Trying - Season 2 (2021) (Trying.S02E04.WEB-DL.H.265-NTb.srt) Свали субтитрите
Няма страшно.
Не може да ходиш с колело на работа просто ей така. Не сме в Амстердам.
Вярно, там щеше да си далеч по-лежерна.
Колоезденето е толкова опасно!
Хем опасно, хем досадно. Как е възможно изобщо?
И тази каска е от 10 години, не върши никаква работа.
Тази ли? А, идеална е, не се тревожи.
Приличаш на Кармен Миранда.
Прекалено си самоуверен. А самоуверените хора винаги го отнасят.
Затова никога не пеех в училищния автобус.
И не гледах филми в самолет.
- А, да.
О. Не!
- Стига, Ники.
Притеснявам се.
Нали държеше да опазваме околната среда?
Достатъчно е, че рециклираме деца.
О, боже. Не ме издавай, че го казах.
Само внимавай.
Всичко ще бъде наред.
Ооо...
Какво? От кого е това писмо?
- От Мария.
Коя е тя?
Момичето... Жената, която подпомагам финансово.
От Хондурас.
- О.
Джейс, всеки път ме питаш.
- Хубаво.
Дръж ми вратата.
Да.
- Благодаря.
О, имаме среща със социалната работничка на Принцеса в 13 ч.
Аха. Записал съм си.
ПРИНЦЕСА 13 Ч.
Нека не се отпускаме само защото сме одобрени.
"Отхвърлени" започва със същата буква.
Няма да се случи. Чу ли?
- Добре.
Хайде. Обичам те.
И аз. Внимавай.
- Добре.
Добре ли си?
- Да.
Само трябва да му хвана цаката.
Аха.
- Всичко е наред. Хайде.
Добре.
- Чао... Чао.
Знам, че е само на шест години, но нали има уши?
Тръгвайте.
О. Здравейте.
- О, привет. Отново.
О, оправете си, ъм... Това...
Подгънала ви се е, ъм, яката.
- Какво?
Готово.
- Благодаря.
Какво виждам? Какво става тук?
Нищо.
- Готин е. Харесваш ли го?
Какво? Не.
Определено си го бива.
Аз съм сгодена.
Но не и омъжена. За гледане пари не вземат.
Идват ми нечестиви мисли.
Да проуча ли положението му?
- В никакъв случай.
Имам начин. Карам ги да рисуват семейството си.
Ако не нарисуват майка, значи теренът е чист. Хм.
Вмести палава кола маска преди родителската.
Наистина, определено, честно, не се интересувам от него, ясно?
Не.
Прекали с наречията. Вече съм сигурна.
Чао! Ооо.
- Бъди послушна.
Чао, обичам те.
Може да е първият път, в който тя ще ни види.
О.
- Стига да погледне към нас.
Затова ли си с нова рокля?
Тази ли? Не, стара е.
- Хм.
Още е с етикета.
- О, по дяволите.
Джейс.
- Леко.
О, боже, има чекмедженце за шишарки.
Кога изгубихме интерес към тях?
Ами, лично аз, когато за пръв път видях сутиен, но... О.
Здравейте. Аз съм Диша.
А, Диша. Как сте?
- Здравейте.
Радвам се.
- И аз.
Джоуси е класната на Принцеса.
Здравейте.
- Джоуси.
Открили сте мястото й.
- Нейни ли са всички тези рисунки?
Много обича да рисува. А и това я прави по-уравновесена.
Така, да... ъъъ... излезем ли навън? Да я наблюдаваме на открито?
О, с удоволствие.
- Добре.
Пени сигурно ви е казала, но нека го повторя.
Важно е да стоите настрана от нея.
Рано е за среща.
Прибързването застрашава осиновяването.
Разбрано.
Правете се, че сте тук по работа.
- Добре. Но каква?
Ами, по ваш избор.
Ъм...
- Какво...
О, ъм, става ли да сме земемери?
- Да.
Какво ще мерим?
- Ами...
Ъм... О, примерно двора.
Ще проверяваме дали е... равен, да речем.
Удачно е. Излизаме ли?
- Да.
Щом се преструваме, да говорим с акцент?
Ти какъв владееш?
- Американски.
Да чуя.
- Опа, здраво, брато...
Достатъчно, перфектно.
Земемери от Тексас, дошли да проверят двора.
Класика.
ПРИНЦЕСА
Повърхността е добра.
- Да, има и градинка.
А това... изглежда...
- О.
Здрав навес.
- Да.
Ето я там.
- Къде е?
С жълтата топка.
О, о, да.
- Да.
О, да.
Подай, подай!
Кипи от енергия. Нали?
Дай си ми я!
- Не! Не!
Мейсън, недей така.
- Моя е!
Мейсън.
- Върни й я!
Тайлър, без блъскане.
- Топката си е наша.
Леле. Малкият не се дава.
Тайлър е брат й, нали?
Да.
- О!
Бранят се взаимно.
- Ясно.
Знаят ли, че ще ги разделят?
Да, наясно са.
- Да.
Оказа се невъзможно да ги вземат заедно.
Жалко, че сме одобрени само за нея.
- Да.
Е, ще се стараем да поддържаме връзката помежду им.
Дай топката.
Подай, подай.
Добре мина според мен.
- Да.
Притесни ли се малко, като казаха, че е неуравновесена?
И рисува...
- Не.
Така ли?
- Знаехме, че ще й трябва помощ.
Интересно ще е да превъзпитавам някого, с когото не спя.
Думата не е точна...
- О.
Какво?
- Ще ги върна.
О, да. Чакам те тук.
Добре. Благодаря.
Ехо?
Ехо?
- Спрете.
Казах да... Джесика, укроти се.
Благодаря.
Ама няма защо.
Тези, които ти отмъкват топката,
не могат нищо повече.
А твоето време тепърва предстои.
И ще продължи по-дълго. И ще бъде по-хубаво.
А сега ти желая хубав ден, госпожице.
О. Благодаря.
Значи следващите 40 години ще говориш с акцент?
Не, не, ще го залича постепенно.
Само дето изрично ни казаха да не говорим с нея.
Знам, но да я беше видял...
О, господи. Родител тип "хеликоптер" ли ще бъдеш?
От онези, които все поучават детето и кръжат около него?
Ами, да, възнамерявам да браня дъщеря ни, Джейс.
Не, трябва да... Да се доверяваш повече на хората.
- О.
До после.
- Чао.
Карай плътно вляво.
Ъм, какво правиш? Трябва да изобразим морско дъно.
Обаче рисуваме семействата си, нали?
Помнете, че трябва да нарисувате всички в дома ви. Без изключение.
Я виж ти.
Чудесно си подбрала цветовете, Рейна. Браво.
Ти си на ход.
О, каква голяма къща.
Припомни ми как се казваше баща ти.
Рон.
Рон? Ще го видя на родителската среща.
ЕЗИКОВ ИНСТИТУТ, СЕВЕРЕН ЛОНДОН
ХОНДУРАС
Джейс?
- Не, тръгнах си вече. Няма ме.
Връщай се. Беларусите пак започнаха.
Какво?
- Не искат да са до руснаците.
Те пък се инатят заради Микола.
Защо?
- Той е украинец.
Пак донесе знамето.
Не, съжалявам, тръгнах си.
Виж...
- Раздели ги с швейцарец.
Нямаме швейцарци. Те могат да си позволят по-добри школи.
Успех.
Добре.
Привет!
Здрасти.
О, боже.
- Добре съм, нищо ми няма.
Всичко е наред.
- Какво стана?
Нищо.
- Джейсън, какво се случи?
Паднах върху онази... стойка за велосипеди.
Не е сериозно, само дето брах срам.
Казах ти, че ще стане така!
Нищо... нищо не е станало, спънах се.
Ъм, това е инцидент, свързан с колелото.
Ако седнеш върху ключа от колата, инцидент ли е?
Няма... нищо.
Дай на мен.
- Ще го свалиш ли?
Добре.
- Седни, ще почистя раната.
Хубаво. Честно, добре... съм.
О, да му се не види.
Не бива да караш колело, непохватен си.
Нищо и никаква драскотина.
Да.
- Така.
Няма страшно.
Добре ли е така?
- Да.
Виж... Не прави такива физиономии. Не е кой знае какво.
Това е една четвърт от лицето ти.
Половина за нормален човек.
О, какво пише, как й беше името?
Мария!
- Мария. Какво пише?
Пратила е снимка.
Тъкмо онзи ден казвах, че искам да я видя.
Е, желанието ти се изпълни. Ох.
Дай да видя.
- Какво?
Да видя.
- Не, няма... Какво...
Джейсън!
- Това е, защото...
Паднах точно на ръба.
- О, господи.
Всичко е наред.
- Преоблечи се, ще дам лед.
О, между другото, защо Елиът ми пише за Ерика?
А, да, уредих им среща.
- Какво? Защо?
Той е идиот. Обръща се към жените с "милейди".
И все гледа да е по потник, че да се фука с мускули.
Нека е идиот. Тя не е готова за сериозна връзка.
Добре е да разкара един-двама идиоти, за да си вдигне самочувствието.
Хеликоптер.
Преоблечи се.
- Джейсън, преобличай се.
Внимавай.
Излизам за малко.
Къде отиваш?
За мляко.
Добре.
Искаш ли колело?
Да, и още как.
Ехе!
Върнах се!
- Здрасти.
- Хей.
О...
Къде е млякото?
Нямаше в магазина.
В супермаркета не е имало мляко?
Не, беше свършило.
- О.
Много се купува, Джейс.
О, боже, пилето!
Е, хайде.
Готова ли си?
Само да си намеря ключовете. О, ето ги. Да.
Ха, странно.
- Кое?
Имейл от Диша.
- О, какво пише?
Ами... "Радвам се, че се видяхме." Ала-бала...
"Да сте видели някаква американка, която притеснява децата?"
Какво? Не.
- О, боже мой.
Всъщност пише: "Ще държим връзка".
Не прави така!
Видя ли? Така ти се пада, щом се месиш.
Престани!
Хайде, да тръгваме.
- Добре.
О, по дяволите!
- О, не! Какво?
Колелото го няма!
- А?
Някой е откраднал... Няма го!
- Не.
Не! Защо... Как изобщо са влезли тук?
Не знам.
- О, боже.
Знаеш ли какво? Крис и Сара понякога оставят отключено.
Имах го от два дни!
Знам, много съжалявам.
Не сега, ще закъснеем.
Разбит съм.
- Знам, разбирам, ужасно е.
Но пък... често се случва.
Така че тръгвай.
- Не, аз...
О, да му се не види.
- Наистина, и аз не го проумявам.
Ако й е студено, има одеяла в шкафа.
Аха.
Ъм, в горния ляв...
- Да, знам.
Къде ще ходиш?
- Просто... излизам.
Да!
С един приятел.
Ще закъснееш ли, или...
О, нямам представа. Човек никога не знае.
Е, хайде. До скоро, миличка. Чао.
Среща е, впрочем.
- Да, схванах. Благодаря.
ДОБРЕ ДОШЛИ В КАМДЪН
Гладна съм. Просто... да изберем някое място.
Новата пицария до метрото?
Хубава ли е?
Не знам. Вероятно, името й е с малки букви.
О, виж, "Фройо".
- Е, и? Ти го мразиш.
Не, ъм, има с ванилия.
С ванилия!
О, колелото!
- Какво?
Това е моето колело!
- А, не, силно се съмнявам.
То е, с катинара!
- Не, Джейсън, почакай.
Не ритайте колелото, то е мое!
Да бе.
- Върнете ми го.
Една луда ми даде 20 кинта да го взема.
- Какво?
О, мамка му.
Благодаря.
Колко искате за него?
- Ами, повече.
Стигат ли 40?
- Още десет и готово.
Виж... Не ми се нравеше и го подарих. Това е...
Това не е извинение, а констатация.
Да, така е, не се извинявам.
Видях записа. Излъгал си ме.
Спестих ти го. Само изглеждаше зле.
Нима? Вдигни си ръката тогава.
Не искам.
- Не, давай.
Не е нужно, благодаря.
Ако се наложи, ще я вдигна без проблем.
Още първия ден се преби, Джейс.
Недей да ми се месиш.
- О, ще прощаваш.
Не ти се меся. На това му се вика "любов".
Вечно правя такива неща за теб.
Какви неща?
- Ох, не знам.
Включвам ти телефона, защото все забравяш.
Местя книгоразделителя назад, защото когато ти се доспи,
не възприемаш.
- Сериозно?
Да, напълно.
Мажа те с крем 50-и фактор, вместо с 15-и.
Защо?
Пазя те да не изгориш.
И не искам да караш това колело!
Стига. Пусни, Ники!
- Не искам да те изгубя, Джейс!
Защо си втълпяваш тази мисъл?
А?
Тя вече е изгубила двама родители.
Ще изгуби и брат си. Това са трима души.
Трима души, а е едва на колко? Десет години?
А ако изгуби още някого?
Как изобщо ще го преживее?
И какво? Да се увием във вата
и да не излизаме от къщи ли?
- Да. Ако е необходимо, да.
Знам, че го каза укорително,
но всъщност е страхотна идея.
И защо... Защо ти си тази, която хуква обидена?
Ники. Спри! Хей!
Хей. Не ти трябва да хукваш обидена.
Обиденият трябва да съм аз.
Може ли вече да дойда?
- Не.
А сега?
- Добре.
Милейди.
Ти няма ли да пиеш?
- Чешмяна вода. Безплатна е.
Длъжни са да ми дадат.
Ох.
- Голяма жега е тук. Уф!
Извинявам се за потника. Окапах си ризата.
Ще стана, ако нямаш нищо против.
Седенето е вредно не по-малко от пушенето.
Ясно.
Трябва да се усмихваш повече. Отива ти.
Ъм, Джейсън каза...
Странно ми е така. Би ли седнал?
- О, да, разбира се.
Той каза, че имаш две деца.
Да.
- Еха! Страхотно.
Не ти личи. Браво.
Как поддържаш форма?
- Съпругът ми ме напусна.
Ясно. Аз кросфитвам.
О, използваш го като глагол. Леле!
Една лицева опора и дотам.
Тайната е тазът да е повдигнат.
- Нима?
Имаш хубав таз, добре би се повдигал.
Ще ми покажеш ли как?
Тук ли?
- Аха.
Добре. Добре.
- Еха!
Ъъъ... Опа!
- Е, хайде.
Държиш ръцете плътно до тялото.
- Да.
Раменете и краката трябва да са на една линия.
Да.
- Едно.
Две.
Три.
Направих ти чай.
- Ммм, благодаря.
Няма защо.
- Чудесно.
Внимавай.
- Възсладък е.
Да, такъв е вкусът с четири захарчета.
Иначе слагам две и казвам, че са четири.
Точно така го обичам.
- Нима?
Да.
- О, добре.
Чуден е.
- О, браво.
Идеално. Да. Да, да.
Какво?
Карай си колелото, ако искаш.
- Може ли?
Да.
- Много мило. Благодаря.
- О, извинявай.
Няма нищо.
- Добре.
В Хондурас е опасно.
Тези, които са се борили за земите си...
О, боже. Джейс, виж.
- Да.
Не, върни го.
- Какво? Защо?
Върни, върни!
- Не ми се гледа това...
КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА КЛИМАТА
О, боже мой. Джейсън!
Да?
- Това е Мария!
Коя е... Коя... Не.
Тя е! О, господи. Джейсън!
- Не. Да?
Това е Мария! Погледни! Виж, тя е.
Мария е.
- А, да!
Говори по новините. Мария говори по новините, Джейсън.
Да му се не види.
Аз я избавих от бедността.
А сега говори по шибаните новини!
- Да.
Боже, дори не знаех, че е активистка.
Мислех, че работи в кафене с Едуардо.
О, боже.
Но не е ли странно?
Не знам защо не ми е писала за това.
Ох, Ники...
- Да?
Какво има?
Ники, не ти е споменавала за това, защото... ъм...
Да?
- Защото не ги е писала тя, а аз.
Какви ги говориш?
- Аз написах писмата.
Ти...
Извинявай, какво?
Така. Помниш ли, ъм, преди няколко години, когато беше потисната
и реши да подпомогнеш едно момиче,
но не получи отговор?
Да.
- Ами...
Аз написах писмо, уж от нейно име, а ти толкова се зарадва,
че взе да очакваш да ти пише често,
затова просто... продължих.
- О, боже. Шегуваш ли се?
После поиска снимка и се порових в интернет,
но явно съм взел такава от новините.
Прощавай, ти...
Преструвал си се на момичето, което подпомагам, цели две години?
Така се получи, да.
- Това...
Това е адски откачено.
- О, според мен е мило.
Не мога да повярвам!
Нали каза, че трябва да се грижим един за друг?
А ти ми заяви да не ти се меся.
Лицемер!
Къде... Какво правиш?
Хей, стига.
- Не! Не.
Лицемер!
- Ники...
Отне ми векове.
"И това е краят на приключението в дрешника.
Но ако професорът е бил прав,
значи е едва началото на приключенията в Нарния.
Край."
Лека нощ, мила.
- Лека.
Здравей.
- Здравей.
Наред ли е всичко?
- Да, никакви проблеми.
Рано се прибра. Добре ли прекара?
Да, чудесно.
Дори прекрасно, бих казала.
Хубаво.
- Хм.
Е, в такъв случай, ъм...
Благодаря.
- А, моля.
О, ъм, да знаеш, че докато браунитата се печаха,
Лорън каза, че се "зареждат".
Май трябва да ограничим устройствата.
Добре.
Е, добре, аз ще...
Чао.
- До скоро.
Здравей. Заета ли си?
Чудесно. Искаш ли да дойдеш?
Беше по време на инвитрото.
Ти беше...
толкова тъжна и аз, от безсилие, взех, че направих тази щуротия.
Мислех да я убия в земетресението през 2019 г.
Помниш ли го? Но...
Сърце не ми даде.
И си научил испански заради мен?
- Аха, малко, да.
Дадох цяло състояние за хондураски марки.
Не се намират лесно, да знаеш.
Значи и двамата сме хеликоптери?
- Явно.
Трябва да го преодолеем.
Не съм убеден за това.
Тя е на девет годинки и е израснала без майка и баща.
Вероятно ще бъде отделена от брат си.
Стига й толкова независимост.
Според мен има нужда от малко задушаваща обич.
Е, това определено го умеем.
И още как.
Мислех, че получавам писма от човек, чийто живот съм променила.
Всъщност... не е далеч от истината.
Промени един живот.
НАРНИЯ ЛЪВЪТ, ВЕЩИЦАТА И ДРЕШНИКЪТ
ЗВУКОВ УДАР
СИГНАЛНА ЖИЛЕТКА
СРЕЩА С ПЕНИ (ПРИНЦЕСА И ТАЙЛЪР)
ИЗЛЕЗЕ НОВА ВЪЗМОЖНОСТ -
СЕМЕЙСТВО, КОЕТО МОЖЕ ДА ВЗЕМЕ И ДВАМАТА
Превод на субтитрите Боряна Богданова