Franklin - Season 1 (2024) (Franklin.S01E08.720p.ATVP.WEBRip.x264-GalaxyTV.srt) Свали субтитрите
{\an8}ВОЙНАТА НАБЛИЖАВА
{\an8}ДЕКЛАРАЦИЯ
{\an8}ПО КНИГАТА НА СТЕЙСИ ШИФ
Защо?
Искам да живея добре, но съм твърде мързелив да работя.
Съвсем просто е.
Не сме те възпитали така.
- Прощавай, но точно така ме възпитахте.
Имаш ли представа какви затруднения имаме?
Разбирам, че е време да...
- Трябва да напуснеш този дом.
Ако пак те видя тук или в друг мой имот,
ще заповядам да те набият и оковат.
Сбогом.
- Татко!
Обещавам...
- Обещавай на някой друг.
Какво ще стане с мен?
Не е моя грижа.
Не сме съгласни.
Не сме склонни на отстъпки.
Първо поискахте Канада.
- Отказахме се от това искане.
Не и аз.
- А сега - бреговете на Мисисипи.
Ако не платите репарации, ще трябва да търсим компенсации другаде.
Остава и въпросът с водите на Нюфаундленд.
Треската е наша, няма да ви я дадем.
- От нас зависи дали ще ви я предоставим.
Подобна тирания беше причината за войната.
Г-н Джей.
- Да?
Ще ви помоля да не пушите.
Димът ме задушава.
Вашата територия...
- Страна.
Да.
Вашата страна се простира по дължината на атлантическото крайбрежие
до южния край на Джорджия. С какво право искате да удвоите площта си
и претендирате за земи, които никой от нас не е виждал?
С правото на нацията, която ще станем.
Още една причина да ограничим обхвата на споразумението.
Ако ни натикате между океана и планините Алегейни, що за мир ще е това?
Ако не приемете по-разумни граници, как ще запазим влияние в Северна Америка?
Именно интересите ви там ни тревожат.
Искам някой да ми обясни по силата на каква магия Нюфаундленд...
Толкова ли сте скудоумен?
- ...едновременно е и не е на Канада.
Ако имахте елементарни познания за това какво е прецедент, щяхте да...
За бога, спрете!
Д-р Франклин.
Г-н Осуалд.
Хайде да говорим откровено.
- В какъв смисъл?
Картата, начертана от приятелите ви във Версай, е по-орязана от нашата.
Нима?
- И вие, и ние го знаем.
И как го научихте?
Чрез методите на играта, в която всички участваме.
Значи пребърквате нечии джобове като доказателство за честността си?
Г-н Адамс, нека се изкаже.
Именно те ви ограничават на изток от планините.
Останалото ще дадат на Испания и на червенокожите, нали?
За да сдържат и нас, и вас.
Не смятате ли, че ще спечелите повече, ако се споразумеете тук с нас,
отколкото ако се подчините на французите?
Ще ни дадете ли Канада?
Не можем.
Ще се откажете ли от репарациите за конфискувано имущество?
Ако и вие го сторите.
Ще отстъпите ли всички земи до източните брегове на Мисисипи
и ще гарантирате ли правото ни на корабоплаване по реката?
Да.
Ще ни предоставите ли права за риболов край бреговете на Нюфаундленд?
Невъзможно...
- Дайте ни...
Дайте ни вашето съгласие още сега, без да се допитвате до министър Вержен,
и отговорът ще бъде "да".
Не знам.
Какво искате да кажете?
- Просто не знам.
Не знаете дали ще се съгласите?
Точно така.
А кога ще знаете?
Не мога да кажа, но за момента не знам.
Време е за вечеря.
Г-н Адамс, г-н Джей иска да говори с вас.
Добре ли се отнася с теб, Беноа?
Г-н Джей е доста разумен господар.
Да ми нарежда да не пуша. Каква самонадеяност!
Това ли искахте да ми кажете?
За жалост, вече не е какъвто беше, това поне ми стана ясно.
И как искате да постъпим?
- Вече сте го решили.
Просто ви давам съгласие.
Не ви харесвам.
Нима?
- Не харесвам вашата арогантност.
Не ми харесва, че се преструвате на скромен.
Не харесвам тъй нареченото ви остроумие,
с което обезоръжавате хората, прозрели вашата измамност.
Не харесвам развратните ви вкусове. Осъдителни при доста по-млади мъже,
но направо отвратителни за човек в напреднала възраст.
Не харесвам липсата на скрупули, незаконородения ви внук,
личните ви навици, начина ви на обличане.
Ненавиждам вашия малък алманах.
Създадох пожарникарска дружина във Филаделфия.
Все е някаква заслуга.
Всичко казано дотук
е само предисловие.
"...ме подтиква да заклеймя всички, които се зоват патриоти
и да се погнуся от бунта, който незаконно подклаждат.
Но дядо ми нареди да мълча, за да не проваля шанса му да застане
на печелившата страна, която и да е тя.
Защото в несигурни времена е разумно да говориш едно, а да бъдеш друго,
за да извлечеш изгода и в двата случая, както ме учи той.
Няма по-опитен от него в изкуството на заблудата."
Може ли?
Нямате оправдание?
Има ли значение какво ще кажа? Вече сте ми прочели присъдата.
Един невинен би възразил.
- Както и виновният.
С това мога да ви съсипя.
Отдавна копнеете да го сторите.
Ето ви възможност.
Бих повярвал, че сте способен на всеки един грях
освен на измяна.
Трябва да ви благодаря, предполагам.
Как ви се стори британското предложение?
Склонни са на повече отстъпки, отколкото се надявахме.
Тогава защо се поколебахте?
Защото...
има неща, които съм обещал и трябва да изпълня.
Ако приемем, каква ще е реакцията на французите?
Ще стигнат до извода, че думата ми не струва нищо.
И ще бъдат прави.
- На коя държава смятате да служите?
Тук съм заради Америка.
Не съм предан на никоя друга страна.
Тогава съгласен ли сте да се помирим взаимно?
Съгласен.
Не ме попитахте как писмото се е озовало у мен.
Подозирам, че ви го е дал г-н Банкрофт.
Призна ли ви?
- Не, но е на служба при британците.
И сте го знаели?
От доста време.
Но го направихте ваш довереник.
Посветихте го в най-големите ни тайни.
Вся раздори, фалшифицира писма и подкопа всичко, на което сме се посветили.
Прав сте, но тъй като иначе е приятен човек,
не мога да му се сърдя.
Аз ще се върна в квартирата си.
По-чевръсто, подмазвачи!
За херцог Дьо ла Вогуйон.
Тръгвайте! Живо, мизерни дребосъци!
За барон Дьо Роменвил.
Бързо, вика ни!
За маркиз Дьо Кастри.
Граф Дьо Монбаре.
Министър Мопу.
Какво?
Старай се повече.
Какво искаш?
- Нося съобщение.
"Моят тигър".
- Опитвам се да се концентрирам.
Явно недостатъчно.
"Брат ви може да е крал, но над мен властвате вие."
"Провинциите ми на север и юг са готови да дадат богатствата си."
Не нося отговорност за всяка жена, която ми пише.
Горкичкият ми. Как ли се измъчвате!
Не се помайвайте, признайте, че загубихте.
Кой го твърди?
Двайсет хиляди ливри.
Залагате на шах? Не е благородно.
Добре.
Така да бъде.
Двайсет хиляди.
Какво?
Ами нищо.
- Ти кой беше?
Ваш смирен слуга, графе.
- Разбираш ли от шах?
Малко.
Е? Какво предлагаш да направя?
Вземете пешката.
Не е честно.
- Така казват всички губещи.
Кажи ми пак името си.
Гийом Темпъл.
- Дами и господа,
представям ви мосю Гийом дьо Темпъл.
Моят нов министър на игрите.
Как сте днес?
Както ме виждате.
Боя се, че тези преговори ви се отразиха зле.
Защо мислите така?
Не искам да ви засегна.
- Не се засягам лесно, говорете.
На последната среща ни направиха предложение.
Можехме да го използваме за основа.
А вие реагирахте
доста объркано.
Смятате, че умът ми е отслабен.
Така ли е?
- Може би, но аз бих разбрал последен.
Изразявате се загадъчно. Аз пък предпочитам ясния изказ.
Д-р Франклин бе временно затруднен, нищо повече.
Вече го обсъдихме и се разбрахме.
Доколкото си спомням, с вас също обсъдихме нещо.
И този въпрос вече е решен.
Как ще действаме?
- Трябва да извоюваме четири искания.
Нашата независимост, границите, репарациите...
И свещения улов на треска, разбира се.
- Да, уловът.
Добре ще е най-сетне да заговорим с един глас.
Чий?
- Ще съм доволен, ако бъде моят.
Не съм съгласен.
- Моля?
Държите се твърде студено. Не предразполагате противника.
А как гледате на себе си?
Аз съм твърде избухлив, или поне така ми казват.
Значи оставам аз.
Предполагаемият ви чар все трябва да става за нещо.
Пристигнаха.
Ще ми сложите ли стол, господа?
Предпочитам да съм седнал.
Изглежда сте по-добре, докторе?
- Чувствам се отлично, господине.
Дано тогава днес постигнем съгласието, към което всички се стремим.
И ние храним същите надежди.
Къде е г-н Гренвил?
Отиде за риба.
Признавате ли безусловно нашата независимост?
Признаваме я.
Както се договорихме, границите на нашата държава
ще се простират до източните брегове на Мисисипи.
Съгласни сме.
И запазваме правото си да ловим треска по крайбрежието на Нюфаундленд.
Точно така.
Значи относно тези въпроси...
- Да уточним нещо.
Твърдо държим да получим репарации.
Трябва да има компенсации за верните поданици на Короната,
които не желаят да участват във вашия експеримент.
Загубите на американците също трябва да бъдат изплатени.
Това е неприемливо за нас.
Г-н Осуалд.
Не решавам аз, господине.
Пък и можете да се поздравите с доста успехи.
Възможно е.
Но няма да платим за издевателствата ви над нас.
Близко сме до споразумение, докторе.
- Боя се, че недостатъчно.
Може ли да предложа почивка?
Премълчахте, че няма да отстъпите по този въпрос.
Не сте ме питали.
Нека се съгласим срещу допълнителни отстъпки.
Така поставяме целесъобразността над принципа.
Обикновено не сте непреклонен в това отношение.
Какво знаете за мен и за моите принципи?
Знам, че сега не е моментът да бъркате лични с държавни интереси.
В смисъл?
- Спорът със сина ви си е ваша работа.
Г-н Джей.
Смятате, че искам да го накажа?
- Не - че нямате трезва преценка.
Винаги съм считал дуелите за абсурдни, но май ще ме накарате да размисля.
Та вие не се държите на крака.
- Ще се помъча!
Господа!
Призовавам ви към по-умерен език.
Може ли да повторите?
"Конгресът препоръчва"...
Горещо препоръчва.
- "Горещо препоръчва
на Щатите да признаят собствениците лоялисти
на всички конфискувани имоти и да им изплатят компенсации."
Ако е възможно.
Това е сбор от думи без особено значение.
Ще ни извините ли за момент?
Не могат да задължат Щатите с нищо.
Обединява ги само непокорството и неприязънта им към данъците.
Наясно съм с тяхната конфедерация.
- Виждате, че няма смисъл да отстъпваме.
Смисълът е да възпрем французите. Именно затова сме тук.
Поне ще задържим Флорида.
- Не, ще я получи Испания.
Да приключваме по-бързо.
Проклятие.
Д-р Франклин, г-н Адамс, г-н Джей.
Обсъдихме вашето предложение относно репарациите и го приемаме.
Благодарим ви, че се отнесохте с разбиране.
След като се споразумяхме за останалото,
можем ли да кажем, че в този час ние петимата сме договорили мир?
Да, можем.
Тогава, господа...
Ето я вашата Америка.
Още по едно, докторе?
- Не възразявам.
Мислех, че изобщо не бива да пиете.
Ако не мога да вдигна чаша за Съединените щати,
направо ме карайте на гробищата.
Да пием за надеждата Конгресът да не ни хвърли в затвора.
Кой ще съобщи, че не изпълнихме указанията?
Спомням си, че вие изразихте такова желание.
Аз ще им съобщя, и то с удоволствие.
Славно е да си нарушил такава позорна заповед.
Нима трябваше да се посрамим за удоволствието на френския крал?
Г-н Адамс, напишете писмо и не сдържайте цветистия си език.
Обичате хапливите забележки, господине.
Но този път - от мен да мине.
Отпийте поне една глътка.
Какво пиете?
Прекрасен портвайн.
- Бих предпочел бордо.
Бордо да бъде. Г-н Джей.
Напълнете я догоре.
Да вдигнем ли тост?
- Давам ви думата.
За добродетелта, честността, образоването на народа
и върховенството на закона.
Без тях няма държава.
Нито ще сме достойни за такава.
Амин.
- Точно така.
Д-р Франклин, днес бях рязък с вас и ви моля за извинение.
Извинен сте.
И все пак ви питам -
ще подпишете ли споразумението, без повече да се допитвате до Версай?
Трябва да кажем поне на Дьо Вержен.
Оставяме го на вас.
Да, имам доверен човек в двора.
Нека позная - Леноар е.
- Не, друг човек.
Кой?
- Не знам, от Версай.
Тъкмо закусвам.
- Каза, че е спешно.
Кой ги пуска тук? Още не съм облечен.
Какво е толкова важно...
Г-н премиер.
Защо сте тук?
- Нося ви нещо.
Видяхте ли един придворен?
Аз съм.
- Какво?
Аз съм придворният.
- Не разбирам какво става.
Служа на граф Артоа.
Откога?
- Съвсем отскоро.
Той ли ви прати?
- Не, дядо ми.
Изпратил е дядо ви?
- Дядо ми ме изпрати.
Откъде дядо ви познава Артоа?
Не го познава. Искаше час по-скоро да получите копие от документа.
Какво е това?
Дядо ми иска да ви предам,
че за него дружбата между Америка и Франция остава все тъй крепка
и се надява, че и вие мислите така.
Кучият му син.
Графе? Графе!
Върнах се от Лондон!
Господин премиер!
Срещнах се със заместника на лорд Шелбърн. Готови са да преговарят отделно с нас.
Той заяви ясно...
Франклин ни обеща.
Обеща да...
Прецака ни.
Д-р Франклин, г-н Адамс. Простете, че закъснях.
Вече са готови.
Къде е робът ви?
- Кой?
Беноа.
Избяга. Казах му, че ще го освободя, но проклетият черньо не се стърпя.
Кой от вас ще подпише пръв?
Д-р Франклин.
Свободна, суверенна
и независима.
Да, така пише.
Б. ФРАНКЛИН
Първият вариант на надгробната й статуя не й хареса.
Смяташе, че изглежда прекалено...
- Мъртва?
Затова поръча нова. Тук излъчва покой.
Сякаш си взема освежителна дрямка.
- И аз не бих отказал такава.
Когато си кралска особа, ти решаваш как ще изглеждаш,
дори и след смъртта си. А останалите...
Избрахте доста меланхолично място за среща.
Не можех да дойда при вас в Паси. Просто не се прави така.
Вие пък едва ли бихте стъпили във Версай.
Освен това мястото ми харесва.
От хилядолетие тук се погребват френските крале.
Никой не помни грешките им, само, че са управлявали.
Но за вас това е без значение.
- Не е моята история.
Новият свят, където всичко е възможно.
Боя се, че светът си е същият, както и хората, които го населяват.
Само идеята е по-различна.
Каква е тази идея? Така и не можах да разбера.
Че един свободен народ може да се самоуправлява,
воден от здравия разум и вярата в общото благо.
А ако му липсва здрав разум?
Тогава ще си получи заслуженото.
При първата ни среща си помислих:
"Този човек е хитър, но не е по-хитър от мен".
Сега разбирам колко хитро сте ме накарали да мисля така.
Ласкаете ме. Импровизирах на всяка крачка
и бях най-изненадан от всички, че успяхме да постигнем нещо.
Погледнахте ме в очите и ми дадохте думата си.
А вие изпратихте Жерар в Англия.
Така е, признавам.
- Въпросът не е кой кого е излъгал...
А кой е лъгал по-умело.
Знаете ли какво казва жена ми?
Обяви победа и обери лаврите, дори в действителност да е провал.
Изглежда е много мъдра.
Но не я допускат в двора.
Баща й бе обикновен търговец.
Оженихме се без благословията на краля.
В Америка това е без значение, нали?
Трябва да посетите страната, създадена с ваша помощ.
И какво получихме срещу нашия милиард ливри?
Вечната преданост на една признателна страна.
Моля ви.
Ще търгувате с англичаните, а нас ще оставите с празни ръце.
Това е мирът, който дойдоха да си купят.
Графе, не съм искал да ви наскърбя.
Не ме наскърбихте, а ме надхитрихте. Това е много по-лошо.
Моля да ми простите моята неопитност в държавните дела,
която доведе до тази неразбория.
Безкрайно сме задължени
на вашия великодушен крал и на цяла Франция.
Ще бъде жалко, ако това недоразумение изопне отношенията ни
и накара англичаните да решат, че са успели да разделят толкова...
Какво?
Защо се смеем?
Ще ми поискате още пари, нали?
Само още шест милиона. Ще са ни много полезни.
И Конгресът ще гарантира дълга.
- Разбира се.
Нали не ви е страх да се качите?
Не виждам нужда да плавам по вода повече от абсолютно необходимото.
Стискайки перилата на някой окаян кораб,
ще се каете, че сте пропуснали приятна разходка.
Имотът ми е истинско бижу.
Да, има някакъв скромен чар.
30 или 40 стаи, не помня вече.
Поля, конюшни.
А вие сигурно живеете в гората в къща от дървени трупи.
От тухли е и се намира в град.
Мога само да гадая как изглежда сега. Британците безчинстваха там.
Е, отмъстихте си. Победихте всички.
Да, май е така.
Странно, но не се чувствам удовлетворен.
Какво повече искахте?
Просто повече.
Каквото и да е,
само да е повече.
Така се чувстват хората на тази възраст.
Чувствам се...
Смея да твърдя, че имах пръст в създаването на една държава,
и въпреки това от 20 години почти не съм стъпвал там.
Тогава защо да се връщате?
Длъжен съм да видя каква ще стане тази Америка.
А ако не ви хареса видяното?
Мадам.
Ще се омъжите ли за мен?
Какъв сте негодник.
Сериозно ли говорите?
Наистина ли?
Как мислите?
А вашата Америка?
Дължа й лоялност, но не и щастието си.
Предполагам, че абатът ще ни венчае. Не понасям църковната суетня.
Нима сте съгласна?
Ужасно много ми харесвате.
Но и двамата знаем, че сте от най-пакостливия вид котараци.
Какъв по-точно?
Такъв, който винаги отпрашва нанякъде, колкото и да го глезиш.
Видя ли какво става вън?
Утре сутрин си заминава.
А ти?
Какво ще направиш по въпроса, освен да се криеш тук?
Ще загубим къщата.
Ще загубим всичко.
И знаеш ли защо?
Защото с години оставяше този хипнотизатор да изпразва кесиите ни
заради страна, в която няма да стъпиш.
Няма ли да кажеш нещо?
Оказва се, че кралицата така и не е купила огърлицата.
Цялата работа е била измама, за което Нейно Величество няма вина.
Хубаво. Тогава аз ще се заема.
Оставяш ли ги?
- Изпълниха предназначението си.
Може да ги раздаваш на любопитните посетители
или да запушиш някоя пукнатина в стената.
Съветвам те да спазваш заръките ми.
Шест седмици в морето без сладко и напитки за утеха?
И ежедневна разходка по палубата. После ще ми благодариш.
Не, ще те проклинам.
- За щастие, няма да съм наблизо да чуя.
И се възползвай от това, ако е необходимо.
Но пестеливо.
Османските дервиши твърдят, че опиумът им дава видение за бъдещо щастие.
Нима не би го желал?
- Но ще има ли подобно щастие?
За Америка ли?
Ще зависи от народа.
- Не, за мен самия.
Винаги съм се безпокоял за това.
Какво ще прави страната без теб? Ще те възхваляват като най-важния човек.
Дали?
Чудя се.
А каква ли ще е твоята съдба?
Ще си я карам както и досега.
Няма ли да се върнеш у дома?
Тъй отдавна съм в чужбина, че вече не знам кой е домът ми.
Може би Англия?
Е, все пак сключихме мир с тях.
Нали затова се трудихме?
Така е. Всеки по своему.
Сандъче великолепно вино "Мадейра". Не бива да се похабява.
Много си щедър.
- Така ме запомни.
Ще ми липсваш, приятелю.
Винаги си бил изключително приятен спътник.
Имаш посетител.
Това е за вас.
- Мадам.
Всичко е тук. Месечните ви разходи. Всяка проява на гостоприемството ни.
Нали гостоприемството се предоставя безплатно?
Не и години наред.
23 654 ливри.
Прочетете го ред по ред.
- Сигурен съм, че всичко е точно.
Тогава ще почакам да ги донесете.
- Не разполагам с толкова пари.
Загубихме милиони. Къде отидоха?
В Съединените щати, мосю Шомон го знае.
Омайвахте го с приказки за свобода и печалби.
За да не мисли трезво.
- Приписвате ми сили, които не притежавам.
Чуйте го само!
Но ви уверявам, че лично ще се погрижа Конгресът...
Колко имате?
Колко пари имате в джоба си в момента? Сега.
Не ми вършат работа!
Можеше да се намесиш.
- Реших, че е по-разумно да не се бъркам.
Твоя ли е?
- Не, на Артоа.
Какво още е негово?
- Това е само начин да се издигна.
За да постигнеш какво?
- Искаше да намеря мястото си.
Не това имах предвид.
- Но такъв е моят избор.
Утре ще те изпратя до Хавър.
- Няма нужда.
Не бива да пътуваш сам.
- Не се безпокой за мен.
Мосю Леноар ме следи от години.
Няма да престане точно сега заради дреболия като заминаването ми.
Баща ти живее в Лондон.
Знам.
- Така ли?
Ако разпиташ точните хора във Версай, научаваш всичко.
Ще отидеш ли да го видиш?
Искаш ли да му предам нещо?
Няма нещо, което да не съм му казал вече.
- Защо си такъв инат?
Нали сключи мир с Великобритания, защо не се помириш и със сина си?
Сърцето не се поддава на увещания.
"Най-добрият дар за врага е прошката."
Който го е написал, е глупак.
Сигурен ли си, че го искаш?
Това е игра.
Като шаха. Харесва ми да я играя.
Тогава ме целуни за сбогом, момчето ми.
Пак ще се видим.
Може би.
Но едва ли в този живот.
Скъпи дядо.
Стреми се към щастието, но не забравяй кои сме.
Кой беше този странен старец?
Един велик американец.
ГЕРОЙ НА ДВА СВЯТА
ХАРВАРД
"ТЪЙ РАДОСТНИ КОЛКОТО БЯХМЕ" - ЗА СКЪПОТО МИ ТАТЕНЦЕ
Д-р Франклин.
Простете, че ви безпокоя,
но след всичко станало не подозирах, че ще пътуваме заедно.
Не ви помня, господине.
- Жак Шомон.
Жак.
Жак, разбира се.
Да, заминавам за Съединените щати.
Говорихте ли с нашите?
С майка ви се сбогувахме сърдечно.
Те ме прокудиха.
- Съжалявам да го чуя.
Не ги виня. Всъщност така е по-добре.
Нищо не ми остана във Франция. Съсипах всичко около себе си.
Как бих могъл да остана?
- Какво ще правите сега?
Не знам.
Нямам пари. Само няколко монети и дрехите на гърба ми.
Знам само, че искам друг живот.
Какъв по-точно?
Искам сам да си създам име.
Ако мога. С колкото ум разполагам.
Да бъда свободен.
Простете, говоря нелепици.
Приличате ми на един мой познат.
И той избяга от вкъщи без пукната пара в джоба.
Какво стана с него?
Постигна скромен успех,
макар и да допусна някои дребни грешки.
Невинаги беше искрен, мъдър и добър,
но се трудеше да увеличи запаса от полезни знания
и да подобри живота на хората.
Може само да се моли провидението да не го съди твърде строго.
Значи има надежда за мен.
Ще получите своята възможност. Останалото ще зависи от вас.
Благодаря ви за отделеното време, желая ви приятно пътуване.
Жак.
В каютата си имам хубаво бренди, което не би трябвало да пия.
Наминете довечера, ще го отворим
и ще поговорим за Америка.
Две години след завръщането си в САЩ
Франклин става най-възрастният делегат на Конституционния конвент.
Изпитва съжаление, когато си припомня Париж
и вълшебните часове с мадам Хелвеций.
На погребението му се стичат 20 000 души.
Франция, обхваната от своята революция,
обявява тридневен траур, за да почете паметта му.
За усилията си да договори съюз, ключов за американската независимост,
и да постигне мир с Великобритания той не получава благодарности.
"Великото и опасно начинание, в което се впуснахме,
се увенча с успешен завършек, който не очаквах да доживея.
За няколко мирни години силите ни ще укрепнат,
но сигурността ни ще зависи от нашия съюз и добродетелност."
{\an8}Бенджамин Франклин
Превод на субтитрите Живко Тодоров