Franklin - Season 1 (2024) (Franklin.S01E03.720p.ATVP.WEBRip.x264-GalaxyTV.srt) Свали субтитрите
11 СЕПТЕМВРИ 1777 Г.
- Стреляйте до укреплението!
Прегазиха ни!
Не спирай!
Превзеха хълма!
- Сержант, дръжте строя!
Отстъпвай, отстъпвай!
Вкарайте ги, момчета.
- Изнесете го на двора.
Вижте го веднага, ген. Вашингтон каза.
Кой е той?
- Някакъв французин.
Удържал фронта при Брандиуайн Крийк.
- Все тая - и за него, и за нас.
Виждате ми се гладни, господа. Дано не ме изядете.
Английските джентълмени... ме удостоиха с куршум.
Захапи и стискай здраво.
{\an8}ВОЙНАТА НАБЛИЖАВА
{\an8}ДЕКЛАРАЦИЯ
{\an8}ПО КНИГАТА НА СТЕЙСИ ШИФ
Бил е ранен смъртоносно в загубена битка
край бреговете на река Брандиуайн.
Не стига, че имаше дързостта да не се подчини на Негово Величество,
а и загуби живота си!
Какъв глупак.
Маркизът е пристигнал във Филаделфия с препоръка от д-р Франклин.
Нашият приятел в Паси е потаен човек.
- Твърде потаен.
Може пък...
Може да отклоним вниманието от Америка, като обърнем ето това в наша полза.
Не.
- Да.
Мислех, че кавалер Д'Еон е прокуден до живот заради държавни тайни.
Кралят ще му позволи да се върне
и да получи пенсия за служба като драгун на Негово Величество,
стига той... тя... те... да не повдига старите си възражения.
И винаги да се облича в женски дрехи.
Кавалерът жена ли е?
Как сте с английския?
Говоря го сравнително добре.
Добре, ще порицаете строго д-р Франклин
за незаконното заминаване на Лафайет.
За което изобщо не знаем, нали така?
- Наистина ли?
Не е моментът да обсъждаме какво знаем и не знаем.
Застрашихте неутралитета ни.
Просто изпълних молбата на момчето, не съм проявил неуважение.
Изпратихте френски офицер да загине на американска земя.
Британският посланик е внесъл протестна нота.
Скърбя за смъртта на маркиза с цяла Франция.
Но помислете, мосю Жерар.
Многообещаващ младеж, паднал в борбата за свобода.
Каква по-добра реклама на нашия съюз?
Смъртта на своенравен авантюрист за чужда кауза
не е повод за вдъхновение.
- Това ли е позицията на мосю Дьо Вержен?
Външният министър не може да има позиция
по въпрос, за който не знае нищо.
Добрият държавник не вижда, не чува и не знае нищо.
А... "Бедния Ричард". Много ми хареса.
Тръгвай!
- Мосю Жерар...
Кой потроши печатарската ми преса?
Незаконно е да се внася преса в страната.
Вие сте уважаван гост, който не би нарушил закона.
Следователно такава преса не съществува.
Как тогава да бъде унищожена?
- Ами аз?
Съществувам ли, или и аз съм в нелегалност?
Съществувате в Паси, докторе, но не и в Париж.
Карай!
Има ли смисъл пак да те коря?
Да откажа алкохола и месото? Да търся удоволствие в дребни развлечения?
Да приема онова, което не мога да променя?
Не обичам начетени пациенти.
Дьо Вержен си играе с мен. Ще ни помогне, след като победим.
Но ако не ни помогне, не можем да победим.
Единственото ми постижение е, че пратих един млад глупак на смърт.
Не се обвинявай за смъртта му.
Момчета като Лафайет все някак предизвикват съдбата.
Тогава да почива в мир.
Поне успя да спасиш пресата.
Без валяка е безполезна, а онези вандали са го строшили.
Поръчай си нов.
Пресата е незаконна. Ако го поръчам, ще разберат.
Кои?
Онези, които надничат през ключалките и ме следят, където и да отида.
Които пращат шифровани съобщения на парижката полиция, на Версай,
на деспотите в Уестминстър.
Хм.
Препоръката ми, която ще пренебрегнеш, е каша и неподсладен чай.
Топнете леко четка в пигмента.
Акварелът трябва да е прозрачен, като стъклопис върху хартия.
Никога няма да ви стигна.
- Нали затова се упражняваме.
Какво мисли д-р Франклин за картините ви?
Рисувам за себе си, не за него.
- Сигурна съм, че ще им се възхити.
Той обожава всичко във вас.
Но Франклинчо едва ли ще хареса моите.
Кой е Франклинчо?
- Мосю Темпъл.
Защото прилича на дядо си, но е по-малък.
- Хм.
Изпитвате ли чувства към него?
- Харесва ми да го дразня.
Забавно е да гледам как се мъчи.
Не прекалявайте.
Понякога мъжете тълкуват погрешно намеренията ни.
Вие постоянно дразните д-р Франклин.
Оставете тази игра на познавачите.
- Тихо, Пипу!
Тихо, казах!
Ах.
Забравихме малахитово зеленото.
Важно ли е?
- Уи.
Трябва ни за светлите нюанси на листата.
Донесете пликче от ателието.
- Веднага ли?
Да, вървете.
И не се цупете.
Вземете Пипу с вас.
Когато се омъжа, и аз ще раздавам нареждания.
Как искам да убивам англичани.
Той дойде в стаята ми... Вечерта, когато замина за Бордо.
Не си ми казал.
Пропълзя през прозореца в бойна униформа.
Типично.
Беше поръчал да ми изработят сабя.
Щом казах, че няма да замина...
хвана острието и го счупи с коляно.
Още по едно! Още по едно, ако обичате!
Беше безнадежден случай, ужасно несръчен. Винаги твърде сериозен...
Помните ли как танцува с кралицата?
- Танцувал е с Мария Антоанета?
Не беше танц, а по-скоро...
Да му покажем, аз ще играя кралицата.
Не, не!
- Хайде.
Върви.
- Менует!
Филип, хайде.
Повече няма да танцувам с вас, маркизе, ужасно сте непохватен!
Браво, браво!
Браво!
Браво!
За Жилбер.
За маркиза.
- За маркиз Дьо Лафайет.
За маркиз Дьо Лафайет!
Още по едно! Още по едно!
Приятелю, елате с мен.
- Веднага.
Претърсете парка!
Мосю Темпъл! Мосю Темпъл! Темпъл!
Мосю Темпъл!
- Мосю Темпъл!
Мосю Темпъл!
Ще повикам полицая. Ще претърсим всички пътища.
Не се тревожете.
Темпъл, момчето ми! Къде си?
- Мосю Темпъл!
Господа! Господа, насам!
Насам, господа.
Насам, елате.
Темпъл! Темп...
Дядо?
Аз, ъъъ...
Пихме в "Епе дьо Буа".
С Жак ли?
- Не, с Филип и Луи.
Граф Дьо Сегюр и граф Дьо Ноай.
- Нямам удоволствието да ги познавам.
Най-прекрасните хора във Франция.
С изключение на Жилбер.
Маркизът беше храбър младеж.
Аз съм виновен за смъртта му.
- Не.
Аз... те убедих да му напишеш препоръка. Аз го изпратих и...
Лафайет сам избра своя път.
Нито ти, нито някой друг можеше да го спре.
Мислех... че помагам на каузата ни.
- Терзанията не водят доникъде.
Пусни котва тази нощ, а утре поеми по нов курс.
Не се прави на Бедния Ричард.
Моля?
- Услужливите ти... малки...
Афоризми.
- Хората не са такива.
Твърде млад си да знаеш какви са.
- Знам какъв си ти.
Изучавам те.
Казваш едно, а правиш друго.
Мислиш, че си много хитър, че ще ти се размине.
Не знаех, че имаш толкова ниско мнение за мен.
Как успяваш?
Какво имаш предвид?
Да се правиш, че баща ми не съществува.
Родният ти син е хвърлен в тъмница, а не искаш да му помогнеш.
Ядосан си, тъжен си и си много пиян.
Затова ме доведе тук, нали? За да се реваншираш за своята себичност.
Пренебрегвал си жена си, почти не познаваш дъщеря си.
А искаш да стана като теб.
Темпъл, някой ден ще осъзнаеш, че всеки допуска грешки в живота.
Грешки, които би искал да заличи.
- Наричат се "грехове".
Не, не са грехове, а погрешни преценки и...
Цял живот се опитвам да ги поправя, та и досега.
Ще ми позволиш ли?
На твоята възраст...
- Не ми пука какво си преживял.
Моля ви, по-бавно!
- Не мога, имам работа.
А защо се срещаме?
Защо Лондон научава веднага всичко, ставащо във Версай?
Пояснете.
- Три кораба отплаваха от Хавър.
Британците заловиха два от тях само след два дни.
Мили боже! Пет милиона ливри!
- Само "Амфитрит" се изплъзна.
Оръжия, муниции и носни кърпички за 30 000 души.
Плащам за носни кърпички?
Одеяла, дрехи, обувки, хиляди мускети и бурета с барут
за защита на Филаделфия и Нова Англия.
Кажете ми честно, искате да ме разорите ли?
Някой ни е предал!
Само Бомарше, вие и д-р Франклин знаехме датата на отплаване и маршрута.
Да не намеквате, че д-р Франклин е шпионин на британците?
Или аз?
Или пък вие?
Изкарвате се предател, за да реша, че не сте, макар всъщност да сте?
Може да е някой от дома ви или от кръга на д-р Франклин...
Мосю Бомарше...
- Знам какво ще кажете.
"Бомарше не се спира!" Но как? Все нови теми будят бдителността му!
Изобщо нямаше да го кажа.
- Оставете разследването на мен.
Уведомете д-р Франклин за щетите, но не казвайте никому за подозренията ни.
А парите ми?
Парите ми!
Ами тези?
Съсипани са, стават само за претопяване.
"Амфитрит" се е измъкнал, все още може да пристигне.
Каква полза? Поражението при Брандиуайн им открива пътя към Филаделфия.
Оръжията и припасите на кораба може да наклонят везните.
Много неща са възможни, но едва ли ще се случат.
Не губи надежда, приятелю. Обстоятелствата се менят.
Ако живееш само с надежди, Банкрофт, умираш безславно.
Изглеждате измъчен.
- Поне сте искрена.
Не очаквахте ли такава искреност?
- Напоследък рядко я срещам.
Тогава елате да се повозим и ще си разменяме престорени любезности.
Не ставам за компания.
- Горкото татенце.
Ако държите на мен, моля ви, угодете ми.
Онзи мъж там, със синята шапка.
Каква е тайната му?
Търговец на риба е, с шестчленно семейство.
Веднъж седмично затваря щанда си по-рано, измива се с кастилски сапун и лимон
и идва да се разхожда тук, представяйки се за джентълмен.
Но при всяко разминаване с някого се пита притеснено...
Дали не им дъха на риба?
Уи.
- О, толкова е тъжно.
Хм.
- Тогава вие изберете.
Ъъъ...
Онази.
Слушам.
Тя... чака своя любим.
Толкова просто?
- Никога не е просто.
А, омъжена е.
Естествено.
Но не това я тревожи.
Тя търси нещо, което се бои, че не съществува.
Какво?
- Сродна душа.
Двама души, които се разбират без думи.
Да са в пълна хармония,
да не скриват нищо от другия и да живеят в съвършено блаженство.
Звучи много целомъдрено.
Напротив. Такава страст е непосилна за сърцето.
А любимият й?
Що за човек е?
- Що за човек ли? Ъъъ...
Разностранна личност.
Наглед обикновен.
Но винаги замисля нещо.
- Потаен тип, значи?
Точно затова е интересен.
- Предпочитам търговеца на риба.
Задръжте си го.
Залитам, мадам.
- Не ви разбирам.
Чувствам се затънал, объркан, изгубен.
Защо?
- Не знам накъде да хвана.
Не знам на кого мога да се доверя.
Дойдох да търся помощ за страната си, но вратите са затворени.
А времето ни изтича.
Дори не ми позволяват да стъпя в Париж.
А и тази подагра ще ме умори.
Простете ми. Това са мои грижи, не ваши.
Най-лесно е да решаваш чуждите проблеми.
И какво е решението ви?
Нямам такова за свободата на страната ви.
А относно доверието...
Доверете се на мен.
Относно връщането ви в Париж - кой би ви спрял?
Доколкото знам, сте прочут.
Не колкото кавалера Д'Еон.
Във Франция модите често се менят, не им позволявайте.
А решението за подаграта - никакво вино.
- Не!
И никакви жени.
Вие сте по-строг лекар дори от г-н Банкрофт.
Някой ден ще ми благодарите.
- Ще ви благодаря още сега.
Скъпа приятелко,
искам да ви попитам дали стоящият пред вас "потаен тип"
би могъл да...
Д-р Франклин.
- Да...
Тъкмо тук ли трябваше...
Докторе.
- Коя...
Перачката от Отьой.
Защо не сте дошли да ме видите?
Удоволствие е, че най-сетне се срещаме. Представям ви съседката ми, мадам Брийон.
С вдовицата Хелвеций се познаваме.
За голямо нейно съжаление!
Хм. Къщата ми е малко по-нататък
от купчината камъни, която мосю Шомон нарича "имение".
Нямате оправдание.
- Служебни дела ме възпрепятстваха.
Както щете се оправдавайте, но ви каня на следващия си прием.
Доведете още някого.
Но да е мъж, жените не са ми по вкуса.
Занимават се само с вулгарни клюки, нали?
Аз... ъъъ...
Казват, че имам обноски на перачка.
Не!
- Да.
Мадам, ако парижките перачки имат вашите обноски,
значи имат обноските на кралица.
Вие сте похотлив стар лъжец. Това ми харесва. До скоро.
До скоро, мадам.
Помнете подаграта.
Извинете, аз...
В Рая ли съм?
Какво?
Това... Раят ли е?
Не, Пенсилвания.
Още по-добре.
Простете!
Пардон, пардон.
- Съжалявам, пардон!
Жив е!
- Наистина ли?
Произвели са го в генерал! Жив е!
Жив е - и е генерал!
Да беше пукнал. Сега ще е нетърпим!
Жив е!
Жилбер е жив! Жив е!
Жилбер!
"Любима, пращам ти няколко реда."
Пише го на жена си, не на мен.
- Благодаря, че поясни.
"Трябва да знаеш, че се бихме сърцато, но не се увенчахме с победа.
Англичаните ме удостоиха с куршум в крака, но раната е лека, не се тревожи за мен."
Ъъъ, тук пак пише "любима".
"Боя се, че това сражение ще има неприятни последици за Америка.
Трябва някак да поправим стореното.
Кажи на приятелите ми, че съм здрав. Обичам те повече от всякога."
Без "любима"?
- Пропуснах го.
И кое е важното?
Че е бил ранен и е станал герой. Трябва да го публикуваш.
Като изключим, че няма с какво, това как ще помогне на каузата ни?
Жаден за слава юноша влиза в битка, която сме загубили,
и вместо да загине, се отървава само с рана.
Ще го отпечатам до новината, че куче е ухапало човек.
Момчето ми.
Радвам се, че е жив.
Дай писмото, ще измисля нещо.
Искаш ли да кажеш още нещо?
Не.
Добре тогава.
Защо ме извикахте?
- Просто да си побъбрим, скъпи Некер.
Ще ви кажа една дума...
- Ако е "Америка", не искам да я чувам.
За разлика от маркиз Дьо Лафайет,
Франция не може да пилее богатството си, за да си купува слава.
Поражение на британците би ни осигурило благоденствие.
И как искате да финансираме този славен триумф, мосю Дьо Вержен?
Сигурен съм, че кралският ковчежник
с удоволствие ще ми разясни защо не можем.
Кредиторите на краля няма да му отпуснат повече,
а вдигането на данъците е немислимо. Воала.
Нека Джордж III фалира страната си, вместо ние да фалираме нашата.
Това ли ще предложите на Съвета?
Само вие подкрепяте бунтовниците, граф Дьо Вержен.
Пожелавам късмет на вас... и на тях.
Какво чакаме?
Да ни обърнат внимание.
- Кой?
Който и да е.
Хайде, върви.
- Моля?
Не желаеш да те виждат с мен, жестокия ти господар. Върви.
Хайде.
Омръзна ли ви животът на село?
Ще ме оковете ли, задето напуснах Паси, лейтенант?
Моля ви, кой би дръзнал да стори подобно нещо?
Явно имате по-неотложни задачи - да ми четете пощата например.
За това си имам помощници.
О.
- Аха.
Голяма суетня, нали?
- Не се интересувате от опера?
Тук съм само защото жена ми ме довлече.
Искаше да позяпа кавалера Д'Еон. Не бих могъл да я виня.
А, ето я дамата, на която толкова се възхищавате.
Приятна вечер, докторе. И не окъснявайте много.
Докторе, засрамвате всички със своята скромност.
Мадам, ослепителна сте като слънце след пролетен дъжд.
Май главата ми ще се откачи.
Ще я хвана.
Мон шер, гледайте хората да ви забележат.
Води ме към следващия кръг на Ада, мой Вергилий.
Хм.
Приятелите ви се прочуха, сигурно вече не искате да говорим.
Вълнуващо е да познаваш истински герой!
Жилбер ли? Просто се радвам, че е жив.
Жилбер?
Така се казва.
За вас.
Дразня само хора, които харесвам.
Нищо няма да постигнеш с нея.
Какво имаш предвид?
- Цял живот се занимавам с такива.
За тях всичко е представление. Но не са виновни - така ги учат.
Тя не е такава.
Сигурно ти измисли смешен прякор? Целуна те по бузата и избяга?
Изпраща ти изкусителни бележки?
А, да - и медальонът.
Ела някоя вечер с мен. Ще отидем на място без престореност.
Ах, виж великата загадка!
О...
- Какво?
Жак твърди, че кавалерът е мъж,
а аз сложих облог, че е жена, предрешена в мъжки одежди.
Какъв е този облог?
Не.
Като увертюра към представлението
Бомарше има удоволствието да приветства с добре дошъл
един верен поданик на Франция.
Награден офицер, служил на покойния крал,
вашите аплодисменти за кавалер Шарл-Женевиев-Луиз-
Огюст-Андре-Тимоте д'Еон дьо Бомон.
Дами и господа, синове и дъщери на Франция.
Целувам родната земя, от която бях далеч твърде дълго.
За мен е чест да бъда в присъствието на още един истински патриот.
Разбира се, имам предвид д-р Бенджамин Франклин.
В предишната война страните ни бяха врагове.
Надявам се скоро да се обединят срещу Англия.
Моите оръжия са на вашите услуги за каузата на Америка.
Кавалерът е много щедър.
Голяма чест е,
че един толкова храбър френски войник предлага помощта си за нашата кауза.
Ако ни потрябва нейната шпага...
Аз...
на драго сърце
бих хванал, ъъъ...
Иска да я хване за шпагата!
Все едно ме няма.
Другия път и ти облечи рокля. Няма начин да не те забележат.
Дами и господа, кавалер Д'Еон.
Предлагам тост. За град Филаделфия.
Превзет на 26 септември от генерал Хау.
Бог да пази крал Джордж.
Какво каза?
Англичаните са завзели американската столица.
Погледни Шомон.
Напълни гащите.
- О, съпруже.
Не сте разбрали, г-н Стормонт.
Филаделфия е превзела генерал Хау.
Точно обратното, г-н Стормонт.
Филаделфия е превзела генерал Хау.
Добър отговор, д-р Франклин!
- Докторе.
Кавалер Д'Еон. Простете неволната ми езикова грешка.
Грешка ли беше?
Имам шпага, влизала е в употреба.
Сигурно сте доволен, че се върнахте у дома.
Ще видим. Навсякъде ми се налага да воювам за репутацията си.
Хм.
- Наричаха ме предател, дори по-лошо.
Бях извън закона, в изгнание. Подиграваха ми се.
Да ви призная... приемам такива неща по-зле от повечето хора.
В мен има... гордост, която понякога смятам за неуместна.
В мен също, докторе.
Затова няма да ги оставя да ме победят, каквото и да става.
Кавалер Д'Еон,
може ли да попитам от чиста любознателност...
Какво представлявам?
Аз съм...
факт... който още няма име.
Хайде! Хайде!
Внимателно.
Добре, хайде.
Как успя...
Да кажем, че мосю Шомон не е единственият контрабандист в Паси.
Боже мой, ние сме шайка престъпници.
Е, вече си върна пресата.
- Върнах си гласа.
Струва си да го полеем, нали?
- Не по-малко от всеки друг повод.
С позволението на моя лекар.
- Лекарят ти казва "не", но, ъъъ...
Приятелят ти казва "да".
Момент.
Защо пък не?
- Темпъл, ела да пийнеш, имаме повод.
Дядо!
Ъъъ...
Жак... Жак тъкмо...
...ми показваше нещо. Как се нарича?
- Жу д'еспри!
Тоест нещо смешно.
- Знам какво значи. Може ли да видя?
Харесвам остроумните шеги.
ЕТО ШПАГАТА МИ, ДОКТОРЕ
Зле отпечатано.
О, да.
- Съвсем безобидно е.
Разбира се.
- Прав е, докторе.
Да видите само как рисуват кралицата... с друга жена.
И с кон...
- В тази страна порокът е без значение.
Но присмехът... е фатален.
Не съм го рисувал аз.
Имаш посетител.
Сър, името ми е Джонатан Остин.
Отплавах от Бостън
и яздих цяла нощ от Нант с новини от Конгреса.
Натоварен съм да ви известя...
- Загубили сме Филаделфия.
Да, но...
- И какво още - Чарлстън, Балтимор?
Ченето на Вашингтон? Говори, недодялан дръвнико!
Разбихме ги при Саратога. Пленихме армията на генерал Бъргойн.
Цялата армия ли?
Шест хиляди души. Бойното поле е наше.
Хайде всички да пийнем.
Не изпуснахме ли пиесата?
- Дойдохме на частно представление.
Без сребърни медальони тази вечер. Разбра ли?
Гледай!
Добър вечер, мосю Жак.
- Добър вечер, мосю Шомон.
Господа.
О ла ла, мосю Жак! Защо ви нямаше в публиката?
Омръзнахме ли ви?
- Имам си грижи, гълъбчета.
Ще ви помогнем да ги забравите.
- Де да беше толкова просто.
Кое е това котенце?
Не е котенце, а лъв, който се готви за скок.
- Как се казваш, царю на животните?
Темпъл.
Но дойдох да боготворя вас.
- Ще го сложа в люлка и ще го взема вкъщи!
Напред.
Да останем тук.
Това са простосмъртни, приятелю. Отиваме на среща с богиня.
Ти ли си?
Кой друг да е?
Играх пиеса на Мариво, а ти не дойде.
Няма да си го простя.
След спектакъла испански граф ми предложи половин Неапол.
В замяна на какво?
- Каза, че ще се договорим.
Ужасно се срамувам, че ти нося само това.
Довел си слуга?
- Приятел.
Мадмоазел, ъъъ...
Аз... аз...
Ъъъ, аз...
За жалост, д-р Франклин обърка плановете ни.
В Лондон няма да са доволни, особено от новината за Саратога.
Няма да му помогне. Версай предпочита той да си замине.
Какво друго?
Ами пак се спречкаха с момчето.
Често се случва.
- Да го използваме? Баща му е слабо звено.
Ще помисля.
- В лири ще е по-добре.
Тук не се харчат.
Но по-лесно ще покриеш загубите на Кралската борса.
Пак ще се видим, по обичайния начин.
Банкрофт?
- Да?
За англичанин или за американец се имаш?
Не знаех, че има разлика.
Хм.
Какво има, котенце?
Прокудиха те от Рая?
Просто съм отегчен.
- Хм.
Да видим дали мога да събудя интереса ти.
Хайде, лъвче, ела. Аз не хапя.
Освен ако не го поискаш.
ПОБЕДА ПРИ САРАТОГА - АНГЛИЧАНИТЕ СЕ ПРЕДАВАТ
ГЕРОЯТ ЛАФАЙЕТ
Превод на субтитрите Живко Тодоров