Franklin - Season 1 (2024) (Franklin.S01E01.720p.ATVP.WEBRip.x264-GalaxyTV.srt) Свали субтитрите
АМЕРИКАНСКИЯТ БУНТ СРЕЩУ ВЕЛИКОБРИТАНИЯ Е ПРЕД ПРОВАЛ.
КОНТИНЕНТАЛНАТА АРМИЯ СЕ СТОПЯВА ДО ПО-МАЛКО ОТ 3000 ДУШИ
ПОРАДИ ЖЕРТВИ И ДЕЗЕРТЬОРСТВО И Е ПРИНУДЕНА ДА ОТСТЪПИ.
БЕЗ ВОЙНИЦИ, ПРОВИЗИИ И СЪЮЗНИЦИ ПОРАЖЕНИЕТО ИЗГЛЕЖДА НЕИЗБЕЖНО.
ВАШИНГТОН, ГЛАВНОКОМАНДВАЩ НА АМЕРИКАНСКИТЕ СИЛИ, ПИШЕ:
"МИСЛЯ, ЧЕ ИГРАТА Е КЪМ КРАЯ СИ".
3 ДЕКЕМВРИ 1776 Г. БРЕТАНСКОТО КРАЙБРЕЖИЕ, ФРАНЦИЯ
Донеси кутията.
Какво има?
Просто си мисля.
За какво?
За печен фазан.
За картофи с масло, захаросани моркови.
Полети с качествено вино "Мадейра".
И за мисията ни, естествено.
Париж е най-добрият град за съзряването на един младеж.
Глези сетивата си, но ползвай и ума си.
Нали щях да ти помагам?
- Ще ми помогнеш все някак.
Колко ще останем?
Докато не спечелим Франция на наша страна и не подсигурим независимостта си.
Или не ни обесят.
Има ли трета възможност?
Може и да станем изменници.
{\an8}ВОЙНАТА НАБЛИЖАВА
{\an8}ДЕКЛАРАЦИЯ
{\an8}ПО КНИГАТА НА СТЕЙСИ ШИФ
Пазете се!
Сторете път, дръпнете се!
Сторете път! Дръпнете се!
По-добре дръпни завесите.
Защо?
Откакто слязохме от кораба, ни следят.
Не успяхме да запазим идването си в тайна,
но бих предпочел да избегнем суматохата.
Не мога да продължа по-нататък.
Доктор Франклин!
- Докторе!
Да не ни нападат?
- Искат да ме видят.
Втълпили са си, че съм изобретил електричеството.
Защо да ги разубеждавам?
Шшт.
- Дами и господа.
Благодаря ви за топлото посрещане.
И съм...
изключително радостен, че съм в Париж.
Последвайте ме.
- Нямам...
Нямам търпение да се запозная с вас... малко по-късно.
Благодарим за електричеството!
Ах, каква дискретна поява!
Знаеш, че мразя суматохата.
Да си призная, изглеждаш ужасно.
Като приятел ли го казваш, или като лекар?
И двете.
- Как си, Банкрофт?
Хм, сравнително добре. А компанията ти, макар и неочаквана, ме разведрява.
Да поговорим за това насаме.
Ъъъ, Темпъл. Темпъл.
Ела.
- А!
И престани да се кокориш.
- Аз...
Внукът ми.
Простете, аз...
- Понякога може и да говори.
- Д-р Едуард Банкрофт.
Заедно бяхме депутати в парламента. Голям патриот и приятел по чашка.
Е, и в двете отстъпвам на дядо ви.
Но може ли да попитам как намирате французойките, млади господине?
Ами... още не съм срещал такива.
Дядо държи да получа морално образование.
Не го слушайте. Винаги бръщолеви глупости.
- Насам.
Едва ли си чул.
Катастрофа при Форт Вашингтон. Пълно поражение.
Колцина?
- 60 загинали и 3000 пленени.
Загубихме Ню Йорк.
Прости ми, тежък удар за добре дошъл.
Това ще ни подтикне към успех.
- Хм.
Забележително е как ти олеква на душата, като пускаш газове.
А, твърде слабо проучена тема.
Може би ще се заема.
- Само ще се прославиш още.
Електричеството е нищо пред звучната пръдня!
Младият господин не одобрява?
- О, простете, мислех за друго.
Как се казва тя?
Америка, господине. Някой трябва да я спаси.
Тъй като сме принудени да бъдем искрени, мога ли да разчитам на твоята дискретност?
Имаш я.
Конгресът ме изпрати да убедя Франция да се включи във войната ни срещу Англия.
Как да не разстроиш стомаха.
Като неофициален пратеник не мога да се обърна директно към Версай.
Търсиш посредник.
- Някой с влияние в двора.
Имам някои влиятелни пациенти.
Видя ли? Казах ти, че можем да разчитаме на г-н Банкрофт.
Но дали можем да ги убедим да ходатайстват...
Аз ще ги убедя, само ме представи.
Положението на Америка...
не е идеално.
Загубата на Ню Йорк не е фатална.
Армията се прегрупира. Напролет ще има 80 000 обучени войници.
И колкото по-навътре в континента навлизат британците, толкова повече ще губят.
Съгласен ли сте, господин Темпъл?
Моите уважения, но ни превъзхождат по численост, по оръжия и по разходи.
Мнозина вземат страната на врага.
Включително някои скъпи за мен хора.
Напомни ми да те науча колко е полезна една навременна лъжа.
Истината ли казва?
Ако френският двор не ни даде войници, пари и оръжия,
САЩ ще прекратят съществуването си още в зародиш.
Мили боже.
Ще ви помогна с каквото мога.
Макар че бих предпочел... да не ме обесят.
И аз, ако мога да го избегна.
Но пък така ще си изпразня червата.
Д-р Франклин, мосю Банкрофт и момчето
останаха на масата още 32 минути.
Момчето се качи в стаята си в 21:27 ч., а д-р Франклин 46 минути по-късно.
Последната свещ бе угасена в 23:55 ч.
Някакви посетители?
- Нито един не бе допуснат горе.
Агентите ми провериха самоличността им и ще вземат съответните мерки.
Прецизна работа, лейтенант.
Добрият полицай се гордее с детайлите.
Свободен ли съм, г-н министър?
Не бива хората да си втълпят разни идеи за американския бунт, нали?
Няколко ареста няма да са излишни.
Ами тогава...
Вие...
Хм. Добре.
Отиде ли си?
Върви към каретата си.
- Хм.
- Кафето ми изстина.
Така става, като работиш, докато ядеш.
Според теб какви забавления си намира мосю Леноар?
Не знам. Пие детски сълзи?
Кажи на Аяз да изнесе червения ми брокат.
С кого ще се срещаш?
- Ти как мислиш?
Тогава не обличай него.
А кой?
- Кадифеният.
С леопардовата кожа. С него винаги изглеждаш добре.
Ваше Величество, д-р Франклин е дошъл
да ни убеди да се включим в борбата на Америка срещу Англия.
При предишната война загубихме Канада и териториите на изток от...
Мисисипи, Ваше Величество.
- А да не говорим за земите ни в Индия.
И задлъжняхме с 20 милиона ливри.
Защо да си играем на наемници?
За да отслабим врага си, като подадем ръка на тази нова нация.
С какво? Англия контролира моретата.
Нашият флот възстановява предишната си мощ.
Премиерът го знае.
Външният министър знае, че американците нямат шанс, нали?
Могат да победят, ако ги подкрепим.
Надеждни ли са тези бунтовници?
Те са аматьори в политиката и не знаят нищо за света.
Знаят достатъчно, за да потърсят помощта ни.
Ще ни бъдат от полза.
Франция трябва да бъде приятел всекиму, но съюзник - никому.
Нека Британия и Америка се унищожат взаимно.
Англия иска нашата гибел.
Това е шанс да й отнемем пазарите и да я подчиним на волята си.
Май тези приказки за свобода са ви замаяли главата.
Свободата не ме интересува, сир, само Франция.
Няма да говорите с д-р Франклин от наше име.
Ако Ваше Величество позволи...
- Свободен сте, граф Дьо Вержен.
Сир.
Не съм се заблудил! Бил е граф Алмавива.
Мисля, че е палавият Фигаро.
Самият той, господарю.
- А, Фигаро, приятелю!
Да можеше да си сменим местата.
Ваше превъзходителство познава ли господари, които биха били добри лакеи?
Не! Не, не, не!
Репликата е "които са достойни за лакеи"!
"Достойни за лакеи".
Кажи точните думи!
Ако искам да импровизираш, ще ти кажа как! Нали?
Отначало.
Репетицията е закрита, веднага напуснете!
Вие сте...
Да, аз съм.
На какво дължа тази чест?
Бих искал да поговорим насаме след репетицията.
Вън!
С вас имаме много общо.
- Така ли?
Какво по-точно?
- Вие сте писател.
И Бомарше е писател. Той е нещо ново в театралните среди.
А вие сте нещо ново в светския живот.
Хм.
- Ъъъ, вие сте американец.
И затова Бомарше ви обича.
Ъъъ, дано не ме сметнете за нахален, ако поискам да осребря вашата обич.
О, не, Бомарше дава да безобразничите с него.
Правилно ли го казах?
- Напълно!
И съм заинтригуван от предложението ви.
Д-р Банкрофт не е ли...
- А, прекрасен човек.
Не е ли споменал за моето...
Само това, че имате известно влияние във Версай.
Ъъъ, аз съм секретар на краля
и... надзирател на кралските ловни стопанства.
И съдия на стопанството в Лувъра. И аз не знам какво означава.
Кажете ми, що за човек е външният министър Дьо Вержен?
Що за човек ли?
- Да.
Добре. Виждате ли къде се намираме?
- Аха.
Тук една вечер може да играете любовник,
на следващата - крал.
На по-следващата - просяк. Но какъв сте в действителност?
Вие сте такъв, какъвто изисква ролята.
Разбираме се идеално.
Ще ви помоля да го наизустите.
Не съм разкривал съдържанието му на никого.
Дори на моите сътрудници.
Разчитайте на абсолютна дискретност от Бомарше.
Сто тона барут - 100 000 ливри.
80 000 одеяла - 56 000 ливри. Сто тона селитра - 110 000 ливри.
Осем бойни кръстосвача - 7 730 000 ливри.
Положението на американците е по-тежко, отколкото мислех.
Би било разумно да им предоставим
достатъчно помощ, за да изравним силите им с тези на Англия.
Да са изравнени, не да ги превъзхождат.
Държавничеството не е сценично изкуство, мосю Бомарше.
Има ли някаква разлика?
Трябва да сте наясно - Негово Величество даде да се разбере,
че службата ни няма да се свързва с д-р Франклин.
И все пак ме поканихте тук.
За какво се договорихте?
Да представя д-р Франклин на доставчици на контрабандни стоки.
Хм.
В кралския арсенал може да има въоръжение, което вече не се използва.
Но нямаме кораби, на които да го качим.
Може да успея да осигуря корабите.
Не казах, че ви давам въоръжението, а само, че има такова.
Добре.
Ако д-р Франклин остане дълго в Париж, ще си навлечем неприятности.
Убедете нашия гост, че ще му е по-хубаво на село.
По-малко хора ще го разсейват.
Влюбени, просяци и крале.
- Хм?
Разчитайте на Бомарше.
Да.
- Къде е?
Нямам представа какво ми казвате.
"Името ми е Темпъл, "храм", но дойдох да боготворя вас."
Имам предвид нея... която и да е тя.
По-добре запазете мълчание и излъчвайте загадъчност.
Темпъл, къде е?
Извинете.
- Трябваше да го пазиш!
Къде е проклетото нещо?
- Само там не се сети да погледнеш.
Можеше да ми кажеш.
- Казах ти, но не ме слушаше.
Да ви представя... д-р Франклин от Филаделфия.
Какво трябва да представляваш?
Американец.
Шомон е един от най-богатите търговци във Франция.
И бих добавил - най-алчният.
Ако надуши печалба, ще осигури всички необходими кораби.
Какъв е най-сигурният начин да развърже кесията?
Да играете ролята си убедително.
- Ще се постарая да дам всичко от себе си.
Ами аз?
Бъди честен и прям, но не казвай нищо, което да не можеш да отречеш след това.
Май съм твърде натруфен.
До залез слънце ще имате флот.
Простете, но е трудно да ви разбера, като говорите един през друг.
Добре дошъл, жителю на новия свят.
Д-р Франклин, да ви представя нашия домакин,
Жак-Донатиен Льо Рей дьо Шомон.
Мосю Шомон, почитаемият д-р Бенджамин Франклин.
Чест е да ви приема в дома си, д-р Франклин.
Тук сте сред приятели.
Поласкан съм, мосю Шомон.
Съпругата ми Терез.
- За мен е чест, мадам.
Шапката ви е възхитителна, д-р Франклин. От какво е?
От кожа на канадска златка.
- О.
Животно, което прекарва голяма част от зимата в сън.
Състояние, на което много се възхищавам.
Но великолепието на вашата перука...
Наричам я "Коафюра на независимостта".
- Хм.
Одобрявате ли?
Мадам, силно се изкушавам да се кача на борда и сам да стрелям с оръдията.
Да ви представя моя внук, Темпъл Франклин.
Какво носи?
- Добре дошли.
По-добре проверете дали нечий шпаньол не е изчезнал.
Припомнете ми - къде беше Америка?
Някъде между Индия и чистилището.
Бих искала да отида.
- Какво ще правите там?
Ще свиря на пиано пред червенокожите.
Та те са диваци!
"Всички наричат варварство онова, което не им е присъщо."
Несъмнено жена ми цитира книга.
Навик, който винаги съм смятал за безцелен.
Прав сте.
Има ли нещо по-безполезно?
Вие... сте негов дядо?
Да. Тоест не. Ъъъ...
Той ми е внук.
Всъщност съм по-скоро негов сътрудник.
Какво значи това?
Съвещаваме се по важни въпроси, които нямам право да разкривам.
Тайна ли са?
И... опасни?
Уви, не мога да ви кажа.
Дами и господа, вечерята е...
Вижте!
Д-р Франклин.
Каква чест.
- Синът ми Жак.
Обичате драматичните появи.
Простете ми, че закъснях, бях задържан.
От дама или от властите?
- Може би и двете.
Скъпи родители, простете ми за...
Вониш на алкохол, измий се!
Да влезем вътре.
Хайде, всички, веднага.
Ако обичате.
Надявам се, че не се разсейваш.
Защо го казваш?
- Тук сме с определена цел.
И аз съм бил на 17 години.
Жаден съм, сипи ми.
Чаровен е, нали?
Изпитвам странното желание да го фрасна по носа.
Дами и господа, почитаеми гости.
Нека всички заедно приветстваме
с добре дошли уважаемия д-р Франклин и внука му
в нашето скромно селско убежище.
Д-р Франклин, знайте, че на тази маса... и в това кралство...
ще откриете всеобщо благоволение към вашата страна.
Ще кажете ли няколко думи?
Ъъъ... Благодаря на всички.
Може би аз... доста стар...
- ...но научил, че с повече неща
секс по-добър от война.
От дългия си опит знам,
че дипломацията не трябва да бъде обсада, а преди всичко съблазън.
Мислете за Америка като за ухажвана девица.
Девица, която не търси услуги, а ги предоставя.
И няма нищо по-романтично
от зестра, голяма колкото половин земно полукълбо.
Ъъъ, не.
Надявам се това ухажване да бъде ползотворно.
За Америка и победата!
- Америка!
Мадам Шомон.
Ъъъ, Филаделфия?
Може ли да поговорим?
- Разбира се. Извинете ме.
Шомон направи предложение.
За пари или оръжия?
- Не, да му гостувате тук.
Разумно ще е да приемете.
- Ами Америка и победата?
Скъпи приятелю, класическото съблазняване отнема време.
Простете, мадам. Обезпокоих ви.
Никак даже.
Само исках малко тишина.
Сигурно и вие?
Двама могат да са тихи като един.
Свирите прекрасно.
Маестро Бокерини беше добър учител.
Не познавам тази творба.
Съчиних я току-що.
- Толкова лесно?
Чувствата раждат идеи, не смятате ли?
Де да беше така. При мен идеите се раждат с труд.
Точно това би казал един умен човек.
Мисля, че мадам е по-умна от мен.
О, не, не бих могла да бъда тъй остроумна пред толкова хора.
Затова ли свирите музика, която никой няма да чуе?
Нали вие я чухте?
Това не е ли достатъчно?
Бенджамин Франклин, мадам.
Доскоро работил в печатарския занаят в град Филаделфия.
Ан Луиз Брийон дьо Жуи от Паси.
Много ми е приятно.
Напълно ли си сигурен, момчето ми?
Хм. Добре тогава.
Подведе ме.
- Само зададох въпрос, а ти ми отговори.
Виновен ли съм?
- Това е софистика.
Не, това е шах.
Шахът учи на много полезни умения.
Предвидливост, съобразителност, предпазливост...
Да не проявяваш нетърпение, винаги да мислиш няколко хода напред.
И най-важното - да не припираш противника си.
Тогава не тракай по масата.
Видя ми се чаровно момиче.
Кое?
- Ъъъ...
Кунегонд? Така ли се казваше?
Откъде знаеш?
- Прекарах няколко приятни мига с майка й.
Нима?
- Може би има как да се виждате по-често.
И как?
Мосю Шомон ни покани да му погостуваме във Валентиноа.
Тук ми харесва.
- Семейство Брийон ще ни бъдат съседи.
Само на няколко крачки.
- Пак кроиш нещо.
Кроя как да доставя оръдия, пушки, кораби и войници на Съединените щати.
А мосю Шомон може да ми помогне.
- Не, кроиш нещо друго.
"Приятни мигове".
- Пардон?
Каза, че си прекарал приятни мигове с майка й.
Говорех в най-общ смисъл.
- О, никога не говориш в общ смисъл.
Ти си един много недоверчив младеж.
- Нали съм ти внук.
Безспорно превъзхожда настоящата френска картография.
Предай го на граф Дьо Вержен.
Нали не ни искат във Версай?
- Само мен.
Но един млад американец с прямо изражение, дошъл да продължи образованието си...
Кой би му отказал?
- Външният министър, например.
Няма да откаже. Мосю Бомарше е уредил нещата.
Въпросът е само дали ще се постараеш.
Няма да те разочаровам, дядо.
- Така те искам. Дай му това.
Предай го лично на граф Дьо Вержен.
На никой друг.
Разбираш какво целим, нали?
Играем шах.
По какъв въпрос?
Ъъъ, графът...
- За какво ви е?
Кралицата!
Игла! Игла!
Ето там.
Благодаря.
Бъдете сигурен, графът ще получи съобщението.
Простете, но дядо ми заръча
да предам писмото лично на граф Дьо Вержен.
Министърът е много зает.
- А...
Ще почакам.
Незабавно трябва да го видя.
- Първо си запишете час, маркизе.
Ако обичате.
Графе.
Внукът на д-р Франклин иска да ви предаде съобщение.
Тук е и маркиз Дьо Лафайет.
- Пак ли той!
Доведете момчето.
И вие ли при граф Дьо Вержен?
- Ъъъ, пардон.
Министърът ще ви приеме.
Ако обичате...
Графе, кога ще уважите молбата ми?
- Когато му дойде времето, маркизе.
Каузата на свободата не може да чака.
- Извинете, имам работа с този младеж.
Носите ми съобщение?
Елате пак утре сутринта, ще получите отговор.
Дотогава останете тук като наш гост.
Благодаря ви, но ме чакат в Париж.
Настойникът ви едва ли ще е против да ви остави под наша опека.
Само трябва да си мълчите относно повода за вашето посещение.
Разбрахте ли?
Ах.
- Г-н секретар.
Маркизе, този гост идва за пръв път във Франция и в двора.
Разчитам на вас да го запознаете с обичаите ни.
Мари-Жозеф-Пол-Ив-Рош-Жилбер дю Мотие, маркиз дьо Лафайет, на вашите услуги.
Темпъл Фр...
Ъъъ, Уилям Темпъл.
Американец ли сте?
- Да. Ъъъ... уи.
Значи сме приятели.
- Върнете го тук точно в 12 ч. утре.
В 12 ч., разбрано.
- Хм. Минете оттук.
Молбата ми до краля?
- Чакам ви по обед.
Маркизе.
Приятелю, казват, че в горите на Охайо може да вървиш с дни, без да видиш небето.
Вярно ли е?
- Възможно е.
Ще отида лично да се уверя.
Защо имаш толкова имена?
Моля?
- Имена.
Жозеф, Пол... Имена.
- А!
Да, да. Значи...
Много мои предци са, ъъъ... загинали в битка.
Майка ми искала да измоли небесна закрила за мен.
И затова - Мари-Жозеф-Пол-Ив-Рош-Жилбер дю Мотие.
А аз как да те наричам?
- Жилбер.
Жилбер. Ъъъ, Темпъл.
Темпъл. Като... "храм".
Ъъъ...
- Приятно ми е, Темпъл.
И на мен.
А това какво е?
Дрехите ми.
А, не.
Не. Не, не.
Вземете точни мерки. Трябва ни силует на мъж, не на плужек.
Перуката дойде ли? Само без виолетовия. Ще пробваме зеления, стои по-добре.
- Да.
Отнемете малко тук, за да има по-впечатляващ силует.
Не е много висок.
Да, тези са интересни.
Така е добре.
А тези? Да, стават.
Тук се пие шампанско. Шампанско.
И, ъъъ... Не се заглеждай. Нека другите да ни гледат.
Насам, маркиз Дьо Лафайет.
- Аз ще го питам.
Познаваш ли ген. Вашингтон?
- Не, но бих искал.
Ние... дойдем... в Америка. Сегюр, Ноай, Лафайет. И... се бием.
Бием се за Вашингтон, за свобода!
Най-вече за слава.
- И чест.
И за да убиваме англичани!
Братовчед ми от село е луда глава. Има буйна кръв.
Мразим англичаните.
Те... убили, ъъъ, мой баща.
Не бъди толкова мрачен.
Кажи, харесваш ли Париж?
- Ъъъ, уи.
Но съм тук само от няколко седмици...
Кралският двор и тъпите му ритуали са пълна скука.
Кралят... Как се казва?
Не дава.
- Не дава да се бием за Америка.
Но аз...
Аз купи кораб.
По-тихо, тук всеки може да е доносник.
Ей, шпиони! Поздравете нашия американски приятел!
Умниците мислят, че си напуснал Америка
и си дошъл в Париж да изкараш старините си като французин.
Догадките не ми вредят, така че няма нужда да ги оборвам.
Ако някой иска услуга, кажи, че съм неразположен.
Виж ти! Влезте, млади благороднико.
Къде беше...
Какво си облякъл?
- Подарък от Жилбер.
Кой е Жилбер и защо ти подарява дрехи?
Маркиз или граф. Не помня вече.
Но е добър човек. Гори от желание да се бие за Америка.
Смята да купи...
- Носиш ли отговор от мосю Дьо Вержен?
А...
И облечи нещо по-подходящо за положението ти.
Така се обличат в двора.
- Нито сме в двора, нито сме французи.
Да сложа кожена шапка?
- Ако много знаеш, ще сложиш пранги!
Ъъъ, писмото. Писмото.
Министър Дьо Вержен приветства възможността за беседа.
Хм.
Среднощна задача.
Какво?
Ах, ти, негоднико.
{\an8}ВЕРСАЙ ПАРИЖ
Май не си разбрал.
Инструкциите бяха ясни.
При предишното такова тайно излизане
ми задигнаха портфейла и се уредих със срамни въшки.
Някой път ще ми разкажеш по-подробно.
О. Ето го стария Диоген.
Ако все още търси честен човек, ще остане разочарован.
Д-р Франклин?
- Да.
Оттук, моля.
Само вие.
Ще си намеря някаква занимавка.
Сам ли дойде?
- Не, с един господин.
Предложи му чай и се погрижи да стои в каретата.
Да, ефенди.
Нали не сте изпратили това на шега?
Защо да го правя?
За да напомните на Франция какво вече не притежава.
Нужно ли е да й припомням?
С удоволствие бих ви приел, д-р Франклин,
стига да бяхте тук.
А за мен би било чест да се запознаем, граф Дьо Вержен,
ако се срещнем някога.
Но след като беседата ни е изцяло въображаема,
можем да обсъждаме каквото си пожелаем, нали?
Благоразумният човек трябва да укротява дори фантазиите си.
Щом е така, да говорим реалистично.
- Добре.
При последното ви посещение във Франция бяхте верен поданик на Британската корона,
убеден в английското превъзходство.
Каква полза от опита, ако човек не може да се поучи от него?
И какво научихте?
Че предпочитам свободата пред робството и да съм гражданин вместо васал.
Франция не е република.
Защо нашият крал да е за предпочитане пред вашия?
С помощта на крал Луи можем да победим англичаните.
Това ще бъде от полза и за монархията, и за републиката.
Ако позволите.
Преди 20 години всичко това беше Нова Франция.
Загубено във войни с Великобритания.
Няма нищо по-удовлетворяващо от отплата за унижението.
И каква ще е цената на това удовлетворение?
Договор за военен съюз, заем от два милиона ливри
и приятелството на една благодарна страна.
Но Америка не е страна,
а просто градчета, натикани между океан и гори.
А какво са англичаните без нас? Магазинери на остров?
Без тях ние ще процъфтяваме,
а те ще повехнат без монопола върху нашата търговия.
С нас можете да търгувате, а с тях - само да воювате.
Нима очаквате да повярвам, че вече не сте взели решение?
Синът ви.
Моля?
- Бащата на мосю Темпъл.
Хвърлен е в американски затвор, нали?
Щом знаете каква е съдбата му, защо питате?
Обвинен е в преданост към английския крал. Изменник на вашия Конгрес.
Ще гласувате ли да го обесят?
Искате да ме засегнете ли?
- На кого сте предан, д-р Франклин?
Как да съм сигурен, че опитът ви няма пак да ви накара да се отметнете?
Дошъл съм тази вечер не като нечий баща,
а като представител на Съединените щати.
Не представихте писмо от Конгреса, нямате официално звание.
Има само тайнственост и посредници.
Армията ви е загубила почти всяка кампания, в която е участвала.
Каква позиция бихте заели на мое място?
Бих изброил слабостите на противника си.
Бих прозрял безсмислието на неговите усилия.
И бих обмислил как най-умело да обърна ситуацията в моя полза.
Д-р Франклин, отдавна ви се възхищавам и очаквам с нетърпение да се срещнем.
Договори ли съюз?
- Не, предстои ни битка.
Превод на субтитрите Живко Тодоров