Trying - Season 1 (2020) (Trying.S01E05.WEB.H265-GHOSTS.srt) Свали субтитрите
Те са най-милите хора на света.
Точно така е.
Няма да са толкова мили, като имат деца.
- То е ясно.
С всички е така. По-симпатични са преди децата.
Сега сериозно - те са наистина страхотни. Прекрасни хора.
Така е. И са солидна двойка - силна, здрава.
Боже, завидно здрава двойка!
Най-важното за тях е, че са много силни.
- Силни.
И здрава двойка.
- Здрава.
Много силна и здрава двойка.
Наистина здрава двойка. Силна.
Като ми каза, че ще осиновяват дете, направо пощурях. Върхът!
Аз съм твърдо за осиновяването. Да родиш е ад.
Ами ако прилича на баща си?
Като правиш секс с мъжа си, ще е като да чукаш двойник на сина си.
И това ако не е зловещо...
Накратко, те са наистина силна и здрава двойка.
БАЩА - МИСЪЛ ОЦЕНКА НА ОСИНОВИТЕЛИ
Така. Там са мокрите кърпички и шишетата.
Записах ви новия си номер.
Спокойно, ще се оправим.
- Благодаря!
Трябва ни практика. Добре че ни помоли.
Естествено! Детегледачките са много скъпи.
Нали...
Здравей. Кой е този?
- Фрас-Фрас.
Иска ли да хапне? Малко наденица за Фрас-Фрас?
Не, веган е.
- Ясно.
Фрас-Фрас е веган? Браво, похвално!
Къде ще ходите днес?
- В Чилтърн, на дневен спа център.
Прекрасно!
- Браво!
Имам нужда да ида в провинцията дори за един ден.
Да видя цветя не само на място, където са прегазили някого.
Ето го номера.
Чудесно.
- Ще ги прибера ето тук.
Клои беше настинала и омърлушена.
Лоша работа.
- Беше чудесно!
Звънете, не се притеснявайте. Ще донеса количката.
Мислех да се разхождаме без количка.
Тя е доста неудобна.
- Да.
Добре, щом искате...
Да.
- Добре.
Записах часовете на хранене, иначе стават кисели.
Така ли?
Имате известна гъвкавост за втората закуска.
Мисля да ги вкараме в нашия дневен режим.
Да.
- Вместо да...
Нали разбирате? Говоря за...
Чакай пак да проверя номера.
- Добре.
Разговаряте с бившите му?
С всичките ли?
Ще ви трябва доста време.
Много е приятно, нали?
По-весело, отколкото с вашите.
Искате ли сладолед?
Да! Да!
- Сериозно? Тичайте тогава.
Ти сериозно ли?
Денят е специален.
- И е 10,30 ч.
Така е, но искам да се радват.
Ограниченията водят до лошо храносмилане.
Всеки го знае.
- Каза лекарят.
За мен тути-фрути!
- Не може, вреди на зъбите!
Няма да имате проблем с него.
Като малък го вкарвах в гаража.
Ако можеш да разглобиш и сглобиш кола, можеш всичко.
Това не е вярно, но...
Да седнем ей там?
Да!
- Става ли?
О!
- Извинете.
Кофти се получи.
Извинете.
Много е приятно, какво ще кажете?
Ама... я чакайте.
- Какво?
Какво е...
- Кое?
Какво е това?
Какво е?
- Я, какво?
Прилича на карта за съкровище.
- Еха!
Леле майко!
Пише, че пират, а може би пиратка, е заровил своето съкровище някъде наоколо,
в Лондон, като има дадени и насоки за проследяване.
Дай да видя!
- Колко вълнуващо!
Дръж го. Но не го яж.
- Няма.
Какво е това?
- Търсене на съкровище.
Ти ли го направи?
- Не!
Някакъв пират е.
- Но как?
Кой знае.
- Може ли да видя?
Някой пират ранобудник го е организирал.
Станала си призори да пръснеш из Лондон следи?
Да, но те моля да внимаваш тук - насоките са най-важното.
Бива ме да следвам насоки.
Така ли! А изобщо не следиш какво казвам.
Да видим какво пише?
- Добре.
Така.
"Вий нащрек да сте сега с първата следа: идете до сграда висока една -
домът на кралицата наша е тя.
До кофа или лампа ще намерите следа."
- Кофа ли?
Къде ли е това? Голяма сграда, в която е домът на кралицата...
Бъкингамският дворец!
- Вярно! Точно така!
Това е страхотно.
Чакай да изясня: значи има пиратско съкровище?
Да.
Пиратът го е заровил и е оставил следи?
Точно така.
Но щом го е заровил, знае къде...
Насоките са за нас.
- Защо му е да го откриваме?
Прекалено много мислиш.
Ники е недостижима.
Не познавам други възрастни.
Мислех, че са адски скучни.
Но тя не е като другите стари.
Още не е взела живота си в ръце.
Няма ипотека, нито пари, нито кариера.
Разсъждава като младеж, затова с нея пада голям смях.
Нещо лошо ли казах?
Не се притеснявайте, чудесна е. Много прилича на мен!
Ето го и Бъкингамския дворец.
- Еха!
Ура.
- Да, ето го.
Щом има кошче за боклук, има улична лампа,
може би е ето там?
- Да!
Я проверете.
- Да, огледайте.
Видя ли как ме прегърна, като падна?
Да.
- Харесва ми, като са тъжни.
По-нужен си им. Лошо ли е това?
- Да.
Не го виждам.
- Е, намерихте ли нещо?
Не.
- Няма нищо.
Така ли?
В кошчето няма.
- Разровихте ли хубаво?
Къде ли може да е...
Какво?
- Намерих го!
Леле.
- Не може да си ти.
Ура!
- Не го размахвай така!
В Лондон сме - може да го откраднат!
Става дума за съкровище! Дай го на Ники.
Леле майко.
- Какво има?
"Следата втора вий открихте..."
- Обичаш го това "вий".
"Следата втора вий открихте..."
- Ето, пак.
"Напред към трета продължихте."
- Така.
"Не бойте се сега, наблизо е тя.
За да нямате кахър, питайте за площад "Трафалгар"!"
Къде ли може да е?
Къде би го сложил един пират от Ямайка?
Да не би на площад "Трафалгар"?
Площад "Трафалгар"!
Вярно, площад "Трафалгар"!
- Къде е той?
Там!
- Хайде, да търсим!
Какво ли е това съкровище?
Кученце.
Ще свърши добре...
- Да.
Хайде, бързо!
Много е трудно да преодолееш проблем с безплодие.
Когато с цялата си душа искаш дете, искаш го отдавна,
чакаш го дълго, но не се случва и не се случва, и ти...
Трудно е да го понесеш.
Но животът продължава.
Тя пита дали на Ники и Джейсън им е тежко.
Ах, вярно!
Ами да, и на тях им е тежко.
Какъв прекрасен фонтан!
- Браво, деца. Намериха го.
Да, толкова бързо! Браво!
- "Тауър Бридж".
Ти сериозно ли?
- Защо?
На километри е! А на малкия му се пишка.
В галерията има тоалетна, а входът е безплатен.
Добре, супер.
Аз ли да... Или ти ще...
По-добре ти да отидеш.
Какво има?
- Той дали... Трябва ли да...
Справя ли се самостоятелно?
- Какво ме питаш?
Трябва ли да му помагам?
- За кое?
Да се изпикае? Сам ли я насочва?
На шест е, явно пишка сам.
- Да.
Така си мислех, но...
- Не питай "Гугъл".
Добре, няма.
Той ще си каже.
- Добре.
Ще те помоли за помощ, ако има нужда.
- Да.
Странна работа.
- Кое?
Можем да получим бебе и да започнем да правим тези неща.
Ами да.
Едва се познаваме, а вече го виждаш гол.
Не ти е за пръв път.
Вярно е.
И можеш да им се довериш.
Определено!
Бихме им поверили децата си.
И още как.
- Ако някога излезем...
Излизаме.
- Така ли?
Ами да.
Той често работи до късно.
Не често.
В ТЪМНИЦАТА
Насам, народе!
- Оттук бързо ли е?
Да. Май...
- Добре.
Най-старата тъмница!
Къде са децата?
- Нали ти ги гледаше?
Ами ти?
- Но къде са?
Ето ги.
- Не!
Отбелязах те!
Хареса ли ти?
- Да.
Дано ти е харесало.
- Доста.
Защото ти е за последен път.
Бива ме.
- Елате в тъмницата!
Не, дечица, няма да влизаме!
Абсурд при тези скъпи билети.
Ще ги доведа.
- Добре.
Елате, няма да влизаме там.
Билетът е 21 паунда на човек.
- Друг път ще влезем.
Елате! Нали ще продължим да търсим съкровището?
Няма.
- Насам!
Няма пък!
- Защо? Ще е толкова весело!
Здравей, сладурче.
Започва се.
- Това съм аз, г-жа Ханиган.
НАЙ-СТАРАТА ЛОНДОНСКА ТЪМНИЦА
Несправедливо тикната в затвора през 1842 г.
Наистина ли?
- Не помагаш.
Да намерим следващата следа.
Ама че лоша мама! Вземи листовка.
Отказаха.
- Как така ще откажат?
Това е, отказаха.
Не ги питаш, казваш им!
- Заповядай ти!
Не преговаряме. Те са малчугани, не някой с патлак.
Два редовни и два детски.
- Разбира се. Общо 75,60 паунда.
Искате ли и аудиотур? Още шест паунда.
Звучи чудесно.
- Не!
Добре дошли в тъмницата.
Слизането до залата за мъчения е дълго.
Не се тревожете - ако до долу се изморите,
може да си полегнете хубаво на разпъвачката,
докато ставите ви бъдат разчекнати,
плътта ви - разкъсана, вътрешностите - изкормени.
За бога!
Деца, върнете се. Сам!
- Браво.
Съжалявам, просто...
- Върнете се.
Клои!
Останалите - след мен.
- За по-малко от 5 мин.
Искам при мама!
- Спокойно.
Няма страшно, просто той беше такъв.
Не ви благодаря! Нямало да стане.
За минута - 75 паунда! Това плащат банкери за истински затвор и истински мъчения.
Гладен съм.
- Така ли?
Ей там има пържена риба.
Има скрита следа на пазара "Бороу". Там има храна от цял свят.
Да бе! Децата предпочитат етиопска кухня вместо пържена риба.
Идвай.
Те са умрели от глад. Да видим там.
Добре ли си? Да те нося ли?
Ако е за носене... Да не забравим торбичката.
Въпрос на приоритети.
Работя много - за нас.
- Задоволени сме. Работиш за себе си.
Искам да съм горд с нещо в този живот.
Имаш две деца.
- Всеки има.
Но кой е директор на 38 г.?
Ясно. Еха.
Повечето мъже и толкова не правят.
Шон не взема децата.
- Каква късметлийка съм!
Може да е много по-лошо.
Крис, Омар, Джейсън...
- Късметлийка!
Джейсън работи много повече извънредно, а не печели и 30% от моите пари.
Добре, така... Доста е досадно.
- Ще се нараните.
Добре. Благодаря.
Извинете, може ли менюта?
Не сме туристи - дайте ни истинските цени.
Ще съм ви задължен.
- Разбира се.
Престанете, много е дразнещо.
- Сладури!
Да, понякога. По-скоро сладки чудовища.
Достатъчно. Благодаря.
Това са Клои и Сам.
Здравейте.
- Поздравете.
Не си приказвай с персонала.
Иначе чакат бакшиш.
- Престани.
Проведе разговор за девет паунда.
Ох! Внимавай. Извинете.
Ела тук.
Какво е...
- Олеле.
Не плюй навсякъде.
- Приятел, моля те.
Това е невъзпитано.
Какво има? Защо плачеш?
Нищо не се е случило.
Хайде, недей. Не плачи!
С времето преодоля нещастието...
Ами това... искам да кажа...
Това е силата на Ники, нали?
Много неща са й трудни.
Това е хубаво всъщност. Защото тя продължава напред.
Това е типично за хората. За някои.
Постоянно под напрежение.
Аз не се поддавам. Стресът е отрова.
Тялото не го преработва. Като лактозата е.
Тя не се стресира, скъпи.
Имаше паник-атака в супермаркета.
Ами... Беше й се насъбрало много.
В работата беше кошмарно.
Не си харесваше прическата... Бяха трудни времена.
Не беше тежък пристъп.
Малко се задъха.
Но мястото е подходящо за това.
Всички торбички са хартиени.
Хайде да седнем, моля ви, деца!
- Моля ви, седнете.
Да си тръгваме.
- Има шоколадова торта!
Вижте - шоколадова торта! Хайде да седнем.
Да седнем и да ядем вкусна торта!
Пълна със захар!
- Предлагаш ли нещо по-добро?
Не са докоснали вечерята!
- В средата има карамел.
Струва 6,50. Ако в средата няма 4,50, то...
Не искам да ставаме такива.
Какви?
- Да се караме, ако искам да ги почерпя.
Не е почерпка, ако е винаги.
Няма да лишавам децата си.
- Лишаване!
Не са лишени. Децата в Сирия са лишени.
Бих купила торта за всички сирийчета, но къде ще му излезе краят!
Може ли две шоколадови торти?
И да ни сложите това за вкъщи.
Още девет паунда общуване. Пак хукна.
Не. Клои, ела тук! Не, недей да...
Тя е с нарушения в развитието.
Много съжалявам.
- Ами...
Хайде. Да седнем тук. Браво, добро момиче.
Вярно ли е?
- Не, но за да не я критикува.
Тя е една много силна жена!
Не бива да я закачате.
Пипето й сече.
Как се изрази ти?
Заразителна.
- "Заразителна".
Тя е заразителна. Не може и да се мечтае за по-подходяща за Джейсън!
Да, жалко, че Джейн си тръгна.
Но какво да се прави. И сега той е с Ники.
Много обичаме Ники!
- Да.
Ами да.
Това няма да ни трябва. Нямаме етническа принадлежност.
Просто прелест. Пак не вървят с нас.
Хайде, не изоставайте.
Очаквах да се запалят повече по съкровището.
Да търсят следи, да мислят за уликите...
- Такива бяха децата през 80-те.
Какво е съкровището?
Много вдъхновяващо послание.
- Ще си припаднат!
И плик със сладкиши.
Да приключваме разходката и да ги прибираме.
Изтощени са.
- Стига де.
Това ли беше великият ден?
Остави пакети до пет претъпкани с хора забележителности.
Радвай се, че не те простреляха.
Нали?
Искам да направя още нещо.
- Какво?
Не знам. Нещо наистина чудесно!
Стига де, те ще припаднат!
Да се качим на колелото?
- Да!
Да, нали? Видя ли!
Е, да, те нищо не отказват.
Хайде!
Благодаря.
Сядайте!
- Сядай. Браво на момчето.
Добро момиче!
Много е вълнуващо!
- Колко вълнуващо, нали?
Не е ли страхотно?
Колко високо отиваме!
Вижте, Бъкингамският дворец! Вече бяхме там.
Ето го и парламента. Там решават какво ще става със страната.
От време на време.
А онази кръгла сграда...
Винаги се обърквам.
Да, сигурно е така. Да, това беше.
Коя е голямата кръгла сграда?
"Свети Павел".
Щеше да им хареса.
Трябва да ги събудим.
- Олеле. Да.
Изпускате най-веселото!
- Погледнете.
Да ви покажа ли къде бяхме?
- "Биг Бен".
Ходихме три години. После той скъса с мен.
После се събра с Ники.
Точно в този ред.
Типичният шестгодишен оздравителен флирт.
През който осиновяваш деца.
Не познавам Ники.
Виждала съм само онлайн профил.
Изглежда симпатяга.
От типа в "Етси". Не съм по тази част.
Не на всеки пуловер му отива лисица, ако ме разбирате.
Но сигурно е страхотна.
Той изглежда щастлив.
Добре ли си?
- Да.
Нали?
- Добре съм.
Цял ден мечтаеш да млъкнат, а като го направят, вече ти липсват.
Да, нали? Защитен механизъм.
Заспиват точно преди да се побъркаш и да ги зарежеш,
и придобиват такъв ангелски вид, че забравяш какви чудовища са били.
Същото се повтаря на другия ден. И още 7000 пъти. А после отиват в колеж.
Звучи добре.
- Направо велико.
Здравей!
Заповядайте, влизайте.
Бяха две деца, нали не бъркам?
Да, така е.
Откога спят?
- Скоро заспаха.
Около 45.
Искам да кажа, 4-5 минути.
- Да.
Добре.
- Пет минути.
Миличко, хей! Събуди се!
Как прекарахте?
Излезе 300 паунда и миришеше на зъболекар.
Прелест.
- Събуди се!
Ставай!
- Заповядайте.
Не, благодаря.
Виж, познавам си децата. Пий една бира.
Чудесно. Благодаря.
ДЖОДЖО МОЙС, "ВСЕ ОЩЕ АЗ"
Хубава ли е книгата?
- Да.
Добре.
Какво има?
- Нищо, чета.
Светът не свършва заради един крив ден.
Да. Разбира се.
- Виж, аз...
Мисля, че полагаше прекалено много усилия.
Сигурно.
Или ти не полагаше достатъчно.
Трябва да се научим да общуваме с деца.
Общуването с нашите деца няма да е такова.
Защо?
- Не са наши деца.
Чужди деца са, искат си мама и тате.
Да, точно такива ще са и нашите.
Децата на други, деца, които тъгуват за мама и татко.
И ще ни е много по-трудно от днес.
Може да не ни харесват, да не ни говорят. И ще се наложи да се справяме.
Аз много ще се старая.
Ще полагам огромни усилия, защото ще трябва да се справим.
И няма да те търпя до мен, въртящ саркастично очи.
Нали?
- Добре.
Стигат ми физиономиите на майка ти.
АКО СЪКРОВИЩЕ ВИЙ ЖЕЛАЕТЕ СТРАСТНО, ИДЕТЕ НА МЯСТО МНОГО ОПАСНО
АКО КЪМ ЗЛАТО ВИЙ СТЕ СЕ УСТРЕМИЛИ, ТЪРСЕТЕ ГО НА МНОГО МИЛИ
ОБОБЩЕН ДОКЛАД ОТ ПРЕПОРЪКИТЕ ЗА НИКИ И ДЖЕЙСЪН
САНДРА И ВИКТОР РОС ДЖИЛИ И ДЖОН НЮМАН
Сладолед! Искам сладолед!
Пингвинчо иска сладолед!
В ГАРДЕРОБА ИЗНЕНАДА ИМА - ТИЧАЙ ТАМ, ЩЕ Е РАДОСТ ЗА МНОЗИНА!
СИЛНА И ЗДРАВА ДВОЙКА
ТИ СИ ВЪРХЪТ!
Откога си в гардероба?
- Към час.
Ники?
Превод Албена Христофорова