Baby Reindeer - 01x03 (2024) Свали субтитрите

Baby Reindeer - 01x03 (2024)
Туп-туп, туп-туп, чух го еленче! Чухх го!!
Блокирах Марта във Фейсбук и след това си взех отпуска от бара.
Може би подсъзнателно се надявах,
че ако изчезна за достатъчно дълго, може да й омръзне,
или ще успея да забравя случилото се.
Но все още усещах опипването й дни след това.
Миризмата на потта от врата й, докато ме притискаше към стената.
И защо замръзнах?
Защо позволих да се случи?
Не ми се стори човешко.
И никога не стана.
неси идвал в бара отдавна еленче?? какво става
Още си буден?
- Да, не можах да заспя.
Как мина срещата ти в петък?
Не беше от най-добрите.
- Виж...
Надявам се да не мислиш, че не можеш да водиш хора тук,
защото си ходил с дъщеря ми.
О, не. Не е това. Просто...
Тя ме изостави на път за вкъщи.
Каква мръсница. Честно казано, Дони,
ще ти бъде по-добре без такъв човек.
Знаех, че повече не мога да стоя затворен,
пренебрегвайки проблемите си, затова отидох при Тери,
решен да направя нещо, по-безразсъдно от всичко досега.
Щях да й кажа истината.
Здравейте?
- Имате доставка.
О, добре. Идвам.
Какво, по дяволите, правиш, Тони?
- Виж, не съм разносвач,
но дойдох да ти донеса нещо.
Какво?
- Извинение.
О, майната ти, сиренясал...
Означава ли това, че мога да вляза?
Имаш три минути.
Името ми не е Тони.
Знаех си. Какво е?
Казвам се Дони.
О, можеш да си честен с преследвача си, но не и с мен?
Има ли въобще нещо, което си ми казал и е вярно?
Например шибаната ти работа в строителството?
Не.
Защо? Защо лъга?
Не знам. Почувствах се уязвим, предполагам.
Така ми беше по-лесно да се преструвам на друг.
Някой, не знам...
Мъжествен.
Това е най-безумното нещо, което съм чувала.
Ти си болен, знаеш ли?
Продължавай, къде работиш?
В бар.
- В кой бар?
Дори това не можеш да кажеш.
"Сърцето" в Камдън.
Какво правиш там?
- Току-що ти казах.
Никой не иска да работи в бар. Какъв е планът? Голямата картина?
Къде искаш да бъдеш след десет години?
Комедиант.
О, това е добро.
Сигурна съм, че предизвиква истински смях.
Това ли е? Правиш го за малко материал?
Какво? Не. Тери, никога не бих го направил.
Не ти вярвам. Не вярвам на нищо, което казваш.
И познай какво?
Времето изтече, тъпако. Разкарай се от къщата ми.
Чуй ме...
Име: Дони Професия: "Комедиант"
Дони! Дони!
Ела. Ела и кажи "Здравей" на групата за готвене.
Ето го!
Сготвили ли сте нещо изобщо?
Все още сме на фламбето.
Кой кой е? Има ли новобранци?
О, да. Това е Бо.
Бо е художник по професия.
- Здравей, Бо.
А това е Шийла. Но, Боже, съжалявам, забравих с какво се занимаваш.
Аз съм адвокат.
бебе еленче ако неси искал да дойд увас защо продъжлаваш
да се прибираш попътя край канала? изпратено от моя Айфон
БЕБЕ ЕЛЕНЧЕ епизод 3
сценарист: Ричард Гад
Когато дойдох за пръв път в Лондон, с тогавашната ми приятелка Кийли
бяхме в дома на майка й, докато намерим място за съвместен живот.
Планираното като временно решение от две седмици стана на шест месеца,
после една година,
а после тя ме нарече безчувствен и се изнесе,
преди да успея да постигна ерекция.
И тогава, с ирония, която дори не можех да повярвам,
се оказах женен за майка й.
Малко след като Кийли се изнесе,
най-големият син на Лиз загина в инцидент при спускане с въже,
което беше възможно най-интензивният начин
да навляза в нова житейска ситуация.
Боже мой, аз... Много се извинявам.
Не, всичко е наред.
- Сигурни ли сте? Искам да кажа...
Да.
- Добре.
Ще бъда много бърз. Ще заобиколя оттук.
Как си? Радвам се да те видя.
Пускам за три минути.
Понякога се чудя дали конкретният момент на смъртта на сина на Лиз
не я накара да ме възприеме като негово продължение.
Сякаш един ден е напуснал къщата и се е върнал малко по-шотландец,
малко по-невротичен и, смея да кажа,
малко по-добър в спускането с въже.
Виж какво имам. Намерих го на тавана.
О, не, не бих могъл.
- Той се обличаше добре.
Той - да. Но, честно казано, аз - не. Няма да се чувствам добре.
Нека го оставя при теб. Помисли си.
- Наистина, не мога да го приема.
Беше странна житейска ситуация да живея с два пъти разведената
и скърбяща майка на бившата ми приятелка.
Но в крайна сметка наистина започнах да ценя присъствието й в живота ми.
Имаше онази безкрайна позитивност, запазена само за тези,
които се борят с най-неописуемите обстоятелства.
Ето защо, когато Кийли разбра за плановете ми да остана,
тя ми позволи, но при едно условие -
че никога не внасям хаос зад вратата на майка й.
Не знам как го правиш. Честно казано, не знам.
Кое, стара кокошке?
- Да останеш бодра до толкова късно,
без да си пийнеш.
- По-добре ми е без.
Достатъчно луда съм. Моят старец ми казваше
Аз съм постоянно пиян, без да близвам и капка.
Познавам това чувство.
Тя е добра. Харесвам я.
Искате ли още нещо?
- Мисля, че трябва да приключваме.
Диетична кола, ако може.
- Ще отскачаш от стените
с целия този кофеин.
- Надявам се.
Може би ще се нуждая от малко помощ при отскачането.
Слушай, Лиз, мисля, че трябва да приключваме.
Аз... Ставам рано и имам нужда от... Имам нужда от пълноценен сън.
Мога да остана тук.
- Добре ще си дошла.
Това е стара къща за настаняване. Има много свободни стаи.
Всъщност най-добре ще е, ако Марта не остава тази вечер.
Името й е Шийла! О, Боже мой!
Ти трябваше да си трезвеният.
Шийла, предполагам, че мога да ти се доверя
да пазиш тишина за младия Дони.
Абсолютно. Ще прехапя устните си,
ако само си помисля да вдигам шум.
Страхотно. Тогава всичко е уредено. Ще ти приготвя легло.
Дони, защо не приготвиш на Шийла чаша хубав чай за лека нощ?
Трябва да си тръгнеш оттук. Веднага.
Не. Оставам да пренощувам. Би било грубо да не го направя.
Новата ми приятелка Лиз ми приготвя леглото.
Тя не е твоя приятелка, и ти няма да останеш.
Не ми се дърви! Имаш късмет, че все още се интересувам,
след като се махна от бара и ме блокира във Фейсбук.
Не говоря за това. Ако продължиш с тези глупости,
ще се обадя в полицията.
Не би посмял. Аз съм адвокат.
Имам определени стандарти, които трябва да спазвам.
Не искам да замесвам полицията в нещо, което е нищо.
Тогава си тръгни. И стой далеч от този клас по готварство.
Стой далеч от Лиз и стой далеч от тази къща.
Ясно ли е това?
Добре. Така да бъде.
Какво ще се случи...
не звъни на полициата!! партито вече беше почнало когато дойдох
но аз дори не обичам готвенето всетая ще се махна
Цяла нощ прекарах в паника, мислейки за нещата,
които Марта може да направи сега, когато знаеше къде живея.
Можеше да идва постоянно,
да ме преследва из коридорите на дома ми,
да се промъкне в леглото ми посред нощ.
И какво ще се случи тогава?
Трябваше да се обърна към полицията, но реших първо да поговоря с нея,
да й кажа, че ако някога отново дойде в къщата,
нямаше да има връщане назад.
Но тя така и не се появи.
Знаеше, че това е първата ми смяна след отпуската.
Само това ли беше нужно, за да я премахна от живота си?
Една заплаха за обаждане в полицията?
Всичко изглеждаше твърде просто, твърде лесно,
твърде...
О, по дяволите!
Аз ще отворя.
Казах ти да не идваш тук.
Не мисля, че имаш думата по този въпрос.
Кийли.
Какво...
Какво правиш тук?
- Къде, в дома на семейството ми?
Не знаех, че планираш да идваш.
- Казах на мама да не ти казва.
Не исках да го правя на голям въпрос.
Но ако съдя по изражението ти, твърде късно е за това.
Не, не, аз просто... За колко време ще останеш?
Колкото, по дяволите, искам.
- Да, да. Разбира се.
Да, а сега нещо сериозно. Приятелката ти е психопатка.
Продължава да се свързва с мен във Фейсбук. Не ме оставя на мира.
Започвам да се притеснявам, че ще се сблъскам с нея някъде.
Можете ли да говориш с нея?
- Тя не ми е приятелка.
Тогава коя е тя? Трябва да се справиш с това.
Защо аз? Аз нямам нищо общо с това.
Глупости. Направил си нещо, за да предизвикаш това.
Ето пак. Обвиняваш ме, както винаги.
- Да, обвинявам те. Обичаш драмите.
Всичко, което може да те изкара от застоя на собствения ти живот.
Чудесно е да видиш как добре използваш дипломата си по психология
след толкова време. Мислех си, че я пропиляваш в цветарския магазин.
Ако тя продължава да ме тормози, ще кажа на мама.
И тогава ще си тръгнеш оттук, преди да успееш да кажеш нещо.
Толкова мраза таа кучка Кийли, че сякаш я виждам навсякаде
Вече всеки ден Марта стои отвън.
Тази тиктакаща бомба в живота ми.
Може да изляза в ранни зори, но тя щеше да е вече там.
Обичам те, биберонче. Помисли за мен днес на работа.
После ще се върна, понякога в 11 или 12 часа през нощта,
а тя все още щеше да е там.
Как мина смяната ти, еленче? Мисли ли за мен?
Никога не разбрах какво й носеше това. Никога не се доближи до мен.
Никога повече не дойде вкъщи. Избягваше Лиз, когато тя излизаше.
Имаше само викове и откъслечни погледи,
посвещавайки 15-16 часа от деня за една мимолетна среща.
Разкажи ми виц, смешни кости.
Накарай ме да се усмихна.
Но скоро, с напредването на времето, и падането на температурите
забелязах промяна в Марта, тя сякаш пропадаше в това втренчване.
Марта.
Добре ли си?
И всичко се върна към същите чувства на емпатия,
които ме доведоха дотук.
За Бога, Марта, откога седиш тук?
Ето. Имах някъде кърпичка.
Ето.
Добре.
Нека да...
Ще измръзнеш до смърт, ако седиш тук цяла нощ.
Ще те заведа обратно у вас, става ли?
Наемодателката ми има кола и ще...
Ще те закарам.
Добре, хайде.
Да тръгваме.
Ето тук. Седни.
Ще ти направя чаша чай.
Важно е да загрееш възможно най-бързо.
"Госпожица Мечтателка"
Университет на Глазгоу Бакалавър по право - Марта Скот
Ето. Горещо е.
Марта, трябва да спреш да висиш на тази автобусна спирка на улицата ми.
Защо?
Защото ти си там, само защото къщата ми е на 30 метра.
Живееш в съседство с мой приятел.
Тогава защо стоиш там, а не пред съседната къща на твоя приятел?
Марта, моля те, не прави така.
Моят дом е много важен за мен, не мога да си позволя да бъда другаде.
Майната му.
О, не. Защо плачеш, биберонче?
Не, не плача, мамка му. Аз просто...
Какво не е наред? Кажи ми.
Ти, Марта. Ти си това, което не е наред.
Какво да направя, за да ти помогна, еленче? От какво се нуждаеш?
Пространство.
Пространство.
От... мен? От нас?
За какво говориш? Няма нас! Това е някакъв ад!
Мога да ти кажа всичко,
а ти просто ще избираш частите, които искаш да чуеш.
Искам да кажа, виж се,
гледаш ме като...
Като какво?
Имам предвид...
Ти вярваш в това, нали?
Марта.
Прекратявам отношенията си с теб.
О, не.
О, не.
О, не, моля. Не, недей.
О, не, о, не, о, не.
Моля те.
Ще спра, ще спра.
- Не, недей да го правиш, Марта.
Не прави така. Чуй ме. Слушай.
- О, не.
Не мисли за това като за нещо, което си загубила.
Мисли за него като за нещо, което си спечелила.
Ако спреш сега и никога повече не се свържеш с мен,
ще е било почти перфектно, нали?
Тази приказка, която да си припомняш.
Но за да остане приказка, сега трябва да уважиш
границите на раздялата.
Не би искала да развалиш този приказен край, нали?
Не.
Не.
- Не бих го направила, Франки.
Няма да направя нищо,
което да навреди на това, което имахме.
изпразнена от страдание... знам че и ти го мислиш,
нщо в очите ти... претполагам това е збогом..
обчиам те еленч завнаги в моето сарце
Добре, момчета. Слушайте.
Добре дошли на полуфиналите. Всеки от вас има по пет минути.
Червената светлина ще замига 15 секунди преди края,
и ако превишите определеното време, ще бъдете дисквалифицирани.
Гленда е вашият помощник.
- Как сте, момчета?
Всякакви искания, специфични представяния - тя е вашият човек.
Е, успех на всички.
Бях изградил този скеч в главата си като отговор на всичките проблеми.
Отиването на финал можеше да е достатъчно
да ме измъкне от ада на последните няколко години.
И когато Марта си отиде, сякаш нямаше нищо на пътя ми.
До момента, в който...
- Тери.
Какво, по дяволите?
- Колко мило посрещане.
Не, не, просто... Не съм те виждал от седмици.
Какво правиш тук?
- Дойдох да видя представлението.
Не говориш сериозно.
- Смъртоносно сериозна съм.
Ако нещо ще ми помогне да приключа, това е да видя
как се проваляш зрелищно пред стотици хора.
Ще стигнат ли 20?
Съжалявам, това са...?
Приятелите ми. Те са тук, за да ме спрат
ако се плъзна в познат модел на поведение,
основано на срам, с ужасни мъже.
Приятно ми е да се запознаем.
Е, ако не бях нервен досега, вече съм.
Добре. Трудно е да ни се угоди.
Хайде, братче. Трябва да отворя вратите.
Да, съжалявам. Идвам ей-сега.
Само две секунди.
Съжалявам, не знам защо реших да остана. Тръгвам и аз.
Насладете се на шоуто.
И така, татко, ако гледаш това...
О, Господи. Това е ад.
- ...обуй си панталони.
Искаш ли да те представя?
- О, да, да.
Може ли да ме представиш като леко луд?
Може да ми помогне за създаването на аудитория за нещо по-различно.
Разбира се. Ти си на ред. Успех, приятелю.
Добра работа. Беше страхотно.
Колко добре беше дами и господа?
Следващият участник е смахнат.
Преследва ни зад кулисите, изнервя ни всички.
Това е твърде много.
- Така че заключете дъщерите си.
Ще звуча като извратеняк.
- И приветствайте на сцената...
Мамка му!
Дони Дън!
- Добре, хайде.
Да, това е... Да, съжалявам.
Оставете вратите отключени. Не на шега.
Не искам дъщерите ви. Това звучи сякаш съм...
Не съм извратеняк.
Винаги съм намирал за странна фразата "Затворете дъщерите си".
Сякаш заключват всички жени в града, вместо да се справят с извратеняка.
Говорим за контрапродуктивност.
Предполагам, че е перверзник. Може да е...
сериен убиец или нещо подобно,
с определена склонност към...
млади момичета.
И така, не съм дошъл за дъщерите ви. Просто искам да изясня това.
Родом съм от Шотландия и дойдох за сладкишите ви.
Знам, че не звуча като шотландец, но ако ви трябват доказателства,
просто ме вижте. Току-що навърших 16 години.
Така, добре. Нека направим няколко шеги.
Дони Дън.
Преди три седмици приятелката ми се приближи до мен и ми каза,
че иска да опита тантрически секс, изкуството да отлагаш оргазма.
Казах й: "Хей, излизам с теб от пет години,
а ти не си свършила нито веднъж.
Какво още искаш от мен?"
Дони Дън.
Преди две седмици приятелката ми се приближи до мен и ми каза
"Знаеш ли, не се държим като любовници."
На което аз отговорих: "О, стига. Каза същото и за братовчедите."
Дони Дън.
След седмица тя пак дойде при мен и ми каза:
"Мисля да те напусна." На което аз отговорих:
"Моля те. Недей."
Дони Дън.
Да извадим някои... Да извадим някои реквизити.
Специално за теб...
искам да знаеш през какво преминах
времето, през което бяхме разделени аз мислех за теб...
Благодаря за това. Продължаваме.
- Липсваш ми.
И на мен ми липсваш, случаен непознат.
Аз не съм случаен непознат. Аз съм твоята бивша.
Не бъди толкова жесток.
Кое е момичето, за което говореше преди малко?
Кийли от твоя Фейсбук?
Всъщност, това е едно малко нещо, наречено измислица.
Например, когато гледаш "Игра на тронове",
това не са истински дракони, нали разбираш?
Не знам защо всички се смеят. Ти си абсолютен гадняр.
За да ви дам малко контекст, дами и господа, това е...
Това е Марта, моята преследвачка. Поздравете Марта.
Не смей да говориш така!
Аз съм платежоспособен клиент. Как се осмеляваш да намекваш
за скрити намерения! Извини ми се веднага!
По дяволите. Кой отключи вратите на Карлуково?
Не можеш да наричаш мен преследвач.
Ти си този, който пълзиш пред къщата ми през нощта.
Надничаш през прозорците ми.
Изпращаш ми имейли, в които молиш за дупката на дупето ми.
Наистина нямам представа за какво говори тя.
О, имаш. Ще им покажа.
Той наистина знае за какво говоря.
- Можем ли да я изведем?
Някой?
- Вижте. Ето.
Не знам какво е това. Съжалявам, можем ли да я изведем, моля?
Вижте, имейл. Пише анален секс.
Ето, виждате ли? Вижте. Анален секс.
Хайде, скъпа. Излизаме.
- Пише анален секс.
Не ме докосвай.
- Излизаме.
Нямате право да ме докосвате. При никакви обстоятелства.
Не. Той е любителят на дупките, ето този.
Истински мръснишки обожател на малката дупка.
Мръсен. Малък. Евтин. Барман.
Направен в задник!
Не ме докосвай!
Не мога да отида никъде без майка си.
Мамка му!
Тери. По дяволите. Влизай, бързо. Бързо.
Това Марта ли беше?
- Да.
Беше откачено.
- Знам. Трябва да се измъкнем оттук.
Искам да се срещна с нея.
Не говориш сериозно.
- Напротив.
Искам да се срещна с нея.
- Не, Тери. Не е добра идея.
Добра е. Помисли. Терапевт съм. Мога да стигна до нея.
Помисли ти. Тя е луда. Няма как да стигнеш до нея.
Ще трябва да излезеш през задната врата с мен.
Просто го направи за мен, става ли?
Добре. Загубеняк.
Малко е комично да се страхуваш от жена на средна възраст.
Изчакай да чуеш за фобията ми от големи изоставени шибани задни стаи.
Еленче?
- О, мамка му!
По дяволите.
По дяволите!
данеби дабеше с някого там? аифон
Боже мой.
- По дяволите.
Аз май треперя. Господи.
Тя е ужасяваща.
- Мислиш ли, че ни видя?
Надявам се, че не.
- По дяволите.
Дали да... Дали да не пийнем по нещо?
Не знам.
Не планирах да бъда тук с теб.
Просто ми дай още един шанс, моля те.
Не става дума за това да ти дам още един шанс. Просто...
Не искам да ме виждат с гадния комик от шоуто.
Винаги можеш да седнеш на масата зад мен
и да ми говориш през рамо, ако искаш.
Това би ти харесало, нали?
Боже, това участие беше брутално.
Да. И вървеше доста добре.
Виждах шансовете ти като големи, ако не го беше прекъснала.
Винаги знаеш какво да кажеш, а?
А защо дойде въобще?
Исках да гледам как се бориш към върха.
Исках да изляза на сцената, да те прегърна
и да ти кажа да си намериш истинска работа.
Видях също, че си променил профила си на уебсайта и...
Не знам.
Помислих си, че всичко това може би струва нещо.
Мислила ли си някога, че ще успееш да погледнеш отвъд стореното от мен?
Не. Вероятно не.
Това ще бъде отправната точка на всеки един наш спор оттук нататък.
Печеля по подразбиране до края на времето.
Мисля, че мога да живея с това.
Коя е курвата?
Вие трябва да сте Марта?
Толкова много съм чувала за вас.
А аз не съм чувала нищо за теб.
- Добре. Успокой се, Марта.
Коя е шибаната курва?
Тереза. Името й е Тереза.
Дони, мисля, че Марта ще има нужда от малко повече информация.
Тери, разбирам защо го правиш, но сега не е подходящият момент.
Седни. Сега е точното време.
Не го докосвай, кучко!
- Марта, сериозно.
Кълна се в Бог, докоснеш ли го още веднъж,
ще ти обърша червилото, помни ми думите.
Хайде да излезем навън, Марта?
- Честно казано, Дони,
бих попитала дали я чукаш, но не мисля, че би паднал толкова ниско
да си пъхнеш члена в тая мръсотия.
- Какво имаш предвид под "мръсотия"?
Знаеш какво.
- Да се успокоим малко всички?
Не и докато не ми кажеш коя е чуждестранната курва
с високите скули, която се държи така, сякаш нямам право да съм тук,
а всъщност тя няма право да бъде в моята шибана страна!
Добре, Марта. Успокой се.
Всичко наред ли е?
- Всичко е наред. Аз ще се оправя.
Такава ли ти е компанията? Наркомани и изнасилвачи, по много.
Кълна се в Бога, ако зависеше от мен,
щях да потопя лодките им още зад хоризонта.
Знаете ли какво? Всичко това ми омръзна.
Така че, Дони, защо просто не й кажеш, че си на среща с мен
и тя трябва да се разкара?!
Курва.
Курва!
Шибана курва!
Ти, гадна, гадна малка курва!
- Марта, спри!
Шибана мръсница!
Ти, шибана грозна кучка!
- Марта!
Пусни я, Марта!
- Ботуши!
Спри, Марта! Успокой се!
Малката кучка! Ботушите!
- Някой да помогне!
Ботушите! Вижте ботушите!
Кучка! Курва!
- Марта, стани!
Приличаш на мъж!
Разкарай се оттук, Марта!
Шибаната кучка с ботушите!
Ти си шибана откачалка!
Това не е вярно!
- Затвори си шибаната уста и ме чуй!
Няма шибан паралелен свят, в който да те искам, разбра ли?
Така че стой далеч от мен, чу ли?
Ако дори само подушиш в моята шибана посока,
ще се погрижа за гроба ти.
Разбра ли ме?
Питам, разбра ли ме?
Разбрах.
А сега се махай от живота ми.
Махнете се от шибания ми път, моля.
Превод и синхронизация: Пламен Тачев © 2024
Translator's Heaven © 2024
Базирано на автобиографичното шоу "Бебе еленче" на Ричърд Гад
В ролите: Ричърд Гад, Джесика Гънинг, Нава Мау, Том Гуудмън-Хил и др.
Режисьор: Вероника Тофилска