Franklin - Season 1 (2024) (Franklin.S01E06.720p.ATVP.WEBRip.x264-GalaxyTV.srt) Свали субтитрите
- Бил близък с бутилката.
Имал и малка колиба под моста Нотр Дам.
- Аз ще платя погребението.
Иначе нямаше кой.
Защо изпратихте двойник вместо вас?
- Предупредиха ме, че съм в опасност.
Кой?
- Някой от вашата служба.
Кажете ми името му, за да го похваля.
Той желае да остане анонимен.
- Човек тъкмо по мой вкус.
Кочияшът.
- Моля?
Все е видял нещо.
Спрял е само веднъж, или поне така твърди, при бариерата на Паси.
А митничарят?
- Подозирате ли някого?
Е, не съм полицай.
- Потънал е вдън земя.
Но ще разнищим случая, имате думата ми.
Малцина могат да огледат трупа си.
А още по-малко го искат.
Интересен тип, нали?
Може да го опиша в някоя пиеса. Освен ако не ме тикне зад решетките.
Мосю, ще ме оставите ли с моя сънародник?
Ще видя кой още е умрял.
Аз съм виновен.
Ти ли го уби?
- Все едно, че съм го убил.
Аз заложих примамката.
- По мое настояване.
Мога само да съм ти благодарен, както и за грижите, които полагаш за мен.
Но знаеш ли на кого не вярвам? На Леноар.
Той те предупреди.
- За да прикрие истинските си намерения.
Подозираш някого в двора?
- Може да е на служба при британците
или е някой мой приближен, който гори от желание да се проваля.
Господин...
Адамс?
- А ти как мислиш?
Едва ли би прибягнал до такъв варварски ход.
Което му осигурява желязно алиби.
Ослушвай се. Само на теб мога да се доверя.
{\an8}ВОЙНАТА НАБЛИЖАВА
{\an8}ДЕКЛАРАЦИЯ
{\an8}ПО КНИГАТА НА СТЕЙСИ ШИФ
Темпъл!
Мари-Жозеф-Пол-Ив-Рош-Жилбер дю Мотие?
Пред вас е.
- Някой иска да говори с вас.
Що за глупаци сте вие?
Колко вида има?
- Не говоря на вас, мосю.
За мен дори не съществувате.
Ами вие? Имах смътно впечатление, че сте разумен човек.
Какво ви убеди да се впуснете в тази глупава авантюра?
Все ми е тая!
Колкото до вас, надявах се, че опитът на бойното поле
ще ограничи естествената ви склонност към идиотизъм.
Но явно съм сбъркал.
Графе, не забравяйте, че разговаряте с генерал от Континенталната армия.
Говоря с досадника, който месеци наред дебнеше във фоайето ми.
А сега си е наумил да нахлуе в Англия
с каквито подпийнали безделници намери на доковете в Хавър!
Версенжеторикс е бил римляните с шепа хора.
Накъде биете?
Че можехме да постигнем успех, ако не бяхте ни спрели.
Спомням си, че неотдавна при мен дойде момче.
Беше много скромно
и, признавам, очарователно в своята наивност.
А знаете ли какво виждам сега?
Мъж.
- Не.
Виждам поредния суетен глупак да се перчи в копринени одежди
и да се любува на отражението си.
Вече можете да се наречете французин.
Версенжеторикс. Бил е истински герой.
Но го удушили.
- За теб е само игра, нали?
Ще намерим друг начин да продължим. Какво му става?
Поне не ни арестуваха.
Това е лудост.
Убийци пред портите, трупове в моргата.
Излизаш от дома си - и те нападат! Разбира се, мисля само за вас.
Най-вече ме интересува да открия внука си.
- С Жак е, прислугата ги е видяла на пътя.
Защо не ги спряхте?
- А защо не спирам птиците да летят?
Къде очаквате да отидат?
Там, където ще изложи най-много майка си и баща си.
Губя надежда. Прокудих го, но не се вразумява.
Уви, и аз мога да кажа същото.
Приятелю.
Неприятно ми е да повдигам въпроса, но...
Вашите плащания.
Някой винаги дължи пари някому. Така е устроен светът.
Затова трябва да попитам кога да очаквам...
Конгресът обеща да разгледа бързо въпроса.
Да, но разгледали ли са го?
Д-р Франклин!
Не мога да залъгвам жена ми.
Знам, че сте вътре!
- Винаги е имала нюх към парите.
Влезте де!
Значи сте жив.
Съжалявам, че ви разочаровах.
- Не ставайте смешен.
Колкото и невероятно да звучи, не ми се иска да ви въздигнат и за светец.
Какво искате?
Изхвърлят ме от собствения ми дом!
Какво каза?
- Нещо за цветните лехи.
Няма ли си работа, че градинарства?
- По какъв въпрос, г-н Адамс?
Не.
- Моля?
Няма да сключа споразумение с Лондон.
Никой не ви моли. Това са преки указания от Конгреса до мен.
Пише да не предприемате никакви важни ходове,
без да сте уведомили министрите на крал Луи.
Веднага ще уведомя граф Дьо Вержен и край.
Съветвам ви да не го правите.
- Каква изненада.
В смисъл?
- Толкова ли не ви се вярва,
че ще постигна благоприятни условия и без вълшебния ви гръмоотвод?
Тъкмо обратното, убеден съм, че ще паднете в капана на нашия враг.
Подъл удар, дори и за вас.
Няма да се откажа от доверието и приятелството
на французите...
- Пак глупости.
Няма да им забия нож в гърба! Те изпълниха обещанията си!
Отвориха ми всички врати!
- Тези заблуди ще ви отведат на ешафода!
Децата ви.
Какво за тях?
- Безпокоите ли се за съдбата им?
Съмнявам се в силата на характера им, моля се да не забравят Бога.
За мен те са всичко.
На ваше място бих изгорил писмото.
Няма да донесе нищо добро.
Вземете портфейла ми, не искам неприятности, моля ви!
Ей така ще стане.
Как смееш!
Мислех, че в каретата е той, заблуди и двама ни.
Да, но аз държах ножа.
Изпълних обещаното, не ме вини за провала си.
Какво си чул?
Търсят митничаря.
- Няма да го намерят.
Има и по-добър начин.
- Все го повтаряш, но още е жив.
Трябва ми още малко време.
- Нито ти, нито аз го имаме.
Адамс иска Франклин да си замине. Конгресът го подкрепя.
Старецът е безсилен.
Нека се ръфат взаимно, а Англия ще извлече изгода без повече спънки.
По-добре е, отколкото да те заловят.
Може да ме прецакат. А също и теб.
Но ще те повлека с мен.
Три чаши и един кестен. Намерете кестена и ще удвоите парите си.
Там.
Загубихте.
Дай ми пари.
- Нямам и пукнат петак.
А си тръгнал да завладяваш Англия.
Поне баща ми не ме е изритал.
Не, но се прецака и се боиш да се прибереш у дома.
Не е домът ми, а там, където дядо...
Живее на аванта при нашите. Проклятие, неволно казах истината!
Какво ми пука?
- О, думи на голямо момче.
Криеш го от мен? Ама че приятел.
Сега и двамата сме крале.
До скоро.
Ще ти издам една тайна. Тя каза, че си симпатичен.
Коя?
- Знаеш коя.
Махни се!
Но не може да почукаш на вратата й.
Не се знае кой е при нея.
- Поне няма да си ти.
Слушай, издъни се и никой не ти е виновен.
Познавам усещането. Може да ти намерим свещеник.
Или да направиш като всеки кавалер в твоето положение.
Какво?
- Хайде, попова лъжичке, отиваме на село.
"...да обяви официално намерението на Съединените щати да...
да обяви официално намерението на..."
Мосю Адамс.
...да обяви официално намерението на...
Извинете.
Да обяви намерението на...
Съединените... Съединените щати...
Може ли на английски? Не разбирам и дума от това, което казвате.
В съответствие с дадените ми указания,
уведомявам вас, министъра на външните работи Шарл Гравие, граф Дьо Вержен...
Да, така се казвам.
...че Съединените американски щати са упълномощили Джон Адамс от Брейнтри,
тоест мен, да се опита да сключи мирен договор с Великобритания.
Какво?
- САЩ са упълномощили...
Това го чух.
Ще заявите на врага си, че сте съгласни да се предадете?
Да приема предложения за мир без предварителни условия.
И бихте искали да одобря тази забележителна хитрост.
Конгресът иска от мен...
Канцеларията ми цяла година слушаше как д-р Франклин настоява,
че не може да има никакъв договор без гаранция за вашата независимост.
Д-р Франклин не е натоварен с тези указания.
Вашите правомощия заместват неговите?
Очаквате ние да ви пожелаем успех и да се оттеглим
без никаква отплата за усилията си?
Усилията ви? И дете би прозряло целите ви.
Изтощавате Великобритания, сдържате американската мощ и излизате победители
във вашите игрички.
- "Американска мощ".
"Американска мощ"! Какво е това?
Мощта да изпразните хазната ни и въпреки това да продължите да губите?
Да се оплаквате на всяка крачка?
Щедрият подарък от зле командвани кораби и жалкото подобие на армия...
Имате невероятен талант да откривате недостатъци у другите,
но нито един у себе си.
- Разгънете флота по крайбрежието.
Блокирайте врага.
- А сега станахте и военен стратег.
Иначе нищо няма да се промени.
Да ме поучава безмозъчен селски шут!
Това го разбрах. Помнете ми думата, господине.
Не съм ласкател, жадуващ да бъде съблазнен от вашите обноски
като някои други.
Дошъл съм да сключа сериозна сделка и искам да изпълните обещаното.
Ако не го сторите, ще търся най-изгодното за нас решение с всички възможни...
Чувате ли ме?
- Мосю Адамс.
Ще ви помоля за нещо.
Какво?
Бъдете тъй любезен веднага да напуснете канцеларията ми
и за нищо на света да не се връщате.
Никога повече не искам да говоря с вас.
Предполагам, че сте доволен от себе си.
- Предупредих ви.
Мислите, че съм сляп за вашите примки и хитрости?
Да ме съветвате да не правя точно...
Приятен ден, мадам.
- Точно каквото искахте да сторя.
Щом съм толкова предвидим, защо го направихте?
За да докажа, че грешите!
- А доказахте обратното.
Поне казах каквото мисля.
Навик, който гарантирано ще ви направи нежелан.
Разбира се, най-важната цел в живота ви.
Да угодите на всички и да сте безполезен, когато не касае собствения ви апетит.
За предпочитане е пред всяването на хаос, където и да отидете.
Повече няма да се занимавате с мен.
Ще си наема квартира със собствени средства.
Оставям ви на вашите любовници и покварения ви внук, където и да е сега.
Изгледах вашия спектакъл, мадам.
Беше привлекателен за окото, но не и поучителен за душата.
Какъв странен човечец.
Може би е прав, че останах твърде дълго, а не постигнах кой знае какво.
Явно и Конгресът мисли така.
Аз пък мисля, че изобщо не сте стояли дълго.
"И ако ми повярваш, мила,
докле цъфти таз буйна младост
във своята зелена свежест,
порадвай й се ти, докато можеш.
Че с времето ще чезне хубостта ти, тъй както е съсухрено туй цвете."
Беше ужасно обезсърчаващо.
- Мадам?
Убеждава някакво момиче да преспи с него, преди да е погрозняло.
Ронсар показва ефимерната същност на живота.
Розата, цъфнала сутринта...
- Не се лъжете, Кабанис.
Само иска да й разтвори краката.
Мадам, вие обичате неочакваното.
Облаци, херувими, ранени еднорози,
малки врабчета в дланта.
Мъжът сипе какви ли не ласкателства, за да тръшне жената по гръб, нали?
Мисля, че...
- А трябва единствено да бъде прям.
Та нали същата мисъл се върти и в нейната глава.
Мадам, нима не обичате поезията?
Котките не рецитират стихове, но нямат проблеми с размножаването.
Нали така, Аза?
Май е време да си лягам.
Да, няма нужда от церемонии.
- Да събудя ли абата?
Оставете го, човек не знае кога ще му потрябва свещеник.
Най-сетне се омете.
- Пуснали сте го да живее тук.
Някой ден може и да стане нещо от него, но едва ли.
Забавно ми е да го измъчвам.
- И мен ли?
Какво съм ви сторила, освен че ви храня и лаская?
От време на време ме галите по бузата.
И до какво доведе това?
До тази маса, където абатът кротко похърква,
а часът наближава полунощ.
Доста късно за един старец.
- Да взема да се гушна с абата.
Със сигурност ще гръмне скандал.
- Имате ли друга идея?
Не ви разбирам.
Френският ви е доста неправилен.
Аз си лягам, вие решете какво ще правите.
Лека нощ.
Проклятие! Дяволски твари.
Или влезте, или затворете. И стига сте измъчвали котките.
Там ли ще стърчите?
Е?
Винаги ли се събличате тъй бавно?
Бързате ли занякъде?
- Търпението ми се изчерпва.
Предупреждавам ви, мъчи ме някакъв люспест обрив,
краката ми са издути от подаграта и имам голям камък в пикочния мехур.
Знаете как да омаете една жена.
Елате, неоткъсната роза такава.
Мадам Брийон?
Моля?
Убеден съм, че дъщеря ви е наследила изяществото на уважаемата си майка.
Мосю, да обсъдим насаме конкретните договорености.
Кажете условията си, полковник.
Родът ни е банкерски. Имаме влиятелни връзки в двора.
Притежаваме земи в града и извън него, които ще облагородим с печалба.
Семейството ви не е престижно.
Мисля, че компенсираме престижа със злато.
250 акра в Бургундия. Това е зестрата й.
Мелница в Орлеан. Рентите от шест ферми край Ламанша.
И службата ми в хазната.
Най-добре да осчетоводим всичко.
Искате да си купите име, мосю. Бих казала, че везните са балансирани.
Доведете я.
Мамо, татко.
- Дъще.
Това е полковник Пари д'Илен.
Много иска да чуе как свириш.
Най-вероятно е отплавал от Саутхамптън и е слязъл в Хавър.
По същото време на доковете е убит един надзорник.
Защо не сте го заловили тогава?
- Няма улики, няма свидетели.
Не си спомням това да ви е спирало.
Нима четката си избира художника?
Искал ли е да убие Франклин, или не?
- Възможно е.
Д-р Франклин е бил посещаван и от някой си г-н Уилямс,
който твърди, че представлява британския премиер.
Но никой от шпионите ни в канцеларията на лорд Норт не го знае.
Къде е сега?
- Сигурно в Париж. Постоянно пътува.
Лесно ще го намерим.
Защо не го сторите?
- Искате ли го?
Намушкал е разни хора.
Не и важни личности.
- Засега.
Не всяка риба трябва да бъде уловена.
Искате...
- Оставете го да действа засега.
А ние ще го държим под око. Може в даден момент да се окаже полезно.
Не мога да допусна да убият д-р Франклин.
- Със сигурност е недопустимо.
Разговорът ни не се е състоял.
- Лично аз цяла сутрин бях на езда.
Кафе, мосю Леноар?
- Не, благодаря, мадам. Изнервя ме.
Защо все идва, когато закусвам?
- Защото му позволяваш.
Какво мислиш?
Дано не зависиш от него повече, отколкото той от теб.
Ваше Величество, въпросът е какво може да отстъпи Франция,
без да изгуби твърде много от достойнството си.
Лондон предлага всяка страна да запази територията, която заема
в края на войната.
Д-р Франклин информиран ли е за предложеното примирие?
Преговарям директно с лорд Норт.
Напомням на граф Морепа, че договорът ни с Америка гарантира нейната независимост.
И тя ще бъде независима.
- Или поне частите, които не е загубила.
Кога смяташе да ме информира премиерът за беседите си с Лондон?
Нямам задължения към външния министър.
Отговорен съм пред Негово Величество и Франция.
Не може да отпускаме заеми за война, която не печелим.
Франция натри носа на врага, сир, но е време да се споразумеем с него.
Ще изпълня каквото реши Ваше Величество.
Само че ще ми трябва писмена заповед.
"Писмена" ли казахте?
Ако Франция се откаже от войната, трябва да е с вашия подпис, сир.
Не го правете.
- Дължа ви го.
Защо?
- Задето действах без ваше съгласие.
Нямах възражения срещу плана ви.
Само срещу прибързаното му изпълнение и вербуването на внука ми.
Нямам оправдание.
- Къде е той?
Разделихме се във Версай.
Имам планове за това момче, разбирате ли, маркизе?
Моите уважения, но и вие разберете, че според мен не е момче.
Смятате ли, че кралят ви харесва?
Щом не ме даде на палача.
Говорете с него.
Трябва да блокираме англичаните в морето и да воюваме с тях на сушата,
докато е време.
Защо не помолите граф Дьо Вержен?
Трудно ми е заради действията на приятеля ми г-н Адамс.
Да открием нов фронт? Да воюваме по различен начин?
Наясно сте с военното изкуство.
Ще отида при него, ще го убедя. И ще ми възложи командването.
Разбира се. Темпъл ще се върне, ще видите.
Аз избягах от брат си и не се върнах.
Бях на 17.
- Но е било за добро, нали?
Вземете разходите ни дотук. Не му се вижда краят.
Какво предлагате?
- Да обвиним за всичко Дьо Вержен.
В крайна сметка той забърка кашата.
И ще излезем сухи от водата.
Да го обсъдим по-късно?
Бързо! Мосю Морепа!
Диша ли?
- Не знам.
Инфаркт? Сигурен ли сте? Напълно?
Да, освен ако не възкръсне, е съвсем мъртъв.
Добре тогава.
Не бива да изпускаме възможността.
Да смятам ли, че ще ви назначат за премиер?
Ако Негово Величество реши.
- Нека пръв ви честитя поста.
И двамата се избавихме от вмешателството на проблемни колеги.
Боя се, че отсъствието на г-н Адамс няма да е
тъй дългосрочно като това на граф Морепа.
- Тогава трябва да действаме бързо.
Ако сте ме поканили тук, за да поискате съгласието ми за примирие,
боя се, че ще трябва да ви разочаровам, мосю премиер.
Изумително добре сте осведомен.
- Беше догадка, но вие я потвърдихте.
Едно примирие би сложило край на войната и разходите.
Но няма да ни осигури независимост, а само това има значение.
За вас.
Следващата кампания трябва да е последна. Оттам насетне не мога да ви помогна.
А тази помощ ще възлезе на...
- Вероятно още шест милиона ливри.
Подарък.
- Заем, при това последен.
Парите сами по себе си няма да постигнат целта.
Трябва да ви помоля за...
Линейни кораби, фрегати и, да речем, 5000 души пехота?
И вие сте добре осведомен.
- И това беше догадка.
Без тях не можем да победим.
- Ще зависи от краля.
Мога ли да се надявам, че ще се опитате да го убедите?
Винаги съм разчитал на вашето благоволение.
Господин Адамс е юмрукът, нали? А вие сте кадифената ръкавица.
Жан! Жан-Жан!
Мосю Жак.
Тъкмо изпразвах нощните гърнета.
- Разбира се, стар вол такъв.
Не знаех, че идвате, къщата не е готова.
- Не се безпокой, Жан-Жан.
Дошли сме да вкусим от простичките радости на село.
Да дишаме чист въздух. Да гледаме честните християни в очите.
За какво още дойдохме?
Да чукаме и да убиваме!
- Да чукаме и да убиваме!
Не го слушай, няма обноски. Млъквайте всички!
Представям ти мадмоазел Одет Кайо от "Комеди Италиен".
Мосю.
- "Мосю"! Той не е мосю, а Жан-Жан.
Ще те запозная с един човек. Къде е Темпъл?
Темпъл!
Темпъл!
Хайде! Ела насам, Темпъл!
Жан-Жан, знаеш ли кой е пред теб?
- Млад господин?
Американец. Знаеш ли какво е това?
Нещо като турчин?
- Свободен човек, който няма господар!
Животът и съдбата му са си негови! Кажи нещо американско.
Дайте ми свобода или смърт.
Какво ще кажеш?
- Много хубаво.
Дайте ми свобода или смърт!
Свобода или смърт!
Да го потърся ли?
- Защо, и вие ли сте негов прислужник?
Жак!
- Какво искаш?
Ловът започва.
Вече хванах нещо. Мислех, че е елен, но се оказа котка.
Мяу.
Приятелите пазят тайните си, нали?
Стой, стой!
Стой!
Камата ми!
- Ето, мосю.
Честта е твоя.
Право в сърцето!
Не разбираш. Еленът иска да го убиеш.
Не ми се стори така.
- Същото е като с жената.
Трябва да я гониш, иначе не си струва.
И накрая копието!
Нали така, скъпа?
- При теб е по-скоро кутре.
Дами и господа, вие сте най-окаяната сбирщина негодници и проститутки,
която съм имал злощастието да срещна.
Ненавиждам ви до един и ви пожелавам да пипнете някой хубав трипер!
И ние те мразим!
Тъй като не мога да ви понасям, някой да ме развесели, и то веднага!
Песен!
- Африканската принцеса!
Африканката да попее!
- Не е африканка, жалки духачи такива!
Тя е перлата на "Комеди Италиен".
Ако искате да я чуете, ще трябва да й се примолите.
Нали?
- Престани.
Шегичка.
Хайде, помолете се.
Абаносова богиньо...
- O, мургава Венеро...
Прекрасна амазонке...
Покори ни!
- Покори ни!
Видя ли? Боготворят те. Също като мен.
Когато ухажва ме моят любим,
той страда, въздиша, ридае.
По цял ден оплаква се, клетият момък,
от своите тежки неволи.
Ако със друго запълваше дните,
по-весела щях аз да бъда.
Да ми се отплати ще трябва някак...
Нали сме на село.
Трябва да знаете нещо за жените.
"Те са опасно огледало"...
Не бива да яздите до Париж нощем.
Не ми се стои тук.
- Рискувате да ви убият.
Още един джентълмен, който ми помага.
- Не съм джентълмен.
Тогава какъв сте? Какво изобщо търсите тук?
Не знам.
Избягах от дома.
- Какво е "дом"?
Там, където ми е мястото.
- И къде е домът ви?
Всъщност никъде.
Мислите, че ви е приятел? Той няма приятели.
Само хора, които омайва и от които взема заеми или унижава за удоволствие.
Когато вече няма какво да изстиска от вас или просто се отегчи...
Дори няма да помни кой сте.
- Тогава защо сте с него?
Защо според вас?
Подарява ви бижута, купени с парите на баща му?
А какво можете да предложите вие?
Титла? Имение? Диамантена гривна?
С какво ще ме изумите?
- С нищо. Нямам нищо.
Фраснах Жак по лицето.
- Защо?
Никой не бива да се отнася така с вас.
Одет, перла моя, върни се на веселбата!
Добре.
Какво?
Казах "добре".
Одет!
Мадмоазел Одет, вричам ви се...
- Замълчете.
Извинете.
Жан-Жан.
Жан-Жан.
Мосю?
Къде са другите?
- Тръгнаха си.
Какво?
- Заминаха отдавна.
Лайненцето и свитата му.
А как да се върна?
Стой!
Париж?
Виж ти!
- Я, кой се появи!
Нали вече не ни обичаше?
- Мина ми.
Защо лъхаш на стари картофи?
Къде е Жилбер? Какво става?
- Не знаеш ли?
Да живее Америка!
След две седмици отплаваме за Вирджиния. Със 7000 войници и съгласието на краля.
Но командващ ще е Рошамбо.
По-опитен е.
- Колко си благороден.
Ще има достатъчно за всички.
- Помните ли, когато беше забавен?
А ти, приятелю?
- Какво аз?
Защо не се сдобриш с дядо си и не дойдеш с нас?
Четиримата заедно.
- Екстра ще си изкараме!
Какво?
- Ще ти издействам чин.
Да се сдобря с дядо си?
- Как да се повеселим?
Откъде знаеш какво мисли?
Ами говорих с него.
- И сте ме обсъждали?
Смяташ, че знаеш какво да направя?
С какво право? Защото си любимец на Вашингтон?
Но не ти дават армия, нали? Защо според теб?
Внимавай!
- Иначе?
Само дрънкаш, но нищо не правиш.
Сега ще направя.
- Давай!
Какво ти става?
На мен ли? Не аз съм хукнал на война, която изобщо не ме засяга!
Ще остана тук. Намерих си момиче!
А вие сте глупаци!
Какво правиш?
- Подреждам ти книжата.
Няма нужда.
- Вече започнах.
Май пийнах повечко портвайн.
Вредно е за теб.
- Облекчава подаграта.
Не, влошава я.
Все от нещо ще се умира, защо да не е от това?
Смяташ ли да преспиш тук?
Няма да е зле да ги препишеш.
Всъщност изчакай до сутринта.
- Ще ги препиша сега.
В два екземпляра ли?
Точно така.
Един на английски.
И един на френски.
Превод на субтитрите Живко Тодоров