Feast of Love (2007) Свали субтитрите
Грег Киниър
ЛЮБОВЕН ПИР
Рада Мичъл Били Бърк
Селма Блеър Алекса Давалос
Тоби Хемингуей Стана Катич
Ерика Марозан
със специалното участие на Джейн Алекзандър и Фред Уорд
Хари?
- Всичко е наред, Естер.
Не мога да заспя.
Музика Стивън Траск
Има една легенда за гръцките богове.
Били отегчени и затова създали хората.
Но все още били отегчени и затова създали любовта.
И понеже повече не им било скучно,
решили самите те да опитат любовта.
Накрая създали смеха.
Само така можели да понесат любовта.
По романа на Чарлз Бакстър
Режисьор Робърт Бентън
18 месеца по-рано
Хари!
- Брадли?
Защо не си в кафенето?
- Взех си малко почивка.
Днес жена ми играе софтбол.
Скъпа!
Запознай се с професор Стивънсън. Хари, това е Катрин.
Приятно ми е.
- Той е редовен клиент в кафенето.
Изглежда много упорита.
- И още как!
Изчакай да хвърли, миличка!
Давай!
Дори не си го помисляй!
Не беше никак зле, а?
- Не беше зле.
Внимавай! Давай!
Бях те предупредила.
Съжалявам, че изгубихме.
- Така е, обаче ми кажи -
ако изведнъж ще приемаме този спорт сериозно,
защо ние сме с панталони, а вие още сте по шорти?
Защото сме горещи мацки.
Страхотна игра!
- Благодаря.
Седни при нас.
- Защо не?
Беше наистина добра, много си атлетична.
Здрасти. Аз съм Джени.
- Катрин. Приятно ми е.
Аз съм Брадли Смит - нейната половинка.
А това е Хари Стивънсън.
- Приятно ми е.
Откога сте женени?
- Почти...
Шест години и малко отгоре.
Отивам да пусна нещо от джукбокса. Ще ми пазиш ли мястото?
Виж какво ще ти кажа, Дейв,
те приемат играта насериозно. Тренират три пъти седмично.
Да, така се прави.
Ако беше постоянствал, и от теб щеше да излезе свестен студент.
Здрасти.
Не е зле.
- Но не е и добре.
Това не мога да го повярвам.
Не го приемам. Извинете...
Чуваш ли песента?
Тя е от Джени за Катрин.
Отсега нататък това ще е нашата песен.
555-289...
Как беше разходката? Изтървах ли нещо?
Приятен бриз, игра на софтбол...
И две жени, които се влюбват.
Една в друга ли?
- Едната е омъжена.
Интересно, че никой не забеляза.
Дори съпругът й, който беше до нея.
Съжалявам, че съм го пропуснала.
- Обзалагам се, че и той ще съжалява.
Казва се Брадли Смит.
Беше съученик на Арън.
Добро утро, професоре!
Къде е Брадли?
- Обади се, че ще закъснее малко.
Без да надничаш.
И така... Готова ли си?
О, божичко! Забрави! Там не влизам!
Миличка, това наистина е важно.
- Защо ми го причиняваш?
Не можеш цял живот да се страхуваш от кученца.
Напротив, мога! Мразя кучетата. Те хапят.
Няма да те ухапят. Те са в клетки, честна дума!
Няма значение.
- Добре, виж...
Просто... направи една крачка.
Ще влезем да погледнем и ако се притесняваш, ще излезем.
Погледни само.
Виждаш ли колко са милички?
Просто му кажи "здрасти".
Здравей, Отис.
- Отис ли?
На такъв ми прилича.
Здрасти, Софи! Красавица си ти.
Хей, Гордън, не унивай. Все някой ще те вземе.
Рандълф се нуждае от подстрижка.
Този...
Този е Брадли.
Брадли, запознай се с Брадли.
Тя беше права. Това куче...
Изглежда точно като мен.
Не ми ли каза, че жена ти се страхува от кучета?
Не, вече не се страхува. Излекувах я.
Мисля, че Катрин се опитваше да ми изпрати подсъзнателно послание.
Мисля, че ми казваше, че иска онова куче.
Кучето, което кръсти на мен.
Като подарък, може би за рождения й ден.
Всъщност съм сигурен. Ти как мислиш?
Бих действал предпазливо.
- Не разбираш. Имаме нужда от куче.
Все й повтарям, че трябва да си родим бебе, но тя твърди, че не е готова.
Брадли, ако вземеш онова куче,
все едно й казваш, че я познаваш по-добре, отколкото познава себе си.
Е, и?
- Ами...
Дано да си прав.
Знаеш ли, идва ми да ида и да прибера онова кутре, преди някой да го е взел.
Ами направи го тогава.
Мислиш ли?
- Веднъж се живее. Вероятно.
Хари?
- Защо ме питаш? Вече си решил.
Е, не съвсем...
Случайно да предлагате работа?
- Ами да!
Искам да кажа... Ако вас ви устройва.
Имате ли някакъв опит в тази работа?
- Не.
Аз също нямах опит в началото.
- Обичате ли кафе?
Не особено.
- Ще се научи да го харесва.
Защо точно тук?
- Не знам...
Усетих хармонични вибрации.
- Права е! И аз така.
Брадли...
Ако не наемеш момичето, може да изгубиш Оскар.
А ако го изгубиш, кой ще работи тук, докато ти отидеш за кучето?
Наета сте. Дръжте фронта.
Дай ми ключовете!
- Благодаря ви!
Ало?
Здрасти...
Понякога не разбираш, че си прекосил границата,
докато не се озовеш от другата страна.
Разбира се, тогава вече е твърде късно.
Настани ли се?
Не се притеснявай.
- Кой казва, че се притеснявам?
Сигурно е странно да си омъжена и изведнъж да си паднеш по жена.
Кой каза, че съм си паднала...
- Вижда се в очите ти.
Големи, красиви, лешникови очи.
С теб ни очакват големи приключения.
Ще бъдем Катрин и Джени...
Джени и Катрин...
Как се казваш?
- Клое Барлоу.
Клое...
Кръстена съм Клоуи, но малко го модифицирах.
Наистина?
- Аха.
Знаеш ли, Клое...
Наистина си красива.
Казвал ли ти го е някой?
Мисля, че плаша мъжете, защото съм много крайна.
За мен не се безпокой в това отношение.
Наистина ли?
- Наистина.
За втори път тази седмица!
Да, какво съвпадение.
Да не са пак две жени?
- Не, този път нещо традиционно.
Всъщност, чиста класика. Като Ромео и Жулиета.
Щом се спогледаха, съдбите им се свързаха завинаги.
Животът им вече никога няма да бъде същият.
А нима ти не се влюбваш от пръв поглед?
Твърде късно, мила моя, вече го направих.
Днес говори ли с декана?
Ако ще преподаваш отново от следващия семестър, трябва да го уведомиш.
Наясно съм с това.
Нали знаеш как всяка връзка си има нещо като идеалния ден?
Какво имаш предвид?
- Ами, просто...
Един ден, който години по-късно се откроява сред всички останали.
Не че тогава си спечелил от тотото или нещо такова...
Просто един обикновен ден, но някак съвършен.
Днешният ден е такъв.
Извини ме.
Да, знам... Аз също.
Я, интересно!
- Моля те, Аги!
Нека остане само до петък - рожденият ден на Катрин.
Катрин се страхува от кучета.
- Вече не. Водих я в кучкарника.
Пък и нали заради това са връзките? За да преодолееш страховете си.
Казва се Брадли Джуниър.
Сам ли успя да го измислиш?
- Не, многознайке!
Били, чичо ти Брадли е довел един приятел.
Но само до петък.
Я виж.
Изнесли са се с цялата си покъщнина.
Досега не бях чувала такива крясъци.
Носачите им казали да млъкнат, иначе щели да изхвърлят всичко на улицата.
Когато дойдоха да живеят тук, казах, че не съм виждал по-щастлива двойка.
Казвах ли ти аз? Само заради къщата е.
Прокълната е.
Сега пък къщата била прокълната. Всичко е заради хората.
Жокей ли си?
- Бях.
Много отдавна.
Това е майка ми. Напусна ни, когато бях в гимназията.
Бухалката я прогони.
- Бухалката?
Това е баща ми. Казва се Батолд.
Викат му "Бухалката", което явно значи нещо, нали?
Изкарва си хляба, като взривява дънери.
После се прибира, сеща се за майка ми и...
Напива се до безсъзнание.
Твое ли е?
Мама ми го подари, когато бях малък.
С него ли спиш?
- Да.
Толкова ли е лошо? Много е гушкав.
Бивш жокей и наркоман, който спи с плюшено мече.
Няма нищо по-възбуждащо.
Защо смяташ, че съм наркоман?
Риби ли си? С асцендент Дева?
Какво използваше? Кока?
Екстази?
Хероин?
- Защо пък не?
Защо го отказа?
Защо смяташ, че съм го отказал?
Добре, де. Риби съм с асцендент Дева.
- Много добре!
Една нощ сънувах нещо. Бях се надрусал.
Някаква африканска маймуна ми шептеше страхотии.
Каза ми, че ако не се изчистя, ще умра млад -
от свръхдоза в някоя уличка върху купчина боклук.
На другата сутрин се събудих...
И отидох на първата сбирка на наркомани.
Беше преди седем месеца и две седмици.
Мога да ти докажа.
Имам жетон за шест месеца.
Хубаво.
- Уплаших ли те?
Повечето наркомани, дори повече никога да не използват дрога,
това е без значение.
Те така или иначе са изгубени. Вече са зомбирани.
Но има и такива, които след всички места, където са били,
и след всички поразии, които са направили,
успяват да се измъкнат.
И вече са по-добри хора, отколкото преди да започнат да се дрогират.
Това си ти.
Къде е тоалетната?
- През коридора.
По дяволите, разкарай това момиче, Оскар!
Махай се!
- Разкарай я веднага!
Трябваше да те предупредя. Не го очаквах толкова рано.
Това да не ти е мотел?
- Добре, чух те!
Да излезем през прозореца.
- Не!
Ще излезем, откъдето сме влезли.
Готова ли си?
Здрасти, госпожичке.
- Приятно ми е. Казвам се Клое.
Да не си припарила повече тук, без да съм те канил. Иначе не отговарям.
Чу ли ме?
Не се страхувай. Той е един долен кучи син.
Но и аз мога да бъда такъв.
Ще те защитя от всичко.
Брадли, трябва да поговорим.
- Един момент...
Много мило.
Честит рожден ден, скъпа.
Това е куче.
Не, не... Това е кучето!
Това е Брадли Джуниър, кучето, което си хареса.
Но аз мразя кучета и ти го знаеш.
- О, не... Ти обичаш кучета...
Бих казала всичко, само за да се измъкна от онова място!
Не искам никакво куче!
И ти го знаеш, но въпреки това ми взе, защото...
Добре, успокой се...
- Ти нямаш представа коя съм аз.
Все едно съм невидима за теб!
Какъв цвят са очите ми, Брадли?
- Какво?
Да, какъв цвят са очите ми?
Зелени.
- Лешникови!
Очите ми са лешниковокафеви. А уж си художник!
Добре, но имат зеленикаволешников оттенък...
Защо се разстройваш от едно куче?
Не става въпрос само за кучето или за очите ми, а за всичко!
Не мога да издържа и ден повече. Все едно не съществувам!
Какво, тръгваш ли си?
- А, ето че ме чу!
Къде си тръгнала с тези неща?
- Помниш ли онова момиче на масата ни?
Която те изкара от играта?
- Е, не изкара само мен.
Но ти няма как да знаеш, защото главата ти е завряна в задника.
Какво, приятелки ли станахте?
Сбогом, Брадли.
Щом й е писано да е с жена, така да бъде.
Но не мога да се отърва от мисълта, че аз съм го причинил с нещо.
Да съм я отказал от мъжете завинаги.
Но с какво?
Никога не съм й изневерявал.
Не съм я лъгал.
Правех любов с нея регулярно.
Просто се е влюбила. Това е.
В един момент е била омъжена, а в следващия се е появила тази жена.
И не е могла да я пренебрегне, колкото и да се е опитвала.
А ти откъде знаеш?
Бях там, когато се запознаха. Ти също.
Брадли, съсредоточи се върху простите удоволствия.
Нали се сещаш - дребните радости.
Какво например?
Не съм аз този, който да ти каже.
Поне не съм оплешивял, нали така?
- Това е добро начало.
Имам и това местенце.
- С най-доброто еспресо в Портланд!
Имам си и кученце...
- Верен спътник.
Наистина съжалявам, но ще задържим кучето, Брадли.
Агата, това е моето куче!
- Вече не. То се привърза към нас.
Сега се казва Гъмбо.
- Чакай малко...
Имахме договорка.
- Но нещата се промениха.
Страшно съжалявам, Брадли, но Били обикна кучето, а и ние също...
Не ми говори за любов, става ли? Жена ми ме напусна.
Да, знам...
- Заради друга жена. Сам съм.
Искам си кучето. Трябва ми!
Сърцето ми се къса, миличък. Катрин е една себична кучка.
Върви право в кучкарника и си вземи друго куче.
Имахме договорка!
- Знам, но се отказвам.
Анулирам договорката ни.
- Имам нужда от това куче, моля те.
Не се шегувам. Става въпрос за душевното ми здраве.
Знам. Наистина съжалявам, Брадли, но...
Като майка на Били на първо място съм отговорна за него. Успех.
Аги!
Здравей, Брадли!
Как си, а? Толкова ми липсваше!
Чичо Брадли?
Как си, Били? Ела насам, хайде.
Трябва да поговорим. Как си?
Мама я няма.
- Да, знам. Аз само...
Не знам дали си чул, но...
Леля ти Катрин отиде на едно място...
Обаче там не пускат момчета.
Сега съм сам самичък на този свят.
И имам нужда от Брадли Джуниър.
- Кой?
Бонкърс.
- Този пък кой е?
Бинго - кучето! Имам нужда от него.
- Но то е мое.
Да, знам. Когато пораснеш още малко, ще си поговорим за договорките.
Но чуй сега - виж това.
Искам да отидеш и да си купиш чисто ново куче.
За моя сметка, става ли?
- Но тези пари не стигат.
Напротив, стигат.
- Не, не стигат.
Добре, добре...
С тези можеш да си купиш и кон.
- Пак не стигат.
Били!
- Мамо!
Това колата на чичо ти Брадли ли е?
Ще задържа каишката.
Вземам и това.
Във вестника пишеше, че ще има метеорен дъжд.
Мисля, че оттук ще се вижда най-добре.
Нали знаеш богаташите какви вестибюли имат?
И как слагат там едни такива старинни часовници...
В нещо като фоайе?
- Да, точно като фоайе.
Това е бъдещето, ясно? Представи си сега това...
Оскар от бъдещето...
Прибирам се вкъщи след хубавата си работа, която съм си избрал.
А аз къде съм?
- Ти ли?
Ти си в къщата.
Заедно ли живеем?
- Разбира се, че как иначе.
Каква е къщата?
- Огромна.
Отварям пощата и е пълна с шибани сметки. Страхотия.
Зъболекар, ипотека, ток...
Също за оня, дето ти преглежда очите...
Офталмолог?
- Да, и от него има сметка.
Ти си във фоайето.
Поглеждаш през прозореца и виждаш мен.
Виждаш ли лицето ми?
- Да.
Изглеждам ли уплашен?
- Не, изглеждаш щастлив.
А знаеш ли защо?
Защото мога да платя онези сметки.
Имаме купища пари и не се боя от нищо.
Добре, сега е твой ред.
Мой ред за какво?
- За бъдещето.
Затвори очи.
Какво виждаш?
Нищо.
- Просто погледни.
Добре. Във фоайето виждам...
Виждам маса и...
И стълбище.
- Отлично.
Качвам се по стълбите.
Стигна ли горе?
- Почти.
Какво има горе?
Виж, Оскар...
Деца...
Толкова са много, че не мога да ги преброя.
Това са нашите деца.
Надявах се да го кажеш.
Наистина ли?
- Нали ти казах...
Не се страхувам от нищо.
Мъжът, който живее сам, е нещо като цар.
За жалост, царството му е малко и с оскъдни възможности за утеха.
Един ден Брадли вдигна поглед от вестника си и осъзна, че...
никой не изгаряше за него.
Чувствам, че ми е време да продължа живота си.
Да оставя миналото зад себе си.
- Това е положителна стъпка, приятелю.
Знаеш ли...
- Трябва да вървя.
Здравейте!
Едно кафе. Голямо, чисто, за вкъщи. Благодаря.
Май съм ви виждал тук и преди.
- Възможно е.
Заповядайте.
- Мерси.
Къща ли си търсите?
- Всъщност продавам.
Ами вие?
- Какво аз?
Не си ли търсите къща?
Под наем, може би.
- Наистина ли?
Седнете.
С колко спални?
Две. Една за мен...
И може би още една за ателие - понякога рисувам.
Там, където живея в момента, е идеално, само дето...
Там витаят спомените ми за една жена.
Лесбийка.
Жена ми ме напусна заради друга жена.
Разбирам.
Мамка му!
- Често се случва.
Всъщност, доста често.
Казаха, че този път бурята ще е силна, но аз не повярвах.
Изглежда, всичко е под контрол.
- Така ли мислите?
Възразявате ли да запаля?
Не... Обаче съм чувал, че били вредни за здравето.
Не, тези са органични.
А, значи тези лекуват от рак.
- Точно.
Виж ти. Страхотно.
- Не и според бившата ми жена.
Тя каза, че главата ми така била навряна в задника ми,
че изобщо не съм я забелязвал.
А беше ли права?
Опасявам се, че да.
Значи вие сте от честните.
- Прекалено дори.
Даяна Кроче.
Аз съм Брадли Смит.
Много ми беше приятно, Брадли, но имам ангажимент.
Обади ми се.
Божичко, Дейвид, виното е превъзходно!
Искаш ли една чаша?
Доста си бърз.
Бързаш ли за някъде?
- Да, трябва да вървя, съжалявам.
Заседание ли имаш?
- Колата на Керън е на сервиз.
Трябва да взема сина си, а имам само десет минути. Слушай...
Вторник. По обяд. Ще донеса по-хубаво вино и обяд. Обещавам.
Наистина съжалявам.
Не мога.
- Какво имаш предвид?
Имам уговорка да покажа една къща.
Не можеш ли да я отмениш?
- Не, тя е с човек, когото срещнах.
Брадли Смит. Има малко кафене - "Джитърс".
Само тогава е свободен.
Добре.
Ще ти звънна утре. Чао.
Защо го каза?
Оскар, искам...
По дяволите!
Тая шибана кучка!
Добро утро.
- Здрасти.
Миличка, така не става.
Ще трябва да си намерите самостоятелна квартира.
Работя по въпроса.
Тези не можем да си ги позволим.
Знам как да изкарате малко пари с Оскар.
Заповядайте.
Благодаря.
Имам нужда от съвет.
- Разбира се.
С Оскар ни направиха оферта.
- Така ли?
И ако ще правим този... запис...
Така или иначе го правим постоянно.
Може да изкараме и хиляда долара, ако хората си го поръчват.
О, да. Ще си го поръчват разни слепи хора.
Да го направим ли?
Не си ми казала какво мислиш ти по въпроса.
Ако го правехме само заради пари, тогава нямаше да е редно.
Какво има?
Нещо не е наред ли?
Днес едно младо момиче ме помоли за съвет.
Опитваше се да реши дали с приятеля й да направят...
порнографски филм.
Дано си й казал "не".
- Не съм.
Опитах се да я накарам да види нещата в перспектива.
Задавах й въпроси... Бях същински Сократ.
Така че тя сама да реши.
По същия начин говорех и с Арън.
Скъпи...
- Ами ако не бях постъпил така?
Ами ако бях заел по-твърда позиция?
Ами ако просто му бях казал - това е правилно, а това - грешно?
Той не ми беше студент, за Бога! Беше ми син!
Погледни ме.
Хари, моля те.
Ти бе прекрасен баща! С нищо...
С нищо не би могъл да го спреш.
- Това не го знаеш.
Не знаем какво би могло да се случи.
Нали?
О, Хари...
Харесва ли ти?
- Аха.
Почти точно, каквото поиска.
Една спалня плюс ателие.
Това, което трябва да знаеш за мястото...
Трябва да знам дали снощи ти беше забавно.
Да, прекарах добре.
- Я повтори, че не чух.
Винаги ни е добре заедно.
Как така не си се омъжвала досега?
Ще ме изслушаш ли за минутка?
Собственикът ще поеме втора ипотека, което означава...
Защото досега не си срещала любвеобилен човек като мен ли?
Смяташ ли да си купуваш къща или само се задяваш с мен?
Идеална е.
Наистина.
Вземам я.
Сериозно ли?
- Божичко, ще си купувам къща!
Наистина много ми харесва. Идеална е за теб.
Казвал ли съм ти колко съм благодарен, че се появи в живота ми?
И без мен щеше да си намериш къща.
- Нямах предвид това.
Това беше, народе.
Великолепно беше.
Що за противен навик?
Как е приятелят ти?
- Добре е.
Благодаря за интереса.
Трябва да знам нещо.
Какво намираш в него?
Не е глупав или невнимателен.
Не е неприятен, нито буен...
Не е скучен или досаден.
Не е немарлив, не е безработен
и също така не е грозен.
Липсата на дисквалифициращи черти е рядко и прекрасно нещо.
Споменах ли, че освен това не е и женен?
Това ме радва.
Да те видя отново да работиш.
Помислих, че работиш над книгата си.
- Не, само едно писмо.
Удължаваш си отпуската?
- За неопределено време.
Но аз мислех...
- Размислих.
Едва ли ще съм им от особена полза.
- Не ставай смешен. Това са деца.
Още по-основателна причина да не им се пречкам.
Да ти помогна?
Не, благодаря.
Как си ги платила тия?
Продаваш моите вещи.
- Не съм крадец.
Тогава къде ми е възглавницата, кучко?
- Каква възглавница?
Жена ми ми я подари в Атлантик Сити.
- Не знам за какво говорите.
Ясна си ми, курво.
Кълна се, не съм вземала нищо от дома ви.
Освен Оскар, но той не е ваша собственост.
Хубаво личице.
Ще бъде жалко да го порна.
Давай. И ще лежиш в затвора до края на шибания си живот.
Пак ще се видим.
Май си имаш доста вещи.
Хубаво е. Откъде го намери?
Има ли някой вкъщи?
- Хари!
Какво правиш тук?
- От 28 години не съм мърдал оттук.
Живея в съседната къща.
Тук ли? Това е фантастично!
Как не сме го разбрали досега?
- И по-странни неща стават.
Подарък за добре дошъл.
Ще направя сефтето на хладилника.
- Става и да подпираш вратата с нея.
Скъпа, ела да те запозная с един човек.
Невероятно! Страшно харесвам тази улица и цялата околност.
Трябва да ти споделя нещо.
Тази къща...
Тя си има история.
С годините наблюдавахме щастливи млади двойки да се нанасят
и за нула време се хващаха за гушите.
След няколко седмици или месеци се изнасяха. Поотделно.
Това се случи три последователни пъти.
Аз съм човек на логиката и смятам, че е съвпадение.
Но Естер, съпругата ми...
Тя смята, че тук са намесени свръхестествени сили.
Според нея къщата е прокълната.
Здравейте!
Даяна, това е проф. Хари Стивънсън.
- Приятно ми е да се запознаем.
Гледай ти... По-красива сте, дори отколкото в дъжда.
Как е възможно такава жена да не е обвързана?
Ами, имам невъзможно високи изисквания.
Значи смятате, че в къщата витаят духове?
Поне жена ми смята така.
Няма проблем, не се страхуваме от призраци.
Какво стана? Говори ли с онзи за видеото? Какво каза той?
По-спокойно, де.
- Какво каза той?
Само толкова ли? 240 долара?
- Никой не си го поръчва.
Какво искаш да кажеш?
- Не е достатъчно пикантно.
Какво?
- Така каза той.
Но ти сама каза, че е супер.
- Да, знам, но...
Аз съм само едно момиче.
Той каза, че сте твърде влюбени, че се смеете и тем подобни.
Вероятно при порното това е проблем.
Не стигат за къща с фоайе.
Всички си имаме мечти. Аз например искам нови цици.
Кажи на приятеля си, че е задник.
Оставих си велосипеда отвън. В безопасност ли е?
Лоръл и Харди казват "да".
Гледане на Таро - 12 долара, гледане на ръка - 12 долара,
гарантирано предсказване на бъдещето - 20 долара.
Ясно, не мога да получа бъдеще безплатно.
Казвай, миличка, какво те интересува?
Имам приятел... Оскар.
Хубаво момче, почти красавец. За него ли става въпрос?
Ще започнем с гледане на ръка. Седни там.
Кога Оскар е преминал отвъд?
Да е преминал? В смисъл, че е умрял ли?
Не, Оскар си е жив и здрав. Добре е.
Нека да попитаме картите.
Виждала съм и по-добри карти, това е сигурно.
Миличка...
Важно е бъдещето да се приема с едно наум.
Кажете ми истината, г-жо Магаролиън.
И Лоръл, и Харди ми казват, че...
Перспективите му за бъдещето не са особено добри.
Не видях кой знае какво от бъдещето, затова ти връщам част от парите.
На връщане купи на Оскар два чийзбургера с пържени картофки.
Ще го зарадваш.
Ако го обичаш истински...
Човек не може да задържи друг човек жив.
Повярвай ми.
Оскар?
Оскар, събуди се!
- Какво...
Здрасти...
Какво е това.
- Взех ти чийзбургери.
Колко мило. Тъкмо сънувах чийзбургери.
Ожени се за мен.
Моля?
- Хайде да се оженим. Аз и ти.
Така ли?
Аха. Да.
Разбира се, че ще се оженя за теб.
Извини се, че не може да дойде. Пише някаква оферта.
Изгаря от желание да се запознаете.
Доколкото я зърнах, изглежда страхотно.
Така си е. Не знам какво толкова намира в мен.
Сигурно вътрешната ти красота.
- Или безплатното кафе...
Чувствам се като най-големия късметлия.
Тя е като природна стихия. Толкова е умна...
И е толкова секси и непредсказуема.
Все едно живея с някакво диво животно или...
Както и да е.
Дейвид?
Брадли ми предложи да се омъжа за него.
Брадли - онзи с кафето.
А ти какво отговори? Как се измъкна?
Всъщност не съм се измъквала.
Приех.
Как така си приела? Ти...
Ще се омъжиш за него, така ли?
Знаеш, че ще го съсипеш.
Така правиш със свестните мъже. Познавам те.
Стига, не съм толкова лоша.
- Напротив. С теб сме еднакви.
Ние сме подли, проклети...
- Сериозно?
Когато съм с Брадли, съм добра.
Всъщност, аз съм добър човек... понякога.
Щом си толкова свястна, какво правиш тук с мен?
Правим секс. Нали това правим с теб - правим секс и пием вино.
Пием вино и правим секс.
Е, добре. Ако ще се жениш за тоя...
- Да, ще се женя.
Щом ще се жениш, не би ли трябвало поне да опиташ да си само с него?
Ти си този с халката, а не аз.
Не е същото.
- Напротив.
Ще се жениш, а дори не се опитваш да си му вярна!
Бях верен на Карън 11 шибани години!
Дадох всичко от себе си за този брак. А ти какво си му дала на този, а?
Дейвид, аз приключих.
- Обичаш ли го?
Намирам го за изключително обичлив.
Не те питах това. Обичаш ли го?
- Не знам, Дейвид. Предполагам...
Събуди се, мамка му!
Какво ти става?
- Махай се оттук!
Разкарай се от къщата ми!
- Не.
Ще се жениш, без дори да си влюбена. Заслужаваше си шамара.
Пачавра.
Най-добре да изляза веднага. Така е най-добре и за двама ни.
Не си облечен.
- Пет пари не давам!
Дейвид...
- Не казвай нищо.
Може ли да спрем за мъничко и...
Нека поговорим.
- По-добре повече да не се виждаме.
Дейвид, моля те, не го казвай.
Правиш грешка, Даяна.
Огромна грешка.
А ти, Даяна, вземаш ли този мъж в радост и грижи,
в богатство и в бедност, в болест и здраве...
да го обичаш и почиташ от този ден нататък, докато смъртта ви раздели?
Да.
Сега можете да си размените халките.
Първо на теб...
- Готово.
По силата на правомощията ми ви обявявам за съпруг и съпруга.
Можете да целунете булката.
Де да можехме да правим така с всичко, което ни е неудобно -
да го сритваме в някоя цветна леха.
Хей, ти, с костюма!
Това е сватба, а не погребение. Какво има?
Не съм в много празнично настроение.
Знаеш ли какво ще ти помогне? Ако се престориш.
Хайде, нека им покажем.
Естер е възхитителна.
Ще трябва да се съглася с теб.
- Може ли да й имам доверие за Оскар?
Трудно е да се каже. Тя е страстна жена и си има нужди, нали разбираш.
Как така нямате деца?
Съжалявам, аз...
- Имахме.
Имахме син. Арън почина миналата година.
Свръхдоза хероин.
Ела да поседнем.
Много беше трудно да приемем смъртта му.
Почти толкова трудно, колкото факта, че...
Нямахме представа, че има проблем с наркотиците.
Той беше блестящ студент. Беше лекар.
Когато ни се обадиха от полицията, бяхме сигурни, че е станала грешка.
Имал е таен живот.
А аз не знам защо.
Опитвам се да го разбера всеки божи ден.
Първият знак...
Момента, който съм пропуснал.
Ще ти дам един съвет.
Веднага щом се омъжиш, си роди едно бебе.
А щом свършиш тази работа, си роди още едно. Нека да са поне две.
Разбра ли? Две.
Умно момиче.
Може ли да те попитам нещо?
- Давай.
С Оскар се нуждаем от родители.
Моите са мъртви, а Оскар си има само Бухалката.
Ще ни осиновите ли с Естер?
Нали разбираш, неофициално.
Разбирам. Трябва ти време.
Ти само си помисли.
Днес се поколеба. Защо така?
- Кога?
Към края на церемонията. Точно преди да кажеш "да".
Така ли?
Не си спомням.
Какъв ден, а?
Наздраве!
Обичам те, госпожо Смит.
Понякога ми се струва, че любовта е само трик, който ни играе природата.
Просто начин да се доведат още врещящи бебета на този свят.
А ти всъщност вярваш ли в това?
Понякога.
А аз мисля, че тя е всичко.
Единственият смисъл...
на този луд свят на илюзии, в който сме затворени...
Дано да не е така.
Лека нощ, скъпи.
Знам, че беше самотна.
Съжалявам.
Вече сме само двамата.
Някой ден ще остане само единият.
Мисълта за това е непоносима.
Затова трябва да се обичаме, колкото силно можем, сега.
Докато все още имаме тази възможност.
Обичам те.
Минаха шест седмици, а още не мога да си намирам нещата.
Нали не си оставял кашони в камиона?
- Не, не мисля.
Сигурно зловещата къща ми крие дрехите.
Иска да ме настрои срещу теб.
- Тогава не й позволявай.
Какво е това?
Доста е голяма. Сигурно е на някое бивше гадже.
Скъпи, преди теб не съм имала никого.
Ти си ми първият.
Не помниш ли колко бях уплашена през първата ни брачна нощ?
Не трябва ли да занесем нещо на партито?
Не се притеснявай, харесва ми как си облечен.
С вратовръзката ли да остана?
- Ти си най-хубавият мъж тук.
Благодаря ти, скъпа.
- Няма защо.
Слушай, по повод къщата...
Клоуи и Оскар си търсят къде да живеят.
Ако им намериш нещо хубаво, аз ще им помогна, но няма нужда да знаят.
Заела съм се. Мисля, че им намерих къща в чудесен... квартал.
Майкъл, радвам се да те видя. Как си?
Звучи добре. Добре ли си?
Ще взема нещо за пиене. Ти искаш ли?
- Само една бира.
Бяло вино.
- Много ви благодаря.
Даяна Кроче?
- Моля?
Карън Уотсън. Със съпруга ми Дейвид купихме от вас къща преди години.
Да, вярно.
Двуетажната, на Уолнът Стрийт.
- Точно така.
Доволни ли сте още от къщата?
- Аз - да.
Дейвид е много зает...
Не се задържа много вкъщи.
Съжалявам. Бихте ли ме извинили?
Излизаме и питам жена ми за посоката. Тя казва, че не знаела.
Качваме се в колата, въвеждам адреса в онази чудесийка и тръгвам.
А тя казва: "Завий надясно. Надясно."
Даяна?
Здравей, Дейвид.
Облякла си моята риза.
Да, точно така.
Искаш ли си я?
Не, вече е малко късно. Подарък ми е от Карън.
Не знаех. Пък и има стотици ризи като тази.
Обаче на тази й липсва едно копче от левия ръкавел.
Съжалявам за ужасната бъркотия, която сътворих.
Не се безпокой, всичко ще бъде наред.
Просто й кажи, че всичко между нас е било грешка и вече е приключило.
Тя те обича, ще ти прости.
Не е приключило.
Дейвид?
Трябва да си вървим.
Най-после се нанасяме.
- Да, нанасяме се.
Този последният ли е?
- Така мисля.
Гладен съм.
- Да ти сготвя ли нещо?
Прословутите ти печени филийки.
"Фоайе"
Здрасти, приятелче.
- Хубаво местенце си имаш.
Да, завари ни у дома.
Съжалявам, приятел.
Мислех, че мразиш спорта.
- Вярно ли е това, което чух?
Да.
Изнесъл си се?
Да.
На следващия ден след барбекюто.
Защо не ми се обади?
Защото си омъжена.
Гледа ли ме?
Какво има?
Мамка му...
- Да.
Сър, може ли да го взема?
Чувствам се като междинно стъпало за жените -
докато намерят нещо по-добро.
- Този път поне беше заради мъж.
Мислех, че това е някаква утеха.
- Не е.
Извинявай.
- По-лошо е.
Как да променя нещата?
Кълна се, Хари, ако ми се случи още веднъж, ще откача.
Слушай, просто трябва да си нащрек.
Какво означава това?
- Всичко става право пред очите ни.
Да, имаме си своите илюзии и надежди за хората.
Те могат да ни заслепят.
Но краят винаги е там още от самото начало.
Катрин каза, че изобщо не съм я забелязвал.
Може би не съм виждал и Даяна.
Просто съм търсел... някакво щастие.
Затова съм затварял очи и съм скачал.
- Значи следващият път...
Знам - не бива да скачам.
- Не, напротив! Скочи!
Скочи! Но с отворени очи!
Хайде на разходка. Насам.
Хари!
Май ми трябва помощ.
Госпожице! Водя ранен човек.
- Какво стана?
Имал е злополука.
- Не съм!
Отрязал е връхчето на пръста си.
- Но не беше злополука.
Направих го нарочно...
- Брадли, млъкни!
Не мърдайте.
Мога ли да ви задам един личен въпрос?
А аз мога ли?
Всъщност са два.
- Става.
Първо вие.
Защо си причинихте това?
Исках да почувствам в тялото си...
толкова болка, колкото има и в сърцето ми.
Щяхте да ме питате нещо.
Как се казвате?
- Маргит.
Маргит?
Откъде сте?
- Унгарка съм. От Будапеща.
Кое е причинило болката в сърцето ви?
Очите ми.
Толкова дълго ги държах затворени,
че щом накрая ги отворих,
не бях готов за онова, което видяха.
Смятате ли, че любовта е номер,
който природата ни изиграва, за да правим повече бебета?
Или смятате, че тя е всичко?
Единственият смисъл на този...
луд свят на илюзии.
Второто.
А вие в кое вярвате?
За жалост...
във второто.
Искате ли някой път да вечеряте с мен?
Как е той?
Добрата или лошата новина?
- Стига вече лоши новини.
Пръстът му ще се оправи.
- А лошата новина?
Брадли пак е влюбен.
"Клое и Оскар завинаги"
Усмихнете се в камерата.
Хари, послушах съвета ти.
- Какъв съвет?
Бременна съм.
Поздравления!
- И знаеш ли какво?
После веднага ще си имаме и още едно. Да станат две.
Браво, моето момиче!
Защо се усмихваш така?
Заради един необикновен човек.
Един чист човек с открито сърце.
Човек, който е дарявал с огромна любов, без да я получи в замяна.
Не и както заслужава.
Клое!
Това сме аз и ти.
Когато двама души си принадлежат, това си личи.
Оскар и Клое го знаеха. Също и Брадли и Маргит.
Оказа се, че Брадли най-сетне намери жена,
която да го обича толкова, колкото и той нея.
Те си паснаха.
Странни неща прави щастието с хората.
Той стана приятел с Катрин и Джени и с Даяна и Дейвид.
Брадли осъзна, че не можеш да задържиш насила нечия любов.
Шест месеца по-късно
Хей, Ромео, тук ли си?
Защитникът е железен. Тичаш към финала и край на играта.
Да ги размажем!
Това беше!
- Браво, скъпи!
Оскар!
Какво стана? Оскар!
Добре ли е?
- Не диша.
Повикайте Бърза помощ!
- Той ще се оправи.
Аз съм лекар.
Ще се оправиш. Тук съм. Всичко е наред.
Той е добре, нали?
Добре, има пулс. Да го откараме в болница.
Ще се оправиш. Нали?
Моля те.
Внимателно.
Д-р Векаши е. Подгответе екип за спешна реанимация.
Готови сме. Тръгвай!
Отдръпнете се!
Почти не диша. Слаб пулс.
Пригответе се за реанимация.
Направете път!
По дяволите!
Той не диша! Не диша...
Арън Стивънсън 1970 - 2006
Брадли?
Имах чувството, че може да те намеря тук.
Реших, че след такъв ден...
Ужасен ден, нали? Твърде тъжен.
Неописуемо тъжен.
Бог или е мъртъв, или ни презира.
Не го мислиш наистина.
Може би.
Току що видях нещо забележително.
Скитах се по стадиона.
Мислех, че съм сам, но...
На 50-ярдовата линия имаше млада двойка.
Любеха се.
Загледах се по-дълго, отколкото би трябвало.
Завидях им.
А после ми стана жал за тях.
Има толкова много неща, които не знаят.
Болка, която не могат дори да си представят.
Дори да знаеха, това не би променило нищо.
Как така?
Клоуи е знаела какво ще стане с Оскар.
Как така е знаела?
- Знаела е.
Ходила при някаква гадателка и тя й предсказала всичко.
И й е повярвала?
- Да, Хари.
Повярвала й е.
Но не е избягала. Не се е скатала в някоя дупка.
Тя намери къща,
отказа се от противозачатъчните и се омъжи за него.
Бог не ни мрази, Хари.
Ако ни мразеше, нямаше да направи сърцата ни толкова храбри.
Добър вечер, Бухалка.
- Кой си ти, по дяволите?
Хари Стивънсън. Не мисля, че имам удоволствието...
Какво е това?
Ти как мислиш?
За какво ви е?
За кучката, дето уби момчето ми.
- Почакайте.
Разбрах, че е имал вроден сърдечен порок.
Не ми се слушат простотии. Имам работа за вършене.
Аз също.
Чуй ме добре. Да не си припарил повече до това момиче! Ясно ли е?
Тя не е виновна за жалкия ти живот. Иначе ще те убия лично, кълна се.
А сега се разкарай оттук!
Хари? Беше Бухалката, нали?
- Всичко е наред.
Няма го вече.
Добре ли си?
- Да.
Клоуи...
Попита ме дали с Естер бихме станали твои родители.
Помислих, че просто си мила с един старец,
след като ти разказах за смъртта на сина ми.
Затова не ти отговорих.
Не знаех, че вече си знаела, че ще се случи тази трагедия.
С Естер искаме да дойдеш да живееш с нас.
Бъди нашето момиченце.
Кажи "да".
Моля те, кажи "да".
Да.
Да.
С Естер ще дарим теб и бебето ти с всичката любов, която ни е останала.
Да си вървим у дома.
Неочакваното е вечно надвиснало над нас.
От всички дарове, които са ми били предоставяни,
тази едничка мисъл в този момент от живота ми е най-ценната.
И така, започваме отначало.
Превод и субтитри: milenski ;) ©2007