Il mostro a.k.a. The Monster (1994) Свали субтитрите
Престъпникът взе поредна жертва. Този път медицинска сестра.
Така убийствата му стават 18.
- Сигурни ли сте, че пак е той?
Достатъчно е да видите тялото, по-скоро останките му.
Изнасилена ли е?
- Извинете.
Тази дума в твърде мека.
При убийството преди пет години липсваха две части от тялото.
Кои?
- Познайте.
Дръпнете се.
- Ако обичате, дайте път.
Мотивът винаги е секс.
Привличат го всякакви жени, от 15 до 60-годишни.
Монахини, проститутки, домакини, пенсионерки, безработни.
Изобщо не подбира.
Щом го връхлети желание, става неудържим.
Но не мислете, че е ужасяващ на вид. Наглед сигурно е най-обикновен човек.
Лошото е, че зад баналната външност се крие изверг, злодей.
Маската на почтен гражданин прикрива сексуален маниак.
Той е чудовище.
Лорис, готов ли си?
- Паскучи?
Сложи ли този с резачката?
- Всички са тук, ето.
Браво. А онези с косачките?
- Тъкмо щях да ги донеса.
Сега ли?
- Да.
Ще сложиш единия тук, а другия...
Кой я е поканил? Нимфоманката зад теб.
Нимфоманка?
- Не се обръщай.
Ванда, не я ли познаваш?
- Ванда?
Нимфоманка, на никого не отказва.
- На никого?
Как на никого? Абсолютно, съвсем на никого?
Да.
- По дяволите.
Не се обръщай.
- А как се урежда работата?
Лесно. С усмивка, с намигване.
Винаги е навита. Първо се прави на недостъпна, но...
Къде е?
- Зад гърба ти. До червените рози.
До червените рози?
- Да.
Значи до розите седи нимфоманка, която винаги е навита да...
Лорис!
Да не си намислил...
- Не.
С тази?
- Глупости.
На никого не отказва.
- На никого.
Разтовари ли манекените?
- Не, сега отивам.
Ще сложа двамата с косачките ето тук. Ела да ти покажа.
Здравейте.
- Здравей, хубавице.
Единият там горе, другия долу.
- Добре, имам ти доверие.
Само после да ги върнеш, нали?
- Да, добре, чао.
Благодаря, Паскучи, чао.
Клаудия, какво стана?
- Не знам.
Не знам. Някой, нещо ме... Сякаш ме...
Отивам си.
Ох, по дяволите!
Добър вечер, госпожо. Извинявайте за преди малко. Мислех, че...
Спри, спирай!
Недей, спри! Как се спира?
Не спира! Как се спира това чудо?
Госпожо, помогнете ми! Помощ!
Проклета машина! Госпожо!
Не ме оставяйте насаме с това нещо! Как да го спра?
Очите му бяха много по-страховити.
И устата още по-ужасна.
Проф. Таконе, криминален психиатър.
- Добър вечер.
Беше ужасно. Вижте.
Не искам да си го спомням, не ме разпитвайте.
Само един въпрос. Изберете една топка.
Коя?
- Която искате, все едно.
Бялата.
- Продължавайте.
Бялото сочи, че е жертва. Какъв е случаят?
Горката била на увеселение. Някакъв тип й се нахвърлил.
Опипвал я десетина секунди.
За 10 секунди няма как...
- Има и още.
После я причакал на паркинга, потен като свиня.
Размахвал електрическа резачка, на височината на слабините си.
Да, това е типично. Той е.
- Със сигурност.
Погнал я с резачката, с изкривено от възбуда лице.
Гонел я и крещял: "Спри, мръснице такава!".
Елате. Всички случаи са в този район. 18 убийства.
За малко да станат 19.
Арестувайте го веднага.
- Няма достатъчно доказателства.
Искам да го хвана в крачка.
Това е той! Той е!
Господи, той е!
Ето го моят кошмар. Измъчва ме вече 12 години.
Искам да знам всичко за него. Колко зъба има, колко коса.
Какво прави, какво яде и пие,
къде живее, колко печели, какво сънува.
Искам да знам всичко за това чудовище.
Не е зле, Лорис.
Но разбери, че китайският език е философия, начин на живот.
Не е толкова просто.
- Искам да науча всичко, с диалектите.
Стигат ти няколко технически термина за изпита, а после и за работата ти.
Учителю, ако ме вземат в тази китайска фирма,
първата ми работа ще бъде да ви платя уроците.
После ще върна онези 100 000 лири, които ми дадохте назаем.
Всъщност ти дадох само 50 000.
Така ли? Само 50 000?
Да.
- Виж ти, а аз...
Защо не ми заемете още 50 000? Набило ми се е, че са 100 000.
Да продължим урока.
Четирите сезона.
- Сезоните.
Таблицата за умножение по 2.
Моля ви, ако обичате.
Тихо, почти свършихме.
- Кой е възпитавал това дете?
Разкарай се!
- Тишина, моля ви!
И така, накрая искам да обявя
резултатите от гласуването в четвъртък.
422 гласа "за" и 1 "против".
Закривам събранието. Кажете, Лорис. Демокрация сме.
Всеки съкооператор има право да се изкаже.
Имате думата, господине. Така или иначе мнозинството е "за".
Започваме работа, ще я извършва същата фирма.
Благодаря.
Ще бъда кратък.
Казах, че ще бъда кратък.
Обвиняват ме, че нарушавам правилата на демократичното съжителство.
Обвиненията са следните. Първа точка.
Обвиняват ме, че лепя дъвка по шпионките на съседите.
Че разменям писмата в пощенските кутии.
Че се бърша в чужди изтривалки.
И освен това, скъпи колеги, че присвоявам
крушки от общите части за лични нужди.
А най-страшното обвинение е, че пиша анонимни писма
на тук присъстващия домоуправител.
Не е истина, не е вярно!
И последно, скъпи колеги.
Понеже гласувах против това да поставим в градината
статуи на Снежанка и седемте джуджета,
ме обвиняват, че съм откраднал едно от джуджетата.
По-точно джуджето на име Срамежливко.
Дори не знам кой е Срамежливко.
Да открадна Срамежливко? Моля ви се.
Скъпи, уважаеми колеги. Помислете.
Да, признавам, че гласувах против.
Бях против статуите на Снежанка и седемте джуджета.
Гласувах против, защото офертата за 8 100 000 лири,
която ни представи тук присъстващият домоуправител
за Снежанка и седемте джуджета, беше грабеж и пладнешки обир!
Дами и господа, скъпи приятели, трябва ни промяна.
Трябва ни свежа струя, чистота, спокойствие.
Накратко, трябва ни нов домоуправител.
Трябва ни нов домоуправител, трябва ни човек,
който да определи таван на вноските от максимум 30%.
Който да създава нови общи части.
Човек, който да организира увеселения на общата тераса.
Човек, който да е честен, справедлив, умен, гарантиращ пълна прозрачност.
Дами и господа, най-смирено,
възможно най-смирено, предлагам за домоуправител себе си.
Нещастник! Мошеник! Ще те съдя! Ще те изпратя в затвора!
Първо върнете Срамежливко! Вие го откраднахте!
Страх ли ви е от избори? Страх ви е от конкуренция?
Ще ти дам аз една конкуренция! Пуснете ме! Само да го пипна!
Дръжте го!
- Пусни ме, негодник такъв!
Дръжте него, той е крадец! А после гласувайте...
Гласувайте за... Сю Елън, престани!
Дами и господа, предлагам за домоуправител себе си.
Помощ!
Ще го изхвърля.
По дяволите мнозинството.
Заповядайте, влезте.
Има прагче, внимавайте. Жилището още е заето.
Но скоро ще се освободи. Вижте терасата.
Гледайте. Невероятен изглед. Чак не искам да го продавам.
Харесва ми.
- Чудесно.
А наемателят?
- Кой?
Наемателят.
- О, спокойно, той напуска.
Елате да видите хола.
Това е холът.
Извинете.
Трябва да вдигна. Момент.
Ало? Здравей, Глория, как си?
Да, чудесно.
Ало? Извинете, госпожо, търся Антонело.
Благодаря, чакам.
Антонело, братче. Как си? Радвам се да те чуя.
Не, не мога да дойда. Спука ми се тръбата в банята.
Да, спука се вчера, но днес чакам водопроводчик.
Да, още не е дошъл. Да не плащам на кооперацията за поддръжка?
Последно им платих преди три дни.
4 800 000 лири преди три дни. Да, това е таксата за поддръжка.
Къде отиват парите? В джоба на домоуправителя.
В джоба на хазаина, онзи, който говори по телефона.
Онзи с побелялата коса.
Мошеник, вече е обещал жилището на 30-40 души.
Прибира им капарото, представяш ли си?
После започва да увърта, отмята се. Вече е измамил 30-40 души.
Но още се намират разни глупаци.
Да, карай. Не мога да дойда, цяла нощ не съм мигнал.
Алармата на съседите не млъкна цяла нощ.
Само да затворя очи, и започва.
И така цяла нощ. Голяма олелия.
Събота и неделя всички хукват нанякъде и си включват алармите.
Само да кацне муха на вратата и започват да вият в един глас.
Е, хайде, Антонело.
Ходи ми се до тоалетната, ще изтичам в близкото кафене. Чао.
Е, хайде, благодаря ви.
Благодаря.
- Чакайте, не видяхте стаята.
Не, придобих представа. Ще се чуем.
Чакайте!
- Ще се чуем.
Мислите се за много хитър, но ще ви пипна.
Една погрешна стъпка и ще ви изхвърля с полиция!
А сега платете таксата за поддръжка.
Сметката е при портиера, само вие не сте платили.
Защо не ми я е дал?
- Защо ли?
От две седмици не ви е виждал очите.
Непрекъснато влизам и излизам. Сменете го.
Ще намеря начин да ви изхвърля!
Асансьора!
По дяволите!
Ах, противни сополанковци!
Този път ще ви пипна!
- Куклата ми!
Писна ми от водни пистолети. А куклата ще я направя на пух и прах!
Г-жо Скуарчапини!
Дъщеря ви Сю Елен и онзи калпазанин за десети път
мятат умряла котка в жилището ми!
Добър ден.
- Добър ден.
Добър ден.
Добър ден.
- Добър ден.
Хей, котенце, къде си тръгнало? Хайде, върви си по пътя.
Хайде. Дим да те няма, да не те пипнат онези бандити.
Благодаря.
Извинете.
- Две кафета.
По дяволите!
Руджеро, ела бързо.
Това не е ли онзи, който купи големия часовник с махалото?
Така и не го плати.
Лорис.
- Не, Лорис не плати, защото почина.
Получихме телеграма за смъртта му.
Но наистина много прилича.
Дай да видим. Лорис?
Той е!
- Тичай.
Мошеник! Умрял си, така ли? Къде е часовникът?
Добър ден.
- Добър ден.
Какво става?
- Извинете, може ли за момент?
Извинете, ако обичате.
Какво става?
- Дайте да погледна.
Какво става? Всички датчици пищят.
Оставете ги, има някаква повреда.
Заповядайте.
Вървете, има повреда.
Губим време. Трябва да го арестуваме веднага.
Имаме работа с отвратително същество.
Сексуалните отклонения са безброй, но този тип надминава всичко.
Казва се Лорис. Банално име. Дори симпатично.
Извинете.
- Седнете, моля.
Не сте длъжни да приемате задачата. Наистина е много рискована.
Такива психопати са способни на...
Целта е да го хванем в крачка, на местопрестъплението.
И една от вас трябва да изиграе ролята на примамка.
Точно така.
С други думи, трябва да провокира еротичен изблик
на неудържимо насилие, което да пръсне мозъка му.
Трябва да предизвика физическа реакция.
Мозъкът блокира производството на...
- Да, докторе, благодаря.
Всичко е във ваши ръце. Ще трябва да го провокирате.
А щом ви се нахвърли, вадите пищова и ми го водите тук.
Извинете. Нормално е да ме поиска, ако го провокирам.
Нормално? Госпожице, в този случай думата "нормално" не съществува.
Сауро, покажи им кадрите.
Нормално!
Заснехме ги в обикновена утрин на най-обикновен ден.
Нашият човек излиза от вкъщи. Наглед е спокоен, закача се с котето.
Завива зад ъгъла. Може би е спрял да погали котето?
Но не, вижте. Погалването е било смъртоносно.
Няма нужда да повтаряме кадрите. Видяхме ги, да продължим.
Ето, гледайте.
Сега ще можем да наблюдаваме идеалното му чувство за време.
Очевидно бърза, но светофарът е червен.
Притеснен е, поглежда колко е часът и решава да пресече на червено.
Хуква през глава и временно го губим от поглед.
След малко го виждаме пак. Какво прави?
Вероятно е стигнал целта си, но каква е тя?
Ето го отговорът.
Ето го. Този човек е гений.
Той е Моцарт на покварата. Повтори кадрите.
Чак е жалко, че такъв виртуоз ще свърши в затвора.
Вижте колко точно е изчислен момента. Гледайте.
Истински гений.
- Гнусотия.
Следващата случка.
Напомням, че това е произволно избран, обикновен ден.
Тук се оглежда за нещо, а тук чете вестник.
Нищо особено. Вижте.
Тук виждаме едно хубаво момиче.
Излиза от заведение. Той я следва. Харесал я е, но какво става?
Тя си изпуска покупките. Навежда се да ги събере.
Сигурно и аз бих спрял да се полюбувам на гледката.
Позата й е провокативна.
Но се съмнявам, че бих реагирал по същия начин като него.
Гледайте внимателно лицето му. Какво става изведнъж?
Какво му става?
Сякаш определен негов орган заживява собствен живот.
Той се опитва да го овладее. Сякаш му казва: "Кротко, недей!'.
"Не сега, не бива!". Гледайте.
Момичето още е там, привлича го.
Той си повтаря: "Недей, не сега, има хора!".
Вижте лицето му.
Ужасяващо е. Вижте как се бори.
Не може да овладее собственото си тяло.
Тези красноречиви кадри нямат нужда от коментар.
Аз се отказвам.
- Виждате как напълно губи контрол.
Гледайте. Хвърля се към момичето, но за нейно щастие, тя се изплъзва.
Още малко и щяхме да имаме поредна жертва.
Ще успее да охлади страстите само с тази бутилка вода.
Искам да помислите добре. Ако се държи така посред бял ден,
как би постъпил нощем, ако сте сами в тъмна уличка?
Гледайте, сега сякаш търси нещо.
Историята има продължение. Вижте. Вижте какво прави.
Наказва непокорната част от тялото си.
Гледайте, госпожици... Но какво става?
Сауро, спри за малко. Какво става? Светнете.
Госпожице?
Как се казвате?
- Полицай Джесика Росети.
Леко, Лорис.
- Да, ето.
Този е последният. Носи ги внимателно, нали?
Собственичката си я бива, нали?
- Омъжена е. Хайде, тръгвай.
Довечера ще я изведа.
- Браво.
Е, хайде, аз тръгвам.
- Да, чудесно.
Доскоро.
- Паскучи, слушай.
Ако пак имаш някоя задача, звънни. Имам време.
Обаждай ми се, ще помагам.
- Добре, чао.
Ела насам.
Сега пък какво стана?
Чакай, чакай. Ей сега.
По дяволите, не става.
Още малко, така. Ще видиш ти.
Давай, давай!
Стой, стой. Още малко.
Още малко.
Офис.
Служител.
Закупуване.
Продажба.
Директор.
ДОМОУПРАВИТЕЛЯТ Е КРАДЕЦ
С уважение.
Офис.
Кой е?
- Домоуправителят.
Кажете.
Ще показвам апартамента на клиент. Отворете.
Момент. В банята съм.
Идвам.
Ей сега.
- Отворете.
Един момент. Идвам.
Ей сегичка.
Заповядайте.
Нали не пречим? Благодаря, много сте мил.
Влезте.
- Правете, каквото искате.
Заповядайте, това е спалнята.
Ще вдигна щорите.
Ето я. Малко е мрачна, но ако се сложат цветя...
А тази стена може да се махне.
Елате да ви покажа хола. Той наистина е много хубав.
Елате да го видите. Почти 60 квадрата.
А, тук ли сте? Ще позволите ли да излезем на терасата?
Не говоря с вас.
Добре. Заповядайте. Елате да видите терасата.
Елате. Вижте каква гледка, каква красота.
В момента боядисваме сградата, но пак е разкошно.
Не ми се мърда от тук. Вечерният ветрец е чуден.
Тук е хладно през лятото, а зимата е топло.
Елате да видите колко е хубаво.
Да, много е хубаво.
Имате късмет, обадихте се точно на време.
Продавам жилището на половин цена, буквално го подарявам.
Какво казахте?
Продавам апартамента на половин цена.
Но аз търся жилище под наем.
Станала е грешка. Искам да го продам час по-скоро.
Съжалявам.
- Няма проблем, елате.
Довиждане.
Довиждане, господине.
- Довиждане.
Елате.
Госпожице! Хей, госпожице, елате!
Елате. Елате бързо насам.
Елате, госпожице. Хайде, елате насам.
Елате. Слушайте.
Госпожице... ще ми се пръсне главата.
Нищо, спокойствие. И така.
Разбрах, че търсите жилище под наем. Нали?
Да.
- Чудесно.
Мога да ви дам под наем моето. Просто ще го разделим.
Двамата с вас, става ли? Ще го пренаемете от мен.
Но тихо. Ако ни чуят, всичко се проваля.
Чуйте сега. Чакайте, тихо.
Кога ще се нанесете?
- Веднага.
Добре. Нанасяйте се, но искам аванс.
Предплата в брой за осем месеца.
После ще се разберем за останалото.
Но никой не бива да знае. Разбирате ли, госпожице?
Взимайте кофата. Престорете се, че правим нещо.
Това беше жената на домоуправителя. Той е крадец.
Там е. Крадец. Къде тръгнахте, елате.
Не се показвайте. Крадец е.
Следят ме. Притеснявам се. Трябва много да внимавам.
Както и да е, колко багаж имате?
Два сака.
- Два сака.
Два сака?
Добре, слушайте.
През входа не става. Ще дойдете нощес.
Тази нощ в 3:00 ч. Ще минем оттук, ясно ли е?
Ако ни пипнат, свършено е. Това е незаконно, забранено е.
Накратко, нито дума. Какво се разбираме?
Тази нощ в три.
- Точно така. В три часа тук.
Сама.
- Добре.
Вървете и си свиркайте.
- Какво?
Не ме ли разбрахте?
Вървете и си свиркайте, сякаш нищо не се е случило.
Свиркайте.
Госпожице!
Кофата. Оставете я. Вървете и си свиркайте.
Госпожице! Луда ли сте? Защо сте пред входа, ще ме изселят!
Идвайте бързо.
Щръкнала на входа, ще ме изгонят заради нея.
Бързо насам! По дяволите.
Какво да я правя? Не разбира. Внимавайте.
Бързо, елате насам.
Госпожице, съжалявам, но трябва да...
Трябва... Госпожице?
С вас ли се уговаряхме?
- Да.
Сигурна ли сте?
- Да.
Добре.
Хайде, госпожице. Насам. Елате, елате.
По стълбата.
Заповядайте.
Качвайте се. На последния етаж.
Качвайте се. Вървете.
Господи!
По дяволите!
Госпожице, вървете по-внимателно.
Минете да ми показвате пътя.
Добре, благодаря. Извинете.
Добре. Извинете.
Дайте да се разминем. Извинете.
Извинете.
Ами, хубаво. Как сте?
Как се казвате?
- Джесика. А вие?
Аз се казвам Лорис.
Е, добре. Приятно ми е.
Приятно ми е.
Хубаво.
Продължаваме, нали?
Хайде.
Светнаха лампа. Извинете.
Извинете.
Извинете.
Загасиха. Тръгваме.
Извинете, хайде. Тук е същински змиярник.
Вървете и пазете тишина. Тихичко и нагоре.
По дяволите!
Това е от притеснение.
Трябва да сме хладнокръвни. Тук е змиярник, госпожице.
Сама ми се набута в ръцете, как да не се възползвам, а?
Съжалявам, просто не мога да се сдържа.
Сега ще й видя сметката.
Куклата на Сю Елен.
Няма да се бавя. Но просто трябва да го направя.
Точно това ми трябваше. Като нов човек съм.
Какво удоволствие!
Ще ви дам аз едни котешки трупове!
Хайде, Джесика, още малко.
Заповядайте. Ето я нашата тераса.
Майчице!
Извинете.
Елате.
Елате.
Елате.
Хайде, госпожице. Елате.
Заповядайте.
Чудесно, първият ни успех.
Браво, вече сте в леговището му, в дома му.
Трябва да внимавате.
- Сега ще поразиграем този Лорис.
Шоуто започва, вие сте главната героиня.
А шоуто се нарича "Нито миг покой за Лорис".
Ще го провокирате денонощно.
Всеки жест, всеки поглед, всяко движение и въздишка
ще го измъчват и ще пробуждат демона на похотта.
Вие сте като цвете, примамващо пчелата.
Разтваряте листенца, а после й отказвате меда си.
Сластолюбива война, чувствен двубой.
Ден и нощ, нощ и ден. Бомбардировка от съблазън.
Бомбардировка?
- От съблазън.
Да.
Хей, Лорис. Здрасти.
Аз съм, Паскучи. Нещо не си на себе си.
Паскучи...
- Защо ме повика?
Паскучи, слушай. Паскучи.
Имам съквартирантка. Ходи гола от сутрин до вечер.
От вечер до сутрин, ден и нощ. Все е гола.
И хубава ли е?
Няма значение. Важното е, че все е гола.
Все е гола. Нямам миг спокойствие.
Например сутрин минава, увита в нещо.
Изведнъж го изпуска и "О, извинявай".
Какво ми се извинява? Знае, че ще я видя.
Обръща се, отзад също е гола.
После изпуска нещо, често изпуска. И се навежда ей така.
Или се качва да вземе нещо, а аз съм ето тук. А тя е ей така.
И после пак "Извинявай", ето така, уж без да иска.
И все е гола, а ако не е, полите й се скъсяват, скъсяват.
Или например чете вестник.
Взима го и така. Това е вестникът и чете така.
Или го изпуска ето така и се навежда да го вземе.
А също чете и седнала. Седи нормално и чете, нали?
И изведнъж започва така. Ей така, така, така.
Ето. А аз седя отсреща. И тук няма нищо. Виждам всичко.
Виждам всичко и то много добре.
А тя си има всички женски неща. И отпред, и отзад.
Има си абсолютно всичко.
Един крак, втори крак, други неща.
Има си всичко, нищо не липсва.
Паскучи, трябва да ми помогнеш. Нали ме разбираш?
Понякога, докато я гледам,
започват да ми се въртят разни мисли.
Какви мисли, Лорис? Просто точиш лиги.
А жените го забелязват, не им харесва.
Достойнство, Лорис. Дръж се на положение.
Не мисли за нея, а за нещо съвсем друго.
Например мисли за данъци.
Видиш ли й задника, мисли за данъци.
Мисли за икономиката.
За данъци и икономика?
- За долара, за марката.
За долара и марката?
- И за тях. Мисли за инфлацията.
За инфлацията?
Здрасти.
- Здрасти.
За пръв път се влюбих, когато бях на 5.
Казваше се Дуилио. Записала съм го в дневника си.
Дуилио Мацоти. Слушай.
"23 март. Днес видях Дуилио, толкова е красив.
По-хубав е дори от Кристиан, но е по-дребничък".
Ще се преоблека и отиваме в парка. Какво ти е, защо си мрачен?
Притеснен съм. Притеснява ме инфлацията.
Ако цената на труда падне дори с половин пункт,
швейцарският франк ще обезцени италианската лира.
Тогава ще е лошо за всички, защото...
Паркът е огромен, с много дървета.
Дъбове, брези, ясен, тополи, букове, маслини,
липи, кайсии, нарове.
Къде съм ги сложила? Не мога да ги намеря.
Паркът много ще ти хареса. В града няма по-хубав.
Има всякакви дървета. Например огромни борове с шишарки.
А, ето къде били!
Колко е часът? Този показва полунощ.
В момента е 16:18 ч.
Добре, сега ще го наглася да показва 16:18 ч.
Ку-ку! Колко са хубави чинките, червеношийките,
кайманите, кормораните, фазаните, глиганите.
Боже, ще остане петно. Ще те почистя.
- Не.
Природата е прекрасна.
Ако имах градинка, щях да садя какво ли не.
Босилек, магданоз, всичко.
Странно, вие ми се свят. Сигурно е от сърцето.
Препуска като лудо, чуй.
Сърцето отляво ли е или отдясно? Все забравям.
Имам крехко здраве като баба ми Дина.
Казвала ли съм ти за нея? Чуй какво пише в дневника ми.
"18 април.
Един скорпион ухапа пръста на баба Дина.
През септември я заболя друг пръст.
Октомври. На баба още не й е добре".
Чакай, ще го вдигна.
Ох, каква жега. Четох ли ти какво съм писала за мама?
Пак като дете. Темата е "Мама". Начало: "Баща ми...".
Смешно е, че пиша за татко в тема за мама.
Много е дълго. Хайде в парка.
Колко е часът? Часовникът вече е верен.
Да вървим в парка, хайде.
Ако имах зеленчукова градина, щях да засадя зеле, карфиол, моркови,
целина, лук и патладжан. Лорис!
Да?
- Лорис, подай ми ръка.
Да, идвам. Ей сега.
Стой! Тук съм, виж.
Виждам.
- Помогни ми да сляза.
Леко. Помогни ми да сляза.
Добре.
- Хайде. Леко.
Добре, идеално. Готово, благодаря.
Какво прави тук шапката? Откога я търся! Ще се преоблека.
Освен това ще гледам пуйки, кокошки, зайци,
антилопи, фазани, а в езерото – кит.
Много искам кит, обожавам ги.
Лорис!
- Да.
Лорис? Виж тази рокля.
Хубава е.
Хубава е, но погледни.
Излизам от къщи, някой ме докосва и оставам гола.
Под леглото ли? О, не. Лорис!
Изпуснах си обецата, подарък от леля Мими.
Каза: "Не са скъпи, но не ги губи' ще ти се случи нещастие."
Лорис!
- Да.
Помогни ми, заклещила се е.
- Да, идвам.
Не мога да разбера как се е заклещила в пружината.
Питах баба Дина и леля Мими как са се запазили така свежи на 90.
А те казват: "Скъпа, ядем много колбаси.
Салами, шунки, мортадела, филета, бекон, печено и карантия".
Има малко покачване на брутния вътрешен продукт.
Няма да купуваме долари,
щом лихвата на френския франк в "Бундесбанк" е паднала.
Доходът на глава от населението в паднал под индекса на борсата.
Акциите падат, борсата рухва, аз съм разорен.
Хайде, не искам да изпусна залеза.
Ще те заведа на най-тихото място. Невероятно е, трябва да го видиш.
Много е хубаво.
- Тихо!
Там ще мога да крещя, колкото искам.
Ще се майтапим, ще се смеем. Ще ти покажа хиляди неща.
Нещо ми убива и ме стяга. Не знам какво е.
А, ето какво било. Така е много по-добре.
Да вървим в парка.
Кротко, кротувай.
Влез.
Здравейте. Какво става?
- Докторе, не мога повече.
Какво стана?
- Нищо, там е работата.
Всичко и нищо често са близки. Разкажете ми за това "нищо".
Направих всичко възможно. Изчерпа ми се фантазията.
Стояхме в парка до 3:00 ч. през нощта. Бях гола, умрях от студ.
Сто пъти казах, че никой не ни чува и никой не знае, че сме там.
Търкалях се с разтворени крака, къпах се във фонтана,
разхождах се гола, час и половина брах цветя.
Цяла нощ му се навирах в ръцете и нищо.
Изумително.
А той как реагира, какво каза?
- Какво каза ли? Чуйте сам, ето.
Нивото на канадския долар не бива да пада под 0,6%.
Паника на Уолстрийт и в "Бундесбанк". Акционерите продават.
Не знам какво да правя, опитах всичко.
Напротив, госпожице. Трябва да се радваме.
Успехът е съвсем близо.
- Но той не прави нищо.
Знаете ли какъв е терминът за това "нищо"?
"Предраптусна катарзисна апатия".
С други думи е период на затишие преди опустошителен ураган.
Госпожице, мисията ви навлиза в опасен етап.
Ако можех да го видя, да го докосна,
щях да предскажа точния ден, час и минутата на изригването.
Много съм притеснен.
Слушайте, ще предприемем една рискована стъпка.
Но тя е във ваш интерес.
Трябва да го прегледам.
Да измеря вътречерепното налягане, кръвното налягане, очното налягане.
ДНК-анализ, височина, размери, тегло, рефлекси.
Нямаме време за губене. Заведете ме при него час по-скоро.
Ще му кажем, че съм шивач.
Че съм ви приятел и ще му ушия костюм.
Не бива да заподозре, че съм лекар.
Приложената фактура... Нали фактура?
С най-искрени благопожелания,
Генералният директор.
Директорът.
Браво, приключихме.
- Благодаря.
Учителю, нямате представа колко е важен този изпит.
Утре е и съм длъжен да го взема.
Представете си: "Зам.-директор на Хуан-Чай-Хонг Импорт-Експорт".
Хонг Конг, Шанхай, Италия.
- За зам.-директор ще почакаш, Лорис.
Най-важен е изпитът.
После работиш с китайци, говориш с един, с друг.
И се издигаш.
- Така е.
Благодаря.
Това е моят талисман за късмет. Вземи го с теб на изпита.
Благодаря. После ще го върна.
- Добре.
Тръгвам, довиждане.
- Ще те изпратя.
Благодаря ви още веднъж. Мисля, че съм подготвен добре.
Благодаря. Все исках да ви питам.
Какво пише тук?
"Добре дошли", Лорис.
Беше ми на езика, но не посмях да го кажа.
Е, хайде, ще се видим.
- Довиждане, Лорис.
Симпатични ли са?
- Да, мъж и жена.
Тя е много изискана дама, а той световноизвестен шивач.
А какво ще приготвим?
- Ще купим нещо.
Има работници, долу е пълно с хора.
Непрекъснато пада.
- И на мен ми се случва.
Помогни ми. Подръж така, ще го оправя.
Ще го запъна с отвертката, благодаря.
Днес съм много щастлив. Знаеш ли какво предлагам?
Да вървят по дяволите всички, излизаме през входа.
Хайде!
Чакай. Ще правиш като мен. Ела.
Наведи се.
Тихичко.
Добър ден.
Добър ден.
- Добър ден.
Клекни, клекни! Не се изправяй.
Приятна разходка.
- Благодаря.
Благодаря.
Това жена ви ли е?
- Да, жена ми.
Приятно ми е.
- И на мен.
Честито.
- Благодаря.
Мислите ли за детенце?
- Е, ами детенце...
Ще видим.
- Скоро.
Скоро, да.
Много непостоянно време, мрачно.
- Да.
Аз съм до тук, до паркинга.
- Довиждане.
Приятна разходка.
- Благодаря.
Приятен ден, довиждане.
- Довиждане.
Довиждане.
Кой е този?
- Дълга история.
Разкажи ми я.
- Хайде, изправи се. Бързо.
Пак им се повредиха алармите. Това е за теб.
Страхотни са.
- Пробвай ги.
Идеално. Наляво, ела.
Кога ще дойдат?
- В 21:00 ч.
Аз ще сготвя. Бъди спокойна.
Париде, отказвам се.
- Недей.
18!
- Какво?
Убил е 18 души! Отиди сам.
- Не, много е рисковано.
Може да ме заподозре. Ще се държим естествено.
Като шивач и жена му. Няма нищо опасно, обикновена вечеря.
Спокойно се усмихваш, хвалиш го. Йоланда!
Ето, вземи.
Вече изпих две.
- Вземи още две.
Дори три. Хайде.
Готово. Малко подранихме, но така е по-добре.
Усмихни се, хайде. Браво.
Париде!
- Здравей. Това е жена ми.
Йоланда, стегни се! Ела.
- Добре.
Благодаря за поканата.
- Да.
Това е Джесика, съвсем спокойна е.
- Добре дошли.
Къде е?
- Лорис е в кухнята, готви.
Заповядайте, влезте.
- Пишка ми се.
Би ли показала банята на жена ми?
- Разбира се, елате.
Първата врата вдясно.
- Благодаря.
Къде да поговорим?
- В стаята ми.
Имам един проблем.
Трябва да му взема кръвна проба за психосоматичен анализ и прочее.
Париде?
Париде!
Париде!
Какво има? Джесика?
Съжалявам, скъпа. Хайде, изпий това.
Браво, чудесно. Спокойно.
- Трябва да махнеш това прагче.
Не е заради прагчето. Просто отворих и я видях оцъклена.
Стреснах се, съжалявам.
- Спокойно, всичко е наред.
Скоро ще дойде.
- Отивам на терасата.
Париде.
- Лорис.
Извинете ни, че малко подранихме.
Ако трябва да сме точни, подранихме с 26 минути.
Благодаря. Но никога не се знае.
По-добре е да дойдеш по-рано, вместо да си тръгнеш по-късно.
Ако обичаш.
Париде! Лорис!
- Да?
Елате да пийнете нещо.
- Да, не е зле да пийнем нещо.
Извинявай, че уплаших жена ти.
- Спокойно, всичко е наред.
Виж колко е хубаво. Раз, два, три.
- Красиво е, нали?
Гръмна бушона, защото и фурната работи.
Сега ще го оправя, извинете.
Прекалявате, ще се сети.
- Впечатлен съм.
Пулсът му е над 72, почти 73.
Възбуден е, очите му са кървясали. Наистина е на ръба.
Добре се справихте. Браво, госпожице.
Сега пък какво?
Сатърът.
Париде?
Париде?
Госпожо? Аз съм.
Може ли да вляза? Аз съм. Помните ли ме?
Идвам да ви се извиня за преди малко. Съжалявам.
Много се извинявам, но в такива вечери съм превъзбуден.
Нали разбирате, нерви.
Но ако сте по-добре, аз съм готов.
Погрижих се за Джесика и мъжа ви на терасата. Останахте само вие.
Не, спокойно. Няма нужда да бързате.
Имаме достатъчно време. Нощта е дълга, нали?
Тепърва ще се веселим. Нали, Йоланда?
И още веднъж се извинявам. До скоро, Йоланда.
Ето ме, идвам.
Извинете, ето.
Искам да те попитам нещо.
- Да?
Имаме три врати. Бяла затворена, червена отворена, кафява полуотворена.
Коя избираш?
- Червената, нали е отворена.
А коя топка?
- Най-близката.
И още един въпрос. Имаме три крави...
Не, не този. Прибираш се. Жена ти лежи на пода.
Първо – умряла е.
Второ – припаднала е, трето – преструва се. Кое от трите?
Умряла е. Извинете ме, фурната.
Печеля ли в играта?
Ужасяващо.
Госпожо, станахте ли? Но какво правите?
Нищо, реших да се разтъпча. Не бягам.
Да бягате ли?
Трябва ми чист въздух. Малко да... Може ли?
Разбира се.
- Благодаря.
Да помогна с нещо?
- Не.
Внимавайте, щората е повредена! Чакайте, сега ще ви помогна. Леко.
Госпожо, кротко, не ритайте.
Госпожо, кротко. Успокойте се, сега ще ви помогна.
Не искам! Не ме пипайте! Помощ!
Кротко! Не ритайте!
Джесика, щората!
- Виждам.
Вдигаме заедно. Още малко.
Спри музиката.
- Йоланда, мила моя.
Какво стана?
- Исках да подишам,
а той ми се нахвърли отзад с голямото си нещо.
Спокойно. Легни.
Спокойно, няма страшно. Щората е повредена.
Но какво е станало?
Щората на прозореца е повредена. Тя искаше да подиша и бум!
Падна й на главата. Много съжалявам.
Ето, чу ли? Той не е виновен.
Той ми се нахвърли с огромното си нещо!
Скъса ми роклята. Всички копчета липсват.
Йоланда, вземи нещо мое.
Чуваш ли? Хайде, вземи някоя нейна рокля.
Искам да се прибера.
- Оставете ни.
Успокой се, станало е случайно.
Нищо подобно, той ми се нахвърли!
- Знам, видях го, но е недоразумение.
Още на следващото събрание ще поискам да оправят щората.
...28, 29, 30.
Хайде. Не, чакай.
Така е по-добре.
Изпий го, хайде. Ще ти олекне.
Олеле, пари. Вижте колко хубаво е станало.
Това е специалитетът Чай-та.
Прави се с костенурка. Моят е с картофи, но нищо.
Няма да преяждам, утре съм на изпит по китайски.
Чай-та!
Добре.
- Благодаря, Париде!
Знаеш, че не мога да ти откажа.
Разбра ли?
- Не.
Париде ще ти ушие костюм.
- Обърни се.
Ще правиш каквото ти кажа, искам мерките да са точни.
Добре.
- Всеки милиметър е важен.
От новата школа ми се смеят, но те шият само боклуци.
Държа да познавам идеално клиента си.
Дрехата трябва да подхожда на характера, на мечтите, на мислите.
Добре, вдигни крак. Приклекни. Не, единият.
Добре, не мърдай. Не мърдай!
Сега стъпи на кантара.
Добре, вдигни ръцете. Гледай нагоре.
Сега слез. Да вземем мярка за вратовръзката.
Трябва да измерим гърлото и отвътре.
Отвори уста.
16 на 4. Не мърдай.
Добре, сега мерим ръката под лакътя.
Стой мирно, нали? Да видим.
Казах ти да не мърдаш.
- Убоде ми пръста.
Памуче за дезинфекция.
Готово. Всичко е наред.
Вдигни си ръцете. Вдигни ги.
Добре. Гледай нагоре.
Протегни ръцете нагоре. По дяволите.
Стой така. Готово. Благодаря.
Наистина невероятна прецизност. Благодаря.
Как "благодаря"? Едва започваме.
Сега ще мерим ханша, прасците.
- Ей, чакай.
Сваляй панталона.
- Не, как така?
Не, не мога пред всички.
- Отиваме в стаята ти.
Леко! Мога да вървя сам.
- Чантата ми.
Да вървим.
- Чао, Джесика. Какво да правя?
Кашляй.
Добре, продължавай.
Чудесно, сега задръж дъха. Дишай.
Браво. Обувките са готови. Сега шапката.
Не нося шапка.
Костюм без шапка е като англичанин без чадър.
Чакай да премеря. Тежи ли?
Малко. Но аз наистина не нося шапка.
Мисли за майка си и не шавай.
- Малко ме е гъдел.
Джесика, стигнахме до шапката.
Добре, не мърдай.
- Добре.
По дяволите!
Почти свършихме.
- Ужас.
Съвременните моделиери не умеят да работят, смешни са.
Сега може малко да заболи, но ще е за кратко.
Легни тук.
- Лорис, кухнята се подпали!
Ела да гасиш, бързо!
- Идвам.
Нали може?
- Почти свършихме.
Нещо гори, извинявай.
По дяволите!
- Колко жалко.
Къде е пожарът?
- Няма, всичко е наред.
Париде прекали. Твърде е педантичен.
Ясно, благодаря. Наистина прекали.
Дори ми се струва малко откачен.
За да ушие ръкавици, ме разпитва за сънищата ми
и дали съм виждал родителите ми да правят секс.
Какво е това?
- Това ли?
Взе ми мерки за тиранти или и аз не знам.
Все едно, голям педант е.
Ще се измия и идвам. Благодаря.
Госпожице!
Елате, госпожице.
Елате.
Казахте, че няма нищо подозрително. А вижте какво намерих – Срамежливко.
Какво е това?
- Как какво? Прочетете.
Срамежливко.
Срамежливко.
- Да.
Не разбирате ли? Джудже в гардероба! Снежанка и седемте джуджета.
Снежанка.
Приказка. Трябва да помисля.
Анализите ще покажат смайващи резултати.
Госпожо, накъде?
Помощ!
- Чакайте. Ударихте ли се?
Елате. Да се приберем. Госпожо, спокойно. Елате.
Много ви моля. Съседите ми са големи злобари.
Госпожо, нека да влезем. Ако вдигаме шум, ще ме изселят.
Госпожо, моля ви, стойте!
- Йоланда!
Йоланда! Чантата ми!
- Помощ!
Мили Боже!
Беше облякла тази рокля. Тя се свлече.
Остана гола, уплаши се и започна да вика в коридора.
Наистина, много съжалявам.
Но жена ти...
- Нищо, тя си е такава.
Стане ли късно, веднага хуква. Такава си е.
Но тя викаше.
- За довиждане.
Такава си е. Какво да ги правиш, жени.
Довиждане, беше чудесно.
Нормално, а? Йоланда!
Идвам. Чакай, скъпа.
Йоланда!
Йоланда!
Боже!
Знаеш ли, Джесика, мисля, че няма да ми ушие костюм.
Първо да го попитаме как се казва.
Как се казвате?
Колко продължава изпитът?
Зависи как се представи. Той току-що влезе.
Ако се забави, върви добре.
Защото китайците...
- Лорис!
Но...
Учителю, извинете. От кой кантон бяха тези?
Не им разбрах нищо, нищичко.
- Какво те питаха?
Не знам, нищо не разбрах. Да не би да не са китайци?
Китайци са, Лорис.
Ясно, не си взел изпита. Казах ти, че е труден.
Може да опитаме пак.
- Не, благодаря.
Жалко, защото ще ми липсвате. Беше забавно.
Ето го талисмана ви. Връщам го.
Какво е това?
- Талисман, носи ми щастие.
Е, довиждане.
Съжалявам.
- Недейте.
Довиждане, госпожице.
- Довиждане.
Жалко.
- Много трудно ли беше?
Много, ужасно трудно.
Дори не разбрах какво питаха, сигурно е някакъв диалект.
Съмнявам се, че са китайци.
Оферти за работа. Чуй тази.
Казвай.
- Президент на перспективна фирма.
Три месеца платена отпуска.
Изисквания – владеене на скандинавски езици.
Колко са скандинавските езици?
Всички звучат еднакво.
- Потърси нещо друго.
Професоре?
Това е решението.
- На кое?
Срамежливко.
- Срамежливко?
Срамежливко! Цяла нощ не съм мигнал. Той как е?
Нормално.
- Представям си.
Цяла нощ четох труда на Енделсон.
"Духове и приказни герои при съвременните изнасилвания".
Накрая ме осени. Решението е този костюм.
Костюмът на Червената шапчица. Облечете го и ще видите.
Не, стига.
- Г-це, не е въпрос на личен избор.
Имате заповед да облечете костюма и да държите под ръка пистолета.
Реакцията му ще бъде светкавична и ужасяваща.
Ще видите сама. Но внимавайте.
Първо прочетете упътването. Успех.
А, ето още нещо. Слушай. "Търси се вицепрезидент на..."
Не, не искам да съм "вице".
Това пък кой е?
Кой е?
- Аз съм, домоуправителят.
Какво искате?
Ще показвам апартамента на една клиентка.
Джесика, чу ли?
Да, един момент.
Сега идвам. Много съм...
Много съм болен, не чувате ли?
Какво говорите?
Много тежко съм болен.
Много тежко, много съм зле.
Болестта ми е много заразна.
Стига глупости, отворете!
Добър ден. Какво сладко детенце.
Ела чичо да те гушне, ела.
- Извинете ме.
Ще дойда друг път. Довиждане.
Тръгвам.
- Не, госпожо, чакайте!
Вижте ме.
Вижте какво ми случи тази сутрин.
Събудих се и целият бях така.
Какъв е този вирус? Никой не знае. Голяма беда.
Вие сте измамник! Но рано или късно ще си платите!
Асансьора! По дяволите.
Джесика... дойде домоуправителят.
Дойде домоуправителят. Джесика? Може ли да вляза?
Майчице!
Ако те види домоуправителят, ще те сложи в градината.
И накъде си тръгнала?
При болната си баба.
А тези сакове? Нещата ти? Какво става?
Трябва да си тръгна. Не питай къде отивам, как, кога, защо.
Не мога да остана.
Не ме разпитвай.
- Но как, кога, защо?
Щом кажа нещо, винаги правиш наопаки! Изобщо не ме слушаш!
А?
- Какво "А"?
Излизам през прозореца, падат щори, пълзя по скелета.
Ще ме изселят.
- И с право. Часовникът не работи,
скрий се тук, скрий се там. Това не е апартамент, а видеоигра.
Сутрин ми носиш кафе, будиш ме. Съсипаха ми се нервите.
Край, отивам си. Утре ще изпратя за саковете.
А ти мълчи. Не ме спирай и не мърдай.
Но, Джесика...
Видя ли! Не ме слушаш, а после казваш, че си измислям!
Стой и мълчи! Отивам си!
Тези са си мои!
Скъпа Джесика, ще оставя тази касета в сака ти.
Признавам, че се държа малко...
Мъничко невъзпитано по отношение на долуподписания.
С това прекъсвам договора ни за наем. С искрено уважение.
Скъпа Джесика, ще оставя тази касета в сака ти.
Признавам, че се държа малко...
Мъничко невъзпитано по отношение на долуподписания.
С това прекъсвам договора ни за наем.
С искрено уважение.
- Сигурно не си забелязал.
Когато чуеш това, ще съм си тръгнала.
3:00 ч. през нощта е, навън е тихо. Не мога да заспя.
Надникнах при теб, ти спеше. Как може да спиш без възглавница?
Това жилище ще ми липсва. Лорис, нямаш представа колко...
Проваляш цялата операция!
Тъкмо да клъвне на въдицата и край.
- Убедена съм, че сте сбъркали.
Почти го бяхме спипали!
Госпожице? Какво ви става?
Слагате край на ужасни престъпления.
- Професоре, видяхте го.
И жена ми го видя.
Професоре...
- Гениалното чудовище я е омагьосало.
Как реагира, когато чу, че си тръгвате?
Натъжи се, изненада се. Реагира нормално.
Нормално! Как ли пък не!
- Извинете.
Аз съм. По-бавно, не разбирам.
Какво? Къде?
Преди половин час? Посред бял ден? Поредното убийство в същия район.
Ясно, слушайте. Арестувайте Лорис. Отидете у тях.
Уведомете пресата, телевизиите, пуснете филма. Идвам веднага.
Елате професоре.
Тази нещастна жертва ще тежи на съвестта ти цял живот!
Как е възможно?
Добре, ще разкажем приказката в нова версия.
Имало едно време един вълк.
А сега ви представяме малката сладурана.
Чаровната червенокоска Червената шапчица!
А тук е къщата на баба.
И самата баба.
- Привет, хора!
Червената шапчица работела в нощен клуб.
Много ли е страховит?
- Това е меко казано.
Арогантен, истеричен, не си плаща сметките!
Ако го изпуснат, ние ще го пипнем!
Ще го накълцаме, както е правил с горките жени!
Браво!
- Заслужава смъртно наказание!
Трябва да го осъдят на смърт!
Ако обичате. Полиция.
Отдръпнете се.
- Вътре ли се е заключил?
Какво става?
Не знам, сега идвам. Убили някаква жена.
Убили са жена?
- Не една, двайсет.
Двайсет жени в тази кооперация?
- Да.
Убиецът си държал джудже в гардероба, измъчвал го.
Извинете, кой?
- Чудовището, което кълца жените.
Били го хванали.
- Чудовището, което кълца жените?
В тази кооперация ли живее?
- Казват, че да.
Кой е, домоуправителят?
- Не знам, може би.
Сигурно е домоуправителят.
Виж ти.
Ето го!
Внимавайте, опасен е!
Ето го!
- Този ли?
Чакайте, дайте път.
- Ето го, там е.
Ето го.
- Този там.
Чудовище!
- Аз ли?
Ние сме ти приятели.
Всичко е наред.
Чудовището? Аз ли съм чудовището?
Пазете се от него! Много е опасен!
Спрете!
Тихо! Тишина!
Къде отиде? Изпари се.
Не може да бъде!
Тръгнал е натам.
Да. Ето го!
- Бързо!
Какво става днес? Врява, сирени.
И аз не знам.
Руджеро, виж. Онзи, който ни дължи пари.
Умрелият с телеграмата. С часовника. Лорис.
Ехо! Извинявай.
Стой, не мърдай!
Антикварят. По дяволите!
Стой, мошенико, стой!
Завлече ме с милион и двеста! Дължиш ми ги и ще си ги взема!
Чакайте!
И вие ли? Колко ви дължи?
Не, как така? Вижте го само.
Вижте колко хора е завлякъл. Какъв мошеник!
Учителю?
Звънях, но не ми отворихте.
Позволих си да вляза през прозореца.
Учителю, аз съм. Лорис.
Не се страхувайте.
Учителю, тук ли сте? Учителю?
Учителю?
Здравей, Джесика.
- Здравей.
Гадна гледка, а? Ужасно е.
Още не сме открили всички части на тялото.
Извинявай.
Учителю?
Учителю? Учителю, аз съм.
Аз съм Лорис, учителю.
Лорис, преподавахте ми китайски.
Влязох през прозореца. Не се страхувайте, аз съм.
Може да не сте чували,
но в района вилнее чудовище, което кълца жени.
Това съм аз. Не съм аз, но мислят, че съм аз.
Мислят, че аз съм чудовището, което е убивало тези...
Как е възможно?
Цял ден ме гонят, помогнете ми. Ще ми бъдете алиби.
Ако ви питат за чудовището, не сте го виждали.
Цял ден тичам, цял ден ме гонят.
Полицията, съседите, домоуправителят.
Всички си мислят, че аз съм чудовището.
Как можа да им хрумне такова нещо?
Полицаят дори ме подгони с автомат!
И така цял ден.
Какво е това? 29 юли. Изтекъл му е срокът. Развалено е.
И ме гонят, гонят ме цял ден. А аз тъкмо се прибрах.
Прибирах се, вървях си съвсем спокойно.
Стигам до вкъщи, а те викат: "Чудовище! Ето го чудовището!".
По мен. Ей така без нищо. Все едно аз да ви видя сега.
Потен, с някое и друго кално петно, с някое червено петно.
И да викна: "Ето го чудовището!".
И то само защото имате червено петно, развалено мляко
и носите ръка в джоба си.
Всички ли са чудовища?
Не може ли всеки да се разхожда с женска ръка във...
Добре. Учителю, ще тръгвам.
Стана късно, а и се отбих за малко.
Изглеждате добре, браво.
Довиждане. Бих ви подал ръка, но вече си имате.
Довиждане. Навън се позахлади. Ще се разходя на чист въздух.
Кротко. Учителю, спокойно.
Учителю, кротко.
Кротко.
Насам, вдясно.
Бързо.
Стой! Не мърдай. Тихо!
Ръцете на тила, и двете! Тихо!
Добре. Тихо! Елате насам. Бавно.
Излизайте. Бавно, спокойно.
Не спирайте. Бавно.
Вървете, излизайте.
Излизайте. Запазете спокойствие. Бавно.
Джесика...
- Млък! Кротко.
Но какво...
Какво има?
- Не е той.
Джесика. Учителят е вътре.
Въоръжен ли е?
- Не, не му е добре.
Изведете го от тук. Дръпнете се.
Здравейте, учителю. Как сте?
Не съм много добре.
Елате, учителю.
Момент! Чакайте!
Момент. Ужасяващо. Тръгвайте.
Идвам с вас, имам въпроси.
Слушайте, има три камили. Червена с една гърбица,
жълта с три гърбици и черна без гърбици.
Гледайте ме в очите. Три камили. Една червена...
Наистина ли домоуправителят няма нищо общо?
Кой?
- Ами... Няма значение.
Как е възможно? Много извинявай. Кажи ми нещо.
Ако те бях целунал, щеше ли да ме застреляш?
Не знам, зависи от целувката.
- И все пак.
Просто не мога да разбера. Опитай се да ми обясниш.
Ти все изпускаше и се навеждаше. Ако тогава ти бях налетял...
щеше ли да ме застреляш?
- Не знам.
А ако аз...
- Какво?
Ако аз...
Ако аз бях...
Ето, ще дам един пример.
Наистина не мога да разбера. Ако бях направил така...
Хей, внимавай!
Ако бях направил ето така. Гледай, ето така...
Добър вечер.
- Добър вечер.
Добър вечер. Съжалявам, но колата ми трябва.
Извинете.
- Не, вие ме извинете.
Приятна разходка.
- Благодаря.
Благодаря.
На Гуидо
По филма "Чудовището" е написана книга от Роберто Бенини и Винченцо Черами
превод ДЕЛЯНА СТОЯНОВА
тайминг и субтитри НИКЧО и СИНЕАСТ ®