Trying - Season 1 (2020) (Trying.S01E06.WEB.H265-GHOSTS.srt) Свали субтитрите
Днес е важен ден. Трябва да ги впечатлим.
Така че... Разбираш.
Какво?
- Не пускай от твоите шеги.
Защо, хората ги обичат. Обезоръжавам ги.
Напротив, караш ги да се въоръжат до зъби.
Стига глупости.
"Терапевтично родителство".
Не смаяхме с родителски умения, така че имаме нужда.
"Да се лекуваме и да растем заедно".
Татко ме учеше да карам колело, вързал краката ми на педалите: "Спреш ли, край."
Не показвай ефекта от това поне днес.
Какъв ефект?
- Да въртиш очи, като чуеш "терапия".
Не въртя очи.
- Напротив.
Знам, че се имаш за прям и открит, казващ истината в очите пич,
но такива се превръщат в кисели злобни старчета.
Здравейте, как сте?
- Привет.
Сериозно ли го мислиш?
"Днешният свят!"
"Кому са нужни различни кофи за боклук?" "А полицейските сирени? И мъртъв вдигат!"
Вече никой ли не разчита карти?"
Не се отказвам от думите си. Прекалиха с това разделно събиране.
Здравейте, как сте?
Здравейте!
- Как е?
Прибирам най-скъпото ви.
- Вярно.
Упражнение, напомнящо колко трудно се разделяме с любими неща.
Добре.
Елвис Костело.
- Вярно!
С автограф.
- И влиза тук. Благодаря.
Как се чувствате?
Добре, вие?
- Не сте разстроен?
Не, не съм.
А дали имате проблем да се привързвате?
Не. Знам, че ще ми го върнете.
Представете си, че сме го изхвърлили.
Но не е така. Денис пусна тук лекарството си за диабет.
Не се засягайте, но не е реалистично.
- Нали ви казах, просто се упражняваме.
Нали?
- Всичко е точно.
Прибирам най-скъпото ви.
Какво сега?
БАЩА - МИСЪЛ ОЦЕНКА НА ОСИНОВИТЕЛИ
И така...
Добре дошли на първата сесия от задължителния курс за осиновители.
Първо искам да ви благодаря, че сте се решили да осиновите дете.
Това е вашият подвиг.
Да започнем с най-различни проблеми,
с които ще се сблъскате, част от които, далеч не всички, са:
реактивно разстройство на привързване, непотискано разстройство,
дефицит на вниманието и хиперактивност,
первазивно разстройство на развитието, посттравматично разстройство,
отхвърляне, алкохолен синдром на плода,
генерализирано тревожно разстройство,
поведенческо разстройство и тежка емоционална травма.
Нека първо чуем Кристин за опозиционното разстройство.
Здравейте.
И така, случи се на третия ден.
Синът ми ме удари.
ГРАДСКИ СЪВЕТ
РОЛЕВИ ИГРИ: ОБЩУВАНЕ
РЕШАВАНЕ НА ПРОБЛЕМИ
Люк, искаш ли да кажеш нещо на Кваме?
Искам да знае, че го чувам.
Защо не му го кажеш? Той е тук.
Чувам те.
И аз - теб.
- Това напълно ми стига.
Обичам те.
И аз те обичам.
Колко мило.
- Прекрасно е.
Това е резултатът, когато на страха противопоставите любов.
Вълшебството се случи. Браво, пичове!
Ники и Джейсън, да ви видим тук!
Майко мила. Внимавай.
- Лизи, давай.
"От училището изпращат сина ви вкъщи - ударил е съученик в лицето.
Как ще обсъдите случката с него?"
Да се заемаме.
Малко ролева игра.
Да вземем стол?
Да си взема ли стол, Лойд?
Ще остана прав.
Виж, миличък...
- Разкарай се.
Престани веднага.
Какво...
Започнеш ли с тоягата, няма да има решение.
Овладяно.
- Добре.
Не бива да удряш децата.
- Чакай.
Повярвали сме автоматично на другото дете?
Лизи каза...
- Хлапето лъже. Не е било така.
Удари ли го?
- Не!
Отрича, защото ти каза, че не е, но...
Добре. Я дай да си...
Да поговорим.
- Чупката. Не си ми истински баща.
Това вече...
- Помни за чувствата.
Ясно. Нека...
- Разкарай се.
Ей!
- Не викай, плашиш го.
Явно не му пречи.
- Стресиран е.
И аз съм напрегнат.
Продължете.
Всичко ще се оправи. Обичаме те.
На сигурно място си. Оставаш тук.
Така се прави. Продължавай все така. Покажи ми любовта.
Да хапнем бисквити и да си поговорим защо стана така.
Защото в такива случаи му даваш бисквитка.
С наказание не се учат.
- Да.
Но щом е ударил някого, то...
Продължавай.
- Продължи, моля те.
Разбирам, че на такива деца не им е лесно.
Но когато ние бяхме малки, ни наказваха за белите.
Като не го правим, помагаме ли му?
Тези деца не са като нас.
- Да.
Но като пораснем, ако грешим,
не ни се предлага групова терапия и лечение.
Животът е суров. Не трябва ли да ги подготвим?
Разбивали ли са ти сърцето?
- Да, но...
Представи си, че си бил на две.
Най-тежките неща, сполетели тези деца, са им се случили в най-ранна възраст.
Повярвайте, знаят колко суров е животът.
Имат нужда от любов.
Свършихме ли?
И така, кой е следващият?
Джейми и Зарин, поемете ме.
Люк, давай.
- Какво правиш, защо...
"Детето ви се забавлява с видеоигра.
Казвате му, че е време да си ляга, но не ви слуша.
Как ще постъпите?"
Виж...
- Разкарай се!
Какво казах?
Извинявай.
- Постоянно ни оценяват.
Знам.
- Постарай се да си по-деликатен.
И не говори като слушател на предаване.
Може ли поне да седнем заедно, защото...
Привет, може ли да седна тук?
Страхотно кафене! Това е половин франзела!
Лойд е във форма.
Така ли?
- Разбирам какво имаш предвид.
Явно защото е толкова съпричастен.
От такива ти се отщява да хапнеш хляб.
Дали не е добре да поддържаме връзка и след това?
Откачено ли е?
- Не.
Хубаво е да съм с хора с моите грижи.
Да.
- Познатите ми все имат деца.
Не разбират какво ми е.
Мен ме питаха колко ще струва едно дете.
Боже. Какво им каза?
- Десет бона.
Може да набирам средства онлайн. Да ида в Алгарве.
Да, вярно.
Нали не е толкова зле? Всичко това с децата.
Не. Според мен проиграваме най-лошия вариант.
Извинявам се. Прави сте. Не е толкова зле.
Ами да.
А е много по-зле.
Отдръпнах се от познатите си с бебета.
Не че не ги обичам.
- И обич, и омраза е.
Вярно е. И всички тези снимки...
Добре де, знам как изглежда бебето ти - като бебе. Какво да му гледам!
Ще си представя бебе и готово.
А като повтарят да го държа под вратлето?
Знам, че трябва! Кой не го знае?
Можем да спрем да го повтаряме, да.
За щастие сестра ми ме разбира.
И тя няма късмет с децата.
Съжалявам.
- Разкажи.
Не че няма деца, има, но са ужасни.
Осиновихме петгодишно. След шест месеца се наложи да го върнем.
Защо?
- Не се привърза.
Обидите заваляха от първия ден, последваха ги удари.
Съседите повикаха полиция.
Поисках да съобщя за изчезнал човек - социалната не се бе мяркала от 6 мес.
Защо тогава пак искате?
"Ако не се уморяваме да вършим добро, своевременно ще пожънем."
От "Галатяни" е.
Не бих правила това, ако не усещах Исус до себе си.
Но явно той не е наоколо.
Наслушах се на истории. Страх ме е да осиновя.
А тя чува същите и иска да осинови.
- Страшно си е.
Най-неуверен се чувстваш край своето дете.
Не съжаляваш за децата.
Децата ми са едни малки кръвопийци.
Изсмукват и последната капка енергия и хъс за живот,
докато не остане съсухреният ми кух скелет.
Чудно мотивационно слово.
- Имам фантазия.
Излизам на разходка и някой ме наръгва.
В долната странична четвърт на корема. Сериозно, не фатално.
Оставам на лечение в болницата за месеци.
В самия рай, където никой не иска нищо от мен.
Но иначе си добре, нали?
- Иначе да.
Извинявай.
Рисува с пяната. Казах да не го прави.
Нищо.
Имам да ти казвам нещо.
Ще се сгодявам!
Божичко, Карън!
Толкова е хубаво! За кого?
За Скот.
- Скот ли?
Ами да, разбира се. Скот.
Какъв беше този въпрос?
- Разсеяна съм.
Наистина много се радвам. Това е чудесно.
Скот...
- Благодаря.
Как ти предложи?
Обсъждахме връзката си и стана ясно, че плюсовете са повече от минусите.
Супер.
Избрал ли ти е пръстен?
- Още не.
Каза да си взема сама, за да си го харесвам.
Да, нали? Разумно е.
Скот...
Скот.
- Да, Скот.
Майко мила.
Защо всички са толкова готини! Преди не беше така.
Същите са си, ти остаряваш.
Обичах да гледам готини мадами. Сега това ме натъжава.
Сякаш е реклама, не като истинско. Падаш си по реклама.
Спах с една жена.
Моля?
С коя?
- Колежка.
Нова е. Американка.
С която се запознах?
- Да. Харпър.
На колко е?
- На 24.
Божичко, Фреди!
- Да, но е зряла.
Сериозна е. И разсъждава като 30-годишна.
Това приключи ли?
- Да.
Нещо такова.
- Фреди!
Лепнала се е. Постоянно се обажда и ми пише.
Пристрастена към отсъстващ обект? Паникьосва се, като те няма?
Къде ти е главата? Ами Ерика?
Ерика?
Тя се държи сякаш вече не ме харесва.
Свиквай с чувството.
Изобщо не знаеш... Бедна ти е фантазията какво е семейството.
Какво правя, какво трябва да крепя...
Още нямаш семейство, а вече даваш заден.
Няма такова нещо.
- Да бе.
Няма такова нещо!
- Спокойно.
Не записвам разговора.
Помисли си много добре, само това ти казвам.
Защото с тази работа
откриваш що за човек си наистина.
А понякога не ти трябва да знаеш.
Трябва заедно да се обучаваме.
Има цял раздел какво разстройство бихме приели.
Не чак да му се радваме...
- Да си починем една вечер. Да отдъхнем.
Да отдъхнем ли?
- Да.
Искаш да кажеш не тази вечер, нали?
Да.
Или дори генерален отдих.
Сериозно ли?
Какво става?
Нищо.
- Какво става?
Късно е, няма да го обсъждам сега.
- Ще.
Добре.
Хубаво.
Няма да е краят на света, ако малко забавим топката.
Защо?
- Защото е нещо,
което трябва да обмислим много добре.
- Да, трябва.
То ще повлияе на целия ни живот занапред.
Да. И го решихме вече.
Ти ме убеди да го направим. Струваше ми много.
И на мен.
Не само ти преживя последната година.
И аз бях в това.
Заради децата ли го правиш? Знаехме за проблемите.
Друго е, като се срещнеш с човек, който го преживява.
Много хора осиновяват. Не е проблем.
Социалните работници казват...
- Това им е работата!
Законът го изисква.
Покрай доброто има и друго.
Ако е само другото? Има наркомани.
Има алкохолици.
- Боже!
Като нас!
- Не се шегувам.
И аз така.
- Бъди сериозна!
Боже, ти ли откачаш сега?
Обикновено аз съм паниката.
За пръв път не съм и...
- Ето, започва се.
Ти се боиш от всичко, затова на мен страхът ми е забранен.
Обсъдихме го, решихме го. Защо прие?
За да си доволна.
А това щеше да помогне.
И аз страшно много исках да си щастлива.
Но жертвата е огромна.
- Така е.
Да помагаш на хората е именно това - да се жертваш.
Знаеш ли кой не прави жертви? Гаднярите.
Гаднярите и децата. Ти от кои си?
ОСИНОВЯВАНЕ И ДЕТСКИ РАЗСТРОЙСТВА
РОДИТЕЛИ И РАЗСТРОЙСТВО НА ПРИВЪРЗАНОСТТА
ТРЯБВА ДА ПОГОВОРИМ ЗА КЕВИН
ИНФОРМИРАМ ПЕРСОНАЛА, ЧЕ ЩЕ РАБОТЯ В ЖЕНЕВА
Мамка му.
ПОДАДОХ ОСТАВКА И БЕ ПРИЕТА
Алиша, напускаш ли?
- Отивам в колеж в Женева.
Уха, браво! Но без теб няма да е същото.
Недей.
- Няма.
Искаш ли го?
Кое?
- Мястото ми.
Ако те препоръчам, ще го имаш.
А, не. Искам да кажа, че... Звучи ужасно.
Помисли си. Парите са повече.
Идваш ли в парка?
Всичко отиват - курсисти, преподаватели.
Не, не мога, трябва да...
- Добре.
Благодаря. О, извинявай. Това твое ли е?
Ами да!
- Беше във...
Благодаря ти.
- За нищо.
Добре, хубаво.
- Да.
Чао.
- Чао.
Всъщност ще дойда и аз.
Чудесно.
- Да.
Ще ме изчакаш ли?
Добре.
- Ей сега.
Ами да. Да.
Как я карате?
Чудесно, благодаря.
Какво празнуваме?
Живота, какво друго, братко.
Наздраве, братко.
- Наздраве.
Благодаря.
- И аз.
НИКИ: ДА ПОГОВОРИМ ВКЪЩИ
Откога работиш тук?
- Аз ли?
Да.
Майчице... Около седем години са.
Еха.
- Ами да.
Мислех, че е само лятна работа.
Не за всекиго.
А ти откъде си?
- Трябва да кажа, че...
Токова съм пътувал, че не се чувствам от определено място.
Къде си роден?
- В Норич.
Значи си от Норич.
Гледам да ида навсякъде и да опитам от всичко, пич. А ти?
Аз съм стар.
Мога да направя три неща, след което съм тотално изтощен.
Тогава гледай да са правилните неща.
ЗАЩО ДЕЦАТА СА В ДОМ? ФИЗИЧЕСКИ/ПСИХИЧЕСКИ ТОРМОЗ
Защо да правиш нещо, което не искаш?
Защото съм възрастен. И вече не е така просто.
Всъщност е. Знаеш ли какво е щастието?
Светни ме.
Допамин. Това е.
- Така е.
Всяка човешко достижение се превръща в допамин.
Ако качиш връх, това е допамин.
Ако правиш секс, пак е допамин.
- Аха.
Какво е лотарията ще се сетиш ли? Допамин.
Тезата ми е: за чий ти е да катериш планина,
като можеш да се снабдиш с допамин от ей това?
Мамка му. Ясно.
- По-лесно е.
Директно ставаш щастлив.
Знаеш ли, че...
- Какво?
Един и същ парфюм мирише различно върху различни хора.
Знаеше ли го? Помисли си само! Невероятно е.
Да, наистина е невероятно.
- Щура работа.
Чувствам те много близък.
- И аз.
Ако звучи откачено...
- Не, кажи.
Иска ми се, като умра, да ме заровят заедно с теб.
Чудесна идея.
Хайде, идвайте - облечени срещу голи.
Какво?
- В голите си.
Какво?
- По ризи и без ризи.
По какво се състезаваме?
- Идвай.
Хайде, живо!
Добре.
- Ало, без риза!
Аз... Някой има ли...
Нямам слънцезащитен крем.
А кожата ми е много светла и...
Ще съм по риза, става ли?
Хубаво, давай.
- Добре.
Както ти е удобно.
Мамка му.
Окуцях.
Добре ли си?
- Нищо ми няма, свикнал съм.
Само трябва... Малко да го разтегна.
Не хващайте вяра на 30-годишен мъж във форма.
Явно няма личен живот.
Май е по-добре да седна.
Заповядай. Бирката ти.
Благодаря. Казва се "биричка".
Бричка.
Гледай как го казвам. Биричка.
Биричка. Така ли е?
Идеално.
- Ура!
Супер.
Приятно ли ти е тук?
- Да, свестни хлапета сте.
Не съм хлапе.
Сменяме мястото, ако искате да дойдете.
Идваш ли?
Мамка му. Извинявай.
В работата нещата се проточиха и...
Няма нищо.
Всичко наред ли е?
- Да, няма проблем.
А при теб?
- Също.
Ти сериозно ли? Направо от буркана? Като наркоман.
Ще кажа само едно нещо и край.
Според мен, ти си мислиш, че не си достатъчно добър за това нещо.
Но искам да знаеш, че...
Ти си чудесен.
И че...
Ами не, това е всичко.
Нямаше нужда чак да се извръщам.
Не отне толкова, колкото си мислех.
Не съм...
толкова свестен, колкото мислиш.
За мен си.
Ще се изкъпя.
Сега ли?
- Да, имам нужда.
ХАРПЪР
КАКВО ДА ПРАВИТЕ В ЖЕНЕВА
ЦЕНТЪР ЗА ОСИНОВЯВАНЕ - СЕВЕРЕН ЛОНДОН
СОФИЯ: ТРЯБВА ДА ПОВТОРИМ
Превод Албена Христофорова