Franklin - Season 1 (2024) (Franklin.S01E04.720p.ATVP.WEBRip.x264-GalaxyTV.srt) Свали субтитрите
Д-р Франклин със сигурност
е главен двигател и диригент,
основоположник и водач на тайна общност,
създадена с цел да всява смут и недоволство
в американските ни колонии!
Добрият доктор застава днес пред Тайния съвет на краля
като пратеник на колонията в Масачузетския залив.
Той носи смирена молба
от тамошното августейшо събрание с искане за отстраняване на кралския губернатор.
В името на мира, както твърди той.
За мен е странен мирът, потопил в бостънското пристанище
чай на Източноиндийската компания за 10 000 лири!
Представям ви тази
мерзка статия на страниците на "Пъблик Адвъртайзър".
"Методи, чрез които една огромна империя може да бъде сведена до малка такава".
Статията е подписана "КЕД".
Квод ерат демонстрандум - "което трябваше да се докаже".
Както виждате, д-р Франклин наистина е начетен човек!
Това са бълнуванията на един истински бунтовник.
Никога не съм се обявявал за бунт.
Ха! Ха!
Премиерът знае, че съм служил на правителството на Негово Величество
в Лондон с непоколебимо усърдие.
От една страна, сте се облагодетелствали...
Отдавна се мъча да обясня колониите на Англия...
и Англия на колониите...
...а от друга сте се сговаряли с размирници и отрепки...
Целта ми бе да запазя тази фина порцеланова ваза -
Британската империя.
Подклаждали сте бунт - и то само заради личната си изгода!
Моля Тайния съвет да отхвърли петицията на Масачузетското събрание.
Освен това моля статутът на д-р Франклин като представител на колониите Масачузетс,
Пенсилвания, Ню Джързи и Джорджия да бъде отнет.
Молбата на главния прокурор
е одобрена.
Изречеш ли мислите си на глас, само ще влошиш съдбата ни.
Ще превърна господаря им в нищожно малко кралче.
{\an8}ВОЙНАТА НАБЛИЖАВА
{\an8}ДЕКЛАРАЦИЯ
{\an8}ПО КНИГАТА НА СТЕЙСИ ШИФ
Победа в Саратога! Англичаните се предават!
Победа за Америка!
Маркиз Дьо Лафайет, героят от Брандиуайн!
Победа за Америка!
- Победа!
Англичаните са разбити при Саратога!
Чакайте, по-спокойно!
- Моля ви, дайте и на мен!
Ето, дръжте. Тези са за теб, ти вземи тези.
И да ги раздадете до една! Всички ли си взеха? Вървете!
Мосю Бомарше!
Боже мой!
"МАРШЪТ НА БУНТОВНИЦИТЕ"
Мосю?
Мосю?
Добре ли сте?
- А?
Да ви помогна?
Няма нужда, добре съм.
Браво! Какъв прекрасен инструмент. Браво!
Да, интересен е.
Мисля, че принципът е измислен от гърците.
Абатът е прав. Само усъвършенствах механизма.
Тонът може да стане по-тих или по-силен,
като се натисне с пръст...
- ...и да продължи колкото желаете.
Достатъчно е инструментът веднъж да се настрои добре.
И аз имам такъв инструмент.
- Някой път трябва да ми посвирите.
По-добре вие да посвирите.
Какво имате предвид?
Нищо, което да не ви е хрумвало, негоднико.
- Елате да седнете до мен.
Не там, това е мястото на Марк Антоний. Ето тук.
Е, след като спечелихте такава славна победа при, ъъъ...
Как се казваше мястото?
- Саратога, в колонията Ню Йорк.
Що за място е?
Ще трябва да попитате джентълмена Джони Бъргойн.
Макар че сигурно му се ще да не е стъпвал там.
Какъв сте ми остроумен!
Покойният ми съпруг беше философ.
Той вярваше, че доброто и злото са само измислици.
Но под перуката си беше плешив като бебешко дупе.
А вие сте ужасно стар, но косата ви е почти непокътната. Хм.
Сигурно ви се иска да я пооправите.
Да я вържете с панделка и да си седя кротко в скута ви.
Ако сте в скута ми, господине, няма да има кротуване.
Охо.
Какви нечисти мисли ви минават през главата, абате?
Какви ли? Само, че д-р Франклин е твърде весел за човек с такова бреме.
За какво бреме говорите, мосю абате?
- За съдбата на вашата страна.
Точно тя е повод да съм весел днес.
Версай трябва да обърне внимание на тази победа.
Ако не го стори, мосю Кабанис, значи само съм си прахосал мастилото.
Кажете ми, стар мечок такъв.
За такива глупости ли си говорите с онази тъжна примадона?
С мадам Брийон ли?
Не, обсъждаме музика, книги и деликатни душевни въпроси.
Ясно защо изглеждате като човек, незадоволил глада.
Напълнете чашите, г-н Кабанис, и да вдигнем тост.
За какво?
- За Саратога?
За едно обилно ястие.
Погледнете.
Много изкусно, Ваше Величество.
Обичате ли механиката, г-н министър?
Уви, задълженията не ми оставят време.
Интересното на ключалката е,
че ако не я разглобиш, не знаеш какво има вътре.
Но тогава ще е счупена.
Ваше Величество, научихте за победата при Саратога.
Да. Натриха носа на стария Джордж, нали?
Чудесна възможност за нас.
Да се възползваме, докато още не е късно.
- Пак подхванахте темата за съюза.
Сигурен съм, че Англия търси изход, преди да е понесла още по-големи загуби.
Американците може и да са склонни да им го предоставят.
И няма да се наложи да финансираме война?
- Така само ще я отложим.
Срещу враг, когото сме могли да отслабим, ако сме имали смелостта да действаме.
Знам ли.
Ваше Величество има предвид...
- Не знам.
Да.
"Да" - да действам?
- "Да" - не знам.
Искал е да ти откаже, без да го изрича?
- Може би.
Или желае да преговаряш, но без да се знае, че е дал съгласие?
Възможно е.
Да не ти залага капан,
очаквайки да не се подчиниш и да те обвини в измяна?
Не е толкова умен.
- Сигурен ли си?
Не.
Какви са рисковете?
Позор, изгнание, затвор. Общо взето, това е.
А предимствата?
Франция печели, Англия губи, а...
Ти триумфираш.
Как да действам?
Скъпи Шарл,
вече си решил.
Само искаш да ти кажа, че си прав.
Ще натоваря Жерар със задачата. Така ще мога да хвърля вината върху него.
Е... кой да знае, че за да те оценят англичаните,
трябвало да плениш 6000 войници?
- Нареди бутилките вино, за да ги види.
Добре.
Пристигна.
Позанимавай го.
- А ти къде хукна?
УСВОИХ ИЗТЪНЧЕНОТО ИЗКУСТВО НА СЕКСУАЛНОТО УДОВОЛСТВИЕ
Темпъл.
Знам, че си вътре.
- Зает съм.
Влизам.
Какво правиш?
- Чета.
Не виждам книга.
- Свърших я.
Значи не четеш.
- Какво искаш?
Напоследък доста спорим помежду си.
Така ли?
Наставлявам те с единствената цел
да имаш по-добри възможности в този свят, след като си отида от него.
Искаш да свърша нещо, нали?
- Облечи се прилично и побързай.
А, мосю Жерар. Добре дошли в скромното ни хотелче.
Удоволствието е изцяло мое, докторе. Малък жест на добра воля от нашата страна.
Превъзходен коняк "Арманяк".
- О, много мило.
Банкрофт, би ли, ъъъ...
- Разбира се.
Министър Дьо Вержен ви изпраща своите... Това сирене ли е?
"Стилтън". Пристигна днес следобед от Дарбишър.
Много екстравагантно. Нямаше как да откажа.
Трябва да го опитате.
О, благодаря, но английското сирене не ми е по вкуса.
Както желаете.
- Министър Дьо Вержен ви изпраща своите...
Много странно... спомням си как ми казахте,
че Негово Величество предпочита да извоюваме независимостта си,
преди да започне преговори с нас.
Негово Величество, тоест министър Дьо Вержен...
- Нали познавате секретаря ми?
Вашият...
Дано не възразявате да води записки на нашата беседа.
За да не стават недоразумения.
Разбира се. Господин Темпъл.
- Мосю.
Та какво казвахте... Моля, заповядайте.
- Министър Дьо Вержен...
Преди да започнем,
трябва да ми обещаете да не огласявате публично нищо от този разговор.
В Париж нищо не остава задълго в тайна.
Въпреки това.
- Добре.
А вие, господин Темпъл?
- Имате думата ми.
Ами аз ще отида да, ъъъ,
наваксам с кореспонденцията.
Какво може да предложи Франция, за да не бъде Америка
съблазнена от обещанието за привиден мир с Англия?
Наясно ли сте, че когато пристигнах в тази страна,
предложих пакт за приятелство и търговия, който все още не е сключен?
Да.
Ако сключите този договор, Америка ще отказва да чуе
всякакви предложения, които не й гарантират независимост.
Версай е готов да ви предложи договор при тези условия.
До няколко дни може да получите необходимите документи.
А след това ще може да обсъдим втория договор.
Какъв договор?
Който ще свърже страните ни във военен съюз.
О, не, не. Вие... Не слагайте ралото пред вола.
Ние казваме "каруцата пред коня".
Както и да е, не може да има такова условие.
Значи в крайна сметка ще ни оставите да се оправяме сами.
В такъв случай, мосю...
Ако въпросът е да воюваме на ваша страна, можем да го обсъдим.
Да го обсъдим или да се договорим?
Открито обявяване на война е изключено.
Англия трябва първа да започне военни действия.
Ще го направи още щом споразумението ни бъде обявено публично.
При всички случаи резултатът ще е един и същ.
Ако искате да убедите Негово Величество, че един съюз...
Не е ли вече убеден?
Както казах, дружба, търговия...
- Не сте ли упълномощен да преговаряте?
Не съм упълномощен да започна война.
Вече го направихте.
Сега само уточняваме как и кога ще започне.
Аз...
Ще трябва да го обсъдя с министъра.
Моля, но ви съветвам да побързате. Вземете си малко сирене.
Защо не те допусна на преговорите? Подозира ли те?
Не той, французинът настоя да не присъствам.
А да вземеш бележките на момчето?
Младият господин е по-предпазлив и от дядо си.
Не ти се плаща за оправдания. Намери начин.
Да кажем, че сключат договор
и копие от него с почерка на момчето се озове в Лондон,
преди да стигне до Америка.
- Така ще го помислят за изменник.
Не, нямах предвид... Всъщност...
- Не, не, ще намерят писмо,
в което изповядва вечна преданост към баща си и Британската корона.
Темпъл не би написал такова нещо.
Момчето е своенравно, но не е...
- Предател?
Не е нужно да го пише, подписът му стига.
Това ще съсипе стареца.
Трябва ли освен победен да бъде и опозорен?
Има и по-лоша участ от тази.
Не го забравяй.
Обявяване на война.
- Заяви го открито.
Както се е развихрил, накрая ще грабнем мускетите.
Какво да отговоря?
- Че ще го обсъдиш с мен.
Нали точно това правя сега?
- Не, сега само си говорим.
Ще обсъдим въпроса, след като информирам Негово Величество.
Графе.
- Аха?
При цялото ми уважение, не съм сигурен на кой господар служа.
Служите на мен, двамата с вас служим на краля.
А всички служим на Франция.
Значи...
- Действайте дискретно.
Не слушайте ласкателствата му.
Не казвайте нищо, което да не можете да отречете и...
Продължете с отличната си работа.
Прав е, разбира се.
Както и да го погледнем, войната е неизбежна.
Браво! Браво!
Благодаря.
Малък марш, който да съпроводи генерал Бъргойн и войниците му до затвора.
Такъв труд за толкова скромна публика.
Такава изящна музика трябва да бъде споделена.
Хм. Изпълнение в операта, което да насърчи подкрепата за каузата ви.
Прекрасна идея.
Аха. А под чие мъжко име трябва да се появи?
Ничие, авторството е ваше.
Кавалерът Д'Еон би имал по-голям шанс.
Но щом ви достави такова удоволствие, ще ви науча да го свирите.
О, боя се, че от мен няма да излезе добър ученик.
Подценявате търпението ми.
Така.
- О.
Започнах да си мисля, че сте ни забравили.
Тази върволица от посетители зае цялото ви време.
Американците нямаме опит в договорите.
Може да злоупотребят с нашата неопитност.
- О!
Ми, до, ми.
Пазете се от обещания на французи. Изисквайте доказателства, че са искрени.
Изглежда проявявате заложби на държавник, мадам Брийон.
Жените по необходимост са вещи в преговорите.
Тогава какви условия за съюз да договорим между нас?
Първо, между нас трябва да има мир,
приятелство и вечна любов.
А условията за поддържане на този мир?
Д-р Франклин да ми прави компания
толкова често и дълго, колкото ми харесва.
А докато съм в тази приятна компания?
Да изпълнявате каквото ви кажа.
Всичко, което... ми позволите.
Приемливи ли са тези условия?
Искате ме само за себе си
и не оставяте нищо за други приятни дами.
Дами като перачката от Отьой?
- Естествено, и аз ще поискам нещо от вас.
Какви са условията ви?
Д-р Франклин да се отделя от мадам Брийон, когато пожелае,
да отсъства колкото дълго пожелае...
...и да обича всяка друга жена, стига да му е симпатична.
- Май сте прав, няма да мога да ви науча.
О, мадам.
Мислех, че само се упражняваме.
- Разбира се, така е.
Дошли сте да извоювате победа за вашата страна.
Всичко друго е развлечение.
- За мен не сте развлечение.
Часовете, прекарани във вашата компания...
- Забавляват и двама ни.
Ако желаете нещо повече, само трябва да го поискате.
Бракът също е един вид съюз, нали?
Но условията невинаги се спазват и от двете страни.
И все пак бракът е съюз. Не се нарушава лекомислено.
Приемам условията, които предлагате,
тъй като във всеки договор се прави компромис.
Да продължим ли?
Голяма тълпа. Всички са безумно влюбени в Америка.
Едната половина са полицаи, другата - шпиони.
Да кажа ли на Симон да ги отпрати?
- Наредих му да ги пусне.
Е, трима не могат да играят шах, нали?
- Този път искам да останеш.
Д-р Франклин, благодаря, че ме приехте отново.
Приемам всякакви гости, г-н Уилямс. Познавате колегата ми д-р Банкрофт.
Само съм чувал за него.
Уверявам ви, не е чак толкова лукав, колкото се говори.
Може ли да поговорим насаме?
- На драго сърце.
Но при предишната ни среща пострада част от имуществото ми.
А съм доста суеверен.
Мислех, че искате да преговаряме.
- Прав сте, искам. Започнете, ако обичате.
Отвън ли?
- Свежият въздух е ободряващ.
Ако ви осигурим паспорт,
бихте ли преговаряли в Лондон, без да ни пречат французите?
Предишният ми престой там не бе особено приятен.
А тук съм сред хора, които ме обичат и уважават.
Прекалено сте мъдър, за да бъркате ласкателството с националните интереси.
Далеч не съм тъй мъдър.
Много ми е трудно да повярвам, че нещо би убедило Америка
да се хвърли в прегръдките на Франция.
- Тъкмо обратното, г-н Уилямс.
Америка бе тласната по принуда в прегръдките на Франция.
Можете ли да си позволите да заложите на такъв неохотен съюзник?
Парламентът ни е готов да даде автономия на колониите.
Америка ще има пълен контрол над вътрешните си дела.
Автономията не е независимост.
Трябва ли непрестанно да спорим за думите?
Все пак всички сме англичани.
Ти как мислиш?
Не трябва ли, ъъъ, да го обсъдим насаме?
Не виждам причина за предпазливост.
Имаме възможност да извлечем полза и да сложим край на една безполезна война.
Д-р Банкрофт е прав.
Короната е склонна да отстъпи.
- Но не и аз.
Приятелю, помисли какво предлага.
Предлага твърде малко и твърде късно.
Ако не сте искали да преговаряте,
защо се съгласихте на среща?
За да ни видят, че разговаряме.
Кой е този Уилямс?
- Уж представлявал английския премиер.
За какво са говорили?
- Не стана ясно.
Всеки втори в Паси е шпионин, не си ли свършиха работата?
Подозирам, че докторът е уредил срещата само заради нас.
Естествено. Иска да реагираме прибързано и объркано.
Не правим ли точно това?
Кажете му, че Франция ще гарантира американската независимост,
ако обявим война, но не гарантираме, че ще стане.
Ако настоява за повече...
- Даваме гаранции, но не гарантираме нищо?
Точно така, а сега вървете.
Знаем какво сте намислили.
- Нямам представа за какво говорите.
Не само вие имате информатори.
Искате да опразните хазната и да започнете война без наше знание?
Господа, всичко, което правя... ако изобщо го правя...
е със съгласието на краля.
Тогава защо не ни е казал?
Отговорът е очевиден.
Блъфирате.
- Така ли?
Да попитаме лично Негово Величество? Едва ли ще възрази.
Чух, че в Бастилията имало много приятна библиотека.
За разтуха на затворниците.
Версай гарантира независимостта на Америка
при условие, че бъде обявена война между Франция и Англия.
Приветствам такова решение.
- Има защо.
Само че, ако не бъде обявена война...
- Моля?
Какво ви тревожи?
Ако не бъде обявена война, Франция ще продължи да търгува с Англия,
а британската армия ще се погрижи за разгрома ни.
И какво искате?
- Гаранция.
Гаранция за гаранцията?
- Да.
И каква форма трябва да има тази гарантирана гаранция?
Златото винаги е доста убедително.
- Колко злато?
Хм. Шест милиона ливри.
Заем от шест милиона ливри?
- Не заем, а подарък.
Да ви подарим шест милиона ливри, а вие...
Да ги похарчим.
Нали все пак искате да победим?
Запишете го, господин Темпъл.
Хайде стига! И двамата знаем какво се говори в каретите на краля.
Хм. А в каретите на кралицата?
- Значи ще ме лъжете най-безсрамно.
"Лъжа" е твърде неблагоразумна дума, г-н посланик.
Отричате, че заговорничите с бунтовниците да лишите Англия от законните й колонии?
И пак. "Заговорничите".
За бога! Не виждате ли, че Франклин ни прави на глупаци?
Няма правомощия да преговаря!
Значи нямате повод за безпокойство, какъвто и да е резултатът.
Извинете, мосю, но...
- Кралят ви вика.
Веднага ли?
Мосю Стормонт,
съжалявам, но трябва да приключим беседата си преждевременно.
Настоявам за отговор.
- Скоро и двамата ще го получим.
Постепенно скромните ни начинания напредват, нали?
И накрая внезапно...
Великолепна металообработка, Ваше Величество.
Граф Морепа и мосю Некер дойдоха да говорят с мен.
Така ли, сир?
Монархия се съюзява с бунтовническа армия, за да свали крал.
До какво ще доведе това?
Никой не може да предскаже бъдещето.
- Особено своето.
Разчитам на съвета на министрите си. Ако не мога да им вярвам, какво ми остава?
Вие сте кралят, последната дума е ваша.
Искам народът да ме обича.
Но не смятам, че една република е добра идея.
Надявам се никога да не видя такава.
Сключете съюз с американците. Дайте на англетата суров урок.
Доволни ли сте? Какво му казахте?
- А...
Че можем да финансираме войната, без да вдигаме данъците.
Само това искаше да чуе.
Така се издигаме в очите му, нали?
Да?
- Какво си облякъл?
Нещо за отмъщение.
- Кой е?
Аз съм, господин Темпъл.
- Влезте.
Да.
Простете за безпокойството. Върви ли работата ви?
Почти свърших.
Имате хубав почерк, младежо. По-хубав от този на дядо ви.
Нямаше да ви безпокоя, но д-р Франклин отиде да си легне,
а някои депеши изискват неговия подпис.
Разчитах вие да ги подпишете от негово име.
Разбира се.
- Благодаря ви.
Значи споразумението е постигнато?
- Стига Конгресът да го одобри.
Да.
Утре ще очакваме подробния ви разказ за Версай,
като наблегнете на деколтетата на дамите.
Ще се постарая.
"Моята преданост към баща ми, хвърлен несправедливо в тъмница..."
Хубав щрих.
"...ме подтиква да заклеймя всички, които се зоват патриоти, и да се погнуся..."
Погнусява се значи?
"...от бунта, който незаконно подклаждат."
Разбираш от измяна.
- Предполагам, ми правиш комплимент.
Запомни, дядо, не слагай шапката...
- А да я нося под мишница. Да, да.
Няма да те изложа.
Франклин!
Да живее Америка!
Д-р Франклин, удоволствие е да ви срещна за първи път.
Граф Дьо Вержен, не знам защо, но се чувствам сякаш сме стари приятели.
Тук е обичайно за посетителите да носят сабя.
Във вашия случай обаче е по-добре да се откажете от нея.
Последвайте ме, господа.
Раз, два!
Не прилича на посланик.
- Дори не носи перука.
Къде е сабята ви, д-р Франклин?
Мерси.
Човекът, който откри електричеството, наелектризира два континента.
Позволете Бомарше да е сред първите,
поздравили новия посланик на Америка.
Съжалявам за нараняванията, които претърпяхте заради нас.
О.
Това вече не е необходимо, но има поразителен ефект.
Представителят на Обединените американски колонии, Бенджамин Франклин.
Ваше Величество, представям ви д-р Франклин
и неговия внук, Уилям Темпъл Франклин.
Ваше Величество.
- Ваше Величество.
Уверете вашия Конгрес в моето приятелство.
Надявам се нашият съюз...
да бъде полезен и за двете страни.
Ваше Величество може да разчита на признателността на Конгреса
и на спазването на поетите ангажименти.
Значи това е всичко. Добре.
Може ли да добавя?
Ако всички монархии се управляваха според принципите, които изповядвате,
нямаше да има републики.
Не казах ли същото?
Е, докторе...
и двамата встъпихме в партньорство с лъжа.
Лъжа ли е, мосю?
Просто предвидихме бъдещата истина.
Американците са тук!
Не говорете много. Понякога тя си пада, ъъъ, фуиньоз.
Каква?
Клюкарка.
- Хм.
Ваше Величество, американците са тук.
Ваше Величество, д-р Франклин.
Ваше Величество.
Кажете ми, д-р Франклин,
коя карта да играя - банкерската или английската?
Английската никога не е разумен залог, Ваше Величество.
Вие ще сте виновен.
Бива ви да залагате чужди пари, а?
Мадам, ако го правя, то е с намерението да спечеля не само аз,
но и моят благодетел - тоест да зарадвам двама души.
Какво каза?
Че харченето на парите на краля ще зарадва двама души.
Седнете тук...
и ми казвайте как да играя.
Ако загубя, ще убедя съпруга си да сключи договор с вас.
А ако спечелите?
Може лично да ви купя оръдия.
Тъкмо такива игри харесвам.
О, извинете ме.
Каза, че ще са няколко души.
Четиридесет, петдесет...
Трябва ли да им даваме да пият толкова?
Това е инвестиция, скъпа моя.
- А! В какво?
В Америка. Договорът е подписан и всички искат да участват.
Хм.
И трябва да се обърнат към онзи, който се отзова пръв.
Тоест онзи, на когото още не са платили?
Кралят разбира малко повече от теб от тези неща.
Най-сетне светът чува музиката ви.
Светът ли? По-скоро съседите ми. Не че ги вълнува кой е авторът.
Тогава трябва да им кажете.
- Не би било уместно.
Ако не кажете на хората коя сте, те...
- Сами ще си съставят мнение.
Мадам, още има шанс да ви направя американка.
- Внимание!
- Моля за внимание!
Медамс е месю. Дами и господа,
обръщам се към вас... на два езика,
защото... кралят...
обяви официално онова, което винаги...
сме знаели... че е истина.
Че между старата душа на Франция...
и младежкия дух на Америка...
съществува нерушима връзка на дружба и разбирателство.
За дружбата, за свободата.
За Франклиността!
Както желаете, мадам.
Най-сетне станах съществително.
А.
Какво държите?
Ъъъ.
Празна чаша.
- А.
Веднага ще я напълним. Хей! Насам!
А сега изчезвай.
Ах.
Да пием, ъъъ, за вашето дело.
Мосю.
- А.
Трябва да поговорим.
Разбира се.
Какви са намеренията на момчето?
На Темпъл ли?
- Аха.
Ъъъ, относно какво?
- Дъщеря ми.
Отнася се към нея с най-голямо уважение.
О...
Тогава да уточним условията. Трябва да я задомя, преди да е остаряла.
Предлагате...
- Наш собствен съюз, ако ме разбирате.
Уи, уи. Много мъдро.
- Значи сте съгласен?
За мен и за внука ми това би било най-голямото щастие.
Да пием за това.
- Хм.
А мадам Брийон?
Ах...
- Какво за нея?
Благосклонна ли е към такъв съюз?
Няма да го мислим.
И какво им казахте?
- Че е време да постигнем съгласие.
В противен случай и двата народа ще страдат.
Това ли ги убеди?
И се запознахте с кралицата. Винаги сте в центъра на събитията.
Сега какво ще правите?
Ето това.
Момчето ми!
Мадмоазел.
Дядо, ние, ъъъ...
Днес беше ден на славни съюзи.
Г-н Темпъл тъкмо ми разказваше.
Темпъл е прекрасно момче.
А вие сте прекрасно момиче.
Прекрасна двойка сте, а аз отивам да се изпикая.
Пиян сте.
А вие сте проклет негодник, господине, който и да сте.
Боже милостиви.
Не, Джон Адамс от Масачузетс.
Господин Адамс, какво правите тук?
Бих могъл да ви запитам същото.
Старая се да...
Току-що сключих...
Да не са ви пратили да ми помагате?
Не, господине.
Да ви сменя.
Превод на субтитрите Живко Тодоров