Trying - Season 2 (2021) (Trying.S02E03.WEB-DL.H.265-NTb.srt) Свали субтитрите
Готини панталони.
Какво?
- Наводнение ли чакаме? А?
МАМА: БАБА ТИ Е ПИЧ
ПОЧВА
ПОЧНА
ПОЧИНАЛА
О, мамка му.
ЕЛА В КОРНУОЛ
Майка ти е осиротяла, нека бъдем до нея.
Виждала си баба три пъти.
Ако я познаваше по-добре, нямаше да тъгуваш.
Хм.
Сложиха му пълномаслена сметана.
Да, но внимавай, това чудо убива.
О, дано ме пощади.
Защото си взех и за вкъщи.
Толкова е красиво тук.
Да, прекарвали сме много лета тук, когато бях дете.
Ммм...
- Толкова спомени имам.
Ммм...
- Не може да бъде.
Какво?
- Да не би...
Не може да бъде. Виждаш ли това? ДжР.
Много спомени.
Добре. Ще вървим ли вече?
Освен ако не искате да си бъбрите.
- Не, не.
Колко странно. Добре.
И забавно.
Защо баба ти се е преселила тук?
Поради расизъм.
Кълнеше се, ъ, че няма да напусне Лондон.
- Аха.
Заради нея изместиха главен път далеч от къщата.
Нави 10 000 души да подпишат петиция, окова се за дърво...
Предложиха й цяло състояние.
Така ли?
- Не мръдна оттам.
Но когато в съседство се нанесе мило азиатско семейство, дотърча тук.
О, по дяволите.
О, мамка му.
Здравей.
- О, здравей.
Как си?
- Добре. А ти?
Добре, да. Ти?
- Добре.
Просто, ъъъ, наминах да донеса цветя от майка ми.
Ъ, Ники Нюман. Това е Скай. Скай Джоунс.
Защо и с фамилията?
Здравей.
- Привет.
Много съжалявам за...
Недей, тя беше ужасна.
- Да, наистина.
- Но си беше нашата баба.
Да.
- Тя...
Ъм, ще дойдеш ли на панихидата на плажа?
Ъ, да, да, мама държи.
- Да.
Тръгвам.
- Добре, да, да.
Ще се видим там.
До скоро.
- Чао.
Радвам се, че...
Хайде.
- Странен разговор беше.
Нищо подобно, най-нормален.
Шегуваш ли се?
- За какво?
Сякаш беше в окоп и се обаждаше в базата.
"Добре, да... Да, добре."
"Край." Коя е тя?
- Просто стара позната.
Нима?
- Да.
Скай Джоунс?
- Аха.
А, ясно.
- Какво?
Да не е "СДж" от стълба?
- Може би.
Тя защо се държеше странно?
Да не си я зарязал?
- Не, не.
Още сме заедно.
О, не ме оставяй насаме с леля ти. Никога не знам какво да кажа.
Говори й за скъпотията в Лондон. Харесва им.
Ето го.
- Здравей.
Здравей.
- Здравей.
Как си?
Здравей. О...
Хайде, влизайте.
- Благодаря.
Всички са вътре.
- Добре.
Здравей, мамо, добре ли си?
- Джейсън.
Здравей, Джанет.
Привет и на вас.
- Здравей.
Как си, Сандра?
Какво?
Не знам. Каквото - такова.
Да. Това е добър начин да гледаме на нещата.
Моите съболезнования, Джанет.
Минаха три дни, така че каквото било - било.
Да... Така е.
Такъв е животът. Всички си отиват. Приятели, близки...
Най-добрите от Бийтълс.
Поне комиците от "Пайтън" измират в съответния ред, така че...
Всичко се срива.
Когато съм обезсърчена,
много ми помага търсенето на положителна нагласа.
Бараката е пред срутване, Ники.
Пробвай да я закрепиш с положителна нагласа.
- Ясно.
Да.
Колко стикера "Без брошури" трябва да залепя?
Тя мразеше брошури!
Не ми се нрави.
О, нищо й няма. Варовикът й придава особен вкус.
О, може би трябва да спомена, че Еми май си пада по мен.
Напоследък. Не е голяма работа.
В пубертета е, а аз съм готиният братовчед.
Ясно. Сигурен ли си?
Мъжете усещат тези неща.
Жените не се гледат така, ако са хетеро.
Освен в затвора.
Не всяко младо момиче е лесбийка, Ники.
Майка ти вечно е ядосана.
- Еми!
Сякаш в нито един миг не изпитва спокойствие.
Но е свикнала.
Както планинците - с разредения въздух.
Майка й е починала. Тя...
Трябва да се отдаде на тъгата.
Не я притискай.
Не, няма... Няма проблем. Това става постепенно.
Отваряме я, вадим чувствата и после пак я запечатваме.
Но пък ще останем само два дни.
Не, всичко ще бъде наред.
Здравей, Сандра.
Имаш ли минутка?
Реших, че би било добре
да поспреш за миг и да подишаш дълбоко с мен.
Понякога, когато животът ни завихри,
много е важно да се откъснем за момент и просто... да дишаме.
При мен дишането е машинално, Ники.
Изцели ли я?
- Не.
Не се ли питаш какво се крие под гнева?
- Убеден съм, че е просто гняв.
Гневът е безсмислен, има нещо друго.
Съмнявам се.
- Майка й е починала току-що.
Тя беше дърта расистка.
- Това няма значение.
Е, притъпява болката.
Странно семейство имаш.
- В рамките на нормалното.
Може ли сметката?
Не са чак луди за връзване.
О, боже.
- Какво?
Затова ли се казва Скай?
Навсякъде е, като небето.
- Къде е?
А, да. Колко странно.
Проверих я. Скулпторка е.
Не, продава разни криви клони.
- Това се счита за изкуство тук.
Винаги съм искала да творя.
Тук всеки може да живее бохемски с една продадена сапунерка седмично.
В Лондон щяха да са бездомници.
О, стига вече, моля те.
- Какво?
Виж, беше преди над 15 години.
Не минахме ли фазата с ревността?
Не съм...
- Застраховката се води на бившия ти.
Да, но само защото така ми излиза по-евтино.
Какво?
- Това хлапе прилича на теб.
Кое?
- Онова, с голямата глава.
Заповядайте.
Благодаря.
- И аз.
d Честит рожден ден на теб... d
- О.
Кога сте били заедно?
Преди петнайсетина...
d Честит рожден ден, Тристан. d
d Честит рожден ден на теб. d
- ...години.
"От сенките излиза Франк Картър.
На 52 години е и му личи.
Закоравял скептик с чаша, пълна наполовина, и празнота в очите.
Пустота, вакуум, нещо неизказано.
Ще повали човека, но и ще го вдигне.
Това е неговият принцип, неговото верую.
Стои до жена на 28 години. Привлекателна е.
Знае, че са я пратили да го убие,
но докато самотният дъжд брули лицата им,
той осъзнава, че може би, евентуално, тя ще е неговото спасение."
Как може дъждът да е самотен?
И защо винаги има дъжд, когато хората се влюбват?
Изобщо не е реалистично.
Този... тон, с който го каза,
леко ме обезсърчава... творчески.
Мисля, че трябва да пишеш за нещо по-лично.
Ясно.
А и писателите трябва да умеят да понасят критики.
Нека просто прескочим към края, защото действието набира скорост. Ъм...
Предлагам да свършим нещо за сватбата преди вечеря.
Но ще ти е нужен контекст, защото няма да разбереш...
Добре, хайде... да започнем отначало и, ъм,
този път се опитай да слушаш.
Добре, чети.
- Да.
"От сенките излиза Франк Картър..."
Слушам те.
Не прилича на мен.
Шегуваш ли се? Видя ли огромната му глава?
Датите надали съвпадат.
А и главата му не беше огромна.
- Нима?
Приличаше на ония статуи на Великденските острови.
Всички деца имат големи глави. Затова се заклещват в пуловерите.
Майка ми режеше бието на моите.
- О!
Това не е ДНК-тест.
Лекар няма да каже: "Ами, главата му е голяма, значи е твое".
Ще се местим ли? Не познавам никого тук.
Познаваш Скай,
хлапето, което може да ми е син...
Хайде по-сериозно!
- Не, нека... нека поспрем за малко.
Виждаш момче с голяма глава и мигом започваме да си търсим къща?
А и във всеки случай...
Почти съм сигурен, че датите не съвпадат.
Хайде.
БУЛЧИНСКИ БУКЕТИ
ПОЩА: СКОТ
НАМЕРИХ СТРАХОТЕН ФОТОГРАФ
600 ЛИРИ ЗА ПЕТ СНИМКИ
О, господи.
Криете ли се?
Ох, някаква жена парадира с бебето си, сякаш е на "Грами",
затова изчаквам.
Вие сте г-ца Нюман.
- Да.
Аз съм Девън, бащата на Рейна.
О, Рейна.
Рейна с чорапите.
Да... Полагам усилия.
- Хм.
Голяма фенка ви е.
О, страхотно. Повечето ме мразят.
Не, просто сте пряма. По-добре е в дългосрочен план.
Може би.
Не всички учители са като Мишел Пфайфър в "Опасен ум".
Някои го правим заради дългата отпуска.
Забавна сте.
Какво? Не знаете ли, че сте забавна?
Никога не знам как да реагирам на комплименти.
Ами, приемайте ги охотно.
До нови срещи, г-це Нюман. Надявам се.
Не знам защо го правим.
Тя не искаше църква, а кремация. Сама го каза.
Как е възможно да няма чай? Трябва да има.
Ще отидем да купим.
Не, ще ми помагате да опразня бараката.
За нищо не става, ще я съборим.
Няма проблем, намерих. О! И то много.
Джанет.
Кога за последно карах тук лятото?
Пред 18-19 години?
- Да, някъде там.
- Видя ли? Благодаря.
Не, лъжа те.
Годината, когато изгубихме кучето.
Преди 16 години и малко. Почти 17.
О, боже. Искате ли да осиновите тийнейджър?
ДжР + СДж
Идвайте де!
О, господи. По-зле е, отколкото мислех.
Виж, Ники, това нищо не доказва.
Ако е мой син, тогава...
- Принцесата има брат.
Какво? Защо не са ни казали?
Току-що ни уведомиха. Ето го братчето във видеото.
Какво?
- Да.
Никой не иска и двамата и, ъм, се налага да ги разделят.
Принцесата има брат.
Виж ги, Джейс, как ще ги разделят?
Ами, явно нямат избор...
Не! Не, това... не е редно.
Съжалявам, но...
Не бива да се стига дотам.
Щях да съм съсипана, ако ме разделят с Карън.
А дори не я харесвах, докато не станах на 31 г.
Ами, ние ще й помагаме, длъжни сме.
Не, просто... не е честно!
Толкова нечестни неща има!
Казвам ти, хората трябва да се захванат сериозно с това,
защото има хора, които се опитват да бъдат добри,
ближат си сладоледа и изведнъж на Господ му хрумва:
"О, тая най-сетне изглежда щастлива.
Чакай да я съсипя, като й навра в очите един едроглавец".
"Това 9-годишно момиченце има само един близък човек в целия свят?
О, значи трябва да й го вземем."
А честно ли е някои хора да имат куп момчета, а други - нито едно?
Трябва да поразсъждавам...
- Отговорът е "не"!
Гадно е! Просто е гадно... И ми писна!
Господи.
Съжалявам, че се налага.
Хей, Ники.
Какво те прихваща?
- Ники!
Защо всичко е толкова трудно?
Аз... съжалявам. Съжалявам.
- Няма нищо.
Защо умря, преди да ти се обадя?
Майната й... на системата!
По принцип!
Но иначе знам, че всички се стараят!
Майната му на проклетия рак!
- Сандра? Миличка?
И на онези, които все казват "ще си сипя"!
Как не спря да говориш за внучетата ти
край хора, които нямат нито едно!
Естествено... ... къдравите...
...блондинки... ... са кучки!
Не искам да умра!
Аз отивам...
Спести ти работа.
Защо според теб...
- О...
Тя си отиде и вече е мой ред.
Остарявам, а какво съм постигнала?
Ами... много неща.
Знаеш ли...
Чак на 70 години опитах истински черен шоколад.
Беше... и горчиво, и сладко.
- Да, ужасен е.
Защото се замислих за годините, които съм пропуснала.
О, ясно... Да.
Искам да направя нещо ново за мен.
Наистина ли?
Искам ми се
да отида в Йемен.
Добре. Да, напълно постижимо е.
Така ли?
- Да.
Или другаде. Може би някъде, където има плаж.
Или държава.
Всичко може.
Благодаря.
О...
Тя искаше кремация.
Старците са безгласни.
Сандра...
Точно пък за теб няма никаква опасност да бъдеш безгласна.
БЕЗ БРОШУРИ
Защо събираш брошурите? Какво правиш?
Чух гласа й.
Как си, Рамбо?
Май съм добре.
- Наистина ли?
Излях си яда на бараката.
Аз обаче съм поуплашен.
- Защо?
Вече няма барака.
А ако всичко се промени?
Няма.
А ако имаш син и осъзнаеш, че не искаш повече деца?
Не става така. Децата не пълнят сърцето,
а го правят по-голямо, за да побира повече, така че...
Не искам да бъда самотна, понеже ти вече си го преживял.
Да повтаряме нещо, което ти вече си направил.
Нищо не съм правил. Той е на 16 години.
Пропуснал съм най-хубавото.
Все едно вместо "Хей, Джуд"
да слушаш котешкия марш.
Виж, каквото и да стане...
Ще грешим заедно.
Нали?
Хайде.
Няма как да кремираме нея, но брошурите й можем да изгорим.
Е, щом е панихида, да кажем по някоя добра дума.
Всички ли?
- Да.
Кой ще е пръв?
Джейс.
- Не, блъскам си ума...
Ами...
О! Баба беше царица на рекламациите.
Помните ли? Дори без касова бележка.
Честно, това си беше суперсила, Раки.
Никога не си лягаше, докато не се приберем.
Да.
Звъняхме й чак от Суиндън...
...за да не будува.
Помните ли шапката?
Мразеше камерите и в Лондон ходеше с широкопола шапка.
Инкогнито. 80-годишна бабка със сомбреро.
Корава беше тя!
Погреба двама съпрузи, три сестри и няколко котки.
- И много от чувствата си.
О... О, да.
Е, котките не бяха нейни, но, ъъъ...
Да разпръснем пепелта.
От огъня.
Обичаме те, бабо.
- Чао.
Почивай в мир.
О, я виж това.
КОСТА ДЕЛ СОЛ
Добре ли си?
- Аха.
О...
Върви.
Да отида?
Да.
Щом майка ти може да отиде в Йемен, ще го преживея.
Добре.
Кой ще ходи в Йемен?
- Върви.
Отиди да потърсиш дядо си.
- О, добре.
Здрасти.
- Здравей.
Как си?
- Добре.
А ти?
А иначе?
- Добре съм. А ти?
И аз. Благодаря, че дойде.
Моля.
- Слушай...
О... Нещо ми се допи вино.
Ще изтичате ли да купите?
Да.
- Добре.
Добре. Само да ви напиша какво.
Джанет, имаш ли химикалка?
Придирчива съм на тема вино. Може да пообикаляте.
Никакъв проблем.
- Да, абсолютно.
Имаш ли? Добре. Така...
Исках да поговорим за нещо.
Да, и аз.
О...
Супер. Благодаря.
- Хайде.
Хм.
Миналата седмица си взех чаша вино на "Лестър Скуеър".
Струваше ми 9,20 лири.
"Забавлявайте се"?
Хитро, Ники.
Свобода.
Работата е там, че... той е с доста голяма глава.
А бяхме заедно по онова време, датите съвпадат.
Да, така е.
Може би трябваше да ти кажа тогава...
Добре.
Но, ъм...
Изневерявах ти.
Какво?
- И то много.
С кого?
Познаваш ли Браян?
- Не.
Синко, радвам се да те видя.
- Да.
Той не се задържа с нас.
Ясно.
Много съжалявам.
Всъщност...
Няма защо.
Е...
- Радвам се, че се видяхме.
И аз.
- Хайде!
Ох! Ох! Ах!
- О, студено! Ужасно е студено!
Няма ли да дойдеш, скъпи?
- А ти, Вик?
Не ти ли се иска?
- Хайде, Джан!
Няма да посмее. О, идва!
- Ама сериозно ли?
Хайде, Джанет! Много е хубаво.
- Идвай! Йей!
Хей, ще вземеш ли и моите? Чудесно.
- Намокрих си гащите.
О, я виж ти! Виж ти!
Това водорасло ме преследва!
О!
Говорих с нея...
Неговата е огромна.
Добре.
- Е, хайде.
И това.
- О.
Виж.
Видя ли?
Добре де, позна.
ДЕВЪН, РЕЙНА, БАЩА
Здравей.
НЮМАН, УЧИТЕЛКА, ОУ "КЕРИНГТЪН"
О! Бихте ли спрели тук за секунда?
Ники, къде отиваш?
Какво прави?
ДжР + СДж
Ааа.
ДжР + НН
Превод на субтитрите Боряна Богданова