Trying - Season 1 (2020) (Trying.S01E07.WEB.H265-GHOSTS.srt) Свали субтитрите
Какво става?
- Тичах.
Случило ли се е нещо?
- Не, просто тичах.
Защо, някой те е гонил ли?
- Никой не ме е гонил.
Просто потичах. Хората тичат.
Добре.
До магазина на ъгъла и обратно.
На нашия ъгъл?
- Да.
На "Елърсли Роуд"?
- Да, защо?
Нищо, просто питам.
Премерих разстоянието: 1500 м.
Подобрих собствения си рекорд.
А той колко е?
Осемстотин метра.
Трудно отслабвам, защото имам голяма глава.
Тя тежи към три кила.
- Три ли?
Ами виж я - огромна е.
Да, внушителна е.
Ами да.
БАЩА - МИСЪЛ ОЦЕНКА НА ОСИНОВИТЕЛИ
"ФОТА" - ВИЕТНАМСКА ХРАНА ЗДРАВОСЛОВНО, СВЕЖО, ВКУСНО
Казах: "Другия път, когато отнемаш дете от родителите, дръж се подобаващо -
облечи риза, обуй свестни обувки, с връзки."
Иначе няма да стане.
- Много си лоша!
Извинете. Мога ли да ви помоля за чаша вода?
Не съм от персонала.
Знам, но ето я там.
Добре.
Да видим картата на семейството?
- Да.
Заповядайте.
- Чудесно, благодаря.
РОС НЮМАН
Чудесна карта на семейството.
Ще са ти нужни - това е твоята армия.
Комисията по осиновяването обича здравите връзки.
А тук има много роднини. Подкрепят ли ви?
Или са обичайната навалица за Коледа.
- Не, не. Прекрасни са.
Винаги застават до нас.
А Джейсън?
- Той е страхотен. Идеален.
Днес е на работа, затова не успя да...
Да, идеален е.
Такова нещо рядко минава без сътресения.
Възникват съмнения, напрежение.
Не, честно, всичко е наред.
Идеално.
- Идеално.
Точно така.
Извинявай, но природата го налага.
Сякаш си пуснал кранчето и няма спиране.
Заета е!
Не мога да си служа с тях.
- Казах ти.
Да, знам, но реших, че може да е минус за нас, ако...
Знам ли, ако е азиатче.
Виж какво...
Нека цялата среща остане извън протокола.
Много се извинявам.
Може ли вилица?
Разбира се.
Мила е.
Събиране на двете семейства? Да не си полудяла?
Според Пени би имало полза.
Мисля, че не е добра идея.
- Каза го вече.
След седмица сме пред комисията. Казах, че близките ни ни подкрепят.
Имаме седмица да го постигнем.
- Да излъжем, че сме ги събрали.
Стига, Джейсън, това са важни неща.
Няма да се справим сами. Ще имаме нужда от помощта им.
И Ерика мисли като мен.
- Тя не ги познава.
Има идеализирана представа, да.
Родителите й са починали.
- Съжалявам.
Но нашите са живи. А в много случаи така е по-трудно.
Мамо, искаш ли още?
Благодаря. Това е... Стига, благодаря.
Сандра, да ти долея?
Поговори с мама.
- Защо?
Там цари тишина. Не очаквах такова мълчание.
Ами, всичко е наред.
Да бе! Партито предполага да се отпусне човек, а виж ги!
Ама това парти ли е?
В такъв случай не върви добре.
Карън, поговори с нея.
Аз съм на 38 г., нямам деца. Няма за какво да говоря с нашите.
Моля те! Заради мен!
Добре.
Но ще взема тези.
А накрая получаваш едно проблемно дете.
Толкова усилия за нещо, което вече е повредено.
Едва ли е точно така.
Има неща, които не се купуват втора ръка.
Бельо, спално бельо и деца.
Съжалявам, ако звучи грозно, но това е истината.
Ще приемеш ли работата?
- Не знам.
Всъщност едва ли. Учител съм, не мениджър.
Да, ясно.
Знаеш ли, имам един принцип за този вид дилеми.
"Следвай сърцето си."
Ти в кой бранш търсиш работа?
Работех във финансовия сектор.
Но в същината си съм човек на перото.
Ясно.
Как си?
- Добре. Да, добре съм.
Просто искам всички да се разбират добре.
Поговори с бащата на Джейсън? Зяпа в айпада си, не продумва.
Добре. Къде е той?
Вик, какво правиш?
Защо да идвам тук, ако няма да свърша нещо?
Има и други причини да си тук.
Да си заедно с роднините. Хайде.
Мога да оправя бравата...
- Не, стига. Ела.
Всъщност...
Не, слизаме при другите.
Добре.
- Вик, седни там. Ще ти донеса питие.
Какво приготви за вечеря снощи?
Лазаня.
Само лазаня ли?
И салата.
Много хубаво.
А ти?
- Наденички.
Само наденички ли?
И картофено пюре.
Супер.
Така, така.
Надушвам сродния техничарски ум.
Ти си Вик, нали?
- Да.
Има ли изгледи Скот да започне работа?
- Не.
Какво ще правим?
Иска ми се да си намери нещо, преди да загуби цялата си самоувереност.
Безсмислените разговори, разчупващи леда.
Точно те са трудното - да вляза, както направих тогава,
и да разбия проклетия лед.
- Доста поседяхме.
Светските разговори, с тяхната лексика...
А говорим за случайните употреби на езика.
За мен обаче истинското бедствие по отношение на субективизма,
ще ме прощава Русо, надявам се, е,
че не създаваме сами себе си.
Макар да се чувствам обусловен исторически. А ти?
Пийни едно с татко.
Така е по-добре.
Добре.
Хубаво.
Хубаво.
На баща ти е. Би ли го скрил?
Искам да разговаря.
- Защо?
За да можем да кажем на комисията, че семействата ни стоят зад нас.
Той не си пада по такива неща.
- Как ли издържа майка ти?
Как живее с толкова затворен човек?
Джейсън!
- Да? Извинявай, слушам те.
Трябва да купя някакво луксозно вино за майка ти.
Пак прави физиономии.
Имаш ли осем паунда?
Не е за вярване, че още е светло. Мислех, че е късно.
Само два часа бяхме там.
- Да.
С майката на Джейсън са като седмица.
Така е.
Добре ли си?
- Да, защо?
Струваш ми се напрегната.
С Джейсън става нещо. Не знам какво.
Защото тренира ли?
- Да.
А също и...
Какво?
Видях есемес от някаква жена - София.
Нямаме позната София.
РАЯТ НА ПИЯЧИТЕ БИРА, ВИНО, АЛКОХОЛ
Какво пишеше?
"Трябва да повторим."
И ХХ за "целувки".
Ясно.
Но все пак Джейсън...
- И тича. За пръв път.
Та се питам за кого влиза във форма.
Сигурна съм, че всичко е наред.
Мислиш си най-лошото, защото вие двамата се събрахте така.
И чили във всичко?
В омлет!
После ще вкарат самоса в английската закуска!
Предимството на мултикултурализма е,
че протече ли ти тръба по Коледа...
Но сигурно ти одират кожата?
За предпочитане е да е собствено дете.
Те се опитваха.
- Да, вярно е.
Мислех си: "Боже, още ли опитват?".
Трябваше да пробват.
Това стана модно - да променяш нещата.
Ако нашето поколение не можеше да направи нещо, правеше друго.
Сега има избор.
Но дали е за добро?
Не знам.
Видяхме как се отрази на психиката на Ники.
Знаеш каква е.
Ще пробваш ли това вино?
Заповядай.
Това е още по-зле.
Същинският въпрос е дали е морално да имаш бебе.
Да отскубнеш нещо от небитието и да го запратиш в умиращ свят?
Скот, би ли занесъл лед на Сандра?
Разбира се. Къде е?
Кое къде е?
Ледът.
Къде е ледът ли?
- Да.
Във фризера, къде.
Вярно. Предположих, че е там.
- Да, нали?
Какво става?
Така гледа светът на това.
Ако няма конкуренция, няма да има напредък.
И той е част от семейството.
- Извинявай, но не разбирам.
Тя дори не иска деца. Има време да си намери подходящ!
Той не бил чувал Бионсе.
Бионсе! И да се хвалиш с такова нещо!
Да, но сме изобретили крикета.
А отиваме там и ни разбиват.
Бащите ни споделят расизма си.
- Поне си говорят.
Като минеш по улицата...
Какво?
Джейс.
Ники, може ли да поговорим?
Може ли да е след малко?
- Не, поговорете си.
Ще разбия онези антиислямисти, преди да извадят памфлетите.
Какво има?
Да излезем навън, а?
Какво има?
- Нещо против Скот ли имаш?
Как така? Не. Защо?
- Струва ми се, че не се радваш за мен.
Напротив. Радвам се, че си имаш приятел.
Кажи ми мнението си за него.
Ами аз... Харесвам го.
Ники.
- Наистина.
Говориш ми пълни глупости!
Какво искаш да кажа сега?
Истината, това искам.
Да престанеш да се държиш толкова любезно.
Не е любезно да си прекалено любезна през цялото време. Потискащо е.
Хубаво, така да бъде. Не го харесвам.
С времето ще го харесам, сигурна съм. Но не и сега.
Знаех си!
Яд те е, че вземам живота си в ръце.
Боже! Защо да ме е яд?
Защото имаш съмнения.
- Аз ли?
Омъжваш се за едва приемлив тип, за да не си сама.
Щастлива съм!
Я стига. Ако беше щастлива, нямаше да ти пука дали аз съм!
Ти не го познаваш.
Познавам го достатъчно. Заслужаваш повече.
Карън!
И не съм само аз!
- Така ли?
Да.
- Така!
Поредната драма.
Да попитаме и останалите.
Не й казвайте, не иска да знае.
Само се прави, че иска да знае.
- Какво става?
Ники се е разпенила от нерви.
За това говоря.
- Пак ли ме коментира?
Все ме критикува!
- Не е вярно. Мамо, стига.
Казвам каквото е.
След тази реплика не следва нищо хубаво.
Никой не казва: "Казвам каквото е. Очилата ти стоят чудесно!"
Той говори! Колко време събира смелост за тая реплика?
Мамо!
- Наистина е бавен.
Нарича се добро възпитание.
- Я, кавалерията дойде!
Поне е откровена. Не като нас.
- Откровеността невинаги е на място.
Ясно. И ти не го харесваш.
- Кого?
Не сме казали такова нещо.
- Не и открито.
Хайде да се успокоим, моля ви.
Семейство сме, не "Уестсайдска история".
Точно ти ли ще ни поучаваш?
Ерика!
- Какво?
Май всички пихме повечко.
Де да бяхме! Опита ли го?
Боже мили! Сандра, съжалявам, че не харесваш никое вино.
В хладилника има кекс с ром и стафиди. Изсмучи му алкохола.
Според мен от този конфликт може да има полза.
Млъкни и не се меси.
- Недей, Скот.
Прекрасно.
Мисля, че върви чудесно.
Трябва да поговорим.
От семействата ни не става нищо. Разчитаме само един на друг.
Затова трябва да сме откровени.
Да, така е, добре.
Струва ми се, че се случва нещо.
Не ми се вярваше, но говорих с Ерика.
И тя... Накара ме да се замисля.
Друга жена ли има?
Има.
- Да.
Божичко!
- Да.
Откога продължава?
- От известно време.
Защо си крил от мен? От мен!
Това сме ние - ти и аз.
- Да.
Мислех, че ако приключи, преди някой да усети, ще е...
Грешка, след която всичко е по старому.
След такава история нищо не е като преди.
Знаеш го!
- Да, знам.
Копеле.
- От известно време не върви.
За да сме честни, вината е и на двете страни.
Нищо подобно, Джейсън. Виновна е една страна.
Стане ли нещо такова,
обикновено е знак, че във връзката нещо основно куца.
Боже мили!
Да.
Това ли беше?
Това ли е краят?
- Честно, не знам.
Не знам.
Но това, на което съвсем искрено се надявам,
е всички да останем приятели.
- Моля?
Тримата.
- Ти не си добре.
Знам, че първо ще е неудобно...
- Защо бих искала това?
Заради многото общи спомени.
Моля?
- Той е важен за мен.
Важни са ми и двамата.
- Кои?
Ерика и Фреди.
- Какво общо имат те?
Как така?
- Какво?
Какво?
- Какво имаш предвид?
Връзката на Фреди. А ти?
Твоята връзка.
- Моята ли? Нямам връзка.
Моля?
- Какво?
Фреди е имал връзка?
- Да.
Какво... Но коя тогава е София?
Коя?
- София. Коя е тази София?
От курса. Какво общо има?
Защо ти пише?
- Ами тя... Чела си ми есемесите?
"Трябва да повторим. Целувки."
- Преподавам й извънредно, затова.
Правиш го само за сладки мацки, а?
Помоли ме да й помогна, направих го.
Нали това е важното?
- От едната доброта?
Защото не съм някой задник или дете, ти го каза.
Ами фитнесът? И това, че тичаш?
Добре, хубаво. Аз...
Профилактичният ми преглед е много скоро.
А изобщо не спазвам режима.
Пуша.
- Това го знам.
Дрехите ти миришат.
- И просто...
Разочаровах те.
И това може да е фатално.
Затова тичам, правя каквото мога, за да подобря положението.
Какво смешно има?
Джейсън!
- Кажи?
Не можеш...
Медицинският преглед не е тест. Не се подготвяш за него.
Вече разбрах.
Ела тук...
Никаква връзка нямам.
Я чакай! Извинявай.
Фреди има връзка?
Това го минахме.
- Ерика знае ли?
Не.
- Копеле.
Къде тръгна?
Натрупах гняв, който щях да насоча срещу теб, и трябва да го разкарам.
Имаш ли...
- Ела да говорим!
Защо ме буташ така?
Добре де.
- Влизай тук.
Опа, полека!
Какво правиш?
- Хубавичко ме чуй!
Знаеш ли какъв ще си без Ерика?
Моля?
- Ще ти разкажа.
Противно старче в излинял костюм, полято с "Пако Рабан"
и молещо жени, които всъщност му се присмиват,
да идат в тъжната му бърлога, където децата му не стъпват.
Последно предупреждение.
Слагай край!
Виж, аз само...
Ще приключа. Само да намеря подходящ момент и начин.
Начинът е устно.
А подходящият момент е веднага.
Ако някога пак причиниш нещо такова на приятелката ми,
ще ти изскубна главата като заяла тапа на шампанско. Ясно?
Да. Моля те, само не казвай на Ерика.
Моля те.
Какво става?
Разревала си го.
- Да бе. Оплаква себе си.
Като О Джей.
На тези хора ли разчитаме?
На тях, да.
- Чух я какво каза.
Но поне всички са още тук.
Това окуражително ли е?
- Скапано парти. Карат се, не се веселят.
Не е кой знае...
- Но никой не си тръгва.
Искаме да разчитаме на някого.
Не съм твърде чувствителна.
- Си.
А кой друг би останал?
Понякога си такава.
- Не съм!
Ако не става, кажете, но може ли да взема бърз душ?
Трябва някак... Да се извиеш.
Извил съм се колкото мога.
Отпусни глава отгоре.
- Няма.
Ще боли.
- Пусни я.
Ще я поставя леко и нежно.
- Добре.
Какви са показанията, кажи!
Надебелял си. 9,5 кг.
Девет и половина!
- Да.
Казах ти. Огромна е.
Всичко наред ли е?
Да.
Говорех каквото мисля. Трябва да си до мен.
И не да станем като Ерика и Фреди с гадния им уреден живот.
Няма.
Уплаших се.
Сега уплашен ли си?
- Не.
Сега не съм.
Няма да съм онзи с "Пако Рабан".
Предстои явяването пред комисията.
Трябва да убедим други хора, че сме идеална двойка.
Ще ги убедим.
Ще им кажа истината.
Че не мога да си представя да не съм с теб.
Затворничка съм в орбитата на глупавата ти дебела глава.
Девет кила и половина!
Студено е.
- Студено ли ти е?
Да.
Ето така.
Чудесно.
КОМИСИЯ ПО ОСИНОВЯВАНЕТО ДОКУМЕНТИ НА НИКИ И ДЖЕЙСЪН
"ЦИТАЛОПРАМ"
Превод Албена Христофорова