Trying - Season 2 (2021) (Trying.S02E02.WEB-DL.H.265-NTb.srt) Свали субтитрите
Нужна ти е повече от една. Не си анимационен герой.
Вече си началник.
Не може да ходиш с ризата, с която погреба чичо си.
А и не е добре да седим и да чакаме новини за Джеймс.
Нещата се случват, когато забравиш за тях.
Всеки го знае.
Не искам да бъда успял, но самозабравил се човек.
Ставам началник и изведнъж се издокарвам с риза за 34 лири,
сякаш не помня откъде идвам.
Няма да се свърши светът,
само ще изглеждаш прилично в първия ти ден като шеф.
- О!
О, не, Карън е.
О, кани ме да избираме булчинска рокля.
Никога не ме е молила за нещо такова.
Не бива да се дъня.
Ще си взема почивка, за да направя колаж на настроенията.
Не, откачено е. Ще го обмисля за час-два довечера.
О, виж! Тази е хубава.
- Така ли?
О, чудна е.
- Харесва ли ти? Дай да видя.
Да, всъщност става.
Нали?
- Да...
О, ааа, чакай малко.
- Какво?
На патки е.
- Видях.
Не, мислех, че са точки.
- Патенца са.
Баща ми е от село, напуснал е училище на 16 г.
Не мога да нося риза на патки.
- Не, хубави са.
Цял ден ще страня от хората, за да не видят, че не са точки, а патки.
Не ми е нужен и този стрес.
- Вземаме я.
Придава ти зрял вид на началник, на баща.
Да, но искам да съм готин баща.
- Не, не...
Не е желателно. Сесил имаше готини родители
и си пишеше домашното на минибатут,
понеже майка й продаде масата заради курс за клоуни.
Ние... ще бъдем скучни родители.
За доброто на Джеймс.
- Хей...
Не е сигурно, че ще го вземем, нали знаеш?
Да, да.
- Нали?
Знам, но просто... Имам добро предчувствие.
Дай да видя.
- Хм.
Да. Добре.
- Нали?
Дали е... Да, моят размер е. Да я купуваме.
Мисля, че е хубава.
- Добре.
Предупреждавам те, това са патки.
Нарочно са малки, за да приличат на точки, но са патки.
Да си знаеш.
ДЖЕЙМС - 7 ГОДИНИ ПРОЯВЕН ИНТЕРЕС
Здравей.
- Привет.
Здрасти. Ммм.
- Ммм.
Нещо ново за Джеймс?
Още не, но се надяваме да научим днес.
Добре.
- Така...
Не искам да прекалявам...
СВАТБАТА НА КАРЪН
...като някои хора.
Не, така е, разбира се.
Не е като да съм си представяла този ден от дете.
Не съм такава.
Дори не си слагам парфюм.
Дрехите ми миришат на предния им собственик.
Спокойно, само ще изберем рокля.
- Добре.
Юху!
О, боже.
- Господи.
На маскарад ли е?
Здравей.
- Привет.
О...
- О...
Здравей, захарче. Нали не съм неглиже?
- За пазаруване? Не си, мамо.
Официално събитие е все пак!
Ако съм твърде неглиже, ще стоя отвън.
О, глупости.
- Няма да стоиш отвън.
Боядисвала ли си?
- Какво?
Не, така си ходя.
Тръгваме ли?
- О, боже.
Да вървим.
Къде е?
- Наблизо.
О, чудесно.
ЕЗИКОВ ИНСТИТУТ, СЕВЕРЕН ЛОНДОН
Здравейте.
Почерпете се всички... Добре.
Хора... Какво... Хора.
Чуйте ме само за секунда, моля.
Хора!
Злата вещица умря.
И най-сетне градът е свободен.
Юху!
- Не, не... Сега сериозно.
Ъъъ, има... няколко неща, които, ъм, искам да ви кажа.
Досадни неща, но няма как.
Ъъъ, затова ще нахлупя началническата шапка.
Ъъъ, записал съм си ги тук. Ъ... О, момент.
НИКИ: ЗВЪННИ МИ, АКО РАЗБЕРЕШ НЕЩО
НЕПРЕМЕННО
ДОБРЕ
Така, както и да е. Да се върнем на темата.
Ъъъ, вашите, ъъъ, графици
са синхронизирани с онлайн дневника, прочетете го.
Не прочетох дори "Дневникът на Ане Франк".
Какъв шанс имаш ти?
- Хубава шегичка.
Не... Все пак, сериозно, ъм, прочетете го.
Ъм, нека обясня за планирането на уроците...
О, извинявам се, трябва да... Да.
Ало?
- Някакви новини?
В среща съм.
- Добре. Дали имаш обхват?
В Лондон съм и говоря с теб, значи...
- Кая, масите са за всички.
Зареден ли е телефонът ти?
- Беше, но ти все звъниш.
Пиу!
Джак, ако обичаш.
- Опа! Хайде.
- Трябва да затварям.
Идвай!
Да, съжалявам, съжалявам.
Да се върнем на уроците...
Нека само ви обясня това и после ще...
Хей! А сега нека... Нека да седнем.
Престанете...
Астра, Сиена, Лавиния.
Сякаш са момичета, които биха ме тормозили в училище.
Прекалено е хубаво, излизам.
Желаете ли питие?
- О, шампанско?
Благодаря.
- Моля.
Мм, чудно.
- Не го очаквах.
Наздраве за теб.
- Наздраве.
Не, без такива.
Как сме, дами?
Привет.
- Даръл.
Здравейте.
- Как сте?
Ъ, жена ми не е добре. Обикновено не идвам тук, така че...
Не разбирам от рокли, но ще ви ги покажа.
Аз съм главно по ауспусите.
Тя мислеше да затваря магазина,
но, ъъъ, тук печалбата е десет пъти по-голяма,
затова предпочетохме да затворим сервиза.
Да караме нататък. Коя е булката?
Карън.
- Дъщеря ми.
А, ясно. Чудесно, честито.
Ъ, а как се казва женихът?
- Скот.
Скот? Това е второто ми име.
- Ха... О!
Колко странно.
- Да.
Каква е вероятността? Страхотно, супер.
Добре.
Значи, ъъъ, като стил, какво...
Какво бихте искали?
Ами, само да не приличам на парцал.
Добре, разбирам ви, ясно.
Ъм, Мелинда!
Ъъъ, насоката е "да не прилича на парцал".
Няма проблем.
- Благодаря.
Заповядайте.
- Върви, Карън.
Приятно прекарване.
Ах...
- Юху!
А, ще й бъде приятно.
Хм.
Ах...
- Ах!
"Структурирано бюстие с апликации..."
- Не ми харесва.
Добре.
Да, аз предпочитам тази със...ъъъ... с дългите такива.
Ръкави?
- Да, с ръкавите, точно така.
Ръкави му се вика.
"Класическа рокля с А-образна линия и волани от шифон"...
Не!
- Тя, ъм...
Пак се фръцна.
- Да.
Значи жена ви е зле?
- Да, да.
Изкарва всичко и от двете дупки.
Я виж ти!
Това е друго нещо. О...
- О...
Карън...
- О, харесва ми.
Да, чудна е.
- Да.
Пепеляшка казва: "Мечтата е това, което сърцето иска".
О...
- Така че...
Не знам, бива. Как трябва да се чувствам?
Ами според Каръл разплачеш ли се, значи е твоята.
Не съм плакала от 2012 година.
И аз не съм от ревливите, но като почна...
Руква фонтан.
Така ли?
- Да.
Свали си часовника.
- Защо?
Часовник "Касио" не върви на булчинска рокля за 2000 лири.
А как ще знам колко е часът?
Това е твоята сватба! Другите ще ти казват часа.
Аха.
Затова булките закъсняват за църквата.
Буквално им свалят часовниците.
Не ме пипай.
За пръв път ли й е?
Да.
- Да.
О, ясно. Първия път е най-хубаво, нали?
Давай, давай, давай.
Да!
Успях!
Добре, ако обичате.
Ще го направим 40.
- Четирийсет, четирийсет, четирийсет!
Добре. Това беше. Сега...
О, не, чакайте, имаме още неща за обсъждане.
Хора, хора! Не сме приключили... Не може да...
И какво беше това?
Защо ни събира, щом няма какво да каже?
Да му се не види.
Безкрайно ми е приятно.
О...
Открай време някак си искам да попадна в женски затвор.
Там има такава близост и приятелство.
Какво ще кажете?
Ъ, не, не.
- О, не.
Тц.
Щастлива ли е според теб?
Да. Мисля, че да.
Ти вечно беше щастлива.
Е, по свой си начин.
Просто искам да се усмихва.
- Хм.
Някакви новини?
Още не.
Но имам добро предчувствие.
Какво е усещането?
За кое?
Да имаш деца, да преживяваш това.
Сякаш слънце те сгрява.
Знаеш ли, веднъж целунах момиче.
- Стига ти толкова.
Тази не е лоша.
- О, хайде.
- Идваме, идваме.
Да.
Идваме.
- Идваме.
Карън... Прекрасно!
- Да.
Да, наистина.
- Така ли?
Да. Да, направо жестоко.
Нали? Да. Направо...
- Да.
Трепач е!
Ето че ревнах.
- Да.
Ела тук.
А... О...
Ох.
Майко мила. Три бона?
Ако те попитам за управленски съвет,
има ли шанс да не си самодоволен и дразнещ?
Да, разбира се.
- Фреди.
О...
Сигурен ли си?
- Напълно.
Добре тогава. Та значи... Какво да правя?
А, ето там е работата. Добрият управленец се ражда такъв.
Това не се учи.
От университета го знам.
- Самодоволен и дразнещ.
Здравей, Джейс.
- Здравей... О! Прегръдчица.
Ето.
- Хм.
Същински британец.
Новини за Джеймс?
- Не. Дано е днес или утре.
Хляб с кимион?
Не, опитвам се да го откажа.
- Пробвай.
Сериозно ли?
- Аха.
Хубаво. Само хляб, така ли? Добре.
О, боже.
- Да.
Направо е... Да.
Мания ми е. Затова не ми стигат парите за жилище.
Какво става?
- Джейсън е изпуснал юздите.
Не, просто е трудно.
Защото... те са ми и приятели.
Да, така не става.
Двете неща не се съчетават.
Защо?
Ами, защото хората мразят шефовете си.
- Невинаги.
Ти мразеше ли твоя?
- Да, но беше друго...
Ние ходим заедно на кръчма.
А не бива, защото там те обсъждат теб.
Виж, ти си пилотът, а те - пасажерите.
Представи си пилотът да спре да управлява,
да седне до теб и да вземе да дъвче фъстъци. А?
Ще изпаднеш в ужас. Защото ще се питаш: "Кой управлява самолета?".
Аха.
Не си дете, не е нужно да си всеобщ любимец.
Да, добре.
Добре, след 20 минути?
Да.
- Култова среща ще бъде.
Боливийците ще дойдат.
- Всички ли?
О, да.
Благодаря.
- Няма защо.
Умна жена.
Как върви, друже?
- Чудесно, чудесно.
Скапан съм.
- Така ли?
Прибрахме се в 4 ч.
и в 7 вече помагахме на неин приятел да се премести.
О, ужас.
Толкова е жизнена и несломима!
Морето й е до колене. Кога ще се осъзнае?
В големия град - на 29, в малките - на 32.
Ясно, супер.
Ало?
Какво? Кога?
- Тръгвай, тръгвай.
Добре, идвам.
Идвам. До скоро, Франки.
- Успех!
Изтъкнаха ли някаква причина?
Можеш да ни кажеш.
Примерно, че Джейсън изглежда твърде строг на снимката.
Значи вината е моя?
- Не, извинявай... Може и моя да е.
Примерно, че младея за майка?
Ясно.
Избрали са друга двойка, която има дете на възрастта на Джеймс.
Добре.
Е, не ми се струва много честно,
все пак вече имат едно.
Не, това е, ъъъ, напълно логично.
Хубаво е да имаш брат или сестра, с които да си играеш...
Така е най-добре за него, нали?
Знам, че се бяхте настроили, но не сте изпуснали последния влак.
Какво следва тогава?
Ами, когато нещо не се получава,
просто трябва да пораздрусаш клона, нали така?
Така че, какво ще кажете да се срещнете на живо с деца?
Искаш ли? Да, чудесно, да действаме.
Мисля, че на живо ще блеснем.
Утре.
- Утре?
"Ден на осиновителя". Ха.
На всеки шест месеца организираме голямо тържество,
на което събираме неосиновените деца и кандидатите
и стискаме палци.
- О.
Системата е сбъркана, но пък има торта, затова не се отказваме.
Колко са децата?
Ъ, около 25. Ще ви боли глава.
Така подхождам и с романтичните срещи.
Събирам ги като на оглед.
Пести време, защото моите набори остаряват бързо.
При мен е по-бавно, така че съм привилегирована.
Значи разполагаме с два часа да се сближим с детето
и да му се харесаме...
В костюми, леле.
- О.
А, да, темата е, ъ, "Какъв искам да стана, когато порасна".
- О.
Така че помислете.
- Добре.
Не се тревожете. Просто ще поиграете футбол в парка.
Футбол? В парка...
Това е добре.
- Да.
Само не се навивайте прекалено много.
О, боже, не, в никакъв случай. Нали?
Не, боже, абсурд...
- Не.
ДЖЕЙМС
ДЖЕЙМС
Понякога хората се разминават.
Знам.
Малко е като да скъсаш с някого.
Просто трябва да продължиш напред.
Да, но аз не правя така.
Още другарувам с всички, с които съм спала.
Притесни ме.
Как ще бъдем облечени?
Ами, ти каква си искала да станеш?
Мечтаех да вдигам телефоните във фирма за коли под наем, така че...
Ясно.
- И го сбъднах.
Браво.
- Благодаря. Ти за какво мечтаеше?
Да бъда като Майкъл.
- Така ли?
Да. Приятел на баща ми, голям образ.
Но когато пораснах, осъзнах, че е бил просто, ъ, алкохолик. Да.
Ясно.
Вече е... покойник, Бог да го прости.
Пи до смърт.
Ще се справим ли?
Да.
Децата ще ни харесат, нали?
Да.
Пени е права. Да не се пренавиваме.
Да.
- Просто ще поритаме топка с децата.
Да.
- Аха.
- По дяволите.
Имаме 20 минути, трябва да побързаме.
Знам какво искам.
КАРНАВАЛНИ КОСТЮМИ
Какво ще кажеш за това?
- Не.
Няма нищо подходящо.
Има ли животно, което да не избива на секс?
Броненосец? Непробиваем е.
Извинете, здравейте.
Ъм, имате ли женски костюми, които да дават по-положителен пример?
"Примерните ученички" са вляво.
Не, ъм, имам предвид, ъъъ...
Темата е за бъдещи професии,
така че нещо като бизнесдама или лекар, адвокат...
От този... сорт.
Имаме съдия.
Ъ, да, идеално.
Ужасно е.
Да.
Ъ, съжалявам, аз... не мога да отида така.
Виж...
Не, добре. А какво ще кажеш за... принцеса?
Принцесите преуспяват.
Виждал ли си принцеса? Нещастни са.
Не всяко момиче мечтае за това.
Последното, което искам, е дъщеря принцеса.
Има ли изобщо костюм, който да не унизява жените?
Притеснявам се.
- Какво?
Казах, че се притеснявам.
О, да, знам.
- И ми е горещо.
Представи си да си с този костюм в Кения.
О, мислех си, ъъъ, да ги впечатля с някоя хватка от бойните изкуства.
От юношеските ти години?
- Да, как смяташ?
Покажи ми.
Добре, дръж за малко.
- Дай ми я.
Значи, нещо такова...
Измисляш ли си го?
Не, просто... съм позабравил.
Но пък... това има и предимства.
Импровизацията обърква противника.
Да.
- Така че...
По-добре недей. Хм...
Може ли шапката?
- Да, ето.
ПОЖАРНИКАР
Знаех си, че само ние ще сме с костюми.
Чудесно.
- Но...
Така ще ни запомнят.
- Да...
Да заговорим някое дете.
- Да.
О, виж, той стои самичък.
А, да. Бързо, преди да ни изпреварят.
Здравей.
Как си, приятел?
- Здрасти.
Здравей.
- Аз съм Ники. Това е Джейсън.
Здрасти.
Ти как се казваш?
- Итън.
Здравей, Итън. Кой е този?
- Моят приятел.
О...
Знаеш ли защо сме тук?
За да си поиграем и да видим дали ще ни харесаш.
Аха.
- Защо?
Ами, за да дойдеш да живееш с нас.
Не.
О, не, не се плаши, не веднага.
Не, не, не...
- Итън?
Спокойно. Ние... нищо не сме направили.
d Честит рожден ден на теб, d
d честит рожден ден на теб, d
d честит рожден ден... d
По дяволите.
- Добре.
Не искам с тях!
- Хайде... Извиняваме се.
Простете.
- Много съжаляваме.
Нали уж било тук?
- Така мислех.
"Къмбърланд Гейт".
- Не, това е "Къмбърланд Грийн".
Сигурно е наблизо.
Не, "Къмбърланд Гейт" е в "Хайд Парк".
Това е... "Риджънтс Парк".
- О, мамка му.
Добре, ъъъ... Можеш ли да тичаш с това?
- Да.
Хайде тогава, бързо.
О, автобус, Джейс.
Благодаря. Благодаря.
- Часът е 5.
Ще успеем. На косъм.
- Добре.
Спокойно.
- Господи.
Ще стигнем навреме.
Ъъъ, бонжур. "Марбъл Арч".
Коя арка? Над земята или в метрото?
До метростанция "Марбъл Арч" ли?
Метро? Станция?
О, стига, по дяволите.
- О, боже.
Не, "Марбъл Арч". Сграда с мрамор вътре.
- Писна ми.
Здравейте.
- Къде искате да стигнете?
Ъ, "Марбъл Арч".
- Да.
Защо ви е да гледате Мраморната арка? Тъпа е, миниатюрна.
Всеки го знае. Откъде сте?
Ъ, от Париж.
Дошли се от Париж да видите нашата арка? Да не сте луди?
Гледайте Триумфалната арка по-отдалеч и ето ви я Мраморната.
Мраморна арка.
О, господи.
- Да слизаме.
"Марбъл Арч".
"Къмбърланд Гейт".
Ъъъ...
- Накъде?
Насам.
- Дали?
Защо ни пляскат?
- Мислят, че участваме в маратон.
Здравейте.
- Привет.
Ще ни закарате ли до другия край?
Не. Но не се отказвайте, малко остава.
Ще успеете.
- Не сме от маратона.
Не е редно. Няма да е честно спрямо другите.
Не сме от маратона...
- Не, не.
Измамници не карам.
- Хайде.
Извинете.
- Простете.
Извинете, пардон.
- Благодаря.
Привет.
- Здравейте. Къде бяхте?
Останаха ли деца?
- Какво?
Деца.
- Мисля, че не.
Ами... Няма нищо.
О, запознахме се с невероятно момиченце.
Прекарахме целия следобед заедно. Мисля, че много ни хареса. И...
Ники.
- Наистина... прелестно дете.
Ники!
Извинявайте, тя...
Ето къде си била. Хайде, миличка.
Качваме ли се в буса?
- Чантата ми.
А, добре, ела да я вземем.
Ще ти махна лепенката.
- Добре.
Сега се връщам.
Някои просто не са готови.
Хайде, миличка, да вървим.
- Добре.
ПРИНЦЕСА
- Хей.
- Защо плачеш?
А?
Защото разплачеш ли се,
значи е твоята.
О...
ФОРМУЛЯР ЗА ИНТЕРЕС
НИКИ НЮМАН, ДЖЕЙСЪН РОС
ДЕТЕ, КЪМ КОЕТО ПРОЯВЯВАТЕ ИНТЕРЕС: ПРИНЦЕСА
Щастлива ли си?
Да.
Защо тогава стискаш главата си?
А?
Млъквай.
Превод на субтитрите Боряна Богданова