If Only (2004) Свали субтитрите
Сам, това са само няколко седмици.
Които изглеждат като цяла вечност, нали?
Цяла вечност и още малко.
Надявам се да е така, проклет англичанино.
Кажи го пак.
- Какво да кажа?
Харесва ми да те слушам как псуваш. Кажи: "Проклет".
"Проклет".
- Кажи "Негодник".
- Негодник.
Негодник, проклет негодник.
Точно така.
Мамка му.
- Бива те с нежните думи.
Трябва да си прегледам бележките и да си преповторя представянето си.
Да получиш нервна криза и да пренебрегнеш полу голото си гадже. Дай ми две секунди.
Просто остани тук и да не си си мръднал сладкият английски задник.
Не ми казвай, че има подарък.
- Имам подарък.
Винаги имам някакъв подарък. Това ме кара да се чувствам гузно.
Това е основната идея.
И аз имам подарък за теб. Ще ти го дам по-късно защото е изненада.
Страхотно. Обичам изненадите.
Идеална е.
- Знам.
На "Винтейдж Портобело Роуд" са само по десет лири.
Върви заедно с това.
Хубава подплата... копринена.
Какво?
Трябва да се приготвям, знаеш колко е важа тази среща.
Знаеш какво може да стане ако мине добре.
Иън...
Сам...
моля те, имай милост.
Знаеш ли, мислех си, че след като сключиш сделката...
ще е идеалното време, за да си починем...
И?
- И да отидем в Охайо.
Наистина искам да дойдеш на сватбата на мама с мен. Ще можеш да срещнеш кой ли не.
Няма ли да дойдеш?
Знаеш как стоят нещата.
Наистина съжалявам.
Всичко е наред.
Виж, наистина съжалявам, че няма да дойда до Индиана.
Охайо.
Негодник... Отново - съжалявам.
Просто е видя майка ти на следващата сватба.
Каква сватба?
Нашата. Другата година.
Аз? Да се омъжа за теб?
За човека който бърка щатите? Не мисля.
Сега ще си взема душ.
- Чувствай се като у дома си.
Сам?
Страхотна съм. Готов ли си за закуска? Приятен апетит.
Не ме интересува колко е важна тази среща. Ще ядеш.
Съжалявам, нямам време.
Толкова съм непохватна.
Дай да видя.
По-добре ли си?
- Много.
Добре.
"Един ден достъпът до човешкият ген ще толкова лесен колкото и да получиш кредит.
Това познание ще ни даде силата да променим съдбата си."
Да променим съдбата си ли? Вярваш ли в това?
Разбира се, че вярвам. Казвам ти, след петдесет години...
Хората ще продължават да умират.
Все още ще вали точно след като си измил колата си и "Стоунс"
все още ще ходят по турнета.
Тези неща не зависят от нас.
Единственото което можем да контролираме са собствените ни избори.
Добре.
Това е друга гледна точка.
Но нямам време да обсъждам съдбата. Просто си упражнявам речта.
Извинете.
В случай, че не се чуем по-късно - довечера в 7 сме на вечеря в "Тантра".
В 7 тази вечер ли? Шегуваш се, нали?
Не мисля, че се шегувам.
Концертът ми.
Този за който се готвя от три години. Това говори ли ти нещо?
Да. Концертът за завършването. Не съм го забравил. Беше...
Тази вечер. В седем часа.
Аз съм задник.
Съжалявам, Сам. Не мога да повярвам, че го направих.
Късмет. На срещата. Не, че ще ти трябва. Ще бъдеш страхотен.
Съжалявам.
Стига бе.
Смотаняк.
Не закъснявай. Аз ще се погрижа за това. Ще се видим довечера на концерта.
Концерт ли? Какъв концерт?
Пошегувах се. Пошегувах се защото се оказа, че съм забравил за това и...
Това трябва да е английското чувство за хумор за което съм слушала толкова много.
Добре. Ще се видим довечера.
"Господа, ние в "АГС" сме не само на челно място в биотехнологиите..."
Не на челно място... в авангарда!
Мамка му!
Какво е станало?
Счупих го тази сутрин.
Показва 11 часа.
Сигурно стрелката се е преместила.
Поне два пъти на ден ще е верен.
Направи ми услуга.
Обади се в "Тантра", промени резервацията ми за девет.
И накарай някой да мине през Харви Никс. Трябва ми подарък...
ПО случай концерта за завършването на Саманта.
Как така помниш това?
Не съм сигурна. Може би защото тя ми каза.
Изпрати ти покана която е на бюрото ти. Записахме датата в "Палм" -а ти...
Добре, схванах, схванах. Благодаря.
Както и да е, обещах й изненада.
Какво ще кажеш за пуловер? Нещо от кашмир.
Червен! Червеното е любимият й цвят.
Вече си има.
Червен кашмирен пуловер. Носеше го последният път когато беше тук.
Само разправяше колко го харесва.
Сериозно? Аз къде бях?
Точно до нея.
Съжалявам, че те накарах да идваш чак дотук, за да ме вземеш.
А аз не знам защо ти вдигнах.
Вдигни, вдигни... Готина прическа.
Мамка му. Гласова поща.
Току що открих синята папка. Тази в която са всичките ти бележки.
Сега идвам към хотела.
Тръгвай.
Съжалявам, съжалявам.
Дами и господа,
днес ни се дава възможността да помогнем на човечеството.
Извинете, сър.
- Да?
Дали бихте могъл да занесете тази папка в конферентната зала?
Г-н Уиндъм я очаква.
Съжалявам, г-це, но това противоречи на политиката на хотела.
Но той може да си загуби работата.
Това е трагично.
Но уви, не е мой проблем.
Боже, дори и когато се държите гадно звучи учтиво.
Сроковете на инвестициите ви...
По дяволите. Куфарчето е отворено. Трябва да вляза.
Извинете за прекъсването, г-н Уиндъм.
Това е за вас. Помислих, че може би имате нужда от същата папка
каквато вече си имате.
Разбирам.
Ами...
фалшива тревога. Много съжалявам.
Просто исках да се уверя, че имаш... че той има всичко от което се нуждае.
Защото работи много упорито по това.
Искам да кажа... Беше много отдаден...
и заслужава всичко да мине перфектно.
А не така. Вината е моя. Моя.
Както и да е, наистина ми беше приятно да видя всички ви.
Беше прав, наистина изглеждат доста сериозни.
В добрия смисъл.
В заключение...
Иън е добър. Дайте му парите. До скоро.
Е, ще продължим ли?
Забравих си чантичката.
Вече си имаше папка. Вземи тази.
Никога повече не искам да я виждам.
Мисля, че мина добре.
- Така ли?
Да. Непохватността. Студеният поглед на Иън.
Точно на каквото се надявах.
Мисля, че говорих прекалено много.
Хайде, да отиваме на работа.
Там има момче което обича възхитителната ти импулсивна природа.
Не мога да го направя. Зле съм.
Ела насам.
Не си зле. Знаеш ли защо?
Защото ако ти си зле то значи аз съм лоша учителка...
а всъщност съм невероятна учителка, нали?
Хенс, не е възможно да си зле.
Имаш право.
Хайде. Да свирим заедно.
Готови ли сте? Едно, две, три...
И получи ли парите?
Бяха ми в кърпа вързани.
Не мога да повярвам, че Саманта направи това след...
като цяла сутрин ми се сърдеше, че "държа подобаващо" или нещо подобно.
Всички са така.
Особено янките. Откъде ги измислят тези работи?
От Опра.
Вярно.
Вие сте момчета.
Извинете, г-це. Забелязах, че работите тук.
Просто се чудех по кое време... свършвате?
Я се разкарай.
Мамка му. Съжалявам, приятел.
Всичко е наред. И без това трябва да тръгвам.
Саманта. До скоро, момчета.
Чао, Ромео.
Мисля, че те хареса.
- Определено те хареса.
Трябва ми обективен човек който да каже
дали сюреалистичните трябва да на източната стена.
Изглеждат невероятно когато ги огрява слънцето.
Обзалагам се, че е така.
Това Иън ли е?
Какво прави?
Изненадата.
До "Клифтън Хол", моля.
Това е музикално училище, нали?
Да, тази вечер има концерт.
Приятелката ви е музикантка.
Точно така.
И имате проблеми с любовният си живот.
Откъде, по дяволите, знаете това?
Хората с моята професия са точно след барманите по разбиране
на сърдечните проблеми.
Какви са неприятностите?
Не ми се говори за това.
Това е добра идея. Вероятно нещата ще се оправят сами.
Изглежда не я правя щастлива.
Как можеш да обичаш някой толкова много и да не знаеш
как да го обичаш?
Значи я обичате?
Да, много.
Само това има значение.
Утре заминава за две седмици.
Иска да отида с нея.
Ами ако не се върне?
Що за въпрос беше това?
Хайде, представете си го. Махате си за сбогом на летището, тя се качва на самолета
и никога повече не я виждате.
Можете ли да го преживеете?
Не.
Не, не бих могъл.
Значи знаете какво да направите.
Оценявайте я. Оценявайте това което имате.
Просто я обичайте.
Има още две пресечки.
Не можете да се появите с празни ръце.
Ако Иън си е купил билет и дойде в къщи с мен...
това ще е много мило.
Надявам се. Заслужаваш го.
И ако той не знае това значи е просто един глупак.
Винаги знаеш какво точно да кажеш.
Запомни - ти си нещо изключително.
Това е добре. Прекарай си добре тази вечер.
Благодаря ти. Чао.
Сега Мелвина Уолтърс ще изпее
"Джулиет Валс" от Гуно.
Здрасти, благодаря.
Готова ли си?
Да. До скоро.
Приятно пътуване.
Здравей, Оливър. Успя, а? Здрасти!
Шегувате ли се? Не би го пропуснал за нищо на света.
Тя беше най-добрата.
Обичам г-ца Андрюс. Всички я обичат.
Ако бях няколко години по-голям...
Ах ти!
Това е за вас.
- Благодаря.
Иън, тази картичка не е ли сладка?
Да. Трябва да тръгваме.
Аз...
- Всичко е наред,
и ние трябва да тръгваме.
Беше истинско бедствие...
Дънбар си замълча, Драун се ядоса а аз съм прецакан.
Боже, Иън, толкова съжалявам...
- Забрави.
Какво друго стана?
Утре Лоти има изложба
в някаква голяма галерия.
Отидох да й помогна с...
Звучи забавно.
Искаш ли да танцуваме?
Кога си ме виждала да танцувам?
Къде ходи след срещата. Звънях ти на мобилния милиони пъти.
Изключих го. Не исках да говоря с никого.
Прекарах останалата част от деня обикаляйки из града и мислейки.
За какво?
За нас и за това дали ще успеем.
Не, нямах предвид това. Не разбираш.
Трябва да призная, че сутринта не беше от най-страхотните а и срещата беше...
Чудех се какво да правя и точно тогава срещнах един таксиметров шофьор.
Поговорихме...
Говорил си с таксиметров шофьор...
Знам, че звучи странно, но беше хубаво. Наистина.
Той ме накара да осъзная, че въпреки, че може и да имаме проблеми,
но и споделяме много.
Радваме се един на друг и аз трябва да оценя това.
Въпреки всичко което се случи днес,
аз те обожавам.
Предполагам това което искам да кажа е, че...
Искам да упорствам.
Наистина.
Става ли?
Не.
Какво не?
Не искам упорство.
Иън, сега остана в Лондон ще е само заради теб.
Заради нас. Бих го направила
ако мисля, че сме нещо специално.
Специални сме.
- Наистина ли?
Ти никога не ми казваш как се чувстваш и не говориш за себе си.
Не искаш да се срещнеш със семейството ми, забравяш завършването ми.
Срещнахме любимият ми ученик а ти се държа сякаш е заразен.
Иън, знам, че намеренията ти са добри,
но мисля, че за теб съм на много по-заден план.
Това боли.
И най-лошото е, че почвам да свиквам с това.
Не разбирам.
Знам.
Това ме убива.
Дали ще има един ден, Иън...
един ден в който нищо друго няма да ни интересува.
Обожавам те.
- Не искам да бъда обожавана.
Искам да бъда обичана.
Къде отиваш?
Ще прекарам нощта при Лоти и утре ще отида на летището...
Повече не мога да правя това.
Видях те в пътническото бюро.
Ти къде ще ходиш?
В Йоханесбург. По работа.
Саманта. Саманта, моля те, почакай.
Не можеш да ми причиниш това. Не можеш да ме напуснеш.
Искаш да кажеш, че повече не няма да те видя ли?
Идвате ли или не?
Вътре или вън, приятелю. Изборът е ваш.
Саманта!
Саманта, не!
Скъпа, скъпа, не!
Помогнете ми, помогнете ми, помогнете ми!
Толкова съжалявам.
Исках да бъда с нея...
Наистина исках.
Как можа да се случи това? Как можа да си отиде?
Прочети една дума и ще те убия.
Пошегувах се!
Ти... ти... ти си тук!
Да. А ти ме плашиш.
Аз, аз, аз...
Ти...
Аз...
Ти...
Добре, ще се приближа до теб
и ще е прегърна.
Всичко е наред. Всичко е наред.
Наистина ще ми липсваш.
И ти на мен. Наистина ще ми липсваш. Надявам се, че знаеш това.
Важно е да ми вярваш.
Вярвам ти.
Не ми се иска да преживяваш такава болка
така, че вместо да ти липсвам защо не дойдеш с мен в Охайо?
Саманта...
Определено няма да дойдеш.
Не мога.
Разбира се, че не можеш да дойдеш. Знам. Работа, голямата среща...
Аз... Имам среща... а ти...
Иън, успокой се. Успокой се.
Подготвил си се за днес и ще бъдеш страхотен.
Не отивай никъде. Какво правиш?
Седни и да не си си мръднал сладкия английски задник.
Има подарък.
- Има подарък.
Това не може да се случва.
Разбира се, че може. Обичам да ти купувам разни неща.
"Портобело Роуд". 10 лири!
Плюс... виж това.
Боже мой!
Добре де. Това не е точно реакцията която очаквах.
Съжалявам... просто...
Сънувах ужасен кошмар.
И май още не мога да се отърва от него.
Аз... и ти...
Ние?
Ние...
Трябва... да хапнем?
Да, да! Трябва да закусваме.
Да закусваме... Заедно.
Добре.
Страхотна съм.
Саманта? Внимавай с кафеварката!
Виждам я, луд крещящ човече.
Знам, просто си помислих, че може да се нараниш.
Сам...
Съжалявам. Много шум ли вдигам?
Не. Всъщност, надявах се да пееш.
Трябва да излизаш повече.
Ти си страхотна текстописка и трябва да го покажеш на хората.
Това е невероятна дарба.
Ти си пристрастен.
Така си е.
Боже, толкова съм непохватна.
Изгори си ръката.
Много си наблюдателен.
Иън, какво ти става? Всеки ден се изгарям с проклетото нещо.
Така ли?
Да.
Какво правиш?
Винаги вървим натам.
И знаеш ли защо?
Защо?
Защото натам са работата ти и мястото където преподавам.
Да минем по друг път. Да заобиколим. Може да е забавно!
Този маршрут ми харесва повече. А на теб?
Ще ми обясниш ли?
Помислих си, че мотопедът се движи малко... бързо.
Внимавайте къде ходите!
Шегуваш ли се.
Не е било сън.
Какво?
Всичко което се случи днес... вече знаех, че ще се случи.
Какво имаш предвид?
Коженото яке. Изгарянето. Колата разлята върху пуловера ти.
Вече съм видял или сънувал тези неща. Някои се случиха малко по-различно, но...
Добре, Иън, успокой се. Понякога и аз имам дежа ву и...
Не е дежа ву. При дежа ву...
имаш чувството, че вече се е случвало. Не знаеш какво ще стане.
Добре... Какво става в съня който те е изплашил толкова много?
Беше...
Беше ужасен.
Добре. Да помислим логично.
Какво се случва в съня ти, видението ти или каквото е там.
Ти се връщаш в апартамента, за да си изчистиш пуловера а аз отивам на срещата.
Това е ужасно.
По пътя към срещата си чупя часовника.
Добре. Ето какво ще направим.
Ще отидем в офиса ти заедно. И ако си счупиш часовника...
ще знаем, че става нещо и ще оправим нещата.
Става ли?
Почти стигнахме.
Държим се за ръце. Обичам да го правим.
Аз също.
Знаеш ли колко е часа?
Съжалявам. Часовника.
Наред е.
Просто си нервен.
Права си... Сигурен съм, че си права.
Е, добре ли си? Готов ли си за срещата?
Да.
Успех. Не, че ще ти трябва. Ще бъдеш страхотен.
Ще се видим на концерта довечера.
Концерт ли? Какъв концерт?
Пошегувах се. Пошегувах се.
Нали разбираш... английско чувство за...
Няма значение.
Чао.
Ще се видим довечера.
Направи ми услуга. Обади се в "Тантра" и отложи резервацията ми за 9.
И изпрати някой до "Харви Никс". Трябва ми подарък за...
За концерта за завършването на Саманта? Забравил си. Напомних ти го два пъти.
Да, не, не знам. Не знам дали съм забравил или не.
Вчера да, но не мисля, че днес съм забравил.
Вчера с това ли беше облечена?
Възможно е.
С малкото пари които ми плащаш мога да си взимам малко работи.
Клеър, може ли да те питам нещо?
Ако се налага.
Сънувала ли си някога нещо и да следващият ден всичко да ти се струва познато?
Нали разбираш, като от съня?
Да. Например миналата нощ
сънувах, че ти ме отегчаваш до смърт още сутринта, и сега...
Стига де. Сериозно.
Сериозно ли?
Да.
Иън, смятам, че сънищата са много важни.
Човек трябва да се вслушва в тях.
Наистина ли мислиш така?
Да.
Също така смятам, че трябва да отидеш на срещата...
иначе ще бъдеш уволнен и ще минеш на помощи.
И това са
главните цели на "АГС".
Да открие нови начини на лечение
или да предотвратим безбройните болести от които страда човечеството.
Повече от щастлив съм... Дори малко горд да кажа,
че "АГС" е много напред в надпреварата в тази област.
Сроковете на инвестициите ви...
тези документи показват всичко за 7 годишният период който обсъдихме.
Събрахме пари за десетгодишни изследвания.
Знаех си! Знаех си, че ще дойдеш!
Добре.
Чухте речта ми и от вълнението което което виждам изписано по лицата ви...
Хайде, хора. Успокойте се. Това не е купон.
Целта на това изследване не е перфектния проект, намаляването на разходите
или победата над конкуренцията.
Става въпрос да дадем на хората най-ценният възможен дар... време.
Това е страхотна възможност и аз ви казвам - хванете я.
Какво мислите?
Получи ли парите?
- Да.
И това е най-странното защото миналия път когато Саманта дойде на срещата,
помислих, че тя е объркала всичко.
Не ви ли разказах за съня ми.
Разбира се, че не защото беше тази нощ.
Добре. Разкажи ни съня.
Беше нещо повече от дежа ву.
Дежа ву. Понякога е като неврологично събитие...
но често е послание от дълбините на душата.
А когато душата почука на вратата трябва да я пуснеш.
Опра.
Не.
Др. Фил.
Вие сте момчета.
Не, не, не. Не говоря за това.
Има някои неща които знам, че ще се случат.
Извинете? Не сме ли се срещали и преди...
В сънищата ми.
Я се разкарай.
Виждате ли? Знаех си, че това ще се случи.
Всички знаехме, че може да стане.
Не можа ли да запомниш нещо полезно? Като например победителят в състезанието в 3:30?
Страхувам се, че не. Но всичко е същото.
Просто в малко по-различен ред.
Малко по-различен ред.
Трябва да тръгвам.
Улица "Макензи", моля.
Да, сър.
Сигурно се шегувате.
Моля, сър?
Вие сте шофьорът от вчера.
Всичко е възможно.
Вчера знаехте някои неща за мен.
За любовният ви живот ли?
Да.
Е, хората с моята професия са точно след барманите
в познаването на сърдечните проблеми.
Казахте точно това.
Ако вие сте същият и ако таксито е същото...
то тогава и всичко друго през този ден ще е същото.
В края на деня приятелката ми се качва в това такси...
спирате на светофара, удрят ви и тя...
Ще се случи ли?
Ще се случи ли?
Ами ако не се качи в таксито?
Ами ако я отведа от Лондон?
Може би ако си останем в къщи...
Кажете ми какво да направя? Трябва да мога да направя нещо!
Има само едно нещо.
Оценявайте я. Оценявайте всичко което имате.
Просто я обичайте.
Ще ме пуснете ли? Пуснете ме веднага!
Разбира се, сър.
Не, всичко е наред, сър.
Защо не?
Платихте ми вчера.
По-добре побързайте. Нямате много време.
Къде е Саманта Андрюс?
Нямам представа. Добре ли сте?
Оливър?
През три стаи има още.
Оливър?
Саманта!
Извинете.
Сам?
Лоти!
Хайде...
Мога ли да ви помогна?
Здравейте. Знам, че не ме познавате. Аз съм приятел на Лоти.
Ще ви прозвучи странно, но трябва да вляза в апартамента й.
Никога преди на съм ви виждал.
Всъщност съм гаджето на най-добрата й приятелка. Познавате ли Саманта Андрюс?
Разбира се. Обичам г-ца Андрюс. Всички я обичат.
Ако бях с няколко години по-млад...
"Зинк"!
Не може ли да хапнем по някое време? Почти не закусвах.
Не бъди такава досада.
Ревла.
Саманта! Слава Богу, че те открих.
Лоти, съжалявам, но трябва веднага да измъкна Саманта оттук.
Какво ти става днес?
Трябва да ми повярваш. Случват се нещата от вчера. По-различни са,
но по някакъв начин се случват.
Вече минахме през това.
Знам. Може би си права. Може да е от стреса, но всичко което знам
е, че трябва да напуснем Лондон. Незабавно!
Обещах на Лоти.
Помогна ми с товаренето. Беше права. Тези ще изглеждат страхотно в градината.
Иън, довечера е концертът ми. Помниш ли?
Ще се върнем навреме. Кълна се.
Да вървим. Трябва веднага да те измъкна от Лондон. Просто ми се довери.
Добре, да тръгваме.
Ще ми кажеш ли накъде отиваме?
Каза, че ще отидем където поискам.
Стига си питал. Просто се наслаждавай на това да не знаеш какво ще се случи.
Чакай малко.
Какво мислиш?
Ако не искаш да спираме тук можем да продължим.
Но откъде знаеш, че това е...
- Казвал си ми откъде си.
Не си ме запознавал със семейството си.
Бяха заети.
Наистина искам да видя къде си израснал.
Искам да видя къде малкия Иън е ходил на училище и е играл сокър.
Извинявай - футбол.
Искам да видя къде си станал човека който обичам.
Ако искаше да скриеш нещо не трябваше да казваш "където поискаш".
Мисля, че чух гръмотевица. Ще завали.
Знаеше, че ще завали, нали?
Просто се опитваш да се измъкнеш. Продължавай.
Нахрани ме или ще усетиш последствията.
Беше много по стръмно когато бях малък.
Трябва да са дошли с тежките машинарии и да са го изравнили.
Освен ако ти на си се променил.
Аз ли? Не е възможно.
Ще отидем ли до онази барака?
Не. Трябва да стигнем върха така, че продължавай да вървиш.
Слушам, шефе.
Какво има на върха на "вълшебният хълм на Иън"?
Нищо. Освен уединение.
Там си далеч от всичко. Качвах се горе, за да чета или да мисля.
Там се чувствах в безопасност.
Определено ще завали като из ведро.
Проливен дъжд в Англия? Не е типично.
Хайде.
Не е чудно, че не си ме водил да ме запознаеш с семейството си.
Къщата е много малка.
Защо не си ми разказвал за тях?
Непрекъснато дрънкам за приятелите и семейството ми,
а ти никога не споменаваш твоите.
Сам, нека просто забравим всичко.
Разбираш ли... Просто искам...
Искам само да бъда тук. С теб.
Наистина не искаш да говориш за миналото си, нали?
Миналото няма значение.
Само настоящето има значение.
Днес наистина се държиш странно.
Дръж се.
Може ли да те питам нещо?
Разбира се.
Ако по някаква причина мислиш, че не ти е останало много време...
За днес ли имаш предвид?
Не, за живота.
Какво би направила ако ти остава само един ден?
Това е странен въпрос.
Просто искам да знам.
Да видим... Последният ми ден...
Ще си купя обувки. И ще изям 10 мелби.
И онзи модел на бельо на Келвин Клайн... Няма да е зле да го опозная по-добре.
Това е лесният отговор. Без да се замислиш.
Бих го прекарала с теб.
Наистина ли?
Разбира се.
Просто да бъдем заедно. Както сега.
Да не правим нищо.
Това ли е?
Нищо друго?
Близост. Дълбока близост.
Наистина да споделяме всичко.
Глупави работи... Трудности...
Винаги съм искала това за нас и ако можем да го направим...
нищо няма да ни нарани.
Обичам те.
Добре.
Дъждът спира. Искаш ли да се качим на върха на хълма ти?
Не.
Искам да те заведа на едно друго място.
Ще трябва ли да се катеря?
Може би трябва да изчакаме още малко.
Добра идея.
Баща ти е бил много красив.
Предполагам си се метнал на майка си, нали?
Много време ли е прекарвал тук?
Да.
След като го съкратиха през '93-та висеше тук непрекъснато.
Когато бях малък баща ми беше герой.
Мислех, че е най-силният човек на света.
Беше много горд.
Знаеш ли, за него работата в фабриката не беше просто работа?
Всички го обичаха.
Боготворяхме го.
Изглежда е бил чудесен човек.
Такъв беше.
Беше.
След това собственикът реши да се премести и всички загубиха работата си.
Така и не си намери друга. Това стана вторият му дом.
Откакто станах на 15 не съм го виждал трезвен.
Реших, че това няма да се случи с мен.
Че няма да живея живота си според прищевките на другите.
Не се и налага.
Сега вече го знам.
Просто ми се иска да можех да му помогна.
Бил си дете.
Знам.
Но да гледаш как баща ти... твоят герой...
се погубва пред очите ти...
Наистина си обичал баща си.
Да.
Надявам се да е знаел колко.
Обзалагам се, че където и да е знае какво чувстваш.
Иън, смъртта не слага край на любовта.
Така ли мислиш?
Знам го.
Защо никога не си ми разказвал това?
Предполагам...
Предполагам, че просто не съм искал да го почувствам.
Радвам се, че сме тук.
Аз също.
Иска ми се да не се налага да си тръгваме.
Къде?
В Лондон. Концерта за завършването ми. Това напомня ли ти нещо?
Хайде да не се връщаме.
Нека се качим на влака и да заминем на някъде.
Да видим. Свиря на цигулка от 16 години.
Уча от три. Почти съм завършила.
Мисля, че трябва да се приберем.
Идваш ли?
Да.
Какво правиш?
Просто малка изненада. Нещо което ще ти хареса.
Добре.
Не мисля, че има достатъчно време.
Не ставай глупава.
Може би трябва да отидем в къщи.
Хайде. Казвала си ми, че винаги си искала да го направиш.
А знаеш ли защо не съм го направила? Защото ме е страх от високото.
Няма от какво да те е страх. Аз ще бъда до теб.
Вратите.
Прекрасно е.
Още ли те е страх?
Странно. Май съм забравила за това.
Съжалявам, че съм такава досада.
Какво?
Откъде научи това?
От Лоти. Правилно ли го казвам?
Не можеше да го кажеш по-добре.
Благодаря.
За какво?
За идеалният ден.
Мисля да облека това на вечерята. Пеенето тази вечер ще ти хареса.
Да не би да е онази опера която толкова обичам?
Предпочитам да остана тук и да слушам как пееш ти.
Бъди сериозен.
Сериозен съм. Не разбирам защо не даваш на хората да чуят песните ти.
От какво се страхуваш? От успеха или от провала?
Да.
Сам.
Ще ги изпея. Ще го направя.
Кога?
Някой ден.
Виждал ли си ми ключовете?
Кое?
- Ключовете. Ей сега ги гледах.
Всичко е наред. Намерих ги. Трябва да отида до офиса.
До офиса ли? Сега?
Цял следобед не бях там а без мен офиса би се разпаднал.
Ще ми отнеме съвсем малко време.
Ще се видим на концерта.
Да.
Здрасти. Трябват ми 75 копия. Ще се върна след няколко минути.
Няма проблем.
Дами и господа...
това трябваше да бъде последното изпълнение за вечерта,
но имаме специална изненада за вас.
Саманта Андрюс, гостуваща изпълнителка от Америка
се съгласи да сподели с нас една от нейните композиции.
Саманта.
Не искаш да разочароваш бъдещите си фенове.
Много си загазил.
Не мога да повярвам, че го направи!
Какво невероятно чувство! Имаш ли си представа колко ужасена бях?
Определено не ти личеше. Беше страхотна.
В началото дори не можех да си поема дъх.
След това изведнъж се успокоих. Боже мой, какво невероятно чувство!
Беше невероятна.
Ти си предубеден.
Виновен както обикновено.
Прегладняла съм. Къде ще ядем?
Където поискаш.
Добре.
Харесва ли ти това място? Мислех, че го мразиш. Уютно, интимно...
Точно в моя стил.
Днес на срещата изглеждаше много сладък.
Имам предвид силен и мъжествен.
Какво искаш да кажеш?
Че си силен като бик.
Нот ти днес не си идвала до работата. Имам предвид, че не те видях.
Донесох ти една синя папка, но се оказа, че е друга и си я взел.
Така, че се изнизах.
Наистина беше сладък.
Затвори си очите.
Честито завършване.
Боже мой.
Някои от амулетите са стари а някои са нови.
Това е нота. Цигулка. А това е цвете.
Няма никакъв смисъл в това освен, че е изящно. Като теб.
Да видим. Влакът с който пътувахме днес.
Това е Айфеловата Кула, която винаги си искала да видиш.
А това е тиган.
Ти си единственият човек който познавам който може да върти нещата в тигана.
Това е сърце.
Моето сърце.
Вече е твое.
Готов ли си?
Сигурна ли си, че не можем да отидем пеша?
Вали като из ведро, глупчо. Тръгваме.
Чакай!
Какво?
Обичам те.
И аз те обичам.
Искам да ти кажа защо те обичам.
Вали. Знаеш това, нали?
Трябва да ти го кажа и ти трябва да го чуеш.
Обичам те откакто те срещнах...
но до днес не си позволявах да го почувствам истински.
Винаги мислех за бъдещето. Взимах решенията от страх.
Днес, заради това което научих от теб...
всеки избор който направих беше различен и животът ми се промени напълно.
Научих, че ако го правиш живееш живота си пълноценно.
Няма значение дали имаш 5 минути или 50 години.
Саманта, ако не беше днешният ден... ако не беше ти...
Никога нямаше да разбера любовта.
Благодаря ти, че беше човека който ме научи да обичам.
И да бъда обичан.
Не знам какво да кажа.
Няма нужда да казваш нищо.
Просто исках да ти го кажа.
Благодаря ти.
Да се прибираме.
Идваш ли?
Разбира се.
Площад "Лъдгейт", моля.
Да, мадам.
Нямаш много време.
Всичко е възможно.
Толкова съжалявам.
Не мога да повярвам, че го няма.
Защо аз съм тук а той не е?
Някои неща просто не зависят от нас, миличка.
Иън имаше някакъв предупредителен сън или нещо подобно.
Знаеше.
Опитваше се да ми кажа, но аз не му повярвах.
Точно преди да се качим в таксито...
ми каза, че аз съм го научила да обича.
За мен беше толкова лесно да го обичам.
Той просто искаше да ми каже всичко.
ШЕСТ МЕСЕЦА ПО-КЪСНО
превод StraightEse
BULGARIA TEXT '2005