Franklin - Season 1 (2024) (Franklin.S01E07.720p.ATVP.WEBRip.x264-GalaxyTV.srt) Свали субтитрите
ЙОРКТАУН, ВИРДЖИНИЯ
19 ОКТОМВРИ 1781 Г.
Леви, десни, леви!
Десни! Леви, десни, леви!
Леви, десни, леви!
Леви, десни, леви!
Леви, десни, леви!
Леви, десни, леви!
Точно така! Връщайте се в Англия!
Вървете си!
Дори не ни поглеждат.
Знам как да ги привлека.
Момчета, дайте им нещо по-бодро, на което да маршируват.
Ей, англета! Погледнете насам! Насам!
Загубихте!
Какво е усещането, а? Да загубиш от армия бунтовници и жабари?
{\an8}ВОЙНАТА НАБЛИЖАВА
{\an8}ДЕКЛАРАЦИЯ
{\an8}ПО КНИГАТА НА СТЕЙСИ ШИФ
Аз и някои други личности от Ню Йорк обсъждаме
да създадем общество, изповядващо принципа.
Премахването на робството е необходимост,
към която трябва да се подходи много внимателно и постепенно.
По въпроса за манумисията смятам, че освобождаването е уместно,
след като си възвърнеш цената, на която е закупен робът.
Какво ти обещах, Беноа?
Че ще ме освободите след седем години, г-н Джей.
И ще го сторя, ако бъдат изпълнени определени условия.
Пристигнахме.
Естествено, уредил е нещата по свой вкус.
Не плаща наем, прави си оглушки за дълговете си.
Внукът обикаля, сякаш Франция му е бащиния, и уж му е секретар.
Нещо повече, очарован е от господарите си във Версай.
Приемайте изказванията му с голяма доза скептицизъм.
Вече не го бива ли?
Смятам, че тази мисия изобщо не биваше да му се поверява.
Нима победихме, за да се поклоним на френския крал?
Такива указания ни дадоха.
- Но смятате ли да ги спазите?
Най-общо - да.
Но не непременно дословно.
Скъпи д-р Франклин.
- Господин Джей.
Да не сте дошли да облекчите бремето на един уморен човек?
Не, но по волята на Конгреса ще ви помагам в постигането на мира.
Какво имате предвид?
- Да дадем малко и да спечелим много.
Същото възнамерявам и аз.
Искате да кажете нещо ли?
- Вече го казах.
Г-н Адамс смята, че съм твърде сговорчив с нашите съюзници.
Сигурно ви е споменал.
За да си всеобщ приятел, не дружи с никого.
Дилема, която не е стояла пред вас.
Не съм дошъл тук, за да ме харесват.
- Постигнахте го.
Може би ще е по-добре да се видим утре.
- Глупости, уредил съм да вечеряме тук.
Друго не ни трябва.
Докторе?
- Само ме бодна.
Трябва ли ви помощ?
- Нищо ми няма.
Да го обсъдим, докато ядем печено и пием портвайн?
Склонен съм на компромис.
- Заповядайте.
Робът ви гладен ли е?
Не знам.
Сигурно сте доволен.
- Защо?
Британците се предадоха, вложеното ви се отплати.
Или по-скоро ограбеното от хазната.
- А вие сте света вода ненапита.
Не аз си играя с войничета отвъд океана. Само броя парите.
Излъгахте краля, че не ще му струва нищо.
Но вие похарчихте парите.
- Накъде биете?
Мислите ли, че ще има печалба от тази ваша Америка?
И че цялото злато ще се върне във Франция?
Залогът бе разумен.
- Ами ако грешите?
Ако американците и британците се договорят зад гърба ни?
Не могат без нашето съгласие.
- Така ли?
Вие не бихте ли го сторили, ако можехте?
Хитър мошеник сте, Некер.
- А вие не сте ли?
Държавата може да фалира, което никак няма да е добре.
И за двама ни.
Господа, да приключим по-бързичко.
Казвам ти, Бомарше беше в публиката.
Не го видях.
- Тръгна си преди края.
Тогава майната му.
- Мислиш, че е заради теб?
Защо не? В тази трупа само аз имам някакъв талант.
Аз пък съм топките на краля.
ПРЕКЛАНЯМ СЕ ПРЕД МОЯТА КРАЛИЦА.
ТИНКТУРА ОТ АРСЕН
Одет, имаш гост.
- Момент.
Влез.
Какъв джентълмен. Не бих те познала.
Получи ли цветята?
- От теб ли са?
Колко си любезен.
- Заслужаваш много повече.
Много мило, че ми ги подаряваш.
- Само кажи и ще ти поднеса целия свят.
Какво ще правя с такъв подарък?
- Каквото пожелаеш.
Само за теб мисля.
- Едва ли го заслужавам.
Ами ти? Мислиш ли за мен?
Слушай сега. Ще дойде един човек и трябва да се усамотим.
Разбираш ли?
А ако не ми харесва?
- Предизвикай го на дуел.
Но ще ми е мъчно, ако загубиш.
- Няма да загубя.
Още по-лошо.
Как така?
- Тази вечер тук беше мосю Бомарше.
Сипеше похвали за изпълнението ми. Поканих го на гости.
Има роля за мен в новата му пиеса.
Нали не искаш да провалиш шанса ми?
Кога ще се видим?
- По-късно, става ли?
Да обсъдим дадените ни указания.
Какво да обсъждаме, освен че трябва да ги следваме?
Длъжни ли сме?
Какво намеквате?
Конгресът постъпи като пачавра,
предавайки суверенитета си на граф Дьо Вержен.
Това се казва разумно твърдение.
Не водихме война, за да ни заповядват от Версай.
Неблагодарността едва ли е начин Америка да утвърди доброто си име.
Ето искането на приятеля ви за нашите граници.
Всичко на запад от Алегейни остава на Испания за целите на Франция
и на невежите местни племена.
А Великобритания е клекнала над нас като паша над нощно гърне.
Такава ли държава си представяхте?
- Не бих възразил срещу част от Канада.
И как да я получим? Домакините ни не са склонни да ни я дадат.
С добронамереност и приятелско убеждаване.
- Виждате ли защо ви изпратиха?
Ако не можем да разчитаме на Франция, на кого друг да се уповаваме?
На Бог и на себе си, д-р Франклин.
Ще нарушите умишлено указанията на Конгреса?
Те са на 5000 километра и два месеца път от тук.
Повериха ни задачата, за да действаме по наше усмотрение.
Това е извъртане, г-н Джей.
Тогава ще бъда ясен.
Ако указанията компрометират честта ни, бих ги нарушил.
Без колебание.
Аз съм.
Одет?
Не е каквото си мислиш. Претърпя злополука.
Каква злополука?
По-скоро грешка, но всичко свърши и тя вече е добре.
Защо е повикала теб?
- Сигурно ми има доверие.
Не те е грижа за нея, а единствено за теб самия.
Няма да ти хареса.
Одет.
Болна ли си?
- Само ми призля.
Ще доведа лекар.
- Няма защо.
Студена си.
- Нищо ми няма.
Кажи ми какво ти е.
Не е сериозно, просто трябваше да се погрижа за нещо.
Какво означава това? Кажи ми.
Не е готова да се откаже от ролята на невинна девойка.
Мое ли беше?
Мое ли беше?
Уморена съм.
Порасни вече.
Тук съм.
Ашкрофт бяхте, нали?
Банкрофт.
- Разбира се, извинете.
Кой сте вие?
Стрейчи, зам.-министър на вътрешните работи.
Знаете защо съм тук.
В "Пале Роял"?
- Не, в Париж.
Предполагам, за да договорите мир с американците.
Не е за вярване, че се стигна дотам, но е така.
Неловкото е, че незнайно защо ме натовариха със...
Онзи човек, на когото вие...
Как да го кажа...
- Продавах му тайни.
Вече няма да идва.
- Какво искате да кажете?
Изпратиха го другаде.
- Къде?
Не знам точно. Да кажем, Суринам.
Значи замина?
- Да, точно така.
Но всъщност не.
- Не ви разбрах?
Случайно да знаете къде е?
Мислех, че ще дойде тук.
- Но го няма. Аз дойдох вместо него.
Да имате някаква нова информация за нас?
Ще ни бъде много полезна, докато водим трудните преговори.
Съжалявам, всичко е в доклада ми.
Да, разбира се.
Добре тогава.
Били ли сте във Флорида?
Не съм имал тази чест.
- Имам плантация за индиго там.
Изисква голям брой негри.
Явно ще я загубя.
Елате с мен. И двете.
Залагайте, младежо.
Вие и аз, нали?
В смисъл?
Докато догори последната свещ.
Моля?
Късмет.
Гледал съм кралицата да играе във Версай.
Имаме си кралска особа.
Губещата карта.
Веднага разбрах, че сте важна особа.
Казах си: "Ето човек, който може да оцени..."
Печелившата карта.
Всички сме шутове на съдбата, нали?
Заложихте валето.
- Какво?
Играхте валето, не десетката.
- Не, грешите.
Преместихте жетоните си.
- И как точно съм го направил?
Обмисли внимателно следващия си ход.
И ти си помисли.
Граф Артоа.
- Братът на краля.
Залепва конски косъм за долния жетон. И докато говори, плъзва купчинката си.
Нали така?
Безобиден опит, Ваша светлост.
И другият джоб.
Махай се.
Защо замесихте името на снаха ми?
- Истина е.
Бях във Версай с дядо ми.
- И кой е той?
Бенджамин Франклин.
Вярно, вие сте маймунката на Лафайет.
- Не съм ничия маймунка.
А сега великият герой пак замина да воюва за свободата.
Колко благородно!
- Ами прав му път.
С какво се занимавате?
Чукам, пия, играя комар.
Чудесно. Значи имаме общи интереси.
Елате. Ще ви измислим занимание.
Разбрахме ли се?
- Не им оставяме място за двусмислие.
Ще искаме уверение, че няма да преговарят с британците зад гърба ни.
Ще поискат същото от нас.
- Такива са и дадените ни указания.
Няма да прозрат истината.
Нека бъдем откровени помежду си. Смятаме да ги заблудим.
Не.
Да лавираме умело.
Съгласен ли сте?
Д-р Франклин?
- Нека представим исканията си.
Не разбирам какво точно ми казвате.
Прочетохте указанията ни, разбрахте каква е задачата ни.
Прочетох ги.
- Тогава какво ви тревожи?
Хората невинаги изпълняват заповедите.
Какво намеквате?
- Само каквото казах.
Това е възмутително обвинение.
- В нищо не ви обвинявам, г-н Адамс.
Нарекохте ме лъжец.
Нали заявихте, че не сте, защо да се съмнявам в думите ви?
А вие, господине? Каква гаранция имаме,
че няма да сключите мир с Великобритания и да ни откажете помощ?
Същата, която ми дадохте и вие.
Нима не е достатъчна?
- Думата на Конгреса е...
Моля за извинение.
- Пак се преструва.
Графе, скъпи приятелю.
Докторе, явно ви боли.
Двамата с вас извървяхме дълъг път, нали?
Така е, път с много завои.
Опознах ви като предан и щедър съюзник
и като честен човек.
Целта, за която и двамата пожертвахме години от живота си, е близко.
Изправени сме пред последното препятствие.
Но искам да заявя пред всички тук присъстващи,
че няма да ви предадем.
Ние също ще ви останем верни, приятелю.
Моля?
Казах истината.
- За друго се разбрахме.
Разбрахте се вие двамата, аз само ви слушах.
На чия страна сте - на Америка, Франция или своята?
Д-р Франклин, ценя ви високо, но ако не действаме съгласувано...
Стига ласкателства!
- Моля ви.
Няма да мълча пред това...
В каква дяволия си участвал?
- Не бива да говориш.
И все пак го правя.
Е?
Получих длъжност в двора.
- На боксова круша ли?
Това беше друго.
Тревожа се за теб, синко.
- По-добре се тревожи за себе си.
Прави каквото знаеш.
Моят мъчител. Какво наказание си ми подготвил?
Сигурно и сам си си поставил диагнозата.
Камък в пикочния мехур, имам го от 50 години.
И той ще те довърши.
Има ли лечение?
- Литотомия.
Литос - камък, томос - разрез.
Коремът се разрязва над пубиса и камъкът се изважда с форцепс.
Способен ли сте на такава операция?
Предпочитам да я поверя на друг лекар с повече опит.
Но ще го излекува?
Къде са г-н Адамс и г-н Джей?
Отвън.
- Ще ги доведеш ли?
Ако дворцовият ти сан позволява.
Прекара цяла нощ до леглото ти. Не можах да го убедя да те остави.
Какъв шанс имам според теб?
- Да преживееш операцията ли?
Вече си го изчислил.
Болката е ужасна, приятелю.
Тогава рискувай. Но аз няма да участвам в тази касапница.
Междувременно не се движи.
По-добре ще е някак да се доближим до уретрата.
С изкусно изработена тръбичка, която да мушнем в каналчето.
Как сте, господине?
- Готов за подвизите на Херкулес.
Едва ли ще са нужни чак такива усилия.
Да, г-н Адамс?
- Искам да...
Да кажа, че не биваше да се съмнявам в тежкото ви състояние.
Може да съм ви дал повод.
С г-н Адамс обсъдихме как да действаме.
И двамата смятаме, че бавенето би навредило на каузата ни.
И сте прави.
Най-добре ще е да сключим мир с британците.
Като ви информираме за развоя, разбира се.
- Доколкото е възможно.
А обещанието към нашите съюзници?
Вие дадохте своята дума.
Предлагам друго.
Да се съветваме тук
и да действаме съгласувано за постигане на общата ни цел.
И смятате, че е разумно?
Какво казва кралят?
Виждате ли го? Дори на смъртния си одър не се отказва от огромното си его.
Г-н Адамс.
- И от гроба ще настоява, че е незаменим.
Да се събираме край леглото му, защото само той ще разсече гордиевия възел
и ще ни разясни преклонението си...
- Г-н Адамс!
Нуждаем се от него.
Какво искате?
- Тук съм, за да служа на граф Артоа.
Кой го казва?
Оттук.
Вървете.
Чий паж си?
Служа на граф Артоа.
Служел на граф Артоа!
А вие на кого служите?
Елате! По-чевръсто, катерици нещастни!
Занесете това!
Хайде, бързичко!
Мосю!
- Моля ви, мосю.
Така.
Мари, ще трябва пак да изпереш чаршафа.
Луизон, ти вземи...
Не стойте така.
Няма да ви се моля.
Да си бях донесла скицника.
- Мадам.
Как сте?
- Обнадежден от пристигането ви.
След толкова дълго отсъствие.
Уви, бях заета със семейни дела.
Надявам се всичко да е наред.
Ще ставам баба.
- Най-голямата благословия в живота.
Разбрах, че сте зает с тежки преговори.
Чисто и просто пазарлък, мадам.
А г-н Темпъл? Предполагам, че процъфтява.
Посветил се е на кариера в кралския двор.
Знаех си, че е способен.
Дълго ли още ще се заяждате?
Как да помогна?
Вече го изкъпах и смених чаршафите. Да го сложим да легне.
Мога и сам, благодаря.
Май се забавлявате, а?
Не. Не и при дадените обстоятелства.
Ще ви оставим на мира.
- Не, останете при мен.
Моля ви, и двете. Умолявам ви.
Донесох ви нещо, татенце. Познайте какво.
Прасе сукалче и добре отлежало шери?
Не съвсем.
Да не настинете.
Да влезе.
Г-н премиер, представям ви...
Кой сте всъщност?
- Който кажете.
Господин Пол Уентуърт.
Графе, каква изключителна чест.
За джентълмен ли се имате?
- Само когато ми отърва.
А защо сте в страната ни?
Обичам доброто бордо.
Без шутовщини, не сте в кръчмата.
Да осигуря победа на Англия срещу бунтовниците.
Но се провалихте.
- Въпреки положените усилия.
Нали, червейче мое?
Да чуя за преговорите между Англия и Америка.
Американците ще ви прецакат при първа възможност.
Ако мога да го кажа тук.
- Д-р Франклин ми се закле.
Снощи се заклех във вечна любов на една девойка.
Днес дори не помня името й.
С вас искаме едно и също.
И какво е то?
Най-добрият изход от лоша сделка.
Но методите ни са различни.
Така е, вие обичате да парфюмирате вонята.
Истински джентълмен сте.
Махнете го от тук.
- Искахте коз, доведох ви го.
Доведохте ми прасе, забило зурла в помията.
Какво да го правя?
Обесете го, все ми е тая.
Видя ли? Така или иначе получавам наградата си.
Ами ако казва истината?
Изпращам ви в Лондон.
Най-напред да се погрижим за собствените си интереси.
Бих предпочел да ме обезглавят.
С удоволствие. Но по-късно.
Дотогава ще ме информираш за ходовете на сънародниците ти.
Това е нередно.
- Не е в наша полза, г-н Осуалд.
Бездруго сме на вражеска територия, без значение е къде ще преговаряме.
Но ние отиваме при тях.
- Балансът се нарушава.
Искате да се обърнем и да си тръгнем ли?
Просто отбелязвам обстоятелствата.
Г-н Гренвил?
Няма да получат Нюфаундленд, бъдете сигурен.
Д-р Франклин, чест е да съм във вашата компания.
Съжалявам, че сте неразположен.
Не ми обръщайте внимание. Благодаря, че се съобразихте с мен.
Може би на бъдещите преговори трябва всички да сме легнали.
Само предлагам.
Преди да започнем, длъжни ли сте да споделите с Франция
договореностите, които ще постигнем тук?
Най-важното за нас е да...
Запазим съгласие с нашите верни съюзници.
Питам само защото техните интереси не са ваши.
И може да се окажете обвързани с договор за война, която не желаете да водите.
Дори изплатените дългове си остават поети ангажименти.
Въпрос на чест за хората. Но държавите използват друго мерило, нали?
Най-важни са три въпроса.
Безусловна независимост, изтегляне на всички ваши войски
и какви ще са границите ни.
Ние пък искаме репарации за отнето имущество.
Например плантациите.
- На какво основание?
Лоялните поданици на Короната трябва да получат компенсации за загубите.
А за издевателствата, на които подложихте американците?
С какво ще ги възмездите?
Вашият беззаконен бунт даде повод за това...
Нека обсъдим свободно и открито този въпрос на по-късна дата.
Бих желал, г-н Осуалд, но не знаем колко ни остава на този свят.
Какво предлагате вие?
Канада.
Какво за нея?
Да ни я отстъпите.
Коя част?
Цялата.
Това включва ли Нюфаундленд?
Мисля, че да.
Невъзможно!
- Задължително е.
Защо?
- Заради лова на треска в Нова Англия.
От век рибарите ви крадат улова, но не значи, че е тяхно право.
Подразбира се съгласно английското общо право.
Щом сте минали веднъж покрай Монетния двор,
може да поискате и хазната!
- Стига с тези заяждания!
Няма да ме засегнете.
- Д-р Франклин.
Г-н Осуалд.
Какво ще кажете за чаша чай?
По-чевръсто, жалки лизачи!
МОСЮ ЖЕРАР ДЬО РЕЙНВАЛ
Извинете, добър ден.
Съобщение за мосю Жерар.
- Дайте ми го.
Трябва да го предам лично.
- Тогава ще трябва да го гоните до Англия.
Стрейчи е надут лицемер.
А на Гренвил, това разюздано пале, му трябва хубав пердах.
Осуалд обаче е хитър като всички от неговия вид.
Всички еднооки?
- Всички шотландци.
Боях се, че ще го кажете.
Сляп ли сте? Иска да се изпокараме.
Не, нито съм толкова глупав, че да му се вържа.
Оставям тази грешка за някой друг.
- За мен? Това ли намеквате?
Че ще допусна... Че моята решимост...
Имате дързостта да твърдите...
- Господа!
Денят беше тежък.
Може да мислите, че лесно се паля и коря другите, но помнете.
Глупавите му скрупули към Франция са камъкът, който ще ни потопи.
Насам, господа, насам!
Тази вечер ще видите невероятно представление!
За десет сола! Само за десет сола!
Елате да видите, господа! Пищната пиренейска гръд!
Не се колебайте, но изчакайте реда си, господа!
По-смело, ще ви дойде редът!
Удовлетворен ли сте?
- Да, беше прекрасно.
Мосю кавалер, искате ли да пояздите?
Виж какво имам за теб.
Ще те отведа в Рая.
А аз пък - в Ада.
Изгуби ли се?
- Избягах от вкъщи.
От жестокия си пастрок?
- Той ме затвори в кулата.
Но ти си избягала.
- Спаси ме моят любим.
Къде е той?
Падна в бой на място, наречено Вирджиния.
Загина за Америка, така ли?
- С него погина и сърцето ми.
Как да ти помогна?
С пет ливри, и то предварително.
Обичам увлекателни истории.
Оттук.
Да.
Здравей.
- Май не ми се зарадва.
Напротив, скъпи приятелю.
Боях се, че те е сполетяла зла участ. Ако съдя по вида ти...
Помниш ли какво ти казах?
- Какво по-точно?
Че ще те завлека с мен.
В Суринам ли?
При дявола.
Какво е това?
- Признанието в измяна на момчето.
Не го ли позна? Все пак ти го написа.
Какво да правя с него?
- Дай го на някой заинтересован.
Господарите ни вече преговарят. Има ли смисъл?
Иначе ще те разоблича каква двулична гадина си.
Ще те обесят,
скъпи приятелю.
Платих й пет ливри все пак.
- Ще се погрижа да не отидат на вятъра.
Ела ми помогни.
Вече е модерно да се обличаш като паж ли?
Кралицата обича семплите неща.
Сигурно скоро ще станеш принц, облечен в дрипи.
Жерар е в Англия.
Моля?
- Заминал е днес следобед.
Откъде знаеш?
- Имам доверен човек в службата му.
А с каква цел е там?
- Нямам представа.
Но ако играехме шах, бих държал под око офицера на Дьо Вержен откъм царя.
Значи все пак съм те научил на нещо.
Изглежда сме принудени да подхванем друга игра.
Нали му даде дума?
- Така ли?
Колко жалко.
Французите много ми харесват.
Простете, че ви безпокоя толкова късно.
Възникна един въпрос.
Реших да потърся най-мъдрия съветник, когото познавам.
Много сте любезен.
- А вие сте много скромен.
Както знаете, случва се да помагам на д-р Франклин да подрежда книжата си.
Безполезно занимание, ако ме питате.
- Въпреки това се старая.
Но за мое удивление открих,
че неволно съм отнесъл част от кореспонденцията в квартирата си.
Няма защо да се безпокоите.
- Да, разбира се, но...
Намерих това.
С почерка на г-н Темпъл.
Не знам дали е истина, нито защо докторът го е запазил в тайна.
А защо ми го показвате?
Залогът е твърде голям, за да се доверим на човек със съмнителна лоялност.
Най-сетне сте се вразумили.
Господине?
Синът и внукът са изменници, но всички считат дядото за безгрешен.
Нима не предупреждавах години наред за двуличието му?
Не ми се искаше да повярвам.
Не бива съдбите ни да зависят от нашите желания.
Може ли да го задържа?
Щом трябва.
Банкрофт, поздравявам ви.
Вие сте патриот.
Превод на субтитрите Живко Тодоров