъда на 60 години. – А после?
После на 61, освен ако смъртта не прекъсне хода на моя тъжен живот.
Смърт? Каква скука. Може би нямате никакви грижи
и се предавате на старостта. Колкото до мен, от 40 години,
ще ставам с 10 години по-млада на всеки 5 години.
Е, трябва да се живее добре. Много е приятно да се живее.
Разсъждавате безкрайно по-добре от моите философи.
Защо никога не съм ви виждал във Версай?
Живели сте в провинцията? Каква загуба на време!
Чувам, че вече сте най-красивата графиня в моя двор.
Не ме наричайте "графиня". – Така ли? Жана!
Е, тук ли излизаме? – Нека влезем.
Ще влезем ли? – Ами не е точно изход.
По-скоро е... – Спалня.
Търсех точната дума. – О, тази дума! Когато сме вътре.
Тук ли спи Ваше Величество? – Да... тук също.
За какво мислите? – Щяхте да ме насочите в правия път.
Ще ви върна залога. – Вярвам на Ваше Величество.
Смятам, че сте много приятна и много мила.
Целунахте ме без церемонии и не ми проглушихте ушите
с образцовата си добродетел, като фалшивите дами,
чиито похождения не са тайна. – Ще ви направя едно признание.
Слушам ви. – Не съм добродетелна.
Пак ли вие, мадам дьо Грамон? Тази вечер се губи много във Версай.
Вероятно сте объркали стаята.
Не, дойдох да ви пожелая "лека нощ".
Лека нощ. Вашите желания ще бъдат изпълнени от мадам.
Приятна вечер, графиньо.
Сир, надявам се, че вашите 60 години ще имат много утрешни дни.
Вече не съм на 60 години, мадам, а на 40.
И моите 40 ще имат много вчерашни дни.
Тя не е жена, а лед.
Точно за това говорех. Да видим докъде бяхме стигнали.
А, да! Казахте, че не сте добродетелна.
Уви.
Кълна се, че никога не съм била любовница на крал.
Вие ще бъдете първият. О, сир!
Ако не е тук до 5 минути, ще започнем без него.
Съмнявам се, че Негово Величество ще може тази сутрин.
Лоша нощ? Неспокойна нощ?
Лоша – не, но неспокойна – да.
Недоволен ли сте, че кралят е прекарал прекрасна нощ?
Това са грозни чувства.
Напротив, радвам се, и скоро ще разберете защо.
Моля?
Да. Моля за извинение.
Не, господа, няма мистерия.
Сестра ми, мадам дьо Грамон, иска да поговорим. Доволни ли сте?
Прочетох добрата новина върху лукавото лице на онази стара сова.
Каква добра новина? Снощи изтърпях най-жестокото унижение в живота си.
Кралят не само ме презря, но и ме изгони от стаята си
в присъствието на малка уличница,
в която изглеждаше много влюбен. – Възможно ли е? Коя е тя?
Някаква графиня дю Бари. Без съмнение авантюристка.
Ще се заема с нея. Тази жена е интригантка.
Изгонване, бесилка!
Кралят няма да има любовница, освен посочената му от мен.
Ще изберем за него жена без амбиции,
която няма да се намесва в нашите работи.
Виждали ли сте мъжа си? – Бедният човек. Съсипан е.
Имахме прекрасни планове.
За мен г-н Ришельо не е чужд на този нещастен заговор.
Този подъл сватовник се бори за моето място.
Ще видим кой от двама ни... Внимание, кралят!
Нека не ни вижда заедно. Ще си помисли, че заговорничим.
Дами, може да ми пожелаете нещо за рождения ми ден,
защото снощи навърших 40. Нали, мадам?
Ваше Величество винаги е прав.
Може ли да ви поздравим? – За какво?
Не бъдете скромна. – Кралят намери младостта си там,
където никой не се беше сетил да я търси.
Не бързайте! Знайте, че кралят не е прекарал нощта с мен.
Моите шансове са засегнати колкото и вашите.
Кралят има нова любовница. Не се знае коя е.
Не е една от нас? – Това е скандално!
Няма да позволим да проституира! Версай знае как да се защити!
Наистина съжалявам. – Да, да, спестете коментара си.
Следващия път ще избера кредиторите си по-добре. Внимателно!
Ето ви и вас! Къде бяхте?
Няма да познаете. Аз харесвам краля и той ме харесва.
Всичко мина възхитително добре. Доволен ли сте?
Наивна глупачка! С кого е спал краля снощи?
С мен. Не съм сънувала. – С вас, с Вобеку, Воланж, Воберние?
С мен, Жана дю Бари.
Вие сте графиня дю Бари? – Всичко съм, което иска краля.
От един момент нататък няма значение дали съм графиня.
Ако знаех кой е кралят, нямаше да се осмеля да го докосна.
За да сте обявена за любовница и установена в двора,
етикетът изисква да сте омъжена! – Прескочихте тази стъпка.
Мисля, че провалихте шансовете си
и завършихте нашето падение. Не разбирате ли, че длъжността,
към която се стремях за вас, е желана от всички дами в двора?
Когато краля научи от тях, че не сте дю Бари,
ще ме затворят, въпреки че съм невинен,
а вие ще избирате между обесване и депортиране в Луизиана.
Защо? Не съм направила нищо. Кралят ще потвърди. Той започна.
Предложих й трон! Просто трябваше да намести задника си върху него!
Но не, госпожицата, която измъкнах от тинята,
предпочете да легне, преди да седне!
Това е болест – тя вижда легло и скача с главата напред!
Какво възпитание имате! Снощи ви чаках до сутринта!
Търпях присмеха на Ришельо!
Не искам ни най-малко да свърша на дъното!
Връщам се в Левиняк, в моята земя!
Защото имам земя! Защото имам семейство!
Не съм роден в кочина!
Върнете си свободата! Това ви съветвам!
Върнете се при Гурдан! – Затова ли се изнасяте?
Не, не се изнасям! Ограбват ме! Имам кредит и кредитори.
Мадам, вие сте тази, която търся!
Кралят говори само за вас, кълне се само във вас.
Вече не е крал. – Казах ли ви – чаровник.
Повери ми приятната мисия да ви върна във Версай
и да ви предам това. – О, колко е красиво!
Негово Величество го направи за мадам дю Помпадур, но тя почина.
После го предложи на кралицата, но бедната кралица също ни напусна.
Прелест! Това е двоен спомен. Трябва да ви целуна.
Но не разчитайте, че ще умра. – Инак кралят ще съжалява.
Къде ми е колието? – Няма да позволя да го задържите.
Би означавало да участвам в измама, която ще ни вкара в затвора.
Защото госпожицата не е графиня дю Бари?
Свещеникът на Сент Лорен ни чака, за да отпразнуваме брака ви.
Аз ще бъда ваш свидетел. – Виждате ли?
Не мога да се женя. – Какво?
Отказвате? Това е унижение! – Аз съм женен.
Трябваше да се досетя. Измамник!
Женен съм за Урсула Катрин Далмас от Вердонгрес,
която не съм виждал от 10 години. Но лекарят й ми обеща тържествено,
че не й остава и една година.
Толкова усилия! – Какво ще кажа на краля?
Ще ме изгони, сигурно е! Трябва да спечелим време.
Не съм ви намерил, изчезнала сте. Върнете ми колието.
Не, имам идея! Защо не ми хрумна до сега?
Левиняк! Моето семейство! Спасени сме!
Обяснете най-после! – Семейството! Семейството!
Гийом! Брат ми Гийом!
Здравейте на всички. Жан е! Майко, Вики, Гийом!
Тръгваме скоро. Напои конете.
Здравейте, майко. – Жан, малки мой!
Здравейте, деца. Не ме очаквахте, нали?
Отне ти 10 години да дойдеш, а?
Сестричката ми, винаги толкова очарователна.
Вики! – Жив сте, а?
Да, не съм мъртъв. Гийом!
"Всичко е забравено, блудни сине." Това щеше да каже баща ни.
Мир на праха му. Да поговорим сериозно.
Да, влезте. – Бързо!
Хайде, седнете. – Не, няма време.
Защо? – Късметът, който ви нося, не чака.
Позволете ми. Изпратен съм тук от Негово Величество. Седни.
Вие не сте наясно с високия пост, който заемам в двора.
Станах министър на особените чувства на Негово Величество. Седни.
Днес трябва да го спася от жестоко неудобство.
Кралят е влюбен в чисто и красиво младо момиче,
което е смята да направи своя любовница,
но може да изпълни това желание,
ако момичето е омъжено за мъж с благородно потекло.
И той се сети за мен. Но вие знаете, че аз вече
съм женен пред Бога, който вижда всичко и не забравя нищо.
20-30, 100 господа се представиха като кандидати.
Най-благородният от тях бе на път да бъде одобрен,
когато изведнъж казах на краля: "Гийом! Брат ми Гийом!"
И Негово Величество е съгласен?
Ако не беше наш крал, почти бих се осмелил да кажа, че беше поласкан.
Седни. – Това младо момиче от кой род е?
Воберние. Прочуто семейство. Нямаме миг за губене.
Защото херцогинята на Грамон, сестрата на презирания Шоазьол,
вече се домогва до леглото на краля. Това е империята на Шоазьол.
Ще стане нетърпимо.
И понеже подаграта ви обездвижва, подпишете пълномощното.
Хайде, ставай. Тръгваме.
Сестри мой, хайде. – Ще ни вземете?
Ще бъдете придворни дами. Благодаря.
Копринени рокли от брокат и злато ви очаква в Париж.
Сбогом, майко. Господ да ви благослови.
Едва те видях. Като вятъра си.
Порив на вятъра, който помита лошите облаци. След мен – слънце! Напред!
Довиждане, майко. – Довиждане.
Не ме попита за мнението ми.
Нося ти богатство, титла, имоти, а ти имаш мнение?
Каква е жена ми? – Качвай се! Хайде, идиот такъв!
Хайде, вие също!
Сбогом, мамо. – Довиждане.
Довиждане, мамо. – Довиждане.
Какво има? – Бавят се!
По-бързо!
Хайде! – Какво правите?
Благороден господарю, Гийом, граф дю Бари...
Присъства. – ... рицар на кралския
и военен орден на Сен Луи, полковник от френската пехота,
вземате ли за своя съпруга
графиня Жана Гомар дьо Воберние? – Да!
Висока и благородна млада дама Жана Гомар дьо Воберние,
съгласна ли сте да вземете за свой съпруг
високия и могъщ господар Гийом, граф дю Бари,
рицар на кралския и военен орден на Сен Луи,
полковник от френската пехота. – Да.
Обявявам ви за венчани.
Хайде, да не губим време! – Прекрасна церемония!
Да, много красива. Платихте ли на свещеника?
Да, платено му е предварително.
Жана, представям ви г-н дьо Воберние, вашият баща.
Много се радвам да се запозная с вас. – Госпожо.
Вашата майка, г-жа дьо Воберние. – Приятно ми е.
Хайде! Познавате ли се? – Г-н Лабел ни запозна.
Чудесно! – Жана, не целувате вашата маман!
Маман. – Стига прегръдки!
Хайде, по-бързо! Вие също! Мартен!
Къде отиваме на обяд? – Никъде. Ти се връщаш в Левиняк.
Но още не съм съпруг на жена си. – В никакъв случай!
Ще се възползваш от брака си, за да ме направиш рогоносец?
След няколко дни 9000 ливри ще стигнат до теб.
Нямам ли право поне на една нощ? Като всички останали.
Първо кралят. Сбогом, братко.
Мадам, следващия път се надявам да бъда по-щастлив.
Не! – Само веднъж. Може да ми е баща.
Добре, но бързо!
Закарайте ме. Каретата ми е на ремонт и ако желаете ще ви заведа у дома.
Чудесна идея! Не си дошъл напразно. Хайде, ела.
Довиждане, маман.
Не плачете, театърът свърши.
Хайде!
Може ли да тръгваме? – Да. Дължа ли нещо?
Г-н Лабел плати. – Идеално! Довиждане.
Какво, няма хляб ли? – Няма хляб!
Какво става? – Елате тук!
Хора, които искат хляб, когато вече няма.
Прави са! – Хляб, хляб, хляб!
О, какви зверове са тези войници! Ще ги убият!
Вече не е пекарна, а месарница. – Негодник!
Не се намесвайте! Няма да се биете с кралската полиция!
Ще говоря с краля! – Тя е полудяла!
Хайде, побързайте! – Зверове! Диваци!
Здравейте, графиньо. Мислех, че съм закъсняла.
Какво прави кралят? – Кралят ловува.
Намери в леглото си дивеч.
Ако знаех, нямаше да дойда. – И аз, ако знаех.
Но как бих могъл да позная, че сте живели в такъв грях
с това лице на ангел и това тяло, тяло на девица?
Не говорете за тялото ми. То заблуди много хора.
Все нещо в поведението ми трябваше да ви подскаже.
Срещнахте ме в коридорите на двореца, паднах, заведохте ме в стаята си,
поддадохте се на страстта, прекарахме нощта в спалнята ви,
а днес сте изненадан от моята непринуденост.
Поведението ви не беше изненадващо.
Няма ден, в който майка да не ми предложи дъщеря си,
съпруг – съпругата си, министър – сестра си.
Как да се досетя? – Надявах се опитът да ви подскаже.
Мислех, че имате свещен огън,
природни дарби, спонтанно призвание. Но какво знам аз.
Няма чудеса. Тези неща се правят добре,
само ако ги практикуваме всеки ден.
Тялото забравя толкова бързо. – Защо не ми казахте?
Не можех да ви разкажа за живота си направо.
Наказана съм за моята откровеност.
Знам какво губя. Кралете не се срещат на улицата.
Но аз също съм рядка птица. – О, рядка!
Не ми ли признахте в пристъп на удоволствие,
че не сте имали по-приятен спътник в леглото? Казахте ли го?
Копеле! – Копеле? Не сте зачевали копелета?
Вие сте ничия дъщеря! – Дъщерята на Жан-Жак Гомар, монах.
Можеше да е по-зле. – Куртизанка.
О, Луи, казах ви, че съм имала много любовници.
И за капак на всичко – Гурдан и дю Бари.
Не! За капак – кралят!
Льобел не изпълни дълга си.
Не му дадохте време. Станах ваша любовница.
Поставихте ни пред свършен факт.
Помпадур не беше ребро Адамово. – Не беше момиче на Гурдан!
Гурдан! Във Версай всичко ви е под ръка!
Ако не бяхте толкова хубава...
Нямаше да съм тук и Гурдан нямаше да ме приеме в дома си.
Случи се и можем да кажем само: "Искам да възкреся това пиле".
Прощавам ви, вървете си. Защото едно ме успокоява –
докато стоите затворена в малките си покои, никой няма да заподозре.
Искате да остана скрита? Нима това е затвор?
Докато не взема решение. Ако Париж узнае, ще стана за смях на Европа.
Но Париж не знае нищо и е важно този въпрос да остане в тайна.
Няма никой.
Там ли ще се срещнем? – Разбира се.
Винаги се срещаме тук, преди да тръгнем на лов.
Стига нашите приятели да не ни карат да чакаме.
Тази сутрин всички ще подранят, защото кралят далеч не е готов.
Какво знаете? – Не знаете ли новината?
Сега кралят прекарва всичките си нощи в лудуване с това момиче.
Шегувате ли се? – Графиня дю Бари,
ако смея да се изразя така, се е нанесла мистериозно
с цялото си красиво семейство.
Сега тя живее под един покрив с нас. – Кралят губи ума си!
Не се тревожете, няма опасност. Искате ли съвета ми?
Дълбоко в себе си кралят се срамува от слабостта си. Да, да!
Никога няма да посмее да представи на двора
това тъжно и непочтено завоевание.
Боже мой, какъв ужас! – Но това е безумие!
Ето, всеки знаят всичко!
Ах, вие, вие... – Какво аз? Нямам никаква амбиция.
И когато ме намерихте, не ви търсех.
Нямам вкус към интриги и усложнения.
Ще ви оставя полето отворено за останалите дами.
Така да бъде! Махайте се! Сбогом и добър ти път!
Сбогом и успешно царуване!
Той се разпада. – Луи XV никога не е бил нищо друго,
освен сянката на Краля Слънце.
Стига! Ловът се отлага за утре!
Г-н Шоазьол, моля, свикайте съвета.
Злощастен инцидент. Във Версай всичко се чува.
Госпожо, вече не ви очаквахме! Как прекарахте?
Какво ви засяга? – Нищо, което се отнася
до висшите интереси на кралството, не ми е безразлично.
Знаете ли, че мадам Роз Бертен ви чака повече от час?
Отпратете я. Всичко свърши. – С кого?
С папата. Как с кого? Разделих се с краля.
Ето, върнах му свободата. – Не може.
Няма да остана и минута повече в тази къща.
Стягайте багажа, връщам се в Париж. – Вие сте графиня!
Кралят знае всичко. – Кое?
Коя съм, откъде съм. – Но това е клевета... Шоазьол!
Не беше той, аз бях. – Какво?
Всичко! За мен, за вас, за баща ми, за майка ми,
Гурдан, родословието, което ми спретнахте.
Списък на моите любовници, дори онези,
които ми натрапихте. Не скрих истината от него.
Истината? На краля? Да не ви е упоил? – Ще говорим в Париж.
Това беше Жана Воберние. Тя ли беше чистото момиче, а?
Господа, ловът се отлага.
Кралското куче. Значи тя не е в глутницата.
Ловното поле ли търсите? – Не. Откарайте ме в Париж.
Съжалявам, каляската е на краля. – Но аз съм графиня дю Бари!
Госпожо, що за наглост? Нямате право да сте тук.
Не сте била представяна пред двора. – Представена?
Да, трябва да сте представена на краля,
за да можете да заемете мястото си сред нас.
А ние представяме на краля само достойни хора.
Върнете се откъдето сте.
И вие се поддадохте на тази гнусна комедия.
Бяхте подбудителят! Тартюф! – Лъжец! Мошеник!
Негодник! – Бандит! Палач!
Фамилията ми е дю Бари. – Позор!
Трябва да ида в манастир. – На ул. "Контес Д'Артоа"
при мадам Гурдан. Превъзходна жена. Изключителна!
Не разчитайте на мен да ви помогна, когато ви отведат в Бастилията.
Прекрасно семейство! – Сама ще подстрижа тази жена.
Графиня дю Бари не е ли тук? – Графинята се завърна в Париж.
И вие я пуснахте? Давам ви два часа, за да я върнете при нас.
И ако мадам дю Бари не е тук, ще спите в Бастилията.
А вие, дами, в Салпетриер.
За нас е чест да бъдем ваши домакини където пожелаете.
Сир, вашите заповеди са изпълнени. – Оставете ни сами.
Е, цупите се. Мислех, че сте на път за Париж.
Забраниха ми карета. – Защото не са ви представили.
На кого? – На краля, който ви говори.
Спахме в едно легло и трябва да ви се представя?
Да, така е. Трябва да се подчинявам на етикета.
И ще мога да използвам каретите ви? – Ще ви даде и много други права.
Какви например? – Всички права.
Обявената и представена позиция на любовница на краля,
е донякъде еквивалентна на официална функция.
Ще си имате ложа в параклиса, както вашите предшественички.
Това няма значение. Нека се представя – Жана дю Бари.
По-сложно е. Първо трябва да намерите кръстница от добро потекло.
Потекло? Не познавам никого. – Аз познавам доста много хора.
Не мога да дам нагъл отказ на онези,
които се стремят да наследят мадам дю Помпадур.
Кой би се осмелил да ви разочарова? – Има извинения, които са наглост.
Но г-н дю Бари, който е ваш девер... – Да, сир, да.
Той просто ще трябва да се намеси още веднъж.
Нека ви намери кръстница, а пък аз знам как да го наградя.
Добър сте. – Добротата не е силната ми страна.
Смятам в бъдеще да бъда само послушният обект на моето удоволствие
и да споделя младостта ви. – Всичко мое е и ваше.
Забравихте си обувката. – Вече е ваша.
Благодаря. Ще ми бъде от полза в Съвета.
Сега моментът е благоприятен
да се сложи край на враждебността между Хабсбурги и Бурбони.
Това е желанието на Австрия, а и нашето.
Съюзът ще бъде по-солиден и траен, ако бъде скрепен чрез брак.
Брак на дофина, вашият внук, с ерцхерцогиня Мария-Антоанета.
Тя е на 14, той – на 15. Те ще бъдат живия символ
на договор за приятелство, който ще формира
най-щастливия завършек на войните.
Вместо да избягват войните, браковете често ги предизвикват.
Те невинаги носят щастие на хората. Рядко носят щастие на съпрузите.
Нашият интерес изисква мир,
липсват велики пълководци. Ако братовчед ми Морис Саксонски
беше жив, щяхме да си позволим лукса на някоя славна победа.
Уви, той е мъртъв и затова войната заплашва да завърши с брак.
Толкова войни завършват с погребения.
Медът в устата ви, няма да е бил излят напразно,
тъй като ще скрепи съюза на нашите деца.
Изпратих художника Дюкро във Виена.
Той донесе от там миниатюра на Мария-Антоанета.
Нека Ваше Величество благоволи да хвърли поглед.
Има очарователно лице. Проектът има нашето одобрение.
Моля, обсъдете го с посланиците.
Втората миниатюра представя ерцхерцогиня Елизабет,
по-голямата сестра на Мария-Антоанета.
Най-голямото желание на императрица Мария Терезия
е тази принцеса да угоди на Ваше Величество до такава степен,
че да иска да обмисли брак.
За нас не може да става дума за брак.
И в това отношение е достатъчно да знаете,
че в неделя вечерта ще има представяне в двора.
Уникално представяне. Изисквам присъствието ви.
Кой ще бъде представен?
Личност, която г-н дю Шоазьол познава добре,
и чиито заслуги е възпял чрез всеки тон.
Графиня дю Бари.
Много съм ви благодарна, госпожо, че ме изслушахте.
Търсех кръстница, намерих приятелка.
Никога не се уморявам да го чуя от вас.
Затова ви оставих да стигнете до края. Тихо!
Вашият дух, лек като вашата личност,
е изгубен от мимолетното благоволение,
което дължите на слабостта на краля. Не знаете коя съм.
Колкото до мен, знам много добре коя сте вие. Тихо!
Знам също, че часът е близо. Ще бъдете прогонена.
Остава да възобновите занятието си на куртизанка,
където е силата ви, ако... Тихо!
Аз ваша приятелка? Че и кръстница? Тази жена е луда!
Вашият син? Без съмнение.
За съжаление на някои, вие ще бъдете най-любезната кръстница.
Няма съмнение, че мадам дю Бари ще се отплати щедро за услугата.
Благоволението на едно момиче? Помислете за това, господине.
Жертвата, която искате, е безценна, но ето моите условия.
Да се изплатят дълговете ми, бившият ми любовник да бъде заточен
и лишен в моя полза от цялото си имущество.
Рента от 600 000 ливри.
Моето графство да бъде издигнато в маркизат.
Съпругът ми да получи титлата шамбелан и гранд кордон на Сен Луи.
Честта, г-н льо Дюк, е толкова по-ценна, защото е рядка.
Ако е толкова рядка, запазете я. Мислех за вас по-специално,
защото някога бяхте много скъпа за мен.
Да, по-малко скъпа, отколкото днес. Да не говорим повече, госпожо.
Не искам нищо, за да представя графиня дю Бари.
Но е съвсем различно с мадам Бекю, Ланж, Рансон, Воберние.
Въпреки че се казвам Антоанет Луиз Бомар дю Флашар,
графиня дю Медарн, произлиза от меровингите.
Ще послужа като кръстница на това създание срещу 500 000 ливри.
Освен това съм сигурна, че ще спечеля делото,
в което съм замесена. Уредете го.
Имам нужда и от чин за моя син – полковник,
реституция на лозята ми в Турен и бижу 250 000 ливри,
изработено от бижутерите на краля, за представянето.
Не, госпожо, никога няма да приема!
Вие ли плащате?
Не давам подробности за благородническите си условия.
Свободни сте да удвоите или утроите.
Което получите в допълнение, го оставям на вас.
Е, щом правите отстъпки... – Кога ще ме запознаете
с очарователната графиня? Да не губим време.
Представянето е в неделя вечерта. – Трябва да тръгнем в 8 часа.
Графинята живее във Версай.
Обичайно е каретата на представените да напуска Париж.
Предполага се, че кралят не познава мадам дю Бари.
Всеки знае... – Но всеки трябва
да се преструва на невеж. Спестих ви едно неудобство.
Това струва допълнителен ред диаманти в моята дреха, нали?
Винаги съм го казвала – графиня Медарн е стара мръсница.
Без злоба, надявам се да умре бързо.
Под никакъв претекст не трябва да присъстваме на представянето.
Няма да позволя да ме измести дъщеря на лакей.
Аз, чието семейство е свързано с няколко двора.
Трябва да попречим на това момиче да напусне Париж.
Но как? – Какво й трябва, за да е във Версай?
Карета. Брат ми ще заповяда на кочияшите в двора и конюшните
да няма нито карета, нито коне.
А придворна рокля? Тя поръча от Роз Бертен.
Нея ще заплашим, че ще й отнемем клиентите, ако достави роклята.
Сигурна съм, че ще отстъпи.
Що се отнася до фризьора,
резервирала е Любин за неделя следобед.
Без карета, без рокля, без фризьор. – Без представяне.
Без карета, рокля, фризьор, а представянето е в 10!
Един час е до Версай! И проклетият негър го няма още!
Кажете нещо, стара кучко! – Никой не ме е наричал така!
Плащам ви, при това скъпо.
Ти също се поинтересувай какво се случва!
Нищо не се случва. – Жертви сме на конспирация.
Аз съм фаталистка. – Съдбата е срещу всички нас.
Е, Замор! – Салонът на Роз Бертен е затворен.
Любин е заминал за провинцията. Няма нито коне, нито карети.
Тогава да си лягаме. – Без краля?
Европа е вперила очи във вас! – Европа е виждала всичко.
Не! Честта ми е намесена! Ще се бия до край! Като Тюрен!
Тюрен, армията, войниците! Хрумна ми нещо!
Хайде, напред!
Е, дами, още не сте облечени?
Решихме тази вечер да вечеряме без никаква помпозност.
Каква игра играеш? Млъкни!
Ще има церемония, на която ще присъствате.
И ти там също, господине. – Невъзможно е.
Кое? – Тя да бъде представена.
Никой не би присъствал на непристойно представяне.
Поданиците ви също. – Те са мои слуги.
Има бесилки и брадви за всеки, който се осмели да критикува.
Европа ще ни се смее. – Ни ми пука!
Никой няма да ни иска, щом разберат за това момиче.
Никой няма да те иска, защото сте глупава и без чар.
Забравяте, че ерцхерцогинята поиска брак за принца.
Другите не ме интересуват. Хайде, подчинете се.
Искам да ви видя толкова красиви,
колкото природата ви позволява. И не карайте мадам дю Бари да чака.
Добре, татко. Но що се отнася до мен,
ще залича от това момиче желанието да говори с мен.
Ако някой ми беше казал, че ще стъпя у мадам Гурдан.
Тук сме толкова добри, колкото и в салона.
Във всеки случай, там печелим повече.
Ако кралят знаеше... – А Баптист? Ще ме убие.
Още ли е ревнив? – Мъжете не са разумни.
Когато срещнат съпругите си в дома ми, крещят.
Намерих Калерт. Пристигнах в къщата, докато тя си тръгваше.
Как очаквахте да повярвам на всичко?
Здравейте. – Целувките после.
Няма време за губене. Покажи й какво трябва да направи.
Колко е часът? Почти девет е.
Ако искаме да сме във Версай преди 10, трябва да тръгваме.
До там е час път с карета. Дами, побързайте!
Ще им плащам издръжка за службата.
Стигат им 20 ливри за края на този театър.
Казвам ви, че ще получат пенсия. – Пари на вятъра!
Хайде, побързайте, дами! Откъде идваш?
Бързо, на работа! – Аз я изпратих.
Беатрис, за вас е. – Да, маман.
Просто следвай подгъва. – Не ви ли е студено?
Не, свикнала съм. – Така е по-удобно за движенията.
У кого е ножицата?
Ножиците? Къде са ножиците?
Ето ги! Хайде, бързо! Облечи я сега!
Много сте нервен, спокойно.
Честта, репутацията и богатството ми са заложени.
Няма какво да губите. А относно интересите ни...
По-късно! – Сега или никога.
Добре, но само в цифри. Колко?
Да обобщим – отнехте ми Жана, а щеше да направи състояние.
Нейното? – Моето със сигурност.
Без мен няма представяне.
Осигурих обувки, рокля, фризьор, карета.
Вече сте богат. Ще ми подпишете полица за 200 000 ливри.
Шегувате ли се? – Не.
Роклята? – Обличаме я!
Освен това, трябва да получа защита от началника на полицията.
И без следене на момичетата и клиентите ми.
А за сина ми – управлението на продоволствения корпус в Корсика.
И кардиналска шапка може би.
Помислете какви песни и памфлети биха се разпространили в Париж,
ако научат, че къщата ми е станала предверие на Версай.
Помислете. Каретата не е готова.
Все още не е... Още не е впрегната ли?
Вярно е! Ще имате пост за сина си! Обещавам!
Гурдан, помислете за краля!
9 часа! Никога няма да стигнем!
Впрягайте! Кажете му!
Хайде, бързо! Тръгваме!
Артюр, може да впрегнете. – Добре, госпожо.
Най-после!
Да препускаме, приятелю! Да вдигнем пушилка по пътя!
Не можем толкова бързо. – Кралят не чака!
Трябва да тръгваме! Хайде! Побързайте!
Никога няма да пристигнем! Не се ли състои, няма да ви простя!
Ще се състои. Защо не влязохте за един чай?
Аз? При Гурдан? – В нейната карета сте.
Каретата не е публичен дом. – Зависи кой е вътре.
Ето я нашата красива графиня! – Внимателно!
Забавихте се. – Не става бързо.
Хайде, да вървим! Помогнете ми! Хайде!
Ще се видим във Версай.
Успех! – Довиждане. Благодаря.
Без мен, тази вечер кралят щеше да спи сам.
Дю Бари сигурно е бясна.
Кралят е смешен. Вижте го, трепери от щастие.
Дано нищо лошо не се е случило с бедната графиня.
Знаете ли нещо? – Възможно е мадам дю Бари,
в пристъп на скромност, присъща на такива жени,
е решила изведнъж да не се яви пред Ваше Величество.
Това обяснение не струва нищо. Очаквах повече.
10 часа!
Край! Няма да дойде!
Много съм притеснен. – Ужасно съм разтревожен.
Уви, вече не можем да проведем церемонията.
Нещо лошо трябва да се е случило с мадам дю Бари.
Ако е така, ще бъда най-нещастния от кралете.
Мадам графиня дю Бари. Мадам графиня дьо Медарн.
Дръжте ме здраво.
Господи, само не позволявай да падна!
Станете, не се покланяйте.
Красива сте. – Имах проблеми.
Мислех, че няма да дойдете. – И аз.
Кръщелницата ви е много красива, а има и благородна кръстница,
която с удоволствие приемам в моя двор.
Поздравете моите деца, принцесите. Нямат търпение да ви отвърнат.
Никога няма да го забравя. – Беше очарователно.
Моите комплименти! Тъкмо пристигам.
Достойна сте за новото си положение.
Говорих с мадам Гурдан, която показа невероятни претенции,
но всичко е уредено. Спокойно.
Публично унижение
Тук мадам Гурдан понася наказанието на сводниците,
преди да бъде отведена в затвора. Ето я и тук, както се казва,
току-що излязла, след като е изкупила
в продължение на пет години, своите позорни грешки.
Слава на любимия ни крал, който знае как да осъжда порока
и да възнаграждава добродетелта.
Там е мадам дю Бари, защитник на изкуствата, словото и науките,
в разговор с г-н дьо Волтер.
Духът отдава почит на най-духовната красота.
Тук Версай празнува брака на Негово кралско височество, дофина,
с прекрасната ерцхерцогиня Мария-Антоанета,
дъщеря на императрица Мария Терезия Австрийска.
Нашите най-добри пожелания на щастливата двойка.
Тук е ерцхерцогинята Мария-Антоанета,
в целия блясък на нейната триумфална младост.
Как мама от Виена знае всичко, случващо се във Версай,
без да ме укори за отношението ми към дю Бари?
Подтиква ме да говоря с нея.
Доста трудно е да си представим диалог между дофината и Воберние.
Няма да говоря с това същество! Не съм ли права?
Кажете нещо най-после, господине! – Нямам силата
да прогоня тази презряна особа. Трябва да търпя присъствието й.
Свикнал съм – тя или друга.
Виждал съм толкова много – Помпадур, Мюрфи, Рокур.
Нямате характер! – Не предизвиквайте съдбата.
Кралят е на 64 години. Това момиче е недъг на старостта,
който не можем да излекуваме. Той не би приел нашите лекарства.
Но знам начин да го отвратя от неговия порок.
Обяснете на абата какво очакваме от него.
Само Бог може, с ваша помощ,
да спаси душата на мъж, вярващ, че любовницата му заслужава всичко,
защото го дарява интимно. За жалост, Бог го направи страхливец.
И то толкова, че се страхува от страха си.
Трябва да му втълпим страха от Ада, от който той успя да се отърве.
Мога да ви назнача да проповядвате по време на Великия пост.
Божият гняв не може да има по-добър пратеник от вас.
Ако отворя вратите на Ада пред него, мога ли да се надявам,
че вие ще ми отворите вратите на едно скромно епископство?
Това са думи на мъж. – Между Ада и дю Бари,
и спасението на душата си, кралят ще направи своя избор.
Ще бъдете отличен епископ, а някой ден – кардинал.
Този принц беше могъщ. Неговото богатство, слава, величие,
му спечелиха уважението на всички крале на земята.
Но окрилен от тази сила, един ден той спря да ходи в пътищата на Бога.
Когато остаря, се остави да бъде изкушен
от ледената епоха, от нечистите огньове на похотта.
И въпреки изтощението си, събуди изсъхналите си сетива.
Въпреки удоволствията, присъщи на трона,
преситен от сладострастие и пример за унизителен разврат,
той дойде да търси поквара от нов вид в гнусните останки на публичния дом
и взе за своя заложница едно от онези същества,
за които Св. Йоан ни казва, че с всички тях, жителите на земята
се опияниха, пиейки виното на неговото блудство,
презирайки съветите на мъдрите настойници,
които бяха служили на славата му.
Скоро, заобиколен от лоши съвети на покварени придворни,
той внезапно бе поразен от страшната Божия ръка.
"Който се съединява с блудница", казва Св. Павел,
"става едно тяло с нея."
Горко на този, чрез когото идва покварата.
Захвърлени в пламъците на Ада, подложени на най-страшните мъчения,
с ужас ще открием, че животът не е бил нищо друго,
освен мечта, славата – само привидност,
благодат и удоволствия – опасни забавления.
Да, страхувайте се от Господа!
Страх от Господа! Треперете, покварени души!
Треперете, защото всички умираме!
Страхувайте се! Амин.
Този млад проповедник ме омагьоса. Каква страст, какъв огън.
Ех, младост! – Твърде протяжно за моя вкус.
Чухте клетвите му, заплахите!
Явно е бил вдъхновен. – Да, от Шоазьол.
Добре де, казах го. – Как така?
Не чухте гласа на Бога, а гласът на Шоазьол.
Какво? – Казвам, че абатът на Буве
е подкупен от Шоазьол. – Знаехте и не ми казахте?
Едва след това разбрах. Бог не ви мисли злото.
Знае какво да очаква.
Защо е този заговор? – За да ме изгоните от Версай.
Мразят ме, знаете го. А Шоазьол ме презира.
Но ако тази вечер ме намери в леглото си, не ще ме върне.
И не се поколебаха за тези мизерни цели
да ми нанесат публично унижение! Да ме заплашват с Бог!
Той ще отмъсти. Те са тези, които ще идат в Ада. Вече са там.
Да, сир. Вашият двор ме презира. – Моля?
Всички се обединяват срещу мен.
Ла Грамон, вашите дъщери, Шоазьол, дофинът.
А Мария-Антоанета за 4 години не се осмели да говори с мен.
Дори на австрийски. Какво направих на тази малка дама?
Винаги съм се отнасяла с най-голямо уважение към нея.
Дори я намирам за очарователна за чужденка.
Добросъвестна съм.
Възмутен ли сте? Може би трябваше да мълча?
Не, не...
Помолете г-н дю Ришельо да отиде незабавно в залата на Съвета.
Не, няма да воювам с Англия. Жалко за Испания.
Що се отнася до Лагедок, ще стане моето.
И ако Виена се ядоса, жалко за Австрия.
Колкото до Англия, бедната Полша...
Не, не искам повече сплетници в дома си. Край на сплетните!
Чаша чай? – Ще пия кафе по-късно. Елате.
Време е да покажем на двора кой е кралят тук.
Пак ли вие! Не сега. Игрална зала в Париж
и апартаментът във Версай, трябва да са достатъчни.
Какъв тон! Но не ме задоволят с нейния старец.
Ще превърна кралството в република.
Между нас казано, дофината, подстрекавана от интриганти,
се отнася много зле към хора, чието приятелство ми е скъпо.
Упълномощавам ви да й кажете, че ще се появи тази вечер на игрите,
че присъствието й е желателно и че ще говори с мадам дю Бари.
Ще изпълня тази мисия.
Нека гордото момиченце знае, че съм уморен от гримасите й
и ще я върна във Виена. – Ако дофинът имаше някаква власт...
Какво да очакваме от мъж, който е спал с жена 4 години,
без да му хрумне да я обладае. – Какво прави той в леглото?
Дайте тази покана на г-н дю Шоазьол. Първо я запечатайте.
Ще изпълня мисията си с усърдие, сир,
но що се отнася до дофината, не мога да обещая успех.
Колко пъти сте били в Бастилията? – Три пъти, сир.
Но не изгубихте надежда. – Целият живот е пред мен.
Доволна ли сте? – Не, сир.
Защото никога няма да върна това удоволствие.
Доставяте ми друг вид удоволствие, което си заслужава.
Затова съм тук, сир. Нали?
Много хора са във Версай, без да знаят защо.
Вие поне имате мисия, призвание.
Гризетката на палата. Седнете. – С удоволствие.
Не, не, тук.
Мястото подходящо ли е за вас? – Не ми е неприятно.
Всеки има свой собствен трон. – Точно така.
Като си помисля за жените, които ревнуват от присъствието ми...
Ех, ако ме видеха сега, седнала на коленете на най-великия крал.
Велик? Не! Страхувам се, че историята няма да ме помни така.
Между величието и щастието... бих избрал най-трудното.
О, историята... Правим я по един начин, пишем я по друг.
Но ще се говори за това. Разчитайте на мен.
Да. Ще кажат: "Жана – това беше великата история на този крал".
И ще обърнат страницата. – И с право.
По-добре историците да не виждат какво ще правим тук,
в залата на Съвета. Любими кралю!
Какво искате да кажа на това момиче? – Разкажете й за младоженците.
Ето последиците, г-н абат.
Прекаленото говорене е вредно, г-н абат.
Сигурен съм, че Негово височество
ще демонстрира добрата си воля тази вечер.
Скъпи ми херцоже, покана от краля.
И ви натовари да ми я дадете?
Негово Величество знае чувствата, които изпитвам към вас.
Малцина от нас все ще успеят да устоят.
Уви, госпожо, това писмо е заплаха.
Чуйте текста. "Братовчеде мой,
недоволството, което услугите ви ми причиняват,
ме принуждават да ви заточа в Шантелу."
Кралят се осмели?!
Веднага ще напусна Версай.
Тази мярка засяга и вас, сестро. Заповядват да ме последвате.
И твърдите, че е покана? – Не знаех, че е покана да напуснете.
Фаворитка прогонва министър по-често, отколкото министър – фаворитка.
Добър претекст. Моята политика е да се изтеглим.
Не искаме да скъсаме с Англия.
Предпочитаме да се разделим с вас. По-малко опасно е.
Какво да предам на Негово Величество? – Колко зле е избрал своя посланик.
Знаете ли новината?
Дофината трябва да говори с любовницата. Знам.
Но аз познавам дофината. – Да, тя ще говори.
Не, мадам, няма.
Черно – ще говори. – Червено – няма да говори.
Червено. – Светът е смешно място.
Под предлог, че едно нахално малко дете
не иска да се усмихва на възрастен, договорите са под въпрос.
Каква шега. – Нищо не е по-сериозно.
Ако кралят изпълни заплахата си и изрита дофината при майка й,
съюзът се разпада. Полша е оставена на Русия
и три милиона души ще бъдат в опасност.
И всичко това, защото срещнах Жана при Гурдан.
Каква ирония. Не е за вярване.
Какво ще ми каже? Ако слушах себе си, щях да си тръгна.
Не слушайте себе си, мадам, говорите глупости.
Жан, не откъсвайте очите си от мен. – Отново ли разчитате на мен?
Играете тази игра през по-голямата част от живота си.
Знам. – Трябва да спечелите. Имам нужда.
Заради вас се надявам, че не сте дали лош съвет на дофината.
Дофинът и мадам дофината.
Каква щастлива изненада, мадам.
Тази вечер има много хора във Версай.
Тя каза: "Има много хора".
Така ли? "Тази вечер има много хора във Версай". Това ли каза?
Бъдещата кралица на Франция. – Очарователно!
"Тази вечер има много хора във Версай."
Какво присъствие на духа! – Каза: "Във Версай има много хора".
Не, тя каза: "Тази вечер има много хора във Версай".
"Тази вечер има много хора във Версай."
Това ще се повтори. Нещастната Мария-Антоанета.
Не заслужаваше тази обида. Какво отмъщение за дю Бари.
"Тази вечер има много хора във Версай."
Ще си прави гаргара. Никога не съм виждал дофина да пропада така. Ужас!
"Тази вечер има много хора във Версай." Доволна ли сте?
Тази вечер има много хора във Версай. Знам го добре.
Не знам какво да отговоря. – Трябваше само да отговорите:
"Да, наистина, тази вечер има много хора."
Само за да докажа, че е права? Не! Няма начин.
А защо тя каза, че няма никой тази вечер във Версай?
Аз мисля, че има много хора.
Да, тази вечер има много хора във Версай.
Извинете.
Моите комплименти! Елате. – О, не!
След малко ще ви върна нашата красива графиня.
Спечелихме! Шоазьол е мъртъв, да живее дю Бари!
Вие сте на върха на почестите. Благодарение на кого, а?
На кого дължите издигането си? Дофинът ви се подчини.
Трябва да положите едно последно усилие.
Последно? – Да. 200 000 ливри.
Не получихте ли рентата си? – О, да, четири пъти.
Тогава не очаквайте нищо повече.
Така ли отговаряте на човек, който щеше да се съсипе?
Дадоха ви земя, замъци, два имота, 500 000 ливри,
платихме дълговете ви, братята ви забогатяха.
Какво повече ви трябва? – 200 000 ливри.
Смешно момиче! Курва! Пристъп на достойнство!
Дайте ми тези 200 000.
Да идат на вятъра? – Благословията никога не се губи.
Състоянието ви е крехко, славата ви – непостоянна.
Имате 24 часа. – Но аз нямам толкова.
Спечелете ги тази вечер.
Какво има?
Какво става? – Кралят! Почувства се зле!
Бързо, пренесете го в покоите му!
Господа, кралят е мъртъв.
Кралят е мъртъв. Да живее кралят!
Не, не! Не мислете да вземете всички куфари със себе си!
Няма нито един слуга в двореца, който би се съгласил!
Не мога да си оставя нещата! – Ако чакаме още, ще ни арестуват!
Аз ли съм виновна, че кралят е мъртъв?
Трябва да се върнете към ритъма на Левиняк,
освен ако не предпочитате да спите в Бастилията.
Писмата за печат вече са подготвени.
Може да ми вярвате. Австрийката не прощава.
Какво правиш там? – Виждаш.
Плачеш? Явно. Мъже като мен не се срещат всеки ден.
Е, бързо ще ме забравиш. – Не плача за теб, а за краля.
Защо? Боже мой! Ако ми беше дала тези 200 000 ливри,
нямаше да съм длъжен да те лишавам от тези дреболии.
Давам ти ги. – Не искам нищо от теб.
Няма да ми ги дадеш, а ще ги взема. – Добре, вземи ги.
Ето. – Какво?
Вече. Шоазьол.
Той чакаше добрите новини. Негодник!
Забравил си огърлицата.
Къде са другите? – Те са в безопасност.
Крадла!
Вървете! – А Жана?
Вече не е част от семейството!
Сбогом, Версай! – Кралят ми липсва.
Какъв е смисълът, след като той няма да знае нищо за това?
Хайде, напред! Бързо!
Елате!
Г-н дю Шоазьол, чаках ви. – Надявам се, че не съм се забавил.
Без съмнение съм удостоена с писмо. – Да, госпожо.
Съжаляваме за решението.
Това е прекрасно царуване за вас. Започва с писмо.
Очарована съм, че първата мисъл на новия крал е била за мен.
Не, мадам, това е последната мисъл на покойния крал. Била е за вас.
Писмото носи неговия подпис. Той получи опрощение на тази цена.
Ако искаха да ме отведат, докато скърбя за смъртта му,
това е загуба на време.
Пожелавам ви късмет, господине, с новите ви господари.
Сигурна съм, че ще бъдат доволни от вашите услуги.
Справяте се много добре.
Побързайте, кралят отива при своите близки.
Мислеше за смъртта толкова често, че накрая смъртта се замисли за него.
Що се отнася до Жана дю Бари,
тя се пенсионира, след като натрупа своето състояние.
Мъже като Луи утешават нас, честните хора.
Ако бях само с година по-млад, с удоволствие щях да държа Жана
близо до себе си. Но накъде отива тя?
Никой не знае. Който е жив, ще види. Напред!
Смърт! Смърт! Но коя е? – Глупако, това е дю Бари.
Тя или друг – смърт! Смърт на дю Бари!
Хайде, идвай! – Коя беше дю Бари, мамо?
Млъкни! Не е за деца, не разбра ли?
Искам да знам коя е дю Бари!
Тя е монахиня. Ето.
Елате и вижте вътре всички отмъстители на народа
и всички негодници, които са ги експлоатирали.
Елате, сеансът продължава. Сеансът продължава!
Субтитри от дублаж НИКЧО
Редактор, обработка и тайминг СИНЕАСТ ®
2024 ©