Columbo - 09x03 (1989) Свали субтитрите
От северозапад идва буря, която ще ни връхлети довечера.
Пригответе си чадърите.
Политика. Горещият въпрос е кого ще избере губернатор Монтгомъри
за свой вицепрезидент. Той мълчи, докато умело преценява вариантите
от началото на кампанията. От щаба в хотел "Билтмор"
казаха да не очакваме изявление преди първичните избори.
Според хипотези и проучвания, проведени от "Ел Ей Таймс",
водач в класацията за вицепрезидент е известният конгресмен Пол Маки.
Как изглеждам?
- Чудесно.
Нийл Аксън, моля. Обажда се Оскар Финч.
Сан Франциско е ахилесовата ни пета.
- Ще купим на бебето нови обувки.
Здравей, Нийл. Аз съм Оскар. Как си?
Радвам се да го чуя. Добре съм, благодаря.
С Пол Маки се движим към "Билтмор". Нещата изглеждат отлично,
като изключим Сан Франциско, където всичко се бави.
За там ни трябва незабавна помощ.
Какво ще кажеш за 750 000 долара? Много пари за кого, Нийл?
Кажи на приятеля ни, че няма да бъде забравен, щом губернаторът спечели.
Монтгомъри харесва петролни кладенци.
Готов ли си?
- Изглеждам ли готов?
Победителите са винаги готови. Работата е в кърпа вързана.
Ще те черпя с най-вкусния йогурт в града, ти си избери глазурата.
Много ми е нервно, Оскар.
- Тъкмо ще те държи нащрек.
А и той не е зъболекар, просто следващ президент на САЩ.
Добро утро, конгресмен.
Пол. Радвам се да те видя.
Тим, как си?
- Чудесно, благодаря.
Не мисля, че познаваш Оскар Финч.
- Не. Тъкмо навреме, сър.
За мен е удоволствие. Бихте ли почакали няколко минути?
Губернаторът иска да се запознаете.
- Харесва ми.
Може ли да използвам ваш телефон?
- Моля. Конгресмен, оттук, моля.
Джим. Конгресмен Маки.
- Благодаря, че се отзова бързо, Пол.
За мен е удоволствие.
- Желаете ли кафе?
Седнете, отпуснете се.
- Благодаря.
Изглеждаш добре, Пол. Семейството?
- Те са чудесно.
Синтия е дясната ми ръка. Процъфтява в кампанията.
Жена ми е същата. Имаме късмет.
Хубава реч направи миналата седмица. Ще ми се да бях при тези страхливци.
Имах възможност да посоча някои от проблемите.
Хиляди бездомници във всеки град.
Разпродаваме Щатите. Тук малко, там малко. Какво следва?
"Дженерал Илектрик"? "Форд Мотър Къмпани"?
Ако не предприемем действия, Съединените щати ще бъдат разграбени.
Смятам, че е време американците да разберат какво се случва.
Амин.
- Чух, че някои те аплодираха.
Никой не беше готов за такова нещо.
- Да, сър, много хубава реч.
Пол, кажи ми истината. Сам ли я написа?
Просто се шегувам. След време ще ме опознаеш,
имам склонност да се бъзикам. Нали, Тим?
Разбира се, че сам си я писал, знам го.
Както пишеш всичките си речи. Ако мислех другояче,
нямаше да сме тук, защото нямаше да знам с кого разговарям.
Да минем право на въпроса, господа.
Слуховете свързват твоето име с моето, Пол.
Чели сме ги във "Вашингтон Поуст" и "Ню Йорк Таймс".
Искам да го направя официално. Конгресмен Маки,
искам сериозно да обмислите подкрепата си към мен
като мой вицепрезидент в тази тежка и трудна надпревара
за президентски мандат на Съединените американски щати.
Монтгомъри и Маки. Как ви звучи, конгресмен?
Губернаторе, звучи ми като печеливш билет.
Г-н Финч, губернаторът ще ви приеме сега.
До по-късно.
Нека първи ви поздравя. С приятеля ви Пол предприемаме
едно вълнуващо пътешествие. Без вас това нямаше да е възможно.
Задължен съм ви, г-н Финч.
- За мен е удоволствие, сър.
Мислиш ли, че ще се справя?
- Стигна до половината.
Искам те с мен, Оскар.
- При всяка стъпка.
Президент Пол Маки.
- Правосъден министър Оскар Финч.
Харесва ми как звучи.
- Харесва ми ехото.
Синтия свърши страхотна работа.
- Да, Пол си е намерил чудна домакиня.
А тя е важна за успешна кариера.
Само затова се ожених за теб.
- Не ми казвай.
Скъпи, ще се обадиш ли?
- Да.
Ало.
Франк.
Казах ти да не ме безпокоиш отново. Няма какво да направя за теб.
Посъветвах те кои да наемеш. Те са най-умните в града.
Вършат чудеса с наличната информация. Нищо че не са от моята класа.
Вече няма да ти решавам проблемите. Край, всичко е минало.
Франк. Франк.
Повече няма да обсъждам това по телефона.
Добре. Къде си?
Кой е с теб?
Добре. Дай ми половин час... 45 минути.
Да. Ще се видим.
Скъпа?
Налага се да изляза.
- Почти полунощ е.
Сериозен дарител. От месеци опитвам да го хвана.
Звучеше подпийнал. Може би тази нощ ще е мигът. Чековата книжка го сърби.
А ние кога ще почиваме?
Щом Монтгомъри спечели Калифорния, отиваме на пътешествие.
Пазаруване?
- Нещо такова като начало.
Лягай си.
Успех, скъпи.
Времето на Г-н Късметлия изтича, очаква го обвинение
Как си, Оскар?
- Да приключваме с това, Франк.
Пеша ли си?
- Да.
От офиса. Упражненията са полезни, а и не искам
да видят колата ми в твоята алея.
- Уединението ни е съвършено.
Казах ти, Сюзън е на Хаваите, а икономката почива.
Никой няма да разбере, че Оскар Финч
е изцапал обувките си на килима на Франк Стейплин.
Влез.
Защо не свалиш този шлифер? Ще се опечеш.
Хвърли го някъде.
Да ти донеса ли питие?
- Не, благодаря.
На мен докторът ми забрани. Направих си една лека закуска.
Вземи си парченце.
Какво има, Франк?
Много съм загазил, Оскар.
Какво е новото ли? Този път е по-сериозно
от всичко, в което съм попадал.
- Тревожиш се за 5 години в затвора?
При добро поведение ще получиш 30 месеца.
Не се тревожи, Франк.
- Повече се тревожа за Сюзън.
Не ми пука, че тя ще се срамува от всичко това.
Нуждая се от услуга, Оскар.
Забрави.
- Един документ.
Прокурорът няма да образува дело, ако не докопа един кирлив документ.
Тогава не му го давай.
- Ще бъде на бюрото му до два дни.
Значи ще се видим след 5 години.
Бих искал да го направим цивилизовано.
- Няма какво да направим.
Един документ трябва да бъде унищожен. Имаш приятели по високите етажи.
Дължат ти услуги. Играта е твоя.
- Забрави.
Имаме общо минало. И преди сме го правили.
Преди 21 години, Франк. Времената се променят.
Ще получиш всякаква поискана сума. Непроследими пари в швейцарска валута.
Моля те учтиво, Оскар.
- Не разбираш, Франк.
Имам семейство, имам страхотна кариера.
Имам бъдеще каквото не си представяш. Няма да рискувам всичко това.
Как е приятелят ти, онова конгресменче?
Щял да става вице на Монтгомъри. Ще отстъпиш.
Той не беше ли в прокуратурата, когато някога ти ми направи услуга?
Твоят човек в Белия дом, а?
Чудесна служба в кабинет за Оскар Финч, може би?
Това ли е бляскавото бъдеще?
Това не е учтив разговор. Ако ме окошарят за 5 години
или 6 месеца, или един ден,
няма да съм весел с човека, който го е допуснал.
Весел или тъжен,
не можеш да докажеш нищо.
Че на кого му трябват доказателства? Познаваш днешната политика.
Само трябва да спомена името ти и определен инцидент,
случил се през 1969 г.
Тогава ти и приятелят ти ще сте пушечно месо във Вашингтон.
Пак си помисли, Оскар.
Как си, Мики?
- Добре съм, сержант.
Джак, викат те отвън. Джордж, това ли е гилзата?
Да.
- Сержант.
Да?
Разбирате ли от тези неща? Май ги наричат факс машини.
Как?
- Факс машини. Запознат ли сте?
Дори не съм виждал такава.
- Нито пък аз.
Сержант, докладвайте.
- Жената на мъртвия - Сюзън Стейплин,
е била на почивка на Хаваите.
- Чух някой да казва, че се връща.
Да, сър. Около 22:30 часа е позвънила на съпруга си.
Момчета, оставете ни за минута.
- Хайде, слушайте лейтенанта.
Бързичко.
И бъдете по-тихи, Джордж.
Около 22:30 ч, хавайско време, е позвънила на съпруга си.
Не вдигнал. По-късно пак позвънила.
Не вдигнал. Тогава...
Лейтенант?
- Продължете, сержант.
Слушам ви. "Тогава..."
Разтревожила се. Звъннала на охраната. Изпратили полицай Родригес.
Видял, че вътре свети. Никой не отговорил и той влязъл.
Открил жертвата. В 4:21 сутринта е подал сигнал на 911.
Това е реджиано.
Какво има?
- Това сирене е италианско.
Превъзходно е.
Баща ми обожаваше реджиано. Трябва да го опитаме.
Трябва да го изследваме.
- Ние няма да пипаме наяденото.
Почакайте да го опитате.
Освен това е скъпо. Едно такова парче струва 10 долара.
Опитайте. Трябва.
Просто го изяжте.
Какво ще кажете?
Различно е.
- По случайност е невероятно добро.
Гледайте да го скриете, щом го изследват, защото ще пътува.
В 4:21 сутринта е подал сигнал на 911.
- Да, сър.
Жертвата е умряла от изстрел в главата, 32-ри калибър.
Оръжието е тук. Няма следи от взлом, няма следи от обир.
Всичко сочи към самоубийство.
- Така изглежда.
Какво друго, лейтенант? Четохте ли тази изрезка от вестник?
Щял е да влезе в затвора.
Някой тук знае ли как работи онази машина?
Говорите за онази там?
- За факса.
Секретарката на мъртвия би трябвало да знае. Някъде тук е.
Ребека Кристи.
- Тук ли е била снощи?
Не, сър. Г-жа Стейплин е оставила адреса си на охранителите.
Доведоха я от Уестууд да идентифицира тялото. Много е разстроена.
Лошо начало на деня - да идентифицираш мъртвец.
Само едно ме безпокои, сержант.
- Какво?
Пистолетът.
Какво мислите?
Забелязвате ли нещо?
Какво?
- Човек се застрелва в главата,
тялото се свлича, ръката се отпуска, пистолетът пада. Кърви на пода.
Защо под пистолета има кръв,
а върху него няма?
Наистина е под пистолета.
- Бихте ли ми дали кърпичката си?
И какво имаме тук?
- Какво?
Виждате ли кръв от тази страна?
- Не.
Ето това ме безпокои. Ако пистолетът бе паднал върху кръвта,
защо долната му страна не е изцапана?
Няма логика.
- Освен ако вече е била изсъхнала.
Момент. Как някой се самоубива, а по-късно,
щом кръвта му изсъхне, пуска оръжието?
- За първи път да попитате правилно.
Както казахте, кръвта не изсъхва веднага.
Опитвам се да разбера
защо пистолетът не е паднал веднага.
Нека установят времето на съхнене
на това количество кръв в такава стая и върху такъв под.
Повикайте криминалистите. Нека да обработят мястото.
Считайте го за сторено, сър. Джордж!
А аз ще говоря с г-жа...
... секретарката. Как се казваше?
- Ребека Кристи.
Трябва да направя опис на вещите.
- Бихте ли ми върнали кърпичката?
Не забравяйте да увиете онова сирене много внимателно.
Може ли да отнесем тялото, лейтенант?
- Да.
Госпожице?
Г-це, аз съм лейтенант Коломбо от полицията в Лос Анджелис.
Здравейте.
- Знам, че моментът не е подходящ.
Съжалявам, че трябва да ви обезпокоя.
- Всичко е наред.
Жалко за г-н Стейплин.
- Да. Беше толкова мил.
Питах се дали бихте ми помогнали. Никой от хората ни...
... не знае как да работи с онази машина в кабинета ви.
Факс машината.
- Искате да изпратя писмо?
Не, не...
Нищо такова.
Просто искам да ми покажете как работи.
Ще ви бъда благодарен. После ще се погрижа да ви откарат у дома.
Модерните джаджи, които измислят, ме изнервят.
Миналата година жена ми си купи настолен компютър
Обожава го. А аз не припарвам до него.
Седнете тук. Бяхме последните в квартала,
които си купихме ролетна врата за гаража.
Можете да пратите писмо с тази машина?
- Да. Без значение колко страници.
Как я стартирате?
Въвеждате номер, както при телефона. После натискате "старт". Това е.
И изпращате съобщението навсякъде?
- Където има факс. Навсякъде по света.
Навсякъде по света. Колко време отнема?
Секунди.
Тоест, само въвеждате номера,
и съобщението ще се появи отсреща или от другата страна на света?
Не същото съобщение, а точно негово копие.
Факсимиле.
- Факсимиле.
Факс.
Започвам да разбирам как работи.
Добре.
Нека ви попитам нещо. Има страница от съобщение,
която се подава от долната част на машината. Каква е тя?
Последната, изпратена страница. Обикновено е извадена.
Да я оставя ли тук?
- Да, моля, засега.
Вие ли изпратихте съобщението?
- Не.
Разпознавате ли този почерк?
- На г-н Стейплин е.
Той можеше ли да работи с факса?
- Често го използваше.
Можем ли да разберем по кое време е изпратено съобщението?
Да, но трябва да извадя страницата.
- Нека аз да го направя.
Сюзън? Това г-жа Стейплин ли е?
Да.
Последното съобщение е изпратено в 00:27 ч.
Документ от една страница, време за изпращане 14 секунди.
Извинете, казахте една страница,
но аз виждам и втора страница.
Тя също е с почерка на г-н Стейплин.
Значи ли това, че съобщението е от две страници,
но само едната страница е изпратена?
- Да. Изпратена е до този номер.
Не е ли кодът на Хаваите?
- Това е факс номерът на хотела,
където бе отседнала г-жа Стейплин.
- Невероятно.
Съобщение, изпратено на 4 000 км през Тихия океан за 14 секунди.
Г-це Кристи, бихте ли дошли в кабинета на г-н Стейплин?
Щом видях телефона на бюрото на г-н Стейплин,
останах смаян. Чуден апарат.
Сигурно има 30 бутона, без да броя тези, с които набираме.
Бихте ли сложили това в плик?
- Да, сър.
Усъвършенствана машина.
- Такава е.
Запаметява сто номера за бързо набиране.
Може да води конферентен разговор, показва дата и час, напомня за срещи,
има говорител, последно набран номер.
- И точно този ме интересува.
Чувал съм за тази екстра.
Как работи?
- Натискате "последно набран номер".
И само толкова?
Изложих се. Извинете, приключихте ли с телефона?
Приключихме изцяло, лейтенант.
- Благодаря. И натискам този бутон.
И телефонът автоматично ще набере последния номер, на който се е обадил.
Добро утро. Домът на Финч. С какво да ви помогна?
Икономката каза, че сте от полицията.
Лейтенант Коломбо, г-жо.
Вече се извиних на дамата, която отвори и ми каза, че закусвате.
А сега бих искал лично да ви кажа колко съжалявам...
С какво да ви помогна, лейтенант?
Имам няколко въпроса, г-жо.
Разследваме случай, свързан с човек на име Франк Стейплин.
Името звучи ли ви познато?
- Не. Трябва ли?
Имаме причина да мислим, че снощи г-н Стейплин се е обадил тук.
Според телефонната компания обаждането е станало в 23:46 ч.
Бяхте ли вкъщи по това време?
- С мъжа ми се прибрахме от вечеря.
Имаше обаждане, но Оскар вдигна. Нямам представа кой се обади.
Било е доста кратко.
- Най-добре говорете със съпруга ми,
ако наистина е много важно.
- Мисля, че ще го направя,
стига да не го притеснявам.
- Не е вкъщи.
Поредното ранно пиле. Отиде на среща със закуска.
Къде е най-добре да се срещна с него?
Не знам. Той е доста зает. Може би трябва да си запишете час.
Да не сте посмели? Вие ли бяхте?
- Моля?
Да не сте посмели да запалите пурата. Снощи вие ли пушихте тук?
Не, мадам, не съм бил аз. И ви обещавам да не я паля.
Всъщност никога не съм идвал в този офис.
Много красиви кабинети.
Извинявам се, лейтенант. Тази сутрин съм малко чувствителна.
Няма нужда от извинения.
- Снощи тук миришеше на гнилоч.
Някой невнимателен е пушил гадна пура в кабинета на г-н Финч,
без да помисли, че климатикът в сградата
нощно време е изключен.
Да, мадам.
- Как да ви помогна?
Ако е възможно, бих искал да говоря с г-н Финч.
Ще дойде всеки миг. Седнете, ако желаете.
Много благодаря.
Странно. Когато влязох тук,
се запитах какво е това, което ми напомня за дома ми.
Може би е ароматът.
Луиз, кой е паркирал онзи змийски капан на мястото ми?
Не знам.
- Обади се да го изтеглят.
Чака ни натоварена сутрин. Имам нов клиент и среща с полицай.
Запиши го за късния следобед.
За сребристото пежо кабриолет ли става дума, сър?
Кой каза това?
- Аз.
А вие сте?
- От полицията.
Оксидираната реликва е ваша?
- Вози ме оттук дотам.
Извинете, не знаех, че мястото е ваше.
След малко ще ви обърна внимание, лейтенант.
Влез, Луиз.
Ето записките от закуската с Томпсън.
Запиши го за понеделник, същото време и място.
Кога трябва да съм в "Билтмор"?
- След 20 минути, сър.
Нека ръководителят вземе новия списък с гости
от апартамента на губернатора и ме чака в балната зала.
Това е новият клиент - доктор Ментън. Запиши го за 10:15 ч.
Обади се и потвърди. После две дела в съда.
Кинсейл и Флеминг.
- И двете ще са лесни.
Следва обяд с конгресмен Маки.
След обяд съм с ръководителя на кампанията на губернатора.
Хейнс да ми се обади в колата. Потвърди маршрута. Друго?
Няколко съобщения, нищо спешно.
- Добре. Благодаря, Луиз.
Лейтенант, дошли сте да говорим за смъртта на Франк Стейплин.
Давам ви само 5 минути.
- Удивлявате ме.
Не разбирам защо. Запознат съм с процедурата.
Около 00:15 снощи получих обаждане от г-н Стейплин.
Сутринта от новините разбрах, че през нощта е починал.
Което значи, че едно от последните си обаждания е направил до мен.
Въпреки че смъртта му ще бъде определена като самоубийство,
има елемент на насилие заради огнестрелната рана.
Стандартното разследване включва разпити
с последните, с които е говорил или виждал.
Знам, че и телефонната компания ви е дала списък с последните му обаждания,
а моят номер е сред тях.
Ако се е обадил от дома си, това също ще е записано,
а аз ще очаквам посещение от полицията.
Изненадан съм само, че дойдохте доста бързо.
Сутринта научих важен урок, г-н Финч.
- Какъв?
Не залагай на противника в съда.
Никога не съм срещал Франк Стейплин. Но в известен смисъл
се чувствам отговорен за смъртта му.
- Защо?
Когато снощи се обади, звучеше отчаяно.
Дори да не го познавах по репутация, щях да усетя по гласа.
По гласа ли? Как звучеше?
- Крайно разтревожен.
Никога не сте го срещали?
- Не. Обади се преди 9 месеца.
Търсеше съвет за криминално дело, тогава бях зает и му отказах.
Когато се обади снощи, говореше за последна надежда.
Канеше се да уволни адвокатите си, били глупави и некадърни.
Нуждаеше се от нов. Щял да плати колкото му поискам.
Но вие пак сте му отказали.
- Да, отказах му.
Бихте ли ме придружили до колата? Мразя да закъснявам.
Час или два след обаждането се е застрелял.
Не харесвам мисълта, че го е сторил заради отказа ми. Странно е, нали?
До снощи каквото знаех за Франк Стейплин
беше от вестници, списания и съдебни клюки.
Много отдавна си съставих мнение. Сметнах, че е виновен.
Може би за по-лошите престъпления, в които бе обвинен.
Но след като е мъртъв, може би защото непознатият,
към когото се е обърнал, му е отказал, ми е жал за него.
Разбирам ви, сър.
- Каква марка казахте, че е колата ви?
Пежо.
Много е необичайна.
- Френска е.
Нима? Извинете ме.
Извинете, че съм ви заел мястото.
Не го мислете. Ако ви трябва помощ, свържете се с мен.
Да, лейтенант?
Знаете ли, вече не мирише на лошо.
Прекрасен ароматизатор. А и ухае на хубаво.
Бихте ли ми казали как се казва? На жена ми ще й хареса?
Знаете какво имам предвид.
- Радвам се, че ви е харесал.
Не е токсичен и трудно се намира.
Имам още един. Ще го донеса.
- Не, г-жо...
Не спорете. Ще ви го дам.
Доктор Ментън, "Стоунхърст драйв" 132, Бевърли Хилс, Калифорния
Заповядайте.
- Нека до го платя...
Не е на офиса, аз го донесох. Моите комплименти за съпругата ви.
Благодаря, г-жо. Много сте любезна.
- Пак заповядайте.
През фоайето, нагоре по стълбището покрай асансьорите,
завивам наляво и стигам до четвъртата двойна врата отляво.
Г-н Финч?
Само още нещо, сър. Когато ви е възможно.
За вас веднага, лейтенант. Тъкмо приключвам тук.
Всичко върви по план.
При проблем, знаеш къде да ме намериш. Благодаря, Джон. Имаш хубав хотел.
Вярвам, че лесно ме намерихте.
- Да, сър. Благодаря.
Нещо случило ли се е?
- В кабинета исках да ви питам нещо,
но покрай другите неща забравих.
- Времето ме притискаше.
И все още ме притиска.
- Става дума за гласа му.
Какъв глас?
- Гласът му по телефона.
Гласът на г-н Стейплин, Нощното обаждане до вас.
Да, какво за него?
- Казахте,
че сте доловили отчаяние. Звучал крайно разтревожено.
Мисля, че така бихте го описали, ако го бяхте чули.
Но не аз, а вие сте го чули. Какви бяха думите му?
Какво каза? Предайте точно думите му,
ако си спомняте.
- Без проблем, няма да ги забравя.
Чудесно. Какви бяха думите му?
"Какво ще правя, по дяволите?"
- Моля?
Това каза.
- Само толкова.
Повтори го. "Какво ще правя, по дяволите?
Какво ще правя, по дяволите?" Боже."
И това ли е казал?
- Да. После затвори.
"Какво ще правя, по дяволите? Какво ще правя, по дяволите?"
И онази дума, после е затворил.
Достатъчно отчаяно е.
Бихте го изрекли, когато сте крайно отчаян.
А сега ме извинете, ще тръгвам.
Какво? Да, разбира се. Благодаря ви, оценявам го.
За нищо.
Успех.
Г-н Финч.
Сър!
Да?
Снощи сте имали среща в кабинета си.
- Това въпрос ли е?
Става дума за дима от пура.
Може би не сте го усетили, когато сутринта сте дошли.
Секретарката ви - г-жа Луиз, беше го премахнала. Невероятна е.
Не знам какво бих правил без нея. Да, имах среща в кабинета си снощи.
Преди или след вечеря, сър?
Доста проницателен сте за човек,
изглеждащ толкова простовато.
- Това добре ли е, сър?
Никак не е лошо.
Беше след вечеря.
Жена ми каза ли ви какво вечеряхме?
Не, сър. Но срещата е била доста късно, нали?
Вероятно след полунощ.
- Да.
И след обаждането на г-н Стейплин.
- Точно така.
Но срещата не е била с г-н Стейплин, нали?
Колко е часът?
Моля?
- Моят часовник показва
10:09 ч.
Сигурен съм, че часовникът ви е точен.
- Имам по-малко от 6 минути за среща
в другия край на града. Ако ме глобят, ще се погрижите ли?
Мразя да закъснявам. Мразя и да се повтарям.
Лейтенант, не ме разочаровайте. Човек с очевидния ви интелект
не е пренебрегнал факта, че два пъти ви казах,
че никога не съм виждал г-н Стейплин.
Това задоволява ли ви?
- Да, сър.
Желая ви приятен ден, лейтенант.
Ще бъда бърз, обещавам.
Бихте ли ми казали с кого се срещнахте снощи?
Би трябвало да знаете.
Чували сте за поверителност между клиент и адвокат.
Може би ще ми помогнете с другото, което не разбирам.
Жена ви е чула телефонно позвъняване
точно след като двамата сте се прибрали. Така ли е?
Да.
- А след обаждането
сте отишли на среща в офиса ви.
- Да.
Шофирахте ли?
- Да.
Човекът, с който сте се срещнали, шофирал ли е?
Да. Накъде биете?
Предварително ли уговорихте толкова късна среща?
Всъщност имах две обаждания.
Едното от Стейплин, другото от клиента,
който спешно искаше среща в офиса ми.
Но жена ви каза, че е имало само едно обаждане.
Няма никаква тайна тук, лейтенант. Имаме услуга за изчакване на разговор.
Второто обаждане се появи, докато г-н Стейплин бе на линия.
Което отговаря на въпроса защо жена ви не е чула второ позвъняване.
Защото не е имало такова.
- Отлично, сър.
Лесно уточнихме това. Много съм доволен,
защото е една от неточностите, които не разбирам.
Страхотно. Знаете ли...
Отне 72 секунди. Как ви се струва за решаване на проблем?
Още въпроси?
- В момента не се сещам,
освен този защо не пътувате към съда?
- Уместен въпрос.
Хареса ми как го попитахте как е виждал в тъмното.
30 метра в безлунна нощ.
- Нарекохте го г-н Котешко зрение.
Честито, Оскар! Пак ме обори!
Успех другия път.
- Съдията щеше да получи удар,
когато му пуснахте записа с 18-те автоматични изстрели.
Връщайте се на работа, хора.
- До после.
И аз имам работа, лейтенант.
- Поредно дело ли спечелихте?
Да кажем, че се представих сравнително добре.
Бих искал да ви видя в действие.
- Заповядайте по всяко време.
Опитах да дойда по-рано, но трябваше да видя г-жа Стейплин.
Тя как го понася?
- Изключително смела жена.
Трябва да призная, че...
Нещо в този случай ме държи буден нощем.
Кой случай?
- Знаете, сър.
Втълпили сте си нещо за самоубийството, нали?
Не съвсем, но още не съм го разплел.
Нещо с факса ме озадачава.
- Кой факт?
Не фактите, а факс машината.
Разбирам.
- Запознат ли сте с нея?
Имаме две в офиса.
Озадачава ме изпратеното от г-н Стейплин
до жена си на Хаваите в 00:27, преди да се застреля.
Самоубийствена бележка?
- Не, сър. Би било странно, нали?
Самоубийствена бележка по факса...
- Не ви разбирам, лейтенант.
Имам обяд с конгресмен Маки, а изборите са след няколко дни.
Наистина много бързам.
- Съжалявам, сър.
Отделете няколко минути след храна. В кой ресторант? Ще почакам отвън.
Не искам да се влачите след мен из града, сякаш ме преследвате.
Какво точно ви безпокои?
Това, което ме безпокои, е,
че вие любезно ми предадохте последните отчаяни думи на мъртвец.
"Какво ще правя, по дяволите?"
Както знаем, това са били последните му думи.
Как е могъл да каже това и да напише по факса такова съобщение,
преди да се застреля?
Това са копия.
Едното е изпратил, а другото чакаше да бъде изпратено.
Двете съобщения са вицове. Застрелял се е между тях.
Вицове?
- Вицове.
Какви вицове?
- Смешни.
Споделете.
- Не съм сигурен, сър.
Първият е еврейски, вторият - ирландски.
Дано не се обидите.
- Може би ирландският.
Тогава ще ви кажа първия. Написал го е на ръка.
"Сюзън, какво става? Няколко пъти ти звънях.
Да не се мотаеш с някое жиголо?" Започнал е с тази шега.
Г-жа Стейплин е била луда по него.
"Все едно, скъпа, после ще говорим.
Днес чух няколко вица. Мисля, че ще ти харесат.
Първият е за ексхибиционист.
Еврейка върви по улицата,
а срещу нея ексхибиционист с шлифер.
Щом стига до нея, той разтваря шлифера.
Тя го поглежда и казва:
"И наричаш това подплата?"
Лейтенант,
ако г-н Стейплин ми бе казал това снощи,
може би щях да искам да чуя още, вие нямаше да сте тук,
а аз нямаше да закъснявам за обяд.
- Може би ще чуете и другия виц.
Нямам време. Ще разкажа на конгресмен Маки за ексхибициониста.
Какво мислите?
- Много е смешен.
Не. Човек би ли се самоубил, след като е написал такъв виц?
Ако разкриете тайните на ума на самоубиец,
значи сте по-умен от мен. "И наричате това подплата?"
Оттук, момчета.
- Ще я оставя на бюрото.
Сложете триногата в средата на стаята срещу бюрото.
Извинете, от телевизията ли сте?
- Лейтенант Коломбо от полицията.
Дали конгресменът би ми отделил няколко минути?
Аз съм Тоби Рит, негов съветник.
Моментът е много неподходящ.
Ще дава важно интервю за телевизията.
Сигурно сте чули спекулациите за бъдещето му в политиката.
Много съжалявам, ако прекъсвам такова нещо.
Искам да ми отдели само 4 минути.
Един-два въпроса. Ще приключа преди телевизията.
Честна дума, сър.
- Е, няма да навреди, ако попитам.
Конгресменът ще ви приеме.
Лейтенант. Две минути по-рано, и щяхте да ме хванете без панталон.
Да, сър. Здравейте.
Знам, че сега времето ви е по-ценно от всеки друг път.
Ценя минутите, които ми отделяте, и ще се постарая да не ги превишавам.
Човекът е по-голям политик от мен.
- Гримьорът ви ще е готов след 5 мин.
Добре. Повикай ме, Тоби. Седнете, лейтенант.
Този стол античен ли е?
- Да. От поколения е в семейството.
Последният път седнах върху един такъв и той се счупи.
Бях в къщата на една дама.
Знаете колко са крехки. Стана така, че...
Няма да ви разказвам. Да кажем, че ми струваше доста пари.
Не бойте се. Този е траен. За какво искате да говорим?
Още една антика, нали?
Да.
- Може ли?
Да.
- Какво е?
Антична запалка за пури. Английска, от началото на века.
Работи ли?
- Не, семейна вещ. Била е на дядо ми.
Тогава, ако не възразявате, ще използвам тази.
Предпочитам да не пушите, лейтенант.
Тоби каза, че имате въпроси към мен.
Да, сър, имам.
Знаете ли за смъртта на човек на име Франк Стейплин?
Разбира се. Самоубийство.
- Точно това се опитваме да определим.
Законът налага...
- Спестете ми тези приказки.
Дълги години бях прокурор. Кажете за Франк Стейплин.
Днес обядвахте ли с Оскар Финч?
- Да.
Двамата сте стари приятели.
- От 20 години.
Г-н Стейплин се е обадил в дома на г-н Финч.
Оказва се, че обаждането е станало
два часа преди г-н Стейплин да умре.
Г-н Финч спомена ли ви това, докато обядвахте днес?
Не.
По каква ли причина се е обадил на Оскар?
Може ли една писалка?
- Да.
Според г-н Финч, г-н Стейплин е искал нов адвокат.
Не съм изненадан, предвид кашата, в която беше.
Не иска да пише.
- Завъртете я.
Да.
Знаете ли за стари взаимоотношения между господата Стейплин и Финч?
Не. Но не значи, че не е имало.
Стейплин бе от известните мошеници в града.
А Финч е един от най-добрите адвокати.
Възможно е някога да са се срещали.
Но не знаете дали това е така.
- Не знам.
Това ли е?
Да, сър, това е. Много ви благодаря.
Нека ви пожелая успех.
- Благодаря, лейтенант.
Още нещо, сър.
Да?
- Ако не възразявате,
жена ми би искала ваш автограф.
Разбира се, лейтенант. Изобщо не възразявам.
А щом моментът настъпи, ще се радвам на нейния глас.
Как е името й?
- Госпожа Коломбо.
Къде беше цял ден, Оскар?
Скъсвам се от бачкане в града заради благородната ни кауза.
Какво има? Тоби звъня в колата ми. Като че ли се нуждаеш от помощ.
А аз искам питие.
- Какво става, Оскар?
Детектив от "Убийства" в кабинета ми посред бял ден.
Имаш предвид лейтенант Коломбо?
Да. Коломбо. Бе на косъм да провали интервюто ми с Тед Копъл.
Доста обигран е.
- Безобиден е. Надут бойскаут.
Не е смешно. И не е безобиден, щом ме разпитва за Франк Стейплин.
Следи ли ни? Откъде знае, че днес сме обядвали?
Аз му казах.
- Ти си му казал?
Казах му. Души наоколо.
Върши си работата. Знаеш процедурата.
Трябва да проверят последните, с които самоубиецът е имал контакт.
Каза, че Стейплин ти се е обадил два часа преди да умре. И какво?
Искаше да го представлявам в съда. Беше безнадежден. Отказах му.
Само толкова?
Само толкова.
Стига, Пол. Имаме доста работа. Чака ни дълъг път.
Или предпочиташ да забравиш за Белия дом?
Здравейте, сър.
Радвам се, че ви виждам преди среща с губернатора.
След 3 минути.
- Така казаха от кабинета ви.
Имам само един въпрос към вас, после изчезвам.
Тоби, с Джим се качвайте. Аз ще дойда след малко.
Ще ви бъда задължен, ако минете директно на въпроса.
Помните ли, когато ви попитах
за предишни взаимоотношения между господата Финч и Стейплин?
Помня.
- А вие отговорихте.
Това, което забравих да попитам,
е дали вие сте имали взаимоотношения с г-н Стейплин.
За протокола, не съм говорил с него, нито лично, нито по телефона.
Никога не сме били на едно място по едно и също време.
Не го познавам. Не съм срещал Франк Стейплин.
Благодаря, сър.
- Това ли е всичко?
Казах "един въпрос", сър.
Ако можех така лесно да реша целия случай.
Не отделяте ли твърде много време за едно самоубийство?
Вече не е такова. Официално се води убийство.
От вчера. Г-н Стейплин е убит.
Това променя хода на разследването ви.
Така е, сър. Издирваме хладнокръвен убиец.
Успех.
- Впрочем, благодаря ви за автографа.
Жена ми бе развълнувана, като видя името ви, написано с вашия почерк.
Най-хубавото е, че го пъхнахте в плик с конгресния надпис.
Радвам се да го чуя.
- Не искам да досаждам,
но имам ли шанс за автограф от губернатора?
Ако жена ми получи такъв, ще бъде на седмото небе.
Ще видя какво мога да направя.
- Много ви благодаря.
Извинете!
Извинете. Имам въпрос към вас.
Жена ми мисли, че съм по-умен, отколкото изглеждам.
Вие ли разнасяте прането в района?
- Да. Пише го отстрани на буса.
Питайте нещо по-умно.
- Семейство Финч да са ваши клиенти?
Финч? Не. Нито врабчета, нито червеношийки, нито чучулиги.
Имам г-жа Птица, ако ви върши работа.
- Не.
Някога бях смотаняк, но сега това не личи.
Добър ден.
- Г-н Амир?
Лейтенант Коломбо. По-рано разговарях с баща ви.
А, да, очаквах ви. Здравейте.
Открихте ли дрехите?
- Да, сър.
Шофьорът ви ги е взел от дома на Финч онзи ден, така ли?
Да, сър. Бяхме ги приготвили за машината.
Ето ги, сър.
Търсите ли нещо, сър?
Дим.
- Дим?
Дим от пура.
- Ясно.
Какво е причинило това?
Вода.
- Като ходенето в дъжда?
Като Джийн Кели. В дъжд все така става.
Г-н Амир, бих искал да ви помоля за голяма услуга.
Може ли да поговорим някъде?
За мен ще е удоволствие да помогна на полицията.
Оттук.
Бих искал да взема костюма за един ден.
Ще ви дам разписка с дата и подпис.
Гарантирам, че няма да носите отговорност.
Но какво да кажа на клиента, щом се оплаче,
че костюмът му не е върнат навреме?
- Г-н Амир, знам едно със сигурност.
Г-н Финч има и други костюми.
Винаги ли ги връщате на време?
- Репутацията ни е безупречна.
Само в много редки случаи, когато имаме проблем с машината.
Такъв може да се случи по всяко време.
Така е. Може да се случи по всяко време.
Благодаря. Оценявам съдействието ви.
- За мен е удоволствие. Оттук.
Добър вечер, лейтенант.
- Добър. Радвам се, че ви хванах.
Жена ми искаше да ви дам това. Благодарствена бележка за спрея.
Казвам ви, много й хареса. Ухае из цялата къща.
Много е мила. Сигурно е добра жена.
Да, г-жо. Видях колата на г-н Финч на мястото й.
Изпреварил ме е.
Горкичкият. Наваксва с работата. Покрай тези избори
не знам как има време за всичко.
- Дали може да вляза за минута?
Сега ще разберем.
Влез.
Г-н Финч, лейтенант Коломбо е тук.
Нима?
- Простете, че ви безпокоя.
Ако сега не е удобно, мога да се върна друг път.
Ако не възразявате, нуждая се от експертен съвет.
Вземам скъпо.
Да му се не види.
Какво ще кажеш, Луиз?
- Имате нужда от малко почивка.
Добре. Влезте, лейтенант. Ти приключи ли, Луиз?
Тъкмо тръгвам, сър.
- Приятна вечер.
Приятна вечер, лейтенант.
- Приятна вечер, г-жо.
На вашите услуги, лейтенант.
Знаете ли какво е това, сър?
Ако не греша, 32-ри калибър, автоматичен.
Пистолетът, с който е убит г-н Стейплин.
Така ли?
- Не истинският, но същият модел.
Истинският е конфискуван до...
- До приключване на следствието.
Именно, сър.
- Какво за него?
Искам да ви покажа какво ме озадачава.
Може ли да използвам бюрото ви?
- Заповядайте.
Ще се нуждая от течност, която да използвам като капки кръв.
Може ли да взема вода от онова?
- От гарафата? Обслужете се.
Забелязах, че имате килим на пода.
Бюрото на г-н Стейплин е върху дървен под.
Може ли няколко листа хартия?
- Хартия? Разбира се.
Благодаря.
Извинете.
Да? Как си?
Не, в момента не мога. На среща съм.
Добре. Ще ти се обадя, щом свърши.
До после.
Съжалявам. Повече няма да ни безпокоят.
Включих телефонния секретар.
Докъде бяхме?
Това е мястото, където беше кръвта.
Сега ще ви покажа.
Тук е бюрото на г-н Стейплин. Аз съм неговият труп.
След като е умрял, вижте ръката му.
Пистолетът под нея е на пода.
Как ви изглежда?
- Вие сте видели.
Да, сър. Ето кое е странното.
Така изглежда всичко след случилото се.
Но нещо ме озадачава.
Надявах се, че може би вие ще ми помогнете.
Ще се постарая.
- Бихте ли погледнали отблизо?
Отблизо?
- Елате.
Да седна ли?
- Да.
Под пистолета имаше кръв, но на самия пистолет - не.
Нито от едната, нито от другата страна.
Кръвта трябва да е изсъхнала,
преди пистолетът да падне от ръката му на пода.
Виждате ли, сър?
Водата още не е изсъхнала. Как някой се застрелва,
а пистолетът виси от пръста му и пада много по-късно?
Това ме озадачава.
Удивително.
Да, сър.
- Но не и необяснимо.
Искате да кажете, че за това си има причина?
Стейплин имал ли е артрит?
- Артрит ли?
На ръцете?
Не знам, сър.
- Проверете.
Засяга ставите на пръстите. Ако са калцирали в определена степен,
това би забавило разтягането им преди спазъма.
Спазъм.
- Да. Винаги има спазъм
или храносмилателен тремор, когато друга телесна функция спира
и преди вкочаняването да започне.
- Имате предвид,
че пистолетът може да е висял от пръста му поради артрит,
докато спазъмът или треморът
не са връхлетели по-късно?
Именно.
Това обяснява как кръвта е имала време да изсъхне.
Възможно е.
- Гениално, сър.
Никога не бих се сетил за това.
- Може да има и друго обяснение.
Направих само предполагаем анализ.
- Не си представям по-добър, сър.
Не бих се поколебал да го използвам в съда.
Нищо чудно че вземате скъпо.
Информацията, която ми дадохте, е безценна.
Благодаря, че ми позволихте да използвам стаята.
Ще тръгвам, но повярвайте,
няма да забравя как ми помогнахте тази вечер.
По всяко време, лейтенант. По всяко време.
Приятна вечер...
... и бъдете любезен да затворите на излизане.
Все още имам работа.
Разбира се, сър.
Приятна вечер.
- Приятна вечер.
Само ние сме, Оскар.
Изглеждаш спокоен.
Но не си.
Стейплин е бил убит.
Откъде научи тази информация?
- От нашия приятел с шлифера?
Той блъфира.
- Мисля, че има заподозрян.
И кой е той?
- Ти, Оскар.
Какво мислиш по въпроса?
Мисля, че се познаваме отдавна
и нямаше да стигна дотук без теб. Вчера ти позволих да ме излъжеш,
защото не исках да чуя истината. Може би още не искам.
Решавай, Пол. Или го правиш, или не.
Решението е твое.
Слушам.
Той ме изнудваше.
- Ти ли го уби?
Ще оценя, ако вярваш, че беше необходимо.
Необходимо?
- Жизненоважно за двама ни.
Залогът е твърде голям.
- Искрено искам да не бях чул това.
Той ми напомни преди 21 години.
Случката с изчезналия документ. Какво трябваше да направя?
Да го разкараш.
- И да чакам да разкаже на света
как през 69-та му направихме услуга, докато ти бе в прокуратурата,
с получаването на парите?
- Ако заподозреният за убийство
е личен приятел и съветник на кандидат вицепрезидент Маки,
тогава какво ще стане, Оскар?
- Няма да стане.
Каква гаранция имам?
- Убеден съм, че Коломбо блъфира.
Лепнал се е за мен като пиявица и си няма и понятие.
Налучква. Преди да дойда тук, бе реконструирал местопрестъплението
с пистолет в кабинета ми, когато ти ми се обади.
Той ми искаше съвет. С кого си мисли, че се бъзика?
Иска ми се ти да беше там. Щеше да ти хареса.
Дали? А обаждането от Стейплин?
Не можеш да застреляш човек по телефона.
Съветваш ме през цялата ми кариера, но отговори ми на един въпрос.
Какво е алибито ти?
Оскар.
Какво е алибито ти?
Да бяхте видели как конгресменът се държи пред камерата за интервюто.
Мисля, че е роден талант. Или го можеш, или не.
Няма уроци по харизматичност.
Лейтенант, браво, че се отзовахте толкова бързо на обаждането ми.
Пол е горе с губернатора. Всеки миг ще слезе.
Тоби, виж дали слиза.
Лейтенант, отдавна упражнявам право
и повече от всичко ценя професионализма си.
Днес ще направя нещо, което досега не съм правил.
Какво е то, сър?
- Ще наруша клетвата си.
Съжалявам да го чуя.
- Разбирам, че вярвате,
че Стейплин е убит.
- Така е, сър.
Не е изненада, предвид колко врагове си е създал.
Бил е доста безмилостен престъпник. Имате ли заподозрян?
Рано е да се каже.
- Но имате някакви предположения.
Дреболии тук и там.
- Хипотетично? Косвено?
Да и не.
- Нямате улики?
Още не.
Не искам да мисля, че съм бил под подозрение.
Аз също, сър.
Помните ли, че ви казах, че имам среща с клиент в кабинета си вечерта?
И че не разкривам тайна между клиент и адвокат?
И че държа на поверителността?
- Да.
Клиентът ми.
Клиентът, с когото бях онази вечер.
- Как сте, лейтенант?
Предполагам, че Оскар ви е описал подробностите.
Но честно казано, вината за всичко е моя.
Оскар ми каза за интереса ви към мен. Казах му да не намесва името ми.
Знам, че разбирате деликатната политическа ситуация.
Една грешна дума на грешното място би предизвикала важни събития.
Вече знаем, че можем да разчитаме на пълната ви дискретност.
След като ми казахте, че вече разследвате убийство,
почувствах, че е егоистично да спъвам разследването ви.
Извинявам се.
Разбирам, сър.
Довиждане, лейтенант.
И успех.
Благодаря, сър.
Лейтенант, за малко да забравя.
За жена ви от губернатор Монтгомъри, с най-добри пожелания.
Конгресмен, ако ви е нужен един глас,
със сигурност ще го имате.
- Човек никога не знае.
Може да се окаже решаващ за нас.
- Много ви благодаря.
Има ли някой вкъщи?
Има ли някой вкъщи?
- Кой е там?
Г-це Луиз!
- Аз съм Даян, една от другите. Кой е?
Лейтенант Коломбо.
- Човекът с пурата.
В банята съм с маска на лицето. Почакайте.
Харесва ли ви?
Много сте красива, г-це.
Днес са предварителните избори. Всички ще празнуват.
Няма по-хубаво от празника. Дано всичко мине добре.
Г-н Финч каза, че работата е опечена.
- И показва колко съм глупав.
Идвам в офиса и очаквам да го намеря в началото на такава вечер.
Ще бъде в центъра на събитията.
- Ще се разходя до хотела.
Приятна вечер, г-це.
Не забравяйте да заключите.
- Няма.
Харесва ми роклята ви.
Забавлявайте се.
- Благодаря. Чао.
Мога ли да ви помогна?
Лейтенант Коломбо. Трябва да се срещна с конгресмен Маки.
В апартамента на губернатора е. Елате с мен.
Важна нощ, а?
- Да. Вълнуваща.
Били ли сте в такъв апартамент?
- Не, за първи път ми е.
Отивам да го намеря. Чакайте тук.
Гласуването приключи преди половин час.
Засега няма окончателен резултат.
Избирателните секции не излъчват ясен победител,
но привържениците на Монтгомъри са оптимистични...
Сега ще дойде, лейтенант.
... защото резултатите сочат, че губернаторът води.
Очаква се той да се появи до половин час...
Какво става, лейтенант? Вече имахме последен разговор.
Тази вечер не е подходяща за друг.
- Съжалявам, сър.
Мисля, че трябва да поговорим насаме. Поверително е, както бихте казали.
Да отидем в стаята на Хейнс. Няма да възрази. Сега е зает.
Как върви, сър?
- Добре. По дяволите, не увъртайте.
Не ми е приятно, че го правя. Просто исках да улесня нещата.
Но ако така желаете, ще се съглася.
- По същество.
Виждате ли пурата ми? Помолихте ме да не пуша в кабинета ви.
Кога отказахте пурите, сър?
- Защо мислите, че съм ги отказал?
Заради поведението ви. Заради ароматизатора и запалката,
която беше на бюрото ви.
- Преди три седмици
снимка на пушещ политик стана старомодно.
Отказали сте пушенето преди 3 седмици? Но след нощната ви среща с г-н Финч,
целият ви офис е вонял на дим от пура.
Не съм отказал пушенето напълно.
Просто избягвам да пуша пред камери и клюкари.
Разбирам.
Шофирахте ли до г-н Финч в онази нощ?
- Разбира се.
Помните ли къде паркирахте?
На неговото място.
Той беше ли вече там?
Не, пристигнахме почти по едно и също време.
Заедно ли си тръгнахте?
- Точно така.
Около два сутринта, доколкото си спомням.
Валеше ли?
Да е валяло ли?
- Да. Същата нощ е имало кратка буря.
Валеше ли, когато си тръгнахте?
Сигурен съм, че не. Може да е валяло по-рано,
докато бяхме в офиса на Оскар. Или след като вече съм се прибрал.
Скандалът в кабинета на прокурора през 1969 г.
Франк Стейплин е бил замесен в кражба на документи.
Спомняте ли си, сър?
- Няма да го забравя.
Съсипа бъдещето на блестящ прокурор.
- За кого работехте?
Бях помощник-прокурор.
- Казахте, че не познавате Стейплин.
Не работех по случая. Колегията беше голяма, съставлявах малка част.
И г-н Финч твърди, че не е познавал г-н Стейплин.
Казахте ми.
- Но се оказва, че преди 21 години
г-н Финч е работил за правна кантора, която е представлявала г-н Стейплин.
Тогава още беше младши съдружник. Силно се съмнявам,
ако са му дали такъв важен случай.
- През 69-та Стейплин е имал проблем
и се е нуждаел от голяма услуга. Мисля, че се е сприятелил с г-н Финч
и двамата са сключили сделка. Г-н Финч се е нуждаел от помощ.
Човек в прокуратурата, който да унищожи уликата,
за да бъде спасен г-н Стейплин. С г-н Финч сте били добри приятели.
Вие сте този човек.
Нямате доказателство за това.
Къщичката ви се клати.
- Да.
Но е направена от стъкло.
А вие сте в нея и не можете да излезете.
На ваше място...
... не бих лъжесвидетелствал заради г-н Финч.
Като че ли опозицията е отстъпила.
Ще ми се да можех да ви поздравя, сър.
Извинете. Благодаря.
Благодаря. Извинете, моля.
Това е неочаквано удоволствие, лейтенант.
Някой ви е изпратил покана?
- Не съвсем, сър.
По-скоро съм на работно посещение.
Луд умора няма, само се поти.
Като стана дума...
- Ще убивате някого?
Дано не се стига чак дотам.
- Какво правите тук?
Приличате на разносвач.
- Това ли?
Взех го от химическо чистене днес.
- Създавате си нов имидж?
Не.
Изгубихте ли някого?
- Приятели. Мислех, че вече са тук.
Имате ли да ми казвате нещо?
- Какво?
Помахахте ми. Останах с впечатлението,
че искате да разговаряме.
- Така е, сър. Почти забравих.
Мисля за много работи.
Исках да поговорим за някои неща.
Говорих с ръководството, ще ни оставят в стая оттатък залата.
Тъкмо е приключила някаква продажба.
Там е тихо и ще поговорим.
- Искате още съвети?
Два-три въпроса, които искам да ви задам.
Мисля, че с ваша помощ ще приключим случая.
Това е чудесно.
Но не мисля, че тази нощ е подходящо. Защо не ми се обадите сутринта
и ще си уговорим среща за деня? Ще ви помогна с каквото мога.
Искам да чуя речта на губернатора.
Останете и вие, забавлявайте се.
Извинете.
Този костюм е ваш, сър. Онзи, който сте намокрили.
Намокрил?
- В дъжда, в нощта на убийството.
Мисля, че вие сте го извършили.
- Къде е стаята?
Направихте необичаен коментар. Много съм разочарован от вас.
Съжалявам.
- Смятах, че отношенията ни са добри.
Нищо не е съвършено. Този костюм е ваш, нали?
Нека да погледна.
Чудесен е. Хубава материя.
Имам...
Имам подобен такъв.
- Ваш е. Беше на химическо чистене.
А е бил на химическо чистене, защото се е намокрил в дъжда.
А, да.
Намокри се.
- Къде се намокри?
Къде ли?
- Къде?
Че къде другаде?
Там, където вали. Навън.
Кога бяхте навън, сър?
- Когато вървях от колата към офиса
за срещата с конгресмен Маки, а после от офиса към колата ми
няколко часа по-късно.
- Само че според конгресмен Маки
двамата сте си тръгнали заедно. А точно тогава не е валяло.
Сигурно е валяло по-рано.
- Не, това също не е възможно.
И как кристалната ви топка стигна до този извод?
Мястото ви за паркиране беше сухо.
Значи не е валяло, когато сте пристигнали,
а е започнало след това.
Забелязах сухото място сутринта, когато паркирах на мястото ви.
Но имаше само едно сухо място, не две.
Това означава, че предната нощ на паркинга е имало само една кола.
Тоест, конгресмен Маки лъже,
че е шофирал до офиса ви и е паркирал на мястото ви.
А вие лъжете, че сте имали среща там,
защото той не е идвал.
Вървели сте до дома на г-н Стейплин,
защото не сте искали да видят колата ви пред къщата му.
Убили сте го,
защото е заплашил да разкаже, че сте му помогнали през 69-та,
освен ако не му помогнете пак.
На излизане от дома на г-н Стейплин е започнало да вали
и тогава вие сте се намокрили.
Но дъждът е спрял, преди да се върнете до колата си,
затова асфалтът под нея беше сух.
Приключихте ли?
- Приключих.
Разочаровате ме, лейтенант.
Знаете ли, че такъв вид обвинение
изисква доказателство от местопрестъплението?
Да, сър, знам.
Имате ли такова?
- Не, сър.
Но имате мъртвец с всички признаци на самоубийство
и самопричинена огнестрелна рана на главата.
Имаше ли следи от барут по ръката, държала пистолета?
Да, сър, имаше.
- Как, ако не се е застрелял сам?
Нямам представа.
Значи разполагате само
с куп необосновани, косвени дрънканици.
А сега ми простете, мисля да се върна да празнувам.
Но поканата си остава. Добре дошъл сте на купона.
Моля, забавлявайте се, лейтенант.
Останете.
Монтгомъри! Монтгомъри!
Без ваша помощ това не би се случило.
- За мен бе удоволствие.
Всичко е тук, сър.
- Всичко?
Г-н Финч, нося заповед за разпита ви.
Ще го направим тук. Господата ще бъдат свидетели.
Знаете си правата. Искате ли някой друг да присъства?
Да приключваме с този фарс.
За протокола, къде бяхте в нощта, когато г-н Стейплин е убит?
Вкъщи и в офиса си.
Кога за последно видяхте г-н Стейплин?
Не го познавам.
- Били ли сте някога в къщата му?
Никога.
- Вие ли убихте г-н Стейплин?
Не.
Това е дъвка. Позната ли ви е?
Дали познавам дъвката?
- Помните ли дали сте дъвкали?
Моля?
- Дъвчите ли дъвка, сър?
Понякога.
- Дъвката е от кошчето в кабинета ви.
В най-горното ви чекмедже има три пълни пакетчета,
плюс четвърто, от което липсва дъвка.
Ще признаете ли, че ако зъбните отпечатъци от дъвката
съвпаднат с вашите зъби, то обикновен човек би повярвал,
че вие сте дъвкали тази дъвка?
- Още хипотетични дрънканици?
Не са дрънканици. Не и ако ви поставя на местопрестъплението.
Обяснете.
- Виждали ли сте това?
Списание "Полицейски шеф" от август.
В него има една статия. Така разбрах за зъбните отпечатъци.
Разбрах, че във Фресно, Калифорния... Нека да ви прочета.
Доктор Беноф е съдебен стоматолог.
Тук пише: "Разбил е алибито на заподозрян
в убийство с наркотици, като е сравнил парче дъвка,
оставено на местопрестъплението, със зъбите на заподозрения.
Виждайки съвпадението, заподозреният е пледирал "виновен".
Изглежда сериозна работа. Улика от захапка.
Серийният убиец от Флорида - Бънди,
е осъден на смърт, защото захапката му е съвпаднала
с ухапванията по две от момичетата. Сериозна работа.
Радвам се, че прочетох статията.
- Очарователно.
Дори дъвката да беше моя, тя не е от местопрестъплението.
Но това е от там. Парче сирене.
Сиренето е било на бюрото на г-н Стейплин в нощта на смъртта му,
а следите от зъби върху него
съвпадат със следите от зъби върху дъвката.
Това е зъбният ви картон, г-н Финч.
И рентгенова снимка на кучешките ви зъби.
Ясно личи отчупено отпред вдясно и поредица от малки резки
по другите странични ръбове.
Още не съм поискал отливка от зъбите ви,
но щом го направя, ще бъде равносилно на пръстов отпечатък.
Отливката от зъбите ви ще съвпадне със следите от зъби върху сиренето,
което ви поставя на местопрестъплението.
Сър, арестувам ви по подозрение в убийство.
Извинете.
Дами и господа, уважаеми колеги,
скъпи приятели,
тази нощ ще бъде запомнена!
Парченце сирене.
Парченце сирене.
Гледахте "План за убийство",
епизод от КОЛОМБО
Преводач fakelini / 2024