Franklin - Season 1 (2024) (Franklin.S01E02.720p.ATVP.WEBRip.x264-GalaxyTV.srt) Свали субтитрите
Хайде!
Товарете сандъците, но внимавайте. Бързо!
Хайде, по-бързо, давайте!
"ОРТАЛЕС И СИЕ"
- Внимавай! Мускетите отзад.
Живо!
Къде отиваш?
- Да се изпикая.
Имаш цял океан.
Не съм те виждал досега, а познавам всички, работещи на дока.
- Вече ме знаеш.
{\an8}ВОЙНАТА НАБЛИЖАВА
{\an8}ДЕКЛАРАЦИЯ
{\an8}ПО КНИГАТА НА СТЕЙСИ ШИФ
Не е зле, но върти ръчката по-бързо.
Така ще се отпечатва равномерно. Наблюдавай.
Не мога толкова бързо.
- Ако с това се прехранваш, ще можеш.
Печатал съм по 500 страници дневно.
Спокойно, момчето ми. Имам други планове за теб.
Аз си имам свои планове.
Например?
- Няма значение.
Не, слушам те.
- Възнамерявам да живея приятно.
Да имам забавни приятели и вълнуващи приключения.
Да живея в такава къща, да ме имат за остроумен и за джентълмен.
Все пак ще е най-добре да научиш някакъв занаят.
Преча ли на труда ви?
- Това е по-скоро занимавка, мосю Шомон.
Да минава времето, докато Версай реши дали съществувам.
Хм. Въпросът е философски.
- На мен ми се вижда съвсем практичен.
Искам да ви покажа нещо.
Много се търсят. Фабриката ми край Лоара едва смогва.
Какво ще кажеш?
Лицето ти е прочуто колкото това на луната.
Но невидимо за граф Дьо Вержен.
За да получиш нещо във Франция, трябва да се преструваш, че не го искаш.
Тогава ще се преструвам, че не искам да съм с 20 години по-млад.
Хм.
Вмъкнете го в памфлета си.
- Да, не би било зле.
Вкарал е пресата нелегално.
Вече е отпечатал 300 екземпляра от книгата си.
Да конфискувам ли машината?
- Не още.
Ще се преструваме, че ни е все едно,
докато той се прави, че не му пука за безразличието ни.
Бих препоръчал по-директен метод.
- Не се съмнявам, лейтенанте.
Но моля ви, угодете ми.
Има някои доста остроумни пасажи.
Дадохте ли си труда да я прочетете?
- Графе, не чета книги.
{\an8}Само ги забранявам.
"Силата се изхожда на гърба на разума."
Сигурно сте съгласен.
- Така изградих кариерата си.
{\an8}Хм.
Ще се случи ли нещо?
- Може би, ако спреш да се въртиш.
d Девица от грижи обзета d
d под трънка седи сред полето. d
d Заслушах се в душата клета, d
d изливаща скръб от сърцето. d
d Щом идваше моят любим, d
d тъй волен бе птичият полет! d
d Дори мразовитата зима d
d бе сякаш разцъфнала пролет. d
d Тъй весели двамата бяхме d
d сред смях и закачки игриви d
d че ми се къса сърцето, d
d щом спомня си дните щастливи. d
За пръв път чух тази песен преди 40 години в планината Алегейни
насред дивата пустош.
Простете ми. Изсвирих я само за да ви доставя удоволствие.
Доставихте ми го.
Но...
колко странно е, че сякаш беше вчера,
а аз - още млад и неопитен.
Изминалото време сякаш е било сън.
Сигурно ме смятате за глупав старец?
Глупаво е, че така ме подценявате.
Присъщо ли е на американците да се скъпят на комплименти?
Бих ви обсипал с комплименти, стига да ми позволите.
Започвайте тогава.
Мадам, смятам ви за най-опияняващата личност...
О...
О.
Така, така.
Да сте виждали мадмоазел...
- Жупен?
Така ли се казваше?
- Нашата гувернантка ли? Да.
Нея ли търсите?
- Уи.
Освободих я тази вечер.
- А, тъкмо това се канех да сторя.
Твърде много хора... се мотаят тук.
Кажете ми, докторе.
Да не би да, ъъъ, целувахте жена ми?
Аз ли, мосю?
Не бих посмял да целуна съпругата на друг мъж в собствения му дом.
А...
А извън дома му?
- Съпруже!
Имате моята вечна признателност.
Хареса ли ви как пея?
Все едно имах пойна птичка в ръката.
Птичка?
Която сте уловили?
Не, не бих казал.
Птичката жива ли е?
- Да, птичката е жива.
Кацнала е на ръката ми
и е запяла.
Птичките не го правят.
Всъщност не разбирах текста.
В песента се пее за тъга
и любов.
Кунегонд, къде си?
- Трябва да тръгвам.
За тази вечер стига, нали?
Много добре!
Напред, велики герои! Напред!
Дайте ми силните си мишци и храбрите си души!
Има тежък сандък за най-силния мъж!
Живо, живо!
- Какво има... О! Привет, приятелю!
Добре дошъл на скромното ни начинание.
Уи?
- Заклехте се да сте дискретен.
Такъв съм. Денем се товари само законният износ, останалото - нощем.
Театърът е едно, бизнесът - друго, мосю.
Не пестите разходите, не действате дискретно.
Корабите са мои! Ами ако нещо се обърка?
Какво ще стане с мен?
Името ви не присъства в регистрите на "Орталес и сие".
Риска поемам аз, Родриго Орталес от Валенсия.
- Аз поемам загубите.
Не вие ще загубите един милион ливри!
Нито пък бунтовниците.
- Хм, прав сте, но пък имат стоки.
На връщане ще напълнят корабите с памук, тютюн, индиго.
Хм. Ако изобщо се върнат.
- Вярвам, че американците ще победят.
Нашите оръжия ще им осигурят победата и ще спечелим много от това.
Не че ви интересува особено.
Хм?
Дайте ми дума, че от сега нататък...
Не се тревожете. Тук непрекъснато наръгват някого.
Разкажи ни, Темпъл. Красива ли е?
- Богата ли е?
Кой?
- Момичето ти.
Не съм споменавал момиче.
Но и не отрече.
- Очевидно е.
Казвай.
Нисичка е, леко кривогледа, с набол мустак.
А, ухажва сестра ти!
- Най-смирено се извинявам, мадам.
Я да се махаш! Не виждаш ли, че работя?
Не ги дразни.
- Нека почнат, ние ще довършим.
Слава на великия защитник на свободата!
- Шарл, от коя таверна ви изхвърлиха днес?
От никоя, но още е рано. Кога отплавате да спасявате Америка?
Скоро. Дворът ще ми възложи задачата.
А задникът ми свири на флейта.
- За радост на любовника ви.
Да ти посвиря ли, негоднико?
- Когато кажете.
А вие кой сте?
Приятел на Жилбер.
"Приятел на Жилбер!"
Как сте научили маймуна да говори?
Брат е на краля.
d Янки Дудъл във града яздел смешно пони, d
d забучил си перо отзад, кръстил го макарони! d
Победа, генерале!
Дуел призори - само това искам!
Кротко, Филип.
- За дамите!
Нека първото лице, което виждат сутрин, да е на д-р Франклин!
Да, млади господа! Зарадвайте възлюбените си!
Изхождането да им е сладко!
Познаваш ли д-р Франклин?
- Моля?
Ако той одобри...
Стига, Жилбер, семействата ни няма да ни пуснат.
Славата слага край на спора.
- Както и гюлето.
Познаваш ли го?
- Де ще го знае?
Нали е американец?
- А ти пък си пръв приятел с Волтер.
Той ми е дядо.
А, уи.
О, да! Той е!
Да му се не знае!
Тогава бях в Суринам.
- Къде е това, за бога?
На североизточното крайбрежие на Южна Америка, мадам.
И там да си остане, ако ме питате.
Та значи, ъъъ...
- Змиорката.
Парализиращата змиорка всява страх у жителите на този мрачен регион,
защото е смъртоносна, но как точно предизвиква смърт?
Сигурно, ъъъ, хапе.
Убива с ток, мадам.
Също като тока от лайденска стъкленица.
- Възможно ли е?
Лично съм го виждал.
- Живеете в ужасяваща част на света.
Нали, мосю Шомон?
Какво?
Какъв късмет, че сме на сушата и край Париж.
Хм.
А, а, а!
Не, сериозно ли?
- Вече те предупредих.
Д-р Банкрофт възнамерява да ме излекува, като ме убие.
Да ме включиш в завещанието.
Суринам е в съседство с колонията ни в Гвиана.
Хм.
Оттам идва захарта в купата.
Нали, г-н Банкрофт?
- Или от подобно място.
Но не я добиват французите.
Оставят го на чернокожите африканци.
Жак.
- Така е и в Америка.
Там храбри патриоти се борят за свобода,
но бият с камшик клетници, които наричат своя собственост.
Не е ли така, начетени господине?
Няма да намерите по-голямо унижение на човешкия дух.
И въпреки това седите на масата на този човек,
чиито кораби пренасят нечестивия товар срещу юдините сребърници.
Безочливо пале! Марш от масата!
Махни се от очите ми!
- Той...
обича да се шегува така.
Все прекалява, а на сутринта...
Мадам. Моля ви.
Оставете ни.
Ще ви придружа.
Всички сме били млади, мосю.
Не се засягам.
Извадиха труп от водата в Хавър.
Заклан.
Има ли заподозрян?
Това е опасна игра, мосю.
- Не твърдя обратното.
Кой ще плати корабите и оръжията, ако загубите войната?
Ще победим.
- Все това ми повтарят.
Но къде са победите ви? Не ги виждам.
Ще ги постигнем с ваша помощ.
А ако не успеете, какво ще стане тогава?
Конгресът на Съединените щати ще ви възстанови загубите, мосю.
Имате думата ми.
Младият Жак е голям чаровник. Ясно защо дамите въздишат по него.
Убили са човек на пристанището в Хавър.
Къде по-точно?
- До натоварените кораби.
Съвпадение.
- Може би.
Може ли да си сипя?
- Подаграта ще ти бъде благодарна.
Обещах на Шомон, че Конгресът ще му изплати дължимото.
Истина ли е?
- Вече да.
Говори прямо, той не понася превзети хора.
Но и не бъди престорено скромен.
Бъди сериозен, но не твърде настоятелен, и си приготви някое остроумие,
все едно ти е хрумнало в момента. И не се кланяй.
Нещо друго?
- Просто се дръж естествено.
Маркизът наясно ли е, че кралят е забранил
френски офицери да заминават за Америка?
Служейки на американската кауза, аз защитавам Франция.
Това ще му стане ясно.
И искате благословията ми за тази авантюра?
Има нужда от препоръка пред Конгреса и генерал Вашингтон.
Ако е от твое име...
- За тази чест бих дал живота си.
Може ли да попитам защо?
В момента, в който чух за Америка...
Сърцето му...
Уи. Сърцето ми... бе спечелено за борбата за свобода.
А семейството ви съгласно ли е?
Знаят ли изобщо?
Жадувам... да извърша нещо значимо.
Не искам заплащане, а да се уча.
Хм.
- Знам, че съм млад.
Въпросът не е в младостта ви, маркизе.
Конгресът няма да позволи на чужденец да командва американски генерали.
Д-р Франклин, отивам в Америка да служа, не да предвождам.
Дайте ми време да обмисля вашето щедро предложение за помощ.
На ваше разположение съм.
Не ми хрумна остроумие.
- Ще го убедя за препоръка.
Мосю, научил съм се да деля депешите си до Лондон в две графи.
Онова, което ми казват, и онова, което се случва.
Посланик Стормонт, уверявам ви,
че сме проучили задълбочено въпроса с контрабандата.
Явно недостатъчно задълбочено.
- Франция е пълна с авантюристи.
Търговците продават стоките си на когото решат.
Не стига, че д-р Франклин се е свързал с търговеца на оръжия Шомон.
Хм.
А на всичко отгоре го обикаля онзи досадник Бомарше.
Трябваше да поверите тайните дела на Негово Величество на по-прикрит човек.
Простете, но доверието ми в намеренията на двора е подложено на изпитание.
Както пише Бедния Ричард: "В земните си работи
хората биват спасявани не от своята вяра, а от липсата й".
Контрабандата е едно, графе, но цял флот контрабандисти е съвсем друго.
Единственият френски флот, за който знам, в момента лови треска.
Уведомиха ме, че точно в този момент се подготвят кораби в Хавър.
Така ли?
- Да.
Искате ли да видите товарителницата? Моля.
Петдесет и две оръдия, 6132 пушки, 1029 бурета барут
и 20 000 гюлета.
Може ли да попитам как посланикът се е сдобил с толкова точен списък?
Не може.
Правителството на Негово Величество няма намерение да се намесва
в кавга между англичани.
За пълен глупак ли ме вземате, графе?
Ах, Линдор!
Сега ще го запечатам, но не знам кога и как ще мога да му го дам.
Със замъглен от ревност поглед го видях да говори с бръснаря Фигаро.
Той е добър човек, няколко пъти прояви съчувствие към мен.
Да можех да привлека вниманието му само за миг!
Мосю Фигаро!
Радвам се да ви видя!
- Добре ли сте, мадам?
Не особено, мосю Фигаро.
Умирам от скука.
Да, само малоумните дебелеят от скука.
С кого говорихте преди малко?
- С млад ерген, мой роднина.
Сладкодумен е, пък и хубавец.
Младеж като вашия приятел няма да остане незабелязан задълго.
Има един голям недостатък.
- Недостатък? Сигурен ли сте?
Влюбен е.
Влюбен? Това ли наричате недостатък?
Недостатък е, ако нямаш пари.
Животът е тъй несправедлив!
Прав ли е Бомарше? Любовта и спокойствието неразделни ли са?
Той само се шегува, мадам.
- Естествено.
Аз съм свикнал да се ръководя от мнението на жена ми.
Жена ви?
Тя ще дойде ли тук?
- Спомина се преди три години.
О, съболезнования.
Как се казваше?
- Дебора.
По любов ли се оженихте?
Тя беше мой верен спътник през целия си живот.
Хм.
Един ден майка ми ме повика в салона.
Татко беше там с мъж, когото не бях виждала преди.
Изглеждаше стар.
Побъбрихме за дреболии.
За приятелките ми.
За кученцето ми. Милият Велю.
Посвирих на спинет - не особено добре, тъкмо бях започнала да се уча.
Но мъжът ми изръкопляска и после си тръгна.
Сватосаха ни.
Месец по-късно се омъжих за мосю Брийон. Бях 15-годишна.
Мадам Брийон, в живота има много скърби, но и много удоволствия.
Как да загърбваме едното и да се отдаваме на другото?
"Който не е щастлив в някое състояние...
...няма да е щастлив в никое състояние."
Прочели сте книжката ми.
- Естествено.
Но колко нелюбезно, че не ми я подарихте лично.
Тя е само сборник от баналности, не мислех, че ще ви заинтригува.
Жалко.
Ако ми я бяхте дали, щях да я препоръчам на всички.
А сега ще я препоръчате ли?
Бих могла, ако знаех, че някой ми е посветил душата си.
Мадам, аз съм този някой.
Какво?
Вие и аз.
Завъртяхме търговия. Това ми харесва.
{\an8}МИТНИЦА ПЪТЯТ ОТ ПАРИЖ ЗА ПАСИ
{\an8} Стой, стой!
Нещо за деклариране?
- Не, убедете се сам.
Къде отивате?
- В Паси.
Заедно ли?
- Как смеете!
Рискът си струва.
- Така ли мислиш?
Жилбер плаща сам за всичко. Услугите му няма да струват нищо на Америка.
Конгресът без съмнение ще го оцени.
Шах.
Както всички млади мъже, приятелят ти цени славата.
Славата и признанието.
- Това лошо ли е?
Ако се прослави в битка, ще стане герой и в двете страни, нали?
Ще обедини хората, ще сближи Америка и Франция.
Ставаш все по-добър в играта.
- Да?
Простете за безпокойството. Спешно съобщение от Париж.
Нямам тайни от внука си.
- Добре.
Личният секретар на лорд Норт моли за поверителна беседа.
Твърди, че носи предложения за мир.
Г-н Уилямс, както се подписва, предлага среща на неутрален терен.
Хитър ход, за да ни скарат с французите.
Какво предлагаш?
- Готов съм за среща.
Англичанинът ще чака Франклин в каретата си до бариерата пред Паси.
Ако Франклин предпочита другаде, предлага му още
галерията в Люксембургския дворец или Булонския лес.
Искам съгледвачи и на трите места. По двама души в екип.
Единият ще наблюдава Франклин, а другият - околността.
Не се намесвайте, но не го изпускайте от очи.
Искам да знам кой е този г-н Уилямс, колко време е траяла срещата им,
и ако е възможно, за какво са говорили.
Казаха ми, че може би е от значение за Версай.
Да те придружа ли?
Не съм виждал трима да играят шах едновременно.
Само се увери, че се играе именно шах.
В какъв смисъл?
- Просто бъди внимателен.
Много си черноглед.
- Разкри ме, признавам.
Бартоломю Уилямс, ваш смирен слуга, господине.
Простете, че няма да ви върна поклона, г-н Уилямс. Коленете вече не ме държат.
Не се тревожете. Нося уверения в приятелство от лорд Норт.
Нима? Явно имате по-различно разбиране за понятието от мен.
В смисъл?
Гледам да не използвам думи с противоположно значение.
Премиерът искрено желае да се сложи край на тази авантюра.
Кога да очакваме Короната да капитулира?
Далеч сте от дома, вероятно не сте чул новината.
След вашето пристигане тук Негово Величество си върна три колонии.
Армията ни се поучи от неуспехите си и няма търпение да проведе лятна кампания.
Не ще сломите лесно решимостта ни.
Трогателни слова, с които омайвате френските си покровители.
Но е нелепо да се мисли, че най-великата армия в света
може да бъде надвита от войници под командването на юрист от Ню Хампшър,
от батальон, предвождан от ковач от Роуд Айланд,
или от артилерия, насочвана от бостънски книжар.
Да не говорим за некомпетентността на печатар от Филаделфия.
Франция не е ваш съюзник. Дьо Вержен се прави, че не съществувате.
Луи няма какво да спечели, ако подкрепи Америка.
Предпочита да си прережем гърлата взаимно.
Тактика, която господарят ви крал Джордж владее отлично.
Не е хубаво, че го приемате лично.
- А как да го приема?
Като просто уравнение.
Времето, числеността и парите ни ще ви победят.
Може да ни струва много, но вие ще платите по-скъпо.
Ако цената е животът ни, ще я платим.
Лесно е да го кажете във Франция, но реалността е по-сурова.
Г-н Уилямс, имам странното усещане, че ме заплашвате.
Правя ви предложение, д-р Франклин.
След като искате независимост...
ще я получите.
- Пак думи с противоположно значение.
Америка ще ни бъде подчинена само в политиката и външната търговия.
Ще бъдат отменени всички ограничителни закони
и можете да обсъждате човешките права помежду си колкото желаете.
Всеки, помогнал за сключването на мира, ще бъде щедро възнаграден.
Рицарско звание, може би дори титла пер.
Ще подсигури богатството на рода си за пет века напред.
Дълго след като този бунт бъде забравен, а заговорниците са изгнили в гроба.
Доверете се на своята мъдрост.
Чуйте тогава какво ми подсказва моята мъдрост.
Боите се, че ще загубите.
Че армията ви ще бъде разбита,
кралят ви ще бъде унизен, а страната ви ще банкрутира.
И знаете ли, г-н Уилямс, мисля, че сте прав.
Винаги може да се върнете към печатането.
- Хм.
Лек ден, д-р Франклин.
И на вас, г-н Уилямс.
Скъпи мои, скъпи мои!
Бяхте великолепни! Какво представление!
А парите ни?
- А, да.
Скоро.
Хубав кон.
Жак каза да го яздя, когато пожелая, стига да се грижа за него.
Стой по-далеч от този младеж.
- Това ли дойде да ми кажеш?
За твоя приятел, маркиза.
Въпреки че и за него имам съмнения.
Приятелю.
- Защо не в таверната?
Не, ако ни видят, ще подшушнат в двора,
кралят ще научи и ще ми попречи да замина за Америка.
Защо смяташ, че ще заминеш?
Нали ти... ми каза, че...
Няма ли да замина? Не.
Кажи на д-р Франклин, че ще му се отплатя с английска кръв.
И не проливай своята.
Пак ще се видим, след победата.
Успех!
Не, не! О!
Благодаря ви за помощта, г-н Темпъл.
Както виждате, бумащината не се удава на дядо ви.
- В тези цифри няма логика.
Аритметиката не се връзва.
- Да.
И, ъъъ, вижте това.
Прилича на списък за пазаруване.
Писаното отзад прилича на имена.
Списък за размяна на затворници.
Някои от тях ми бяха приятели.
Баща ви не е в списъка.
Не съм и очаквал.
Нямате ли вест от него?
Мащехата ми пише, но дядо не ми дава писмата й.
И не им отговаря.
Да, за някои неща е упорит. Виждал съм го.
Смятате ли, че баща ми е изменник, г-н Банкрофт?
За едни - изменник, за други - патриот. Зависи на чия страна сте.
Баща ви е избрал да бъде предан на Короната.
Времето и съдбата ще покажат постъпил ли е мъдро.
Но вие сте тук с дядо си
и трябва да бъдете предан нему.
Занесете му ги да ги подпише.
Ъъъ, погрижете се да подпише всички, не го изпускайте от поглед.
От нас зависи да...
- Поправим грешките му.
Точно така.
Давай!
"Ако трима души имат тайна, убий двама от тях."
Сама го преведе.
- И то безупречно.
Ще ме зарадвате ли с още един цитат?
А, пардон.
Не ви ли казах, че книгата ви ще се чете във всеки салон и будоар?
Възхитен съм от вашите умения, мадам.
- Какъв изкусен лъжец сте!
Как да ви докажа, че съм искрен?
Хм. Опитайте да не флиртувате с всяка жена в залата.
Хм. Няма ли друг начин?
Виждам приликата ви.
О. Той е на 73 г., със... животно на главата.
Но душите ви са еднакви.
Така ли смятате?
Ето го Франклин.
А ето го и Франклинчо.
- Извинете, пардон.
- Дами и господа...
Ще дадете ли един-два Франклина на Бомарше?
- Като в пиесите му!
И го чухте лично от граф Дьо Вержен?
Английският посланик е имал копие от, ъъъ, списъка с товари на кораба.
Товарителницата.
Значи са разбрали какво кроим още преди да сме го скроили.
Затова са убили онзи човек на дока, нали?
Не се радвайте толкова.
- Интересно е.
И сега какво ще правим?
Ще продължим.
- Хм.
Имаме ли друг избор?
Май ще повърна.
Простете, мадам.
Наред ли е всичко?
- Вероятно не.
Не се тревожи, момчето ми. Тази вечер сме в безопасност в Паси.
Някой ни шпионира, не трябва ли да разберем кой?
По-лесно е да разберем кой не е. Дотогава ще...
Приятелю, станал е...
инцидент.
Аз съм виновен. Ако не бяха ме повикали спешно...
Не се измъчвай, Банкрофт.
Злосторникът е целял не да ни ограби, а да всее страх.
Някой, обиден от последната ви публикация?
Лейтенант Леноар, може да е било и ваше дело.
Нашите цензори не обръщат печатарски преси, д-р Франклин.
Защото няма какво да обръщат.
Може ли злосторникът да е откраднал документи,
които биха компрометирали вас или правителството на Негово Величество?
Не се оправям с бумагите. Питайте г-н Банкрофт или внука ми.
Ще ги питаме.
Съберете прислугата, да видим дали знаят нещо.
Ще ви помоля да не напускате Паси,
докато не проучим случая.
Несъмнено нашият посетител е целял точно това.
С ваше позволение, г-н Банкрофт, само няколко въпроса.
Да, разбира се.
Дай си ръката.
Знаеш ли какво държиш?
Букви, думи.
Власт.
Не го забравяй.
Превод на субтитрите Живко Тодоров