Sugar - Season 1 (2024) (Sugar.2024.S01E08.WEB.x264-TORRENTGALAXY.srt) Свали субтитрите
Обаждане, за да ги уведомя...
че кошмарът е свършил.
Майната ти!
- Спокойно. Няма страшно. Ела.
Две думи: "Намерих я".
Държа те. Обвий ме с ръце. Хайде, ела.
Всичко свършва.
Джон или Джак ви наричат приятелите?
- Най-вече Джон.
За стари приятели съм Джон. За познати - Скоти.
Ще ви наричам г-н Фъргюсън.
- Не бих искал. О, не.
{\an8}След случилото се днес можеш да ме наричаш Скоти.
Може би дори Джон.
Ало?
Какво?
Идвам веднага.
Момичето ми.
Няма нищо.
Добре.
Всичко е наред.
Спокойно, няма нищо.
Няма нищо.
Всичко е наред.
Успокой се.
Няма нищо.
Краят е странно нещо.
Знаеш, че идва, и все пак всичко свършва.
Радвам се, че случаят приключи. Е, не напълно.
{\an8}НОМЕР 44
{\an8}Знам, знам.
Вманиачавам се, но така правят частните детективи.
Обръщат всяко камъче.
Трябва да побързам.
Ще се върна.
- Всички трябва да бързаме.
По дяволите!
Книжката и талона, моля.
- Да.
Превиших ли?
- С 5 км. За друго ви спрях.
Задната ви броня виси.
- Така ли?
Трябва да спрете на следващата отбивка и да я затегнете, г-н Милър.
Ако падне на пътя...
- Да, разбира се. Благодаря ви.
Може да съм закачил...
Тук кола 33. Смъртен случай в "Тесла".
Застрелян мъж на магистрала 118.
Здравей.
- Защо си тук?
Добро утро. И аз се радвам да те видя.
Извинявай. Добро утро.
- Всичко наред ли е?
Да. Просто Хенри се инати.
Понякога си е инат.
- Да.
Не сме имали възможност...
Радвам се, че я намери.
Нима?
Да, разбира се. Да не мислиш, че бях доволна?
Не знам какво да мисля за теб, Руби. Наистина не знам.
Сигурно вече ни търсят, защото ти изобличи Павич.
И всички заминаваме.
Ти стори каквото сметна за нужно.
Точно така.
- Добре. Трябва да заминем още днес.
Знам.
Не закъснявай за евакуацията. Милър вече е на път.
Да.
- Последен кораб по залез.
Пишеш до последно, а?
"До последно"? Тепърва започвам.
Вечният академик.
- Знаеш ме.
Е, май това е краят?
На добър път.
- Да.
Как се чувстваш?
Мисля, че добре. Със смесени чувства.
Да, и аз.
Мислех, че си у Сийгъл и те обсипват с розови листенца.
Сега отивам. Но не очаквам цветчета.
Взе ли онова нещо? Плейъра?
Вярно. Къде ми е умът! Да, тук е.
За какво ти е всъщност? За какво ти е плейърът? Заминаваме.
Искам да проверя нещо.
- По случая, нали?
Нали приключи?
По новините чух, че... Как му беше името?
Райън Павич.
- Да.
Бил истинско чудовище. Изтезавал десетки хора.
Чакай, да не смяташ, че са хванали не когото трябва?
Не. Той беше.
Тогава какво?
- Има нещо. Не знам точно.
Вманиачавам ли се?
Спаси живот и независимо от слабостите ти, упорството ти да вършиш добрини...
е невероятно.
Благодаря, Хенри.
- Заслужил си розови листенца.
Благодаря.
Как ще стигнеш до там?
- С Руби.
Няма ли да вземеш корвета?
- Де да можех.
Ще ме вземеш ли?
- Добре.
Ще се видим след малко. Ще се върна.
- Добре.
Благодаря.
- Моля.
Проба, проба.
Често обичам да казвам: "Пази се от познатото.
Не се задоволявай с него. Остави се да те изненадат".
За мен е много важно, защото...
дълго време смятах, че се познавам.
Аз съм от хората, които обичат бейзбола, не понасят тениса и т.н.
Но така се ограничавам.
Колкото повече правя това, толкова повече осъзнавам, че съм нямал представа
за всичко останало, което ми допада или не ми допада.
Например...
Не мислех, че си падам по чукове, докато не разбрах, че е така.
Така че, да, искам да кажа...
Разширете кръгозора си.
- Не!
Не, моля те!
Ей, престани!
Стига!
Известно време се...
Г-н Шугър.
Как си?
- Благодаря, чудесно.
Драго ми е.
- Много сме ви благодарни за Оливия.
Г-н Сийгъл ви очаква.
- Благодаря.
Един момент.
- Разбира се.
Маргит, съболезнования.
- Благодаря, Шугър.
Макар че ми поднесоха много съболезнования,
някак си не ми помагат особено.
Разбирам.
Така и не разнищихме всичко докрай, нали?
Какво означаваше това за теб.
Казах ти какво означава за мен.
Да. Вярно.
Добросърдечният детектив, търсещ нещастното богато момиченце.
Което синът ти изложи на опасност. Собствената му сестра.
Не умишлено, но безразсъдно. И сигурно си знаела за...
Преди време го гледах в "Момчето в ъгъла".
Беше много добър актьор.
Да.
Да, беше блестящ.
Така мисля.
Още веднъж моите съболезнования.
- Благодаря.
Благодаря, Карлос.
- Моля.
Дано не преча, исках да се сбогуваме.
Не, разбира се. Всъщност имам предложение за вас.
Имам нужда от шеф на охраната за цялата ми компания.
Така ли?
- Работата е лесна.
Да издирвате интернет пирати, да карате звездите на рехабилитация.
И онова, което обикновено ви плащат хора като мен...
Ще го удвоя.
Много сте щедър. Благодаря ви, но...
- Сериозно ли?
Добре.
- Извинявай.
Да. Рядко се срещат.
Но когато се случи, е много хубаво. Прекрасно усещане.
Да кажа, че съм ви благодарен, ще е меко казано недостатъчно.
Вижда ми се силна жена.
- Такава е.
Но и за двамата възстановяването ще е доста трудно.
Спомена ли нещо?
За отвличането ли? Не. Още не.
Да, разбираемо е.
Може ли?
- Моля.
Значи не е споменала и дума за станалото в онова мазе?
Вече ви казах, нито дума.
- Добре.
Защо питате?
- Не знам.
Не знам. Нещо...
Тялото на Картър.
Предполагам, че вие сте уредили да изчезне от багажника на колата й.
Не, моля ви, не казвайте нищо.
Колкото по-малко намесваме полицията, толкова по-добре.
Съгласен съм.
Затова изчаках да излезем от Павич, преди да набера 911.
Благодаря ви за дискретността.
- Моля.
Освен за всичко останало. Вече може да се отпуснете, Шугър.
Успяхте. Всичко свърши.
- Почти.
Мисля, че тези снимки са ваши.
Роклята на Рейчъл е същата като на жена ви във "Ветровете на промяната".
Вие сте я снимали, нали?
Откъде знаете?
Видях роклята в някогашната спалня на Лорейн,
разбрах, че снимките са направени там, и ми се стори логично.
Тя беше свободен дух, също като Лорейн.
Най-вече затова изпитвах привличане към нея.
Тя беше нещастна и не можах да се сдържа.
Престанахме, след като...
След като е забременяла.
Питате дали Оливия е моя дъщеря?
- Не, не ми влиза в работата.
Тя е обичана. Само това има значение.
Благороден и тактичен...
до последно.
Довиждане, г-н Шугър.
- Довиждане, Карлос.
Шугър, чу ли се с Милър?
- Още не.
Ако чуеш нещо, ме уведоми. Тръгвам към мястото за евакуация.
Имам още две спирки, после ще взема Хенри и ще се видим там.
Добре, до скоро.
Известно време се укорявах.
Можех да се занимавам с каквото поискам.
Да бъда банкер, юрист. Да отворя салон за йога.
Всичко - а се занимавам с това. Но вече не си блъскам главата.
Реших да не се съдя.
Каквото и да е това занимание,
най-важното е, че ме кара да се чувствам жив.
Здрасти!
- Сигурна ли си?
Плюска огромно количество пържоли.
Да, напълно съм сигурна.
- Благодаря ти.
Ще влезеш ли да се сбогуваме?
- Не, едни хора ме чакат.
Направих лимонада, ще влезеш. Хайде, ела. Добро куче.
Вече пия по 3-4 литра на ден. Ще стана трезва диабетичка.
Гордея се с теб.
- И аз.
И има защо.
- Наздраве.
Нали е вкусна? Да.
- Страхотна!
Значи повече няма да се върнеш?
Да не се заричам, но... Да, ще бъде дълго пътуване.
При сестра си ли ще ходиш?
Не...
Тя е...
Отвлякоха я много отдавна.
Какво? Как така я отвлякоха?
Така и не разбрахме кой или...
Всъщност затова се захванах с този занаят.
Шугър...
Съжалявам.
- Благодаря.
Трябва да тръгвам, чакат ме.
- Да.
Не бива...
Добре ли си? Нещо лошо ли казах?
Не.
Какво ти е?
Хвани ме за ръце.
Започваш да ме плашиш.
- Не се страхувай.
Хвани ме за ръце.
Добре ли си?
Не съм го показвал на човешко същество. Не бива.
Против правилата е. Но се радвам, че го направих.
Шугър, преследват ни.
- Кои са те?
Хората, за които ти казахме.
- Какво искат, Руби?
Да си заминем, за да не научи никой за договорката.
Пази се и ела на мястото.
- Добре.
Така се чувствам жив.
Ах, това неустоимо желание! Виждаш нещо и усещаш, че трябва да го имаш.
За мен то е всичко.
Да. Тази част е уморителна.
Примирението. "Убий ме вече, дрън-дрън-дрън."
Никой не е казал, че ще е лесно.
Ако няма живот, борба, противоречия...
има ли смисъл?
Не си ли съгласен?
Ако няма борба, противоречия...
има ли смисъл?
Не си ли съгласен?
Не си ли съгласен?
Какво искате да я питате?
- За станалото. Какво е видяла.
Не е готова да говори.
- Знам и ми е неприятно, че ви моля, но...
По-сериозно е, отколкото мислехме.
Питайте него. Той е неин баща.
Не знам кой друг... Все пак тя е единствената оцеляла.
Благодарение на вас.
Питайте я, а какво ще ви каже, зависи от нея.
Да, разбира се.
Хей.
- Здравейте.
Може ли да седна?
- Да, седнете.
Благодаря.
Аз съм Джон.
Знам кой сте.
Татко каза, че искате да ме питате нещо.
Да. Знам, че преживя много.
- Питайте.
Той не беше сам в мазето, нали?
Не.
Бяха той и още един човек.
Да ти покажа ли снимка?
- Да.
Този човек ли беше?
ПАВИЧ В СЕНАТА
Не знам. Може би.
Не съм сигурна.
Не си сигурна?
Светеха ми в лицето.
Така и не видях кой е. Нито веднъж не проговори.
Но си сигурна, че е имало и друг?
Да.
- Откъде знаеш?
Чувах го да пише.
Да пише?
- Да.
Но си е мълчал?
- Не отрони и дума.
Само е водел записки?
- Да.
Добре.
Дано съм ви помогнала.
- Да, помогна ми. Много.
Благодаря ти.
- Ако има нещо друго...
Не, само...
Желая ти прекрасен живот.
Довиждане.
- Довиждане.
Най-важното е, че ме кара да се чувствам жив.
Ах, това неустоимо желание! Виждаш нещо и усещаш, че трябва да го имаш.
За мен...
Ах, това неустоимо желание! Виждаш нещо...
- Гледах я сума ти време.
...и усещаш, че трябва да го имаш.
- И реших, че трябва да я имам.
За мен то е всичко.
Толкова е странно.
Не си ли съгласен?
Нищо. Само се пази.
Е, вече знаеш.
- Хенри.
Щом започна да слушаш, беше само въпрос на време.
Седял си и си гледал?
- Наблюдавах и докладвах за всеки аспект.
Седял си и не си направил нищо.
- Не, седях и се учех.
Знам, че ти звучи безсърдечно, но как иначе да се научим?
Къде си сега?
- Не казвам.
Руби ни чака на мястото.
- Знаеш, че няма да дойда.
Не може да останеш.
- Кой казва?
Вече ни търсят.
- Да, чух. Но рискът си струва.
Целият тукашен хаос, объркване, гняв, тъмнина...
Не е само това. Има и много повече.
- Мястото ми е тук.
Грешиш.
Твоето място също.
Знаеш, че мястото ти е тук.
Какво искаш да кажеш?
- Джон... Трябва да затварям.
Хенри, чакай.
Оставих ти розови листенца.
- Хенри?
Хенри...
Джен.
Хенри е отвлякъл Джен.
Дали е жива?
Дали е тук?
Наблюдавай и докладвай. И се погрижи да не правим техните грешки.
А сега Хенри е в плен на насилствен кръговрат.
Ами аз? Нима съм по-различен?
Тук ми харесва.
Да чувствам, да ме боли, да вкусвам, докосвам, мечтая, обичам и мразя.
Дали съм станал повече човек?
Като Хенри?
Трябва да побързам. Да го намеря.
Какво правиш?
Александра.
Нямаш ли бански?
- Имам, но не го нося.
На твое място не бих влязла. Има акули.
Добре. Благодаря.
Ще открия Хенри Торп. Колкото и дълго да отнеме, ще го намеря.
Знаехме за Павич.
Идеята беше на Хенри.
Но аз се съгласих.
Всички се съгласихме, заради мисията.
Нямах представа за Джен.
- Знам.
Знам.
Шуг, добре ли си?
- Да.
Наистина ли? А ръката ти? Гласовете?
Никакви гласове.
Сигурен ли си?
Последният кораб.
Да.
Всички освен Торп заминаха.
Знам.
Това е само рокля.
Може би.
Сигурно вече е мъртва.
Вероятно.
Но Хенри е жив и е тук, а ние го доведохме.
Сега търси подобни нему човешки същества, за да се учат взаимно.
Пък и в много отношения беше прав за това място.
В много отношения.
Обичам дома си.
Ще ми липсва.
И ти ще ми липсваш.
Наистина. Както и останалите, но...
Това място...
Тези хора...
за добро или за лошо ми харесват.
Аз съм като тях.
На добър път.
Мили боже. Краят на един филм е странно нещо.
Знаеш, че идва...
КРАЙ
Два часа си се смял и плакал. Изненадваш се, когато свърши.
Но рано или късно, щом светнат лампите, си обличаш якето и си тръгваш.
Превод на субтитрите Живко Тодоров