Franklin - Season 1 (2024) (Franklin.S01E05.720p.ATVP.WEBRip.x264-GalaxyTV.srt) Свали субтитрите
Трудно е да ви се угоди.
Трудно е да ви се угоди.
Трудно ми е да го повярвам.
Трудно ми е да го повярвам.
Трудно ми е да го повярвам.
Държа се лошо.
Държа се лошо. Ще се... оттегля от вашата компания.
Ще се оттегля от вашата компания.
Дружелюбни ли са кучетата ви?
Дружелюбни ли са? Несъмнено ще го направя.
Несъмнено ще го направя.
Днес е годишнината
от подписването на нашата Декларация за независимост.
Да благодарим на Бога
за нашата свобода.
Не мога да понасям Франклин.
{\an8}ВОЙНАТА НАБЛИЖАВА
{\an8}ДЕКЛАРАЦИЯ
{\an8}ПО КНИГАТА НА СТЕЙСИ ШИФ
Яжте до насита, г-н Адамс, има много храна.
Вече ядох преди няколко часа, господине.
Как върви учението?
Какво?
- Попитах как вървят уроците по френски.
Произношението ви е ужасно, нищо чудно, че не ви разбрах.
О, старанието е по-важно от перфектния изказ, не смятате ли?
Снощи пак взехте каретата.
- Моля?
Щях да ходя на опера, но заради вас си останах тук.
О, извинявам се. Бях на банкет в чест на Пармантие.
Кой?
- Видният фармаколог.
Не съм го чувал.
Не че ме вълнува т. нар. музика, най-обикновен шум.
Безсмислено виене, но вече си бях купил билет.
Може ли един въпрос?
Моля.
- Защо сте тук?
Не съм длъжен да ви кажа.
Ще улесни работата ни.
- Каква работа, господине?
В сметките ви цари хаос, не записвате разходите.
Кореспонденцията ви е неразбираема и закусвате в 10:14 ч.
Но все някак успях да договоря съюз с Франция.
Каква полза от него? Флотът й е най-окаяната сбирщина дръвници,
които съм имал злощастието да срещна.
Воюваме сами, затънали в дългове, а вие чакате одобрението на Дьо Вержен.
Добре е да се ползваме с благоволението му.
А още по-добре ще е да изпълни обещаното. Ако не вие, ще го накарам аз.
Несъмнено с обширните ви познания за Франция
тази стратегия ще се увенчае с успех.
Сега пък устройваме прием.
Против сте да отпразнуваме независимостта си?
Тя изисква тържествено честване, не несериозна веселба.
Домакините ни мислят другояче и е в наш интерес да им угодим.
И какво ще ни струва тази угодия?
Абсолютно нищо. Мосю Шомон поема разноските.
Да, още по-зле.
Колко американци ще настаним? Десет? Петдесет? Хиляда?
Скъпа, имаме само трима.
А онзи д-р Банкрофт?
- Той не спи у нас.
Но виси постоянно тук. Трябва да започнеш да им вземаш наем.
Не мога да искам от гостите ни да станат наематели.
Подслонили сме ги, храним ги, даваме им коне и слуги, а сега и този прием.
На каква цена?
Разноските са нищожни спрямо печалбата от търговията в бъдеще.
Кога ще дойде това бъдеще? Някой от нас ще го доживее ли?
Не очаквам да схванеш тънкостите на търговията.
Добре, играй си игричките.
Но това разточителство ще ни доведе до фалит.
Най-сетне. Помогнете ми да стана, повлекани!
И какво ви каза?
Май обясняваше как се увиват покупките в сладкарницата.
С червена или зелена хартия, но вътре сладките са едни и същи.
Имал е предвид, че въпреки различията ни
всички религии споделят една истина.
- Твърде витиевато за мен.
Да бяхте помислили повече, преди да предложите дъщеря ни на внука му.
Стига.
Няма да споря с вас.
Кажете му... че един протестант няма надежда да се издигне тук.
Не искам Кунегонд да бъде обвързана с такава участ.
Вече започнах сватосването.
Искате да изглеждам като глупак?
- Пиянските ви лудории са виновни, не аз.
Вие пък все много знаете.
Гордостта ви по-важна ли е от благополучието на семейството ни?
Той има много злато в Америка.
- И каква полза за нас тук?
Дъщерята е бреме, от което трябва час по-скоро да се отървеш.
Баща ви го разбираше, но вие - не.
Може би мадмоазел Жупен ще ми го обясни. Очевидно е проницателна жена.
Нагла сте, мадам.
- Де да бях.
Да не съм сляп за флирта ви с 40 години по-възрастен мъж?
Наричате го "татенце", сядате на коляното му
и си гукате захаросани глупости в безкрайните ви писма! Какво безочие!
Да.
Как смея да търся компанията на някой, който ме радва.
И да петня доброто име на моя предан съпруг.
Името и имението са мои и ще става каквото аз кажа.
Другите да вървят по дяволите.
Разпра ми се шев и Габриел трябваше да го шие.
Какво ще кажете? Франклинчо ще ме хареса ли?
Пленителна сте.
Да?
- Какво?
Понечи да кажеш нещо.
Само, че дойдох тук с момче, а сега пред мен стои млад мъж.
О, благодаря.
Владееш френския много по-добре от мен, прилежен си като секретар...
Имаш безхитростно излъчване, което очарова както жените, така и мъжете.
Имах много добър учител.
- Мен ли имаш предвид?
Мило момче, непрекъснато обмислям
как да ти подсигуря място, достойно за семейството ни.
Няма ли да ми плащат от Конгреса?
Да се надяваме, но имам предвид нещо по-дълготрайно.
В какъв смисъл?
- С мосю Брийон обсъждахме съюз между нас.
Какъв?
- Чрез женитба.
Кой за кого ще се жени?
- Ти, за мадмоазел Кунегонд.
Тя е образована, красива и с добро положение.
А и ти изпитваш чувства към нея.
Тя знае ли?
- Не й е работа да знае.
А моя работа ли е?
- Нали в момента го обсъждаме?
Не допускай моята грешка. Извлечи от брака изгода за себе си.
Всичко останало ще ти донесе съжаления.
Ако се оженя за Кунегонд, какъв ще стана?
По всичко личи, че ще станеш французин.
И ти...
просто ще ме оставиш тук?
Ако склониш на този съюз,
с радост ще прекарам остатъка от живота си във Франция.
Преди да склопя очи, искам да те видя задомен, момчето ми.
Добре... Аз... Да.
Добре.
Ти ще вдигнеш знамето.
Докъде бях?
- "Двама просяци по пътя..."
"За слепия ищец и куция ответник
съдът отсъди безпристрастна плата -
черупките на мидата за тях..."
"а вкусната среда - за адвоката."
- Виж ти.
Чудна проява на приятелство.
Чудя се как не си прерязват гърлата.
Защо да го правят?
Имам надеждна информация, че всички тук редовно влизат в безсмислени разпри
и гледат на брачния съюз като на обикновен фарс.
Наистина ли? Мили боже.
Той ме завлече на вечеря у сем. Брийон. Признавам, беше приятна.
Но на масата до мен седеше една грозновата жена...
Познайте коя беше.
- Не мога да отгатна.
Любовница на съпруга, и то съвсем открито. А съпругата...
Мадам Брийон.
- Тя се утешава с някой си мосю Льо Кок.
Г-н Петел.
- Псевдоним, разбира се.
Сигурен ли сте?
Франклин ми каза. Той се интересува от такива неща.
Много отрезвяващо.
- Хм. Такива са нашите съюзници.
Понякога се съмнявам в постоянството им. Обещават щедро, но...
Говорили сте с Франклин?
- Не ще и да чуе.
Ето на... виждате ли?
С вас трябва да си поговорим.
- Хм.
Виждали са те на сцената.
- Но не са ме канили в дома си.
Сега си поканена.
Тринадесет ивици. Нали не съм сбъркала?
Правите изгледите за независимост още по-привлекателни.
Чуйте се само. От ден на ден говорите все повече като французин.
Много...
- Но не съм сигурна дали ми харесва.
Предпочитам ви американец.
Това ли искате? Тоест... Такъв човек ли желаете да...
Вижте.
Довел е африканка на приема.
- Тя е актриса.
Откъде знаете?
- Ъъъ, Жак ми е говорил за нея.
Това е още по-скандално.
Знаете ли, че използват псевдоними? За да скрият произхода си.
С какво сме го заслужили?
Този развратник ще ме вкара в гроба.
Не казвай нищо.
- Ще го изхвърля пред всички гости!
В никакъв случай.
Ще се крие от кредиторите и курвите си, да видим дали ще му хареса...
Стига!
Майко, татко.
Представям ви мадмоазел Кайо от "Комеди Италиен".
Мадам, мосю. Колко мило, че дадохте на едно бедно дете на сенките
да се порадва на слънцето.
О, ами аз...
Гледахме ви в онзи фарс на Голдони.
Играхте превъзходно!
О, мадам. Какви облаци са затулили слънцето ви?
Мрачна ли съм?
- Може пък... да греша.
Синът на Шомон прави каквото иска,
без да го е грижа какво мисли светът.
Светът още не е казал последната си дума.
Но поне младежът ще го е предизвикал. Достойно е за уважение.
Не сте в настроение.
Скъпо татенце... Може ли нещо да ни раздели?
О, мадам... нали сключихме договорка?
- Нямам предвид другите жени.
Какво може да разруши връзката между нашите души?
Не се сещам за такова нещо.
Обещавате ли?
- Какво искате да ми кажете?
Дами и господа, моля за внимание.
Започва "Апотеозът на свободата".
Медам, месю.
"Апотеозът на свободата"!
Медам, месю...
Г-н Петел.
Какво?
- Чухте ме.
"Тази доктрина, приятели мои,
са разумът и мъдростта."
Разумът и мъдростта.
"Но не разчитайте твърде много на своето трудолюбие."
Трудолюбие.
"В заключение,
опитът ни дава важен урок..."
Но глупаците няма да научат друг.
Както казва Бедния Ричард...
- "Не можем да помогнем на онез,
що не искат съвет".
Ако не послушате гласа на разума...
"Той ще ви перне през пръстите!"
- Геният на Франклин.
Той улови небесната мълния...
и порази тираните.
Това си е чисто идолопоклонство.
Дано ви е удобно.
- Съвсем поносимо, мосю Жерар.
Списъкът от вашия Конгрес ми спря дъха, г-н Адамс.
49 000 униформи, кларнети и тромпети,
лъжици и нотни листове, бои и напръстници.
Мисля, че са включени също фрегата и осем линейни кораба.
На стойност една десета от годишния бюджет на правителството ни.
Негово Величество вече е похарчил сто и...
Сто и петдесет милиона ливри, за да подкрепи вашата независимост.
И въпреки това Ню Йорк, Каролините и Джорджия още са на британците.
Експедицията на адмирал Д'Естен не успя да им отнеме контрола над крайбрежието.
Научихме, че тълпа пияници от Нова Англия са проклинали името на Франция.
А аз - че във Франция мъжът гледа на брака като на...
По време на война стават недоразумения.
Съгласен ли сте, г-н Адамс?
Колкото по-дълго стоя в Европа и обмислям делата ни,
толкова повече виждам нашия съюз...
Като скала, върху която можем да градим.
Хм.
Но Франция все още не е изпълнила задълженията си по договора.
Изпратихме ви оръдия и муниции, мускети и щикове.
Дадохме ви достатъчно пари...
Положението ни е все тъй несигурно, както и преди вашата намеса.
Нямаме хора и ни липсват дори елементарни провизии,
които трябваше да осигурите.
Силен френски флот може да разбие Англия и да сложи край на войната.
Нима сте и експерт по военноморска стратегия?
Най-вече не съм сляп. Франция ще ни държи главата над водата,
но няма да ни спаси от удавяне.
Добре ли сте, д-р Франклин?
Не бих пожелал проклетата подагра и на крал Джордж.
Да помогна с нещо?
- Уви, няма с какво.
Ще повикам кралския лекар.
- Няма нужда.
Единственият изход е почивката и празните надежди.
Може ли да помоля министъра
да осигури на войската ни платове и униформи?
Да, разбира се. Ъъъ, Жерар?
Три милиона ливри.
Хм.
Дребна сума, нали?
Нима смятате, че го размекна внезапната ви проява на немощ?
Схващанията ви за дипломацията ще ни погубят.
Америка повече не може да търпи това бавно, тихо, незабележимо пълзене.
Трябва да бъдем настоятелни в исканията. Да натиснем дръзко и усърдно.
Французите нямат дума за "усърдие".
Тук изкуството е да постигаш много с привидно незначителни усилия.
Явно сте го усвоили.
Докато съм жив,
ще се старая да се харесам на двора, за да издействам каквото мога.
Не отхвърлихме оковите на един тиранин, за да ни окове друг!
Граф Дьо Вержен не е наш приятел.
Не, но въпреки това ми допада.
Махай се!
Голям спектакъл. Да се чудиш как е успяла Реформацията.
Горките нещастници, въртят броениците и напяват на латински,
от който не разбират и дума.
Впрочем, имаш поздрави от Лондон.
Поздравите не могат да възмездят рисковете, които поемам.
Търпение, Банкрофт. Дотук бе щедро възнаграден.
Мисли за Божията благословия.
Връзката ни едва ли ще ме сдобие с Неговата благосклонност.
Предпочитам да ми платят приживе.
На човек, който толкова цени парите, му е все едно откъде идват.
Многократно доказах моята лоялност.
Американците губят войната. Време е да забием последния клин.
Да посеем съмнение в плана на Версай.
Трудно ще убедите д-р Франклин, че граф Дьо Вержен е недобросъвестен.
Г-н Адамс е... скептичен към французите.
Ако д-р Франклин бъде отстранен...
Няма да участвам.
- Нали искаше войната да приключи!
Ако някой подшушне на Франклин или Адамс за уговорката ни...
Атмосферата в Паси вече е достатъчно подмолна.
Ако ме разкриеш, не печелиш нищо.
- Не си единственият ни агент във Франция.
Но д-р Франклин се доверява само на мен.
- А г-н Адамс?
Г-н Адамс има ниско мнение за хората.
Може би с право.
Ти си находчив, все ще измислиш как да го спечелиш.
Мерси.
Ако идвате за честването на Четвърти юли, малко сте закъснял.
Не се безпокойте, получих подробен доклад.
"Апотеозът на свободата".
Какъв спектакъл.
- Тогава на какво дължа честта?
Очевидно не ви харесва желанието ни да ви държим под око.
Сигурен съм, че го правите от загриженост към мен.
Ако ви сполети злополука, реномето на полицията ще пострада.
Как да ме сполети, като рядко се изплъзвам от погледа ви?
Не ви следим само ние.
И не всеки е благоразположен към присъствието ви тук.
Какво намеквате?
Че би било разумно да сте по-предпазлив къде ходите.
Защото?
- Носят се слухове, нищо повече.
Мосю Леноар, защо никога не съм сигурен
дали се опитвате да ми помогнете, или да ми навредите?
Може би не се доверявате на хората?
Аз съм просто устроен човек.
Пазете се, докторе. Имаме си достатъчно други грижи в Париж.
- Влез.
Реших, че бихте искали да се подкрепите.
Г-н Банкрофт, много мило.
Ела.
Китайски чай от личните ми запаси.
Благодаря. Ъъъ, как го пиете?
- Чист и колкото се може по-силен.
Заповядайте.
- Благодаря.
- Снощи той пак взе каретата.
Да, имало някакъв банкет в чест на мосю Пармантие.
Видният фармаколог.
Чували сте за него.
- Как понасяте подобно поведение?
Приемам недостатъците в замяна на удоволствието от компанията му.
Какво удоволствие?
Честно казано, г-н Адамс,
благодарен съм, че ще направите дипломацията ни по-решителна.
Много се радвам да го чуя, г-н Банкрофт.
Виждате ли... Уважението ми към д-р Франклин е все така голямо.
- Ъъъ...
Но според мен е крайно време някой да пришпори френския двор.
От известно време призовавам за по-строги мерки и...
Докато съм тук, г-н Банкрофт, във Версай няма да имат нито миг покой.
И слава богу.
Още чай?
Благодаря.
- Пусни ме!
Какво правите?
Ти как мислиш?
- Отвличате ли ме?
Няма да се измъкнете!
Ще се измъкнем и знаеш ли защо?
- Ще кажеш на пазача, че ни познаваш.
Предпочитам да умра!
Бау!
Ах, вие, негодници такива!
Смел излезе!
- "Предпочитам да умра!"
Нямате ли си други занимания, глупаци?
- Ъъъ, може би да, може би не.
Пий, Ахиле!
Ще имаш нужда.
Кочияш, карай!
Ще се ожениш ли за нея?
- Така иска дядо.
Въпросът е ти какво искаш.
Тя е много приятна. Харесва ми, като ме дразни.
Така мисля. А и семейството й е...
- Богато?
Не чак толкова.
- Достатъчно.
Но младият Ахил...
- ...е хвърлил око на друга.
Нали?
- Тук ли ще киснем цяла нощ?
Считай го за тренировка.
- За какво?
Някой идва.
Да ме намушкаш ли искаш?
Жилбер.
Генерал Лафайет, ако обичаш.
Наистина ли?
Не, разбира се! Дай да те прегърна, приятелю.
Приличам ли на американец?
- Ами не съвсем.
Кръстоска между Оверн и Ню Джързи.
Обида на офицер!
- Обесете го начаса!
Или ще го намушкаме.
- И така става.
Защо е тази тайнственост, а?
- На практика съм под домашен арест.
Кралят не обича маркизите му да водят чужди войни.
Но войната вече е и на двете ни страни.
Точно това трябва да обсъдим. Седнете.
Да поговорим за борбата за свобода.
Портсмут, Ливърпул, Ланкастър, Плимут, Корк.
Ескадра от кораби да удари всяко пристанище.
Така британците ще бранят брега
и ще имат по-малко хора и кораби за изпращане в Америка.
Какво ще кажете, господа?
И как ще платим за тази флотилия?
- Ще изискаме данък от градовете.
Много дръзко.
А ако градовете откажат да плащат за тази защита?
Ще ги изгорим до основи.
- Какво?
Той...
Приятелю, да говорим разумно.
Само плячкосването на Ливърпул би донесло два милиона лири стерлинги.
Да речем, четвърт милион от Ланкастър, половин милион от Корк.
Нима одобрявате този идиотски план?
Какво, г-н Адамс? Не е ли достатъчно мъжествен за вас?
Това е просто абсурдно. Невъзможно е!
Невъзможните кроежи често успяват, защото никой не ги очаква.
И колко хора ще изисква тази авантюра?
- Не повече от 2000 френски войници.
Не, малко са, маркизе.
Вземете четири-пет хиляди. Нанесете огромни поражения.
Какво ще кажете за кавалерийски отряд, който да сее ужас от брега?
Отлична идея. Да смажем духа им! Нека вредом плъзне страх.
Да, но... Няма ли всяването на ужас да удължи страданията и на двете страни?
Нека Англия опита от горчилката,
която ни тъпче в гърлата. Това ще бъде достоен отговор.
И кой ще предвожда тази орда в нейните грабежи?
Кой друг, мосю? Аз самият, придружен от моите спътници.
Детски кръстоносен поход. Каква прекрасна идея!
И стадо слонове, достойни за Ханибал, които да газят всичко из Ланкашир.
Подкарващи пред себе си ридаещите пленници, облени в кръв.
Плимут трябва да бъде разрушен.
Темата не е подходяща за шеги.
Планът е напълно сериозен. Ще заминем и ще поставим Англия на колене.
"Ние" ли?
Да. Жилбер, Сегюр, Ноай и аз.
Господа, оставете ни насаме.
Ето какво става, когато едно копеле зачене друго.
Знаеш ли защо те доведох тук?
За да ме видиш задомен...
За да има край мен дете, което да затвори очите ми, когато умра.
Аз съм на деветнайсет.
- Ставаш.
И какво, да чакам тук, докато смъртта те покоси?
А какво ще кажа на баща ти?
Че съм те отнел от него, за да свършиш на дъното на Ирландско море?
Поне ще отидеш да говориш с него.
- В гроба няма слава, момче.
"Взаимно се заклеваме в живота си, съдбата си и свещената си чест."
Да, г-н Джеферсън обича реторичните излияния,
но всички подписахме текста.
После хапнахме прилична вечеря и спахме в удобни легла.
Жилбер отнесе куршум, вдъхновен от тези думи.
Родът на маркиза от векове се занимава с войни.
Ние пък сме били ковачи и свещари,
а напоследък се справяме доста добре в печатарския занаят.
Нека всеки следва семейното си призвание и да не търси неприсъщото нему.
Искаш да бъда страхливец.
Искам да си жив, Темпъл, и близо до мен.
Ще е по-полезно за каузата, отколкото този налудничав фарс.
Още далеч не знаеш всичко.
- А ти го знаеш?
Няма да отидеш и точка по въпроса.
Разбирате колко ще е трудно, нали?
- Наясно съм, че въпросът е деликатен.
Дали би приел да побеседва със свещеник?
Хм, насърчавам го да бъде непредубеден.
Честно казано, на мен ми е все едно.
Важното е как ще изглежда за пред хора.
И ако това условие бъде изпълнено?
- Ако свещеникът го одобри, чудесно.
Разбира се, цялата суетня и приготовления ще изискват известен финес.
Но уговорката ни си остава същата?
Е, не ми харесва особено идеята
тя да се превърне във, ъъъ...
Американка?
Плащаме за...
Аз плащам, за да й пълнят главата с музика, танци и италиански език.
Толкова пари да отидат на вятъра.
Ако уредим въпроса с вярата така, че да сте доволен,
и ви дам уверение, че двамата с Темпъл ще останем да живеем във Франция...
Харесваме момчето, докторе. Много го харесваме.
Несъмнено.
Чудесно.
Нарича се "ризата на кралицата", защото я е носила първа.
Е, не е първата, всяка селянка я носи... Но когато тя я облече...
Сега всички си шият при мадам Бертен.
Казах: "Маман, не е честно да си шиете роклите там, а аз да имам някаква стара..."
Не ме слушате.
- Напротив.
Аз... Ъъъ...
Щяхте да ми показвате картините си.
- Само защото поискахте.
Градината...
Пипу, но не му докарах носа.
Ето за коя рокля говорех.
Показвам му акварелите.
- Не го отегчавайте, скъпа.
Не ме отегчават, честно.
Защо не се разходите на терасата? Вечерта е много приятна.
Само да ходим напред-назад.
Отидете, моля ви.
И бъдете чаровна.
Вие останете тук.
- Разумно ли е, мадам?
Да се доверим на доброто им възпитание.
Добре, тогава ще...
- Не.
Моля?
- Казах, не.
Разписка за сто ливри. Вземете я и си вървете.
Ако не я вземете, ще накарам да ви изгонят.
И ще разглася да не ви приемат в ничий дом и на никаква служба
далеч извън Париж дори като чистачка на нужници.
Но мосю Брийон...
- Не си правете труда.
Мадам. На какво дължим грациозното ви присъствие?
Искам да съм между двамата мъже, които най-много занимават мислите ми.
Обсъждахме различията в религиите и постоянството на сърцето.
Договаряте брака на дъщеря ни с вашия внук.
Изглежда не сте му казали.
Какво да съм му казал?
- За каквото се разбрахме.
Не си спомням да сме...
- Добре тогава.
Любезни господине.
Съпругът ми ви обича, както и аз.
Затова не знае как да каже онова, което трябва да бъде казано.
Какви ги дрънкате...
- Ще го кажа вместо него.
В сърцата си сме обединени от вярата,
че има само една религия и един морал.
Госпожо, осъзнавам...
Но макар че хората могат да правят каквото желаят
и да оставят другите на предразсъдъците им,
семействата изискват по-строга сметка.
Затова...
- Предупреждавам ви...
...без да сме ваши деца, ще бъдем ваши приятели.
И макар да ни боли, че може да потърсите обич другаде,
ще ви отделим всички грижи, които са по силите ни.
Но този съюз няма да бъде сключен.
Някои са свободомислещи, други приемат оковите си за свобода.
Не можеш да ги вразумиш.
Но не унивай, ще ти намеря подходяща партия.
И семейство Франклин ще се издигне в обществото.
Аз ще се върна пеш.
По-добре недей.
- Нищо няма да ми се случи в Паси.
Знам, че ми мислиш доброто.
Да плячкосат Ливърпул?
- Шегуваше се.
Не ми е смешно.
Версай няма да се съгласи. Вече се уморяват от войната.
Подценяваш умението му да убеждава.
- Забрани на внука си да тръгне.
10 000 други ще заемат мястото му. Тяхната кръв не го вълнува.
Г-н Адамс ще е против. Недоверчив е към съюза.
Ами ако получи пълна власт?
Първо ще трябва да отзоват д-р Франклин.
Това е малко вероятно - фракциите във Филаделфия са разделени.
Ще опитаме друго.
Опа, стой. Тук е.
Нещо за деклариране?
- Не, убедете се сам.
С ваше позволение, господине.
Дами и господа, второ повикване!
- Последно повикване, дами и господа!
- Последно!
Мъртъв е!
Не обичам да ставам преди изгрев.
Мислех, че искаш слава.
- Да, но малко по-късно.
Как се...
Как се плячкосва град?
Той ще знае как.
Ей, какво ще стане в Хавър?
Ще купим кораби,
ще наемем няколко хиляди мъже, ще посъберем муниции...
Някой идва.
Приятелю! Да не би дядо ти да е размислил?
Да опожарим Англия.
Да я опожарим!
Превод на субтитрите Живко Тодоров